№ 1119
гр. Плевен, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20214430101133 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано след отделянето на подадена от ОФ. П. П., от
гр.***, против ***, насрещна ИМ, обективирана в отговор на ИМ /от 18,01,2021 г./, подаден
по гр.д.№4582/2020 г. на ПлРС. В насрещната ИМ се твърди, че ищцата е претърпяла
имуществени вреди в размер на 999,00 лева, произтичащи от следното: *** не е изпълнил
задължението си да й възстанови платените суми след изтичане на срока на Договора /от
08,03,2015 г. и допълнително споразумение към него от 05,12,2015 г. за номер +***/, по
фактура със период на отчитане 18,12,2017 г. – 17,01,2018 г. и 18,11,2017 г. – 17,12,2017 г.;
не е изпълнено и задължението за заплащане на неустойка в размер на месечните такси за
три месеца по Договор от 17,01,2017 г. за прекратяване и спиране на услугата за телефонен
номер +***, както и обезщетение за използване на нелоялна, агресивна търговска практика,
което му е забранено със Заповед №539/28,08,2014 г. на Председателя на КЗП, в сила с
решение на ВАС №3512/03,09.2016 г. С допълнителна молба от 16,02,2021 г. ищцата сочи,
че претендира сумата от 999,00 лева само като обезщетение за нанесените й вреди като
потребител в следствие от агресивна нелоялна търговска практика. Посочва се, че за да я
задължи да плати суми по изтекъл договор за номер +***, които не дължи, ответникът спрял
телекомуникационната услуга по номер +*** по договор, по който е изряден платец. Твърди
се, че спирайки гласовата услуга и интернет на този номер ответникът предизвикал тревоги,
нервно и психическо напрежение, създал проблеми в личен и делови план. В с.з.
пълномощникът на ищцата – нейният съпруг С.П., сочи, че последният разговор от номер
+*** е на 04,03,2018 г., което безспорно доказва, че този номер е спрян заедно с номер +***
и фактически е налице нелоялна търговска практика, като е спрян, тъй като по него е
предплатен месеца. Посочва се, че вредите се изразяват в загуба на номера, загуба на връзка
1
с близки, хиляди неудобства.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не депозира писмен отговор. В становище, депозирано
след насрочване на делото, ответникът сочи чрез пълномощник, че причинените на ищцата
вреди нямат причинно-следствена връзка с поведение на ответника, като не е посочено
какво е противоправното деяние на ответника, както и останалите съставомерни факти.
Сочи се, че искът следва да бъде отхвърлен.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
От представените на диск с молба от ответника от 04,06,2021 г. фактури за месечно
потребление, приобщени по делото чрез извършването на оглед на съдържанието на диска
по реда на чл.204 от ГПК, се установява, че са издадени следните фактури:
фактура №**********, издадена на 18,11,2017 г. на стойност 39,98 лева, издадена за клиент
ОФ. П. П., кл. №***; във фактурата е начислена месечна абонаментна такса в размер на
19,99 лева с ДДС и вноска за лизинг в размер на 19,99 лева;
фактура №**********, издадена на 18,12,2017 г. на стойност 27,64 лева по кл. №***; във
фактурата е начислена сума за разговори, данни и др. на стойност 6,39 лева без ДДС, както и
месечна абонаментна такса в размер на 18,32 лева без ДДС;
фактура №**********/18,01,2018 г. на стойност 114,53 лева по кл. №***; във фактурата е
начислена сума за разговори, данни и др. в размер на 79,08 лева без ДДС и месечна
абонаментна такса в размер на 18,32 лева без ДДС;
фактура №**********, издадена на 01,01,2018 г. на стойност 16,98 лева по кл. №*** –
клиент ОФ. П. П., в която са начислени месечна абонаментна такса в размер на 13,32 лева
без ДДС, както и дарение от 1,00 лев;
фактура №**********/01,02,2018 г. на стойност 16,01 лева по кл. №*** – клиент ОФ. П. П.,
по която са начислени месечна абонаментна такса/след отстъпка/ в размер на 13,34 лв. без
ДДС;
фактура №**********/01,03,2018 г. на стойност 16,05 лева по кл. №*** – клиент ОФ. П. П.,
в която са начислени 13,40 лева такса без ДДС /след отстъпка/ и 0,08 лева разговори, данни
и др.;
фактура №**********/01,04,2018 г. на стойност 16,06 лева по кл. №*** – клиент ОФ. П. П.,
в която са начислени 0,06 лева за разговори, данни и др. и 13,38 лева без ДДС месечна
абонаментна такса /след отстъпка/.
От предоставената по реда на чл.190, ал.1 от ГПК информация от ответника се установява,
че мобилен номер ***, е изключен от мрежата на *** на 13,06,2018 г. и считано от тази дата
не могат да се извършват изходящи и входящи повиквания.
От представеното от ищеца копие от Договор-заявка за мобилни услуги №********* от
06,03,2015 г., се установява, че е за предпочетен номер ***, като е избран стандартен
месечен абонамент Резерв Стандарт 39,99 лева, и е уговорена отстъпка от абонамента в
2
размер на 62,51% за 24 месеца.
От представеното от ищеца копие от Допълнително споразумение към Договор за
мобилни/фиксирани услуги за мобилен номер *** от 28,01,2017 г., се установява, че е избран
абонаментен план Нонстоп 24,99/15,99 Коледа 16, със стандартен месечен абонамент 24,99
лева и Промоционален месечен абонамент 15,99 лева за срок от първите 24 месеца от
първоначалния срок на допълнителното споразумение.
От представеното от ищеца копие от фактура №**********/01,07,2018 г. /л.73 от делото/, за
отчетен период 01,06,2018 – 30,06,2018 г., за кл.№***, се установява, че в същата е
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договор за услуги в размер на 104,00
лева.
От представеното от ответника копие от Жалба от ищцата до ответника от 01,11,2017 г. се
установява, че същата касае мобилен номер *** и се оспорва начислена сума за трафик на
потребени мобилни данни. От представения отговор по тази жалба, изх.№*** от 07,11,2017
г. се установява, че след направена проверка е установено, че сумата е начислена за
инициирани интернет сесии в роуминг в мрежата на мобилен оператор в Турция, като е
изпратено предупредително съобщение при достигане на 80% от лимита за интернет в
роуминг.
От представеното от ответника копие от Жалба от ищцата до ответника от 16,06,2018 г. се
установява, че същата касае неправомерно /според ищцата/ начисляване на суми за мобилен
номер ***, както и неправомерното прекратяване на услугите за номер ***, за който
договорът не е изтекъл и е в сила. От представения отговор по тази жалба, изх.№*** от
22,06,2018 г. се установява, че Допълнителното споразумение от 15,12,2015 г. за номер *** е
било със срок от 24 месеца, по време на който са действали промоционални условия, като
след изтичането му на 15,12,2017 г. се прилагат стандартните условия на месечния план.
От заключението на ВЛ К.Т. се установява, че номер *** е деактивиран на 13,06,2018 г. ВЛ
изрично сочи, че информацията е получена по официален път от мобилния оператор, а не е
правена проверка на място. В с.з. ВЛ сочи, че в процеса на деактивация на услуги в
системата на мобилния оператор няма човешка намеса – там се отчита срок на
плащане/неплащане и в системата има автоматично заредена дата, на която услугата се
деактивира при неплащане.
От представената от ответника в заверено копие фактура №**********/01,12,2017 г., за
отчетен период 01,11,2017 - 30,11,2017 г., кл.№***, за номер ***, се установява, че е
начислена сума в размер на 15,98 лева. Към фактурата е приложена и детайлна разпечатка
на месечното потребление.
От представената от ответника в заверено копие фактура №**********/01,01,2018 г., за
отчетен период 01,12,2017 - 31,12,2017 г., кл.№***, за номер ***, се установява, че е
начислена сума в размер на 16,98 лева. Към фактурата е приложена и детайлна разпечатка
на месечното потребление.
От представената от ответника в заверено копие фактура №**********/01,02,2018 г., за
3
отчетен период 01,01,2018 - 31,01,2018 г., кл.№***, за номер ***, се установява, че е
начислена сума в размер на 16,01 лева. Към фактурата е приложена и детайлна разпечатка
на месечното потребление.
От представената от ответника в заверено копие фактура №**********/01,03,2018 г., за
отчетен период 01,02,2018 - 28,02,2018 г., кл.№***, за номер ***, се установява, че е
начислена сума в размер на 16,05 лева. Към фактурата е приложена и детайлна разпечатка
на месечното потребление.
От представената от ответника в заверено копие фактура №**********/01,04,2018 г., за
отчетен период 01,03,2018 - 31,03,2018 г., кл.№***, за номер ***, се установява, че е
начислена сума в размер на 16,06 лева. Към фактурата е приложена и детайлна разпечатка
на месечното потребление, от която се установява, че последните проведени разговори са на
06,03,2018 г., след което следващото обаждане е на 30,03,2018 г. до номер 123 – връзка с
оператора.
От представената от ответника в заверено копие фактура №**********/01,05,2018 г., за
отчетен период 01,04,2018 - 30,04,2018 г., кл.№***, за номер ***, се установява, че е
начислена сума в размер на 15,98 лева. Към фактурата няма приложена детайлна разпечатка
на месечното потребление.
От представената от ответника в заверено копие фактура №**********/01,06,2018 г., за
отчетен период 01,05,2018 - 31,05,2018 г., кл.№***, за номер ***, се установява, че същата е
с баланс -11,98 лева. Към фактурата няма приложена детайлна разпечатка на месечното
потребление.
В кориците на гр.д.№4582/2020 г. на ПлРС, приложено към настоящото дело, са налични
фактура №**********/18,02,2018 г., за отчетен период 18,01,2018 - 17,02,2018 г., кл.№***,
за номер ***, на стойност 330,12 лева и детайлна разпечатка на месечното потребление;
фактура №**********/18,03,2018 г., за отчетен период 18,02,2018 - 17,03,2018 г., кл.№***,
за номер ***, на стойност 235,61 лева и детайлна разпечатка на месечното потребление;
фактура №**********/18,04,2018 г., за отчетен период 18,03,2018 - 17,04,2018 г., кл.№***,
за номер ***, на стойност 255,60 лева, към фактурата няма приложена детайлна разпечатка
на месечното потребление.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
От изложените твърдения в исковата молба /депозирана първоначално като насрещен иск по
гр.д.№4582/2020 г. на ПлРС/, представляващи основание на предявения иск, следва извода,
че реализирането на отговорността на ответника не се иска по повод неизпълнено договорно
задължение, а във връзка с твърдяно противоправно поведение на лице /лица/, на което
ответникът е възложил работа, което поведение е свързано с преустановяване на достъпа до
телекомуникационни услуги на номер ***, регистриран на името на ищцата, без да е налице
съответно основание за това.
Разглежданият иск би бил основателен, ако ищецът докаже фактите, които попадат под
хипотезата на гражданския деликт /виновно и противоправно поведение, в причинна връзка
4
от което да са настъпили вреди/, както и фактите, водещи до ангажиране на отговорността
на възложителя - възлагане на работа на деликвента и причиняване на вредите при или по
повод на извършването й. Отговорността на възложилия работата е обективна, с
гаранционно-обезпечителна функция. Тя възниква, когато вредите са причинени виновно от
лицето, на което е възложена работата, както чрез действия, които съставляват извършване
на възложената работа, така и чрез бездействия за изпълнение на задължения, които
произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на работата. Преди
всичко, следва да се установи противоправно поведение, тъй като само при наличието на
такова, стои въпросът за обезщетяване на вредите от отговорното лице /респ. и за
причинната връзка/. По принцип, за да е налице противоправно поведение, то следва да е
предприето въпреки установен в закон запрет за неговото извършване, който запрет
охранява абсолютни субективни права, като изводът за противоправността представлява
правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на
действащите разпоредби. Субективното отношение на възложителя не е елемент от
фактическия състав. То се изисква по отношение на лицето, на което е възложена работата,
като се презюмира, съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД. Наличието на всички елементи от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, доколкото същите представляват правопораждащи
юридически факти за твърдяното право, трябва да се докажат от претендиращия
обезщетението, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, при
условията на пълно и главно доказване.
В настоящия случай се установява от данните, налични в издадените фактури за мобилен
номер ***, за периода декември 2017 г. – юни 2018 г., предоставени от ответника по делото
на 17,06,2022 г., че ищцата е заплащала начислените суми за абонаментна такса. Едва на
01,07,2018 г. е издадена фактура №********** /л.73 от делото/, за отчетен период 01,06,2018
– 30,06,2018 г., за кл.№***, в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за услуги в размер на 104,00 лева. Според съда начислената едва с фактурата от
01,07,2018 г. неустойка потвърждава данните от заключението на ВЛ, че достъпът на номер
*** до мрежата е преустановен на 13,06,2018 г. Спорно е обаче доколко е било налице
основание за спиране на достъпа до мрежата на този номер, при положение че всички
дължими абонаментни такси са заплащани, като това плащане е отразено от самия мобилен
оператор в издаваните от него фактури. Във фактурите, касаещи другия ползван от ищцата
номер – ***, като например фактура №**********/18,03,2018 г., за отчетен период
18,02,2018 - 17,03,2018 г., кл.№***, на стойност 235,61 лева и детайлна разпечатка на
месечното потребление, са налице данни, че към датата на издаването й – 18,03,2018 г.,
ищцата е извършвала плащане на потребените услуги, като от данните по СТЕ, допусната
по гр.д.№4582/2020 г. на ПлРС се установява, че последното плащане е от 28,02,2018 г.
Същевременно от детайлните разпечатки на потреблението за номер *** се установява, че
след 06,03,2018 г. няма осъществени изходящи гласови повиквания или трафик на интернет,
което е индиция, че достъпът до тези услуги е прекратен. Съобразявайки всичко
гореизложено, както и обстоятелството, че макар и на един потребител, номерата, ползвани
от ищцата са били заведени в системата на ответното дружество под различен клиентски
5
номер, съдът приема, че ответникът не доказа основанието, на което е прекратил достъпът
до мрежата си на номер *** за изходящи повиквания, считано от 07,03,2018 г.
Действително, според ВЛ в процеса на деактивация на услуги в системата на мобилния
оператор няма човешка намеса, но лицата, на които ответникът е възложил да отговарят за
въвеждане на плащанията в системата, са бездействали, в следствие на което плащанията на
ищцата /по договора за мобилен номер *** – на 28,02,2018 г., и по договора за номер *** –
най-късно на 01,03,2018 г. когато плащане в размер на 16,04 лева е отразено във фактурата
от тази дата/ не са надлежно отразени и се е стигнало до прекратяване на достъпа до
мрежата на номер *** без основание, въпреки плащанията по този номер.
От житейска гледна точка, с оглед широкото навлизане на мобилните технологии в
обществения и личния живот, е напълно логично спиране достъпа на мобилен номер до
мрежата на оператора да донесе притеснения и безпокойство у абоната. Установи се, че със
жалба от 16,06,2018 г. ищцата е сезирала ответното дружество за неправомерно начисляване
на суми за мобилен номер ***, както и за неправомерно прекратяване на услугите за номер
***, но отговор по второто възражение не е получен. Сам по себе си този факт показва, че
ищцата е ангажирала време и ресурси, за да търси правата си, което несъмнено е довело до
притеснения и напрежение.
Освен това деянието се явява и виновно предвид неопроверганата презумпция по чл.45, ал.2
от ЗЗД. С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск е доказан по основание.
По отношение размера на претендираните неимуществени вреди съдът съобрази вида и
характера на причинените вреди, като според съда е житейски логично ищцата да е била
притеснена от спирането на процесния номер. За нея тази ситуация е била стресова,
нарушено е личното й пространство, комфорта с комуникациите и правото да се ползват
услуги, които страната сама е избрала. Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост"
като морално-етично понятие включва "съотношението между деянието и възмездието,
достойнството на хората и неговото възнаграждаване, правата и задълженията". Съгласно
ППВС № 4/68 г., т.8, при преценка за справедливост на обезщетение съдът следва да отчете
и конкретните обстоятелства, включително характер на увреждането, състоянието,
причинителят и др. Т.е. критериите за определяне на този размер са видът и обемът на
причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените
вреди, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за
неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните
последици за ищцата, като се вземат предвид конкретните обстоятелства по делото, в
каквато насока е константната съдебна практика. Съдът, при определяне на обезщетението,
което да репарира причинените неимуществени вреди, следва да отчете характера и степента
на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено, последици,
продължителността и интензитета на търпените болки. С оглед тези критерии и в
приложение на нормата на чл.52 от ЗЗД съдът счита, че предявеният иск следва да бъде
6
уважен до размер от 100,00 лева и отхвърлен до пълния предявен размер от 999,00 лева.
По разноските
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, като такива са
претендирани единствено от ищцата, която е направила разноски в размер на 50,00 лева за
държавна такса и 50,00 лева разноски за ВЛ. Съобразно чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от
ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал
такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Поради това съдът
счита, че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски съразмерно с уважената част
от иска в размер на 10,00 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.45 вр.чл.59 вр.чл.52 от ЗЗД *** /с предишно наименование
***/, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, ДА ЗАПЛАТИ на ОФ. П. П.,
ЕГН **********, от гр.***, сумата от 100,00 лева, представляваща обезщетение за
използване на нелоялна, агресивна търговска практика – неправомерно спиране на
достъпа до мрежата на мобилния оператор на мобилен номер *** – регистриран на
името на ищцата, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на ИМ до
окончателното изплащане, като за разликата до претендираните 999,00 лева ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК *** /с предишно наименование ***/, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.***, ДА ЗАПЛАТИ на ОФ. П. П., ЕГН **********,
от гр.***, сумата от 10,00 лева, представляваща сторените по делото разноски за
държавна такса и депозит за вещо лице, съразмерно с уважената част от иска.
Решението може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7