№ 129
гр. Пирдоп, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:С.Г.Г.
при участието на секретаря Л.Д.Б.
като разгледа докладваното от С.Г.Г. Гражданско дело № 20241860100113 по
описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 127, ал. 2 от СК.
Образувано е по искова молба от В. Е. М., с ЕГН **********, с адрес: с. ********** чрез
адв. П. Н. от САК- пълномощник, против Г. П. Д., с ЕГН **********, с адрес:
гр.*************.
Ищецът в исковата молба твърди, че с другата страна са родители на малолетното дете
В.В.М., родена на *********г., с ЕГН**********. Живеят разделени, като ищецът живее в с.
Л., но работи в гр. П., а малолетното дете се отглежда от майката в гр. П.. Първоначално,
ищецът осъществявал личните контакти с детето си без ограничаването им от страна на
майката, но в последно време, тя му поставила условие за срещи с дъщеря му с
продължителност от 24 часа в месеца, разпределени в първа и трета събота и неделя от
месеца от 10.00 часа до 16. 00 часа без преспиване и месец през лятото, които ограничени
срещи безспорно ще доведат до отчуждаването и отделянето на детето от баща си. Ищецът в
исковата молба твърди, че въпреки, да е в състояние добре да се грижи за дъщеря си, към
която изпитва дълбоки чувства на обич и привързаност счита, че в този момент тя има много
повече нужда от грижите, полагани за нея от майката, поради и което, след раздялата им
детето е останало да живее при нея. Ищецът твърди, че е изключително отговорен родител и
може да полага необходимите грижи за възпитанието и отглеждането на детето. Има
възможности и постоянни доходи за задоволяване на нуждите и потребностите му. Майката
обаче ограничава контакти на ищеца с дъщеря му, затруднява и препятства срещите
помежду им, игнорира го като родител. Създава и поддържа атмосфера на разделност,
между баща и дъщеря, което дори и на този ранен етап от развитието на детето, води до
отчуждаването и непознаването на собствения му баща. Тези обстоятелства, а именно, че
1
майката ограничава контактите между баща-дете, се потвърждават и от предложението й,
отправено към него за споразумение между тях по чл. 127, ал. 1 СК, в което е посочен
изключително стеснен и нерационален режим на лични отношения между детето и неговия
баща, докато той следва да е не баща на детето си, а само и единствено източник на
средства, за което говори и претендирания размер на издръжка от 350.00лева. При така
искания от майката режим на лични отношения, трудно ще се създаде тази духовна и
емоционална връзка, характерна между баща и дъщеря. Ищецът в исковата молба твърди, че
като баща е силно ангажиран и подхожда отговорно към отглеждането и възпитанието на
детето. Притежава и необходимия родителски капацитет, за да се справи с отглеждането и
възпитанието на детето си. В състояние е да му осигури подходящи условия за нормално
физическо, умствено, нравствено и социално развитие. Той е добър, грижовен и всеотдаен
родител и може да полага адекватни грижи за доброто отглеждане и възпитание на детето
си. Желае да участва постоянно и активно в живота на дъщеря си още от най-ранната й
възраст и не желае да се разпадне връзката му с детето. Бащата се интересува от нуждите,
потребностите и интересите на дъщеря си и е напълно сигурен и убеден, че може да се
грижи пълноценно за нея в отсъствие на майката и за по- продължителни периоди от време.
За бащата, дъщеря му е изключително ценна и значима и в негово лице детето ще намира
опора и закрила. Притежава родителски познания в съответствие с индивидуалните и
възрастови особености на дъщеря си, както и необходимия родителски потенциал. Има
възможности, включително финансови и от подкрепяща среда за отглеждане на детето си, но
поради крехката му възраст приема, че в негов интерес е да расте при своята майка. Преди
всичко счита, че контактите между баща и дете не следва да се избягват или минимизират, а
трябва да са съобразени с интереса на детето и да не са в зависимост от волята и интересите
на майката. Ищецът в исковата молба твърди, че между страните, а и с оглед изложеното по-
горе няма спор, при кой от родителите да живее малолетното дете В.В.М., ЕГН********** и
кой от двамата да упражнява родителските права. Спорът се свежда до личните отношения
между бащата и детето и размера на дължимата се за него издръжка. Ищецът моли съда да
постанови решение, с което:
1.Да възложи упражняването на родителските права върху малолетното дете В.В.М.,
ЕГН********** на майката Г. П. Д., ЕГН**********, ведно с грижите по отглеждането и
възпитанието, като постановите местоживеенето на детето да бъде на адреса на майката: гр.
П., ул. „*************.
2. Да определи режим на лични отношения на малолетното дете В.В.М.. ЕГН********** с
бащата В. Е. М., ЕГН**********, като същият да има право да взема детето със задължение
да го връща на адреса му по местоживеене - гр. П., ул. „*************, както следва:
-всяка първа и трета седмица от месеца от 17 ч. в петък до 17 ч. в неделя,
-всяка втора и четвърта седмица от месеца във вторник и в четвъртък от 17 ч. до 20 ч. на
същия ден /без преспиване/,
-всяка нечетна година от 10 ч. на ..Разпети петък" до 18 ч. на ..Светли понеделник"
/понеделника след Великден/,
-всяка четна година от 18 ч. на 22.12. до 19 ч. на 27.12. - по време на Коледните празници.
2
-всяка нечетна година от 18 ч. на 30.12. - до 19 ч. на 02.01. на следващата я четна година- по
време на Новогодишните празници,
-всяка нечетна година от 10 ч. до 20 ч. на 10.03- рождения ден на детето,
-всяка четна година през месец юни от 15.06 до 30.06. и август от 01.08 до 15.08 и всяка
нечетна година през месец юли от 01.07 до 15.07 и от 15.08. до 31. 08, които дни да не
съвпадат с платения годишен отпуск на майката.
-по всяко друго време след предварително съгласие в писмена форма на двамата родители;
3.Да осъди, на основание чл.143, ал.2 СК, В. Е. М., ЕГН********** да заплаща на
малолетното дете В.В.М., ЕГН**********, чрез неговата майка и законен представител Г. П.
Д., ЕГН**********, издръжка в размер на 240.00 лв. /двеста и четиридесет лева/ месечно,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до
окончателното й изплащане, считано от датата на влизане в сила на решението, до
настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката.
Ищецът в исковата молба моли съда, на основание чл.127, ал. 3 СК, да определи
привременни мерки в интерес на малолетното дете относно личните отношения с него и
издръжката му до приключване на спора с влязло в сила решение.
В дадения от съда срок ответникът Г. П. Д., ЕГН********** е дала писмен отговор,
представила е писмени доказателства и е предявила насрещна искова молба със същото
правно основание, по която в дадения срок е постъпил отговор.
В отговора на първоначалната ИМ ответницата твърди, че производството представлява
съдебна администрация на гражданско-правен спор, уредено в чл.127, ал.2 СК и
провеждането му е допустимо. Ответницата твърди, че с ищеца са имали връзка, от която на
10.03.2021 год., се е родила дъщеря им В.. С решение №260/11.04.2023 год. по гр.д.
№534/2022 год. на Софийския окръжен съд /приложено към исковата молба/, било признато
за установено, че баща на детето е В. Е. М. и съдът постановил това да бъде отразено в акта
за раждане на детето и в името му, в което като бащино и фамилно имена, се запишат
съответно името на бащата и фамилното му име. В отговора на първоначалната ИМ
ответницата твърди, че двамата родители на дъщеря им В. не живеят заедно - ответницата и
детето, което е само на две години и е силно привързано към нея, към децата й от предишен
брак, които й помагат и към средата, живеят в гр. П. /на посочения в исковата молба адрес в
жилище, моя собственост/, в което са налице условията за отглеждането и възпитанието му
по най-добър и съобразен с интересите на детето, според възрастта и специфичните му
потребности начин, а ищецът живее в с.Л. където, доколкото й е известно от самия него,
съжителства с друга жена, от която има дете, като пътува ежедневно, с изключение на дните,
когато е в почивка, до местоработата си в РУ-П. на около 60 км., при което, във времето на
пребиваването му в района на гр.П., винаги когато пожелае, му осигурява възможност да
бъде с детето -било в дома й, а от известно време, поради това, че отношенията им силно се
влошили и изпитва страх от това да остава насаме с него, срещите им - ответницата, той и
детето, са извън дома й, за нейна сигурност, в присъствието на други хора. В отговора на
първоначалната ИМ ответницата твърди, че тъй като двамата родители на малолетната им
дъщеря В. не живеят заедно и не са постигнали съгласие по въпросите относно родителските
3
права във формата, съгласно изискванията на чл.127, ал.1 СК, налице е основание и е в
интерес на детето, в производството по чл.127, ал.2 СК тези въпроси да бъдат решени от
съда, вземайки предвид възрастта му и специфичните му, с оглед на това потребности,
включително и с оглед здравословното му състояние, полаганите до момента грижи за
отглеждането и възпитанието му и средата при всеки един от родителите, като:
- се постанови местоживеенето на детето да бъде при ответницата и на нея - неговата майка,
да бъде възложено упражняването на родителските права, с това интересите на детето ще
бъдат изцяло съобразени и защитени, възрастта на детето е такава, че грижите, полагани
лично от нея като майка са незаменими, то е силно привързано към нея и към средата, в
която се отглежда от нея, като в дома й, апартамент нейна собственост, който обитава заедно
с децата й от предишен брак, които й помагат и към които детето е силно привързано, то
разполага с всички удобства и е обгрижвано по най-добрия и съобразен с потребностите му
начин;
- се определи режим на лични отношения на бащата с детето, който да е съобразен с
възрастта и специфичните му нужди /същото е на две години, което предполага постоянното
- ежедневно, присъствие на майката и е пречка понастоящем то да бъде откъсвано от мен за
определени периоди от време с преспиване и то в среда, в която то не е свикнало и ще бъде
лишено от майчина грижа, без която понастоящем не може, като при това положение, е в
интерес на детето, до навършване на определена възраст и с оглед предпазването му от
психологически стрес, а и вземайки предвид, че с оглед на ниската възраст е изложено на
риск от боледуване, като личният му лекар е в гр.Копривщица, отдалечен на около 100 км.
от мястото, където ищецът живее, би било необходимо и е в негов интерес, да му се осигури
срок не по- малък от навършване на 4-годишна възраст, в който, при полагане на грижи от
страна на двамата родители и, ако това се налага, с помощта на психолог, контактите и
личните отношения на бащата с детето да се осъществяват първоначално в присъствието на
майката и без преспиване при бащата, предвид което съобразеният с интереса на детето
режим на лични отношения с бащата, счита, че е:
а/ бащата В. Е. М. да има право да взема детето В.В.М. и да осъществява лични отношения с
него в присъствието на майката Г. П. Д., за времето до навършване на четири-годишна
възраст на детето В.В.М.:
-всяка първа и трета седмица от месеца - от 10 ч. до 18 ч. в събота и от 10 ч. до 18 ч. в неделя
/без преспиване/,
-за Коледните празници - от 10 ч. до 18 ч. на 24 декември всяка четна година и от 10 ч. до 18
ч. на 25 декември всяка нечетна година /без преспиване/,
-за Новогодишните празници - от 10 ч. до 18 ч. на 31 декември и от 10
ч. до 18 ч. на 01 януари всяка четна година /без преспиване/,
-за Великденските празници - от 10 ч. до 18 ч. на Великден /неделята/ всяка четна година и
от 10 ч. до 18 ч. на Разпети петък и на Светли понеделник всяка нечетна година /без
преспиване/,
-за рождения ден на бащата - от 10 ч. до 18 ч. на 31.05. всяка година /без преспиване/,
-за рождения ден на детето - от 10 ч. до 18 ч. на 10.03. всяка нечетна година /без
4
преспиване/;
б/ бащата В. Е. М. да има право да взема детето В.В.М. и да осъществява лични отношения с
него /със задължение да го връща на майката Г. П. Д./, за времето след навършване на
четири-годишна възраст на детето В.В.М.:
-всяка първа и трета седмица от месеца - от 10 ч. в събота до 18 ч. в неделя /с преспиване/,
-за Коледните празници - от 10 ч. на 24 декември до 18 ч. на 27 декември всяка четна година
/с преспиване/,
-за Новогодишните празници - от 10 ч. на 31 декември всяка нечетна година до 18 ч. на 01
януари всяка четна година /с преспиване/, -за Великденските празници - от 10 ч. на Разпети
петък до 18 ч. на Светли понеделник всяка нечетна година /с преспиване/,
-за рождения ден на бащата - от 10 ч. на 31.05. до 10 ч. на 01.06. всяка година /с преспиване/,
-за рождения ден на детето - от 10 ч. на 10.03. до 10 ч. на 11.03. всяка нечетна година /с
преспиване/,
от 10 ч. на 01 юли до 18 ч. на 15 юли и от 10 ч. на 01 август до 18 ч. на 15 август всяка четна
година /с преспиване/,
от 10 ч. на 15 юли до 18 ч. на 30 юли и от 10 ч. на 15 август до 18 ч. на 30 август всяка
нечетна година /с преспиване/;
Ответницата моли дължимата от ищеца В. Е. М. издръжка на малолетното дете В.В.М. да
бъде определена на 350 лв. месечно и присъдена за заплащане от него в полза на детето,
чрез нея като негова майка и законна представителка, с начална дата 01.03.2024 год., ведно
със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска от датата на падежа до
окончателното й изплащане.
Ответницата в отговора на първоначалната ИМ твърди, че никога не е ограничавала ищеца
да има лични контакти и отношения с дъщеря им - винаги, когато е пожелал, му е
осигурявала възможност да се срещне и да бъде с детето, като това е ставало почти
ежедневно в началото и/или в края на работния му ден и почти винаги в дома й в гр.П.. В
последно време срещите им /тя, той и детето/ са извън дома й на посещавани и от други хора
места и причина за това е рязко промененото му в негативна посока отношение и поведение
спрямо нея и на влошените им от това отношения с него, тъй като изпитва страх да не стана
обект на агресия от негова страна в дома й, каквито случаи е имало неколкократно- насаме
или в присъствие на децата й, с които живее и които са изключително притеснени от
случващото се - за нея, за тях и с оглед на това, че това става в присъствието и на
невръстната им сестра В., неволен свидетел на някои от случаите ставали и други хора.
Ответницата в отговора на първоначалната ИМ твърди, че понастоящем ищецът не би могъл
да осигури и предостави дължимите, при съобразяване с интереса на детето, грижи по
отглеждането и възпитанието му, които да заменят тези на неговата майка, при вземането му
за осъществяване на лични контакти за определени периоди от време в нейно отсъствие
включително и за преспиване в дома му в с.Л., отстоящ на около 60 км. от дома й в гр.П.,
където се отглежда, и на около 100 км. от гр.Копривщица, където е личният лекар на детето,
който, с оглед на ниската възраст на детето и свързаната с това предразположеност към
разболяване, се налага да бъде посещаван по всяко време при възникнала нужда - видно от
5
приложената към отговора служебна бележка №60 от 18.03.2024 год., издадена от „Д-р Л.А.
АИППМП" ЕООД, гр.Копривщица. Притеснена е от факта, че при вземането му с престой в
дома на ищеца в нейно отсъствие, детето би било поставено в среда от близкото обкръжение
на ищеца с нескрито негативно отношение спрямо нея като майка на детето, като не би
могло да се очаква и добро отношение към самото дете, родено от връзката й с ищеца -
данни за наличието на такъв проблем се съдържат в приложеното към отговора на исковата
молба п-мо изх. №262000-475/07.02.2024 год. на РУ- ********, издадено по посочената в
същото полицейска преписка /в която се съдържат материалите относно повода да бъде
предупредено с протокол по чл.65 ЗМВР съответното лице/. Ответницата счита, че
поставянето на детето без нейно присъствие в такава среда не е в негов интерес, но и го
застрашава. Ответницата в отговора на първоначалната ИМ твърди, че в предложеното от
нея споразумение по чл.127, ал.1 СК /приложено към исковата молба/ ищецът не е поставен
в положение да бъде разглеждан /по твърдението му в исковата молба/ „само и единствено"
като „източник на средства" - посоченият размер на издръжка от 350 лв. месечно, е
съобразен с възрастта на детето и с произтичащите от това негови специфични потребности,
както и с възможностите им като негови родители да участваме в осигуряване на цялостната
му издръжка и делът на всеки от нас в нея /като се има предвид стандарта на живот и, че
ответницата реално полага грижите по отглеждането и възпитанието на детето, както и, че
доходите й от заплата са над два пъти по-ниски от тези на бащата/, както и с
обстоятелството, че в последната около една година преди завеждането на делото, според
уговорка помежду им, същият е осигурявал такава в средномесечен размер от около 350 лв.
/по изключение само за м.02.2024 год., месецът на завеждане на делото, с приложен към
исковата молба превод, ищецът е заплатил сума от 240 лв. за издръжка, вероятно за да
съответства на застъпената в исковата молба теза, че издръжка от 350 лв. месечно, дължима
от него за детето, би била прекомерна/. Ответницата в отговора на първоначалната ИМ
твърди, че е налице основание по чл.127, ал. 3 ГПК, съдът да определи привременни мерки,
като постанови до приключване на делото с влязло в сила решение.
В насрещната искова молба ищцата твърди, че с ищеца по първоначалния иск са имали
връзка, от която на ********* год., се е родила дъщеря им В.. Двамата родители не живеят
заедно - ищцата и детето, което е на две години и е силно привързано към нея, към децата й
от предишен брак и към средата, в която се отглежда, живеят в гр.П. /на посочения в
исковата молба адрес в жилище, нейна собственост, в което са налице условията за
отглеждането и възпитанието му по най-добър и съобразен с интересите на детето, според
възрастта и специфичните му потребности начин/, а ищецът живее в с.Л. /където, доколкото
й е известно, съжителства с друга жена, от която има дете; същият пътува ежедневно, с
изключение на дните, когато е в почивка, до местоработата си в РУ-П. на около 60 км., при
което, във времето на пребиваването му в района на гр.П., винаги когато пожелае, му
осигурява възможност да бъде с детето - в дома й, а от известно време, поради това, че
отношенията им силно се влошили и изпитва страх от това да остава насаме с него, срещите
им - ищцата, той и детето, са извън дома й, за нейна сигурност, в присъствието на други
хора/. Твърди, че тъй като двамата родители на малолетната им дъщеря В. не живеят заедно
6
и не са постигнали съгласие по въпросите относно родителските права във формата,
съгласно изискванията на чл.127, ал.1 СК, налице е основание и е в интерес на детето, тези
въпроси да бъдат решени от съда в производството по чл.127, ал.2 СК, вземайки предвид
възрастта му и специфичните му, с оглед на това потребности, включително и с оглед
здравословното му състояние, полаганите до момента грижи за отглеждането и
възпитанието му и при съобразяване със средата и обкръжението при всеки един от
родителите, като:
-се постанови местоживеенето на детето да бъде при нея и на нея, неговата майка, да бъде
възложено упражняването на родителските права-с това интересите на детето ще бъдат
изцяло съобразени и защитени: възрастта на детето е такава, че грижите, полагани лично от
нея като майка са незаменими, то е силно привързано към нея и към средата, в която се
отглежда от нея, като в дома й, апартамент нейна собственост, който обитава заедно с двете
й деца от предишен брак /едното пълнолетно, другото непълнолетно/, които й помагат и към
които детето е силно привързано, то разполага с всички удобства и е обгрижвано по най-
добрия и съобразен с потребностите му начин/
- се определи режим на лични отношения на бащата с детето, който да е съобразен с
възрастта и специфичните му нужди /дъщеря им е на две години, което предполага
постоянното нейно присъствие и е пречка понастоящем то да бъде откъсвано от нея за
определени периоди от време с преспиване в среда, с която то не е свикнало и ще бъде
лишено от майчина грижа, като при това положение е в интерес на детето, до навършване на
определена възраст и с оглед предпазването му от психологически стрес, а и вземайки
предвид, че с оглед на ниската възраст е изложено на риск от боледуване, като личният му
лекар е в гр.Копривщица, отдалечен на около 100 км. от мястото, където ищецът живее/, би
било в негов интерес, да му се осигури срок не по-малък от навършване на четири-годишна
възраст, в който, при полагане на грижи от двамата родители и, ако това се налага, с
помощта на психолог, контактите и личните отношения на бащата с детето да се
осъществяват първоначално в присъствие на майката и без преспиване при бащата, предвид
което съобразеният с интереса на детето режим на лични отношения с бащата, считам, че би
следвало да е:
а/ бащата В. Е. М. да има право да взема детето В.В.М. и да осъществява лични отношения с
него в присъствието на майката Г. П. Д., за времето до навършване на четири-годишна
възраст на детето В.В.М.:
-всяка първа и трета седмица от месеца - от 10 ч. до 18 ч. в събота и от 10 ч. до 18 ч. в неделя
/без преспиване/,
-за Коледните празници - от 10 ч. до 18 ч. на 24 декември всяка четна година и от 10 ч. до 18
ч. на 25 декември всяка нечетна година /без преспиване/,
-за Новогодишните празници - от 10 ч. до 18 ч. на 31 декември и от 10 ч. до 18 ч. на 01
януари всяка четна година /без преспиване/,
-за Великденските празници - от 10 ч. до 18 ч. на Великден /неделята/ всяка четна година и
от 10 ч. до 18 ч. на Разпети петък и на Светли понеделник всяка нечетна година /без
преспиване/,
7
-за рождения ден на бащата - от 10 ч. до 18 ч. на 31.05. всяка година /без преспиване/,
-за рождения ден на детето - от 10 ч. до 18 ч. на 10.03. всяка нечетна година /без
преспиване/;
б/ бащата В. Е. М. да има право да взема детето В.В.М. и да осъществява лични отношения с
него /със задължение да го връща на майката Г. П. Д./, за времето след навършване на
четири-годишна възраст на детето В.В.М.:
-всяка първа и трета седмица от месеца - от 10 ч. в събота до 18 ч. в неделя /с преспиване/,
-за Коледните празници - от 10 ч. на 24 декември до 18 ч. на 27 декември всяка четна година
/с преспиване/,
-за Новогодишните празници - от 10 ч. на 31 декември всяка нечетна година до 18 ч. на 01
януари всяка четна година /с преспиване/,
-за Великденските празници - от 10 ч. на Разпети петък до 18 ч. на Светли понеделник всяка
нечетна година /с преспиване/,
-за рождения ден на бащата-от 10 ч. на 31.05. до 10 ч. на 01.06. всяка година /с преспиване/,
-за рождения ден на детето - от 10 ч. на 10.03. до 10 ч. на 11.03. всяка нечетна година /с
преспиване/,
от 10 ч. на 01 юли до 18 ч. на 15 юли и от 10 ч. на 01 август до 18 ч. на 15 август всяка четна
година /с преспиване/,
от 10 ч. на 15 юли до 18 ч. на 30 юли и от 10 ч. на 15 август до 18 ч. на 30 август всяка
нечетна година /с преспиване/;
-се определи издръжката на детето В.В.М., дължима от неговия баща В. Е. М., при
съобразяване на това, че: получаваните от последния месечни брутни доходи от заплата и
други плащания по служебното му правоотношение за предходните 12 месеца надхвърлят
четирикратния размер на минималната месечна работна заплата за страната, при което и
предвид стандарта на живот понастоящем и обусловените от това нужди за правилното и
съобразено с възрастта на детето отглеждане и възпитание, както и предвид
обстоятелството, че доходите й са над два пъти по-ниски от тези на ищеца, считам че при
определяне на конкретния размер на дължимата от ищеца издръжка, той би следвало да е не
по-малко от един и половина пъти размера на минималната издръжка към момента. Моли
дължимата от ищеца В. Е. М. издръжка на малолетната им дъщеря В.В.М. да бъде
определена на 350 лв. месечно и присъдена за заплащане от него в полза на детето, чрез нея
като негова майка и законна представителка, с начална дата 01.03.2024 год., ведно със
законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска от датата на падежа до
окончателното й изплащане.
С оглед изложеното, ищцата моли съда да постанови решение, с което, на основание чл.127,
ал.2 СК:
-да възложи упражняването на родителските права на детето В.В.М., малолетно, на нея -
нейната майка Г. П. Д., и определи местоживеенето на детето да бъде при нея;
-да определи режим на лични отношения на бащата В. Е. М. с детето В.В.М., малолетно,
както следва:
а/бащата В. Е. М. да има право да взема детето В.В.М. и да осъществява лични отношения с
8
него в присъствието на майката Г. П. Д., за времето до навършване на четири-годишна
възраст на детето В.В.М.:
-всяка първа и трета седмица от месеца - от 10 ч. до 18 ч. в събота и от 10 ч. до 18 ч. в неделя
/без преспиване/,
-за Коледните празници - от 10 ч. до 18 ч. на 24 декември всяка четна година и от 10 ч. до 18
ч. на 25 декември всяка нечетна година /без
преспиване/,
-за Новогодишните празници - от 10 ч. до 18 ч. на 31 декември и от 10 ч. до 18 ч. на 01
януари всяка четна година /без преспиване/,
-за Великденските празници - от 10 ч. до 18 ч. на Великден /неделята/ всяка четна година и
от 10 ч. до 18 ч. на Разпети петък и на Светли понеделник всяка нечетна година /без
преспиване/,
-за рождения ден на бащата - от 10 ч. до 18 ч. на 31.05. всяка година /без преспиване/,
-за рождения ден на детето - от 10 ч. до 18 ч. на 10.03. всяка нечетна година /без
преспиване/;
б/ бащата В. Е. М. да има право да взема детето В.В.М. и да осъществява лични отношения с
него /със задължение да го връща на майката Г. П. Д./, за времето след навършване на
четири-годишна възраст на детето В.В.М.:
-всяка първа и трета седмица от месеца - от 10 ч. в събота до 18 ч. в неделя /с преспиване/,
-за Коледните празници - от 10 ч. на 24 декември до 18 ч. на 27 декември всяка четна година
/с преспиване/,
-за Новогодишните празници - от 10 ч. на 31 декември всяка нечетна година до 18 ч. на 01
януари всяка четна година /с преспиване/,
-за Великденските празници - от 10 ч. на Разпети петък до 18 ч. на Светли понеделник всяка
нечетна година /с преспиване/,
-за рождения ден на бащата-от 10 ч. на 31.05. до 10 ч. на 01.06. всяка година /с преспиване/,
-за рождения ден на детето-от 10 ч. на 10.03. до 10 ч. на 11.03. всяка нечетна година /с
преспиване/,
от 10 ч. на 01 юли до 18 ч. на 15 юли и от 10 ч. на 01 август до 18 ч. на 15 август всяка четна
година /с преспиване/,
от 10 ч. на 15 юли до 18 ч. на 30 юли и от 10 ч. на 15 август до 18 ч. на 30 август всяка
нечетна година /с преспиване/;
3/ да осъди бащата В. Е. М. да заплаща на детето В.В.М., чрез неговата майка и законна
представителка Г. П. Д., издръжка в размер на 350 лв. месечно, на основание чл.143, ал.1
СК, считано от 01.03.2024 год. до настъпване на основания за изменяване или прекратяване
на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска от датата
на изпадането в забава /първо число на месеца, следващ този, за който издръжката е
дължима/ до изплащането й.
Ищцата по насрещен иск, на основание чл.127, ал. 3 СК, моли съда да постанови
привременни мерки в интерес на детето, като постанови до приключване на делото с влязло
в сила решение.
9
В отговора на насрещната ИМ ответникът чрез пълномощника си твърди, че искът е
допустим по следните съображения: Предявен е лично от Г. П. Д., ЕГН**********- майка на
малолетното дете В.В.М., родена на *********г., с ЕГН**********. Ищцата има правен
интерес и процесуална легитимация за предявяване на исковата молба, което я прави
допустима. Не оспорва обстоятелството, че страните са биологични родители на
малолетното дете, поради което са надлежни страни в процеса. Твърди, че оспорва изцяло
описаните в исковата молба обстоятелства, на които се основават претенциите на ищцата,
като заявява, че те не отговарят на действителното положение. Фактите се изопачават, за да
се създаде погрешно впечатление за бащата, като безотговорен родител, агресивен и
насилник. Тези твърдения са изложени от ищцата, за да прикрие своите действия по
отчуждаването и отделянето на детето от баща си. За по- голяма тежест в насрещната искова
молба се излагат твърдения за съжителстване на бащата с друга жена, което не отговаря на
истината, както и за влошени отношения между родителите на малолетното дете,
пораждащи страх у майката за оставане насаме с детето и бащата, налагащ срещите им да са
извън дома й и в присъствието на други хора. Твърди се, че бащата винаги е подхождал с
разбиране към ищцата, съобразявал се е с навиците и режима на детето, не се е
дезинтересирал от него, включително и финансово. Ответникът е предлагал на ищцата
варианти за самостоятелното им съжителстване и отглеждането на детето от тях, двамата му
родители, но ищцата категорично е отказала. Възпрепятствала е напълно възможността на
бащата за контакт с детето си /включително и чрез блокиране на телефона му/. С оглед на
обстоятелството, че не е имал възможност да вижда дъщеря си е потърсил правата си и
намесата на съда, като е предявил пред Районен съд гр. П. иск по чл. 127, ал. 2 СК за
разрешаване на спора, който те, родителите на В. не можели да разрешат, като е образувано
настоящето дело. Майката е игнорирала бащата от живота на детето му, включително и от
най- важните му моменти като кръщене, рожден ден. имен ден, за които бащата не е
уведомяван, а честванията са осъществявани в присъствието на други хора. Твърди, че
между страните по делото няма спор, при кой от родителите да живее малолетното дете В. и
кой от двамата да упражнява родителските права върху него. Възникналият спор между
родителите на малолетното дете касае личните отношения между бащата и детето и
размерът на дължимата се за него издръжка. Твърди се, че въпреки, че бащата е в състояние
добре да се грижи за дъщеря си, към която изпитва дълбоки чувства на обич и привързаност
счита, че понастоящем тя има нужда от грижите на своята майка. Бащата е изключително
отговорен родител и може да полага необходимите грижи за възпитанието и отглеждането
на детето. Има възможности и постоянни доходи за задоволяване на нуждите и
потребностите на дъщеря си. Поради загрижеността му към нея винаги е давал средства за
детето си, както и нужни за нея неща- дрехи, обувки, играчки, храна и различни
принадлежности. Ищцата обаче ограничава контактите баща- дъщеря, затруднява и
препятства срещите помежду им, игнорира го като родител. Майката създава и поддържа
атмосфера на разделност между баща и дъщеря, което дори и на този етап от развитието на
детето води до отчуждаването и непознаването на собствения му баща. Тези обстоятелства, а
именно, че майката ограничава всячески контактите между баща -дете се потвърждават и от
10
изложението на исковата молба, в която е посочен изключително стеснен и нерационален
режим на лични отношения между детето и неговия баща, докато той следва да е само и
единствено източник на средства, за което говори и претендирания размер на издръжка, а не
баща на детето си. В отговора на насрещната ИМ ответникът чрез пълномощника си твърди,
че според ищцата, бащата следна да осъществява срещите с детето си, до навършване на
четири- годишната му възраст в нейно присъствие, независимо да твърди, че изпитва страх
да остават насаме и срещите им са в присъствие на трети лица. При така искания решим на
лични отношения, който месечно е в рамките едва на 32 часа, детето и бащата трудно биха
се опознали и почти е невъзможно да привикнат един с друг, а и не би се създала тази
духовна и емоционална връзка, характерна между баща и дъщеря. Несъстоятелни са
посочените обстоятелства относно отдалечеността на личния лекар на детето и
местоживеенето на бащата, обуславящи посочения рестриктивен режим на лични контакти,
защото това разстояние не е от непреодолимите за бащата от една страна, а от друга страна
гр. София е на незначително разстоянието от местоживеенето му и своевременно при нужда
детето би получило съответната медицинска помощ. Бащата не е негоден да полага
родителски грижи за детето си, какъвто го описва ищцата. Като родител е добър, грижовен и
всеотдаен, силно ангажиран и подхожда отговорно към отглеждането и възпитанието на
детето. Притежава необходимия родителски капацитет, в състояние е. противно на
изложеното да му осигури подходящи условия за нормално физическо, умствено, нравствено
и социално развитие. Той може да полага ежедневни и адекватни грижи за детето си. Желае
да участва активно в живота на дъщеря си и е напълно сигурен и убеден, че може да се
грижи пълноценно за нея. Твърди, че личните контактите между баща и дъщеря не следва да
се избягват, каквото е желанието на майката, извод който се налага от предложения от нея
начин на осъществяване и период от време, без да си дава реална оценка за шансовете и
обема от дни, които следва да получи и другия родител- бащата за контакти с детето си и без
реална преценка така поисканият обем в интерес на детето ли е и не засяга ли правата на
бащата. Тези лични контакти следва да са съобразени с потребностите и интересите на
детето, а не с волята и интересите на майката, поставяйки своето его над интереса на детето
си. В тази насока счита, че за да бъдат в интерес на малолетното дете В.В.М..
ЕГН**********, най-подходящите мерки за лични отношения, съобразени напълно с
възрастта му, както и с оглед трудовата ангажираност на бащата са предложените в исковата
молба. Възразява и срещу претенцията за заплащане на месечна издръжка на малолетното
дете В.В.М., ЕГН********** в посочения размер от 350.00лв.,считано от 01.03.2024г. Счита,
че месечната издръжка за В.В.М. на този етап от развитието й, а именно 2- годишната
възраст, съобразено с обикновените й нужди и условия на живот, т.к. специфични нужди у
нея липсват, а и в насрещната ИМ такива не се твърдят, както и с оглед разпоредбата на
чл.142, ал.2 СК, необходимата сума за отглеждането й следва да бъде към установения по
закон минимум.
В проведените открити съдебни заседания ищеца В. Е. М. се явява лично и се представлява
от упълномощената адв. П. Н. от САК. Ищецът и неговият процесуален представител
поддържат исковата молба и отговора на насрещната ИМ. В хода по същество на делото
11
адв. Н. моли съда да уважи претенциите на нейния доверител. В предоставения от съда срок
е депозирана писмена защита от ищеца чрез адв. П. Н., в която анализира установеното
според нея от събраните доказателства. Сочи, че в интерес на детето е да бъде отглеждано от
своята майка, поради което упражняването на родителските права и определяне
местоживеенето му следва да бъдат предоставени на нея. Счита за безспорно установено по
делото, че детето В. е привързано към баща си, познава го и го търси /отразено в социален
доклад на ДСП Пирдоп/, контактите с него са му нужни, връзката с бащата е важна за него,
като намира за установено, че той е фигура на привързаност /детето плаче при раздялата им/.
Сочи, че прекъсването на тези контакти ще е травмиращо за него и би се отразило
неблагоприятно върху емоционалното и личностното му развитие. В интерес на детето е да
се съхрани здравата емоционална връзка между двамата, което ще бъде постигнато при
разширен режим на контакт, включително с преспивания в дома на бащата, в каквато насока
е и препоръката, отразена в социалния доклад на ДСП Пирдоп. В случай, че се изчака по-
зряла възраст за това- навършване на 4 годишна възраст, т.е. след повече от година, каквото
е желанието на майката, с оглед ниската възраст на детето, предполагаща податливост на
влияние сочи, че е налице сериозен риск връзката да бъде загубена. Присъствието на
майката при срещите между детето и бащата ще попречи на пълноценното им провеждане, а
и още повече самата тя се е отказала от участието си в тях, в периода на действие на
привременните мерки от 3 месеца, с оглед на което личният контакт следва да бъде
провеждан без присъствието на майката. Счита, че връзката на детето с баща му е
изключително значима и следва той да бъде въведен изцяло в живота на детето си, поради
което режимът на лични отношения с бащата, следва да бъде разширен. Бащата демонстрира
увереност в способностите си за справяне с отглеждането на детето, породен от факта, че
има по-голям пълнолетен вече син, успешно реализиран в живота и непълнолетен син и е
осъществявал, а и към момента осъществява грижи за тях. Анализира свидетелските
показания на Д. и Н., от които се установило, че между В. и нейния баща има голяма
привързаност, като бащата отделя време за занимания с нея, включващи и внимание и
разбиране на детските нагласи и желания, т.к. детето се чувствало изключително весело,
спокойно и щастливо с баща си и ставало неспокойно, плачело, било раздразнително, когато
баща му си тръгвал, което се споделяло в обясненията на св. П.. От горните факти следвало
единствения извод, че детето не изпитва някакъв дефицит на внимание от страна на баща
си. Намира, че не може, а и не следва да се подлага на критика и не може да се счита за
дезинтересиране на бащата, отсъствието на последния от посещение на личен лекар за
преглед на детето, поставяне на ваксина, престой при него при нужда от домашно лечение,
след като майката не е търсила съдействие от бащата, а е разчитала на други лица, не го е
информирала, а той разбира тези факти от учителките в детската градина. Сочи, че след като
в производството решаващият мотив винаги е интересът на детето, то това трябва да е
движещият мотив и за всеки от родителите, поради което най-силната проява на родителска
обич /каквато майката твърди да изпитва към дъщеря си/ понякога се състои и в това да
отстъпиш, вместо да преследваш формална победа на всяка цена, каквато позиция е заела
ответницата. Счита, че жертването на собствените си его, желания и честолюбие за
12
щастието на детето си, не е загуба, а висш израз на родителско достойнство и мъдрост.
Сочи, че чрез режима на личните отношения трябва да се постигне възможност детето да
расте и се развива под грижата и с подкрепата и на двамата си родители, като право на всяко
дете, а и негова естествена потребност, е да общува и с двамата си родители. По тази
причина, мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да
предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни
отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на
родителските права. Намира, че определеният с привременните мерки режим на лични
контакти не е в интерес на детето, тъй като то в два поредни дни четири пъти от месеца
следва да пътува от гр. П. до с. Л. и обратно, вместо да остане с преспиване в бащиния му
дом, където са налице всички удобства за пребиваването му. Счита, че следва да се определи
подходящ режим на лични отношения, съобразен с интереса на детето и задоволяващ
естествената му потребност да общува нормално и с двамата си родители, доколкото няма
доказателства от раждането му до този момент / до 2г и 8м /, включително и при
времетраенето на 3 месечните привременни мерки, бащата да е застрашил или поставил
детето си в риск и по този начин да е накърнил, увредил или засегнал неговите интереси.
Поддържането на лични отношения между бащата и В. е жизнено необходимо и за двамата,
с оглед създаване на възможност чрез общуване, детето да развива чувства на обич,
привързаност и доверие, което ще съдейства за правилното му развитие, спокойствие и
самочувствие, още повече, че те са силно привързани един към друг. Затова би допринесло
подходящ режим на лични отношения на малолетното дете В.В.М., ЕГН********** с
бащата В. Е. М., ЕГН**********, който да има право да взема детето със задължение да го
връща на адреса му по местоживеене - гр. П., ул. **************, за какъвто намира
посоченият в исковата молба. Месечната издръжка за В.В.М. на този етап от развитието й, а
именно 2г. и 8м., съобразено с обикновените й нужди и условия на живот, т.к. специфични
нужди у нея липсват, както и с оглед разпоредбата на чл.142, ал.2 СК, следва да бъде
определена към установения по закон минимум. Още повече установи се по делото, че
считано от м. февруари тази година бащата заплаща за дъщеря си месечна издръжка в
размер на 240.00лв., като не се събраха доказателства за непокрити и незадоволени нейни
нужди и потребности. Тъй като характера на производството налага да се отчете интереса на
детето, а от събраните доказателства и по изложените по-горе доводи считам, че за щастието
и просперитета на В.В.М., следва да бъде постановено решение в мотивирания по-горе
смисъл, като вземане на решение в обратен смисъл би могло да се отрази както негативно на
психическото развитие на детето, така и да доведе до непредвидими последици, което
категорично не е в негов интерес. Относно претенцията на Г. П. Д. за присъждане на
сторените по делото разноски, счита, че приложение следва да намерят указанията, дадени в
Тълкувателно решение № 3/27.06.2024г. по тълк. д. №3/ 2023г. на ОСГК на ВКС
В съдебните заседания по разглеждане на делото ответницата по първоначалната ИМ и
ищца по НИМ се явява лично и с упълномощения от нея процесуален представител адв. С.
П. от САК, който поддържа подадения отговор по чл.131 ГПК и насрещната искова молба.
В хода по същество на делото адв. П. моли да се постанови решение, с което да се определят
13
по реда на чл.127, ал.2 СК мерките за упражняване на родителски права върху малолетното
дете на страните, личните му отношения с родителя, който няма да упражнява родителските
права и издръжката. Счита, че в хода на процеса са събрани обилни доказателства,
изясняващи в достатъчна степен въпросите, правнозначими за определяне на тези мерки, а
именно: становището, изразено в отговора на първоначалната ИМ и насрещната ИМ, както
и с оглед предоставената от съда възможност в предходните съдебни заседания на страните
да изразяват становища, да възразяват и т.н., това което очертава фактическата обстановка, а
тя е такава, че налага родителските права върху малолетната дъщеря на страните да бъдат
възложени за упражняване на нейната майка, с която детето е силно привързано и не са
налице никакви нейни действия, които да сочат за родителско отчуждение на детето, както
се твърдеше, нито да има данни за такова отчуждение на детето от бащата. Счита, че при
установен родителски капацитет на двете страни, но при тази фактическа обстановка, в
интерес на детето е то да се отглежда при майка му, както е и понастоящем, като
местоживеенето на детето да бъде при майката. Що се отнася до мерките за лични
отношения с бащата счита, че на този етап, с оглед ниската възраст на детето, пола на
детето, здравословното му състояние, касае за това, че само до завеждане на делото има
данни, че то 46 пъти е посещавало личния си лекар в гр. Копривщица се налагат постоянни
грижи и контрол върху детето и в този смисъл майчините грижи са незаменими. Всичко това
е с оглед проява на разбиране от съда, а и също насрещната страна да прояви разбиране, че
на този етап откъсването на детето за определен период от време от майката и отглеждането
му само от бащата се явява в противовес с интересите му и не само не ги защитава, но би
могъл реално да ги застраши. Бащата живее сам, той няма възможност да ползва други лица,
които да го подпомагат в отглеждането и възпитанието на детето. Моли да бъде даден един
преходен период, било до навършване на 4 годишна възраст на детето или по-кратък, в който
детето би могло да се адаптира и да израсне, за да се взима с преспиване, като след този
период да се предвиди първо преспиване. Мерките за лични отношения моли да бъдат
подобни на тези или определените за привременни мерки, т.к. установи се, че в последните
няколко месеца нещата се развиват добре. Що се касае до издръжката счита, че основно по
делото е въпроса за издръжката, която следва да бъде определена съобразно предвижданията
за минималната работна заплата за следващата година от 1077лв, така че да е по-съобразена
с нуждите на детето. Изясни се по-делото, че бащата е с по-голяма възможност да участва в
издръжката, като предоставя на съда определяне размера на издръжката в рамките
предявеното. Счита, че до присъждане на разноски не би следвало да се стига дотолкова,
доколкото се касае за дело, което е съдебна администрация на гражданско правни спорове,
но ако бъдат присъдени, да са съобразно представения списък на разноските по чл.80 ГПК.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира
следното от фактическа страна:
Безспорно е между страните, че двамата са родители на малолетното дете В.В.М..
Родителството на В. Е. М. и Г. П. Д. над детето В.В.М. се установява от представеното
удостоверение за раждане-дубликат, изд. на 21.06.2023г на община Пирдоп. Не се спори че
Г. П. Д. е майка на още две деца от предишен брак, както и че бащата също има две деца от
14
предходни връзки. Родителите признават, че са разделени. И за двамата родители се приеха
доказателства за това, че са финансово обезпечени. Видно от представените справки от
НАП е, че и двамата родители биват осигурявани. Според представената служебна бележка
от ****** София В. Е. М. работи в ***, с получено брутно възнаграждение за периода
01.08.2023г- 31.07.2024г от 45878.62лв. Г. П. Д. работи в ******** и е с получен брутен
доход от 8414,66лв за периода м. 07.2023г –м. 06.2024г, което е видно от удостоверение от
********. И двамата родители представят доказателства, за притежавани недвижими имоти
– М. относно къща в с. Л., Д. относно ½ идеална част от апартамент в гр. П.. От Д „СП" -
Пирдоп са посочили, че майката се подпомага е от Дирекция "Социално подпомагане" -
Пирдоп с месечните помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от
20-годишна възраст на основание чл. 7 от ЗСПД в размер на 110.00 лв.
Двамата родители са изслушани лично пред съда.
По инициатива на страните в хода на делото са разпитани свидетели.
Свидетелят Д. е колега на ищеца М., познава страните по делото, знае че имат общо дете,
което се казва В. и е на 2г. и 7 месеца, че детето живее при майка си и посещава детска
градина в гр. П.. Знае, че бащата обикновено го взима след работа и остава с него докато
майката се прибере от работа, когато й го предава. Твърди, че често и той е ходил с бащата
да взимат В. от детска градина, като детето било изключително радостно, винаги усмихнато,
личало му, че обича баща си и желае неговото присъствие и не е питало за майка си, не я
търсило. Знае, че събота и неделя през една седмица бащата взима детето само за през деня
и вечерта го връща на майката, но не знае точно от кога се осъществяват такива срещи.
Твърди, че бащата полага ежедневни грижи за детето, плаща издръжка, почти всеки ден му
купува нещо, взима продукти, дрехи, обувки, играчки и то се радва изключително много.
Твърди, че е имало периоди, в които бащата въобще е нямал контакт с майката и това е от
м.02.2024г. от когато работят ежедневно заедно, комуникацията им е по „Вайбър“ или
„Месинджър“ и гледал кога е на линия и я търси по „Вайбър" иначе нямал друг контакт,
блокиран е от месеци. Дори двама обикаляли градинките, случайно да ги намерят, за да види
детето си. Знае, че бащата постоянно се интересува за здравословното състояние на детето.
Твърди, че поведението на бащата към майката е съвсем нормално, не е присъствал на
скандали, не е усещал да има напрежение между тях. Знае, че М. живее сам в с. Л., в хубаво,
чисто, приветливо жилище. Знае, че има и други деца - две момчета, едното е на 13г. ученик
в гр. София, в спортно училище, а другото е над 20г. и работи, мисли, че е ИТ специалист.
Знае, че майката има още две деца, които живеят с нея, като знае, че момичето учи, чул че
работи, но той не я е виждал на работа. При посещенията си в с. Л. виждал М. и неговия по-
малък син и не е посещавал апартамента на майката на детето.
Разпитан е като свидетел и Н., който също е колега на М., познава страните от много години
знае, че имат общо дете - В., която е на 2г. и 6-7месеца и че детето се отглежда от майка си и
живее в гр. П.. Присъствал е на срещи между бащата и детето В. и заявява, че тя го
боготвори, обича го, радостна е, не иска да си тръгва, когато е при него, прегръща го, целува
го. От срещите му с майката, бащата и детето заявява, че майката много рядко нещо да
говори, повечето пъти мълчи, но не е усещал да е притеснена, поведението й не е на
15
уплашена и стресирана от мъжа си жена. Заявява, че детето в присъствие на двама си
родители е винаги при баща си. Споделя, че детето добре се държи в негово присъствие и не
пита за майка си, двамата рисуват, книжки за четене четат, много добре контактуват и
комуникират добре, бащата умее да я въвлича в разговори, раздялата винаги е трудна и тя не
иска да си тръгва. Свидетелят споделя за период около 1 -2 седмици, в който майката
възпрепятствала контактите с бащата и не позволявала да вижда В., а той бил много
изтормозен, обикалял по 4-5 пъти из града, за да ги засече. Знае, че бащата купува на детето
си играчки, обувки, сандалки, дрешки, също така заплаща издръжка за детето. Знае, че
бащата взима В. от детска градина за 1 час през седмицата и събота и неделя я взима и я
връща вечерта, като детето спи в с.Л. през деня, вечерта я връща, не преспива за нощта.
Знае, че В. М. живее в с.Л. до гр.********. Посещавал е дома му- голяма обзаведена,
направена с всичко къща, в която живее сам, но не е виждал детето В. там. Знае, че има още
2 момчета, по- големи от В. и се грижи за децата си. Виждал е по-малкия син на М., който
живее, в къща до неговия дом с майка му, която също познава. Споделя, че майката живее с
другите й две деца - момиче и момче, които са доста по-големи от В. в апартамент в гр. П.,
като за момчето предполага да работи, а момичето учи, дали работи - не може да каже.
Като свидетел е разпитана Л., която познава Г., знае, че има 3 деца- син на 20 години, дъщеря
на 16г. и малка дъщеря на 2г. и 7-8 месеца. Знае, че живее в блоковете над „*******"-гр.П., в
апартамент. Редовно, почти ежедневно посещавала жилището. Споделя, че Г. добре се грижи
за детето си. Обстановката е нормална, като синът и дъщеря й от предишния й брак приемат
малката много добре. Виждала по-големите деца да помагат на Г., като по-голямата й
дъщеря си играе с малката, забавлява я, помага й. Знаете, че детето В. често боледува и в
момента е болна от два три дни и не е на детска градина. Известно й е, че Г. е в отпуск по
болест, за да гледа детето, като няма друг вариант, тя няма друг избор, за да си е вкъщи
детето, тя трябва да е болничен и в момента не ходи на работа, като детето в момента е при
големия й син е, който е на 21г. и може да я гледа за два часа. Известно й е, че личен лекар на
детето е д-р Л.А. и кабинета й е в гр.Копривщица. Знае, че обикновено Г. води детето на
личния му лекар с кола, дори свидетелката също я е карала. Има привързаност между детето
и неговата майка. Присъствала на случай, когато бащата е ходил в апартамента и ги засичала
тримата заедно. По принцип имало напрежение между тях. Ставала свидетел на скандали
между тях. Преди доста време присъствала на скандал между тях, когато той все още идвал в
нейния апартамент. Скандалът бил в кухнята в апартамента на Г., като г-н М. започнал да
крещи срещу Г. и нея. Обикновено споровете между тях са заради намеса на трети човек,
поне на това, което тя присъствала. Виждала съобщения по адрес на Г. от майката на второто
дете на В. М., за която знае, че се казва Д.. Виждала съобщения, които Г. й е показвала лично
на телефона, като една от заплахите се запечатала в ума й: „Надявам се този рожден ден да е
последен, да умрете ти и децата ти“. Съобщението било написано във „Вайбър“ и било от
лицето, което споменава. По този повод, присъствала на разговор между Г. и В., за да се
изясни това нещо, като В. казал, че не може да направи нищо и да не обръща внимание.
Заявява, че Г. и В. не се срещат в апартамента й повече от половин година. Известно й, че Г.
се страхува от В.. Тя й го е казвала. Това е причината да се срещат на обществени места и
16
детето да го вижда навън, а не в апартамента. Лично не била свидетел да й е посягал. С
думи агресивно поведение от страна на Г. спрямо В. и от страна на В. спрямо Г. пред нея не
е имало. Спор на нормален глас за нея няма. Ежедневното присъствие на свидетелката в
апартамента на Г. било, защото бащата не е ежедневно там, за да й помага, когато тя имала
нужда, замествала бащата на това дете. Ходи след работа, като престоявала с различна
продължителност. Знае, за другите две деца на Г., че едното работи на смени в „*********“
АД, а другото учи в 10 клас. Знае, че Г. е кръстила в църква детето на 10.03.2024г., защото е
негова кръстница и е присъствала на кръщенето, като Г. не е поканила бащата на детето.
Заявява, че през февруари тя казала на бащата да си заведе дело и да си търси правата без да
тормози Г. психически, защото тя била в болница и й се обадила, ревяща преди да влезе в
операционната, че не знам си какво е станало и тогава вдигнала телефона и се скарала с
него. Тогава детето било при нея, не било при баща си, защо няма доверие на бащата.
Знаете, че бащата изплаща издръжка за детето си, също, че взима го от градина и детето не
се чувства зле, хубаво е да има двама родители. Запозната е, че бащата му купува играчки,
дрехи и в момента.
Като свидетел по делото е разпитана и П., която познава Г. от 20 години, били са колежки в
община Чавдар. Известно й, е че има дъщеря В. и е на 2 години и 7 месеца, която вече
говори. Детето се отглежда в апартамента на Г. с другите две деца-Н. на 21 години и Д. на
16 години. Имала лични впечатления, че Г. се грижи добре за децата си. Отглежда малкото
сама, помагат й другите две деца, помагали и те, когато се налага. Детето е привързано и към
брат си и към сестра си. По-големите деца помагали на Г. в домакинската работа, когато
трябва и се налага да се пазарува, се пазарува. Помагат и при отглеждането на детето и
грижите по него. От септември 2022г. до март 2023г., понеже се наложило да живее в П. с
малкия й син, посещавала апартамента на Г. всяка вечер след 20:00 часа на приятелски
начала, сега по-рядко, в месеца по два пъти. Известно й е, че детето боледува и в момента е
болно. Майката, осигурява всичко необходимо, подходяща храна, условията са добри за
детето. Знае, че личният лекар на детето е д-р Л.А., практикува в град Копривщица, като в
повечето случаи знае, че майката се грижи за детето и тя го води, не й е известно някой друг
да го е водил. Бащата на детето не познава чак толкова добре, но ищецът е бащата на детето.
Виждала го два пъти да се грижи за детето, когато са излизали на кафе за 10-15 минути през
февруари месец, когато била в отпуск. Понастоящем не й е известно дали бащата на детето
посещава жилището на Г., но е имало такъв период, виждала посещения само два пъти през
деня за поне по 15-20 минути, когато са се засичали с него. Знае, че не са в добри отношения
Г. и бащата, но е имало период, когато са били в добри отношения преди 1-2 години, когато
детето е било малко. Описва Г. като добра майка, грижи се за децата си, възпитава ги.
Голямото момче работи и е студент. Момичето Д. е ученичка в 10 клас. Малкото дете е
привързано много към Г., тя го обгрижва, грижи се за него. Г. не е възпрепятствала
контактите на малкото дете с неговия баща. Г. й е казвала преди три, четири месеца, че
бащата взима детето от детска градина. Когато детето го види, след това става много
раздразнително и започва да плаче, като описва случай през месец февруари тази година на
такава среща и след „като бащата си тръгва, детето се раздразни и започва да плаче“, като
17
уточнява, че след като той си тръгне, детето се раздразва и започва да плаче. Не може да
каже какъв баща е В. по нейна лична преценка, т.к. заявява „аз не го познавам лично човека“
и не го е виждала сам с детето. Знае, че дава и превежда някакви пари, но това не е
достатъчно според нея, защото един родител трябва да си е на място и когато се налага
другия родител да е в болница и да е в операция, той трябва да го замести, а не майката „да
ме моли мен да гледам детето“. Не й е известно бащата да е отказвал да гледа детето при
нужда. Заявява, че Г. моли нея да гледа детето, „защото явно не разчита на този човек“.
В хода на делото са изготвени, представени и приети няколко социални доклада.
От Д „СП“ - Пирдоп са представили социален доклад с Изх. № ПР/Д-СО-ПП/13-
003/28.06.2024г. Според заключението, майката е осигурила необходимите битови условия за
правилното отглеждане и възпитание на детето, като базовите му потребности от подслон,
храна и здравеопазване са задоволени. Към момента родителите на детето общуват по
въпросите свързани с отглеждането му. Няма данни за конфликтни взаимоотношения между
тях, в които детето да е въвлечено. Информация за бащата В. Е. М. е изискана от
компетентната Дирекция „Социално подпомагане“ - ********. Такава е предоставена с
писмо № ПР/Д-СО-ПП/13-002/12.06.2024г. В същия не се съдържа заключителна част, като е
възпроизведена беседата с бащата и наблюденията от посещението на дома му.
От Д „СП“ - Пирдоп са представили социален доклад с Изх. № ПР/Д-СО-ПП/16-003 /
16.09.2024г, който обследва най-вече възможностите на майката Г. П. Д. да отглежда дъщеря
си В.В.М. без да е приобщена и информацията за бащата В. Е. М., изискана от
компетентната Дирекция „Социално подпомагане“ - ********, която е предоставена с писмо
№ ПР/Д-СО-ПП/13-002/12.06.2024. Съгласно заключителната част от доклада на Д „СП" -
Пирдоп майката Г. П. Д. е осигурила подходящи условия за правилното отглеждане и
развитие на малолетното дете В.В.М.. Основните му жизнени потребности са задоволени.
Грижите за него са съобразени с възрастта и потребностите му. Бащата има контакти с
детето. То не е въвлечено в конфликта между родителите. В най - добър интерес на детето В.
М.а е родителите да постигнат споразумение помежду си по отношение на оставането му
при бащата с преспиване.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна
следното:
Предявени са от ищеца В. Е. М. обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.127, ал.2 СК. Ответницата Г. П. Д. под формата на насрещен иск по чл.127,
ал.2 СК е заявила искане за предоставяне упражняването на родителските права върху
общото им малолетно дете В.В.М., местоживеенето му и определяне режима на лични
отношения с другия родител и по чл.143, ал.1 СК - за присъждане дължима издръжка на
малолетното дете. Страните признават факта, че не живеят заедно, както и че В.В.М. е тяхна
дъщеря, родена по време на безбрачното им съжителство. Тези факти са безспорни, но и
доказателствата ги подкрепят. Съобразно утвърденото в съдебната практика разбиране искът
по чл. 127, ал. 2 СК, когато родителите не са съпрузи и не живеят заедно, не е само за това
при кой от тях да живее ненавършилото пълнолетие тяхно дете, а и за това кой родител да
упражнява родителските права по отношение на него – в този смисъл решение №
18
669/17.02.1992 г. на ВС и решение № 1218/27.12.1999 г. по гр. д. № 1129/1999 г. на ВКС, II г.
о. Съвместното живеене на детето с родителя е съществен елемент от съдържанието на
родителските права и задължения, без който ежедневното им и текущо упражняване е
практически невъзможно. Затова положението, когато родителите са трайно разделени или
не са в брак и не живеят заедно, е идентично както при развод, което и при липсата на
изрични законови разпоредби за подобни случаи налага чрез прилагането по аналогия на
правилата на чл. 59 СК да бъде определено кой от двамата родители ще упражнява
еднолично родителските права за в бъдеще, което пък е необходима предпоставка, за да бъде
установен режим на лични отношения на другия родител с детето. На страните
неколкократно е давана възможност да постигнат исканото тях споразумение относно по
отношение на предявения иск по чл.127 СК и от двете страни спрямо детето В., но такава до
приключване на устните състезания по делото не беше постигната. До завеждане на
настоящото дело по съдебен ред не е било постановявано кой от двамата родители ще
упражнява родителските права, т. е. касае се за първоначално определяне на подобен режим,
а не за изменение на вече определен такъв.
Съгласно чл. 59, ал. 4 СК, водим и от трайната съдебна практика, вкл. и постановеното
Тълкувателно решение № 1 от 03.07.2017 г. по тълк. д. № 1/2016 г., ОСГК на ВКС, съдът
предоставя упражняването на родителските права, след като прецени всички обстоятелства с
оглед интересите на децата. Видно от законовата разпоредба основен, а и на практика –
единствен, обективен критерий за това на кого от двамата родители да бъде предоставено
упражняването на родителските права е интересът на децата. Установиха се предпоставките,
визирани в чл. 127 СК – исковете са предявени от единия родител срещу другия родител, по
отношение на дете, за което е налице разногласие по въпроса за упражняването на
родителските права. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК е приложима само в случаите на развод
по исков ред, и при непостигане на споразумение между родителите относно
местоживеенето на ненавършилите пълнолетие деца и упражняването на родителските
права спрямо тях законът сочи, че следва да бъде предпочетен един от родителите, при
когото детето да живее, и той да е носител на родителските права. Същият подход, основан
на относимата правна уредба, е използван и в ППВС № 1 по гр. д. № 3/1974 г. - съдът следва
да предостави упражняването на родителските права, на единия от съпрузите, като под
упражняване на родителските права съдът има предвид "тяхното ежедневно осъществяване,
както и действията по закрилата, защитата и представителството на децата". Чрез
решението си по 127, ал.2 съдът изпълнява социалната си функция за предоставяне на
адекватна защита на ненавършилите пълнолетие деца с оглед запазването на висшите им
интереси и гарантира правната сигурност, задължавайки и най-вече вменявайки отговорност
на "по-добрия" (с оглед интересите на детето) родител да се грижи за тяхното
непосредствено отглеждане и възпитание, до постигането на общо съгласие относно
упражняването на родителските права.
Независимо, че между страните няма спор, на кого от родителите следва да бъдат
предоставени за упражняване родителските права по отношение на малолетното дете В.В.М.
при преценка на този основен въпрос по съществото на делото, съдът се ръководи
19
единствено от интересите на детето и тяхната най-пълна защита към настоящия момент и за
в бъдеще. Множество са факторите, които следва да бъдат подложени на преценка от съда и
те са примерно изброени в Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на
ВС. Мотивите към постановлението съдържат анализ на критериите за преценка на „най-
добрия интерес" и насоките за тълкуването им са тези, от които се ръководи настоящия съд.
Съвкупният доказателствен материал навежда на извод, че и двамата родители обичат
детето си и желаят да осъществяват грижата за него и отглеждането му, което заявиха и с
активното си процесуално поведение. Двамата демонстрират добър родителски капацитет,
всеки от двамата има родителски капацитет и е годен да отглежда детето си и двамата
разполагат с основните изискващи се от един родител родителски заложби и умения,
отношение и грижовност към детето. Установи се, че домовете на двамата родители, където
детето ще живее и пребивава в периодите на лични контакти, са в много добро техническо и
хигиенно състояние, а за детето и на двете места има удобства. И на двете места, които са
потенциален дом за детето, са вложени средства за осигуряване на комфортни условия на
живот, гарантиращи освен спокойствието на детето, неговата задоволеност и
самостоятелност. Апартаментът на майката обаче е този, в който детето е живяло от
началото на своя живот и до настоящия момент, като именно него то възприема за свой дом.
Доколкото обаче децата са бързо адаптивни и доколкото В. през времетраенето на
привременните мерки е пребивавала вече в дома на баща си в с. Л., не би следвало да има
проблем с адаптирането й и със свикването й в другия дом, в който детето ще следва да
пребивава и за по-продължителни периоди от време. От значение е и средата в домовете на
двамата родители, извън материалните условия, а именно с лицата, с които детето
евентуално би съжителствало. В дома на майка му, то живее освен с нея, още и с брат си Н.
и сестра си Д.- другите две деца на майката, които я подпомагат в отглеждането на детето,
както и в домакинството. В дома на бащата детето би живяло само с него, но същият би
могъл да разчита при нужда от помощ на своите по-големи деца, които са част от
разширеното семейство на детето и макар да не живеят на един адрес с В. М., биха могли да
му оказват съдействие. Детето познава двамата си братя си и от особена важност е то да има
контакт и с тях занапред, тъй като те са близки негови роднини, които следва да присъстват в
живота му. Според съда и в двете семейства В. може да очаква внимание, обич и
загриженост за нуждите й. По отношение на фактора „разширено семейство" и „възможност
родителят да разчита на свои близки“ майката има известен приоритет с това, че нейните по-
големи деца живеят в един дом с нея, но следва да се има предвид, че те са трудово и учебно
ангажирани и не винаги биха могли при всяка възникнала необходимост бързо да се
включат в отмяната на майката или нейното подпомагане в грижите за детето и за по-
продължителни периода, поради което както се установи, майката при нужда ангажира
други външни лица- нейни приятелки да гледат В..
Съдът не установява причина да се счита, че при когото и да бъде детето, ще има проблем
със задоволяване на текущите му нужди.
И двамата родители получават възнаграждения от труда, който полагат, гарантиращи
възможността им да отглеждат В. в добра среда и без лишения. Към момента бащата е този,
20
чийто доход е по-висок. Начинът на работа и на двамата родители е под формата на 8 часово
дневно работно време, а и В. посещава детско заведение през деня.
И двамата родители демонстрират увереност в способностите си за справяне с отглеждането
на детето. Увереността им обаче произтича от различни фактори. При бащата тя идва от
факта, че има по-големи синове и е осъществявал грижи за тях, а при майката - от факта, че
отглежда В. от раждането й до сега и се справя добре. Според съда, най-добрият интерес на
детето изисква и двамата да участват активно в грижата за В. и нейното отглеждане, като не
се допуска единият от двамата родители да бъде изолиран от живота й. Не се установи по
делото конкретиката на твърдените от майката страхове, дали са за самото дете, неговия
комфорт и здраве, но тези страхове не могат да стават причина за изолация на другия
родител, още повече, че той е имал възможността вече да се докаже като такъв. Майката
счита, че бащата не би бил достатъчно отговорен към дъщеря си, но това са просто нейни
опасения и не следва да се допуска да бъдат проектирани в действителността чрез отделяне
на детето от баща му. Бащата е отговорен човек и като такъв е оценен и от свидетелите.
В настоящия случай, установено от доказателствата е, че детето В. М.а е на ниска възраст- 2
година и 8 месеца. От голямо значение е, че децата в тази ранна своя възраст, в която се
намира В., са силно свързани с майките си, като конкретният случай не прави изключение и
очевидните в случая майчините любов и грижа са решаващи за изграждане от детето на
емоционално стабилна личност и в този смисъл- незаменими, поради което при малките
деца винаги приоритетно е отглеждането им от майката. Според постановките в практиката,
независимо от пола на детето, което е и момиченце, то има необходимост от майчината
грижа, защото тя най-добре познава навиците и нуждите на детето и умее да ги задоволява, в
каквато насока е и преценката на другия родител, заявена в исковата молба, а поддържана и
в отговора му на насрещната искова молба.
При обсъждане на фактите, имащи значение за критериите, определящи „най-добрия
интерес на детето", както и преценката на бащата, съдът намира, че майката е родителят,
който следва да упражнява родителските права над детето В. М.а и при когото тя да има
своето местоживеене.
И двамата родители осъзнават значимостта на запазване емоционалната и психологическа
сигурност на детето, и двамата родители, които ще участват в живота на детето- единият
чрез упражняване на родителските права, а другият чрез лични отношения, е важно да
намерят правилния подход към другия родител и да продължат, както към момента-
„общуват по въпросите свързани с отглеждането му и няма данни за конфликтни
взаимоотношения между тях, в които детето да е въвлечено“./ отразено в социален доклад на
ДСП Пирдоп /.
Според съда, връзката на детето с баща му е изключително значима и през времетраенето на
привременните мерки /от 18.07.2024г. до постановяване на решението м. ноември 2024г-
период от 4 месеца/ бащата с регулярните ежедневни едночасови срещи и такива в
съботните и неделни дни без преспиването на детето при него в с. Л. и без присъствието на
майката /по нейно желание/, максимално бързо е въведен в живота на детето си, поради
което не се налага този режим на лични отношения с другия родител, а именно- бащата, да
21
бъде продължаван до навършване на 4 годишна възраст на детето.
Според съда, удачно би било бащата В. Е. М. да продължи да взима малолетното дете
В.В.М. от детска градина и да го предава на майката след приключване на работния й ден, в
каквато насока са постигнали съгласие понастоящем родителите и детето е свикнало с това
състояние. В случай, че това положение не се запази занапред, бащата ще осъществява
лични контакти с детето си със задължение да го взима и връща на адреса му по
местоживеене, както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца във вторник и в
четвъртък от 17 ч. до 20 ч. на същия ден /без преспиване/. Освен това на детето следва в
режима на лични контакти да бъде включено и преспиване при бащата, като той ще може да
взима детето всяка първа и трета седмица от месеца с преспиване от 17.00 часа в петък до
18.00 часа в неделя, както и от 10 ч. на 01 юли до 18 ч. на 15 юли и от 10 ч. на 01 август до
18 ч. на 15 август всяка четна година и от 10 ч. на 15 юли до 18 ч. на 30 юли и от 10 ч. на 15
август до 18 ч. на 30 август всяка нечетна година, които не съвпадат с платения годишен
отпуск на майката, по време на коледните, новогодишните и великденските празници според
това дали годината е четна или нечетна, както следва: за Коледните празници - от 10 ч. на 24
декември до 18 ч. на 27 декември всяка четна година, за Новогодишните празници - от 10 ч.
на 31 декември всяка нечетна година до 18 ч. на 01 януари всяка четна година, за
Великденските празници - от 10 ч. на Разпети петък до 18 ч. на Светли понеделник всяка
нечетна година. Бащата ще има право и да взима детето на своя рожден ден всяка година- от
10 ч. на 31.05. до 10 ч. на 01.06. всяка година, както и на рождения ден на детето от 10 ч. на
10.03. до 10 ч. на 11.03. всяка нечетна година, като при добра комуникация, родителите биха
могли да организират съвместно празника на детето. Този режим на лични отношения съдът
намира за съобразен с най-добрия интерес на детето и по-адекватен от предложените от
родителите-страните по делото.
Относно размера на издръжката, съдът намира, че с оглед социално-икономическите условия
в страната, с оглед доходите на бащата и установените нужди на детето, които не се
различават от нуждите на негови връстници без специфични потребности, издръжка от 300
лв. месечно би била достатъчна за гарантиране обичайните нужди на дете в тази възраст.
Тази издръжка ще се яви дължима от влизане в сила на съдебното решение. В останалата
част до пълния предявен размер от 350 лв. месечно претенцията за издръжка за бъдеще
време следва да се отхвърли.
Разноски в настоящия процес страните не си дължат една на друга, тъй като той има
характера на спорна съдебна администрация, поради което за всяка от страните сторените
разходи остават лични, въпреки заявената претенция за заплащане на разноски от страна на
майката.
Бащата, който ще дължи заплащане на издръжка на детето си, следва да заплати дължимия
размер на държавната такса върху присъдената на детето издръжка, възлизащ на 432.00 лв.,
съобразно чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират по ГПК във вр. чл. 69,
ал.1, т.7 ГПК.
Воден от горното, Съдът
22
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ на майката Г. П. Д., ЕГН**********, адрес: гр. П., ул. **************,
упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете В.В.М., родена на
*********г., с ЕГН**********
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на малолетното дете В.В.М., ЕГН********** по адрес на
майката Г. П. Д., ЕГН**********, адрес: гр. П., ул. **************
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата В. Е. М., ЕГН**********, постоянен
адрес: с. ********** с детето В.В.М., ЕГН********** както следва:
Всяка първа и трета седмица от месеца от 17.00 часа на петъчния ден до 18.00 часа на
неделния ден с преспиване в петък и събота;
По един месец през лятото, както следва: от 10 ч. на 01 юли до 18 ч. на 15 юли и от 10 ч. на
01 август до 18 ч. на 15 август всяка четна година и от 10 ч. на 15 юли до 18 ч. на 30 юли и
от 10 ч. на 15 август до 18 ч. на 30 август всяка нечетна година, които не съвпадат с платения
годишен отпуск на майката,
По време на коледните, новогодишните и великденските празници, както следва: за
Коледните празници - от 10 ч. на 24 декември до 18 ч. на 27 декември всяка четна година, за
Новогодишните празници - от 10 ч. на 31 декември всяка нечетна година до 18 ч. на 01
януари всяка четна година, за Великденските празници - от 10 ч. на Разпети петък до 18 ч.
на Светли понеделник всяка нечетна година.
Всяка година на рождения ден на бащата - от 10 ч. на 31.05. до 10 ч. на 01.06.
Всяка нечетна година рождения ден на детето от 10 ч. на 10.03. до 10 ч. на 11.03.
По всяко друго време след предварителна уговорка между родителите, като в случай, че не
постигнат такава, всяка втора и четвърта седмица от месеца във вторник и в четвъртък от 17
ч. до 20 ч. на същия ден /без преспиване/,
при изпълнение на който режим детето да се взема и връща по определеното му
местоживеене.
ОСЪЖДА, на основание чл.143 СК, В. Е. М., ЕГН**********, постоянен адрес: с.
********** ДА ЗАПЛАЩА на малолетното дете В.В.М., ЕГН********** чрез неговата
майка и законен представител Г. П. Д., ЕГН**********, адрес: гр. П., ул. **************,
издръжка в размер на 300.00 лв. /триста лева/ месечно, считано от влизане в сила на
съдебното решение до настъпване на обстоятелства, налагащи изменение или прекратяване
на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от деня на
просрочие до изплащането й, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН в останалата
му част за горницата от 100.00 лв. до пълния размер на претенцията от 400.00 лв. месечно.
ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението в
частта относно присъдените издръжки.
ОСЪЖДА В. Е. М., ЕГН**********, постоянен адрес: с. ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза
на бюджета на съдебната власт и по сметка на Районен съд- Пирдоп държавна такса върху
присъдения размер на издръжката, в размер на 432.00 лв. /четиристотин трийсет и два лева/.
23
Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му пред Софийски
окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Пирдоп: _______________________
24