Решение по дело №390/2018 на Районен съд - Момчилград

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

206

Година

18.11.2019

Град

Момчилград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Момчилградски районен

съд

състав

На

12.11.

Година

2019………..

В публично заседание и следния състав:

Председател

Йордан Геров

Секретар

Хюсние Алиш

като разгледа докладваното от

Съдията Геров

гражданско

дело номер

390

по описа за

2018

година.

За да се произнесе взе предвид следното:

В исковата молба, ищецът се позовава на издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,  връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, в следствие на което е предявил в срок иск за установяване на вземането си. Твърди, че обстоятелството, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение е подписан Договор за паричен заем № 2677508 от 08.11.2016 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД като заемодател и Н. Джемиз С. като заемател, сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Основанието, на което Заявлението и настоящата искова молба се подават от името на ищеца е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. на основание чл.99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 01.08.2017 год. между "Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* и „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК *********, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Молят съда да признае за установено, че „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД има следните вземания срещу Н. Джемиз С.: 437,74 лв. главница; 35,36 лв. договорна лихва за периода 22 ноември 2016 г. до 09 май 2017 г.; 191,18 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 36 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение; лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 24,03 лв. от 09 май 2017 г. - датата на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението - 29 септември 2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми. Претендира разноски, както по заповедното производство, така и по настоящото производство. С молба вх.№ 1772/01.10.2018 год. ищеца на основание чл.232 от ГПК е оттеглил претендираните искове за разходи за извънсъдебно събиране в размер на 36.00 лв. и за законна лихва в размер на 24.03 лв.

     В съдебно заседание за ищеца не се явява представител. Депозирал е писмена молба чрез пълномощник адв.Бешева Димитрова, в която моли съдът да уважи изцяло предявения от него иск, както и да им бъдат присъдени направените разноски по делото, съгласно приложения списък.

 Съдът на основание чл.47, ал.6 от ГПК е назначил особен представил на ответника. Ответника Н. Джемиз С. чрез назначения й особен представител адв.С. *** в срока по чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор. Счита предявения иск за допустим, но неоснователен. В с.з. моли иска да бъде отхвърлен по съображения изложени в писмената защита.

     Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

      От приетото и приложено като доказателство по делото ч.гр.д.№440/2017 год. по описа на МРС, се установява, че ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за посочените в исковата молба суми, които са задължение по Договор за паричен заем.

  Тъй като Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, то на заявителя за дадени указания да предяви иск за установяване на вземанията си. В срок, а именно на 10.08.2018 год. същият е представил доказателства, че е депозирал ИМ, вх.№1499/10.08.2018 год. пред РС-Момчилград, въз основа на която е образувано настоящото производство.

  Претенциите, предмет на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 440/2017 год. по описа на МРС, и предмет на настоящата искова молба са напълно идентични, поради което и производството се явява допустимо.

В подкрепа на иска си ищецът е представил Договор за паричен заем № 2677508 от 08.11.2016 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД като заемодател и Н. Джемиз С. като заемател, по силата на който на последния е предоставена сумата от 500 лв.

Общото крайно задължения на ответника по договора, при приет годишен процент на разходите по кредита е 41,68% и лихва в размер на 35.00 % годишно или 0.10 % на ден е възлизало на 548.34 лв. като страните са се споразумели погасяването на кредита да е за 26 седмици. Съгласно погасителния план, инкорпориран в чл.2, т.5 от договора, датите на плащане на всяко погасителни вноски, последователно са: 22.11.2016; 06.12.2016;20.12.2016; 03.01.2017; 17.01.2017; 31.01.2017; 14.02.2017; 28.02.2017; 14.03.2017; 28.03.2017; 11.04.2017; 25.042017 и 09.05.2017 год.

    На 30.01.2017 г. между "Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* и „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК ********* е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ на основание чл.99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 01.08.2017 год., по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

   Предвид изложеното  и прието за установено от фактическа страна, съдът счита, че предявения положителен установителен иск за съществуване на вземането на кредитора по заповедното производство е процесуално допустим. Разгледан по същество е основателен и доказан.

   Тъй като въпросът за легитимацията на ищеца е общ по отношение на всички обективно кумулативно съединени искове, той следва да бъде изследван преди разглеждане на предпоставките за основателността на всеки един от тях. В тази връзка съдът намира,че "Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД,като цесионер е легитимиран безспорно да претендира заплащането на сумите по заемния договор от страна на ответника.

  Съгласно чл.99 от ЗЗД ,кредиторът може да прехвърли всяко свое вземане,стига законът или естеството на вземането да не допускат това.В случая няма законна пречка за цесията,а естеството на вземането – парично ,също не е пречка за това.

 Съгласно трайна практиката на ВКС, ако цесионерът е надлежно упълномощен от цедента, той може да извърши уведомяването по смисъла на чл.99, ал.3 и чл.99, ал.4 ЗЗД,което в случая е налице,тъй като към делото е приложено нарочно пълномощно от „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с което упълномощава ищеца да извърши уведомяването за извършената цесия на всички длъжници, чиито задължения са предмет на цесията.

 Пак съгласно константната практика на ВКС уведомлението за извършената цесия може да се извърши и с връчване на препис от исковата молба, точно какъвто е и настоящият случай. Или  съдът намира, че ищцовото дружество има качеството на кредитор спрямо ответникът, последният е бил надлежно уведомен за извършената цесия и тя е породила действие спрямо него.

 По делото не е спорно, а и се установява от събраните по делото доказателства, че с Договор за паричен заем №2677508 от 08.11.2016 год. заемодателя отпуска на заемателя сумата в размер на 500 лв., която се е задължила да ползва и върне заемната сума съгласно условията на сключения договор, като заплати сумата в размер на 548.34 лв., ведно с договорната лихва на 13 двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 42.18 лв. /включваща първоначална главница и договорна лихва/.  По договора за паричен заем ответника е извършил плащания в общ размер на 119.00 лв., като към настоящия момент дължимата главница е била в размер на 437.74 лв.

За ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за паричен заем 2677508 от 8 ноември 2016 г. между страните, ответникът дължи договорна лихва, в размер посочен в договора. В настоящия случай начислената договорна лихва е в размер на 35,36 лв. за периода от 22 ноември 2016 г. - датата на първата вноска до 09 май 2017 г. - датата на настъпване на падежа на договора.

В сключения между страните договор, ответникът се е задължил в 3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави на Заемодателя едно от обезпеченията, посочени в договора, като се е съгласил, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, дължи неустойка. Неустойката се начислява еднократно, след 3 дни, от датата на сключения между страните договор и се дължи като допълнителна сума към всяка от погасителните вноски. Към настоящия момент дължимата неустойка е в размер на 191,18 лв.

По искане на ищеца съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение приема като компетентно и обективно дадено, от която се установи, че остатъчното задължение на ответника по договор за стоков кредит № 2677508 от 08.11.2016 год. към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение 03.10.2017 год. е в размер на 718.03 лв. от които: 437.74 лв. главница; договорна лихва за периода от 20.12.2016 год. до 09.05.2017 год. в размер на 35.36 лв.; неустойка за неизпълнение на договорно задължение 191.18 лв.; разходи по събиране на задължението; законна лихва за периода от 10.05.2017 год. до 02.03.2017 год. в размер на 17.75 лв.

 С оглед на гореизложеното, съдът счита исковата претенция за изцяло основателна и доказана, установена по основание и по размер, поради което положителния установителен иск следва да се уважи така, както е предявен.

 

 

 

 

С оглед този изход на делото ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноските направени в исковото производство, общо в  размер на 995 лв., от които 125 лв. внесена д.т.; 300 лв. такса за особен представител; 210 лв. възнаграждение за вещо лице и 360 лв. ю.к.възнаграждение, както и разноските по заповедното производство общо в размер на 225.00 лв. или общо разноски в заповедното и исковото производство в размер на 1220.00 лв.

   

 

 

 

Водим от изложеното съдът 

 

Р  Е  Ш  И:

 

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Н. Джемиз С., с постоянен адрес:***, с ЕГН:**********, че ДЪЛЖИ  на "Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул."Васил Левски" 114, етаж Мецанин, представлявано от Росен Георгиев Антов и Тервел Янчев Кънчев по Договор за паричен заем № 2677508 от 08.11.2016 год.: сумата в размер на 437,74 лв. главница; 35,36 лв. договорна лихва за периода 22 ноември 2016 г. до 09 май 2017 г.; 191,18 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение; ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 03.10.2017 год. до окончателното изплащане на дължимите суми.

      ОСЪЖДА  Н. Джемиз С., с постоянен адрес:***, с ЕГН:********** да заплати на "Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул."Васил Левски" 114, етаж Мецанин общо сумата в размер на 1220.00 лв., направени разноски в заповедното и исковото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кърджали в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                 Районен съдия:

                                                                       /Й.Геров/