№ 706
гр. Бургас, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20212120204175 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на ИВ. Г. Щ. с ЕГН: **********, с
посочен адрес: гр. Бургас, *, срещу Наказателно постановление № 21-0769-002906/24.08.2021
г., издадено от Началник група в Сектор „ПП“ към ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на
чл. 638, ал. 3 КЗ на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер
на 400 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Посочва се,
че на процесната дата жалбоподателят действително е управлявал автомобила, за който към
онзи момент не е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ (ГО), но това се
обяснява със спешността на ситуацията (нужда от посещаване на вилен имот, в който е
имало авария и използване на чуждо МПС). Посочва се, че още същия ден е била сключена
застраховка за автомобила. Изразява се несъгласие с формулировката в НП, че за
автомобила е нямало валидна застраховка за 2021 г., като се твърди, че такава е имало, но
просто срокът е бил изтекъл и собственичката не е била предупредена от застрахователя си
за това.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като заявява, че
поддържа жалбата си. Допълва, че е получил автомобила като услуга, като изтъква, че
съгласно чл. 28 ГПК преди да се предприемат административнонаказателни действия е
следвало собственикът на автомобила да бъде уведомен за прекратяването на застраховката
1
ГО. Липсата на такова уведомяване според жалбоподателя е опорочило производството,
поради което и се моли за отмяна на санкционния акт.
Административнонаказващият орган – ОДМВР - гр. Бургас, Сектор „ПП“, надлежно
призован, не изпраща представител. В писмено становище от упълномощен юрисконсулт се
застъпва позиция за неоснователност на жалбата, поради което и се пледира за цялостно
потвърждаване на НП.
Съдът след като се запозна с материалите по делото, приема, че жалбата е подадена в
рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. Видно от приложената
разписка (л. 6) НП е връчено на жалбоподателя на 01.09.2021 г., а жалбата е депозирана на
07.09.2021 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана
по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по
делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за
установено следното:
На 02.07.2021 г. около 06.05 часа жалбоподателят Щ. управлявал МПС – лек
автомобил „*“ с рег. № *, собственост на * в гр. Бургас по бул. „Стефан Стамболов“ срещу
зала „Младост“ в посока към ул. „Транспортна“. По същото време свидетелят – К.М. – мл.
автоконтрольор при Сектор „ПП“-Бургас бил на работа и решил да извърши проверка на
автомобила. Спрял го, като в хода на проверката констатирал, че водачът Щ. не представя
валидна полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, поради което и на
място съставил на водача АУАН с бл. № 933898, квалифицирайки нарушението като такова
по чл. 638, ал. 3 КЗ. Актът бил предявен на водача, който го подписал без възражения и
получил препис от него. В законоустановения срок по чл. 44 ЗАНН възражения не били
депозирани.
На същия ден в 09.35 все пак била сключена застраховка „ГО“ (полица на л. 9), в
която изрично било посочено, че застраховката действа от 09.35 часа на 02.07.2021 г. до
23.59 часа на 02.07.2022 г.
Въз основа на АУАН на 24.08.2021 г. било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият
орган не констатирал нередовности при съставяне на АУАН и счел, че горните факти,
нарушават разпоредбата на чл. 638, ал. 3 КЗ, поради което и наложил на жалбоподателя
административно наказание „Глоба” в размер на 400 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Срещу горните факти не са
изложени и никакви конкретни доводи от страна на жалбоподателя и не са ангажирани
никакви доказателства. Щ. не оспорва, че на процесната дата и час е управлявал автомобила,
2
който не е бил негова собственост, нито че към онзи момент за МПС не е имало валидна
полица за застраховка „Гражданска отговорност“, но въпреки това счита, че не следва да
понася отговорност за извършеното поради това, че собственикът на автомобила не е бил
уведомен за това, че няма валидна застраховка.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
оправомощен орган, а АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице.
Това е така, доколкото на основание чл. 647, ал. 1 от КЗ актовете за установяване на
административно нарушение в случаите по чл. 638, ал. 1- 3 и 5 КЗ се съставят длъжностните
лица на службите за контрол по Закона за движението по пътищата, каквото качество
несъмнено актосъставителят е притежавал (от данните по делото е видно, че той е заемал
длъжността „младши автоконтрольор“). Съгласно нормата на чл. 647, ал.2 от КЗ
наказателните постановления се издават от Директора на областната дирекция на
Министерството на вътрешните работи, в чийто район е установено нарушението, или от
оправомощено от него длъжностно лице. С цитираната в процесното наказателно
постановление и приложена по делото Заповед № 251з-1776 от 31.05.2016 г. на директора на
ОДМВР- Бургас – началниците на групи в Сектор „ПП“ са оправомощени да издават
наказателни постановления по чл. 638, ал.1-3 от КЗ.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от
ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е
спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение
е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу
какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправните норми, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице
формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
3
нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство.
По същество, съгласно чл. 638, ал. 3 от КЗ лице, което не е собственик и управлява
моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и
действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лева. От събраните в производството пред съда
доказателства се установява, че управляваният от жалбоподателя автомобил не е негова
собственост, както и че не е имал валидна застраховка "Гражданска отговорност" към датата
и часа на полицейската проверка, но въпреки това е бил шофиран по улиците на града.
Такава е била сключена едва след проверката (в 09.35 часа). Следователно - налице са
съставомерните елементи на нарушението по чл. 638, ал. 3 от КЗ и законосъобразно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на Щ..
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че той или собственикът е следвало
изрично да бъдат уведомени за липсата на застраховка и липсата на това уведомяване
извинява поведението му. Преди да се качи да управлява МПС всеки един водач има
вменени редица задължения, свързани както с проверката на техническото състояние на
автомобила, така и с наличието на изискуемите застраховки, технически преглед и т.н. В
случая за жалбоподателя не е представлявало никаква пречка да провери наличните
документи, а в случай на нужда да провери и в общодостъпната база данни -
(http://eisoukr.guaranteefund.org/searchpolicy) дали автомобилът, който се кани да управлява е
изряден или не, респективно да не го управлява, ако се установи, че за него липсва
застраховка ГО. Ако той беше подходил с тази, изискуема от закона грижа, щеше да се
увери, че считано от 28.06.2021 г. за МПС няма действаща застраховка ГО. Той обаче не е
подходил по този начин, а без да се увери в изрядността на предоставения му автомобил го е
управлявал по улиците на града, с което е извършил и вмененото нарушение.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че съгласно чл. 28 ГПК преди да
реализира административнонказателна отговорност на водача/собственика трябва да е
налично уведомяване на собственика за липсата на застраховка. Такова правило в чл. 28
ГПК не се съдържа и като цяло тази разпоредба е напълно неприложима към конкретния
казус. Вероятно жалбоподателят е имал предвид разпоредбата на чл. 368 КЗ, която гласи, че
в случаите на разсрочено плащане вноските от застрахователната премия се плащат в срока,
уговорен в застрахователния договор, като при неизправност от страна на застрахования на
застрахователя са дадени правата да намали застрахователната сума по договора, да измени
условията на договора или да прекрати договора – чл. 368, ал. 2 от КЗ. Предвидено е, че
правата по алинея втора застрахователят може да упражни след изтичане на 15-дневен срок
от получаване на писмено уведомление за това от застрахования – чл. 368, ал. 3, изр. 1 от
КЗ.
В случая се установява, че за МПС първоначално е била сключена застраховка ГО
4
към ЗК „Лев Инс“ за срок от една година с начало 12.09.2020 г. при разсрочено плащане на
вноските, с падеж на всяка една както следва: 12.09.2020 г, 12.12.2020 г., 12.03.2021 г. и
12.06.2021 г. От общодостъпната база данни - (http://eisoukr.guaranteefund.org/searchpolicy) се
установява, че реално са били заплатени три вноски. Четвъртата (12.06.2021 г.) не е била
заплатена, поради което и с изтичане на 15-дневен срок от падежа й, застраховката е била
автоматично прекратена, считано от 28.06.2021 г. При това положение, считано от тази за
автомобила не е имало валидна застраховка „ГО“, което е било видно за всеки, който
управлява автомобила най-малко от задължителния стикер, залепен на стъклото.
Тук е мястото да се посочи, че съгласно чл. 368, ал. 1 от КЗ – в случаите на
разсрочено плащане вноските от застрахователната премия се плащат в срока, уговорен в
застрахователния договор, като при неизправност от страна на застрахования на
застрахователя са дадени правата да намали застрахователната сума по договора, да измени
условията на договора или да прекрати договора – чл. 368, ал. 2 от КЗ. Предвидено е, че
правата по алинея втора застрахователят може да упражни след изтичане на 15-дневен срок
от получаване на писмено уведомление за това от застрахования – чл. 368, ал. 3, изр. 1 от
КЗ. Но също така е предвидено, че подобно писмено уведомление се смята за връчено, ако
изрично е посочено в полицата, че договорът ще се смята за прекратен след изтичането
на определен срок от датата на падежа на разсрочената вноска, който срок не може да
бъде по-кратък от 15 дни – чл. 368, ал. 2, изр. 2 от КЗ. В случаите на изречение второ
допълнително изрично писмено изявление от страна на застрахователя до
застрахования не е необходимо.
Видно от приложения от жалбоподателя договор /полица/, сключена със същия
застраховател на 02.07.2021 г - полицата съдържа такава изрична клауза, която
застрахованият е приел с нейното подписване. Предвид горното съдът счита, че не е било
необходимо застрахователят да изпраща ново изрично писмено изявление за прекратяване
на договора, щом законът позволява и страните по застрахователното правоотношение
изрично са се договорили, че ще използват т.нар. „фингирано“ връчване. В този смисъл е
практиката на административните съдилища по аналогични казуси, като например -
Решение № 1440 от 8.10.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1544/2020 г.
В този смисъл е и практиката на ВКС, като например - Решение № 83/05.07.2010 г. на
ВКС по т. д. № 808/2009 г., II т. о., ТК, Решение № 147/07.12.2012 г. на ВКС по т. д. №
850/2011 г., I т. о. ТК и Решение № 161/13.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 607/2011 г., ІI т. о.,
ТК, Определение № 440/01.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 238/2009 г., I т. о., ТК; Определение
№ 479/15.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 71/2012 г., I т. о., ТК и Определение № 164/9.03.2012
г. на ВКС по т. д. № 491/2011 г., II т. о., ТК (постановени по приложението на чл. 260, ал. 2,
вр. с чл. 202, ал. 1 КЗ (отм.), но напълно приложими и при сега действащия КЗ, предвид
идентичният подход на законодателя при уреждане на тези отношения). В тези решения на
ВКС изрично се приема, че е напълно допустимо в застрахователната полица да е налице
изрична клауза, че застрахователят ще счита договора за прекратен с изтичане на 15-дни от
5
датата на падежа на която и да е от вноските от застрахователната премия като се фингира,
че полицата съдържа предизвестие за упражняване на това потестативно право.
В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на ВКС по т. д. №
1/2014 г., ОСТК, където също се приема, че договорът за застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите се счита прекратен с фингираното връчване на известие за
прекратяване, поради неплащане на разсрочена вноска, по реда на чл. 260, ал.2, във вр. с
чл.202, ал.2 КЗ (отм.), независимо дали застрахователят е изпълнил задължението си по чл.
294, ал. 1 КЗ (отм.) да впише прекратяването на договора в регистъра на Гаранционния
фонд.
От изложеното е видно, че съдебната практика е категорична, че ако застрахованият
не е платил на падежа на някоя от вноските – договорът му се прекратява автоматично,
предвид посочените норми на чл. 368 от КЗ, и изричното упоменаване в полицата, че при
неплащане на премия по застрахователния договор същия се прекратява автоматично. Това
фингирано връчване на известие за прекратяване е нормативно установено и е уговорено
между страните предвид записаното в полицата, поради което и съдът приема, че считано от
28.06.2021 г. на валидно правно основание полицата „ГО“ е била прекратена, като до дата на
проверката нова застраховка не е била сключвана.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че извършеното деяние правилно е
квалифицирано като административно нарушение, като на основание чл. 638, ал. 3 КЗ
законосъобразно е наложено „Глоба” в размер на 400 лв. Видно от санкционната норма
наказанието е определено в предвидения от законодателя размер, който е фиксиран и не
може да се изменя (още с т. 1 на ППВС № 10 от 28.IX.1973 г. е отречена възможността в
производството по обжалване на НП да намери приложение разпоредбата на чл. 55 НК,
поради което нито за АНО, нито за съда съществува възможност за определяне на наказание
под минимално предвидения в закона размер).
В заключение – конкретно нарушение, за което жалбоподателят е бил санкциониран
не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са
нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на
маловажността на извършеното нарушение". В случая конкретното деяние не се отличава от
обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН в
конкретния случай би било незаконосъобразно. Нещо повече, видно от справката за водач
(л. 12-13) това не е първото нарушение на Щ. – т.е. личната общественаопасност на водач
също не е пренебрежимо ниска и това изключва приложението на чл. 28 ЗАНН.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му
наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваното
наказателно постановление следва да се потвърди изцяло.
6
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63, ал. 3
ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към
чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи,
че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е
направила искане за присъждането им. В конкретния случай и с оглед изхода на правния
спор – разноски принципно се дължат на АНО, който обаче не е направил искане за
присъждането им, поради което и съдът няма как служебно да му присъди такива.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0769-002906/24.08.2021 г.,
издадено от Началник група в Сектор „ПП“ към ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на
чл. 638, ал.3 КЗ на ИВ. Г. Щ. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 400 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7