РЕШЕНИЕ
№ ……
гр. София, 15.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на петнадесети
май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 952 по
описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от Ц.П.В. против „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, с която е
предявен иск с правно основание чл. 432 от Кодекса за застраховането.
Ищцата Ц.П.В. твърди, че на
10.06.2017 г., около 15.20 ч. на път 401 при км. 2+100 при кръстовището му с
път 307 е настъпило произшествие между лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. №
*******, управляван от Ц.Ц. и лек автомобил „Фолксваген Туран“, с рег. № ******,
управляван Т.К., при което е пострадала М.Ц.П.(майка на ищцата), която получила
множество контузни рани и починала на 20.06.2017 г. Ищцата поддържа, че имала
близки отношения с майка си и страда от
загубата на най-близкия си човек. Твърди, че е направила искане до
застрахователното дружество за определяне на обезщетение, но такова не било
изплатено. Моли ответникът да бъде
осъден да заплати сумата от 200 000 лева,
ведно със законна лихва от 20.06.2017 г. (датата на смъртта на пострадалата) до
окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът „ДЗИ-О.З.“ ЕАД оспорва исковете по основание
и размер. Поддържа липса на елементи от деликтния състав. Поддържа, че виновен
за настъпване на ПТП е и водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *******.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, тъй
като била без поставен предпазен колан. Моли предявения иск да бъде отхвърлен.
Претендира направените по делото разноски.
С определение от 04.06.2018 г. като
трето лице помагач на страната на ответника е конституирано „Д.З.“ АД.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства (разпит на свидетелите Т.К.К. и Х.Д.М.) и приетото
заключение на съдебно автотехническа и комплексна съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза се установява, че на 10.06.2017 г. около 15.35 часа
по път 401 лек автомобил „Фолксваген Туран“, с рег. № ****** се движел в посока
към гр. Ловеч. В същото време при киломерът 2 +100 на пътя Микре – Ловеч –
разклона за гр. Угърчин се е движил лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *******
в посока гр. Угърчин и навлязъл срещу знак Б2. Водачът на Фолксваген Туран К. възприел движението на
Фолксваген Голф към кръстовището и предприел спиране с незначително отклонение
вляво с последващо отлагане на следи след контакта при удара. Настъпил
страничен кос удар, в първата фаза на който лявата и централната част на
автомобил Фолксваген Туран е проникнала в страничната лява част на автомобил
Фолксваген Голф като масивно са се деформирали страничните леви врати и колони.
Вещото лице от съдебно-автотехническата експертиза посочва, че от техническа гледна точка, причина за
възникване на ПТП е движението на лек автомобил „Фолксваген Туран“, с рег. № ******
с по-висока скорост от разрешената за пътния участък (107, 28 км.ч.), както и
навлизане на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ******* в кръстовището
срещу знак В2 без да пропусне движещият се по главния път автомобил. Посочва,
че водачът на лек автомобил „Фолксваген Туран“, с рег. № ****** е имал
възможност да предотврати ПТП, ако се е движел с разрешената скорост от 60 км.ч.
Видно от препис извлечение от акт
за смърт № 0331/21.06.2017 г. и удостоверение за наследници № 355/27.06.2017 г.
М.Ц.П.е починала на 20.06.2017 г. и е оставила като наследници по закон
Веселина П. Петрова и Ц.П.В. – дъщери.
От
приетата по делото комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза се
установява, че в резултат на ПТП М.Ц.П.е получила крайно тежка съчетана травма
– черепно-мозъчна травма, гръдна травма, коремна травма и травма на опорно
двигателния апарат, като описаните травматични увреждания са били крайно тежки
и несъвместими с живота. Установява се, че към момента на настъпване на ПТП М.П.е
пътувала на предна дясна седалка с поставен предпазен колан.
Във връзка с
установяване на размера на обезщетението за неимуществени вреди са събрани
гласни доказателства чрез разпита на свидетеля М.Ц.П.– съпруг на ищцата. В
показанията си свидетелят установява, че в деня на ПТП отишли със съпругата си
в болницата, тъй като разбрали, че майка й е катастрофирала, за което разбрала
по телефона. Била разплакана. В болницата им казали, че състоянието й е тежко и
не могли да я видят. Няколко дни давали кръв, но им съобщили, че е починала,
защото не е издържала операция на трахеята. Съпругата на свидетеля била много
разстроена. Тя имала надежда, че майка й ще оцелее. Преди смъртта й двете били
много близки, затова трудно преживявала смъртта на майка си. Започнала да се
оплаква от нервите. Ходила на лекар и й била назначена процедура. Година
по-късно пак се чувствала лошо и пак наскоро ходила на лекар. И към настоящия момент все още не е преживяла
смъртта на майка си. Натъжавала се, разстройвала се.
Не се спори по
делото, че между „ДЗИ-О.З.“ ЕАД и собственика на лек автомобил „Фолксваген
Туран“, с рег. № ****** е сключена застраховка „Гражданска отговорност” с застрахователна
полица № BG/06/117000803909, по силата на която
застрахователят е поел задължението да покрие в границите на уговорената сума
отговорността за причинените от застрахования имуществени и неимуществени вреди
на трети лица, която е имала действие към датата на застрахователното събитие.
С писмо, получено от
застрахователното дружество на 06.10.2017 г. ищцата е направила искане до
застрахователя за определяне и изплащане на застрахователно обезщтение. С Писмо изх. № 92-383/10.01.2018 г. „ДЗИ-О.З.“
ЕАД е отказало изплащане на застрахователно обезщетение с мотив, че към
настоящия момент нямало основание за това.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 432, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (КЗ) увреденото лице, спрямо когото застрахованият по
застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя при спазване на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, т.е. да
е отправило писмена застрахователна претенция към застрахователя.
Застрахователят по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети
лица неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане (чл.
477, ал. 1 и чл. 278, ал. 1 от КЗ). Основателността на предявения иск, която е
предпоставена от това по делото да се установи наличието на непозволено
увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно деяние, извършено
виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени вреди и причинна връзка между тях, както и да се
установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”, действащ
към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на причинителя
на вредите.
От
събраните по делото доказателства се установява, че на посочената в исковата
молба дата е настъпило пътно – транспортно произшествие, при което майката на
ищцата – М.Ц.П.е получила травматични увреждания, несъвместими с живота и е
починала. Установява се, че отговорност за настъпилото ПТП носи и водачът на
лек автомобил „Фолксваген Туран“, с рег. № ******, който се е движел със
скорост над допустимата. Механизмът на ПТП, вредите и причинната връзка между
тях се установяват от приетите по делото писмени доказателства, събраните по
делото гласни доказателства и приетите медицинска и автотехническа експертизи.
Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината на причинителя на увреждането се
предполага до доказване на противното. Ответникът е бил длъжен да ангажира
доказателства за обстоятелства, които изключват или ограничават вината на
застрахования за настъпване на процесното ПТП. По делото такива доказателства
не са ангажирани. Независимо, че по делото се установява, че вина за
настъпилото ПТП носи и водачът на „Фолксваген Голф“ с рег. № *******,
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при „Д.з.“ АД, то с оглед
разпоредбата на чл. 499, ал. 7 от Кодекса на застраховането във връзка с чл. 54
от Закона за задълженията и договорите отговорността на застрахователите на
виновните водачи е солидарна. В този смисъл ищецът може да насочи иска си
изцяло към един от тях.
Страните не спорят, че към датата
на настъпване на застрахователното събитие между ответното застрахователно
дружество и собственика на лек автомобил „Фолксваген Туран“, с рег. № ****** е
съществувало застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска
отговорност”. По силата на застрахователния договор застрахователят е поел
задължението да покрие в границите на определената в договора сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. При
определяне на този размер следва да се вземат предвид обстоятелството, че починалата
при процесното ПТП е майка на ищцата, с който тя е имала изградена трайна и
дълбока емоционална връзка. Следва да се отчете и емоционално състояние на ищцата
след смъртта на майка й. Нормално и житейски обосновано е да се приеме, че
загубата на родител причинява тежко страдание, както и че това страдание не
може да бъде оценено в пари. С оглед обстоятелството, че законът и обичаят не
предвиждат друг адекватен начин за обезщетяване на неимуществените вреди,
настъпили за ищците, то следва да се приеме, че справедливото обезщетение е в
размер на 120000 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 51,
ал. 2 от Закона за задълженията и договорите ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да бъде намалено. Съпричиняването на вредата предполага наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат. Поведението на пострадалия може да бъде както действие, така и
бездействие, но то винаги следва да е противоправно като то следва да води до
настъпване на вредоносния резултат. С отговора на исковата молба ответникът е
направил възражение за съпричиняване, тъй като пострадалата е била без поставен
обезопасителен колан. С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на
ответника е било да установи, че към момента на настъпване на застрахователното
събитие пострадалата е извършила противоправни действия и бездействия, които са
допринесли за настъпване на вредоносния резултат. От приетата по делото съдебно-медицинска
експертиза, изготвена въз основа на данните от приетите писмени доказателства,
както и от вида и характера на травматичните увреждания вещото лице е дало заключение,
че М.Ц.П.е пътувал с поставен предпазен колан. Следователно направеното
възражение за съпричиняване се явява неоснователно.
Като
законна последица от решението и доколкото е поискано с исковата молба следва
да бъде присъдена и законна лихва върху дължимото обезщетение. Съгласно
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите
делинквентът се счита в забава от деня на непозволеното увреждане.
Отговорността му е обуславяща отговорността на застрахователя, но законна лихва
е дължима от по-късен момент, тъй като съгласно изричната уредба на чл. 497 от
Кодекса за застраховането застрахователят изпада в забава от датата на
уведомяване на застрахователя и изтичане на определения в кодекса срок по чл.
496, ал. 1 за произнасяне на
застрахователя или от датата на отказа да бъде платено застрахователно
обезщетение. В конкретния случай, срокът за произнасяне на застрахователя е
изтекъл на 06.01.2018 г., като от следващия ден ответникът е изпаднал в забава
и това е датата (07.01.2018 г.), от която дължи и лихва за забава.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците сумата от 220
лева, представляващи направени по делото разноски, съразмерно с уважената част
от исковете.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 3 във връзка с ал. 8 от ГПК ищците следва да бъде осъдени да заплатят на
ответника сумата от 162 лева, представляващи направени по делото разноски,
съразмерно с отхвърлената част от исковете и сумата от 150 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 4700 лева,
представляваща дължима държавна такса върху уважената част от иска, като се
отчита платената държавна такса в размер на 100 лева от ищцата.
Съгласно разпоредбата на чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за адвокатурата ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адв. Р.Р. сумата от 3930 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна помощ с включен ДДС.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
432 от Кодекса за застраховането „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, ЕИК - *******, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на Ц.П.В., ЕГН-**********,*** сумата от 120 000 (сто
и двадесет хиляди) лева, представляващи обезщетение
за неимуществени вреди, причинени от смъртта на майка й М.Ц.П., настъпила
в резултат на ПТП, причинено на 10.06.2017 г. от Т.К.К., водач на лек автомобил „Фолксваген Туран“, с рег.
№ ******, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“,
сключена със застрахователна полица № BG/06/117000803909, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 07.01.2018 г. до
окончателното им изплащане, като
отхвърля иска за разликата над сумата от 120 000 лева до предявения размер
от 200 000 лева – неимуществени вреди като неоснователен.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „ДЗИ
– О.З.“ ЕАД, ЕИК - *******, със седалище и адрес на управление *** да
заплати на Ц.П.В., ЕГН-**********,***
сумата от 220 (двеста и двадесет) лева, представляващи направени по делото
разноски, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 във връзка с ал. 8 от ГПК Ц.П.В., ЕГН-**********,*** да заплати на „ДЗИ
– О.З.“ ЕАД, ЕИК - *******, със седалище и адрес на управление *** сумата от 162
(сто шестдесет и два) лева, представляващи направени по делото разноски, съразмерно с
отхвърлената част от исковете, както и сумата от 150 (сто и петдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, ЕИК - *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати по
сметка на Софийски градски съд сумата от 4700 (четири хиляди и седемстотин) лева,
представляваща дължима държавна такса върху уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за адвокатурата „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, ЕИК - *******, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на адв. Р. С. Р., ЕГН-**********, с адрес *** сумата от 3930 (три хиляди деветстотин и тридесет)
лева, представляващи адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ.
Решението е постановено при
участието на трето лице – помагач „Д.З.“ АД.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на
страните и третото лице - помагач пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: