Р Е Ш
Е Н И Е N 41
гр. Сливен, 25.02.2021 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито
заседание на двадесети и четвърти февруари през две хиляди и двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: М. САНДУЛОВ
МАРИЯ БЛЕЦОВА
при участието на прокурора ………и при секретаря Радост Гърдева , като
разгледа докладваното от М. Сандулов гр.
д. N 34 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 260065 от 02.09.2020 г., постановено по
гр.д. № 5217/2019 г. на Pайонен съд Сливен, с което са отхвърлени като неоснователни исковете на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД с ЕИК: ********,
със седалище гр. С. и адрес на управление на дейността- ул.”Д.Х.” **-**,
основани на чл.415 ал.1 и чл.422 ал.1 от ГПК, да бъде прието за установено, че Д.М.
Б. ЕГН ********** ***, му дължи, по Договор за потребителски кредит №
********** от 04.06.2018г., суми, за които са му издадени от Сливенски районен
съд, в заповедното производството по ч.гр.д.№ 417/2019г., заповед за незабавно
изпълнение № 286/ 05.02.2019 г. и изпълнителен лист от същата дата: главница в
размер 1 797.82лв., ведно със законната лихва, считано от 31.01.2019г. и
договорна лихва 8.67лв.
Против това решение е подадена въззивна жалба от ищеца
чрез процесуален представител, в която се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. В хода на
производството е отделено за безспорно, че между „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД и Д.М. Б.,
ЕГН: ********** е сключен валиден договор за потребителски кредит № **********
от 04.06.2018 г, отговарящ на изискванията на ЗПК и по силата на който „ТИ БИ
АЙ Банк” ЕАД е изпълнило задължението си по договра. Възражения на ответната
страна липсват, т.к. в срока по чл. 131 от ГПК, а и до настоящия момент
ответникът не е подавал становище и не се е явил на насроченото откритото
съдебно заседание. С оглед процесуалното поведение на ответната страната с
молба от 30.06.2020 г. с вх. № 11062 ищцовото дружество е поискало, в случай,
че са налице предпоставките заложени в чл. 238 и 239 ГПК съда да постанови
неприсъствено решение. В случай, че се яви ответника и е налице оспорване или
съда счете иска за вероятно неоснователен е направено искане да бъде допусната
до изслушване съдебно- счетоводна експертиза по делото. Искането не било
уважено и въззивника счита, че е лишен от възможността да докаже размера на
претендираните суми. Поддържа се искането от първото проведено открито съдебно
заседание за допускане на съдебно счетоводна експертиза по делото с относими и
необходими въпроси целящи пълно и главно доказване на претенцията по основание
и размер. На следващо място се развиват съображения, че съществуването на вземането се установява към момента, в който се
формира сила на пресъдено нещо, а не към момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, искът по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК следва
да се уважи за изискуемите вземания към датата, към която се формира сила на
пресъдено нещо на първа или въззивна инстанция. Съдът е следвало да вземе предвид и фактите,
настъпили след предявяването на иска, както го задължава разпоредбата на чл.
235, ал. 3 ГПК. Предвид изложеното предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост следва да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към
датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въз основа на което, съда е
следвало да уважи изцяло предявената искова претенция.
Неправилно в мотивите
на обжалвания съдебен акт се посочва, че застраховките по договора се избират
от кредитора. В чл. 7 ал.1 процесния договор за потребителски кредит №
********** е посочен размерът на предоставения кредит - 4000 лв., като към
отпуснатия кредит се включва и сумата от 633,60 лв,- застраховка „Живот” и
застраховка „Безработица” за сумата от 646,27 лв. Когато Потребителят е пожелал
сключване на застраховки или да се присъедини към застрахователни програми,
средствата се превеждат от кредитора към сметка на застрахователя, за което
потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора.
В настоящия случай, видно от чл. 7.1, потребителят е пожелал да сключи
въпросните застраховки „живот” и застраховка „безработица”. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 19 от
процесния договор за потребителски кредит, при сключване на договора,
потребителят не е длъжен да сключва застраховка. Само по свое желание и
по собствено усмотрение потребителят може да сключи някоя от застраховките, или
да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от
Кредитора, в качеството му на застрахователен агент, без това обаче да е
задължително условие за сключване на самия договор. Желанието на
кредитополучателя да сключи въпросните застраховки не противоречи на добрите
нрави. Съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД страните могат свободно да
определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на
повелителните норми на закона и на добрите нрави. Видно от приложената
декларация- съгласие за сключване на застраховки от 04.06.2018 г.
кредитополучателят е заявил изричното си нареждане и съгласие за сключването на
застраховките във връзка с което ищцовото дружество ги е финансирало.
Иска се да се отмени Решение № 260065 от 02.09.2020 г„ постановено по гр.д. №
5217/2019 г., ГК на PC Сливен, като
неправилно и незаконосъобразно, да се разгледа спора по същество и да се
постанови решение, с което да се признае
за установено, че лицето на Д.М. Б., ЕГН: **********, в качеството си на
кредитополучател (Потребител) по Договор за потребителски кредит №
**********/04.06.2018 г., дължи изпълнение на парично задължение към „ТИ БИ АЙ
Банк” ЕАД, в качеството му на „Кредитор” по същия договор, в общ размер на 1
806,49 лв., от който неизплатена главница в размер на 1 797,82 лв. и остатък от
договорна лихва в размер на 8,67 лв. за 05.05.2019 г., ведно със законната
лихва, считано от дата на подаване на Заявлението по 417 от ГПК(01.02.2019 г.)
до окончателното изплащане на задължението. Направено е доказателствено искане
да се допусне съдебно- счетоводна експертиза със задача към вещото лице Какъв е размерът на платеното по проиесния
договор към момента на подаване на заявлението ни по чл. 417 от ГПК- 01.02.2019
г. Какъв е размерът на останалите незаплатени месечни вноски по процесния
договор към 01.02.2019 г. по компоненти (главница, договорна лихва и
обезщетение за забава) и периоди, както и към датата на формиране на
заключението на експертизата. На коя дата ищиовото дружество е изпълнило
задължението си по проиесния договор като е превело заемната сума, както и на
коя дата ищиовото дружество е превело по сметка на Застрахователя средствата за
заплащане на застрахователните вноски по застраховките
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, в който се твърди, че тя е
неоснователна. Съдът правилно е преценил събраните доказателства, анализирал ги
е и е постановил обоснован акт. Противопоставя се на искането за назначаване на
експертиза като развива аргументи за настъпила преклузия тъй като такова искане
не е направено с исковата молба. Безспорно е, че вземането произтича от договор
за банков кредит, с определен падеж за плащане на отделните вноски, формирани
от главница и лихви. В случая предсрочната изискуемост на вземането не е
обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, поради което и следва да се приемат за изискуеми вземанията /вноски,
лихви/, които са е настъпил падеж към датата на заявлението и са включени в
извлечението от счетоводните книги на банката. Действително, с договора е
записано, че водената между страните по него писмена кореспонденция ще се
изпраща, съответно да връчва единствено и само на адресите, представляващи
постоянен, настоящ адрес на кредитополучателката или адрес за кореспонденция,
посочен в т.З от договора. Видно обаче от процесния договор, в него за
постоянен адрес ***, но като нейн настоящ адрес и по- важно - като адрес за
кореспонденция, е записан друг адрес - с. И.,
ул. „Ц.С.“ № *. А на него адрес Ти Би Ай Банк не е изпращало изявление
за настъпване на предсрочна изискуемост. Иска се да бъде потвърдено решението.
В с.з. за въззивника не се явява представител.
Постъпило е писмено становище от представител по пълномощие, с което се
поддържа подадената жалба.
В с.з въззиваемата не се явява.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в
срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно,
и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност
и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС
доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение
е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, така както е
изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА
своята към нея.
Първите оплаквания в жалбата касаят допуснати от районния
съд процесуални нарушения. С молбата си от 30.06.2020 г. дружеството е поискало, в случай, че са налице предпоставките
заложени в чл. 238 и 239 ГПК съда да постанови неприсъствено решение. В случай,
че се яви ответника и е налице оспорване или съда счете иска за вероятно
неоснователен е направено искане да бъде допусната до изслушване съдебно-
счетоводна експертиза по делото. Искането не било уважено и въззивника счита,
че е лишен от възможността да докаже размера на претендираните суми. С определение от открито съдебно заседание
районният съд е приел, че не са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, тъй като е преценил, че вероятно иска не е основателен.
Вярно е, че не е зачел за валидно искането за назначаване на експертиза, но
това е основателно, тъй като искането не отговаря на законовите изисквания. Съгласно чл. 197 ал.1
от ГПК съдът в определението, с което назначава вещото лице, трябва да посочи предметът и задачата на експертизата. Такива обаче не са били
посочени от страната, която не е изпратила и представител в съдебно заседание.
Едва с въззивната жалба е уточнен прдметът и задачите на експертизата, но
настоящият състав приема, че това доказателствено искане е преклудирано. В
обобщение, не са налице допуснати процесуални нарушения при разглеждането и
решаването на делото, като съдът е обосновал своите изводи на приетите
доказателства, представени само от въззивника.
В мотивите си районният съд
подробно, логично и аргументирано е анализирал доказателствата. Приел е, че
задължението на ответницата към
момента на издаване на заповедта за изпълнение е за главница 1 797.82лв., ведно
със законната лихва, считано от 31.01.2019г. до окончателното й изплащане;
договорна лихва 272.64лв. и обезщетение за забава в размер на 146.03лв. От
размера на главницата трябва да се приспаднат двете такси за две застраховки.
Прието е, че се касае за задължение, въведено от кредитора, тъй като
заявлението-декларация за установяване на договорни отношения, макар и
подписано от ответницата, представлява бланка, чийто текст е съставен от
кредитора. Така правилно е преценено, че заявяването на искане за сключване на
застраховка е условие за сключването на договора за кредит, а не воля на
кредитополучателя. В никой от представените от въззивника документи не
съществува текст, че ще се сключва застраховка „Безработица“. Поради това
предвидената за нея в договора такса
646.27лв., не може да бъде задължение на ответницата. От доказателствата по
делото се установява ТиБиАй Банк е имало право да сключва застраховки. Не са
представени доказателства да са преведени на застрахователно дружество двете
такси, посочени в договора. Поради това обосновано е приетото, че от размера на
дълга следва да се извадят сумите 646.27лв. и 633.60лв., т.е. 1 279.87лв.
Въззивникът се позовава на договорна клауза, че
при неплащане от кредитополучателя на три поредни вноски, цялото задължение
става предсрочно и незабавно изискуемо. Такава уговорка е предвидена в т.16.2,
но правилно съдът е приел, че съгласно отдавна установилата се съдебна практика
за настъпването на предсрочна изискуемост е необходимо изричното изявление на
кредитора в този смисъл, както и то да е достигнало до кредитополучателя. В
случая това не е така, като настоящата инстанция споделя мотивите на районния
съд и не е необходимо да ги преповтаря.
Заповедния съд е трябвало да издаде заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист само за сумите по втора, трета,
четвърта, пета, шеста и седма погасителни вноски за главница от 1 020.80лв.,
договорна лихва от 220.51лв. и обезщетение за забава 146.03лв. Само за тези
суми въззивникът е имал изискуемо вземане в заповедно производство. Ответницата
е заплатила общо 400лв,с които е
погасила изцяло задълженията си за обезщетение за забава и за договорна лихва,
които са общо 366.54лв. С остатъка е погасена част от главницата- до размера
987.34лв.. Като се има предвид, че не се дължат таксите за застраховка „Живот“
и за застраховка „Безработица“ и се приспаднат от задължението, се установява
че същото е погасено.
Щом правните
изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват
отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно
и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е
формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към
съответстващата им правна норма, като по този
начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Въззиваемата страна не е претендирала разноски и
такива не следва да бъдат присъждани.
Ръководен от гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260065 от 02.09.2020 г., постановено по
гр.д. № 5217/2019 г. на Pайонен съд Сливен
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: