№ 169
гр. Русе, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Свилен Сирманов
Членове:Пламен Дочев
Явор Влахов
при участието на секретаря Вероника Якимова
в присъствието на прокурора Р. Вл. Г.
като разгледа докладваното от Пламен Дочев Въззивно административно
наказателно дело № 20234500600607 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава XXI НПК.
Образувано е по протест на Районна прокуратура-Русе срещу
Решение № 188 от 22.03.2023 г., постановено по АНД № 2339/2022 г. по описа
на РС, 9-ти състав, с което обвиняемият К. Д. Х. е признат за невиновен и
оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.
343,ал.1,б“б“,пр.2,пр.2,вр.чл.342,ал.1 от НК за това, че на 04.08.2020г. в град
Русе, бул. „България“, Т-образно кръстовище с третокласен път № 501 /Русе-
Бяла/, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Мазда
Премаси“ с рег. № *****, нарушил правилата за движение по пътищата - чл.
5, ал. 2, т. 1 ЗДвП да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници
в движението, каквито с пешеходците и водачите на двуколесни пътни
превозни средства и чл. 50, ал. 2 ЗДвП като на кръстовище, на което единият
от пътищата е сигнализиран като път с предимство, не пропуснал пътно
превозно средство - мотоциклет Хонда ХРВ 750 Африка, с рег. № *****,
управлявано от К.В.Ц., което се е движило по пътя с предимство и този начин
причинил по непредпазливост средна телесна повреда на К.В.Ц. от град Русе,
изразяваща се в трайно затрудняване на движенията на ляв горен крайник за
1
срок повече от тридесет дни; сътресение на мозъка, без наличие на обективна
неврологична симптоматика; разкъсване на сухожилието на дълга глава на
мускул бицепс брахии на лява мишница, наложило оперативна интервенция и
на основание, като на осн. чл. 378, ал. 4, т. 2 НПК го оправдал по
повдигнатото му обвинение за извършено от него престъпление по чл. 343, ал.
1, б. „б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 НК.
С депозирания първоначален протест, подаден в законовия срок, се
аргументира несъгласие с първоинстанционното решение, като се твърди, че
същото е незаконосъобразно. Акцентира се върху твърдението, че РРС е
приел в мотивите си към решението и е посочил, че е назначил
допълнителна автотехническа експетиза приел е и кредитирал като
компетентно и обосновано заключението и, по която в. лице е дало такова, че
от мястото от което е потеглил автомобилът управляван от обвиняемия до
мястото, където се е нарушило устойчивото движение на мотоциклета лекият
автомобил е изминал не по-малко от 35 метра и е достигнал скорост 33,1
км/ч. при нормално ускорение и скорост от 40.3 км/ч. ако е потеглил е голямо
ускорение. Дадено е заключение, че опасната зона за спиране па мотоциклета
при движение със 70 км/ч. е 60.7 метра, а при движение с 80 км/ч. е 74.5
метра.
РРС в мотивите си посочил, че при предходно разглеждане на делото от
друг състав, вещото лице в заключените било посочило, че била налице
минималната безопасна странична дистанция между двете превозни средства
при разминаване в конкретната пътна ситуация- от 0,83метра,като вещото
лице обосновало извода, че водачът на мотоциклета - Ц. е имал достатъчно
свободно разстояние мотоциклетът да премине вдясно, покрай лекия
автомобил и причината за настъпване на произшествието от технически
характер са действията на водача на мотоциклета.
В заключението по назначената допълнителна автотехническа
експертиза вещото лице е посочило, че в момента, в който лекият автомобил е
започнал да навлиза в най-дясната пътна лента, в която се е движил
мотоциклета, същият се е намирал на разстояние 82.4 метра ако се е движил
със 70 км/ч., както посочва първоначално свидетеля Ц. и респективно 94.2
метра, ако се е движил с 80 км/ч., както посочва в съдебно заседание по
настоящото производство и съответно опасните зони за спиране на същия са
били 60.7 метра и 74.5 метра, което според вещото лице обосновава извода, че
свидетелят Ц. е имал техническа възможност да предотврати настъпилото
ПТП, чрез спиране.
РРС в мотивите е посочил, че не кредитира свидетелските показания на
св.Ц., тъй като същите били напълно опровергани от заключението по
назначената допълнителна автотехническа експертиза. РРС е посочил, че
кредитира напълно обясненията на обв. К. Х. и на свидетелите Д. К.Х. и С.Г.
Х.а, тъй като свидетелските им показания напълно се подкрепят от
заключението на вещото лице, изготвило първоначалната и допълнителните
съдебно автотехнически експертизи.
В мотивите си РРС посочил, че е невъзможно да бъде безспорно
2
установено и доказано, както скоростта, с която се е движил мотоциклета,
така и разстоянието от което обв.К. Х. е възприел движещия се по пътя с
предимство свидетел Ц..
РРП счита,че за да обоснове този извод съдът е посочил, че в
заключението на вещото лице, в момента, в който лекият автомобил е
започнал да навлиза в бул. „България" мотоциклета се е намирал на
разстояние 147,7 метра, ако се е движил със 70 км.ч.както посочва
първоначално свидетеля Ц. и респективно 168.9 метра, ако се е движил с
около 80 км.ч., както посочил пострадалият в съдебно заседание на
15.02.2023г. Вещото лице е приело, че при тази видимост от около 150 метра,
ако пострадалият се е движил със скорост 80 км/ч., то обвиняемият, в
момента, в който е навлязъл в бул. „България", не е имал обективна
възможност да възприеме пострадалия и респективно за него не е възникнало
задължение да го пропусне като МПС движещо се по път с предимство.
С протеста РРП не споделяла така направените изводи на съда, като
съображенията и за това са следните:
От заключението на назначената по делото автотехническата експертиза
се било установило, че водача на лекия автомобил „Мазда - Премаси“ е имал
техническа възможност да види мотоциклета и да го изчака да премине. В
заключението на вещото лице е посочено, че „геометричната видимост“ към
кръстовището от мястото, откъдето е приближавал мотоциклета е около и над
150 м.В заключението е посочено че мотоциклетиста бил на 147.6 метра в
момента в който обв.К.Х. навлязъл в пътя с предимство. Същата видимост
имало и от мястото, откъдето е навлязъл л.а. „Мазда Премаси“ надясно към
приближаващите по южното платно за движение на бул.“България“ превозни
средства. Свидетеля К. Ц., се движел със скорост 70 км/ч. Обв.К.Х. се движел
със скорост 31 км/ч или за 1 секунда бил изминал 9.2 метра, като в същото
време водача на мотоциклета е изминал за една секунда 19.44 м. Вещото лице
е посочило, че мотоциклетиста се движил 2.09 секунди с нарушено устойчиво
движение, и били изминали 7.6 сек. след възникване на опасността на
мотоциклетиста до падането на пътното платно.
Което именно обосновавало виновното поведение на обв.К.Х..
Според Районна прокуратура-Русе показанията на св.Ц. следва да бъдат
кредитрани, тъй като се подкрепят от останалите събрани в съдебно заседание
доказателства и от заключенията на всички автотехнически експертизи.
С протеста и допълнението към него не се иска събиране на нови
доказателства.
С определението си, постановено по реда на чл. 327 от НПК,
въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага
изслушване на вещи лица, поради което и не бе проведено въззивно съдебно
следствие.
В хода на съдебното производство пред въззивната инстанция,
представителят на Русенската окръжна прокуратура поддържа подадения
протест и допълнението към него по изложените в тях съображения иска
повторна САвт.ТЕ. Пледира за осъдително решение, като изразява несъгласие
с правните изводи на РРС.
3
Процесуалният представител на обвиняемия адв. С. оспорва
депозирания протест срещу първоинстанционното решение, намирайки
същия за неоснователен и като такъв моли въззивния съд да го остави без
уважение и да потвърди решението на РРС, като обосновано и
законосъобразно.
РОС като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно
провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт съобразно
изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на
диференцираната процедура по Глава XXVIII НПК при внесено
постановление на прокурор при РРП с предложение за освобождаване на
обвиняемото лице от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК. За да
постанови обжалваното решение, с оглед спецификата на особените правила,
установени в Глава XXVIII НПК, първостепенният съд надлежно е приобщил
събраните на досъдебното производство доказателства и доказателствени
средства на основание чл. 378, ал. 2 от НПК.
ПО ФАКТИТЕ:
Видно от мотивите към протестираното решение, РРС е приел за
установена следната фактическа обстановка:
Обвиняемият К. Д. Х., роден на 17.12.1957 г. в с. Горно Абланово,
област Русе, живущ в гр. Русе, ул. *********, български гражданин, със
средно образование, женен, работи, ЕГН: **********, неосъждан.
Обвиняемият е правоспособен водач на MПC, категории „А, В, СЕ, М,
С, АМ, ТКТ и ВЕ“.
На 04.08.2020г., около 17,00 часа, обвиняемият К. Д. Х. управлявал
лек автомобил марка „Мазда“, модел „Премаси“, с рег. № *****, като се
движел по път № 501, в посока от кв. „Средна кула“ към град Русе, когато
достигнал до „Т-образно кръстовище, образувано между път № 501 ул. „Св.
Д. Басарбовски“ и бул. „България“, което било сигнализирано с пътен знак „Б
1“ - „Пропусни движещите се по пътя с предимство !“. Заедно с него в
автомобила му пътували неговата съпруга - свидетелката С. Х.а, която била на
предна дясна седалка и дъщеря му - свидетелката Д. Х.а, която пътувала на
задна дясна седалка на управлявания от обвиняемия лек автомобил.
Участъкът от пътя на бул. „България“ в района на кръстовището бил прав, с
гладко асфалтово покритие, с едрозърнест строеж, без повреди и неравности.
В тази си част бул. „България“ бил с три ленти за движение, като лявата и
средната лента били широки 3 метра, а дясната 3,4 метра. Платното за
движение било сухо, а видимостта е била нормална. Геометричната видимост
от кръстовището към приближаващите от дясно моторни превозни средства
била около и над 150 метра
На кръстовището, пред автомобила управляван от обвиняемия имало
два автомобила, които изчаквали да навлязат в бул. „България“. След като
потеглили, същите навлезли едновременно на бул. „България“, съответно в
лява и средна лента за движение. Веднага след тях на бул. „България“
4
навлязъл и обвиняемия с управлявания от него автомобил като същият
навлязъл и заел най-дясната пътна лента.
По същото време по бул. „България“, в посока ГКПП „Дунав мост“, в
лявата част на дясна пътна лента се движил пострадалият К. Ц., с
управлявания от него мотоциклет „Хонда ХРВ 750“, с рег. № *****. Същият
се движил със скорост 70-80 км/ч.
След като достигнал управлявания от обвиняемия лек автомобил, който
в този момент вече бил заел най-дясната пътна лента, пострадалият Ц.
направил опит да заобиколи от дясно лекия автомобил, при което предната му
гума закачила бордюра на пътя, което нарушило устойчивото движение на
мотоциклета и същият паднал на дясната си страна и десния банкет без да е
налице съприкосновение с управлявания от обвиняемия лек автомобил.
От заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното
производство съдебномедицинска експертиза по писмени данни, чието
заключение съдът кредитирал като компетентно и обосновано, се установява,
че пострадалият е получил следните увреждания: сътресение на мозъка, без
наличие на обективна неврологична симптоматика. Разкъсване на
сухожилието на дългата глава на мускул бицепс брахии на лявата мишница,
наложило оперативна интервенция. Посочено е от вещото лице, че описаните
увреждания са резултат от действието на твърди и тъпи предмети и могат да
бъдат получени при ПТП на 04.08.2020г. и е дадено заключение, че
установените увреждания следва да се преценяват по медико-биологичния
признак - трайно затрудняване на движението на ляв горен крайник, за срок
повече от тридесет дни.
В хода на досъдебното производство е била назначена и изготвена
съдебна автотехническа експертиза, чието заключение съдът кредитира като
компетентно и обосновано, съгласно което опасната зона за спиране на
мотоциклета, управляван от пострадалия е била 60,7 метра, а отстоянието на
което се е намирал мотоциклета от мястото, където се е нарушило
устойчивото му движение е 131,75 метра и пострадалият е имал техническа
възможност да предотврати произшествието, чрез спиране. Посочено е от
вещото лице, че от техническо естество причината за настъпване на
произшествието са действията на пострадалия Ц., при които се е нарушило
устойчивото движение на мотоциклета и последния е навлязъл в десния
банкет. Дадено е заключение, че лекият автомобил, управляван от
обвиняемия се е движил с около 36,9 км/ч. непосредствено преди
произшествието, а мотоциклетът, управляван от пострадалия се е движил с
около 70 км/ч.
При предходното разглеждане на делото от друг състав на Районен съд -
Русе е била назначена допълнителна автотехническа експертиза, чието
заключение съдът кредитирал като компетентно и обосновано, по която
вещото лице е дало заключение, че е била налице минималната безопасна
странична дистанция между двете превозни средства при разминаване в
конкретната пътна ситуация, която е 0,83 метра, от което вещото лице е
обосновало и извода, че е имало достатъчно свободно разстояние
5
мотоциклетът да премине вдясно, покрай лекия автомобил и причината за
настъпване на произшествието от технически характер са действията на
водача на мотоциклета.
В хода на разглежданото производство пред РРС е назначена
допълнителна автотехническа експертиза, чието заключение съдът е
кредитирал като компетентно и обосновано, по която вещото лице е дало
заключение, че от мястото от което е потеглил автомобилът управляван от
обвиняемия до мястото, където се е нарушило устойчивото движение на
мотоциклета лекият автомобил е изминал не по-малко от 35 метра и е
достигнал скорост 33,1 км/ч. при нормално ускорение и скорост от 40,3 км/ч.
ако е потеглил с голямо ускорение. Дадено е заключение, че опасната зона за
спиране на мотоциклета при движение със 70 км/ч. е 60,7 км/ч., а при
движение с 80 км/ч. е 74,5 км/ч.
Вещото лице е посочило, че в момента, в който лекият автомобил е
започнал да навлиза в бул. „България“ мотоциклета се е намирал на
разстояние 147,7 метра ако се е движил със 70 км/ч., както посочва
първоначално свидетеля Ц. и респективно 168,9 метра, ако се е движил с 80
км/ч., както посочва в съдебно заседание от разглежданото понастоящем
производство пред първа инстанция.
Вещото лице е посочило, че в момента, в който лекият автомобил е
започнал да навлиза в най-дясната пътна лента, в която се е движил
мотоциклета, същият се е намирал на разстояние 82,4 метра ,ако се е движил
със 70 км/ч., както посочва първоначално свидетеля Ц. и респективно 94,2
метра, ако се е движил с 80 км/ч., както посочва в съдебно заседание пред РРС
и съответно опасните зони за спиране на същия са били 60,7 метра и 74,5
метра, което според вещото лице обосновава извода, че свидетелят Ц. е имал
техническа възможност да предотврати настъпилото ПТП, чрез спиране.
Изложената фактическа обстановка е приета за безспорно установена
въз основа на приобщените по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК доказателства и
доказателствени средства.
РРС не е кредитирал показанията на свидетеля Ц., в частта им, че
когато лекият автомобил е навлязъл в бул. „България“, свидетелят Ц., заедно
с управлявания от него мотоциклет се е намирал на 30 метра от него, тъй като
в тази им част показанията на този свидетел напълно се изключвали от
заключението не вещото лице. Напълно опровергани от заключението на
вещото лице били и показанията на свидетеля Ц., дадени в съдебно заседание,
че след като е навлязъл в бул. „България“ лекият автомобил е спрял в
средната пътна лента, в който момент свидетелят се е намирал на разстояние
8-10 метра от автомобила, тъй като съгласно заключението на вещото лице
технически не е възможно конкретната пътна ситуация да се е развила по този
начин, както е посочил свидетеля Ц. в съдебно заседание на 15.02.2023г.
РРС е кредитирал и показанията на свидетелите Д. К.Х. и С.Г. Х.а,
въпреки възможната им заинтересованост, предвид близките им отношения с
обвиняемия, тъй като както обясненията на обвиняемия, така и показанията на
свидетелите Д. Х.а и С. Х.а, напълно се подкрепяли от заключението на
6
вещото лице, изготвило първоначалната и допълнителните
съдебноавтотехнически експертизи.
Гореизложената фактическа обстановка принципно се споделя от
настоящата въззивна инстанция .
Въззивният съд възприе, подобно на първия съд и кредитира изцяло
събраните в хода на досъдебното и съдебното производство доказателства.
Възприема и изводите на изготвената в първата процесуална фаза САвтТЕ,
както и заключението на изготвената в хода на съдебно следствие пред РРС
допълнителна САвтТЕ.
ПО ПРАВОТО:
РОС намира за правилна позицията на РРС ,че съгласно разпоредбата
на чл. 303, ал. 2 НПК, която по своята същност е развитие на един от
основните принципи, на които се гради наказателния процес, а именно
принципа за невиновност, залегнал в чл. 16 НПК, съдът може да признае
обвиняемия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин.
Изводите на РРС относно настоящия случай, оценката на
доказателствената съвкупност по делото ,че не е в състояние да обоснове
единственият възможен и лишен от всякакви съмнения извод, че причината
за настъпилото ПТП е нарушение на правилата за движението по пътищата от
страна на обвиняемия, което да се намира пряка причинно-следствена връзка
с настъпилите увреждания на пострадалия са законосъобразни.
Правилно РРС е акцентирал върху заключението на вещото лице,за
момента, в който лекият автомобил е започнал да навлиза в бул. „България“
мотоциклета се е намирал на разстояние 147,7 метра, ако се е движил със 70
км/ч., както посочва първоначално свидетеля Ц. и респективно 168,9 метра,
ако се е движил с около 80 км/ч., както посочва същия в съдебно заседание на
15.02.2023г.., което от своя страна обосновава извод, че при видимост от
около 150 метра, ако пострадалият се е движил със скорост 80 км/ч., то
обвиняемият, в момента, в който е навлязъл в бул. „България“, не е имал
обективна възможност да възприеме пострадалия и респективно за него не е
възникнало задължение да го пропусне като МПС движещо се по път с
предимство.
РОС намира извода за невъзможността да бъде безспорно установено и
доказано, както скоростта, с която се е движил мотоциклета, така и
разстоянието от което същият обективно е могъл да бъде възприет от
обвиняемия, въз основа на които обстоятелства да бъде установено дали
обвиняемият е имал обективна възможност да възприеме движещото се по
пътя с предимство МПС води до недоказаност на обвинението за верни и
правилни от гледище на закона,както и формалната логика.
Правилно е посочено ,че изискването на чл. 303, ал. 2 НПК, колкото и
висока да е степента на вероятност едно лице да е автор на престъпление, това
си остава вероятност и не може да създаде твърдо и окончателно,
изключващо всяко съмнение вътрешно убеждение на съда относно главния
7
факт, подлежащ на установяване по делото и да изключи, каквито и да било
противни изводи, освен единственият възможен, а именно, че обвиняемият е
осъществил състава на престъплението, за което е предаден на съд.
РОС счита, че в съответствие със закона РРС е признал подсъдимият
за невинен и го оправдал по повдигнато му обвинение за извършено
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 НК, а именно, за
това, че на 04.08.2020г. в град Русе, бул. „България“, Т-образно кръстовище с
третокласен път № 501 /Русе-Бяла/, при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил „Мазда Премаси“ с рег. № *****, нарушил
правилата за движение по пътищата - чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП да бъде
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито с
пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства и чл. 50, ал.
2 ЗДвП като на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран
като път с предимство, не пропуснал пътно превозно средство - мотоциклет
Хонда ХРВ 750 Африка, с рег. № *****, управлявано от К.В.Ц., което се е
движило по пътя с предимство и този начин причинил по непредпазливост
средна телесна повреда на К.В.Ц. от град Русе, изразяваща се в трайно
затрудняване на движенията на ляв горен крайник за срок повече от тридесет
дни; сътресение на мозъка, без наличие на обективна неврологична
симптоматика; разкъсване на сухожилието на дълга глава на мускул бицепс
брахии на лява мишница, наложило оперативна интервенция.
При този изход на делото с основание сторените в хода на
досъдебното и съдебното производство пред РРС разноски следва да останат
за сметка на държавата.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 338, във вр. с чл. 334, т.
6 от НПК‚ РОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА № 188 от 22.03.2023 г., постановено по АНД №
2339/2022 г. по описа на РС, 9-ти състав .
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9