Р Е Ш Е Н И Е
№ 32
гр. Русе, 20 март 2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски административен съд, в публичното
заседание на 01 март 2023 г. в състав:
Председател: ДИАН
ВАСИЛЕВ
Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ГАЛЕНА ДЯКОВА
при секретаря ………. Наталия Георгиева………и в присъствието на прокурора ……… Георги
Манолов като разгледа докладваното
от ……… съдията Василев ……… к.а.н.д. №12…… по описа на съда за
2023 година, за да
се произнесе, взе предвид:
Производството е касационно
по чл. 63в ЗАНН (Закон за административните нарушения и наказания) във вр. чл.
208 и сл. по глава XII от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано след постъпила касационна жалба от „ДИ АЙ
ДИ-БИЛДИНГ“ ЕООД, седалище и адрес на управление гр. Шумен, с управител Д. Д.,
действащо чрез адв. Д. К.,*** против решение №102/21.04.2022 год. на
Силистренски районен съд, постановено по а.н.д №463/2021 г. по описа на съда.
С решението е изменено наказателно постановление (НП) № 19-001214
от 20.11.2020г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Силистра,
като наложеното на фирмата административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 2 500 лева, за нарушение на чл.62, ал.1 от Кодекс на труда е намалено
на 1 500 лева.
В касационната жалба и в писмени бележки са изложени подробни
оплаквания, че решението на съда е постановено в нарушение на материалния
закон, а част от доводите касаят и допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и норми. Твърди се, че административното нарушение не е
безспорно установено и доказано, а напротив-доказателствата, събрани във
въззивното производство сочели именно на липсата на такова. Затова и с
потвърждаване на извода на АНО, че е налице нарушението на чл.62, ал.1 от Кодекс
на труда, Районен съд – Силистра е постановил неправилно решение, което
касационната инстанция следвало да отмени.
Иска се отмяна на въззивното
решение и отмяна на НП. Претендират се
разноски за двете инстанции.
От дружеството е подадена и частна жалба срещу Определение №
513/12.12.2022 г. по същото АНД, с което съдът е изменил решението си в частта
за разноските, като е намалил размера им от 200 лева на 150 лева, именно по
повод искане на дружеството в тази насока. В частната жалба се излагат съображения
за незаконосъобразност на определението. Мотивите са свързани с наличието на
законови основания за присъждане на съдебно-деловодни разноски и в полза на
дружеството, в хипотезата на изменение на НП, а такова произнасяне на
въззивната инстанция няма. Моли се отмяна на определението и уважаване на
искането на дружеството за присъждане на разноски по съразмерност.
Ответникът по касационната жалба не ангажира становище нито по касационната
жалба, нито по частната такава.
Представителят на прокуратурата счита касационната жалба за неоснователна,
а частната – за основателна досежно искането за присъждане на разноски по
съразмерност.
След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и
събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218
от АПК, Административният съд намира следното:
По касационната жалба :
Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и
производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да постанови своето решение, районният съд е установил от фактическа
страна следното:
При извършена на 19.10.2020г. проверка по
работни места за спазване на трудовото законодателство от „Ди Ай Ди Билдинг“
ЕООД, в обект на контрол -строителен обект – „Саниране на жилищен блок“,
находящ се в гр. Силистра, длъжностни лица към Д “Инспекция по труда“ Силистра установяват,
че на този обект две лица, сред които и Г. К. осъществяват дейност като „монтажник
на хидроизолация“ на покрива на жилищната сграда. Представен бил граждански
договор, сключен между дружеството и К.. От анализа на обстоятелствата,
свързани с характера на работата, обяснения и др. писмени доказателства, служителите
на ИТ стигнали до извод, че се касае за трудова дейност, съответно за трудово
правоотношение. За проверката бил съставен и протокол, изх. №ПР-2030606 от 19.10.2020г..
Изложеното по-горе е дало основание за
съставянето на АУАН №19-001214 от 03.11.2020г., а административното нарушение е
квалифицирано като такова по чл.62, ал.1 от КТ. Тези констатации са възприети
изцяло от АНО, който на основание чл.414, ал.3 от КТ, с процесното НП е наложил
на „Ди Ай Ди Билдинг“ ЕООД, в качеството му на работодател административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 500 лева.
При така установената фактическа обстановка, СРС е приел атакуваното пред
него наказателно постановление като правилно и законосъобразно издадено и
отхвърлил жалбата като неоснователна. Преценил обаче, че така наложената
санкция е в размер, който не е справедлив, с оглед липсата на данни за други
такива нарушения на адресата на санкционния акт и намалил размера на
наказанието на 1500 лева.
Административният съд споделя изцяло мотивите и правните съображения,
изложени в проверяваното решение и на основание нормата на
чл.221, ал.2, изр. 2-ро от АПК се позовава на изложените във въззивното решение
мотиви на Силистренски районен съд относно доказаността на деянието,
осъществяващо състава на чл.62, ал.1 от КТ, неговият нарушител и необходимостта
от налагане на санкция по чл.414, ал.3 от КТ на дружеството-работодател, с
оглед осъществяване на целите на административните наказания, разписани в чл.12
от ЗАНН.
Изводите на районния съд се основават на обективно изследване на всички
обстоятелства по делото, които се установяват от приобщените по делото
доказателства, разгледани поотделно и в съвкупност.
Правилно фактите, установяващи се от доказателствата по делото са отнесени
към приложимите правни норми. В съответствие със закона са изводите на съда за
липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в
административнонаказателното производство, за съставомерност на деянието, за
правилно ангажиране на административно-наказателната отговорност на „Ди Ай Ди Билдинг“ ЕООД.
От доказателствата, събрани в административно-наказателното и във
въззивното съдебно производство е видно, че са налице всички елементи на
правоотношение по трудов договор, а не такова, за каквото „Ди Ай Ди Билдинг“ ЕООД и Г. К. са имали
сключен граждански договор.
При преценка на наказателното постановление районният съд правилно е
установил, че същото е законосъобразно. Както при съставянето на АУАН, така и
при издаването на санкционния акт са спазени всички процесуални правила и
норми. Същите са постановени от оправомощени лица, в кръга на тяхната материална
и териториална компетентност, при спазване на изискванията за форма и
съдържание. Посочените в НП фактически обстоятелства са безспорно установени и в
хода на съдебното производство. Правилно са приложени и съотносимите законови
разпоредби към установеното административно нарушение. Санкционираното ЕООД, в
качеството си на работодател е нарушил разпоредбите на чл.62, ал.1 от КТ, с
което е осъществен от обективна страна състава на нарушението по чл.414, ал.3
от КТ, за което и правилно и законосъобразно е наказан. С изменението на
санкционния акт, районният съд е спазил и изискванията на чл. 27, ал. 1 - 3 ЗАНН, имуществената санкция след намаляването й е в рамките на закона, в
минимално установения размер.
Съобразявайки гореизложеното, касационният състав счита, че следва да остави
в сила атакуваното решение, а касационната жалбата като неоснователна, при
липсата на сочените в нея касационни основания се отхвърля.
С оспореното Определение №
513/12.12.2022 г. по а.н.д №463/2021 г.
съдебния състав на Районен съд - Силистра е уважил искането на дружеството за
изменение на решението в частта за разноските, но само досежно намаляване на
размера на присъденото в полза на ИТ юрисконсултско възнаграждение. В мотивите
съдът е посочил, че искането на „Ди Ай Ди Билдинг“ ЕООД е основателно, тъй
като в съдебното си решение съдебния състав е присъдил в полза на ИТ 200 лева -
сума, по-голяма от определената в чл.27е от НАРЕДБА за заплащането на правната
помощ, в която норма максималния размер е 150 лева. Искането на адресата на
санкционния акт за присъждане на
разноски по съразмерност, с оглед на това, че жалбата частично е била уважена
досежно несправедливия размер на наказанието, намалено от 2500 на 1500 лева,
районният съд е счел за неоснователно. Причината – според въззивната инстанция
в случаите, в които е налице само изменение на НП касателно размера на
наложената с него санкция, не се дължат разноски в полза на жалбоподателя.
Определението е неправилно.
При оспорване на наказателно
постановление разноски се присъждат по реда на АПК, както за въззивното
производство, така и за направените и доказани пред касационната инстанция
разноски. По този въпрос е налице изрична уредба - чл.63д ЗАНН, ДВ бр.
109/2020, в сила от 23.12.2021г., действаща към момента на постановяване на
определението на съда. Цитираната разпоредба предвижда, че в производствата
пред районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.
От своя страна в АПК въпросът за
възлагането на разноските е уреден в чл. 143. В него е посочено, че когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден такъв,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. Подателят на жалбата има право на
разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от
него административен акт. Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на
жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е
благоприятен, има право на разноски. Когато съдът отхвърли оспорването или
оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по
делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат,
определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако
другата страна е ползвала такъв.
В АПК липсва изрична уредба как
следва да се процедира, ако искането за отмяна на административен акт е
частично уважено и частично отхвърлено.
Според препращащата норма на чл.144 АПК, за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален
кодекс (ГПК). В случая приложение намират общите правила на чл.78 ГПК, в който
е прокаран принципът, че страните имат право на разноски съразмерно с
уважената, респективно отхвърлената част от иска.
При приложение на този принцип и
двете страни в административно-наказателното производство имат право на разноски
по съразмерност, пропорционално на уважената, респективно отхвърлената част от
жалбата. Липсва законова опора в извода на въззивната инстанция, че направените
от жалбоподателя разноски за един адвокат не се дължат само поради
обстоятелството, че НП е изменено, а не отменено.
Следва да се има предвид и това, че
за да измени размера на санкцията, съдът е констатирал порок на НП /липса на
изложени от АНО мотиви за по-високия размер или неправилна преценка на
определения такъв съобразно установените по делото обстоятелства/.
Предвид изложеното, касационният
състав намира, че оспореното определение следва да се отмени, а вместо него да
се постанови друго по същество. В случая безспорно по делото е осъществено
процесуално представителство по пълномощие. Разноските са своевременно поискани
от страната и са доказани по размер. В договора за правна защита и съдействие
изрично е посочено, че са изплатени от страната по банков път, представено е и
доказателство за превода на договорената сума в размер на 400 лева.
На „Ди Ай Ди Билдинг“ ЕООД, жалбоподател
във въззивното съдебно производство се дължат разноски съобразно уважената част
от иска. Доколкото разноските са претендирани в размер на 400 лева, предвид
размерът на уважената част – 1000 лева от общия интерес по оспореното НП – 2500
лева, искането на жалбоподателя за присъждане на съдебно-деловодни разноски се
явява основателно в размер на 160 лева.
На ответника, конституиран като
такъв пред Районен съд-Силистра - ДИТ също се дължат разноски при спазване на
същия принцип - пропорционално на уважената, респективно отхвърлената част от
жалбата. Юрисконсултското възнаграждение в такива казуси се присъжда по
усмотрение на съда, съобразно чл.63д, ал.3 от ЗАНН, вр. с чл. 143, ал.3 и ал. 4 от АПК, в размер
съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл.27е от Наредба за
заплащането на правната помощ. Районният съд ги определил именно съгласно
последно цитираната разпоредба, в максимален размер – на 150 лева. Не е
съобразил обаче, че и за АНО разноските също следва да бъдат присъдени пропорционално
на уважената, респективно отхвърлената част от жалбата. Ако се приеме, че
размерът е такъв - определен по реда на чл.27е от Наредба за заплащането на
правната помощ – 150 лева, то в този случай, спазвайки принципа, заложен в
чл.78 от ГПК, на ДИТ чрез Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ се
дължи сума за юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част на
жалбата. Или то се редуцира от 150 на 90 лева.
След прихващане по компенсация,
разноски в размер на 70 лева за адвокатско възнаграждение следва да се присъдят
в полза на „Ди Ай Ди Билдинг“ ЕООД.
Мотивиран така и на осн. чл.221,
ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №102/21.04.2022 год. на Силистренски
районен съд, постановено по а.н.д №463/2021 г. по описа на съда.
ОТМЕНЯ Определение № 513/12.12.2022 г. по а.н.д №463/2021 г. по описа на Районен съд-Силистра и вместо него ПОСТАНОВЯВА
:
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“,
със седалище в гр. София, бул. "Княз Александър Дондуков" № 3, да
заплати на „Ди Ай Ди Билдинг“
ЕООД, ЕИК *********, представлявано
от управителя Дучко Дучев сумата от 70 лева – адвокатско възнаграждение за
въззивното производство – по компенсация.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.