Присъда по НОХД №480/2018 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 5
Дата: 22 януари 2020 г. (в сила от 16 септември 2022 г.)
Съдия: Милена Борисова Бухчева-Пейчева
Дело: 20184500200480
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 30 юли 2018 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А          

 

гр. Русе, 22.01.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

.........Русенският окръжен съд ... наказателна колегия в публично заседание на

Двадесет и втори януари  през двехиляди и двадесета ......година в състав:

Председател: Милена Пейчева

      Съдебни заседатели:  Т.М.

                            И.М.

при секретаря….Маня Пейновав присъствието на прокурорите Георги Георгиев и Радослав Градев.........като разгледа докладваното от председателя НОХД   480 по описа за 2018г.

               П   Р   И   С   Ъ   Д   И  :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия И.А.П., ЕГН: **********, роден на ***г***, понастоящем в Затвора Белене, български гражданин, със средно специално образование, неженен, не работи, неосъждан /реабилитиран по право/ за

ВИНОВЕН в това, че от 26.03.2016г. до 27.03.2016г. в гр.Русе, след предварителен сговор с неустановено лице, в немаловажен случай, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот и чрез използване на технически средства, отнел чужди движими вещи- пари в брой: 150 000 лева, 7000 британски паунда, 12 000 щатски долара, всичко на обща стойност 188 385,52 лева, от владението на „Ю. Б.“ АД- клон Р., представлявано от Й.А.Д., без тяхното съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, поради което и на основание чл.196а, вр.чл195 ал.1 т.3 пр.1, т.4 пр.2, т.5, вр.чл.194 ал.1 от НК и чл.54 от НК го

  ОСЪЖДА на ДЕСЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода .  

На основание чл.57 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ първоначален СТРОГ РЕЖИМ за изтърпяването на наказанието лишаване от свобода.

На основание чл.59 от НК ПРИСПАДА предварителното задържане, считано от 07.12.2017г. до влизането на присъдата в сила.

ОСЪЖДА подсъдимия, със снета по-горе самоличност, да заплати на „Ю. Б.“ АД сумата от 188 385,52 лева  /представляваща 150 000 лева, 12 000 щатски долара, 7000 британски паунда/- обезщетение за претърпени имуществени вреди от престъплението,със законната лихва, от 27.03.2016г. до окончателното изплащане на сумата.

     На основание чл.53 ал.1 б.“а“от НК ОТНЕМА в полза на Държавата веществените доказателства, приложени по делото:

……………………………………………………………………………..

                

       На основание чл.53 от НК ОТНЕМА в полза на Държавата веществените доказателства, приложени по делото, които като вещи без стойност да бъдат УНИЩОЖЕНИ след влизането на присъдата в сила:

………………………………………………………………………..

        ПОСТАНОВЯВА да останат по делото веществените доказателства- DVD и оптични носители, намиращи се в картонен кашон, а именно:

   -Общо 15 броя DVD + R марка  “ „MAXELL” съдържащи записи от охранителни камери от 26.03.2016 година и 27.03.2016 година и девет броя DVD + R марка EMTEC от външни охранителни камери на м. „Ч.“ от въпросните дати;

    -2 броя оптични носители съдържащи записи от охранителните камери от 26-27.03.2016 година.

    -11 броя оптични носители съдържащи записи от охранителни камери на магазиниКауфландот различни градове.

    -2 броя оптични носители съдържащи записи от охранителни камери на ОбщинаРусе и м. „Ч.“- гр.Р. от дата 04.04.2018г.

            ОСЪЖДА подсъдимия, със снета по-горе самоличност, да заплати направените по делото разноски: 2682,97 лева в полза на бюджета на Съдебната власт- разноски на досъдебното производство по делото на ОСлО при РОП, както и 361,79 лева по сметка на РОС-съдебни разноски.

             Присъдата може да се обжалва и протестира в 15- дневен срок от днес пред АС гр.Велико Търново.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

 

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:  1.                   

        

                                                2.

Съдържание на мотивите

   Ру­сен­с­ка окръжна про­ку­ра­ту­ра е об­ви­ни­ла подсъдимия И.А.П. в това, че за времето от 26.03.2016г. до 27.03.2016г., в гр. Р., след предварителен сговор с неустановено лице, в немаловажен случай, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване на технически средства отнел чужди движими вещи-пари в брой както следва: 150 000 лв., 7000 британски паунда и 12000 щатски долара, всичко на обща стойност 188 385, 52 лв. от владението на Ю. Б. АД-клон Р., представлявано от Й.А.Д., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай-Престъпление по чл. 196а, вр.чл. 195, ал. 1, т. 3 пр. 1, т. 4 пр. 2, т.5, вр. чл. 194 ал. 1 от НК.

  По делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск в размер на 150 000 лева, 12 000 щатски долара и 7000 британски паунда, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди от престъплението,  със законната лихва от датата на деянието- 27.03.3016г. до окончателното издължаване. Искът е предявен от „Ю.Б.“ АД и това дружество е конституирано като граждански ищец, като е приет за пълномощник на юридическото лице управителя на клона на Банката в гр.Р.- Й.Д. /л.156 от делото/.

 Прокурорите Г. Г. и Р. Г. от РОП поддържат обвинението. Изразяват становище, че подсъдимият  следва да бъде признат за виновен по обвинението, за което е предаден на съд, като му бъде наложено наказание към средата на предвиденото в текста, като предлагат такова от 15 години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, като бъде приспаднато предварителното задържане до момента. Предлагат да бъде уважен  предявеният граждански иск изцяло, със законната лихва от датата на деликта. Излагат подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията си.

   Гражданският ищец, чрез пълномощника му Й.Д., счита, че  предявеният иск за претърпени имуществени вреди от престъплението следва да бъде уважен изцяло, със законната лихва. Излага съображения в подкрепа на твърденията и исканията си.

   Подсъдимият дава обяснения, не се признава за виновна и моли да бъде признат за невинен, като предявеният граждански иск бъде отхвърлен изцяло. Твърди, че не е идвал в гр.Р., няма нищо общо с извършената кражба. В предпоследното съдебно заседание по делото, проведено на 28.11.2019г. сочи, че на 26-27.03.2016г. е бил в гр.Я., в дома на свои приятели, заедно с разпитаните в последното заседание лица.

   Упълномощените му защитници, адв.П.К. от САК и адв. Е.Т. от РАК, считат, че не е доказана фактическата обстановка, описана в обвинителния акт и поддържана от представителите на РОП.  Считат, че ДП е проверено при допуснати съществени процесуални нарушения, поради което част от доказателствения материал следва да бъде изключен, а анализът на останалия налага извода, че подсъдимият не е автор на престъплението, в което е обвинен. Искат подсъдимия да бъде изцяло оправдан, а гражданският иск да бъде отхвърлен. Излагат подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията си.

  Съ­дът, след пре­цен­ка на съ­б­ра­ни­те до­ка­за­тел­с­т­ва, при­е­ма за ус­та­но­ве­но от фа­к­ти­че­с­ка стра­на сле­д­но­то:

     Подсъдимият И.А.П. е роден на *** ***, б. г., н., със с. с. о., няма данни да е работил по трудов договор. Той е неосъждан, тъй като към 2016г. е реабилитиран по право за извършено престъпление по чл.195 ал.2 вр. ал. 1, т. 3,т. 4 и т.5 от НК,  освобождаван е и от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК, което няма характера на осъждане. Подсъдимият е р. от гр. В., но през 2016г. живеел преимуществено в гр.С.. Той се познавал със свидетелите П.Х. и А. С., виждал се е и с А.М. /брат на св.И.М./, като с първият от тях П. е в приятелски отношения, тъй като са от един край, а през 2016г. и двамата живеели в С.. Подсъдимият бил в близки приятелски отношения със свидетелите П.С. и Г. З.,***, виждал се е със св.М. ***. Той се познавал и с лицата Г. И. Г. и И. Д. П. -брат и снаха на св.П.С., които са го посещавали в затвора Б., видно от представената в съдебно заседание справка /л.666 от делото/.

        През 2016г.подсъдимият не работел по трудов договор, нямал трайни и достатъчни доходи. С оглед неговите обяснения и показанията на свидетелите П.С. и Георги З., И.П. се издължал от внос и продажба на леки автомобили. Той не притежавал недвижимо имущество и МПС, нямал декларирани доходи, видно от писмените доказателства от ДП /справка от КАТ-т.2,л.150, справка от Агенция по вписванията-т.3,л.6;4 декларация и автобиография в- т.4, л.67 от ДП, справка от имотния регистър- л.669 от делото/. През 2016г. подсъдимият ползвал мобилен телефон с абонатен номер **********, регистриран на негово име, като към 23.08.2017г. този номер не е закрит /справка в т.3,л.283 от ДП/. В протоколите за разпит на обвиняем от ДП И.П. сочи, че ползва мобилен телефонен номер ********** /т.4,л.70, т.5, л.26 от ДП/, като по делото няма други доказателства в подкрепа на това.

         През неустановен период преди 26.03.2016г. подс. И.П., заедно с  неустановено в хода на разследването лице, замислили как да извършат кражба на парични суми от трезор на банков клон в страната. Избрал за осъществяване на намеренията си клон на „Ю.Б.“ АД в гр. Р., находящ се на ул. „А.“ № *-*.

        Банковият клон на „Ю. Б.“ АД /“П. б.“/ в гр.Р. , както през 2016г., така и по настоящем бил разположен в сграда на ъгъл между улиците „А.“ и „О. П.“. Входът му бил от към ул.“А.“, като на ул. „О. П.“, под сградата, в която се помещавала банката имало подземен паркинг разположен на три нива- едното ниво е това на което се влиза от улицата /първи етаж, най-горно ниво/ и две нива надолу /втори етаж или ниво „-*“; трети етаж или ниво „-*“/. Входът за подземния паркинг бил откъм ул.“О. П.“, на входа имало поставена метална врата, ключ за която имали всички лица, ползващи гаражи там. През деня входната метална врата към гаражите стояла отключена дори отворена, като се заключвала вечер. С наемите и поддръжката на подземните гаражи през 2016г. се занимавала св.В.С., която ползвала обособена стаичка на първия етаж, но не до входа на подстъпа към  подземните гаражи, в която стояла всеки ден по два часа сутрин и вечер, вкл. събота и неделя. Тя имала телефоните на собствениците на гаражите, знаела кой гараж се отдава под наем, към нея се обръщали лицата, търсещи гараж и тя ги свързвала със собствениците.

         През м.февруари 2016г. неустановен по делото мъж искал да наеме подземен гараж, във връзка с което разговарял със св.С., а след това и със св.Л.П.. Казал на св.П., че работи за софийска фирма и огледал отдавания под наем гараж от св.П.. Този гараж се намирал до малкото помещение /коридор с врата/, от което впоследствие е проникнато в трезора. Неустановеният мъж се отказал от наемането на гаража, което станало във времето преди инкриминираното престъпление /показанията на св.С., св.Л.П., схема на гаражите и други в т.4, справки от мобилни оператори- в т.2 от ДП, протоколи за разпознаване на лица- в т.1,л.220, 223,225  от ДП/.    

         Улица „О.П.“, на която бил входа към гаражите била с наклон в посока р. Д., като входът на подземния паркинг граничел с оградата на у. „Х. Б.“, след което продължавал тротоар, пред който на улицата имало обособено място за паркиране на автомобили. На отсрещния тротоар се намирало заведение- механа „Чифлика“ /протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него /т.4,л.169-182 от ДП/. В района на банковия клон, на заведението „Ч.“ и по ул.“А.“ имало монтирани множество камери за видеонаблюдение- на банката, на заведение „Ч.“ /стопанисвано от фирма „Ф.“/ и на Община-Русе, като те обхващали различни части на сградите и улиците в района, в това число и подстъпа към подземния гараж от различни страни. Тези камери били на посочените от свидетелите и от експертите по делото места, както през 2016г. така и понастоящем и работели /протоколи за доброволно предаване на записи от камерите, техническа експертиза- т.2,л.92-129 от ДП и допълненията от експерта в съдебно заседание, показанията на св.П.В., св.Т.Л. и други/.

        Банка „Ю. Б.“ АД през 2016г. се представлявала от изпълнителен директор и прокурист. Управител на клона в гр. Русе бил св.Й.Д., същият е управител на клона и понастоящем /допълнително споразумение от 2015г. към трудов договор –т.1,л.107 от ДП; пълномощно- т.1 л.71 от ДП, показанията на св.Д./.

        В банковия клон на първия етаж се намирал работния салон, а трезорът на клона се намирал в сутеренно помещение на едно ниво под улицата, до което се слизало по стълби през вътрешността на банката. Помещението на трезора отвън граничело със стена на малко помещение /коридор/ с врата, намиращо се на едно ниво под уличното ниво, на подземните гаражи откъм ул.“О. П.“, което помещение не се ползвало /протокол за оглед на местопрестъпление, схема на гаражите от ДП, показанията на св.С., св.Д., св. П., св.П.Б. и други/.

        Работата в банковия клон, охраната и достъпа до неговия трезор през 2016г. били организирани по следния начин:

         Помещението на трезора било малко /с размерите посочени в т.1,л.42 на гърба от ДП- огледния протокол/, като на едната му стена била вратата, за достъп до трезора от към банката, а на останалите три стени имало поставени метални стелажи. На тези стелажи вечер се поставяли металните кутии на касиерите, с намиращите се в тях пари, които били заключени. На тези стелажи в отворени хартиени кутии /капаци от принтерна хартия А4/ и върху стелажите без кутии се поставяли банкнотите валута, на пачки или отделни банкноти до 10 бройки; банкнотите в български лева, оформяни на пачки по копюри, като 10 пачки се връзвали в обща връзка; монетите, поставени в найлонови пликчета. Била установена практиката парите в трезора да се подреждат на стелажите на височината на очите и гърдите на човек, с оглед удобство при поставянето и вземането им. Металните кутии се поставяли на по-долните стелажи, тъй като били тежки. На отделен стелаж /намиращ се на разбитата стената/ били поставени монетите в прозрачни найлонови пликчета. В тази насока са показанията на свидетелите Д., С., М., протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него- т.1,л.36-42, л.46-68от ДП.

      Достъп до трезора имали: управителят на клона- св.Й.Д.; ръководител сектор- св.М. М.; главният касиер- св.Д. С.; а при отсъствие на някои от тези лица, друг служител който го замества. За трезора имало два ключа, които се съхранявали от св.М. и от св.С.. В трезора се съхранявали парите, с които клона оперирал- в български лева и различни валути. През 2016г. в клона имало три действащи оперативни каси и една главна каса. Всяка вечер тези каси се отчитали, за което се изготвяли протоколи, от които се установявало каква е фактическата касова наличност на отделната оперативна каса /в тази насока са показанията на св.Д., св.М., св.С., св.П.Х., трудови договори и длъжностни характеристики –т.1 л.88-111 от ДП/.

         Всяка вечер, в края на работния ден, в трезора се оставяли металните каси на касиерите, със съответната наличност от пари в тях, като тези метални каси били заключени от съответния касиер. Трезорът се заключвал с двата ключа и се включвала алармената система.

         Сутрин трезорът го отключвали винаги двама души с двата ключа- посочените ръководител сектор и гл.касиер или заместващите ги лица, с въвеждане на съответен код, с който се изключвала алармената система, охраняваща трезора /показанията на свидетелите-банкови служители, разпечатка от СОТ системата- т.1, л.77,л.152 от ДП/. Изваждали се металните кутии с паричната наличност в тях и така се подготвяли касите за работа.  

       Всеки ден се изготвял  “дневен контролен лист за трезора на финансовия център“, от който е видно, кои банкови служители, на коя дата и в колко часа, са имали достъп до трезора  /т.1,л.79 -81от ДП- за периода 23.03.2016г.-25.03.2016г.; т.2, л.158-236 от ДП- за 2015г./. На 25.03.2016г. /петък/ трезорът е затворен около 17,30 ч. от св.М.и св.С., а на 28.03.2016г./понеделник/ е отворен от същите две служителки малко след 08 часа /т.1 л.81, л.77, л.152 от ДП/.

        В банковия клон са съществували касови лимити за съхраняваните парични наличности в него /заповед от 14.09.2015г.- т.1 л.87 от ДП, показанията на свидетелите- банкови служители/. В края на работния ден 25.03.2016г., от отразеното в приложените справки за разпределение по копюри /т.1,л.82-86 от ДП/, е видно каква е била наличността на пари в трезора- в лева и различни видове валута и по копюри, както и сумите в общ размер. Въз основа на изготвяните справки  е извършена ревизия на наличността в банковата каса, при която след изброяване на наличните в трезора пари в началото на работния ден- 28.03.2016г. и сравняване с банковата наличност преди кражбата е установен размера на липсващата сума пари, а именно 150 000 лева, 12 000 щатски долара и 7000 британски паунда. Чрез превръщане на валутата в лева, по фиксинга за деня, е определена общата стойност на отнетите пари- 188 385,52 лева /акт за различие, молба и други т.1,л.72 от ДП; т.1, л.69 от ДП; л.68-75 от настоящето дело, показанията на св.Д. и др./.

                    Банковият клон имал охрана със СОТ по сключен договор от централата в гр.София. Периодично се извършвал контрол, замерване и поддръжка от техници по график, което за последно преди кражбата било извършено през март 2016г. /справка в т.1, л.151 от ДП, св.Д., св.С.И./*** отговарял Отдел „Сигурност“ към централата в София и конкретно началникът на този отдел Е.П.. В банката и в трезора имало поставени различни камери и датчици. В трезора имало вътрешни датчици: вибрационни датчици на всяка една от стените, на пода и на тавана; датчици за движение; противопожарен датчик на тавана на трезора; термодиоден датчик /описани в т.1,л.42 от протокола за оглед/. През дните, когато клонът не работел, в банката нямало служители и физическа охрана. Тогава банката била охранявана от СОТ, а конкретно банковият трезор посредством включената алармена система и монтираните датчици. При задействие на датчиците в банката се подавал звуков сигнал, който се чувал и извън помещенията на банката. В гр.Русе имало патрул от служители на СОТ „161“, които давали дежурства с лек автомобил по график и този патрул осигурявал физическа охрана при задействие на алармената система. Такива служители били свидетелите Д.К., К.Н. и Д.Д.. При задействие на алармената система на банковия клон, СОТ системата подавала сигнал до централата в София, като този сигнал постъпвал и на таблета на служителите в Русе- патрула на СОТ 161, осигуряващ физическа охрана в неработно време. По този сигнал съответният дежурен екип посещавал банковия клон, извършвал външен оглед и докладвал за резултата на централата си в София, от където получавал инструкции дали да се оттегли или да предприеме други действия.

                    По неустановен в хода на разследването начин подсъдимият и съучастникът му предварително се сдобили с информация за точното разположение на трезора на клона на банката в Русе, устройството и конструкцията на сградата, в която бил разположен, начинът на подреждане на ценностите, които се съхранявали в трезора, охранителната система на трезора, подстъпа до сградата и нейното наблюдение. Запознали се с наличието и липсата на лица в района, осигуряващ подстъпа към сградата и в частност до трезора, възможните маршрути за оттегляне след извършване на намисленото деяние, направили разчет на техническите средства, които следвало да бъдат използвани за взломяване на преградите към трезора, снабдили се с необходимите инструменти, с пътна чанта с колелца, сак, раница, с които да внесат техническите средства за извършването на престъплението и след това да изнесат отнетите пари.

          Подсъдимият установил, че до трезора можело да се достигне не само през вътрешността на банковия клон, но и отвън- от специално обособен подстъп откъм улица „О. П.“ в гр.Р. през подземен гараж, на няколко нива, като на едно от тези нива бил разположен и трезорът /ниво „-1“/. Непосредствено до стена на трезора се намирало малко помещение /коридор/ с метална врата, което не се използвало от никого и от където най-лесно можело да се проникне в трезора. В резултат на проучването подс.И.П. решил да извърши, заедно с неустановеното лице, престъпното си посегателство в почивните дни в края на м.март 2016г., а именно за времето от 26.03.2016г. /събота/  до 27.03. 2016г. /неделя/, когато в клона нямало банкови служители и физическа охрана.

        Двамата извършители се снабдили предварително с множество технически средства и предмети за извършване на престъплението, сред които: телескопична тръба с три куки, тъмен сак с два броя колелца, флакон с пяна, оранжева на цвят хидравлична разпъвачка с два броя удължения и метална лопатка, телескопична дръжка, тъмна на цвят с надпис „дръжка за кеп“ с прикрепена към горния край шпакла с черно-жълта дръжка посредством метална скоба, метален лост тип кози крак, арматурна ножица с червена дръжка и черни ръкохватки, пластмасово шише с пулверизатор, длето, черно-сива раница, удължител, тикса, ножица за арматура с червени дръжки, ножове, метални скоби, три броя отвертки, шпакла и клещи, макетен нож, кръстата отвертка, фасонка с електрическа крушка. Същите са приложени като веществени доказателства по делото. Освен това подс. И.П. и неустановеният му съучастник се снабдили и с парчета отрязана човешка коса, които да оставят в помещението, от което щели да достигнат до банковия трезор, с цел деянието им да остане неразкрито.

         През 2016г. подсъдимият ползвал мобилен телефон с абонатен номер ***********, регистриран на негово име /справка в т.3,л.283 от ДП/. Последният разговор, преди периода на престъплението, от този мобилен номер е проведен на 24.03.2016г. в 16,54 ч от клетка в гр.София. Първият разговор, след периода на престъплението, от този мобилен номер е проведен на 29.03.2016г.в 16,41 ч от клетка в гр.София. И двата разговора са с мобилен номер, регистриран на името на П. П. /№ **********/ /справките от мобилните оператори, приложени в т.2 и в т.4 от ДП; докладни за техния анализ, материалите приложени в секретния том/. Така подсъдимият предварително изключил известните като ползвани от него мобилни телефони, за да не може да бъде установено местонахождението му и самоличността на лицата, с които разговаря в дните на извършване на кражбата. Вместо това използвал неустановени по делото мобилни телефони и абонатни номера, които не били регистрирани на негово име или на името на неговите близки.

      Снабдени с горепосочените технически средства и предмети, на 26.03.2016г./събота/ подс.И.П. и неустановеното лице, негов съучастник,  се отправили към трезора на банковия клон на „Ю. Б.“ АД, находящ се на ул. „А.“ № *-* в гр. Р.. Влезли през входа на подземния гараж откъм улица „О. П.“ в гр.Р. и се насочили към малкото помещение граничещо с трезора, намиращо се на едно ниво под улицата. Те проникнали през металната врата на това помещение /коридор/, разположено в дясно от трезора. Внесли инструментите в него и започнали дейността си по проникване в трезора.

      През периода 26.03.2016г.-27.03.2016г./събота и неделя/, посредством технически средства, сред които хидравличната разпъвачка с два броя удължения и метален лост тип кози крак, подсъдимият и съучастникът му успели да направят отвор с неправилна форма в стената на трезор с размери 64 см на 90 см. /т.1, л.37 от ДП–протоколът за оглед/. Тази стена на трезора  била тухлена, следвана от модулни метални елементи, напълнени с армиран бетон и граничела с въпросното помещение. Подсъдимият и съучастникът му я разрушили, пробивайки горепосочения отвор. Металната обшивка на модулните елементи срязали с арматурната ножица, след което огънали обшивката към вътрешността на това малко помещение /коридор/. Оттам през отвора се открил изглед към вътрешността на трезора, в който били поставени метални рафтове, на 4 нива, а върху тях били подредени метални кутии, банкноти с различен номинал и валута в пачки и връзки- левове, британски паунда, щатски долара, както и полиетиленови пликчета с монети с различен номинал. На височина, отворът, който те направили, се намирал точно между горните две нива на металните стелажи и бил удобен за изваждане на банкноти от помещението. /Отразеното в протокола за оглед и снимковия материал към него-т.1, л.36-68 от ДП, показанията на поемните лица Д.Б., П.Б.; частично показанията на свидетелите Д., М.,С. , Х./.

        Посредством  провиране през отвора на други технически средства, сред които телескопичната тръба с три куки и телескопичната дръжка, тъмна на цвят с надпис „дръжка за кеп“ с прикрепена посредством метална скоба към горния край шпакла с черно-жълта дръжка, подс.П. и неустановеният му съучастник започнали да придърпват и изваждат банкнотите от трезора. Металната част на шпаклата подс.П. бил облепил с тиксо, за да може да полепват по него пачките с банкноти. При облепянето, по тиксото останал ДНК материал от подс. И.П.. След като придърпвали пачките с банкноти подс. И.П. и неговият неустановен съучастник ги изнасяли, излизайки пеша през подземния гараж. Така за двата дни те успели да откраднат от трезора общо 150 000 лв., 7000 британски паунда и 12000 щатски долара, всичко на обща стойност 188 385, 52 лв.

        В резултат на движението на техническите средства, посредством които били изваждани банкнотите, датчиците в трезорът, се задействали на два пъти, както следва: на 26.03.2016г. в 17,46-17,47 часа и на 27.03.2016г. в 14,27-14,26 часа /справка от СОТ системата на банковия клон- т.1,л.77, л.152 от ДП, показанията на св. К., св.Н., св.Д.-от СОТ 161/. И при двата случая се задействал алармен сигнал /звуков/, който се чувал и в помещението където били подсъдимия и съучастника му, като веднага след задействането му, същите го напускали. Двамата излизали от подхода на ул. „О. П.“ и се отдалечавали от местопроизшествието, при което били заснемани от камерите в района /техническа  експертиза т.2,л.92-129 от ДП  и допълненията направени от експерта в съдебно заседание/.

     При задействието на алармения сигнал на 26.03.2016г., подсъдимият и съучастникът му излезли през подземния гараж и се отдалечили по ул.“О. П.“, като съучастникът на подсъдимия носел сак. На 26.03.2016г. около 17,50 часа те били заснети от намиращите се в района камери /снимки на л.124 и л.114 на гърба от техническата експертиза т.2,л.92-129 от ДП и допълненията направени от експерта в съдебно заседание, показанията на свидетелите Л., В., А. /, като по-ниският от двамата мъже носел сак и се отдалечили по ул.“О. П.“.

     При първото задействие на алармения сигнал- на 26.03.2016. се задействала и охранителната система към СОТ 161 и на място бил изпратен дежурния екип в състав св.Д.К. и св.Д.Д., които извършили външен оглед на обекта, но тъй като не констатирали нарушения и посегателства или движение в банковия клон, след като уведомили централата в София, се оттеглили.

     След като изчакали вечерта и разбрали, че престъплението им не е разкрито, подсъдимият и съучастникът му решили да се върнат на 27.03.2016г., за да довършат започнатото, което и сторили.

      При второто задействането на датчика- на 27.03.2016г. в 14,27 часа, подсъдимият П. и неустановеното лице изоставили техническите средства и други предмети, посредством които извършили деянието. За да не бъдат установени следи от тях и да не бъдат разкрити, те разхвърляли в помещението отрязаната човешка коса. Те напуснали местопроизшествието, като излезли през подземния гараж и се отдалечили по ул.“О.П.“. На 27.03.2016г. около 14,30 часа те били заснети от намиращите се в района камери /л.116-117 от техническа  експертиза т.2,л.92-129 от ДП, и допълненията направени от експерта в съдебно заседание/.

      При второто задействие на алармения сигнал - на 27.03.2016. се задействала и охранителната система към СОТ 161 и на място били изпратен дежурния екип в състав св.Д.К. и св.К.Н., които извършили външен оглед на обекта. Св.К. погледнал  през отворената врата към подземните гаражи, но тъй като било тъмно и не се чували никакви подозрителни шумове, не влязъл навътре. Служителите на СОТ не констатирали нарушения и посегателства или движение в банковия клон, след като уведомили централата в София, се оттеглили.

      Така за двата дни подсъдимият и неговият съучастник успели да откраднат от трезора общо 150 000 лв., 7000 британски паунда и 12000 щатски долара. Те установили трайна фактическа власт върху паричната сума, а впоследствие се разпоредили с нея по неустановен по делото начин.

      На 28.03.2016г./понеделник/ още преди 08,00 часа служители от банковия клон го отключили. Малко след  08 часа Св.М и св.С слезли в трезора. Те го отключили по гореописания начин и изключили алармената система на трезора /т.1 л.81, л.77, л.152 от ДП/. Отваряйки вратата на трезора те видели разпилени по пода банкноти, установили и взломяването на стената на трезора, за което веднага уведомили представителят му св. Й.Д., а той органите на МВР. На осн. чл. 212, ал.2 от НПК започнало настоящото досъдебно наказателно производство, при което били иззети като веществени доказателства изоставените от извършителите технически средства и предмети.

       Въз основа на изготвяните справки, посочени по-горе, е извършена ревизия на наличността в банковата каса, при която след изброяване на наличните в трезора пари в началото на работния ден- 28.03.2016г. и сравняване с банковата наличност преди кражбата е установен размера на липсващата сума пари, а именно 150 000 лева, 12 000 щатски долара и 7000 британски паунда. При превръщане на валутата в лева, по фиксинга за деня, е определена общата стойност на отнетите пари- 188 385,52 лева  /акт за различие, молба и други т.1,л.72 от ДП; т.1, л.69 от ДП; л.68-75 от настояще то дело, т.5, л.27-28 от ДП, показанията на св.Д. и др./. До приключването на съдебното следствие тази сума не е възстановена на банката.

               Та­зи фа­к­ти­че­с­ка об­с­та­но­в­ка съ­дът при­е­ма за установена спо­ред събраните по делото доказателства. Това са показанията на свидетелите: Й.А.Д., Д.И.С., М.А.М., И.Й.И., В.С.С., Д.Н.К., С.К.И., К.Д.Н., Д.М.Д., П.С.Х., И.Е.М., Т.Н.Л., И.И., П.П.В., С.А.А., П.Б.П., Л.А.П., Д.П.Б., П.К.Б., П.П.Х., А.Н.С., частично показанията на свидетелите П.С., Георги З. и М.К..

             Това са приложените по делото доказателства и доказателствени средства: протоколи за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбуми към тях; протоколи доброволно предаване на записи от камери, на документи и други; протоколи за разпознаване на лица, протоколи за вземане на сравнително изследване; протокол за личен обиск на подсъдимия, протокол за освидетелстване на подсъдимия, протокол за извършен следствен експеримент /т.4,л.200-202 от ДП/, за  оглед на лице, за даване на съгласие за вземане на образци за сравнително изследване; техническа експертиза /т.2,л.92-129 от ДП/; техническа и лицево-идентификационна експертиза- л.578-592 от делото/; пет броя ДНК-експертизи/приложени в т.1 от ДП и в класифицирания том към делото/; банкови документи, справки, включително и за фиксинга на валутата, извлечения, трудови договори, списъци на служители, акт за различие, заповед за лимити и други; схема на гаражите, заявления и нотариални актове, пълномощни, отговори от Община-Русе и други; справки от мобилни оператори, справки за притежаваните банкови сметки от подсъдимия и от свидетели и за движенията на пари по тези сметки; определения на ОС-Русе и на РС-Русе, справки от Кауфланд и други магазини, справки от АПИ; разпечатки от СОТ система и други, справки от КАТ, от имотен регистър и други; справки за родствени връзки на лица, адресни справки и справки за задгранични пътувания;  справки за съдимост, автобиография, декларация, приемо-предавателни протоколи, докладни и други , както и представените пред РОС писмени доказателства: справка за български граждани /л.643-644 от делото; справка за провежданите свиждания в Затвора Белене, актуално свидетелство за съдимост, разпечатка от имотния регистър /л. 666-669 от делото/.

            Това са материалите приложени в класифицирания том и  веществените доказателства по делото: телескопична тръба с три куки, тъмен сак с два броя колелца, флакон с пяна, оранжева на цвят хидравлична разпъвачка с два броя удължения и метална лопатка, телескопична дръжка, тъмна на цвят с надпис „дръжка за кеп“ с прикрепена към горния край шпакла с черно-жълта дръжка посредством метална скоба, метален лост тип кози крак, арматурна ножица с червена дръжка и черни ръкохватки, пластмасово шише с пулверизатор, длето, черно-сива раница, удължител, тикса, ножица за арматура с червени дръжки, ножове, метални скоби, три броя отвертки, шпакла и клещи, макетен нож, кръстата отвертка, фасонка с електрическа крушка и други.

   ДП се състои от 2 явни тома, с приложени във всеки от тях отделни папки, които са посочени в горния десен ъгъл с номерация също като том, а не като папка. В първия том са приложени две папки- т.1 и т.2; във втория том са приложени три папки- т.3, т.4, т.5. С оглед на това съдът в мотивите си използва наименованието том за отделните папки, въпреки че в съдебно заседание е посочвал някои от тези томове като папки. Отделно по делото е налице и класифициран том, в който част от материалите са със съответния гриф за секретност; друга част от материалите, сред които разпита на св.П.В. и ДНК Е №17/ДНК-119 са без поставен гриф за секретност. С оглед изложеното съдът приема, че въпреки че са приложени в класифицирания том, протокола за разпит на св.В. и ДНЕ № 17_ДНК-119 нямат характера на класифицирани материали. 

  По делото няма спор за времето и мястото на извършването на престъплението /26.03.2016г.-27.03.2016г./; за това, че е извършена кражба на пари от банковия трезор на клона в гр.Р. на „Ю. Б.“АД; за това откъде и как е проникнато в трезора  /чрез разбиване на стената на трезора откъм малкото помещение, намиращо се в подземните гаражи; срязване на металната обшивка на модулните елементи и огъване обшивката към вътрешността на това малко помещение /коридор//. В тази насока всички писмени и гласни доказателства и доказателствени средства са еднозначни и непротиворечиви.

     Съдът приема за безспорно установен вида и размера на отнетите пари от трезора, както и техния общия размер в лева. В тази насока са писмените доказателства: банкови справки и извлечения, акт за различие, молба и други приложени по дело. Тези писмени доказателства кореспондират с гласните такива, съдържащи се в показанията на св.Д. и св.М и св.С, като показанията на тримата свидетели съдът кредитира като обективни и непротиворечиви. От съвкупния анализ на тези доказателства се установява по категоричен начин, че на 28.03.2016г. в банковия клон е и извършена ревизия на наличността в банковата каса, при която след изброяване на наличните в трезора пари в началото на работния ден- 28.03.2016г. и сравняване с банковата наличност в края на последния работен ден преди кражбата-25.03.2016г. е установен размера на липсващата сума пари, а именно 150 000 лева, 12 000 щатски долара и 7000 британски паунда. При превръщане на валутата в лева, по фиксинга за деня, е определена общата стойност на отнетите пари, а именно 188 385,52 лева  /акт за различие, молба и други т.1,л.72 от ДП; т.1, л.69 от ДП; л.68-75 от настоящето дело, т.5, л.27-28 от ДП, показанията на посочените по-горе свидетели/.

     Съдът приема за установено, че към датата на престъплението подсъдимият не е реализирал трудови доходи, както и че не е разполагал с постоянни и достатъчни доходи. В тази насока е отразеното в справките за извлечения от банкови сметки и други, приложени в т.3 от ДП, от които е видно, че на името на подсъдимия има незначителни парични суми. Подсъдимият не притежава недвижимо имущество и МПС, няма декларирани доходи, видно от писмените доказателства от ДП /справка от КАТ-т.2,л.150, справка от Агенция по вписванията-т.3,л.6;4 декларация и автобиография в- т.4, л.67 от ДП, справка от имотния регистър- л.669 от делото/. В декларацията и автобиографията на подсъдимия също не са посочени трудови или други доходи, от които той да се е  издържал, не е посочена и дейност свързана с внос и износ на автомобили. По делото липсват писмени доказателства, от които да се приеме, че подсъдимият е извършвал дейност, свързана с внос и износ на автомобили, тъй като в тази насока данни се съдържат единствено в гласните доказателства – обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите П.С. и Г. З., П.Х., които са в близки приятелски отношения с П.. Изложеното съдът посочва, с оглед наличието на мотив за извършване на престъплението.

   Спорният по делото въпрос е свързан с авторството на деянието и участието на подсъдимия И.П. в него. В тази насока по делото се събраха две групи доказателства:

   От една страна са обясненията на подсъдимия, който твърди, че не е идвал в гр.Русе на 26.03- 27.03.2016г. и не е извършвал деянието. Твърди, че на 26.03.2016г. е пътувал от гр.С. до гр.Я., където е гостувал на своите приятели П.С. и Г.и З., в чиито дом са празнували рождения ден на св.М.К., като на 27.03.2016г. се е върнал от Я. в С.. В подкрепа на неговата теза са показанията на свидетелите П.С., Г. З. и М.К., които потвърждават, че на посочените дати са били заедно с подсъдимия в Ямбол, но твърдят, че той е пристигнал в Ямбол на 25.03.2016г./петък/ и си е тръгнал на 28.03.2016г./понеделник/.

   От друга страна са заключенията на изготвените ДНК експертизи /приложени в т.1 от ДП и приети по делото/, както и на ДНК Е 17/ДНК-119 /приложена към класифицирания том и приета по делото/, последната от които е установила ДНК материал на подсъдимия по тиксото, залепена на шпаклата, прикрепена към телескопичната дръжка. В тази насока е заключението на техническата експертиза /т.2 от ДП/, която е изследвала записите от камерите за видеонаблюдение в района и е снела на хартиен носител снимките от камерите, имащи отношение към престъплението. В тази експертиза и в допълненията, направени в съдебно заседание са посочени, по дни и часове, снимките, на които се виждат двама мъже, които влизат и излизат в подхода към подземните гаражи. В тази насока е техническата и лицево-идентификационна експертиза, изготвена от в.л. Я. /л.578-592 от делото/, която е определила ръста на двете лица, заснети на изследваните записи от камерите за видеонаблюдение; съпоставила е височината на по-високото лице с ръста на подсъдимия и е направено е заключение, че е налице сходство между височината на подсъдимия  с ръста на по-високото лице от записите. В тази насока са данните, съдържащи се в двата протокола  за оглед на местопроизшествие /т.4,л.169-182 от ДП и т.4, л.203-204 от ДП/, данните в протокола за освидетелстване на подсъдимия /т.4,л.229 от ДП/ и в протокола за следствен експеримент /т.4,л.200-202 от ДП/. В тази насока са и  показанията на свидетелите Л., В., А., И., Б..

     Съдът изключва от доказателствата по делото изготвената в хода на ДП  лицево- идентификационна експертиза, изготвена от в.л.А.С.И. /приложена в т.5,л.18-22 от ДП/, тъй като експертът е починал в хода на процеса /смъртен акт приложен на л.433 от делото/ и тази експертиза не е приета по делото, поради което няма да бъде обсъждана.

     Съдът дава вяра на протоколите за оглед на местопроизшествие,  доброволно предаване, за разпознаване на лица, за извършен следствен експеримент, за оглед на лице, за освидетелстване, за даване на съгласие за вземане на образци за сравнително изследване. Същите са изготвени по предвидения в НПК ред и са годни доказателства, като отразеното в тях напълно кореспондира с гласните доказателства, събрани по делото и с експертните заключения. От тях се установява констатираното при извършените огледи- на местопроизшествието /включително конкретните датчици и тяхното местоположение в трезора/, на оградата и района до входа на подземния гараж, височината и други данни, свързани с подсъдимия, които са обективни данни и впоследствие са анализирани от експертите. Дава вяра на извършеното освидетелстване на подс. И.П., тъй като е извършено по предвидения в НПК ред и с разрешение на съда, на който е било подсъдно делото към него момент, при което подсъдимият бил измерен с ръст *** см. без чехли и *** см. с чехли /т.4,л.229 от ДП/. Съдът дава вяра на отразеното в протокола за обиск на подсъдимия от 10.12.2017г. /т.4,л.60 от ДП/, при който сред вещите му са намерени пари, вкл. и повече от 500 паунда. Част от отнетите пари от трезора са именно паунди, което е косвено доказателства, което свързва подсъдимия с извършеното престъпление, още повече, че по делото няма никакви обективни данни той да реализира доходи, в това число и във валута.

     Съдът дава вяра на събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства- банкови и други документи, актове, справки, включително записите от камерите за видеонаблюдение и веществените доказателства и други, подробно описани по-горе. Те съдържат обективни данни имащи отношение към престъплението, приобщени са към делото по предвидения в НПК ред, поради което няма основание да бъдат изключвани от доказателствата или да не бъдат кредитирани с доверие.

   Съдът намира, че проведеният следствен експеримент от 04.04.2018г. /т.4, л.200-202 от ДП/ не е опорочен и е извършен по съответния ред и форма и се явява годно процесуално-следствено действие, облечено в съответната процесуална форма.

  Съдът намира, че не е опорочено извършеното изземване на вещи с протокола за оглед на местопроизшествие /т.1,л.36 и следв.от ДП/. Касае се за извършено процесуално-следствено действие в общи площи на сграда, поради което не е необходима санкция на съдия в тази част на протокола. С това следствено действие не се ограничават права, то е извършено по съответния ред и форма, в присъствието на всички необходими по закон лица, с него няма накърняване на нечии права, което да води до необходимостта от съдебен контрол над действията на органите на досъдебното производство. С оглед изложеното  посочените доказателства не са компрометирани и не следва да бъдат изключвани от доказателствената съвкупност по делото.

        По отношение на изготвените и приети по делото ДНК експертизи:

         С Постановление от 30.03.2016г. /т.1,л.228 от ДП/ е назначена експертиза, която да изследва подробно описаните в постановлението веществени доказателства: тъмен сак на колелца- в областта на дръжките; сиво-черна раница- в областта на презрамките; телескопичната дръжка, с прикрепена метална шпакла- като е посочено да се изследва тиксото за следи от захват, игнорирайки тъмните влакна, които не са предмет на изследване.

       От заключението ДНК Е № 16/ДНК-222 /т.1, л.230-232 от ДП/ е видно, че по тиксото, залепено за металната част на шпаклата, прикрепена към телескопичната дръжка, се определя ДНК профил на лице от мъжки пол. По дръжката на тъмния сак на колелца и по презрамките на сиво-черна раница са установени смеси на генетичен материал, който няма идентификационна стойност.    

       С писмено съгласие  от А.М. е взета обтривка от устната кухина, видно от писменото съгласие и протокола за вземане на образци за сравнително изследване, приложени в т.1, 235, л.236 от ДП. От изготвената ДНК Е № 16/ДНК-542 /т.1,л.244-246 от ДП/ е установено, че ДНК профилът на А.М. не съвпада с профила на лице от мъжки пол, определен по тиксото. Биологичния материал по тиксото върху металната част на шпаклата, изследван в СМЕ на ВД № 16/ДНК-222 не принадлежи на А.М..

       С писмено съгласие  от св.А. С. е взета обтривка от устната кухина, видно от писменото съгласие и протокола за вземане на образци за сравнително изследване, приложени в т.1, 250, л.251 от ДП. От изготвената ДНК Е № 17/ДНК-49 /т.1,л.259-261 от ДП/ е установено, че ДНК профилът на А. С. не съвпада с профила на лице от мъжки пол, определен по тиксото. Биологичния материал по тиксото върху металната част на шпаклата, изследван в СМЕ на ВД № 16/ДНК-222 не принадлежи на А. С..

      С писмено съгласие от подсъдимия И.П. на 22.12.2016г. е взета обтривка от устната кухина, видно от писменото съгласие и протокола за вземане на образци за сравнително изследване, приложени в т.1, л.272, л.273 от ДП. От изготвената ДНК Е № 17/ДНК-119 /л.16-18 от класифицирания том към ДП/ е установено, че ДНК профилът на И.П. съвпада с профила на лице от мъжки пол, определен по тиксото върху металната част на шпаклата, приклепена към телескопичната дръжка. Направено е заключение, че биологичният материал по тиксото върху металната част на шпаклата, изследван в СМЕ на ВД № 16/ДНК-222,  принадлежи на И.П..

      Съвкупният анализ на посочените ДНК експертизи налага извода, че експертът е изследвал тиксото за следи от захват, игнорирайки тъмните влакна, които не са предмет на изследване. Това сочи, от една страна, че  тъмните влакна са били налични и полепнали към тиксото, залепено към шпаклата, още към момента на изземване на процесното веществено доказателство и не се касае за неправилно опаковане или съхранение на веществените доказателства. От друга страна сочи, че са изследвани именно следи от захват, а не слюнка или кръв, тъй като така е поставена задачата на експерта и така той я е изпълнил. По тиксото е установен ДНК материал на едно лице-от мъжки пол, а по дръжките на сака и по презрамките на раницата- ДНК материал от повече от едно лице /смеси от генетичен материал/. От ДНК Е, приложена в класифицирания том, е категорично установено, че следите по тиксото сочат на биологичен материал оставен от подсъдимия, с оглед посоченото в експеризата съотношение, вероятността този ДНК профил да е оставел от лице различно от подсъдимия е почети изключено. Това е категорично и безспорно доказателства, че именно подсъдимия е оставил своя ДНК материал по това тиксо. Това няма как да стане, ако подсъдимият не е присъствал на местопрестъплението и не е пипал тиксото залепено на шпаклата, прикрепена към телескопичната пръчка.  

         С оглед изложеното не може да се сподели възражението на защитата, че ДНК Е-зите са неясни, относно непосочването в тях какъв ДНК материал е изследван. В случая са изследвани следи от захват и оставения вследствие на този захват ДНК материал по тиксото върху шпаклата.

          Съдът дава вяра на приетите по делото ДНК експертизи, като ги намира за изготвени въз основа на обективните данни, налични по делото, въз основа на съответните научни методи и изследвания, поради което те са обосновани и  компетентни. Разпитът на експерта е извършен в СРС, съгласно предвиденото в НПК изключение от общото правило за разпит на вещи лица по чл.282 от НПК, а именно чрез разпит по делегация, при спазване на всички законови разпоредби за това. След заявлението на експерта пред делегирания съд, че поддържа заключенията по всяка една от изготвените експертизи, настоящия състав ги прие като неразделна част от материалите по делото в съдебното заседание, проведено на 28.11.2019г., което е в съответствие с разпоредбите на закона и съдебната практика. С оглед изложеното няма основание те да бъдат изключени от доказателствата по делото /аргументи в тази насока съдът е изложил и във връзка с възраженията на защитата при приемането на всяка една от тези експертизи/.  

    Съдът дава вяра на заключението на техническата експертиза по делото /т.2, л.92-129 от ДП/ и допълненията направени от експерта М. в съдебно заседание /л. 334-335 от делото/, като я намира за обективна, компетентна и обоснована. От нея се установява, че на 26.03.2016г. и 27.03.2016г. е заснето многократно влизане и излизане от подхода към трезора на двама мъже- единият по-висок, другият по-нисък. При част от влизанията и излизанията те носели/ дърпали куфар на колелца, чанта, сак, раница. По-конкретно:

    На 26.03.2016г., около 10,26 часа, двамата мъже влезли в подхода, като по-ниският /съучастникът на подс.И.П./ дърпал куфар/сак/ на колелца; Около 11,20 часа двамата мъже излезли от гаража, като се движели по тротоара, по който са дошли, като не се вижда да носят или дърпат куфара/сака/, с който са влезли. Около 13,04  часа на същата дата двамата мъже отново влезли в подхода, но не се забелязвало да носят някакви вещи със себе си. Около 13,10 часа по- високото от двете лица /подсъдимия/ излязло от входа на гаражите и се оттеглило по тротоара. Около 5 минути след това той се върнал към гаражите, идвайки по тротоара, по който се бил оттеглил по- рано. Около 16,42 часа двамата мъже излезли и се оттеглили по пътя, по който са дошли. Около 17,10 часа на същата дата двамата мъже влезли отново в гаража, като единият носел бяла найлонова чанта. Около 17,47 часа, докато двамата били вътре, се задействал аларменият сигнал на банката и малко след това двамата излезли, като по-ниският /съучастникът на подсъдимия/ носел раница /сак/ на рамо. Малко след това дошъл на оглед и екипа на СОТ-161.

  На 27.03.2016г., около 13,30 часа, двамата мъже /подсъдимият и съучастникът му/ влезли в подхода, като по-ниският носел бяла чанта. След задействане на алармения сигнал на 27.03.2016г. около 14,27 часа, като около 14,28 часа двамата мъже излезли от подхода, като по-ниският носел през рамо черен сак, а едва 5 минути по-късно дошли служителите на СОТ-161 и оглеждали обекта.

    От посочената експертиза и заявеното от експерта в съдебно заседание се установява също, че камерите в трезора са заснели помръдване на съдържанието , което е на стелажите, в момента когато се е задействала алармената система /снимките към експертизата с отбелязани червени стрелки/.

    Анализът на посочената експертиза налага категоричния извод, че посочените две лица многократно влизат и излизат в подземните гаражи, в дните когато е извършена кражбата и когато са се задействала алармената система на трезора, като внасят и изнасят чанти и сакове, като се движат по един и същи маршрут. Това тези факти, съдът приема, че посочените две лица имат пряка връзка с извършеното престъпление.    

    Съдът дава вяра на заключението на лицево-идентификационната експертиза по делото, назначена от съда, изготвена от в.л. Н.Я. /л.578-592 от делото/ и допълненията направени от експерта в съдебно заседание /л.604-614 от делото/, като я намира за обективна, компетентна и обоснована. Тя се основава на обективни данни- изследваните дискове със записи от охранителните камери и от извършения в хода на ДП следствен експеримент, протоколът за освидетелстване на подсъдимия от ДП и други. Въз основа на тях експертът е извършил съответните изследвания и анализ, отчел е коефициента на техническа грешка, като е отговорил на поставените му въпроси. Не е необходимо в експертизата да са посочени всички извършени изследвания подробно, а и за тях експертът даде допълнителни пояснения пред съда. Не е необходимо да бъде приложен и целия наличен снимков намирал, с оглед поясненията на експерта, че е приложил само някои снимки, за да онагледи експертизата си. Съгласно заключението на експертизата от изследваните 24 диска от охранителни камери и 1 от извършения следствен експеримент, се установява, че се наблюдават две лица- едното по-високо, с ръст в рамките на 1** см.-1** см., другото по-ниско с ръст в рамките на 167 см-171 см. Подсъдимият, съгласно протоколът за освидетелстване е с височина 185 см.- с чехли и 183 см- на бос крак. В полицейската регистрация на подсъдимия той е посочен с ръст от 185 см. При тези данни и след извършените изследвания, експертът  е направил обоснования извода, че е налице сходство във височината на подсъдимия П. с ръста на по-високото лице от кадрите. От посочената експертиза, от поясненията на вещото лице в съдебно заседание и от приложените снимки /л.589 от делото/ снимки се установява, че по-високото лице /подсъдимия/ е с вдигната ръка до главата си, държи телефон в нея и явно говори по този телефон.

 Съвкупният анализ на двете технически експертизи, съотнесени към заключението на ДНК Е от класифицирания том, налага безспорния извод, че по-високото лице, което влиза и излиза в подземните гаражи, в дните когато е извършена кражбата и в часовете, когато е задействана алармената система на трезора е именно подсъдимия, който е оставил и свой ДНК материал по тиксото, върху шпаклата на телескопичната пръчка. Налага се и категоричният извод, че подсъдимият е имал съучастник- по-ниското лице, което влиза и излиза в подземните гаражи заедно с подсъдимия, в различни моменти дърпа сак на колелца, носи през рамо чанта, носи бяла чанта, като именно затова върху дръжките на сака и раницата е намерен ДНК материал от повече от едно лице, тъй като и двамата извършители- в подземния гараж или на мястото където са пребивавали извън гаражите са пипали тези чанти и сакове. Налага се и извода, че подсъдимият е разговарял по мобилен телефон в дните на престъплението, което е аргумент в подкрепа на приетото във фактическата обстановка, описана по-горе, че подсъдимият е изключил известните номера, които е ползвал преди и след дните на престъплението, а е използвал друг абонатен номер. В тази насока са данните от мобилните оператори, приложени към ДП и показанията на св.Л..

    Сред намерените вещи, при извършения оглед на местопроизшествието, са: „1 брой Телескопична дръжка тъмна на цвят „Sunymax“ с ръкописен черен надпис“, дръжка за кеп 5.20м с прикрепена към горният край шпакла с черножълта дръжка и с надпис „Topmaster“ посредством метална скоба, като металната част на шпаклата е облепена с тиксо, с ширина 5 см“, „части от хартиени отрязъци с ширина 5 см, гланцирани с жълто оранжев цвят“,  жълто на цвят тиксо с ширина 5 см“, които са описани в протокола за оглед /т.1, л.36-42 от ДП и снимките към него/ и са приложени като веществени доказателства по делото. Анализът на тези намерени вещи налага извода, че тиксото облепено на шпаклата е именно от намерената ролка тиксо, а хартиените отрязъци са останали от тази ролка след откъсване на тиксото от нея, след като това тиксо е залепено върху шпаклата. Касае се за двустранно залепващо тиксо, който факт се установи при огледа и предявяването на веществените доказателства, поради което то се облепя именно след отстраняване на съответните хартиени части от ролката с тиксо. Горният извод се налага предвид вида и размера на тиксото от ролката, размера на отрязъците от него и размера на облепеното върху шпаклата двустранно тиксо. Именно защото това тиксо е двустранно залепващо, по горната част на тиксото биха полепнали части от предметите, до които то се допира при пренасянето на инструмента. Такива части от други предмети биха нарушили в известна степен залепващото свойство на тиксото и биха останали по него. Аргумент в тази насока е и начина, по който е била оставена от извършителите телескопичната пръчка с прикрепената към нея шпакла със залепено на нея тиксо- облегната на стената, така че да не се нарушава повърхността на залепеното върху шпаклата тиксо, а не захвърлена на хода, където има остатъци от мазилка и други вещи /л.39 в т.1 от ДП и снимки на л.56 в т.1 от ДП/ и полепналите тъмни влакна установени по тиксото върху шпаклата /л.39 в т.1 от ДП/. При предявяването на веществените доказателства се установи, че върху шпаклата е залепено тиксо на няколко слоя, което не изключва възможността подсъдимият периодично да е поставял нов слой тиксо върху предходния. С оглед на това съдът приема, че тиксото или част от него- горните пластове от тиксото залепено на шпаклата е откъснато и залепено върху шпаклата след внасянето на инструмента в подземните гаражи, на мястото на извършването на кражбата. Именно затова и там са останали ролката тиксо и хартиените отрязъци от същото тиксо. Съдът приема, че подс. П. на мястото на престъплението е откъснал от ролката тиксо необходимата дължина, свалил е хартиените отрязъци, след което е залепил от това двустранно залепващо тиксо върху шпаклата, като именно тогава е оставил свой ДНК материал върху тиксото намиращо се на шпаклата.

 Съдът приема за установено, че пачките с банкноти са изтегляни през пробития в стената на трезора отвор, от двамата извършители, посредством технически средства, сред които и процесната телескопична пръчка с прикрепена шпакла със залепено тиксо по нея. Аргументи в тази насока са неголемия размер на отвора в стената; отразеното в техническата експертиза, от която е видно, помръдване на съдържанието на стелажите в трезора /маркирано с червена стрелка/; падналите на пода на трезора банкноти /показанията на св., св. и други/; заключението на ДНК Е, установила ДНК материал на подсъдимия по посоченото тиксо, залепено на шпаклата.

 Съдът кредитира с доверие показанията на разпитаните по делото свидетели: св.Й.Д., св.М. М., св.Д. , св.П.Х., св.И.М., като последователни, обективни, непротиворечиви и взаимно подкрепящи се. От тях се установява организацията на работата в банковия клон, охраната, достъпа до неговия трезор през 2016г., наличието на датчици и алармена система, включително и това, че при тяхното задействие алармения сигнал се чува в и извън трезора. Установяват се и конкретни обстоятелства, свързани с касовите наличности, оставените пари в трезора на 25.03.2016г., тяхното  подреждане по стелажите и установеното разбиране на стената на същия на 28.03.2016г., констатирането на липсващата сума и други. Освен че показанията на тези свидетели напълно кореспондират помежду си, те се потвърждават и от писмените доказателства, свързани с достъпа до трезора, извършената ревизия и други. Конкретният брой, вид на датчиците и тяхното местоположение е подробно описано в протокола за оглед на местопроизшествие от 28.03.2016г. Това са протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него- т.1,л.36-42, л.46-68от ДП,  трудови договори и длъжностни характеристики –т.1 л.88-111 от ДП/, разпечатка от СОТ системата-т.1, л.77,л.152 от ДП/, дневни контролни листове /т.1,л.79 -81от ДП- за периода 23.03.2016г.-25.03.2016г.; т.2, л.158-236 от ДП- за 2015г./, заповед от 14.09.2015г. /т.1 л.87 от ДП/, акт за различие, молба и други /т.1,л.72 от ДП; т.1, л.69 от ДП; л.68-75 от настоящето дело/. Съдът няма основание да се съмнява в обективността на показанията на тази група свидетели, въпреки че св.Д. е управител на банковия клон и понастоящем граждански ищец, което го прави заинтересован от изхода на делото, а останалите банкови служители са били проверявани с оглед евентуална тяхна съпричастност към случилото се. По делото не е доказана такава съпричастност, като аргумент в тази насока е и факта, че и понастоящем тези лица работят в банковия клон в Русе на същите позиции. С оглед изложеното съдът дава вяра изцяло на показанията на посочените свидетели. Съдът кредитира с доверие и показанията на св.С.И.- извършвал профилактика в сградата на банковия клон, като ги намира за обективни и кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото.

   Съдът кредитира с доверие показанията на св.В.С., и св.Л.  П., които имат отношение към подземните гаражи, тяхното разположение, ползване, достъп до тях, помещението от което е проникнато в трезора на банковия клон, случая с потенциалния наемател на гаража на св.П. месец преди престъплението. Това са лица без отношения със страните, поради което са напълно незаинтересовани от изхода на делото. Техните показания са подробни,  последователни, обективни и непротиворечиви, както пред съда, така и на ДП. Те кореспондират с отразеното в писмените доказателства по делото- схеми на гаражите, нотариални актове и други, с отразеното в трите протокола за разпознаване /т.1, л.220, л.223, л.225 от ДП/, както и с останалите гласни доказателства, на които съдът дава вяра, досежно посочените обстоятелства. Св.П. не е разпознал никое от представените му по снимки лица, в това число и подсъдимия, като лицето, което е оглеждало и искало да наеме неговия гараж. С оглед на това е безспорно установено, че е имало такъв случай и такова лице, установено е, че това лице не е подсъдимия, нито свидетелите П.Х. и А. С., а друг неустановен по делото мъж. Дори въпросното лице да има някаква връзка с подсъдимия и неговия съучастник и евентуално отношение към престъплението, този факт е недоказан по делото. Съдът приема за недоказано и обстоятелството, посочено в обвинителния акт, че подсъдимият се е снабдил с котка, с цел да заличи следите от престъплението. От показанията на св.С. се установява, че в подземните гаражи тя е отглеждала котки, които ежедневно е хранела. В протокола за оглед на местопрестъплението не е посочено наличието на такава, при извършвания оглед. Единствено в показаният на св.П.Б.- поемно лице при този оглед, се сочи, че от помещението, през което е разбират стената на трезора е изскочила котка /т.5,л.13 на гърба от ДП/. Предвид показанията на св.С. и липсата на други доказателства за това обстоятелство, не е безспорно доказано кога и по какъв начин котката е попаднала там и дали това е в резултат на действия именно на подсъдимия.

    Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите Д.К., К.Н. и Д.Д.-служители на СОТ-161, които са посетили и огледали сградата на банката на 26.03 и на 27.03.2016г. в горепосочените часове. От показанията на св.К. се установява и факта, че на 27.03.2016г. входната врата към подземния гараж е била отворена. Съдът намира показанията на свидетелите за последователни, обективни, достоверни и напълно кореспондиращи с отразеното в писмените доказателства- разпечатка от СОТ системата /т.1, л.77,л.152 от ДП/ и други.  

    Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите Т.Л., П.В., С.А., П.Б., И.И.- полицейски служители, извършвали различни действия, свързани с установяване на записите от камерите за видеонаблюдение в района, анализ на постъпилите от мобилните оператори данни и други. Част от тези свидетели са извършвали ОИМ, във връзка с престъплението, резултатите от които са отразили в приложените по делото докладни записки. Не са налице предпоставките на чл.118 от НПК за забрана посочените лица да свидетелстват, тъй като те не са извършвали действия по разследване. Тези свидетели добросъвестно, последователни, логично и напълно обективно пресъздават обстоятелствата, на които  са станали очевидци или са им станали известни за случилото се. Съдът няма основание да се съмнява в тяхната добросъвестност и обективност, тъй като от една страна това са лица, които не познават подсъдимия и следователно нямат основание да го набеждават в извършването на престъпление. Те свидетелстват за обстоятелства, които лично са възприели и няма данни за тяхна заинтересованост от изхода на делото. Съдът намира показанията на посочените свидетели за последователни, подробни и непротиворечиви, както  на ДП, така и пред съда. Те кореспондират помежду си, подкрепят се от  показанията на останалите свидетели, на които съдът дава вяра и от отразеното в писмените доказателства и в експертните заключения, което сочи на тяхната обективност и правдивост.  

   Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите П.Х. и  А.С., въпреки приятелските отношения на първия с подсъдимия и познанството на втория с подсъдимия. Намира ги за житейски правдиви и обективни. Въпреки изразените съмнения на свидетелите В., Л. и Б. за евентуална съпричастност на св.С. към престъплението, този факт не е доказан по делото, поради което съдът няма основание да изключи показанията на св.Х. и св.С. от доказателствата по делото, нито да ги счете за компрометирани. В същото време съдът отчита, че показанията на тези двама свидетели не допринася за изясняване на спорния по делото въпрос, свързан с авторството на престъплението.

    Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите Д.Б. и П.Б.- поемни лица, присъствали при извършвания оглед на местопроизшествието. Намира ги за последователни, обективни, достоверни и напълно кореспондиращи с отразеното в протокола за оглед и фиксираното във фотоалбума към него. От тях се установява по категоричен начин къде, какви инструменти и вещи са намерени, както и това, че същите не са подхвърлени, местени или манипулирани. Техните показания кореспондират и с показанията на останалите свидетели, на които съдът дава вяра.

  Съдът дава вяра на показанията на свидетелите П.С., Г. З. и М.К. само относно това, че се познават с подсъдимия; че е имало среща между тях в гр.Я.по повод запознанство и „сватосване“ със  св.К., но не на посочената от свидетелите дата; че св.С. и З. са посещавали подсъдимия в ареста в гр.Р. и в Затвора Б.. За последното обстоятелство техните показания кореспондират с отразеното в писменото доказателство представено пред съда /л.666 от делото/. Съдът не дава вяра на показанията на тримата свидетели в останалата им част: че подсъдимият е пристигнал с лекия си автомобил в Ямбол на 25.03.2016г./петък/,  бил е на гости в дома на С. и З. в събота и неделя /26.03. и 27.03.2016г/, където са празнували РД на св.К., тръгнал се на 28.03.2016г./понеделник/.

 Съображенията на съда в тази насока са следните: Свидетелите С. и З. са в близки приятелски отношения с подсъдимия, което ги прави заинтересовани. Те изнасят обстоятелства за тази среща за първи път 4 години след случилото се, въпреки че както те, така и подсъдимият са имали възможност да заявят това много по-рано, което е нелогично и внася съмнение в достоверността на твърдяното. Тримата свидетели сочат с подозрителна категоричност обстоятелства свързани с пристигането и отпътуването на подсъдимия, с това как е бил облечен, какво са яли и пили и други, но не си спомнят номера на автомобила, с който е пътувал подсъдимия и телефонния му номер, въпреки че са приятели и явно често са си звъняли по телефона и са виждали автомобила на подсъдимия. Съдът намира, че свидетелите премълчават тези обстоятелствата, тъй като именно те биха могли да бъдат проверени, предвид събраните по делото доказателства за леките автомобили пътували към и от Р. в дните на престъплението и справките от мобилни оператори. Техните показания съдържат и редица противоречия, като противоречат и на заявеното от подсъдимия, които противоречия съдът намира за съществени и разколебаващи достоверността на заявеното от свидетелите. От приложената на л.643 от делото справка е видно, че св.М.Н.К. е родена ***г., а тримата свидетели сочат, че са празнували нейния рожден ден през 2016г. на 26.03 и то в жилището на С. и З., а не в нейното жилище, въпреки че всички сочат, че св.К. има място и възможност да приема гости в дома си. Св.С. и св.З. твърдят, че подсъдимият е пристигнал с лекия си автомобил, който е бил в български регистрационни номера, като за това обстоятелства св.З. е по-категоричен- подсъдимият е бил с л.а. „А.“ със софийски номера /л.678 от делото/. В същото време подсъдимият твърди, че е пътувал с лек автомобил с английска регистрация и с десен волан. Въпреки че и тримата свидетели, а и подсъдимият през 2016г. не са работели на фиксирано работно време, което да е налагало тяхната ангажираност през работната седмица по цял ден /с оглед заявеното от всеки един от тях пред съда/, те твърдят, че посоченото празненство и „сватосване“ е станало именно в почивните дни, съвпадащи с датите на извършването на кражбата в гр.Русе, дати  значително отдалечени от РД на св.К., въпреки че е нямало пречка това да стане по всяко друго време. На следващо място св.С. сочи, че б. й- Г. И. Г. и приятелката му-И.П. Д.живеят в Г. и само са се виждали с подсъдимия, което налага извода за познанство и инцидентни срещу между тях. От друга страна св.З. твърди, че Г. и Д. живеят в С., а не в Г.. От приложената на л.666 от делото справка е видно, че Г. и Д. са посещавали подсъдимия в Затвора-Белене през 2018г.- Г. веднъж, а Д.- два пъти, което сочи на близко приятелство, а не на случайно такова или на други отношения между тях, които във всички случаи са достатъчно близки, за да се проведат две свиждания с подсъдимия в Затвора Белене. Посочените обстоятелства сочат на съществени противоречия в показанията на свидетелите и внасят съмнения в тяхната достоверност.

   Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия, който отрича авторството на деянието, тъй като са неубедителни и  противоречат на обективните данни, съдържащи се в горепосочените експертни заключения и свидетелските показания, които съдът кредитира с доверие.

  Прави впечатление, че подсъдимият е много конкретен за обстоятелства свързани с предхождащи деянието и незначителни обстоятелства, но избягва конкретика за други обстоятелства, които биха могли да бъдат проверени.  Например не може да посочи номера на мобилния телефон, който е ползвал през 2016г., нито номера на лекия автомобил, който е управлявал тогава и с който твърди, че е пътувал до гр.Я., тъй като това са факти, които биха могли да бъдат проверени по делото. Едва в края на съдебното следствие и то след поискана от него и защитата му почивка, посочи имена и телефони на свидетелите С. и З., които да изградят неговото алиби. Логично и житейски правдиво е, ако си обвинен в такова тежко престъпление и продължително време си задържан и ако в дните на престъплението си бил в друго населено място и то с лица, които могат да потвърдят това, да съобщиш това обстоятелство, ако не в първия момент, в който си обвинен, то в хода на продължилото разследване или  пред съда. Още повече, че св.С. твърди, че при посещението на подсъдимия в следствения арест в гр.Русе му е напомнила за тази среща в Я.. Следва да се има предвид, че на ДП подсъдимият на три пъти пред адвокат е имал възможност да даде обяснения, но не е споменал нищо за евентуалното си алибито /видно от протоколите за разпит приложени в т.4, л.70, т.4 л.161, т.5 л.26 от ДП/. Той не е споменал нищо в тази насока и в хода на съдебното следствие, въпреки че е имал възможност за го стори и пред съда, в хода на множеството съдебни заседания. Необяснимо защо, едва повече от три години след деянието, подсъдимият сочи за първи път, че на 26.03-27.03.2016г. е бил в гр.Я. и с конкретни лица. Подсъдимият твърди, че е пътувал от С. до Я. на 26.03.206г./събота/ с лек автомобил с английска регистрация и с десен волан, гостувал е в дома на приятелите си и се е върнал в С. на 27.03.2016г./неделя/. Тези негови обяснения са в противоречие с показанията на свидетелите С., З. и К., относно датите на пристигане и отпътуване и лекия автомобил, с оглед посоченото по-горе. Твърденията на подсъдимия, че не е идвам в гр.Р. на посочените дни, когато е извършено престъплението, се опровергават от безспорните доказателства, съдържащи се в ДНК Е, приложена в класифицирания том, от заключението на лицево-идентификационната експертиза на в.л. Я., от писмените доказателства и доказателствени средства и свидетелските показания, кредитирани с доверие от съда и обсъдени по-горе. С оглед изложеното, съдът отчита обясненията на подсъдимия за защитна теза.

  Посочените детайли и противоречия в показанията на свидетелите С., З., К. и в обясненията на подсъдимия, разколебават достоверността на тази група гласни доказателства до степен да ги правят недостоверни, необективни, заинтересовани и житейски неправдиви.

  Съдът намира, че е имало подобно гостуване на подсъдимия в гр.Я., при което е била организирана среща между него и св.М.К., но това не се е случило на 26-27.03.2016г. , а на друга дата през времето преди задържането на подсъдимия.

  Неоснователни са възраженията на защитата за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на ДП. Такива са твърденията свързани с разпита на свидетелите В. и Л.; свързани с изолирания ДНК материал от тиксото, поставено върху шпаклата, прикрепена към телескопичната пръчка; свързани с изземването на веществените доказателства и тяхното опаковане; промяната в подсъдността на ДП от РРП в РОП; непредоставяне възможност на обвиняемия да даде обяснения на ДП и други.  Тези въпроси са били поставени от защитата в хода на разпоредителното заседание, съдът се е произнесъл по тях /съдебен протокол от 22.10.2018г. на л.152-178 от делото/, произнесла се е и въззивната инстанция, която е потвърдила определението на РС-Русе с Определение № 145/08.11.2018 на ВТАС по ВЧНД № 408/81 на АС-Велико Търново. С оглед на това и предвид разпоредбата на чл.248 ал.3, вр.ал.1 т.3 от НПК настоящият състав не може отново да обсъжда възраженията на защитата за допуснати съществени процесуални нарушения на ДП, довели до ограничаване процесуалните права на страните. Относно част от възраженията на защитата за допуснати процесуални нарушения, свързани с искане за изключване на част от  доказателствата, съдът се произнесе в мотивите си по-горе, като се е произнасял по такива възражения в хода на съдебното следствие.

  Неоснователни са възраженията на защитата за недоказаност на авторството на престъплението. Съвкупният анализ на горепосочените доказателства, кредитирани с доверие от съда, налага категоричния извод, че подсъдимият е извършител на кражбата. Показанията на свидетелите С., З., К. и обясненията на подсъдимия са гласни доказателства на заинтересовани лица, съдържат несъответствия и противоречия, заявени са за първи път четири години след събитията, които не могат да бъдат противопоставени на останалия доказателствен материал, кредитиран от съда и анализиран по-горе, който е многоброен, категоричен, достатъчен и установяващ участието и действията на подсъдимия в извършеното престъпление.      

 Анализът на кредитираните доказателства,налага следните правни изводи:

   От обе­к­ти­в­на и субективна стра­на подсъдимият И.А.П. осъществил  състава на престъплението по чл. чл. 196а, вр.чл. 195, ал. 1, т. 3,пр. 1, т. 4,пр. 2, т.5, вр. чл. 194 ал. 1 от НК, тъй като за  времето от 26.03.2016г. до 27.03.2016год., в гр. Русе, след предварителен сговор с неустановено лице, в немаловажен случай, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване на технически средства отнел чужди движими вещи-пари в брой както следва: 150 000 лв., 7000 британски паунда и 12000 щатски долара, всичко на обща стойност 188 385, 52 лв. от владението на „Ю. Б.“ АД-клон Р., представлявано от Й.А.Д., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай.

   Престъплението е извършено в гр.Р., тъй като кражбата е извършена от банков клон на „Ю. Б.“ АД, намиращ се в град Р..

Престъплението е извършено за  времето от 26.03.2016г. до 27.03.2016г., тъй като на 25.03.2016г. вечерта трезорът на банковия клон е бил в цялост, заключен и парите са били налични и подредени в него. На 28.03.2016г. сутринта е била установена кражбата на пари от него и мястото от което е проникнато  в трезора.   

    От обективна страна подсъдимият И.П. е отнел чужди движими вещи – горепосочената парична сума от владението на „Ю. Б.“ АД, като по описания начин прекъснали фактическа власт на банката и установили трайна нова такава за себе си. Престъплението е довършено, тъй като е проникнато в банковия трезор на клона на банката и от там е отнета определена сума пари: 150 000 лв., 7000 британски паунда и 12000 щатски долара, в общ размер на 188 385, 52 лева, които до момента не са възстановени.   

      Налице е квалифициращото обстоятелство - разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, по смисъла на чл.195 ал.1 т.3 от НК,тъй като кражбата е извършена след разбиване стената на банковия трезор, която стена се  явява такава преграда здраво направена за защита на имот, в случая за защита на банковия трезор. Нейната цялост е била разрушена и се обособил отвор в стената, през който били извадени пари, намиращи се в трезора.

   Налице е квалифициращото обстоятелство- използване на технически средства, по смисъла на чл.195 ал.1,т.4,пр.2 от НК, тъй като при извършване на кражбата подсъдимият е използвал множество инструменти: телескопична тръба с три куки, оранжева на цвят хидравлична разпъвачка с два броя удължения и метална лопатка, телескопична дръжка, тъмна на цвят с надпис „дръжка за кеп“ с прикрепена към горния край шпакла с черно-жълта дръжка посредством метална скоба, метален лост тип кози крак, арматурна ножица с червена дръжка и черни ръкохватки, длето, удължител, тикса, ножица за арматура с червени дръжки, ножове, метални скоби, три броя отвертки, шпакла и клещи, макетен нож, кръстата отвертка и др. Всички те се явяват продукти на техниката, използвани са по предназначение и са послужили за извършване на престъплението.

     Налице е и квалифициращото обстоятелство- предварителен сговор при немаловажен случай, по смисъла на чл. 195 ал.1,т.5 от НК, тъй като престъплението е извършено от две  лица- подсъдимият е неговият неустановен по делото съучастник. Решението за извършване на престъпното деяние между подс.И.П. и друго неустановено лице е било взето предварително в една сравнително спокойно обстановка, в която те са могли да обсъдят мотивите за и против извършването на престъплението, да си набавят средствата с цел достигане на вещите, предмет на престъплението, да подготвят план за влизане и оттегляне. С оглед начина на извършване на престъплението, обекта на посегателство, набавянето на множество технически средства, осигуряването на отрязана коса и други безспорно е било е необходимо време за обмисляне на деянието, проучване, подбиране на подходящия момент, за осигуряване на техническите средства, поради което не може да се приеме, че решението за кражбата е станало инцидентно, а деянието е извършено спонтанно, без предварителен сговор между двамата извършители. С оглед стойността на предмета на престъплението и наличието на множество квалифициращи обстоятелства, случаят не е маловажен, по смисъла на чл.93 т.9 от НК.

     Подсъдимият се явява извършител на престъплението, тъй като е участвал в самото изпълнително деяние. Влязъл е в подземния гараж, излизал е при всеки алармен сигнал, след което пак е влизал там, облепил е с тиксо шкпаклата, прикепена към телескопичната пръчка, с която са изтегляни парите от трезора, участвал е и в останалите действия свързани с разбиване, разхвърляне на вещите, оттеглил се е с отнетите пари след деянието.

     Налице е квалифициращото обстоятелство особено големи размери на кражбата, представляваща особено тежък случай, по смисъла на чл.196а от НК.

     Предметът на престъплението е в особено големи размери, тъй като общата стойност на отнетите пари, в български лева, надхвърля 140 пъти минималната работна заплата, установената за страната, към момента на деянието. За 2016г., съгласно ПМС № 375/28.12.2015г., минималната работна заплата е била в размер на 420 лв. С оглед ТР 1/30.10.1998г. на ОСНК на ВКС, размер от 58 800 лв. покрива квалификацията „особено големи размери“, към момента на престъплението.  

     Налице е квалифициращото обстоятелство „особено тежък случай“, по смисъла на чл.93 т.8 от НК.

       Особено тежкият случай се извлича от характера и степента на обществена опасност на деянието и дееца, които се отличават с изключително висока степен, с оглед настъпилите вредни последици и другите отегчаващи отговорността обстоятелства. В тази насока съдът отчете: Видът на предмета на престъпно посегателство и неговия владелец- касае се до кражба на парична сума от банков трезор, което е свързано с изключителна висока степен на опасност на деянието, засягаща обществените интереси и тези на финансовата стабилност на банковата институция, стабилността на страната и доверието на гражданите. Размерът на предмета на престъплението, извън квалификацията „особено големи размери“, тъй като не само покрива тази квалификация, но и надхвърля определения от нея размер повече от три пъти. Начинът и подготовката за извършване на престъплението- изключително сериозна предварителна подготовка и проучване преди инкриминираното деяние. Видно от начина на извършване на престъплението, извършителите са разполагали с предварителна информация по отношение техническите параметри на трезора и общото му разположение спрямо съседни помещения в сградата, в частност гаражни клетки; снабдили са се и са използвали множество технически средства, с част от които са разрушили преградите, здраво направени за защита на трезора и по този начин са нарушили целостта и на сградата; извършили са престъплението в рамките на два дни, което сочи на изключителна упоритост, дързост и наглост на извършителите, които  дори след задействието на алармената система /на първия ден- 26.03.2016г./ и посещението на представители на СОТ в района не са се отказали да продължат престъплението. Особено тежкият случай се извлича и от множеството квалифициращи обстоятелства, при които е извършено деянието, подборно посочени по-горе. В тази насока съдът отчете и личността на подс.П.. Въпреки че той е реабилитиран, не може да се пренебрегне факта, че той е осъждан за извършено престъпление против собствеността, с почти идентична квалификация като настоящата такава, а именно това по чл. 195 ал. 2, вр. ал. 1 т. 3, т. 4 и т. 5 от НК, с предметът на това престъпление в големи размери. Касае се за лице с трайна нагласа за неспазване на законовия ред, тъй като подсъдимият е извършил и деяние по чл. 343в, ал. 2 от НК, за което е бил освободен от наказателна отговорност. С оглед изложеното, съдът определя случая като „особено тежък” по смисъла на чл.93, ал.1, т.8 от НК и квалифицира стореното по текста на чл.196а от НК.

  От субективна страна подсъдимият е извършил престъплението с пряк умисъл. Той  е съзнавала обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е неговите обществено-опасни последици и е искал тяхното настъпване, като е имал съзнание за наличието на всички квалифициращи обстоятелства, посочени по-горе. Той много добре е разбирала, че прониква в банков трезор, че намиращите са в него пари са на банката, че тези парични средства са чужди,  поради което няма никакво право да ги отнема. Съзнавал е,че взломява прегради здраво направени за защита на имот- разбивайки стената на трезора, че извършва деянието в съучастие с друго лице- неустановеният му съучастник, че използва технически средства, както за преодоляване на преградите защитаващи трезора, така и за да достигне и отнеме банкнотите намиращи се в него, както и размера на отнетите пари. Въпреки това, той е извършил престъплението като е целял да се облагодетелства по неправомерен начин, което се потвърждава от цялостното му поведение.

С оглед гореизложеното, подсъдимият следва да бъде признат за виновен, като му бъде наложено съответно наказание.

    При индивидуализацията на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, съдът взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства: чистото му съдебно минало, с оглед настъпилата реабилитация. Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете наличието на не възстановени щети от престъплението в изключително висок размер-повече от 188 000 лева.

    Всички останали обстоятелства, свързани с високата обществена опасност на деянието, размера на предмета на престъплението, начина му на извършване и наличието на посочените квалифициращи обстоятелства са отчетени при квалификацията на престъплението като особено тежък случай, поради което не следва отново да бъдат вземани предвид като отегчаващи отговорността обстоятелства.

Предвид наличието на посоченото отегчаващо отговорността обстоятелство не са налице многобройни смекчаващи такива, нито чистото съдебно минало се явява изключително, поради което не са налице основания за определяне на наказанието при условията на чл.55 от НК. С оглед изложеното наказанието следва да бъде определено по реда на чл.54 от НК, в рамките на предвиденото в текста.

    Като съобрази изложеното, съдът отчете тежестта на посочените смекчаващо и отегчаващо вината обстоятелства и намира, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание към минимума на предвиденото в текста на чл.196 а от НК, а именно в размер на 10 години лишаване от свобода.

    Съдът не налага на подсъдимия кумулативно предвиденото в чл.196а от НК наказание „конфискация“, тъй като видно от отразеното в декларацията, автобиографията на подсъдимия и в справката от имотния регистър е видно, че И.П., както към момента на деянието, така и понастоящем, не притежава имущество, върху което може да бъде насочена тази конфискация.

    С оглед определения размер на наказанието лишаване от свобода, не са налице законови предпоставки за приложение на чл.66 от НК, поради което наказанието следва да бъде изтърпяно ефективно. На  основание чл.57 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗИНЗС при първоначален СТРОГ РЕЖИМ.

  На основание чл.59 от НК следва да бъде приспаднато предварителното задържане на подсъдимия, считано от 07.12.2017г. до влизането на присъдата в сила.

 С така определеното наказание, по вид и размер, при ефективното му изтърпяване, ще се постигнат целите на генералната и лична превенция. Подсъдимият ще има възможност да преосмисли поведението си занапред, ще се постигне възпиращ и превъзпитаващ ефект спрямо него, като в същото време това наказание се явява адекватно на обществената опасност на дееца и на конкретното извършено от него. С него ще се даде ясен знак на обществото, че не може да се толерират подобни посегателства и кражби.           

  По гражданския иск:

Предявеният срещу подсъдими граждански иск за причинени имуществени вреди на Ю. Б. АД-клон Р., представляващи 150 000 лв., 7000 британски паунда и 12000 щатски долара, всичко на обща стойност 188 385, 52 лв. е доказан по своето основание. Деянието на подсъдимия представлява непозволено увреждане и на основание чл.45 от ЗЗД той е длъжен да репарира вредите, които пострадалият- посоченото ЮЛ, поради извършената кражба от неговия банков клон в гр.Русе, е понесъл. Вредите се изразяват в отнетите от банковия трезор на банковия клон в гр.Русе пари, вследствие извършеното от подсъдимия престъпление- кражба.

    Гражданският иск е предявен за сумата от 150 000 лв., 7000 британски паунда и 12000 щатски долара. Същият е доказан в пълния си размер. В края на работния ден на 25.03.2016г. /т.1, л.82-86 от ДП/, е видно каква е била наличността на пари в трезора- в лева и в различни видове валута, по копюри и сумата в общ размер. Въз основа на е извършена проверка на наличността в банковата каса, при която след изброяване на наличните в трезора с пари и сравняване с банковата наличност преди кражбата е установен размера на липсващата сума пари, а именно 150 000 лева, 12 000 щатски долата и 7000 британски паунда /акт за различие, молба и други в т.1,л.72,л.69 от ДП и л.68-75 от настоящето дело/.

    Тази сума не е възстановена на пострадалия- посоченото ЮЛ, с оглед събраните по делото доказателства. С оглед изложеното гражданският иск за имуществени вреди се явява доказан и следва да бъде уважен изцяло. Горепосочената сума, различни валути, представлява общ размер на 188 385, 52 лв. Доколкото българският лев е официалното платежно средство в страната, съдът отрази общия размер на претендираната сума и в български лева.  

   Пострадалият е претендирал и законната лихва от датата на деликта. В случая се касае за престъпление, което е довършено на 27.03.2016г., поради което законната лихва върху сумата в общ размер на 188 385,52 лева е дължима от момента, в който престъплението е довършено, а именно от 27.03.2016г. до окончателното й изплащане.

 По веществените доказателства:

 Налице са предпоставките на чл.53 ал.1 б.“а“ от НК, поради което следва да бъдат ОТНЕТИ в полза на Държавата, следните веществени доказателства, приложени по делото:

               Метален лост тип „кози крак“,

                Арматурна ножица с дължина 46 см с червена дръжка и черни ръкохватки,

               1 брой длето с черно-червена дръжка с лого на „Кауфланд,

               Удължител с кафеникав цвят,

               Сиво на цвят тиксо с ширина 5 см,

               Жълто на цвят тиксо с ширина 5 см,

               Ножица за арматура с червени дръжки с надпис „Knipex,

                 2 броя ножове единият с дължина 30 см и режеща част 17 см, а другия с  

     обща дължина 21 см и острие 10.5 см,

                Пет броя метални скоби с различен диаметър,

                 Три броя отвертки едната от които рапидна-21 см, плоска-35 см, и малка- 20 см. дължина,

                 Шпакла и клещи с жълто черни ръкохватки с надпис върху тях Topmaster,

                 30макетно ножче, черно-жълто на цвят с дължина 16 см,

                 Кръстата отвертка с черно червена дръжка с дължина 18 см.,

                  1 бр. черносива раница с надпис,        

        1 брой Тъмен сак с надпис “newfeel“ /пътна чанта с колелца/- в хартиена опаковка,

       1 брой Телескопична дръжка тъмна на цвят „Sunymax“ с ръкописен черен надпис“, дръжка за кеп 5.20м с прикрепена към горният край шпакла  с черножълта дръжка и с надпис „Topmaster“ посредством метална скоба, като металната част на шпаклата е облепена с тиксо, с ширина 5 см, опакована в хартиена опаковка,

  Метална разпъвачка с метални накрайници оранжева на цвят с два броя удължения и метална лопатка,  

  Оранжев детайл- част от хидравлична разпъвачка с кръгъл отвор и правоъгълна глава,

  1 брой Зелена на цвят телескопична градинска копачка с три куки- опакована в черен полиетиленов плик.                                              

       На основание чл.53 от НК следва да бъдат ОТНЕТИ в полза на Държавата и веществените доказателства, приложени по делото, които като вещи без стойност следва да бъдат УНИЩОЖЕНИ след влизането на присъдата в сила, а именно:  Къс влакна с тъмен цвят;  Сноп влакна;  Части от хартиени отрязъци с ширина 5 см, гланцирани с жълто оранжев цвят;     Метален флакон; Част от дървени пръчки едната с надпис „Connex“-130 см, другата с надпис Connex“-140 см; Шише с пулверизатор със синя течност , вместимост 750 мл. С надпис „Rivex ;     Части от метален шиш с различна дебелина и размери- 9бр.;  Сноп влакна с жълто или светло-кафяв цвят;      Разкъсани парчета от бандероли на „пощенска банка“; Найлонов етикет с надпис „Девин“;  Отрязъци гланцирана хартия с ширина 5 см-5 броя ; Плик от алуминиево  фолио;  Бяла на цвят фасонка;  Сноп влакна жълти на цвят.

               На са налице основанията на чл.53 от НК, за отнемане на веществените доказателства- DVD и оптични носители, намиращи се в картонен кашон, поради което същите следва да останат по делото, а именно: Общо 15 броя DVD + R марка  “ „MAXELL” съдържащи записи от охранителни камери от 26.03.2016 година и 27.03.2016 година и девет броя DVD + R марка EMTEC от външни охранителни камери на механа „Чифлика“ от въпросните дати; 2 броя оптични носители съдържащи записи от охранителните камери от 26-27.03.2016 година; 11 броя оптични носители съдържащи записи от охранителни камери на магазини „Кауфланд“ от различни градове; 2 броя оптични носители съдържащи записи от охранителни камери на Община –Русе и механа „Чифлика“- гр.Русе от дата 04.04.2018г.

              По разноските:

                  С оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК, подсъдимият  дължи направените по делото разноски. Той следва да заплати направените разноски на досъдебното производство, които са в размер на 2682,97 лева- в полза на бюджета на Съдебната власт. Той следва да заплати и направените в хода на съдебното следствие разноски, по сметка на РОС, тъй като това са суми, реално заплатени от ОС-Русе, които са в общ размер на 361,79 лева. Тези съдебни разноски включват 60 лева за вещо лице /л.320-335 от делото на РОС/, 155,54 лева за вещо лице /л.616 от делото/; 74,56 лева пътни за свидетел /л.318-319 и л.324 от делото на РОС; 71,69 лева пътни за свидетел /л.290-291 от делото на РОС/.

                   Гражданският ищец не е направил и не е претендирал разноски по делото, поради което съдът не му присъжда такива.

      Мотивиран така,съдът постанови присъдата си.

 

Мотивите са изготвени на 18.03.2020г. Ще бъдат предадени в деловодството на РОС, съгласно Решение № 9/15.03.2020г на Съдийската колегия на ВСС и Заповед № 128/16.03.2020г. на и.ф. адм.ръководител на РОС. 

 

 

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: