Решение по дело №109/2020 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 974
Дата: 20 юли 2020 г.
Съдия: Димитър Димитров Михов
Дело: 20207050700109
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 януари 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

гр. Варна, 20.07.2020г.

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, пети състав в открито съдебно заседание проведено на двадесет и трети юни две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МИХОВ

 

         при участието на секретаря Нина Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Димитър Михов административно дело № 109/2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 146 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

         Образувано е по жалба вх. № 423/13.01.2020г. на  „Б.Ш.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от П Г , чрез адвокат П.Х. срещу Заповед № РД-14-3500/28.11.2019г. за налагане на принудителна административна мярка, издадена от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Враца.

С жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. Изложени са съображения в насока, че принудителната административна мярка е наложена без да е налице правно основание за това. Твърди се, че  не са налице материалноправните предпоставки за прилагане на принудителна административна мярка по чл.106, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр./ Формулирано е искане заповедта на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Враца да бъде отменена. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

         Ответникът по делото – Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Враца не изразява становище по жалбата.

         Административен съд гр.Варна, след като прецени законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед заявените с жалбата основания, след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства, намира за установено  от фактическа страна следното:

На 28.11.2019г.  от Т.Г.  – инспектор при Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Враца е бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 269522 против Р.А.А. , ЕГН: **********, от гр. Варна за това, че на същата дата по път Е 79, КПП „Ребърково“, км 165+125, до бензиностанция „Пегас“ посока за гр. Враца, управлява товарен автомобил влекач кат. N3, марка „Рено“ с регистрационен № ** с прикачено ремарке кат. О4 с регистрационен № **, извършва международен превоз на товар от Република България до Република Полша, видно от СМР от 28.11.2019г., като при проверката е констатирано следното извършено от водача нарушение: Водачът извършва международен превоз на товар, без да притежава заверено копие на лиценз на Общността за превоз на товари. Посочено е в Акта, че това съставлява нарушение на чл. 19, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари. Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение,  началникът на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Враца е издал процесната Заповед № РД-14-3500/28.11.2019г. за налагане на принудителна административна мярка.

При издаването на заповедта административният орган е приел за установено следното: На 28.11.2019г. при извършване на проверка за спазване разпоредбите на Закона за автомобилните превози, Закона за движение по пътищата и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове, Т.Д.Г. – инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Враца е установил, че Р.А.А. , ЕГН: ********** с адрес ***, като водач на товарен автомобил марка „Рено“, кат. N3 с регистрационен № **, собственост на „Б.Ш.“ ООД, с прикачено ремарке кат. О4 с регистрационен № **, извършва международен превоз на товар от Република България до Република Полша, видно от СМР от 28.11.2019г., като нарушава следното: 1.Водачът извършва международен превоз на товар, без да притежава заверено копие на лиценз на Общността за превоз на товари. С оглед на това е прието, че „Б.Ш.“ ООД, ЕИК *** виновно е нарушил чл.7а, ал.1 от ЗАвПр.

Със заповедта е наложена принудителна административна мярка по чл.106, ал.1, т.1 и ал.2, т.2 от Закона за автомобилните превози – временно спиране от движение, чрез отнемане на свидетелството за регистрация № ********* на товарен автомобил марка „Рено“ с рег. № **, собственост на  ВФС “България“ ЕООД, за срок от 6 месеца.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано за това лице – адресат на акта, с правен интерес от неговото обжалване, в рамките на законоустановения срок и отговаряща на формалните изисквания на закона за реквизити.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно чл.107, ал.1 от ЗАвПр принудителните административни мерки по чл.106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ или упълномощени от него длъжностни лица. По делото е представена Заповед № РД-01-929/20.11.2017г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, от която е видно, че на директорите на Регионална Дирекция „Автомобилна администрация“ са предоставени правомощия да прилагат принудителните административни мерки по чл.171, т.1 букви „г“ и „д“, т.2, б.“а“, т.6 и т.7 от Закона за движение по пътищата, с оглед на което оспорения административен акт е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма.

За да издаде заповедта административния орган е счел, че е налице нарушение на чл. 7а, ал.1 от ЗАвПр. Съгласно тази разпоредба лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз на пътници и товари на територията на Република България само с моторни превозни средства, за които има издадени удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или заверено копие на лиценз на Общността. Без да посочи адресат на заповедта, административния орган е наложил принудителна административна мярка на основание чл.106, ал.1, т.1 и ал.2, т.2 от ЗАвПр. Съгласно ал.1, т.1 на чл.106 от ЗАвПр, пътно превозно средство, превозващо опасни товари, се спира от движение до отстраняване на нарушението, когато: превозваните опасни товари са забранени за превоз. Съгласно ал.2, т.2 на същата разпоредба, пътно превозно средство, превозващо опасни товари, може да бъде преместено за сметка на превозвача до безопасно място до отстраняване на нарушението, когато: пътното превозно средство е без съответните пожарогасители или те са неизправни – без пломби или с изтекъл срок на преглед.

От изложеното е видно, че административния орган е наложил принудителната административна мярка без да е посочено правното основание за издаване на заповедта, заложено в разпоредбата на чл.106а от ЗАвПр, а незаконосъобразно наложената санкция е в противоречие с мотивите на заповедта, което е основание за нейната отмяна. Несъответствието между соченото правно основание и установените по делото факти представлява порок на акта – противоречие с материалноправни разпоредби по смисъла на чл.146, т.4 от АПК. Правното основание сочи целта, с която органът е упражнил правомощието си, а фактическото основание доказва осъществяването на визираните в хипотезата на правната норма предпоставки. Тогава, когато фактите не съответстват на фактическия състав на сочената от органа правна норма актът е издаден в противоречие с материалния закон.

Освен това, от доказателствата по делото се установява, че при издаване на заповедта административния орган не е установил чия собственост е автомобила спрямо който се прилага принудителната административна мярка. В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че е собственост на „Б.Ш.“ ООД, а в диспозитива – ВФС България“ ЕООД.

Предвид изложеното, оспорената в настоящото производство Заповед № РД-14-3500/28.11.2019г. за налагане на принудителна административна мярка, издадена от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Враца се явява материално незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена. С оглед изхода на спора, ответника следва да бъде осъден да заплати на „Б.Ш.“ ООД, ЕИК *** сумата от 1050 /хиляда и петдесет/ лева разноски по делото, съставляваща 1000 лева, заплатено по банкова сметка ***.12.2019г. адвокатско възнаграждение и 50.00 лева – заплатена държавна такса.

         Водим от гореизложеното, и на основание чл. 172, ал.2 от АПК Административен съд –Варна, пети състав

 

Р  Е  Ш  И:

 

         ОТМЕНЯ Заповед № РД-14-3500/28.11.2019г. за налагане на принудителна административна мярка, издадена от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Враца.

ОСЪЖДА Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Враца да заплати на „Б.Ш.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от П Г , сумата от 1050 /хиляда и петдесет/ лева, съставляваща направени разноски по делото.

         РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                  Съдия: