Решение по дело №329/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 495
Дата: 19 април 2021 г.
Съдия: Кремена Сайкова Данаилова Колева
Дело: 20217050700329
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 февруари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 №……………

 

гр. Варна  19.04.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 Административен съд – гр. Варна, в публично заседание на осемнадесети март две хиляди и двадесети първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Мария Ганева

ЧЛЕНОВЕ:  Кремена Данаилова 

                                                                              Мария Даскалова

 

при секретаря Деница Кръстева и с участието на прокурор А А, като разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова к.н.а.х.д. №329/2021 г. по описа на Административен съд - Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е касационно по чл. 63, ал. 1 пр. 2 от ЗАНН, вр. чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от ТЕРИТОРИАЛНА ДИРЕКЦИЯ „СЕВЕРНА МОРСКА“ КЪМ АГЕНЦИЯ „МИТНИЦИ“, против Решение № 260024/08.12.2020 г. по НАХД № 85/2019 г. по описа на Районен съд – Девня, с което е ОТМЕНЕНО Наказателно постановление № 351, издадено на 19.02.2019 г. от Директора на Териториална дирекция „Северна морска“ в Агенция „Митници“, с което на „Кандекс“ ЕООД гр. Варна, ЕИК *********, за нарушение на чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците, на основание чл. 234, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1 от Закона за митниците, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 147 016,59 /сто четиридесет и седем хиляди и шестнадесет лв. и 59 ст./ лева, представляваща 100 % от размера на избегнатите публични държавни вземания и на основание чл. 234, ал. 4 от Закона за митниците е постановено същият да заплати равностойността на стоката, предмет на нарушението – 684 комплекта ръчни палетни колички, декларирани по митническа декларация МРН № 17BG002002H0128216/12.10.2017 г. в размер на 173 042,13 /сто седемдесет и три хиляди и четиридесет и два лв. и 13 ст./ лева. С решението се осъжда ТД „Северна морска“ в Агенция „Митници“ да заплати на „Кандекс“ ЕООД сторените по делото разноски в размер на 2160 /две хиляди сто и шестдесет/ лева.

Жалбоподателят сочи, че в оспореното решение съдът от една страна е записал, че е възприел цялата фактическа обстановка „най – вече на констатациите на ОЛАФ“, а от друга страна приема  за верни изводите на вещото лице, които са изградени на съмнения, предположения и догадки, неподкрепени от конкретни доказателства за неговите предположения. Съдът е пропуснал обстоятелството, че вещото лице е работило по документи, представени от дружеството, които проверяващия екип на ОЛАФ е взел предвид при извършената проверка на място, за което се твърди, че е извършена проверка на място. По сходни казуси има постановени решения в обратния смисъл. Сочи, че доказателствата в доклада на ОЛАФ кореспондират с останалите доказателства. Посочена е съдебна практика по административни дела, чрез които е възприета доказателствената стойност на доклада, която е предвидена в чл. 11, §2 от Регламент № 883/2013 г. на Европейския парламент и на съвета от 11.09.2013 г.  Отправено е искане за отмяна на оспорената решение и потвърждаване на НП. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от ответната страна.  В съдебно заседание, чрез юрисконсулт жалбата се поддържа. Не се оспорват установените факти, но същите следва да се преценят по различен начин от този в оспореното решение. Уточнено е, че след получаване на доклада на ОЛАФ са изследвани всички представени доказателства и е изготвен доклад. Въз основа на доклада има произнасяне на директора на ТД, че следва да се досъберат държавните вземания. След това е преценено, че следва да бъдат наложени наказания по ЗМ. Отправено е искане за оставяне в сила на оспореното решение и присъждане възнаграждение за адвокат.

Ответник – „Кандекс“ ЕООД, чрез адв. Р. оспорва жалбата. Изтъква, следните съображения за неоснователност на касационната жалба. В доклада на ОЛАФ няма доказателства, които да дадат възможност стоката да се индивидуализира с технически и икономически характеристики, т.е. от какви съставни части се състои, като държава на производство и на тази база не могат да се защитят изводите в доклада. Доказателствата дават възможност да се защити непреференциалния произход от Камбоджа, където са произведени основните детайли. От общо 12 позиции ръчни палетни колички /РПК/ само за 10 – та и 11 – та позиция се съдържат данни относно произхода на съставните части, от които е композирана количката. Следва, че непреференциалния произход е от Камбоджа, тъй като производството и извършено в Камбоджа, там е произведен основания детайл, а материалът от който е произведен е с най – голяма относителна стойност от всички останали детайли, включително и разходите свързани с добавената стойност. Сочи, че в писмено становище опровергават доводите за икономическата необоснованост на производството в Камбоджа.

В писмено становище ответника изтъква, че ОЛАФ е нарушил правото да бъде изслушан представител на „Камботрак“ и останалите икономически оператори. В о.с.з. на 20.10.2020 г. представител на ТД „Северна морска“ при АМ е заявил, че  „Камботрак“, „Кандекс“ или друго дружество са страни в производството осъществено от ОЛАФ. Регламент № 883/2013 г. има пряко приложение и тези нарушения на регламента е следвало са се установят от митническите органи и вместо да преповтарят решението на ОЛАФ да установят извършването на твърдяната митническа измама. Нарушен е чл. 41 от Хартата на Основните права на ЕС и чл. 9 от Регламент 883/2013 г. поради това, че е нарушено правото да бъдеш изслушан и на достъп до преписката. Окончателния доклад на ОЛАФ трябва да се позове на становището, което се дава от засегнатото лице по чл. 9 от Регламент №883/2013 г. В доклада на ОЛАФ незаконосъобразно е посочено /стр.2/, че производителите не са засегнати страни, тъй като се засягат вносителите. Изложени са подробни съображения за незаконосъобразност на НП.

Представителят на ОП – Варна, счита оспореното решение за правилно и законосъобразно и моли жалбата да бъде отхвърлена. На основание чл. 127, ал.2 от НПК, административнонаказващия орган /АНО/ е следвало да събере доказателства за наличие на нарушение. Това не е сторено, поради което НП е незаконосъобразно.

Касационната жалба е подадена в срок, пред надлежен съд, от страна, която има интерес от оспорване на въззивното решение, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна поради следните съображения:

  Районен съд – Девня е установил следната фактическа обстановка:

  Със Заповед № ЗМ-2000-633/32-279053/09.10.2017 г. Началникът на Митница Варна /сега ТД „Северна морска“/ възложил извършването на проверка в рамките на последващия контрол на основание чл. 84а ал. 1 от Закона за митниците на „Кандекс“ ЕООД обхващаща периода от 08.10.2014 г. до 08.10.2017 г. На 06.12.2017 г. началникът на Митница Варна е бил уведомен от директор на Дирекция „Митническо разследване и разузнаване” към Агенция „Митници” за извършване на разследваме на Европейската служба за борба с измамите /OLAF/ по повод съмнения за заобикаляне на антидъмпингови мита, наложени върху вноса на китайски ръчни колички за палети /РКП/ посредством деклариране на произход от Камбоджа, в чийто обхват са и 34 бр. митнически декларации с получател в кл. 8 дружеството „Кандекс“ ЕООД. Предвид това, че констатациите и изводите на разследващата служба били от значение за проверката в рамките на последващия контрол, производството по възложената проверка в рамките на последващия контрол било спряно до произнасяне на OLAF. Преди спирането на проверката  проверяващият екип е идентифицирал риск от неправилно прилагане на разпоредбите за преференциален произход от Камбоджа, Виетнам и Индия за стоки с описание „РЪЧНИ ПАЛЕТНИ КОЛИЧКИ“ с тарифен код **********, за които се дължи антидъмпингово мито за стоки с произход от Китайската народна република. Събраната в хода на проверката информация е довела до съмнение проверяващите митнически органи относно декларирания от дружеството произход на стоките по 16 бр. митнически декларации с изпращачи на стоките, посочени в кл. 2 - „Cambotruck Co LTD“ Камбоджа и PARAMOUNT CASTORS & EQUIPMENTS Pvt. Ltd, Индия. В интернет пространството за посочените дружества проверяващия екип е установил информация за свързаност на изпращача от Камбоджа  „Cambotruck Co LTD“ с китайското дружество – Changzhou Yi-Lift material handling equipment co., Ltd. В сайта на последното китайското дружество посочва дружеството от Камбоджа като дъщерно, което поставило под въпрос произхода на използваните и вложени в крайното изделие продукти. Освен това в друг сайт за предлагане на стоки се посочвало, че дружеството „Cambotruck Co LTD“ е от държава/регион Китай и е притежател на ICP Лиценз, издаден от китайското министерство /интернет адресите са цитирани в доклада на проверяващия екип/.

С писмо per. № 32-283605/02.10.2018 г. в Дирекция „Митническо разследване и разузнаване“ в ЦМУ на Агенция „Митници“ е постъпило уведомление за приключване на воденото разследване на OLAF. Съгласно препоръка № ОСМ (2018)19876/21.09.2018 г. на Европейската служба за борба с измамите, митническите органи на Република България следвало да предприемат приложимите действия по събиране на изчислените антидъмпингови мита, наложени върху вноса на китайски ръчни колички за палети, посредством деклариране на произход от Камбоджа, както и да предотвратят бъдещо ощетяване на бюджета на ЕС. Началникът на Митница Варна е възобновил и изменил проверката, съобразно направените предложения, със Заповеди № 3M-2000-581/32- 296084/ 12.10.2018 г. и № 3M-2000-582/32-296119/12.10.2018 г.

На основание чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 84. aл. 1. т. 1 от ЗМ е извършен последващ контрол на декларираните за свободно обръщение стоки в Митница Варна на процесните митнически декларации и приложените към тях документи  с получател „Кандекс“ ЕООД.  Установено е, че проверените митнически декларации попадат в обхвата на разследването на OLAF и по отношение на тях са валидни всички констатации и изводи, документирани в доклада.

В хода на разследването на OLAF е установено, че РКП се произвеждат от „Cambotruck Co LTD“, а негови доставчици са също регистрирани в Камбоджа дружества CAMBODIAN HANDLIFT и XYZ PARTS. Трите дружества са създадени в отговор на „практично искане“ на клиенти от ЕС /„Клиентите от ЕС поискаха китайското дружество „YI-LIFT" да създаде нова фабрика извън HP Китай "/ и след увеличаване на ставките на антидъмпингови мита за РКП с произход от Китайската народна република. „Cambotruck Co LTD“ е регистриран в Камбоджа през октомври 2013 г. и е започнал производството на РКП, чрез сглобяване на части за РКП през май 2014 г. „Cambotruck Co LTD“ е китайска инвестиция, където 76% принадлежи на китайска компания, която произвежда РПК и техните части, като снабдява „Cambotruck Co LTD“ с всички части и компоненти, използвани в сглобяването на РКП в Камбоджа. „Cambotruck Co LTD“ е създаден, за да задоволи поръчките на клиентите на Y-Lift в ЕС. „Cambotruck Co LTD“ произвежда само РКП, които са обект на антидъмпингови мерки в ЕС. Производството на РПК от „Cambotruck Co LTD“ се изнася само за ЕС. произведените РКП от „Cambotruck Co LTD“ не са предназначени за местния пазар или се изнасят за други азиатски държави /извън пазара на ЕС/. „Cambotruck Co LTD“ произвежда РПК от монтажа на части за РКП, които са или внесени от Китай или доставени от другите две камбоджански компании - Cambodia Handlift Product и/или XYZ Parts Supply. Само един от основните части/компоненти на РКП, т.е. шасито, се произвежда в Камбоджа и то представлява 25% от цялото изделие. Други компоненти, доставяни от тези двама доставчици от Камбоджа (Cambodia Handlift Product и XYZ Parts Supply) са торсионни тръби, издърпващи прътове и дръжки без каучук, които представляват 10% от всички части. Цените на произведените и изнесени РКП са значително по-високи от подобни на тях, изнасяни от Y-Lift от Китай. Добавената стойност „... при определяне на „Цена франко завод“, която се дължи на сглобяването на РПК в Камбоджа, както е показано в разбивката на разходите, в повечето случаи е под 45%. По-голямата част от разпределението на разходите за получаване на сертификати Формуляр А показва "отрицателни печалби".

Явното съвпадение между наложените от ЕС антидъмпингови и създаването на тези три дружества показва връзка между тези два факта. В хода на мисията в Камбоджа на разследващите от OLAF е представена информация относно икономическата обосновка от законния представител на дружеството. Той е посочил като един от основните фактори ниските разходи за труд в Камбоджа. Разследващите са извели извод за липса на икономическа обоснованост, според търговските критерии, тъй като са установили, че всички РКП, произведени в Камбоджа се продават единствено на пазара на ЕС. Продажбите в други региони се извършват от HP Китай от „YI-LIFT“ или от ,,TS Steel“ от Тайланд. Мениджърът на „Cambotruck Co LTD“ /който е и мениджър по продажбите на китайската компания „YI-LIFТ“/ е информирал, че РКП в страни извън ЕС и тези, които не са обект на антидъмпингови мерки в ЕС, се доставят директно от Китай. Докато РКП, предмет на антидъмпингови мерки в ЕС, се доставят от Камбоджа. Освен това, „Cambotruck Co LTD“, признава, че разходите за производство на РКП в Камбоджа са с 25% по-високи, отколкото в Китай и следователно цената на РКП, доставени в ЕС от Камбоджа е средно с 25% по-висока.

Въз основа на горните факти, разследващите са приели, че целта за установяване на производството в Камбоджа не е икономически обоснована и има за цел избягване преди всичко плащането на антидъмпинговите мита в ЕС. Съобразно така обобщените и изнесени факти OLAF е извела следните заключения:

Въз основа на митническите декларации за внос за периода от 2014 г. до октомври 2017 г., предоставени от Митническите власти в Камбоджа, разбивката на разходите и тяхната "обобщена разбивка на разходите за крайни продукти", се доказва, че китайските материали, използвани в производството на ръчни палетни колички представляват повече от 50% от стойността на всички използвани материали.

Въз основа на направените изводи в доклада на OLAF за установен китайски произход на регистрираните за режим допускане за свободно обръщение 684 колета РКП по митническа декларация с МРН№17BG002002H0128216/12.10.2017 г., българските митнически власти приели, че стоките подлежат на плащане на антидъмпингови мита в размер на 70, 80 %, като по този начин от получателя на стоката – „Кандекс” ЕООД са били избегнатите държавни вземания в общ размер на 147 016, 59 лева, от които мито – 122 513, 83 лева и ДДС – 24 502, 76 лева.

Въз основа на установените в хода на проверката обстоятелствата бил достигнат извод за осъществено от „Кандекс“ ЕООД митническо нарушение, покриващо признаците на състава по чл. 234 ал. 1 т. 1 от ЗМ. Прието било, че с действията си при деклариране получателят на стоките „Кандекс” ЕООД гр. Варна не е спазил разпоредбите на чл. 33 вр. чл. 31 от Делегирания регламент /ЕС/2015/2446 на Комисията /в сила от 01.05.2016 г., във вр. с чл. 11 от Регламент /ЕС/№2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета от 08.06.2016 г. за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на ЕС.

На 12.12.2018 г. бил съставен акт за установяване на митническо нарушение /АУМН/, с който против наказаното лице  било възведено обвинение за извършена митническа измама. Акта бил съставен в присъствие на управителя на дружеството, който го подписал със заявлението, че има възражения.

В законоустановения срок такива не постъпили пред административно наказващия орган, поради което, след запознаване с преписката той издал процесното наказателно постановление, като приел за правилни и доказани направените с АУМН констатации.

Районен съд – Девня е приел от правна страна следното: Нарушението не е описано така както е въведено с чл. 234 ал. 1 т. 1 от Закона за митниците, но от описанието има яснота за вмененото нарушение, поради което нарушението не е съществено.

По смисъла на ЗАНН, откриване на нарушителя означава установяване на ФЛ /ЮЛ/ - автор на деянието, осъществяващо състав на административно нарушение. В настоящия случай българските митнически власти са установили, че има извършено митническо нарушение и кой е неговия автор от писмото на генералния директор на Европейската служба за борба с измамите, с което българските митнически власти са уведомени, че е приключило разследването на OLAF и им е бил изпратен финалния доклад от това разследване, постъпило в ЦМУ на Агенция „Митници” на 26.09.2018 г. Това е най – ранната дата, на която българските митнически власти са могли да узнаят за извършеното от дружеството нарушение. Имайки предвид, че системата на митническите органи е единна и централизирана, съдът е приел, че датата, на която нарушителя е станал известен на митническите власти е именно 26.09.2018 г. Към датата на деклариране на внасяните стоки все още не е било известно, че „Кандекс“ ЕООД е автор на извършено митническо нарушение, затова и тезата на дружеството няма как да бъде споделена. 3-месечният срок, визиран в разпоредбата на чл. 34 ал. 1 от ЗАНН за съставяне на акта за митническо нарушение е започнал да тече не от датата на декларирането, а от 26.09.2018 г. – момента на установяване на нарушението и неговия автор. Актът за установяване на митническо нарушение е съставен 12.12.2018 г., т.е. в рамките на тримесечния срок от откриване на нарушителя, поради което и сроковете за неговото съставяне, регламентирани в ЗАНН са спазени. С оглед на това и съдът е приел за неоснователни възраженията на наказаното лице, направени в тази връзка.

Относно материалноправната законосъобразност и обоснованост на обжалваното наказателно постановление:

РС – Девня е приел, че основният спорен въпрос по делото е относно произхода на  внесената стока. За заключението си, че дружеството е извършило митническа измама, АНО се позовава на констатациите на разследването на ОLAF, проведено във връзка със заобикаляне на  антидъмпингови мита, наложени върху вноса на китайски РКП, като в обжалваното наказателно постановление на практика е възпроизведен доклада от това разследване. Същото заключава, че целта на създаването на „Камботрък“ е била заобикаляне на антидъмпинговите мита въведени за РКП с произход НР Китай, изхождайки от данните за „свързаност“ на „Камботрък“ с китайските му доставчици от една страна, изявленията на управителя на дружеството, който е потвърдил, че завода в Камбоджа е създаден по искане на партньорите на китайската Y-Lift от ЕС от друга и от факта, че предприятията в Камбоджа са създадени и са започнали да функционират след влизане в сила на Регламент за изпълнение (ЕС) №372/2013 г. на Съвета от 22.04.2013 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) №1008/2011, с който се налага окончателно антидъмпингово мито върху вноса на РКП и техните основни части с произход от Китайската народна република. Също така административното обвинение твърди, че от разбивката на разходите и тяхната "обобщена разбивка на разходите за крайни продукти" се доказва, че китайските материали използвани в производството на РКП, представляват повече от 50% от стойността на всички използвани материали. Това становище съдът не е споделил предвид неоспореното от страните заключение на СОЕ, кредитирано от съда като обективно и компетентно изготвено. Видно от същото е, че разбивки на разходите, даващи информация за произхода на материалите, вложени в процесните изделия са налични само за два модела от тях. За тях вещото лице дава много близки стойности на материалите, произведени в Камбоджа, спрямо тези, произведени в Китай /съответно 46, 8 % спрямо 53, 2 % китайски материали за единия модел и 47, 65 % спрямо 52, 35 % за китайските./ В с.з. вещото лице уточнява, че в изчисленията си не е включило разходите за труд, тъй като в разбивката на разходите такава информация също не се е съдържала. Освен това експертизата е установила наличие на внесени материали от други държави, различни от Китай, напр. Тайланд, за които предполага, че са включени в китайските материали в разбивката на разходите. Всичко това разколебава заключението на разследването на OLAF, че китайските материали, използвани в производството на РКП представляват повече от 50% от стойността на всички използвани материали. Съгласно заключението на независимия експерт част от тези материали биха могли да са от Тайланд или от други държави. Горното е дало  основание на съда да приеме извода на OLAF, респ. българските митнически власти, че основни части на процесните стоки са с произход от Китайската народна република за необоснован и недоказан. От там и заключението на митническите органи, че за внесените от „Кандекс“ ЕООД РКП  се дължат антидъмпингови мита е неправилно, а становището, че дружеството е извършило митническа измама е незаконосъобразно. Същото се гради на съмнения, предположения, догадки, но не и на безспорни и категорични доказателства, че с действията си въззивникът е ощетил фиска, целейки избягване на антидъмпингови мита, наложени върху вноса на китайски РКП посредством деклариране на произход от Камбоджа. Прието е, че докладите на OLAF, макар и да представляват допустимо доказателствено средство и да имат обвързваща материална доказателствена сила, не са безусловни доказателства, а следва да се ценят с оглед останалите налични по делото доказателства. В настоящия казус докладът пряко противоречи на заключението на СОЕ, поради което и не може да се кредитира от съда безрезервно.

Решението е частично незаконосъобразно. 

Изводите на РС – Девня относно спазване на сроковете за издаване на НП и липсата на допуснати съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство изцяло се споделят от настоящата инстанция, поради което съдът препраща към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл. 221, ал.2 от АПК.

Съгласно чл. 127, ал.2 от НПК, приложим на основание чл. 84 от ЗАНН - Обвинението и присъдата не могат да се основават само на данните от докладите относно разследванията на Европейската служба за борба с измамите и приложените към тях документи. При спазване на посочената норма в първоинстанционното производство на „Кандекс“ ЕООД е предоставена възможност да обори констатациите в доклада на ОЛАФ, чрез представяне на доказателства и приемане на СТЕ и СОЕ. В този смисъл доводът на „Кандекс“ ЕООД, че поради неизслушване на „Камботрак“ или „Кандекс“ ЕООД в производството по изготвяне на доклада на ОЛАФ е допуснато съществено процесуално нарушение – чл. 9 от Процесуални принципи на Регламент 833/2013 и чл. 41 от Хартата на основните права на ЕС, което е основание за отмяна на НП е неоснователен.

Относно наказанието имуществена санкция в размер на 147016,59 лева, представляваща 100 % от размер на избегнати публични държавни вземания, наложено на основание чл. 234, ал.2, т.1 вр. чл. 234, ал.1, т.1 от ЗМ:

Спорът между страните е относно произхода на стоките.

Има два вида произход: 1. Непреференциален произход се използва за определяне на произход на продукти, предмет на всички видове мерки или тарифни квоти. 2. Преференциалният произход носи определени тарифни преференции за стоки, които се търгуват между държави, които са договорили такива преференции (на реципрочна основа) или когато едната страна (едностранно) по своя независима преценка е предоставила такива преференции. Преференциите обичайно се отнасят до въвеждане на намалена ставка или без мито.

Стоките могат да имат непреференциален произход, който да е различен от преференциалния им произход. Лице, което желае да се ползва от преференциални мерки при търговия, следва да представи доказателство за произход. Такова е Обвързваща информация за произхода (ОИП) - Решението относно ОИП е решение на митницата, което осигурява правна сигурност във връзка с определяне на произхода. Икономически оператор може да поиска ОИП както за непреференциален, така и за преференциален произход. В случая за вноса на РКП не е поискан и издаден на ответника.

Непреференциалният произход се използва за прилагане на всички видове мерки, включително и на антидъмпингови мита, изравнителни мита, търговско ембарго, защитни мерки. Определянето на непреференциален произход е предвидено с чл.59 – 61 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 952/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Чл. 60, §2 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 952/2013 предвижда придобиване на произход за стоките, чието производство включва участието на повече от една държава или територия, се счита, че произхождат от държавата или територията, в която са претърпели последната си съществена, икономически обоснована обработка или преработка в оборудвано за тази цел предприятие и довела до производството на нов продукт или която представлява важен стадий от производството.

  Следва да са налице три предпоставки кумулативно, за да е налице придобиване на произход за стоки със смесено участие:

1.                Производството на нов продукт или да е налице преработка, която е важен стадии от производството.

2.                Преработката да се извършва в оборудвано за тази цел предприятие.

3.                Преработката е икономически обоснована.

Относно първите два критерия няма спор между страните, че са налице. АНО е приел, че не е налице третата предпоставка.

Критериите за преценка преработката икономически обоснована ли е са предвидени с чл. 33, §1 и §3 от ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ НА КОМИСИЯТА (EC) 2015/2446 за допълнение на Регламент (ЕС) № 952/2013 - Операции по преработка или обработка, които не са икономически обосновани:

§1 Счита се, че всяка операция по преработка или обработка, извършена в друга държава или територия, не е икономически обоснована, ако въз основа на наличните факти бъде установено, че целта на операцията е била да се избегне прилагането на мерките посочени в чл. 59 от Кодекса.

§3 По отношение на стоките, необхванати от приложение 22-01 /каквато е процесната стока - ръчни палетни колички, код 8427/, когато се смята, че последната обработка или преработка не е икономически обоснована, се счита, че стоките са претърпели последната си съществена, икономически обоснована преработка или обработка, довела до производството на нов продукт или представляваща важен стадий от производството, в държавата или територията, от която произхожда най-голямата част от материалите, определена въз основа на стойността на материалите.

Чрез СОЕ отговор 1 е установено, че процентното съотношение на вложените материали и части произведени в Камбоджа, спрямо тези произведени и внесени от Китай относно стойността им по фактура от 24.07.2017 г. е: на два вида от изследваните колички /защото за другите видове няма данни/ вложени материали са: от Камбоджа 46,80% или 47,56% и вложени матирали от Китай 53,20 % или 52,35 %.

След като вложените материали от Китай са над 50% следва да се приеме, че операции по преработка или обработка, не са икономически обосновани. При липса на третата предпоставка по чл. 60, §2 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 952/2013 стоката правилно е прието от АНО, че е с произход Китай. Законосъобразно е прието от АНО, че за РПК се дължи плащане на антидъмпингово мито в размер на 70,8 %, съгласно РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2016/1346 НА КОМИСИЯТА от 8 август 2016 година за разширяване на обхвата на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент за изпълнение (ЕС) № 1008/2011 на Съвета, изменен с Регламент за изпълнение (ЕС) № 372/2013 на Съвета, върху вноса на ръчни колички за палети и основните им части с произход от Китайската народна република, с включване на вноса на леко изменени ръчни колички за палети с произход от Китайската народна република.

Законосъобразно на основание чл. 234, ал.2, т.1 вр. чл. 234, ал.1, т.1 от ЗМ на „Кандекс“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 147016,59 лева, представляваща 100 % от размера на избегнатите публични държавни вземания.

Решението на РС – Девня в тази част е незаконосъобразно и следва да се отмени, като вместо него следва да бъде оставено в сила НП в посочената част.

Относно присъждане „Кандекс“ ЕООД да заплати равностойността на стоката предмет на нарушение: „Ръчни палетни колички – 684 К-ТА“, декларирана по митническа декларация МРН № 17BG002002Н0128216/12.10.2017 г. в размер на 173042,13 лева, на основание чл. 234, ал.4 от ЗМ:

Съгласно чл. 234, ал.4 от ЗМ - В случаите на митническа измама стоките – предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са, а ако липсват или са отчуждени, се присъжда тяхната равностойност, представляваща митническата им стойност, или при износ – стойността на стоките, освен ако стойността на избегнатите мита и/или другите публични държавни вземания не надхвърля 35 на сто от митническата стойност на стоките, или при износ – стойността на стоките.

Съгласно правото на Европейския съюз –

Чл. 42, § 1 и §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза - Всяка държава членка предвижда санкция за неспазване на митническото законодателство на Съюза. Тези санкции са ефективни, съразмерни и възпиращи.

1. Когато се прилагат административни санкции, те могат да бъдат в една от следните две форми или в двете форми:

а) имуществена санкция или глоба от митническите органи, включително където е уместно, прилагане на споразумение вместо налагане на наказание за извършено престъпление;

б) отмяната, спирането или изменението на разрешение, чиито титуляр е съответното лице.

Посочената норма на чл. 42, §2, б. “а“ от Регламент № 952/2013 г. не допуска налагане на административна санкция - предметът на нарушението, да се отнема в полза на държавата независимо от това чия собственост са, а ако липсва или е отчужден, да се присъжда неговата равностойност в полза на държавата.

Следва, че нормата на чл. 234, ал.4 от ЗМ противоречи на член 42, §2, б. а от Регламент № 952/2013 г.

На основание чл. 15, ал.2 от ЗНА -  Ако нормативен акт противоречи на регламент на Европейския съюз, прилага се регламентът. При установеното противоречие следва в случая да се приложи чл. 42, §2, б. “а“ от Регламент № 952/2013 г.

Съгласно Решение на съда от 04.03.2020 г. по дело С-655/2018 г. член 42, параграф 1 от Регламент № 952/2013 г. трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която при отклоняване от митнически надзор на стоки поставени под режим на митническо складиране, освен имуществена санкция титулярят на разрешението за митническо складиране е длъжен да плати и равностойността на тези стоки.

В решението е разгледан въпроса какви административни санкции могат да се наложат при отклонение от митнически надзор, поради това, че нормата на чл. 198, §1, б. “а“ от Регламент 952/2013 г. допуска митническите органи да предприемат всички необходими мерки за разпореждане със стоките, включително отнемане и продажба или унищожаване, в следните случаи – когато едно от задълженията, установени в митническото законодателство за въвеждане на несъюзни стоки на митническа територия на Съюза не е изпълнено или стоките са били отклонени от митнически надзор, но също така е приложима и нормата на чл. 42, §1 и §2 от Регламент 952/2013 г.

Настоящия казус се отнася до митническа измама  с цел избягване на митнически задължения, но отново както и при отклонение от митнически надзор е приложим Регламент 952/2013 г. относно определяне на административните санкции. В този смисъл направения извод  от настоящия касационен състав, че нормата на чл. 234, ал.4 от ЗМ, противоречи на чл. 42, §2, б. „а“ от Регламент № 952/2013 г. е в съответствие с  Решение С-655/18  на СЕС.

Процесното НП е незаконосъобразно в частта, с която е постановено на основание чл. 234, ал.4 от ЗМ, „Кандекс“ ЕООД да заплати равностойността на стоката, предмет на нарушение в размер на 173042,13 лева. В тази част законосъобразно РС – Девня е отменил процесното НП, поради което решението в тази част следва са се остави в сила.

Относно разноските:

 На основание чл. 81 от ГПК вр.чл.144 от АПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Следва, че за всяка инстанция се дължи присъждане на съответните разноски.

Материалния интерес по спора е в размер на 320058,72 лева. Уважената част от жалбата е в размер на 173042,13 лева, съответно отхвърлената част е в размер на 147016,59 лева.

Претендираното възнаграждение за адвокат, съответно юрисконсулт следва да се определи пропорционално на уважената и отхвърлената част от жабата.

Съдът приема, че делото с е с фактическа и правна сложност, поради което съобразно чл. 63, ал.5 от ЗАНН, вр. чл. 27е от НЗПП за изчисляване на пропорционалното юрисконсултско възнаграждение следва да се вземе за основа сумата от 120 лева.

Минималното възнаграждение за адвокат, съобразно материалния интерес по спора на основание чл. 18а, ал.2 вр. чл. 7, ал.2, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 7931,17 лева. От фактура № 881/06.08.2019 г. се установява, че от „Кандекс“ ЕООД е заплатена сумата от 2160 лева с ДДС възнаграждение за процесуално представителство по н.а.х.д. № 85/2019 г. на РС – Девня и от фактура № 984/16.03.2021 г. се установява, че „Кандекс“ ЕООД е заплатило сумата от 2160 лева за процесуално представителство но к.н.а.х.д. № 329/2021 г. на Адм. съд – Варна. Заплатените възнаграждения за адвокат и в двете инстанции са под предвидения минимален размер за възнаграждение на адвокат, поради което сумата от 2160 ще се вземе за основа при определяне на дължимото възнаграждение за всяка инстанция.

За производството по н.а.х.д. № 85/2019 г. на РС – Девня съобразно потвърдената част на НП в размер на 147016,59 лева и отменената част от НП в частта за сумата от 173042,13 лева се дължи на „Кандекс“ ЕООД сумата от 1167,82 лева и на ТД „Северна Морска“ към АМ сумата от 55,12 лева.

Определено по компенсация дължимото възнаграждение за адвокат на „Кандакс“ ЕООД е в размер на 1112,70 лева. Решението на РС – Девня в частта за разноските следва да се отмени за присъдената сумата на „Кандекс“ ЕООД за размера над 1112,70 лева.

В настоящото производство на „Кандекс“ ЕООД по гореизложените съображения следва да се присъди сумата от 1112,70 лева, платима от касационния жалбоподател.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Варна,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 260024/08.12.2020 г. по н. а. х. д. №85/2019 г. на Районен съд – Девня в частта:

1.            С която е отменено Наказателно постановление № 351/19.02.2019 г. на директора на ТД „Северна морска“ в Агенция „Митници“, с което на „Кандекс“ ЕООД на основание чл. 234, ал.2, т.1 вр. чл. 234, ал.1, т.1 от ЗМ е наложена имуществена санкция в размер на 147016,59 лева, представляваща 100% от размера на избегнати публични държавни вземания

2.            С която е осъдена ТД „Северна морска“ в Агенция „Митници“ да заплати на „Кандекс“ ЕООД сумата над размера от 1112,70 лева.

и вместо него постановява: 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 351/19.02.2019 г. на директора на ТД „Северна морска“ в Агенция „Митници“, с което на „Кандекс“ ЕООД на основание чл. 234, ал.2, т.1 вр. чл. 234, ал.1, т.1 от ЗМ е наложена имуществена санкция в размер на 147016,59 лева, представляваща 100% от размера на избегнати публични държавни вземания.

ОТХВЪРЛЯ искането на „Кандекс“ ЕООД за присъждане на възнаграждение за адвокат над сумата от 1112,70 лева.

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260024/08.12.2020 г. по н. а. х. д. №85/2019 г. на Районен съд – Девня в частта:

1.            С която е отменено Наказателно постановление № 351/19.02.2019 г. на директора на ТД „Северна морска“ в Агенция „Митници“, с което на основание чл. 234, ал.4 от ЗМ е присъдено „Кандекс“ ЕООД да заплати равностойността на стоката, предмет на нарушение: „Ръчни палетни колички 684 К-ТА“, декларирани по митническа декларация МРН № 17BG002002Н0128216/12.10.2017 г. в размер на 173 042,13 лева.

2.            С която е осъдена ТЕРИТОРИАЛНА ДИРЕКЦИЯ „СЕВЕРНА МОРСКА“ в АГЕНЦИЯ „МИТНИЦИ“ да заплати в полза на „Кандекс“ ЕООД, ЕИК ********* сумата до размера от 1112,70 лева.

 

ОСЪЖДА ТЕРИТОРИАЛНА ДИРЕКЦИЯ „СЕВЕРНА МОРСКА“ в АГЕНЦИЯ „МИТНИЦИ“ да заплати в полза на „Кандекс“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 1112,70 лева представляваща възнаграждение за адвокат в касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.

 

 

ВЕДНО С ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИЯ МАРИЯ ГАНЕВА