РЕШЕНИЕ
№ 393
гр. Бургас, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Веселка Г. Узунова
Даниела Д. Михова
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20252100500473 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на М. Б. и
И. Б. – ответници в първоинстанционното, британски граждани, чрез особен
представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК адв. Ивайло Найденов, против Решение
№19/18.01.2025 г. по гр.д.729/2024 г. по описа на Районен съд Несебър, с което
въззивниците са осъдени да заплатят солидарно на ищеца „Май БГ Дом“ ООД, на
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, сумата 4000,00 евро равняваща се на 7832,32 лева,
представляваща незаплатено възнаграждение по договор за посредничество при
продажба на недвижим имот от 13.07.2023г., подписан от ответниците лично на
27.07.2023г.ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
01.04.2024 г., до окончателното изплащане, както и сумата в общ размер на 2395,93
лв., представляваща сторените по делото разноски.
Въззивниците изразяват недоволство от решението и го намират за
неправилно и необосновано, противоречащо на материалния и процесуалния закон.
Намират, че искът е недоказан по основание и размер. Считат, че от словесната част
на изписване на възнаграждението е видно, че уговорката е за 400, а не за 4000 евро, в
каквато насока е и варианта на договора, изписан на английски език и разбираем за
купувачите. Според въззивниците, видно от доказателствата, платени са 1000 евро
задатък, за които няма данни да са получени от продавачите – получател е трето лице
и дори ищецът да е извършил услуги, е получил възнаграждение. Оспорват изводите
на съда, че са признали получаване на капаро. Напротив, според тях в нотариалния акт
е потвърдено, че задатъкът е заплатен в полза на продавачите, но това не изключва
възможността със сумата да са покрити задължения към трети лица – в случая –
ищеца. Особеният представител намира, че след като в договора за посредничество
1
сумата е 400 евро, а дължимият им депозит – 1000 евро, вероятно ответниците са
счели, че задължението им е погасено.
В жалбата се излагат съображения, че не са налице доказателства
възложителят да е изпълнил задълженията си и да му се дължи процесното
възнаграждение, в каквато насока не са налице и твърдения. В договора липсва
детайлизация, налице е препратка към депозитно споразумение, каквото не е
представено по делото.
Въззиваемият ищец „Май БГ Дом“ – ЕООД, чрез адв. Драгнев представя в
срока по чл.263, ал.2 ГПК отговор на жалбата. В него въззиваемият, чрез своя
управител излага хронологията на взаимоотношенията и познанството си с
ответниците и брокера по сделката, анализира показанията на свидетеля Р., събрани
чрез съдебна поръчка, за да обоснове извод, че е осъществено посредничество и е
извършена продажба на имота. Оспорва твърденията, че посочения размер в договора
е 400 евро, като намира, че в англоезичният вариант на същия е налице фактическа
грешка от преводача. Излага и аргументи срещу възраженията на въззивниците,
касаещи заплатеното капаро от 1000 евро.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена
в срока по чл.259 ГПК, от лице, за които съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора
факти и обстоятелства, поради което препраща към мотивите на решението на осн.
чл.272 ГПК. Съдът е установил сключен на 13.07.23г. между ищеца, в качеството му на
посредник и ответниците, в качеството им на възложители на договор за
посредничество, по силата на който ищецът се е задължил да посредничи на
ответниците при намиране на купувач на собствения им недвижим имот, находящ се в
***, а ответниците са се задължили да му заплатят възнаграждение. От представения
нотариален акт и от показанията на св.А. Р., съдът е установил, че свидетелят е
закупил имота на ответниците, при цена от 52000 евро, с посредничеството на ищеца,
като е комуникирал с управителя Олег Шатров по телефона и чрез електронна поща.
Купувачът заплатил капаро, в размер на 1000 евро по сметка на посредника, но не и
комисионно възнаграждение.
Относно размера на възнаграждението на посредника е налице спор. Според
ответниците възнаграждението е 400 евро, съобразно текстовото изписване на сумата в
англоезичната версия на договора. Според ищеца е 4000 евро, според цифровото
изписване на сумата в двете версии на договора. По този въпрос въззивната инстанция
споделя съображенията на първоинстанционния съд - че уговореният размер е 4000
(четири хиляди) евро. По делото са представени два екземпляра от договора: на
български език, в който размерът на възнаграждението е посочен като „4000 /четире
хилади евро/; на английски език 4000 /Four hundred euros/. Макар че в англоезичната
версия на договора словесното изписване на размера на възнаграждението да е
четириСТОТИН евро, в двете версии цифровото изписване е 4000 (четири ХИЛЯДИ)
евро; на второ място, обичайната комисионна за покупко – продажба е по 3% от
продавача и купувача или 6% от продавача, когато той е възложител, поради което
сума, в размер на 400 евро е повече от два пъти по-ниска от обичайното минимално
възнаграждение от 3% и значително по-ниска от обичайното възнаграждение от 6%,
при продажна цена от 52000 евро.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269, ал.1 ГПК, намира, че то е валидно и допустимо. Като взе
пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази
Закона намира, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. И в
тази част въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд
на осн. чл.272 ГПК.
Следва да се подчертае че от правна страна по делото не е налице спор,
2
относно съществуването на облигационното правоотношение. Спорът касае въпроса
дали ответниците са заплатили дължимото според тях възнаграждение, в размер на
400 лева, доколкото са заплатили по сметка на ищеца капаро от 1000 лева, за което
няма данни посредникът да им е заплатил. В тази връзка БОС споделя извода на НРС,
че след като в нотариалния акт, подписан лично от ответниците е посочено, че към
датата на нотариалния акт те са получили сумата от 1000 лева по банков път, а сумата
от 51000 евро ще им бъде преведена, то те са признали, че капарото им е Б.о заплатено
преди сделката.
Поради това искът за заплащане на процесната сума е неоснователен.
Решението на Несебърския районен съд, с което той е уважен е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
В полза на въззиваемата следва да се присъдят направените във въззивното
производство съдебно – деловодни разноски, в размер на 500.00 лева – адвокатско
възнаграждение.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №19/18.01.2025 г. по гр.д.729/2024 г. по описа на
Районен съд Несебър.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК М. Б. с Булстат ********* и И.
Б. с Булстат *********, и двамата с адрес: *** да заплатят на „Май БГ Дом“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, м. „Бостанлъка“, к-
с „Рио апартмънтс”, ап. 5, представлявано от Олга Шатрова сума в размер на 500,00
лв., представляваща сторените по делото разноски.
Настоящото решение подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд
в едномесечен срок от връчване на препис от него на всяка от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3