№ 1416
гр. София , 01.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно частно
гражданско дело № 20211000501485 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 274-279 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Трейс Груп Холд“ АД, ЕИК:********* /чрез
упълномощен юрк. А./ против Определение 261974 от 06.04.2021 г., постановено по т.д. №
519/2020 г. на СГС, с което е оставена без уважение молба с вх. № 293035/17.03.2021 г. на
частния жалбоподател за изменение в частта за разноските на постановеното Решение
260299/19.02.2021 г. по същото дело, като се присъди сторена разноска, представляваща
държавна такса в размер на 63 921.64 лв. /шестдесет и три хиляди деветстотин двадесет и
един лева и 0.64 ст./, а същата се възложи в тежест на Агенция „Пътна Инфраструктура“
/АПИ/.
Жалбоподателят поддържа, че определението е незаконосъобразно, в разрез с правилата на
чл. 78 ГПК и иска отмяната му от САпС, като се присъди разноската, представляваща
внесена държавна такса.
Насрещната страна - Агенция „Пътна Инфраструктура“ оспорва с писмен отговор частната
жалба и счита, че атакуваното с нея определение на СГС следвало да бъде потвърдено.
Софийският апелативен съд, за да се произнесе намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт /по чл. 248 ГПК/, а по същество е и основателна. Мотивите за това са
следните:
Първоинстанционното производство е било образувано по искова молба от „Трейс Груп
Холд“ АД, „Трейс-Пътно Строителство“ АД и „Иса 2000“ ЕООД /като съдружници в ДЗЗД
1
„Смолян Юг“ с Булстат: *********/ против АПИ с цена на иска: 1 610 559.14 лв., от които
1 598 041.10 лв. главница и 12 518.04 лв. мораторна лихва, които пари са дължими от
пътната агенция на основание чл. 266 ЗЗД вр. с чл. 86 ЗЗД – неизпълнен договор за
възлагане на ОП, дейностите по който са приети надлежно като точно изпълнени от
Възложителя, но останали незаплатени от него като стойност съобразно уговореното в
договора. Още с предявяване на исковете /09.03.2020 г./ е представен и документ за платена
държавна такса в размер от 64 422.37 лв. /така на л. 11/, от които 63 921.64 лв. за търсената
главница.
След оставяне на исковата молба без движение и във връзка с направени уточнения от
ищците, се е стигнало до отказ от предявените искове от страна на двама от ищците „Трейс-
Пътно Строителство“ АД и „Иса 2000“ ЕООД, а производството е продължило само между
„Трейс Груп Холд“ АД и АПИ.
Препис от исковата молба с приложенията е бил изпратен за отговор в двуседмичен срок на
ответника и съгласно данните от съобщението за връчване на л. 187, тези документи са
връчени на пътната агенция на 14.08.2020 г.
В депозирания отговор на исковата молба с вх. № 87583/27.08.2020 г. от страна на АПИ е
уточнено, че главницата по исковете /т.е. 1 598 041.10 лв./ е заплатена в цялост на 31.07.2020
г., който факт не се явява спорен между страните.
Съдът, с решението си се е произнесъл само относно исковете за мораторна лихва по чл. 86
ЗЗД, като е уважил претенцията за периода от 22.03.2020 г. – 31.07.2020 г. за сумата от
58 599.53 лв., а е отхвърлил същата претенция за периода от 22.12.2019 г. до 21.03.2020 г. за
сумата от 18 733.13 лв. /разликата между уважената част от 58 599.53 лв. и пълния размер от
77 332.66 лв./, а претенцията за главница не е била разглеждана поради направен отказ
заради извършеното от ответника плащане.
Съгласно данните по делото, решението на СГС е влязло в сила, като необжалвано от
никого, а за допълнително претендираната мораторна лихва, ищецът е довнесъл
допълнителна държавна такса в размер на 2 592.58 лв.
Първоинстанционният съд е присъдил пропорционалните на уважената и отхвърлената част
от исковете части от претендираните от страните юрисконсултски възнаграждения по чл. 78,
ал. 8 ГПК, съответно 75.78 лв. в полза на ищеца и 24.22 лв. в полза на АПИ.
В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, „Трейс Груп Холд“ АД е поискал да бъде изменено решението
в частта за разноските, като се присъди и дължимата държавна такса в размер на 63 921.64
лв. /само за търсената главница от 1 598 041.10 лв./ по съображения, изложени в искането.
С атакуваното пред апелативния съд определение, състав на СГС се е произнесъл, че
молбата по чл. 248 ГПК е неоснователна, тъй като поради направеното плащане и
извършения отказ от иска, не се стигнало до разглеждане и произнасяне от страна на съда на
2
главно предявения иск за главница, поради което и таксата не следвало да се присъжда в
полза на ищеца.
Определението на СГС е неправилно.
Видно от доказателствата по делото, търсената главница от 1 598 041.10 лв. е заплатена от
АПИ едва на 31.07.2020 г., което е повече от четири месеца, след предявяване на
осъдителните искове в градския съд. Между страните е формирана СПН съобразно влязлото
в сила решение, че ответникът е изпаднал в забава за плащането на изпълнените по договора
дейности ПРЕДИ 31.07.2020 г., а именно на 22.03.2020 г. /така на стр. четвърта, последен
абзац от решението по търговското дело/. Следователно, при всяко положение, търсената от
дружеството главница е била дължима от АПИ изцяло преди доброволното й заплащане на
31.07.2020 г. и докато делото е било висящо с оглед предявяване на исковите претенции в
съда.
В случая, не би могло направената разноска за държавна такса от 63 921.64 лв. /само
за търсената главница от 1 598 041.10 лв./ да остане за сметка на ищеца, тъй като не са били
налице предпоставките за това, визирани в чл. 78, ал. 2 ГПК. Тази норма изисква наличието
на две предпоставки, но кумулативно – ответникът да е признал иска и да не е дал повод за
завеждане на делото. Очевидно е, че с факта на неплащане на извършените дейности по
договора, АПИ е дала повод за завеждане на делото, а с плащането на главницата на
31.07.2020 г. се е стигнало и до мълчаливо признание за дължимостта на вземането, щом е
било доброволно заплатено. Това е и причината за извършения отказ от иска за главница –
направеното плащане в хода на процеса. Но и при това положение, ищецът има право да
получи като разноска заплатената държавна такса, в какъвто смисъл са Определение
98/20.02.2009 г. по гр.д. № 91/2009 г. на IV г.о., Определение № 518/15.06.2012 г. по ч.т.д. №
156/2011 г. на II т.о., Определение № 1176/28.12.2012 г. по ч.т.д. № 560/2012 г. на II т.о. и
други актове на ВКС.
По тези причини, жалбата се явява основателна, а атакуваното определение следва да
се отмени, като вместо това първоинстанционното решение се измени в частта за
разноските, като в полза на ищеца „Трейс Груп Холд“ АД се присъди на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 63 921.64 лв. /представляваща заплатена държавна такса за търсената
главница от 1 598 041.10 лв./.
Водим от горното, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение 261974 от 06.04.2021 г., постановено по т.д. № 519/2020 г. на СГС и
вместо това постановява:
ИЗМЕНЯ Решение № 260299/19.02.2021 г. по т.д. № 519/2020 г. на СГС, като добавя в него
3
абзац със следното съдържание:
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Агенция „Пътна инфраструктура“, Булстат:
*********, София, бул. „Македония“ № 3 да заплати на „Трейс Груп Холд“ АД,
ЕИК:*********, София, ул. „Н. Образописов“ № 12 сумата от 63 921.64 лв. /шестдесет и три
хиляди деветстотин двадесет и един лева и 0.64 ст./, представляваща внесена държавна
такса.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването
му при предпоставките с излагане на основания за допускане до касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4