Р Е Ш Е Н И Е
№ 4459/17.10.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ДВАДЕСЕТ И ПЕТИ СЪСТАВ , в публично
съдебно заседание проведено на 18 септември 2013година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ КОЛЕВА
при
секретаря В.Б. като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 3745
по описа за 2013г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод предявени от Н.Т.Т., ЕГН ********** срещу
ГД „Изпълнение на наказанията”, с
административен адрес: гр.София, бул.„Н.Столетов” № 21, обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.
143, ал. 1 от КТ вр. чл. 211, ал. 5, от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца общата сума от 4125 лева, представляваща сбор от дължимо и незаплатено
допълнително трудово възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд под
формата на 24 часови дежурства за периода от 01.01.2010г. до 01.06.2012г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от депозиране на исковата молба
в съда – 19.03.2013г. до окончателното й изплащане, както и общата сума от 783,32лева, представляваща сбор от
дължимата върху всяко от допълнителните възнаграждения за извънреден труд
мораторна лихва, за периода от падежа на всяко задължение на всяко тримесечие
до датата на предявяване на исковата молба; както и сумата от 2880лева,
представляващи неизплатени допълнителни възнаграждения за специфичните условия,
при които полата труд, съобразно чл. 202 ал.1 т.5 от ЗМВР за периода 01.03.2010
до 01.03.2013г. ведно със законната лихва считано от предявяването на исковата
молба до окончателно изплащане на задължението.
В
исковата молба молба, ищецът излага, че по силата на възникнало през
2001г. между страните служебно правоотношение, ищецът е назначен на длъжност
„надзирател” към ГД „Изпълнение на наказанията” с място на работа Затвора –
Варна. Служебните си задължения ищецът изпълнявал на 24 часови смени. За
процесния период ищецът е полагал извънреден
труд, който не му е бил заплатен изцяло. Положеният от него труд извън
редовното работно време, разпределено на смени, предполага компенсирането му с
допълнително възнаграждение за отработени до 50 часа на отчетен период,
изчислено с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение, на основание
чл. 211 от ЗМВР, към който чл. 20 ал.4 от ЗИН /отм./ и чл. 19 ал.2 от ЗИНЗС
препраща. Върху дължимото му допълнително възнаграждение, ответникът дължи и
обезщетение за забава, считано от падежа на всяко едно задължение. Въпреки
положения от ищеца труд по силата на съществуващото между страните
правоотношение, работодателят не е заплатил изцяло дължимите му допълнителни
трудови възнаграждения. Моли за уважаване на предявените искови претенции.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът ГД
„Изпълнение на наказанията”, чрез ОС „Изпълнение на
наказанията” – Варна, е депозирал писмен отговор, в който изразява
становище за допустимост, но неоснователност на исковете. Оспорва по основание
и по размер предявените искови претенции. Оспорва се субсидиарната приложимост
на ЗМВР, като се твърди, че процесните правоотношения се уреждат съгласно
разпоредбата на чл. 301 ал.4 от ППЗИНЗС. Сочи се, че заплащането на положения
труд е съобразено със заповед № ЛС-03-1182/10.10.2007г. на Министъра на
правосъдието, която е подзаконов нормативен акт и може да бъде оспорена само по
реда на АПК пред ВАС, според т.16 от която времето за почивка, през което
служителят е на територията на службата си но не изпълнява постова служба не се
отчита за работно време. Твърди се, че не е налице неизпълнение на Директива
2003/88/ЕО. Оспорва се полагането на посочения в исковата молба извънреден труд
в посочените периоди и размери, като се твърди, че ищецът погрешно е посочил,
че е полагал труд по времето, когато е бил в платен годишен отпуск /май 2010 и
ноември 2011г./
В съдебно заседание чрез
процесуалният си представител ищецът поддържа изложеното в исковата молба и на
основание чл. 214 от ГПК депозира искане за изменение на исковите претенции
както следва : За първо тримесечие на 2010 г., —
сумата от 219.60 лв, ведно с мораторна лихва за забава в размер на 67.18 лв. за
периода от 01.04.2010г. до 18.03.2013г.; За второто тримесечие на 2010 г., -
сумата от 87.84 лв., ведно с мораторна лихва за забава в размер на 24.60 лв. за
периода от 01.07.2010г. до 18.03.201Зг.; За третото тримесечие на 2010 г.,
сумата от 219.60 лв.., ведно с мораторна лихва за забава в размер на 55.81 лв.
за периода от 01.10.2010г. до 18.03.2013г.; За четвъртото тримесечие на 2010
г., - сумата от 87.84 лв., ведно с мораторна лихва за забава в размер на 20.04
лв. за периода от 01.01.2011г. до 18.03.201 Зг.; За първо тримесечие на 2011
г., - сумата от 131.76 лв., ведно с мораторна лихва за забава в размер на 26.70
лв. за периода от 01.04.2011г. до 18.03.201Зг.; За второто тримесечие на 2011
г., - сумата от 87.84 лв., ведно с мораторна лихва за забава в размер на 15.53
лв. за периода от 01.07.2011г. до 18.03.2013г.; За третото тримесечие на 2011
г., сумата от 175.68 лв.., ведно с мораторна лихва за забава в размер на 26.51 лв.
за периода от 01.10.2011г. до 18.03.2013г.; За четвъртото тримесечие на 2011
г., - сумата от 87.84 лв., ведно с мораторна лихва за забава в размер на 10.95
лв. за периода от 01.01.2012г. до 18.03.2013г., За второто тримесечие на 2012
г., - сумата от 274.50 лв., ведно с мораторна лихва за забава в размер на 20.14
лв. за периода от 01.07.,2012г. до 18.03.201Зг. или общо в размер на 1 372.50 лв., ведно с
мораторната лихва за забава общо в размер на 267.46 лв., ведно с законоустановената лихва , считано от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане.
Ответната страна, чрез своя процесуален
представител поддържа изложеното в писмения отговор на исковата молба, а по
същество моли да бъде отхвърлена исковата претенция като неоснователна и
недоказана.
Предвид направеното искане по
реда на чл. 214 от ГПК съдът е допуснал изменение на исковата претенция, така
както е поискана като искът по чл. 211
ал.5 от ЗМВР да се счита за предявен за
сумата от 1 372.50 лв.,, а исковата
претенция с правно основание чл. 86 от ЗЗД да се счита за предявен за сумата от
267.46 лв.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното от фактическа страна:
От справка за ищеца от 19.04.2013
год. - МП, ОС „ИН” – Варна л.32 от
делото е видно, че ищеца е назначен на длъжност „надзирател” в Затвора Варна, и
е встъпил в длъжност на 22.01.2003г., впоследствие със Заповед № Л-
3985/10.06.2009г. на Гл.директор на ГДИН е назначен като „командир на
отделение”.
От Акт за встъпване в длъжност
л.7 от делото, че съгласно Заповед № Л173-2/16.01.2003
год., ищеца е бил назначен като „надзирател” в Затвора – Варна при месечна
заплата от 249.00 лева.
По делото са представени и приети
като доказателства – справка за положения труд на смени и отсъствията на Н.Т.Т.
л.33-39 от делото.
От приетото по делото заключение
по Съдебно счетоводна експертиза, поддържано в съдебно заседание от вещото
лице, кредитирано от съда като обективно, компетентно и обосновано изготвено,
се установява, че след като се вземе предвид отчитането на извънредния труд,
заплащането на положен извънреден труд и ползването на компенсации от ищеца,
при отчитане на работа 24часа при 24-часова смяна ищецът е отработил повече от
264часа ( 4488ч.-4224ч.), като при изчисляването на сумите за извънреден труд
в.л. се е ограничило до 50часа на тримесечие, а за второто тримесечие на 2012г.
е приело 50часа положен труд от общо положените 64часа. Общият размер на
часовете за заплащане в.л. е изчислило на 250часа, като стойността на положения
извънреден труд за периода от 01.01.2010г. до 30.06.2012г. е в размер на
1372,50лева, а общия размер на мораторната лихва за периода от падежа на
съответното задължение до 18.03.2013г.- датата на депозиране на исковата молба
е в размер на 267,46лева.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достига
до следните правни изводи:
За да бъде уважен искът с право основание чл. чл. 211, ал. 5 пр. 2 и
ал. 6 от ЗМВР, вр. чл. 143, вр. чл. 144 т. 2 и т. 3 от КТ, следва да бъде
установено наличието на следните предпоставки: служебно правоотношение между
ищеца и ответника; полагането на извънреден труд, дължимостта на
възнаграждението за извънреден труд в претендирания от ищеца размер, както и
претенциите за заплащане на лихва за забава.
Ищецът носи доказателствената тежест за установяването на тези факти
чрез пълно и главно доказване, а ответникът следва да установи в процеса
изплащането на претендираните възнаграждения или наличието на правопогасяващи
тези задължения факти, съобразно изложеното от него в отговора.
Служебно правоотношение възниква по силата на назначение въз основа
на заповед между държавния служител и орган на държавна власт. В случая видно
от приложените към делото кадрова справка на ищеца и акта му за встъпване в
длъжност същият е държавен служител по смисъла на ЗДС. Съгласно чл. 19 ал.1 и
ал. 2 от ЗИНЗС, статута на държавните служители при ответника се урежда от
ЗИНЗС, а доколкото в този закон не е предвидено друго се прилагат разпоредбите
на ЗМВР.
Съгласно чл. 300, ал. 2 от ППЗИНЗС
нарядът в затворите, поправителните домове и затворническите общежития се
състои от дежурен главен надзирател, дежурен командир на отделение и
надзиратели. Съгласно разпоредбите на чл. 301 ал. 3, 4 и 6 от ППЗИНЗС,
надзирателите се назначават на пост за 6, 8, 12 или 24 часа, като
непрекъснатото носене на службата за една смяна на един пост не може да бъде
повече от 12 часа. Когато службата се носи без прекъсване, за работно време от
8 часа на постовия се осигурява половин час почивка, за работно време от 12
часа - 45 минути почивка, и за работно време от 24 часа - 90 минути почивка.
Служителите от наряда, които не изпълняват постова служба, са на разположение
на дежурния главен надзирател, а в ареста - на командира на отделение или
дежурния по арест. Те имат право да почиват, без да се събличат, и не могат да
напускат района на поделението.
Цитираната от ответника и
приложена като доказателство по делото Заповед № ЛС – 03-1182/10.10.2007 г. на
Министъра на правосъдието, която е подзаконов нормативен акт и като такъв не
следва да противоречи на нормативни актове от по-висок ранг, като в този случай
нейните разпоредби не се зачитат, всъщност не противоречи на разпоредбите на
чл. 301 от ППЗИНЗС. Посочената т. 16 от Заповедта се цитира и тълкува от
ответната страна изолирано от останалите разпоредби на същата. Установеното в
т.16, че времето за почивка не се включва и не се отчита за работно време, важи
за всички служители и се явява принципно положение, доколкото не се предвиждат
специални правила. Тълкувайки Заповед № ЛС – 03-1182/10.10.2007 г. на Министъра
на правосъдието систематично и в нейната цялост се установява, че в нея са
предвидени специални правила при носене на дежурства от 24 часови смени от
държавните служители и това са правилата на т. 21 - 28 от Заповедта. Тези
специални правила изключват приложението на общите такива, каквото е правилото
на т. 16 от Заповедта.
Характера на изпълняваната от
ищеца работа, който е нормативно установен, не се оспорва от ответната страна.
Не се оспорва факта, че когато ищецът не е на пост, същият е задължен да е на
разположение на главния надзирател, командира на отделение или дежурния по
арест, че няма право на напуска поделението или да съблича униформата си. Тази
характеристика налага извода, че макар и да се предвижда време за почивка и
хранене, ищецът е продължавал да изпълнява служебните си задължения. Същият не
е разполагал с правото да преустанови работата си и свободата да напуска района
на поделението. Фактът, че ищецът все пак се е хранил по време на дежурството
не може да се приравни на ползване на почивки в смисъла на т. 16 от Заповед №
ЛС – 03-1182/10.10.2007 г., доколкото почивката е времето, в което служителят
не дължи изпълнение на служебните си задължения – нещо, което в конкретния
случай не важи за ищеца. Именно през периода, когато се преустанови
изпълнението на служебните задължения, не се дължи заплащане на труд, но когато
служебните задължения се изпълняват, макар и не в пълен обем, времето се зачита
за работно и се дължи заплащане на положения труд. Разпоредбите на чл. 301 от
ППЗИНЗС сочат само, че на служителите задължително се осигуряват почивки,
съгласно нормативно определените размери, и не посочват, че за почивките не се
дължи възнаграждение.
Съобразно разпоредбата на чл. 211, ал. 3 от ЗМВР, който намира
субсидирано приложение, положеният извънреден труд се отчита на тримесечни
периоди. След изтичане на тримесечния период, при неплащане на дължимия
извънреден труд, се дължи и мораторна лихва за забава.
Съдът кредитира заключението на
вещото лице по проведената Съдебно – счетоводна експертиза, като приема, че
положеният от ищеца и незаплатен извънреден труд за периода от За първо
тримесечие на 2010 г., — сумата от 219.60 лв, ведно с мораторна лихва за забава
в размер на 67.18 лв. за периода от 01.04.2010г. до 18.03.2013г.; За второто
тримесечие на 2010 г., - сумата от 87.84 лв., ведно с мораторна лихва за забава
в размер на 24.60 лв. за периода от 01.07.2010г. до 18.03.201Зг.; За третото
тримесечие на 2010 г., сумата от 219.60 лв.., ведно с мораторна лихва за забава
в размер на 55.81 лв. за периода от 01.10.2010г. до 18.03.2013г.; За четвъртото
тримесечие на 2010 г., - сумата от 87.84 лв., ведно с мораторна лихва за забава
в размер на 20.04 лв. за периода от 01.01.2011г. до 18.03.201 Зг.; За първо
тримесечие на 2011 г., - сумата от 131.76 лв., ведно с мораторна лихва за
забава в размер на 26.70 лв. за периода от 01.04.2011г. до 18.03.201Зг.; За
второто тримесечие на 2011 г., - сумата от 87.84 лв., ведно с мораторна лихва
за забава в размер на 15.53 лв. за периода от 01.07.2011г. до 18.03.2013г.; За
третото тримесечие на 2011 г., сумата от 175.68 лв.., ведно с мораторна лихва
за забава в размер на 26.51 лв. за периода от 01.10.2011г. до 18.03.2013г.; За
четвъртото тримесечие на 2011 г., - сумата от 87.84 лв., ведно с мораторна
лихва за забава в размер на 10.95 лв. за периода от 01.01.2012г. до
18.03.2013г., За второто тримесечие на 2012 г., - сумата от 274.50 лв., ведно с
мораторна лихва за забава в размер на 20.14 лв. за периода от 01.07.,2012г. до 18.03.201Зг.
или общо в размер на 1 372.50 лв., а
изчислената мораторната лихва за забава върху главниците общо в размер на 267.46 лв.
Ищецът е направил искане за присъждане на разноски и съобразно
представените доказателства в тази насока, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
следва да му се присъдят такива в размер на 650 лева – заплатено адвокатско възнаграждение по кумулативно
предявените искове.
Съгласно формираната воля на съда по предявените искове и на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
Държавата по бюджета на съдебната власт държавна такса и разноски по делото в
размер на 104,90 лева,
представляващи сбор от дължима държавна такса – 54,90лв. за главния иск и 50
лева за акцесорния иск.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА”, с административен адрес: гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21, ДА ЗАПЛАТИ на Н.Т.Т., ЕГН **********, цчрез
адв. Т. Янчев- ВАК сума
в общ размер на 1372,50лв. / хиляда триста
седемдесет и два лева и 50ст./, представляваща дължимо и незаплатено
допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
01.01.2010 г. до 01.06.2012 г., както и сумата от 267,46 лева / двеста шестдесет и седем лева и 46ст/ , представляваща
сбор от дължимата върху всяко от допълнителните възнаграждения за извънреден
труд мораторна лихва, за периода от падежа на всяко задължение на всяко
тримесечие до датата на предявяване на исковата молба- 18.03.2013г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от депозиране на исковата молба в съда – 18.03.2013
год. до окончателното й изплащане, на основание чл. 211, ал. 5, т.2, вр. ал.6
от ЗМВР.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА”, с административен адрес: гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21, ДА ЗАПЛАТИ на Н.Т.Т., ЕГН **********, цчрез
адв. Т. Янчев- ВАК,
сума в общ размер на 650 /шестотин и
петдесет/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА”, с административен адрес: гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21, ДА ЗАПЛАТИ в полза на ДЪРЖАВАТА по сметка на ВСС сумата от 104,90 лева /сто и четири лева и 90 стот./ , представляващи дължима държавна
такса върху уважените искове, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: