Решение по дело №5/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба от “ПРОСПЕРИТИ ВАРНА – 1“ ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от управителя Ц. Г. Ц., подадена чрез адв. Г. С., срещу Решение № 1234 от 24.10.2024 г. по АНД № 2710/2024 г. на Районен съд – Варна (РС – Варна), с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № КХ-16 от 19.06.2024 г., издадено от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Варна (ОДБХ– Варна).

С жалбата се настоява, че решението на РС – Варна е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Позовавайки се на чл. 8, § 4 от Регламент (ЕС) 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година за предоставянето на информация за храните на потребителите, касаторът твърди, че районният съд не е изследвал въпроса за това, че информация като посочена във визираната норма, не е достигнала до потребители. Изтъква се, че санкционираното дружество не е извършвало сделки с магазин „Чедо“, а клиентите на дружеството поръчват храна по телефон и когато не желаят да плащат доставка се прави уговорка храната да бъде оставена за получаване в магазин „Чедо“. Обръща се внимание, че въпросната „експедиционна бележка/декларация“ е съставена по препоръка на служител на ОДБХ – Русе, който в телефонен разговор е уверил санкционираното дружество, че такъв документ трябва да има. Настоява се, че този документ има само отчетен характер за вътрешна употреба и не достига до купувача на храната, т.е. купувачът няма как да е затруднен и да му се налага да тълкува дали срокът на годност е 3 или 5 часа, като това възражение не е обсъдено от въззивната инстанция. На следващо място, касаторът излага доводи във връзка с твърдението си, че не му е дадена „адекватна възможност“ да упражни правото си на защита. Сочи се и че съдът не е обсъдил посочени в касационната жалба четири въпроса, като не е изследвал детайлно фактологическата обстановка и причините, довели до съществуването на документ със запис „съхранение на топлите ястия до 5 астрономически часа“. Поддържа се, че посочените 5 часа на съхранение включват доставката на храна, която доставка се приема, че няма да е повече от 2 часа, и 3-те часа срок на годност на храната, като не е съществувала опасност за потребителите, а информацията, достигнала до потребителите е за срок за годност от 3 часа, при реален такъв – не по-малко от 5 часа. Посочва се, че експедиционната бележка не съдържа необходимата информация, изискуема от Наредбата за предоставяне на информация на потребителите за храни и Регламент 1169, а предварително опакованите храни трябва да бъдат етикетирани по изискване на посочените нормативни актове и чл. 9 от Закона за храните (ЗХ). Искането е да се отмени обжалваният съдебен акт и да се върне делото за ново разглеждане от друг състав и събиране на доказателства, алтернативно – да се отмени НП. Претендира се присъждане на разноски в двете съдебни инстанции. С писмена молба касаторът поддържа направените с жалбата искания.

Ответникът – Директорът на ОДБХ– Варна, с писмено възражение, чрез гл. юриск. Е. Р., поддържа становище за неоснователност на жалбата, като се изтъква, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Позовавайки се на мотивите на районния съд, включително и на мотивите на определението на съда за даване ход на делото, въпреки молбата на въззивника, ответникът излага доводи за неоснователност на всеки от посочените от касатора пороци на обжалвания съдебен акт. Искането е да се остави в сила решението на районния съд и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание ответникът поддържа направените искания и изложените съображения в писменото възражение. В условията на евентуалност, при уважаване на касационната жалба, се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на жалбата и пледира за оставяне в сила на обжалваното решение. Според прокурора преценката на установените факти и събраните доказателства обосновава извода на въззивната инстанция за извършено нарушение.

Административният съд, като прецени доводите на страните, фактите, които се извличат от събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, участвала във въззивното съдебно производство, за която решението не е благоприятно.

С обжалваното пред районния съд НП № КХ-16/19.06.2024 г., издадено от Директора на ОДБХ - Варна, на „ПРОСПЕРИТИ ВАРНА – 1“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева на основание чл. 131, ал. 1, т. 1 ЗХ, за нарушение на чл. 8, § 4 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейски парламент и на Съвета за предоставяне на информация за храните на потребителите (Регламент (ЕС) № 1169/2011).

От фактическа страна въззивната инстанция приема следното:

Във връзка с постъпил в ОДБХ-Варна сигнал, вх.№ КХ-1127/05.03.2024 год., препратен от ОДБХ-Русе на 05.03.2024 год., Б. С., инспектор в ОДБХ Варна извършва проверка в обект: кухня-майка, с адрес на обекта гр. Варна, ул. “Петко Стайнов“ № 3, стопанисван от „Просперити Варна - 1“ ЕООД. При проверката е установено, че дружеството е променило информацията, съпровождаща дадена храна по отношение срок на годност, като на етикета, поставен на произведената от дружеството храна – „супа с агнешко месо“ за деца от 1 до 3 години, бил посочен срок на годност: до три часа, а съгласно експедиционна бележка/декларация за съответствие от 26.04.2024 год., дружеството е доставило на 26.02.2024 год. до обект – магазин „Чедо“, находящ се в гр. Русе „супа с агнешко месо“ партида 260224, в която експедиционна бележка е посочено, че производителят „Просперити Варна - 1“ ЕООД доставя до обекта готова за консумация храна, с посочен краен час на топлинна обработка 7:30 часа и срок на годност – използвай преди 12:30 часа, т.е. срок на годност 5 часа. От представената по време на проверката НАССР план е видно, че „Просперити Варна - 1“ ЕООД е определило срок на съхранение 3 часа след приготвянето на кулинарната продукция до доставка на клиенти при Тц (температура в центъра) 65 градуса С за топли ястия.

Констатираното несъответствие в срока на годност на посочената храна било прието като нарушение на правилото на чл. 8, § 4, изр. 1 от Регламент (ЕС) № 1169/2011, за което на дружеството е съставен АУАН № 69/13.03.2024 год. Депозираните възражения срещу АУАН, според които експедиционната бележка имала вътрешно-отчетна роля, не била на разположение на потребителя и информацията в нея не би могла да заблуди крайния потребител, без да се оспорва фактът, че е налице разминаване между информацията, изписана на етикета и тази на експедиционната бележка, не са възприети от административнонаказващия орган и на 19.06.2024 г. е издадено НП.

Така посочената фактическа обстановка е приета от въззивния съд за установена въз основа на свидетелските показания на актосъставителката, дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства – писмо от ОДБХ Русе, сигнал с вх. № 637/19.02.2024 год., доставен документ и снимка на етикет, възражение, становище, констативен протокол № 029988/05.03.2024 год., определяне границите на критичните контролни точки /част от НАССР план/, длъжностна характеристика на длъжност „инспектор“ в БАБХ, подписана от актосъставителката.

От правна страна, районният съд приема, че както АУАН, така и обжалваното НП са съставени от лица, в чиито правомощия се включват установяването на нарушения и налагането на наказания по ЗХ - компетентност, следваща от чл. 138, ал. 1, т. 1, респ. чл. 139, т. 1 от с. з., а и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство – АУАН и НП съдържат изискуемите реквизити, налице е единство между фактическо и юридическо обвинение, които са формулирани ясно и недвусмислено, като вмененото нарушение е индивидуализирано в достатъчна степен, за да може жалбоподателят да узнае в какво е обвинен.

Въззивният съд съобразява изискването на чл. 8, § 4 от Регламент (ЕС) № 1169/2011, стопанските субекти в хранителната промишленост в рамките на контролираните от тях дейности да не променят информацията, съпровождаща дадена храна, ако тази промяна би заблудила крайния потребител или по друг начин би намалила равнището на защита на потребителя и възможностите за крайния потребител да направи информиран избор, както е че стопанските субекти в хранителната промишленост носят отговорност за всякакви промени, които внасят в информацията за храната, съпровождаща дадена храна.

Направен е извод, че санкционираното дружество представлява стопански субект в хранителната промишленост, съгласно дефиницията на чл. 3, т. 3 от Регламент (ЕС) № 178/2002 на ЕП и на Съвета от 28.01.2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните във вр. с препращането от чл. 2, т. 1, б. "а" от Регламент (ЕС) № 1169/2011, както и че предметът на дейност на дружеството се включва в предметния обхват на Регламент (ЕС) № 1169/2011, съгласно чл. 1, т. 3 от същия.

Според състава на районния съд, разликата в информацията за срок на годност на етикета на произведената от дружеството храна - „супа с агнешко месо“, и тази, посочена в експедиционната бележка нарушава посочената отговорност на търговеца да не променя информацията - в конкретния случай за срок на годност, съпровождаща дадена храна, ако тази промяна би заблудила крайния потребител. Направен е извод, че деянието нарушава правилото на чл. 8, т. 4, изр. 1, във вр. с чл. 7, т. 1, б. "а" от Регламент (ЕС) № 1169/2011 - информацията за храните не трябва да бъде заблуждаваща, особено: а) по отношение на характеристиките на храната, и по-специално по отношение на нейната трайност.

В заключение с обжалваното решение е прието, че е нарушено правилото на чл. 8, т. 4, изр. 1 от Регламент (ЕС) № 1169/2011, т.к. наличната информация, в конкретния случай за срок на годност /трайност/, не отговаря на изискването да не е заблуждаваща, както и че е осъществен съставът по чл. 131, ал. 1, т. 1 ЗХ, като правилно е наложен минималния размер на предвидената санкция за това нарушение.

Районният съд обосновава и липсата на основания за приложение на чл. 28 ЗАНН.

По посочените съображения е потвърдено НП и в полза на ОДБХ – Варна е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Решението на районния съд е правилно.

Настоящият състав на съда споделя мотивите на РС – Варна за постановяване на НП от компетентен орган, за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в административнонаказателното производство, за осъществяването на състава на вмененото нарушение и правилната му квалификация, както и за законосъобразно определяне на имуществената санкция като вид и размер и за липсата на основания за квалифициране на деянието като маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. По отношение на посочените изводи, РС – Варна е изследвал обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото. При преценка на доказателствена сила на представените в хода на съдебното производство пред въззивната инстанция писмени доказателства и свидетелските показания на актосъставителката (разгледани поотделно и в тяхната съвкупност), правилно районният съд извежда релевантните факти и правилно ги отнася към приложимите материалноправни норми.

Настоящият състав на съда напълно възприема мотивите на въззивния съд и на основание чл. 221, ал. 2 АПК препраща към тях.

Не се установява наличието на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2, във вр. с ал. 1 НПК. Районният съд правилно е приложил материалния закон и не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила.

Касационната жалба е неоснователна.

Неоснователно касаторът настоява, че неправилно е ангажирана отговорността му, доколкото противоречива информация не е достигнала до потребителите. Посочената за нарушена материалноправна норма – чл. 8, § 4 от Регламент (ЕС) № 1169/2011, въвежда забрана за стопанските субекти в хранителната промишленост в рамките на контролираните от тях дейности да променят информацията, съпровождаща дадена храна, ако тази промяна би заблудила крайния потребител или по друг начин би намалила равнището на защита на потребителя и възможностите за крайния потребител да направи информиран избор, като изрично с регламента се сочи, че стопанските субекти в хранителната промишленост носят отговорност за всякакви промени, които внасят в информацията за храната, съпровождаща дадена храна. За да се приеме, че е нарушена визираната норма в случая е достатъчно установеното конкретно по казуса разминаване между данните за годността на храната в съпровождащата храната информация (каквито са както етикетът, така и експедиционната бележка). Фактът на разминаване като процесното по делото обуславя извод за липсата на гаранции, че крайният потребител не би се заблудил и същевременно за липса на гаранции за наличие на въведените стандарти за равнището на защита на потребителя. Ирелевантно е за съставомерността на деянието обстоятелството дали в случая цялата съпровождаща храната информация е достигнала по крайния потребител. Безспорно в случая се установява, че на етикета на храната е посочен срок на годност: до 3 часа, а в експедиционната бележка/декларация за съответствие от 26.04.2024 г. във връзка с доставката на тази храна в магазин „Чедо“, в гр. Русе, е посочен краен час на топлинната обработка 7:30 часа и срок на годност: използвай преди 12:30 часа, т.е. срок на годност 5 часа. Същевременно в разработена от касатора система за самоконтрол, включваща добри производствени и хигиенни практики и процедури, основаващи се на принципите на Системата за анализ на опасностите и критични контролни точки (НАССР) и осигуряване проследяване на храните, този срок на годност е 3 часа и изрично е посочено, че въпросните 3 часа годност са след приготвянето на кулинарната продукция до доставката на клиента, като под клиент следва да се разбира крайният потребител в случая, а не магазин „Чедо“.

Без значение са причините за съществуването на въпросната експедиционна бележка - същата е налична и представена от касатора в хода на извършената му проверка. Неоснователно е възражението на касатора за неизясняване на фактическата обстановка в този аспект. С оглед и гореизложеното от настоящата инстанция, неоснователно касаторът поддържа и неизясняване на поставените в касационната жалба въпроси - колко на брой и кои точна са потребителите, които са били затруднени от процесната информация, кое е подал и кой е получил въпросната експедиционна бележка, защо има само един подпис в тази бележка, какви са взаимоотношенията между касатора и магазин „Чедо“ и каква е била причината храната да е там. Фактите, които касаторът цели да установи с тези въпроси са ирелевантни за съставомерността на процесното административно нарушение.

По отношение доводът за нарушеното право на защита на санкционираното дружество:

В подкрепа на становището си за неоснователност на този довод на касатора, с основание ответникът се позовава на изложените от районния съд мотиви за неуважаване на искането на дружеството за отлагане на делото, което искане е обективирано в писмената молба, депозирана един ден преди насроченото открито съдебно заседание.

Призовката до дружеството е получена на 17.07.2024 г., т.е. почти два месеца преди насроченото за 12.09.2024 г. открито съдебно заседание. В молбата си санкционираното дружество сочи като основания да не се дава ход на делото краткото време от подаване на жалбата до насрочване на делото, летните отпуски и здравословното състояние на управителя, които са препятствали навременното упълномощаване на адвокат. Така посочените основания, не се явяват уважителни „обективни причини“ за отлагане на съдебното заседание. Жалбата е подадена на 02.07.2024 г., а откритото съдебно заседание е насрочено за 12.09.2024 г., който период не се явява „кратко време“. Действително в този период се ползват летните отпуски, но само в част от този период. Освен това здравословното състояние на управителя, сочено като причина за невъзможност за своевременно упълномощаване на процесуален представител, се явява само твърдение, неподкрепено с доказателства. Правилно районният съд приема, че дружеството е имало достатъчно време да организира защитата си. Не се явява доказано наличието на препятствие, което страната да не е могла да отстрани, поради което не се установява районният съд да е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, с което да е засегнато недопустимо правото на защита на санкционираното дружество. Следва да се посочи и че съгласно чл. 60, ал. 1 ЗАНН още в жалбата до съда следва да се посочат всички доказателства, на които жалбоподателят се позовава. Освен това по аргумент от чл. 61, ал. 4 ЗАНН съдът следва да даде ход на делото в случаите, дори когато жалбоподателят въобще не е бил намерен на посочения от него адрес.

Случаят не се явява маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН, предвид обществената опасност от извършеното деяние и целта на ЗХ да гарантира висока степен на защита на здравето и интересите на потребителите по отношение на храните.

Издаденото НП е законосъобразно, и като го е потвърдил, РС – Варна е постановил правилен и незаконосъобразен акт, който следва да се остави в сила.

При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяна, обезсилване или обявяване на нищожността му.

С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касационната жалба следва, на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 5 ЗАНН, във връзка с чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на по 80 лв. за настоящата съдебна инстанция. Съдът съобрази фактическата и правна сложност на спора, както и обема на правната помощ, предоставена от процесуален представител на административнонаказващия орган, който представител депозира писмено възражение по жалбата и се явява в открито съдебно заседание.

На основание чл. 221, ал. 2 АПК, вр. чл. 63в ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1234 от 24.10.2024 г. по АНД № 2710/2024 г. на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА „ПРОСПЕРИТИ ВАРНА – 1“ ЕООД, с ЕИК ********* да заплати на Областна дирекция по безопасност на храните –Варна сумата в размер на 80 (осемдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.

Решението не подлежи на обжалване.