№ 93
гр. К., 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:С. В. Г.
при участието на секретаря М. Т. М.
като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20215510101369
по описа за 2021 година
В исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество адв. В. И.
заявява, че на *** г. между ,,М.' ЕООД, ЕИК ***, в качеството му на
възложител и дружеството „В." ЕООД, ЕИК ***, в качеството му на
изпълнител бил сключен договор за доставка и СМР, по силата на който
страните се договорили възложителят „М." ЕООД, ЕИК *** да възложи, а
изпълнителят „В." ЕООД, ЕИК *** да изпълни със собствени сили и средства
СМР (Строително-монтажни работа) - доставка на покривен термопанел,
доставка на стенни панели, доставка на поликарбонат, доставка на обшивки и
аксесоари, монтаж на термопанели, монтаж на поликарбонат, монтаж на
обшивки, водосточна система и окомплектовка, съгласно оферта *** г.
Обект на договора бил: Цех за металообработване, находящ се в с. Е.,
Община К.. Общата стойност на сключения договор за строително-монтажни
работа – 125 078,69 лева с ДДС. Договорен начин на изплащане: обща
стойност на строителните материали - 95 606,09 с ДДС, като трябва да бъде
извършено предварително авансово плащане в размер на 50% от стойността
на материалите, а именно: 47 803,05 лева с ДДС при подписване на договора
и второ плащане в размер на 50% от стойността на материалите, а именно: 47
803,05 лева с ДДС преди доставка на материалите. Общата стойност на труда
и механизацията – 29 472,60 лева с ДДС, разделено на три плащания, а
именно: авансово плащане в размер на 60% от общата стойност на труда и
механизацията и по-точно: 17 683,56 лева с ДДС при подписване на договора;
второ плащане – 20% от общата стойност на труда и механизацията, а
именно: 5 894,52 лева с ДДС до три дни след монтажа на покривните панели;
трето плащане – останалите 20% от общата стойност на труда и
механизацията, а именно 5 894,52 лева с ДДС до три дни след първия дъжд за
доказване на безпроблемното функциониране на покрива.
1
Твърди, че на *** г., в град С. между дружество „В." ЕООД, ЕИК ***, в
качеството му на възложител и „М." ЕООД, ЕИК ***, в качеството му на
изпълнител бил сключен договор за подизпълнение - извършване на СМР –
доставка на покривен термопанел, доставка на стенни панели, доставка на
поликарбонат, доставка на обшивки и аксесоари, монтаж на термопанели,
монтаж на поликарбонат, монтаж на обшивки, водосточна система и
окомплектовка, изцяло съобразени със сроковете за изпълнение и другите
клаузи по договора от *** г. между „М.' ЕООД, ЕИК *** и В." ЕООД, ЕИК
***, съгласно оферта *** г., приложена към договора. Обекта на договора бил
същият като този на описания по-горе: Цех за металообработване, с. Е.,
Община К..
Сочи, че подизпълнителят „М." ЕООД започнал да изпълнява
задълженията си по договора за подизпълнение, като на *** два камиона, а
по-късно трети камион на ***г., превозващи оборудване и панели били
неоснователно спрени от основния възложител „М." ЕООД неоснователно
отказал да приеме оборудването. В резултат на това камионите и
оборудването, необходимо за изпълнение на договора престояли до *** г.
Заради недобросъвестното поведение на „М." ЕООД (основен възложител),
„М." ЕООД, начислило допълнителни разходи (за престои, възнаграждение на
шофьорите и др.) на „В." ЕООД. Общият размер на тези разходи възлизал на 4
576,64 лева с ДДС, (фактура № *** от дата *** г.). „В." ЕООД заплатил
сумата по фактурата на следващия ден. На *** г. след проведена среща между
представителите на „В." ЕООД и „М." ЕООД се съставил двустранен
протокол (приложен към ИМ), констатиращ недобросъвестните,
неоснователни и вредоносни действия на основният възложител ,,М." ЕООД,
като причина за възникналите допълнителни разходи от подизпълнителя. В
резултата на това неоснователното спиране и бавене на подизпълнителя „М."
ЕООД от основния възложител ,,М." ЕООД довело до имуществени вреди на
„В.“ ЕООД, изразяващи се в заплащането на тези непредвидени разходи на
подизпълнителя „М." ЕООД.
След този инцидент, ищцовото дружество съвестно изпълнило всичките
си задължения за извършване на СМР по договора от *** г. На *** г. бил
съставен и Акт за извършени СМР-образец *** г., детайлно описващ всички
дейности (от доставката на различните материали, като панелите аксесоарите
и др. до цената на СМР), техните отделни цени, квадратура и общо дължима
сума. Тя възлизала на 128 812,82 лева с ДДС.
Адв. И. твърди, че основният възложител ,,М." е заплатил значителна
част от дължимата стойност, а именно 113 289,64 лева с ДДС.
За удовлетворяване на остатъчната им претенция образували заповедно
производство по чл. 410 от ГПК пред Районен съд – К.. Образувано било
ч.гр.д. № 486/2021 г. по описа на съда. След образуване на делото провели
среща с представители на ответника, като се договорили да бъдат заплатени
остатъчната стойност от 15 523,18 лева, за което била издадена фактура №
*** от *** г. и сторените разноски по заповедното производство и
претенцията им да бъде оттеглена. За тяхна изненада на 18.03.2021 г.
получили сумата в размер на 11 789,04 лева.
Сочи, че при така стеклите се обстоятелства остатъкът по фактурата е в
2
размер на 3 734,14 лева. Разноските по заповедното дело също не са им
заплатени.
С оглед на гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че ответното дружество „М.“ ЕООД, ЕИК *** дължи
на „В." ЕООД, ЕИК *** остатъчната сума по фактура № *** от *** г., в
размер на 3 734,14, както и сумата в размер 4 576,64 – нанесени
имуществени вреди, изразяващи се в нелогичното и неоправдано забавяне и
неприемане на доставките от подизпълнителя „М." ЕООД, които ищецът е
заплатил или общо сумата в размер на 8 310,78 лева. Претендира
присъждането на разноски в настоящото и в заповедното производство, за
които представя списък.
С допълнителна молба вх. № 1227/25.05.2021 г. по описа на Районен съд
– К. пълномощникът на ищцовото дружество адв. И. прави уточнение на
петитума на исковата молба като моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че ответното дружество „М.“ ЕООД, ЕИК *** дължи
на „В.“ ЕООД, ЕИК *** остатъчна сума по фактура № *** от *** г. в размер
на 3 734,14 лева. Претендират и сумата в размер на 4 574,64 лева – нанесени
преки имуществени вреди, изразяващи се в нелогичното и неоправдано
забавяне и неприемане на доставките от подизпълнителя „М.“ ЕООД, които
ищецът е заплатил.
Пълномощникът на ищцовото дружество заявява, че конкретните преки
имуществени вреди се изразяват в начислени и заплатени разходи на
подизпълнителя, изразяващи с в престой, възнаграждение на шофьорите,
начислени от „М.“ ЕООД, ЕИК *** (подизпълнител) на „В.“ ЕООД, ЕИК ***
(изпълнител), за което е издадена фактура № *** и същата е заплатена.
Визираното е подробно описано в Двустранен протокол от *** г. между „М.“
ЕООД, ЕИК *** и „В.“ ЕООД, ЕИК ***.
Считат, че е налице претърпяна загуба, изразяваща се в заплатени
допълнителни разходи от изпълнителя, която загуба е пряко изчислена,
защото е обективирана в паричен еквивалент. Общата претендирана сума е в
размер на 8 310,78 лева.Излага съображения в писмени бележки по делото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от адв. Л. Д., в качеството
му на пълномощник на ответното дружество „М.“ ЕООД, с който изразява
следното становище по иска:
1. Не оспорват факта, че между страните по делото е сключен договор с
дата *** г., по силата на който ищецът, в качеството си на изпълнител, се
задължил спрямо ответника, в качеството му на възложител, да достави
подробно описаните материали и да извърши подробно описаните
строително-монтажни работа (СМР).
2. Твърдят, че договорът за доставка и монтаж от *** г. между ищеца
(изпълнител) и ответника (възложител) е със съдържанието, посочено в
документа - т. 1 от описа на писмените доказателства.
3. Твърдят, че при подписването на договора от *** г. доверителят му
не се е съгласявал посочените в него дейности (доставка на материали и
СМР) да бъдат извършени от трето лице - нито от „М." ЕООД, нито от друго
трето лице. Това изрично е потвърдено и от ищеца, който в
3
обстоятелствената част на исковата молба недвусмислено е записал, че
според договора задължението му е „да изпълни със собствени сили и
средства СМР".
4. Не отричат, че от *** г. (петък) до *** г. (вторник) доверителят му е
отказал да допусне да бъдат разтоварени камиони, за които
ищецът твърди, че били изпратени от „М." ЕООД в изпълнение на
задълженията си по договора за подизпълнение.
4.1. Оспорват твърдението в исковата молба, че това поведение на
доверителя му е: неоснователно отказва да приеме оборудването и
недобросъвестно поведение. Напротив, доверителят му е имал всички
основания да действа по този начин:
Заявява, че той не е бил уведомен, че някакви трети лица ще доставят
оборудването и ще извършват СМР, договорени с ищцовото дружество на ***
г.
Доставените панели били произведени в Т., а доверителят му е поръчал
и ищецът се е задължил да достави панели, които са произведени в Гърция,
т.е. доставено е нещо различно от договореното.
Сочи, че доставените, произведени в Т., панели не са имали сертификат
за пожарна безопасност, което е особено съществено неизпълнение на
договора до степен да направи стоката негодна за използване. Панелите били
предвидени за монтаж в Цех за металообработване. Пълномощникът на
ответното дружество заявява, че в тази промишлена сграда работят хора;
използват се скъпо оборудване и машини с цифрово-програмно управление;
съхраняват се в потока на производството и голямо количество както
инструмента, така и детайли, които са в различен технологичен етап на
обработка и т.н. Ето защо противопожарните изисквания са особено
завишени за този вид сгради. Липсата на сертификат за пожарна безопасност
на доставените панели ги е правело негодни за монтаж по наличните планове.
Наложило се е да се потърси съдействието на компетентните местни органи
по пожарна и аварийна безопасност, които да проверят доставените панели и
да позволят монтирането им в постройката. Всички тези действия са отнели
няколкото дни, за които ищецът твърди, че доверителят му неоснователно не
бил приел доставените му стоки и материали, което забавяне било причина
ищецът да плати неустойката на третото лице, която сега претендира
доверителят му да му възстанови.
4.2. Оспорват стойността на престой на трите камиона, описани в
обстоятелствената част на исковата молба и съответно - размера на
претендираната от ищеца вреда.
4.3. Оспорват и наличието на каквато и да било причинно-следствена
връзка между: поведението на доверителя му от *** до 1-ви септември 2020 г.
от една страна и издаването на фактура № *** от *** г. и плащането по нея -
от друга страна.
Сочи, че сам ищецът е описал какво се е случило: двете дружества по
договора за подизпълнение се събрали и решили, видите ли, че трето
дружество било виновно за престоя на три камиона. Че на всичкото отгоре
си определили и колко това трето лице да плати.
4
Счита, че представения двустранен протокол от *** г. недоказва
каквито и да било задължения на доверителя му спрямо ищеца. Защото този
протокол е непротивопоставим на неговия доверител най-малко на две
основания: 1/ ответникът не е участвал при съставянето на протокола; 2/ тъй
като този протокол е споразумение между ищеца и трето лице относно
осъществени факти и дължими престации (определени по основание и размер)
по правоотношение, по което ответникът не е страна
5. Оспорват твърдението, че договорът от *** г. Между ищеца и
доверителя му(ответник) е бил изпълнен точно, качествено и в срок.
Напротив, договорените СМР не са били изпълнени според договора -
останали са недовършени работа за около 25 000 лева. Ето защо доверителят
му наел друг изпълнител, който да довърши работата все още работа на
същия обект.
6. Оспорват твърдението, че доверителят му (възложител) не е заплатил
на ищеца (изпълнител) всички свои задължения по договора от *** г.
Напротив, ответното дружество е заплатило всички суми по този договор,
включително и за несвършената от ищеца работа.
Относно представените с исковата молба писмени доказателства
заявява, че:
1. Договорът за доставка и СМР от *** г. е допустими и относим към
спора.
2. Договорът за доставка и СМР от *** г. е неотносим към предмета на
спора, тъй като спорът е на основание договора за доставка и монтаж от *** г.
Освен това, договорът за подизпълнение е непротивопоставим на доверителя
му, тъй като той не е участвал при сключването му. Ето защо възразява
договорът за подизпълнение да бъде допуснат като доказателство по делото.
3. По съображенията в предходната точка възразява да бъде допуснат
като доказателство и протоколът от *** г. между „В." ЕООД и „М." ЕООД.
4. Възразява да бъде приета като доказателство по делото и фактура №
*** от *** г., издадена от „М." ЕООД към „В." ЕООД, тъй като тя установява
доставка между ищеца и трето по делото лице. В тези правоотношения
доверителят му не е страна, поради което фактурата му е непротивопоставима
в настоящото дело.
5. Казаното в предходните точки съответно се отнася и за стокова
разписка № *** от *** г., издадена от „М." ЕООД към „В." ЕООД, поради
което е непротивопоставима в това дело на доверителя му. Не разбира как със
документ „стокова разписка за продажба на стока" може да се удостовери
начисляването на такса престой на камиони.
6. По изложените по-горе съображения възразява да бъде прието като
доказателство и платежно нареждане 04.09.2020 г., с което „В." ЕООД е
платило на „М." ЕООД парична сума в размер на 4 576,64 лева.
7. Категорично възразяват да бъде приет като доказателство и
документът, озаглавен Протокол/Акт за извършени СМР-***.
Сочи, че в строителните книжа, които се съставят в хода на
строителството липсва такъв акт - ***. Има образци на актове, които
5
установяват определени етапи на строителството, но приложения от ищеца
документ не отговаря на нито един от тези образци. Освен това, от
представеното копие не се вижда документът да е подписан от представител
нито на ищцовото дружество, нито на „М." ЕООД. Следователно този
документ не може да бъде противопоставен на ответника като доказателство
за негови задължения към ищеца.
8. Изрично оспорват като доказателство и фактура № *** от *** г.,
тъй като тя не отразява вярно извършената от ищеца доставка. Фактурата е
основана на фактите и обстоятелствата, отразени в документа, озаглавен
Протокол/Акт за извършени СМР — ***. Тъй като последните не са се
осъществили в обективната действителност, то и фактурата не отразява
правилно извършените от автора й доставки. В съдебно заседание адвокат А.
Станечева в качеството й на пълномощник на ответното дружество моли съда
да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Подробни
съображения излага в писмена защита по делото.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното частно гражданско дело № 486/2021г. по описа
на Районен съд - К., на основание чл.410 от ГПК съдът е издал срещу
длъжника „М.“ – село Е. заповед за изпълнение на парично задължение
№260423/12.02.2021г., за сумата 20 099.82 лева, от които : 4 576.64 лева –
имуществени вреди, 15 523.18 лева неплатен остатък от дължимо
възнаграждение, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
09.02.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1 602 лева
разноски по делото.
В срока по чл. 414 ГПК е постъпило писмено възражение от длъжника
„М.“ – село Е., чрез управителя М.К., че не дължи изпълнение по издадената
заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 489/2021 г. по описа на Районен съд –
К., което е обусловило правния интерес на ищеца от завеждане на настоящия
специален установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК.
По делото не се спори, а това се установява, че на ***г. между „М.“
ЕООД от една страна в качеството му на възложител и от друга страна „В.“
ЕООД в качеството му на изпълнител е сключен договор за доставка и
строително – монтажни работи СМР/. Страните са се уговорили съгласно
договора ответникът „М.“ ЕООД да възложи, а ищецът „В.“ ЕООД да
изпълни със собствени сили и средства СМР : доставка на покривен
термопанел, доставка на стенни панели, доставка на поликарбонат, доставка
но обшивки и аксесоари, монтаж на термо панели, монтаж на поликарбонат,
монтаж на обшивки, водосточна система и окомплектовка, съгласно оферта
1616 – 3/*** г. Обект : цех за металообработване село Е., община К..
Стойността на материалите и догорените строително – монтажни работи,
съгласно Договор за доставка и СМР от ***г. е в размер на 125 078.69 лева.
Страните са уговорили съгласно Договор за доставка и СМР от ***г.
следния начин на плащане : Общо материали – 95 606.09 лева с ДДС. Първото
авансово плащане е при подписване на договора – 50 % на стойност 47 803.04
лева; Второто плащане е преди доставката на материалите 50 % на стойност
6
47 803.04 лева с ДДС. Общо труд и механизация – 29 472.60 лева с ДДС.
Първото авансово плащане е при подписване на договора – 60 % на стойност
17 683.56 лева с ДДС; Второто плащане е до три дни след монтажа на
покривните панели – 20 % на стойност 5 894.52 лева с ДДС; Третото,
последно плащане е до три дни след първия дъжд за доказване на
безпроблемно функциониране на покрива – 20 % на стойност 5 894.52 лева с
ДДС /лист 6 от делото/.
Не е спорно и че на ***г. „В.“ ЕООД, в качеството му на възложител и
„М.“ ЕООД, в качеството му на изпълнител е сключен договор за
подизпълнение – извършвана на СМР. От същия се установява, че ищецът е
превъзложил на третото лице „М.“ ЕООД дейностите предмет на
първоначалния договор сключен между ищеца и ответника. /лист 7 от
делото/.
По делото е представен протокол/акт за извършване на СМР – ***
/№1/***г., който не е подписан от представители нито на „М.“ ЕООД нито от
„В.“ ЕООД. /лист 12 от делото/.
Представен е и Протокол от ***г. подписан от представители на „В.“
ЕООД и „М.“ ЕООД за извършените дейности по договор от ***г. /лист 8 от
делото/.
От съдържанието на фактура №***/10.11.202. се установява дължимо
плащане за следната услуга : извършени СМР по договор съгласно ***/*** г.
на обект „Цех за металообработване с. Е., община К.“.
От Представената по делото е и фактура №***/***г. и стокова разписка
се установява, че трето лице „М.“ ЕООД е издало на „В.“ ЕООД счетоводен
документ за дължима сума в размер на 4 576.64 лева с основание „такса
престой камиони“ /лист 9 от делото/.
Договор за транспорт от 20.08.2020г. От същия се установява, че“М.“
ЕООД е поръчало извършването на транспорт с условие товарене и
разтоварване – в срок от 12 часа. При просрочие на това време се дължи
неустойка 320 евро за всеки нови 12 часа /лист 159-161 от делото/.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на
свидетелите Т.Р.Т. и С.Р.И..
Свидетелят Т. работил във „В.“ ЕООД „упълнощено лице съм“. Знаел за
събитията на ***г. и ***г. На *** му се обадил по телефона С.И., който му
казал, че доставките за село Е. са пристигнали На *** бил в Е. и видял, че
камионите били там. Камионите били на „М.“ като подизпълнител. Сочи, че
камионите трябвало да бъдат три, но третия камион липсвал. Заявява, че
камионите били на около 200 метра извън предприятието на импровизиран
паркинг. Камионите били там от сутринта на *** , но никой не ги приел, тъй
като нямало представител на „М.“. Принципно трябвало да ги приемат
веднага. Опитал да уведоми някой от „М.“, но никой не вдигал телефоните.
Третият камион дошъл на 1-ви, „тогава вече М. се появи с неговото
обкръжение от работници и преводачи“. Около 10 часа от преводачката
разбрал, че камионите ще бъдат приети и разтоварени. В 5 часа следобед,
когато са прибрал в С. му се обадил собственика на „М.““каза, че ще вика
полиция, защото камионите са били вкарани вътре, портала затворен и М. е
7
казал, че остават там и няма да се разтоварват, т.е арестувани…“. Сочи, че
камионите стояли четири дена. „М.“ поискала от „В.“ да се заплати престоя
на камионите по издадена фактура „в размер на 4 хиляди и няколко лева“.
Свидетелят И. е управител на „М.“ ЕООД. Знаел за събитията между
28.08. и 01.09. Фирмата е доставчик и подизпълнител на „В.“, били
ангажирани за доставка на термопанели на обекта на „М.“ в село Е.. Цялата
поръчка свързана с доставка на термопанелите „се събира в три камиона“.
Сочи, че първо дошли два от камионите, а след още един ден и третия
камион. Присъствал когато пристигнали първите два камиона, за да се увери в
количеството и качеството на стоката и да я предаде на „В.“, които искали
доставката да бъде на обекта, на който ще бъдат монтирани. Заявява, че след
като пристигнали„М.“ отказал да приеме и разтовари камионите. Били
принудени да търсят алтернативи или да разтоварят камионите на друго
място и/или да търсят хотел за шофьорите, където да нощуват, тъй като били
турски граждани. Твърди, че Т.Т. му казал, че „М.“ са уведомени и имало
осигурен кран, който да извърши разтоварването. Заявява, че „М.“ ЕООД
няма преки отношения с „М.“.
По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза,
която е депозирала писмено заключение, което не е оспорено от страните и
съдът възприема същото като компетентно и добросъвестно изготвено. От
заключението на експертизата се установява, че ***/***г. е изготвен за
извършени СМР към договор от 22.07.2020г. като по делото има приложени
договор за доставка и СМР от *** между „М.“ ЕООД и „В.“ ЕООД, съгласно
оферта от ***г., приложено към договора. Вещото лице сочи, че съгласно
офертата стойността на предвидените за извършване СМР възлиза на
125 078.69 лева. В протокола представляващ *** сумата получена за
извършените СМР възлиза на 128 812.82 лева. От заключението се установява
още, че при съпоставяне на отделните видове и количества СМР предвидени в
офертата и тези описани в *** се забелязват разминавания, които са
допустими, но те се описват и съответно се приемат от строителя,
възложителя, проектанта и надзорната фирма на база междинни протоколи за
отделните видове СМР. Посочено е, че има разминаване в бройката и площта
на стенните панели, както и в бройката и дължината на обшивките и
аксесоарите при монтажа на покривните и стенни елементи, при вътрешното
било има допълнителни монтажни елементи и разлика в отделните видове
СМР. Всичко това е допустимо, но се доказва и приема от двете страни и от
надзорната фирма, като се съставя протокол за извършените видове СМР на
отделните нива. По делото няма представени такива протоколи. Вещото лице
сочи, че е допустимо да има разминаване между видовете и количеството
СМР по договоро и тези описани в протокола, но тези различия се описват в
заповедната книга и се одобряват от проектанта, надзора и възложителя.
Установява се още, вещото лице не може да даде категоричен отговор на
поставените му въпроси, тъй като не са представени на актове обр.7 и обр.12.
По делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза,
чието заключение съдът приема като компетентно и добросъвестно
изготвено. От заключението на експертизата се установява, че ***/***г. е
осчетоводена в счетоводството на „М.“ ЕООД като е дебитирана счетоводна
сметка 613 „Разходи за придобиване на ДМА“ с нетната стойност по
8
фактурата. Фактурата е осчетоводена със следната счетоводна статия и в
размер както следва :“Разходи за придобиване на ДМА“ 12 935.98 лева;
„Начислен ДДС на покупките“ 2 587.20 лева; „Доставчици“ 15 523.18 лева.
Стойността на материалите и договорените СМР, съгласно Договор за
доставка и СМР от ***г е в размер на 125 078.69 лева. Посочено е, че „М.“
ЕООД е извършил следните плащания, с основание първични счетоводни
документи: по фактура № *** от *** г., платени 47 803.05 лева; по фактура №
*** от *** г. платени 65 486.60 лева и по фактура ***/***г., платени
11 789.04 лева. Обща стойност на платените средства: 125 078.69 лева. От
отговорите на вещото лице дадени в съдебно заседание се установява, че
процесната фактура е налична в счетоводния архив на дружеството и е
осчетоводена надлежно по съответните счетоводни сметки, в частност и
посочената сметка за отчитане на ДДС следва да се счита, че същата участва
при формиране на данъчната основа за съответния отчете период респективно
стойността и следва да бъде приета в сумата за този отчетен период, която
формира и съответната стойност на данъчен кредит за периода.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Предявени са обективна съединени искове с правно основание чл.422 от
ГПК, във връзка с чл.79, ал.1, чл.266, ал.1 и чл.82 от ЗЗД.
След подаване на исковата молба с уточняваща молба ищецът е заявил
че претендира сума общо в размер на 8 310,78 лева, от които : 3 734,14 лева
неплатен остатък по фактура №*** от *** представляваща възнаграждение по
договор за доставка и СМР от ***г. на 4 574,64 лева – нанесени преки
имуществени вреди, изразяващи се в нелогичното и неоправдано забавяне и
неприемане на доставките от подизпълнителя „М.“ ЕООД. Тъй като не са
били основанията за изменение на иска по чл.214 от ГПК съдът счита, че
следва да се произнесе по размера на първоначално предявения иск.
Съгласно разпоредбата на чл.258 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/ с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой
риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната -
да заплати възнаграждение. Съобразно правната характеристика на договора
за изработка, същият е неформален, консенсуален, двустранен и възмезден
договор.
В това производство в тежест на ищеца е да докаже, че между страните
има сключен договор за извършване на определени СМР за твърдените от
него обем на дейности тяхната стойност, че е извършил договорените работи
и същите са приети от възложителя, но частично не са заплатени, както и че
поради неизпълнение на задълженията на ответника ищцовото дружество е
претърпяло вреди.
На основание чл.154 от ГПК в тежест на ответника е да докаже
възраженията си : че ищецът няма право да превъзлага изпълнението на
договорените дейности на трети лица, че ищецът не е изпълнил задълженията
си по договора, че ответникът няма непогасени задължения по договора и че
от страна на ответника не е на лице виновно неизпълнение на задълженията
му по процесния договор.
По делото не е спорно, че между ищеца и ответника са на лице
9
договорни отношения за извършване на СМР, установени като видове,
количество и цена в договор за доставка и строително – монтажни работи от
***г.
Установяването на изпълнена и приета работа може да се извърши с
различни доказателствени средства чрез писмени доказателства /приемо –
предавателен протокол за конкретно извършени работи, двустранно подписан
протокол за изпълнени с посочени видове, количество и стойност и други/.
Едно от основните задължения на поръчващия /възложителя/ е да приеме
извършената съгласно договора работа, като при приемането той трябва да
прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно
изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се
открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. При
прегледа и приемането на работата съконтрахентите могат да подпишат
протокол, в който да удостоверят количеството и качеството на извършената
работа и да определят дължимото възнаграждение съобразно изпълнението в
количествено и качествено отношение. Двустранно подписаният между
страните протокол по своята същност представлява приемо – предавателен
протокол за конкретно извършените видове работи. По правната си
характеристика този протокол е частен свидетелстващ документ. По делото
няма доказателства ищецът да е изпълнил възложената му работа, която да е
прието от възложителя/ответника с подписан ***. Протокол/акт за извършени
СМР не може да бъде ценен като писмено доказателство, тъй като същия не е
подписан и няма качеството на документ, а само на проект на такъв.
Отразените в него количества СМР и съответните им стойности не са приети
от възложителя по договора в този смисъл съставянето на протокола не е
основание за възникване на задължението за плащане, съгласно разпоредбата
на чл.266 от ЗЗД. От заключението на съдебно – техническата експертиза, че
не са съставяни и подписани междинни актове, въз основа на които да се
състави окончателния акт. От изложеното се налага извода, че не е на лице
условието за пораждане дължимостта на плащането – надлежно приемане на
извършената работа. Представения по делото протокол от *** г. е относим
към договорните отношения между „В.“ ЕООД и „М.“ ЕООД. Следва да
бъде отбелязано, че в раздел III, т.1.2 от договора за доставка и строително –
монтажни работи от ***г. страните са уговорили, че третото последно
плащане се дължи в срок от 3 дни след първия дъжд за доказване на
безпроблемно функциониране на покрива. По делото ищецът не твърди този
факт да е настъпил.
Представения по делото договор за доставка и СМР от ***г. сключен
между „В.“ ЕООД и „М.“ ЕООД е ирелевантен за спора, тъй като страни по
същия са „В.“ ЕООД и трето лице „М.“ ЕООД, на когото ищецът е възложил
извършване на дейности предмет на договора между ищеца и ответника.
Следва да се отбележи, че по делото няма доказателства ответното дружество
да е давало съгласие дейностите по договора от ***г. сключен между ищеца и
ответника да се извършват от подизпълнител. В самия договор е посочено, че
ответното дружество е възложило на „В.“ ЕООД да изпълни със собствени
сили и средства СМР, съгласно приложената към договора оферта.
От неоспореното заключение на съдебно-икономическата експертиза се
установява, че ответника е изплатил на ищеца по делото сумата, посочена
10
като стойност на всички СМР, а именно 125 078 лева. Действително по
представената по делото фактура №***/***г. е извършено частично плащане
до размера посочен в договора. По делото не са събрани доказателства
ответното дружество да е възложило на ищцовото извършването на
допълнителни дейности, извън предмета на договора от ***г., които да са
били изпълнени и надлежно прието от възложителя. По изложените
съображения съдът приема в случая няма основание ищецът да претендира
допълнително плащане извън обема на писмено договорените дейности.
Фактът, че ищецът е издал данъчна фактура без да е осъществено посоченото
в нея основание за издаване не поражда задължение за ответника да извърши
плащане. Това е така, защото сама по себе си фактурата не е основание за
плащане на цената една стока. /в този смисъл Решение № 987 от 26.11.2004
по гр.дело №157/2004 на ВКС, ТК/. Задължението за плащане се поражда от
осъществяване на стопанската операция, за която е съставена фактурата.
Съгласно разпоредбата на чл.82 от ЗЗД обезщетението обхваща
претърпяната загуба и пропусната полза, доколкото те са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат
предвидени при пораждане на задължението. Но ако длъжникът е бил
недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди.
От представените по делото фактура №***г и стокова разписка за
продажба на стоки се установява, че третото лице „М.“ ЕООД е издало на
„В.“ ЕООД данъчен документ за дължима сума в размер на 4 57664 лева с
основание „такса престой камиони“. От преводно нареждане от 04.09.2020г. е
видно, че задължението по фактурата е платено. За основателността на иска в
тежест на ищеца е да докаже, че заплатените от него „такси“ се дължат на
виновно поведение на ответника довела до забавено разтоварването и
приемането на стоките.
За установяването на тези обстоятелства са събрани и гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите Т.Р.Т. и С.Р. И.. Свидетелят Р.
заявява, че камионите на „М.“ ЕООД стояли 4 дни до предприятието без да
бъдат разтоварени. От неговите показания се установява, че преди
извършване на доставките не е осъществил контакт със служители на
ответното дружество, за да ги уведоми за предстоящата доставка. Свидетелят
И. управител на „М.“ ЕООД заявява, че няма преки отношения с „М.“ ЕООД.
Заводът доставчик наема спедиторска фирма, която да извърши доставката.
За да е налице основателност на иска по чл.82 от ЗЗД ищецът трябва да
докаже, че е претърпял загуба, която е била предвидима за ответника и която
се дължи на неговото неизпълнение.
От събраните по делото доказателства се налага извода, че ответникът
не е имал задължение да приеме доставените му материали, тъй като същите
се доставени от трето лице, с което същия не е в облигационни задължения.
По делото се установи, че ответникът не е бил предупреден, че едно трето
лице за договорните отношения лице ще извърши доставката на определена
дата. В този смисъл са и свидетелските показания от които се установява, че
пред доставката служители на ответника не са били уведомявани за
пристигането на камионите, тяхното приемане и разтоварване.
От представения по делото договор за транспорт от 24.08.2020г. се
11
установява, че третото лице „М.“ ЕООД е поръчало транспорт, с условие за
товарене и разтоварване – в срок от 12 часа. При просрочие на това време се
дължи неустойка от 320 евро за всеки 12 часа. С оглед обстоятелството че
поръчката за транспорт е направена от третото лице „М.“ ЕООД и то посочва
правилата в точки 1 до 12 се налага извода, че уговорената санкция за
забавено разтоварване е в негово полза, а не в негова тежест т.е не е
договорена неустойка за доставчика на термопанелите, а за превозвача. По
делото няма събрани доказателства основанието за плащане на тези „такси“ и
начина, по който е формиран техния размер.
Предвид изложеното съдът намира предявените искове за сумата
20 099.82 лева от който, от които: 4 576.64 лева имуществени вреди и
15 523.18 лева неизплатен остатък от дължимо възнаграждение по Договор за
доставка и строително монтажни работи от ***г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК – 09.02.2018г., за неоснователни, поради което следва да бъдат
отхвърлени.
По отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът възприема
следното:
В разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за
съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът също има право да иска
заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част
от иска. Дължимите от ищеца на ответника разноски са в размер на 1 100
лева, представляващи възнаграждение за вещо лице и възнаграждение за един
адвокат.
Съгласно чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на
разноски, представя на съда списък на разноските най – късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен
случай тя няма право до обжалва решението в частта му за разноските. В
настоящия случай и двете страни са представили списъци на разноските.
Воден от горните мотиви съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 422 предявеният иск за признаване за
установено по отношение на „М.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление село Е., община К., ***, представлявано от управителя М.К.
съществуването на вземането на „В.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление град П., ***, представлявано от управителя В. Г. М. за сумата
20 099.82 лева, от които: 4 576.64 лева имуществени вреди и 15 523.18 лева
неизплатен остатък от дължимо възнаграждение по Договор за доставка и
строително монтажни работи от *** г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 09.02.2018 г, за изпълнението на което парично
задължение е издадена заповед № 260423/12.02.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, по частно гражданско дело 486/2021г.
по описа на Районен съд – К., като неоснователен.
12
ОСЪЖДА „В.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
град П., ***, представлявано от управителя В. Г. М. да заплати на „М.“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление село Е., община К., ***,
представлявано от управителя М.К. сумата от 1 100 лева, представляваща
направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
13