Р Е Ш
Е Н И Е
Номер
1103/5.6.2019г. Година 2019 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд четвърти
състав
На тринадесети май Година две хиляди и деветнадесета
В публичното съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС ШКОДРОВ
като разгледа докладваното от Председателя наказателно
административен характер дело номер 1736
по описа за две хиляди и деветнадесета година.
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП №03-009210/28.03.2018г. на
Директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, с което на «Т.м.”
АД е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500
лева на основание чл.414 ал.1 от КТ.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвяне на мотивите.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството е образувано по жалба на
управител на санкционираното дружество против НП №03-009210/28.03.2018г.
на Директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, издадено на
основание чл.416 от КТ.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление
като незаконосъобразно. Сочи се, че дружеството своевременно и надлежно е
отстранило нарушението, като от него не са настъпили вредни последици.
Допуснатия пропуск е изолиран случай и е следвало да се приложи разпоредбата на
чл.415В от КТ. Изразява се становище , че са нарушени чл.57 ал.1 т.5 и чл.42
т.4 от ЗАНН, както и че неправилно не е преценен случая като маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН.
С допълнителна молба се поддържат основанията
за отмяна на наказателното постановление, наведени с жалбата.
В съдебно заседание не се явява представляващ дружеството.
Процесуален
представител на въззиваемата страна оспорва жалбата.
По същество счита, че наказателното постановление следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
На 23.02.2018г., по повод на постъпил сигнал, служители на ДИТ – Варна , сред които св. И.,
извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект – лафка V070, находящ се в гр. Варна, ул.”Тодор Влайков”, автобусна
спирка ОУ „Елин Пелин“, стопанисван от „Т.м.” АД. След извършена проверка на
място, била насрочена и последваща
документална проверка.
При проверката били предоставени допълнително присъствени
форми , при което св. И. установила, че в обекта е въведено сумирано
изчисляване на работното време. За лицето Розалия Желязкова – продавач консултант,
при сумираното изчисляване на работно време, за период от 26.11.2017 г. до
02.12.2017г., включително – седем дни , в които лицето е работило, не била
осигурена непрекъсната седмична почивка от минимум 24 часа при промяна на
смените при сумираното отчитане на работното време, съгласно ПВТР.
На 21.03.2018г. св. И. съставила акт за установяване на
административно нарушение срещу дружеството „Т.м.“ АД за това, че като
работодател е допуснало при промяна на смените при сумирано изчисляване на
работното време неосигуряване на непрекъсната седмична почивка не по- малко от
24 часа на лицето Розалия Станимирова Желязкова. Посочени били периодът на
полагане на труд, длъжността на работника, датата на нарушението, както и
доказателствата , които потвърждават извършеното нарушение. Била посочена и
правна квалификация на деянието. Акта за установяване на административно
нарушение бил надлежно предявен и връчен на представляващ дружеството. В
графата за възражения не били вписани такива, като такива не постъпили и впоследствие по АНП.
Въз основа на акта за
установяване на административно нарушение административно наказващият орган е
издал НП №03-009210/28.03.2018г., възприемайки изцяло установената от
служителите на ДИТ фактическа обстановка и давайки правна квалификация на
извършеното нарушение по чл.153 ал.3 от КТ. На дружеството е било наложено
административно наказание на основание чл.414 ал.1 от КТ – имуществена санкция
в минималния предвиден размер.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по
делото доказателства - приложените по административно наказателната преписка
писмени доказателства- копия от отчетна форма за месец ноември 2017г. и месец
декември 2017г.; правилник за вътрешния трудов ред и др. , както и гласните
такива-показанията на св. И.. Фактическата обстановка не се оспорва и с
въззивната жалба.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът констатира следното :
Административно
наказателното производство по установяване на нарушението е било съобразено с
изискванията на процесуалния закон. И при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение, и при издаване на НП са спазени всички срокове и
процедури по тяхното издаване. Съобразени са изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Проверяващите
обективно, всестранно и пълно са отразили фактическата обстановка на база на
събраните доказателства – собствените си възприятия и писмените доказателства,
установяващи наличието на трудово правоотношение , полагане на труд на смени в
рамките на седемдневен период, без при промяна на смените да е осигурена
минимална непрекъсната седмична почивка. В акта за установяване на
административно нарушение е била посочена правилната правна квалификация на
описаното административно нарушение. Административно наказващият орган, на база
на събраните доказателства е направил единствения възможен извод за извършено
административно нарушение от категорията на нарушенията по чл.153 ал.3 от КТ. Съдът
намери, че при определяне размера на административното наказание имуществена
санкция, административно наказващият орган правилно е определил санкционната
норма и вида на административното наказание.
Правилно е било ценено, че нарушението се извършва за първи
път, което се цени от настоящият състав на съда като смекчаващо отговорността
обстоятелство и при липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства,
обосновава определяне на наказанието в минимален размер.
Що се отнася да
наведените с жалбата и в съдебно заседание възражения, съдът намира следното:
С жалбата се сочи, че дружеството своевременно и
надлежно е отстранило нарушението, като от него не са настъпили вредни
последици. Допуснатия пропуск е изолиран случай и е следвало да се приложи
разпоредбата на чл.415В от КТ.
Съдът намира , че в настоящия казус не е приложима
хипотезата на чл.415В от КТ, тъй като на първо място нарушението е
неотстранимо. С извършеното нарушение се засяга правото на почивка и
възстановяване на работника, като безспорно , при положения труд без седмична
почивка не по- малко от 24 часа и за
работника са настъпили вредни последици, изключващи приложението на
привилегирования текст от КТ.
Изразява се становище
, че са нарушени чл.57 ал.1 т.5 и чл.42 т.4 от ЗАНН.
Съдът, при проверка
на обстоятелствените части на АУАН и НП не констатира да са допуснати сочените
нарушения. Напротив – в АУАН и НП се
съдържат всички обстоятелства на извършване на нарушението – посочен е
конкретният работодател, конкретизиран е обект, където се осъществява
дейността, факта на въведеното сумирано изчисляване на работното време и неизпълнението
на задължението за осигуряване на междуседмична
почивка. В НП е посочено въз основа на какви доказателства се издава, като са
посочени приложените по АНП копия от график за м.11 и м.12.2017г.; ПВТР и др.
На последно място се
счита, че неправилно не е преценен случая като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Установените по делото факти не припокриват хипотезата на
чл.28 от ЗАНН, тъй като конкретния случай не показва занижена степен на
обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид и в този смисъл правилно въззивното дружество
е било санкционирано за извършеното административно нарушение. Касае се за
установено нарушение по отношение на работника, с което е било засегнато правото му на отдих и което
застрашава здравето на полагащото труд лице.
След като взе предвид съобразността на съставения акт за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление с
изискванията на процесуалния и материалния закон, съдът намери, че
наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
Водим от горното,
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: