Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260021
гр. ВРАЦА, 17.02.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в публичното заседание на 21.01.2021г.
в
състав:
Окръжен съдия: НАДЯ ПЕЛОВСКА
в присъствието на: секретар Миглена Костадинова
като разгледа докладваното от съдията Пеловска
търг. дело N 16
по
описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
ЗАД“БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“-гр.София е предявило иск против А.М.Т., В.М.Т. и М.М.Т.,***, за
солидарното им осъждане да заплатят сумата от 3000 лв.- частично от общата сума
от 135 430,85 лв., представляваща регресно вземане по щета №470417181841319,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на
иска до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 06.08.2018г. в резултат на късо
съединение в ел.инсталацията на стопанска постройка, находяща се на *** в с.***,
собственост на ответниците, избухнал пожар, който се разпространил и върху
паркирания под навеса на постройката телескопичен товарач /фадрома/ марка „JCB“, модел „536-60 AGRI“ с рег.№ЕН***,
собственост на „Уникредит Лизинг“ЕАД-клон Плевен. Сочи се, че във връзка с
пожара е образувано ДП №460/2018г.по описа на РУ-Бяла Слатина, в хода на което
е установено, че пожарът е възникнал в резултат на късо съединение в
ел.инсталацията, захранваща осветителното тяло, намиращо се в помещението на
постройката зад фадромата. Твърди се също, че към момента на настъпване на
пожара за фадромата е налице сключена застраховка „Каска Стандарт“ в ЗАД“БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, при което е образувано щета №440121131806674 и е изготвен
опис на щетите, въз основа на който е установено, че застрахованата вещ е
напълно унищожена и възстановяването й е икономически нецелесъобразно. подвържа
се, че действителната стойност на застрахованата имущество към датата на
настъпване на застрахователното събитие е 136 383,41 лв., от които е
приспадната сумата от 952,56 лв., представляваща стойността на продадените за
скрап останки от машината. Сумата от 135 430,85 лв., оставаща след
приспадането, е изплатена на застрахования собственик „Уникредит
Лизинг“ЕАД-клон Плевен на 21.12.2018г. под формата на застрахователно
обезщетение.
Въз основа на изложеното ищецът поддържа, че разполага с право на регресен
иск против ответниците, като собственици и лица, под чийто надзор се намира
вещта, от която са произлезли вредите.
С писмена молба от 23.01.2020г.
ищецът е направил увеличение на предявения частичен иск, като е заявил, че
предявява същия за сумата от 30000 лв. Изменението е допуснато с протоколно
определение от 04.02.2020г.на РС-Бяла Слатина, пред който искът първоначално е
бил предявен.
По искане на ищеца, в съдебно
заседание на 21.01.2021г. е допуснато ново изменение на предявения иск чрез
увеличаването му по размер, съобразно което искът се счита предявен за сумата от 135430,85 лв.
С молба вх.№2336/17.03.2020г., както и в с.з.на 28.07.2020г. ищецът е
уточнил, че предявява иска на основание чл.410, ал.1, т.3 от КЗ, във вр.с чл.50
от ЗЗД, солидарно против тримата ответници, в качеството им на собственици и
лица, под чийто надзор се намира вещта, от която са произлезли вредите.
В съдебно заседание на 09.10.2020г. пълномощника на ищеца е уточнил, че
адресът на недвижимия имот, за който се твърди, че е собственост на
ответниците, е изписан погрешно в исковата молба като ***, вместо правилното ***.
Препис от исковата молба е бил връчен на ответниците А.М.Т. и В.М.Т., но
отговор от тях не е постъпил. В провежданите от 28.07.2020г. открити съдебни
заседания по делото, упълномощения от тях адвокат И.В. е оспорвал иска,
поддържайки, че е недопустим, тъй като ответниците не са собственици на
посочения в исковата молба недвижим имот.
По реда на чл.131 от ГПК ответникът М.М.Т. е ангажирал писмен отговор, че
оспорва иска. Твърди, че не е пасивно
легитимиран по иска, както и че ищецът не разполага с право на регресен иск,
той като ответникът е бил лишен от възможността да вземе отношение по
претенциите на застрахователя и да участва в производството по определяне на
застрахователното обезщетение. Ответникът поддържа също, че искът е и
неоснователен, тъй като старата електрическа система в имота никога не е била използвана и не е свързвана
към ел.мрежата, а в действителност т.нар.“ел.инсталация“ представлява кабел,
свързан от електрическото табло, извън сградата и имота, със съответни защити,
който през прекъсвач /ключ/ е захранвал осветително тяло-крушка. Твърди се, че
захранващият проводник е със стандартно сечение с оглед мощността на
консуматора и действията по изграждането му са извършени от правоспособен електротехник. Ответникът оспорва твърденията
на ищеца, че пожарът е възникнал в резултат на късо съединение, като насрещно
твърди, че причината са умишлени действия на неустановено лице. Сочи се, че
образуваното във връзка с пожара досъдебно производство и събраните в хода му
доказателства, нямат обвързващо действие в гражданското производство.
Правното основание на предявения иск е чл.410, ал.1, т.3 от Кодекса за
застраховането, във вр.с чл.50 от Закона за задълженията и договорите.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Приложено е досъдебно
производство №1168/2018г.по описа на РП-Бяла Слатина /ДП №460/2018г.по описа на
РУ-Бяла Слатина/. Назначени са съдебно-счетоводна експертиза, пожаротехническа
експертиза-първоначална и допълнителна,
както и оценителна експертиза.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, които прецени
поотделно и в тяхната пълнота, намира за установено следното:
Видно от представения по делото договор за финансов лизинг на пътно
превозно средство №125895/11.09.2017г., по силата на същия лизингополучателят
ЕТ“М. Т.-*** получил за ползване при условията на договора телескопичен товарач /фадрома/ марка „JCB“, модел
„536-60 AGRI“, от лизингодателя „УниКредит лизинг“ЕАД, който е и собственик на
вещта по силата на представения договор за покупко-продажба на превозно
средство №125895/12.09.2017г. Съгласно представеното копие от свидетелство за
регистрация на земеделска и горска техника, посоченият в договора за лизинг
телескопичен товарач е регистриран с ДК№ ЕН *** на 14.09.2017г.
Договорът за лизинг бил сключен за срок от 11.02.2017г.до 11.03.2020г.,
като лизингополучателят се задължил да заплаща на лизингодателя съответните
лизингови вноски, а лизингодателят се задължил да прехвърли на лизингополучателя
собствеността върху товарача след изплащане на вноските. Съгласно разпоредбата
на чл.13 от договора лизингополучателят се задължил също да застрахова
лизинговото имущество в полза на лизингодателя по реда на чл.402 от КЗ, като
при сключването на застрахователният договор лизингополучателят ще действа в
качеството на застраховащ, но след изричното съгласие на лизингодателя.
Видно от представеното по делото копие на застрахователна полица
№4704171100001732/12.09.2017г, издадена от ЗАД“БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“,
по отношение на телескопичния товарач лизингополучателят ЕТ“М. Т.-*** е сключил
застраховка „Каско Стандарт“ в полза на собственика на вещта и лизингодател
„Уникредит лизинг“ЕАД-клон Плевен, със срок на валидност от 13.09.2017г. до
13.09.2018г.
На 06.08.2018г. до ищеца било подадено заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение по сключената застраховка „Каско Стандарт“, в полза
на собственика „УниКредит Лизинг“ЕАД. В съобщението е посочено, че на
06.08.2018г. е станал пожар в с.***, при която фадромата е изгоряла напълно.
Както това се установява от представеното
копие от опис на претенция №50-06000-1289/18//06.08.2013г. за настъпилото
застрахователно събитие пред ищцовото дружество била заведена щета
№470417181841319 и бил изготвен опис на повредените части и елементи от
фадромата. Видно от описа, няма части и елементи, за които да не е прието, че
подлежат на подмяна. С протокол от 11.12.2018г. комисия, назначена от
собственика на фадромата „УниКредит Лизинг“ЕАД, е приела, че в следствие на
пожара вещта е дотолкова увредена, че не може да бъде възстановена и ремонтът й
е нецелесъобразен, поради което тя е бракувана. Бракуваните останки са
предадени за скраб от ползвателя ЕТ“М. Т.-М.Т.“, за което му е изплатена сумата
от 952,56 лв.-л.59 и 60 от делото. Видно от представеното преводно нареждане,
на 21.12.2018г. ищецът ЗАД“БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ е изплатило на
застраховаяния собственик на вещта застрахователно обезщетение в размер на
135 430,85 лв.
По отношение на самото застрахователно събитие-пожарът, било образувано ДП
№1168/2018г.по описа на Районна прокуратура-Бяла Слатина /№460/2018г.по описа
на РУ-Бяла Слатина/, с оглед престъпление по чл.330, ал.1 от НК. Видно от
приложеното досъдебно производство, то е започнато на основание чл.212, ал.2 от НПК за това, че на 06.08.2018г. в с.*** е запалена стопанска постройка,
находяща се на ***№24, собственост на В.М.Т., в следствие на което е изгорял
тавана и покривната конструкция-навеса на постройката, както и находящите се в
близост фадрома, трактор, сеялка и джип.
На 06.08.2018г. е извършен оглед на местопроизшествие-л.5 и 6 от ДП, на
който са присъствали ответниците А.Т. и В.Т., които са подписали протокола без
забележки и възражения. В протокола за оглед е отразено, че от електрическият
стълб, намиращ се на улицата пред стопанската постройка е пуснат кабел, който е
саморъчно завъртян за греда от покривната конструкция. Отразено е също, че по
гредите и покрай стените на гаражните клетки се забелязват части и парчета от
ел.кабели от нестандартна ел.инсталация. Констатирано е, че на гредата над входа на
лявата клетка е намерен висящ прекъснат меден ел.проводник с фасунга над него. При
огледа са иззети ел.проводник с прилежаща фасунга-от дървена греда над входа на
първата гаражна клетка, както и 2 бр.ел.проводници, висящи покрай лявата и
дясната страна на втората гаражна клетка на височина около 1 м.от земята, с
наблюдаващи се стопилки по тях. Направените в протокола за оглед констатации се
потвърждават от разследващия полицай, извършил огледа, при разпита му в с.з.на
27.08.2020г.
В досъдебното производство са разпитани и ответниците В.Т. и А.Т.
/л.54,57-59 от ДП/, които са дали показания, че имотът в с.***, ***№24, в който
е станал пожара, вкл.стопанската постройка в него, е тяхна собственост.
Ответниците са твърдяли също, че в постройката има изградена ел.инсталация,
която е правена преди около 20 години, и има ток /л.57/.
Въз основа на извършените в хода на ДП действия по разследването и събраните
доказателства, в т.ч.пожаротехническа и електротехническа експертизи, с
постановление от 22.03.2019г. РП-Бяла Слатина е прекратила наказателното
производство по образуваното ДП №1168/2018г., приемайки, че не се касае до
извършено престъпление от общ характер, а до възникнал пожар вследствие на късо
съединение в ел.инсталацията на стопанската постройка. Постановлението за
прекратяване е потвърдено последователно от Окръжна прокуратура-Враца с
постановление от 12.12.2019г. и от Апелативна прокуратура-София, с
постановление от 11.02.2020г.
За установяване на причините за възникване на пожара, в настоящето
производство са назначени първоначална и допълнителна пожаротехнически
експертизи. В първоначалното си заключение вещото лице е посочило, че причината
за възпламеняване на застрахованото имущество-телескопичен товарач, е
възникването на пламъчно горене по покривната конструкция на навеса, бързото
разпространение на горенето в хоризонтална посоча по покривната конструкция
и попадането на горящи части от
дървената покривна конструкция върху намиращия се под навеса телескопичен
товарач. Въз основа на данните от ДП за начина и степента на обгаряне на
стопанската постройка и паркираната под нея селскостопанска техника, и
състоянието на иззетите проводници и фасунга, вещото лице е дало заключение, че
най-вероятната причина за възникването на пожара е късо съединение в частта от
ел.инсталацията, намираща се в помещението зад
фадромата.
Така направените в първоначалното заключение изводи, се поддържат от вещото
лице и в изготвеното от него допълнителното заключение по пожаротехническата
експертиза. В допълнителното заключение се посочва също, че причините за късото
съединение могат да бъдат от различно естество- механично нараняване на
изолацията на проводника, нарушена изолация, поради стареене, прегоряла
изолация вследствие претоварване на проводниците, остарели съединителни
елементи. Посочено е, че в случая късото съединение най-вероятно е възникнало в
ел.веригата, а не в самата фасунга, тъй като разтопяване се наблюдава по медния
проводник. Според вещото лице, възпламеняването на дървените греди на покривната
конструкция в резултат на късото съединение е напълно възможно, тъй като при
възникването му температурата се повишава за секунди, като напълно възможно е
също късото съединение да възникне при товар от ел.крушка. Допълнително в
с.з.на 27.08.2020г. вещото лице Т. пояснява, че начина, по който е установено
омотаването на кабела около дървената греда, както и самото му свързване с фасунгата,
правят възпламеняването възможно при късо съединение. Според вещото лице наличието на късо
съединение се доказва и посредством извършения в ДП рентгено-структурен анализ,
според резултатите от който не пожарът е предизвикал късото съединение, а
късото съединение е предизвикало пожара. Вещото лице установява също, че
умишлените пожари имат различни характеристики от тези причинени от къси
съединения, като в конкретния случай обективни данни за умишлен пожар няма. При
разпита на вещото лице то пояснява също, че установените по кабела „стопилки“
не биха могли да бъдат от предходно късо съединение, тъй като този кабел повече
не би могъл да се използва.
Първоначалното и допълнително заключения на вещото лице по назначената
пожаротехническа експертиза са били оспорени от пълномощника на ответника М.Т.,
който поддържа, че заключенията не следва да се приемат и ценят, тъй като
вещото лице е работило въз основа на материалите по ДП и назначаваните в него
експертизи, а освен това и не разполага с необходимата компетентност в областта
на електроинженерството.
Съдът намира така направените възражения за неоснователни. Както това е
посочено и в протокола от с.з.на 27.08.2020г., вещото лице Т.Т. е вписано в
списъка на вещите лица, като специалист по пожаротехнически експретизи, при
което компетентността му е проверена при одобряването на списъка от комисията
по чл.401 от ЗСВ и в тази компетентност съда няма основание да се съмнява, още
повече при липсата на конкретни и обосновани възражения по фактическите
констатации и направените в експертизите изводи. Освен това, от датата на
пожара до датата на изготвяне на експертизите, са изминали около 2 години, при
което обективно вещото лице не ми могло да провери лично какво е било
състоянието на стопанската постройка, инсталациите в нея и паркираната там
техника към датата на пожара. По тази причина вещото лице правилно е изготвило
експертизата именно на база
доказателствата и официалните документи по досъдебното производство,
целта на което е била именно установяване на причините за пожара и евентуалният
му извършител.
С оглед на тези съображения съдът намира, че експертните заключения по пожаротехническата експертиза следва да бъдат ценени и кредитирани както самостоятелно, така и в съвкупност с останалите доказателства по делото.
По отношение електрозахранването на имота, в който е възникнал пожара,
ответниците са представили констативен протокол №4391948/03.11.2020г., както и
писмо изх.№**********/06.11.2020г. на „ЧЕЗ Разпределение България“АД, от които
се установява, че на 03.11.2020г. служител на „ЧЕЗ Разпределение България“АД е
посетил имота, при което е констатирал, че той не е присъединен към
електроразпределителната мрежа и е без ел.захранване.
По отношение електрозахранването в имота по делото са разпитани и сочените
от ответниците свидетели Х.А. и Ж.М.. Св.А. твърди, че познава ответниците от
около 40 години и е посещавал имотът им многократно, тъй като бил приятел с
техния наследодател М. Т.. Според свидетеля, в стопанската постройка не е имало
електричество, тъй като М. Т. не можел да светне, а свидетелят виждал, че
когато това е необходимо, наследодателят прекарвал ток от къщата си.
От своя страна св.Ж.М. твърди, че през май-юни 2018г. по поръчка на
ответниците изливал бетон в стопанската постройка и за резачката и бетонарката,
които използвал, му било необходимо електричество. Твърди, че в постройката
/навеса/ такова нямало, поради което се наложило да прекарат удължител от
къщата на Т.. Свидетелят останал с впечатлението, че в навеса няма
ел.инсталация.
За установяване стойността на застрахования телескопичен товарач към датата
на пожара и причинно-следствената връзка между пожара и описаните от
застрахователя вреди по товарача, по делото са назначени и изслушани техническа
и оценителна експертизи. Съобразно данните от заявлението за изплащане на застрахователно
обезщетение и материалите по досъдебното производство и по настоящето
производство, вещото лице по техническата експертиза е дало заключение, че е
налице причинно-следствена връзка между
пожара и описаните от застрахователя вреди по товарача, който е напълно
изгорял, т.е. налице е т.нар.тотална щета.
Що се отнася до пазарната стойност на телескопичния товарач към датата на
пожара, вещото лице В. по назначената и изслушана оценителна експертиза, е дало
заключение, че същата е в размер на 135430 лв. За да достигне до това
заключение, вещото лице е взело предвид цената на вещта в ново състояние,
остатъчната стойност и времето на експлоатация. Доколкото няма данни са
съществуването на повреди по товарача преди пожара, вещото лице е приело, че
същият е бил технически изправен и годен по предназначение. Предвид
повреждането на арматурното табло при пожара
и оттук невъзможността да бъдат установени действителните моточасове
/време на работа/, за да определи стойността на товарача вещото лице е
изследвало пазарната стойност на такъв вид техника със сходен срок на
експлоатация и показани моточасове.
Във връзка със собствеността върху имота, в който е избухнал пожара по
делото са представени нотариален акт №110, том V, рег.№6006, дело
№727/27.09.2007г. на нотариус К. /л.260/, справка от електронната система на
Община Бяла Слатина за декларирани недвижими имоти, удостоверение
№АО-08-502/02.05.2017г. за наследници на М. П.Т./л.267/ и декларация по чл.14
от ЗМДТ на ответницата А.М.Т. вх.№5635/30.11.2018г. /л.256 от делото/, от които
по безспорен начин се установява, че ответниците са собственици по наследство на
недвижим имот в с.***, представляващ дворно място с площ от 1045 кв.м.,
представляващ УПИ в парцел ХІ, пл.№309 в кв.23 по регулационния план на с.***,
заедно с находящия се в парцела навес с три оградни стени, със застроена площ
от 28,50 кв.м. Съгласно подадената от ответницата А.Т. декларация, имотът е с
административен адрес с.***, ***№24. Видно от постъпилото по делото писмо
изх.№1100-426-4/21.10.2020г.на Община Бяла Слатина, подадената от А.Т.
декларация ползва и останалите собственици, в случая ответниците М. и В. Т., на
осн.чл.14, ал.7 от ЗМДТ.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1, т.3 от КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне,
било срещу причинителя на вредата, било срещу възложителя за възложената от
него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл.
49 от Закона за задълженията и договорите, било срещу собственика на вещта и лицето, което е било длъжно
да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 от
Закона за задълженията и договорите. И в трите хипотези, за да възникне
посоченото регресно право на застрахователя е необходимо да се установи
кумулативното наличие на следните положителни предпоставки: валидно
застрахователно правоотношение между пострадалия и застрахователя и заплащането
на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в полза на
увреденото лице, в изпълнение задължението му по застрахователното
правоотношение. Наред с това обаче, когато регресният иск е насочен против собственика
на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта,
причинила вреди на застрахования по чл. 50 от ЗЗД, следва да бъдат установени и
следните следните елементи от състава на чл.50 от ЗЗД: наличие на вреди; връзка
между тях и дадена вещ; право на собственост и упражняване на надзор спрямо
вещта. Отговорността по чл.50 от ЗЗД е безвиновна и е за вреди, произтичащи от
обективно присъщи свойства, качества или дефекти на една вещ. За разлика от
хипотезата на чл. 45 и чл. 49 ЗЗД, при която увреждането трябва да е в резултат
на виновно поведение на дееца - допуснати нарушения на предписани и общоприети
правила при ползването на вещта, отговорността по чл. 50 ЗЗД може да се ангажира, когато
вредите са настъпили поради свойства на самата вещ, без виновно поведение при
ползването й.
В разглеждания случай доколкото ищецът не твърди, че вредите са настъпили в
резултат от виновни действия или бездействия на ответниците-неподдържане на
ел.инсталацията в изправност, некомпетентното й изграждане, претоварване и пр.,
а твърди, че увреждането е причинено от обективни свойства или дефекти на вещта,
то търсената отговорност следва да се ограничи до приложението на чл.50 от ЗЗД.
За уважаване на предявения иск, в тежест на ищеца е да установи, както
предпоставките за възникване на регресното му право- валидно застрахователно правоотношение между
пострадалия и застрахователя и заплащането на застрахователно обезщетение от
страна на застрахователя в полза на увреденото лице, така и предпоставките по
чл.50 от ЗЗД- наличие на вреди;
връзка между тях и дадена вещ; право на собственост и упражняване на надзор
спрямо вещта.
В разглеждания случай страните не спорят, а това е установено по безспорен
начин и от представените по делото писмени доказателства- договор за покупко-продажба,
договор за лизинг, застрахователна полица, опис на претенция, протокол за
бракуване и преводно нареждане, че
„Уникредит Лизинг“ЕАД е собственик на процесния телескопичен товарач /фадрома/
марка „JCB“, модел „536-60 AGRI“ с рег.№ЕН***, за която вещ е налице сключена
валидна застраховка „Каско Стандарт“ с ищеца ЗАД“БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“.
От посочените доказателства се установява също така, че в резултат на настъпило
на 06.08.2018г. застрахователно събитие-пожар, застрахованата вещ е погинала,
за което застрахователят-ищец е изплатил на застрахования собственик
застрахователно обезщетение в размер на исковата сума от 135 430,85 лв.
Не могат да бъдат споделени наведените от пълномощника на ответника М.Т.
доводи, че тъй като лизингополучателят и ответникът по иска са едно и също
лице, то за застрахователното дружество отпада правната възможност да упражни
регресните си права по чл.410, ал.1 от КЗ. Договорът за лизинг няма вещно
прехвърлителен ефект, а транслативен и по силата на сключването му
лизингополучателят ЕТ“М. Т.-М.Т.“ не
придобива собствеността върху лизинговата вещ, а собственик на вещта остава „Уникредит
Лизинг“ЕАД. Ето защо и независимо, че по силата на чл.13 от договора за лизинг
вещта се застрахова от лизингополучателя, застраховането се извършва в полза на собственика-лизингодател и той
има качеството на застраховано лице, което има право да получи и самото
застрахователно обезщетение. Лизингополучателят ЕТ“М. Т.-М.Т.“ не може да се
ползва от правата на застрахования собственик, тъй като такова право не
произтича нито от застрахователния договор, нито от договора за лизинг, като не
съществува и законова пречка той да отговаря по регресния иск за застрахователя
в която и да е от хипотезите на чл.410, ал.1 от КЗ. Отделно от това,
отговорността на ответника М.Т. в случая се ангажира не на договорно основание,
а като обективна, произтичаща от
квазиделикт.
При тези съображения следва да се приеме, че общите предпоставки за
възникване на регресното право на застрахователя по чл.410, ал.1 от КЗ /валидно
застрахователно правоотношение между пострадалия и застрахователя и заплащането
на застрахователно обезщетение/ са доказани от ищеца.
Съдът намира, че по делото са установени и останалите предпоставки за
уважаване на иска по чл.410, ал.1, т.3 от КЗ, вр.с чл.50 от ЗЗД, а именно
наличие на вреди; връзка между тях и дадена
вещ; право на собственост спрямо вещта. Между страните няма спор, а това се
установява и от всички събрани по делото доказателства, че са налице претърпени
от застрахования собственик „Уникредит Лизинг“ЕАД имуществени вреди, изразяващи
се в стойността на погиналия телескопичен товарач. Спорни между страните са
останали обстоятелствата, свързани със собствеността на недвижимия имот и
ел.инсталацията в него, както и причините за пожара, в резултат на който
застрахованата вещ е погинала.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства съдът намира, че
собствеността на ответниците върху имота, в който е възникнал пожара, е установена
по делото. Посредством представените по делото нот.акт №110, том V, рег.№6006,
дело №727/27.09.2007г. и удостоверение за наследници №АО-08-502/02.05.2017г. по
безспорен начин се установява, че ответниците са собственици по наследство от М.
П.Т.,***, с площ от 1045 кв.м., представляващ УПИ в парцел ХІ, пл.№309 в кв.23
по регулационния план на с.***, заедно с находящия се в парцела навес с три
оградни стени, със застроена площ от 28,50 кв.м.
От представеното ДП №1168/2018г.по описа на РП-Бяла Слатина по безспорен
начин се установи, че застрахованият телескопичен товарач, който е предмет и на
договора за лизинг, е погинал при пожар, възникнал в с.***, ***№24.
Независимо, че ответниците оспорват идентичността на собствения им имот с
мястото, на което е възникнал пожара, тази идентичност се установява по
безспорен начин на първо място от представената по делото декларация по чл.14
от ЗМДТ вх.№5635/30.11.2018г., подадена от ответницата А.М.Т.. Видно от
декларацията, с нея е декларирано придобитото по наследство право на
собственост върху недвижимия имот, описан в нот.акт №110, том V, рег.№6006,
дело №727/27.09.2007г., като ответницата Т. сама е посочила, че
административният адрес на имота е в с.***, ***№24. В случая декларацията
следва да се цени като извършено от ответницата извънсъдебно признание на факт,
като за такова признание следва да се зачетат и протоколите за разпит на
ответниците А.Т. и В.Т. в рамките на досъдебното производство, при които
разпити те потвърждават, че са собственици на имота, в който е възникнал
пожара, а именно имотът с административен адрес с.***, ***№24.
Не следва да бъдат възприемани доводите на ответника М.Т., изложени от
пълномощника му в представената писмена защита, че липсват данни за приемане на
наследството, като предпоставка за придобиване правото на собственост върху
имота. Поначало тези възражения не са били наведени с отговора на исковата
молба, поради което и възможността да се направят в хода на устните състезания
е преклудирана. Независимо от това обаче следва да се има предвид, че по силата
на чл.49, ал.2 от Закона за наследството, приемането на наследството може да се извърши и с т.нар.конклудентни
действия, каквито в случая са извършени от ответниците с подаването на
декларацията по чл.14 от ЗМДТ и с установеното по делото стопанисване на имота
като свой –в имота се съхранява различна земеделска техника, както и личен
автомобил на единия от ответниците; на св. Ж.М. ответниците са възложили
извършването на ремонтни работи в имота и пр.
Основният спорен въпрос по делото се свежда до причината, предизвикала
пожара на 06.08.2018г. и дали тя се изразява в късо съединение, възникнало в
резултат от обективни недостатъци на ел.инсталацията в навеса, като
предпоставка за ангажиране отговорността на собствениците. На първо място
следва да се отбележи, че едно от основните възражения на ответниците,
направено в хода на устните състезания, е това, че в имотът им не е бил
електрозахранен, като в тази връзка те са представили констативен протокол №4391948/03.11.2020г.,
както и писмо изх.№**********/06.11.2020г. на „ЧЕЗ Разпределение България“АД,
от които се установява, че към 03.11.2020г. имотът не е присъединен към
електроразпределителната мрежа и е без ел.захранване. Твърдения, че в имота и
конкретно в навеса не е имало ел.захранване през м.май-юни 2018г. се съдържат
и в показанията на сочения от ответниците свидетел Ж.М..
Извършвайки съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, съдът
намира, че така ангажираните от ответниците доказателства не дават основание да
се приеме, че към 06.08.20218г. навесът не е бил електрозахранен, а напротив.
На първо място, представените констативен протокол и писмо от „ЧЕЗ
Разпределение България“АД установяват съществуващото фактическо положение не
към релевантната дата на пожара 06.08.2018г., а към настоящия момент, конкретно
към 03.11.2020г., поради което тези доказателства не следва да бъдат ценени
като относими. Що се отнася до показанията на св.М., същите са в пряко
противоречие както с материалите по досъдебното производство, така и със
заключението на вещото лице по назначените и изслушани в настоящето
производство пожаротехнически експертизи. Не
на последно място, тези показания не кореспондират и с фактическите твърдения
на ответника М.Т., изложени в отговора на исковата молба, в който се поддържа,
че ел.инсталация съществува и тя представлява
проводник, свързан с електрическото табло извън имота, който през прекъсвач е
захранвал осветително тяло-крушка. По същество така наведените с отговора
фактически твърдения съставляват признание на неизгодни за ответника факти,
съвкупната преценка на които с приетите по делото експертни заключения, дава
основание на съда да приеме, че навесът е бил електрозахранен и то по начина,
описан в отговора на исковата молба. Признания за съществуването на
ел.захранване, се съдържат и в показанията на ответниците В.Т. и А.Т., давани в
хода на досъдебното производство, които следва да бъдат ценени аналогично. Не
на последно място, съществуващото ел.захранване се установява и посредством
протокола за оглед на местопроизшествие от 06.08.2018г., фактическите
констатации в който се потвърждават от разпита на св.К.И.-разследващ полицай,
извършил огледа и иззел веществените доказателства, описани в протокола.
Съдът намира за недоказани и
доводите на ответниците, че пожарът е резултат от умишлени действия на трети
лица, доколкото нито едно от събраните в досъдебното и в настоящето производство
доказателства не индикира съществуването на такава причина. Според приетите по
делото експертни заключения по пожаротехническата експертиза най-вероятната
причина за възникването на пожара е късо съединение, като този извод се
обосновава както с начина и степента на обгаряне на стопанската постройка и
паркираната под нея селскостопанска техника, и състоянието на иззетите
проводници и фасунга, така и с установените по кабела „стопилки“, доказващи
наличието на късо съединение. Установеният и в досъдебното и в настоящето
производство начин на електрозахранване- от електрическият стълб, намиращ се на улицата пред стопанската постройка е
пуснат кабел, който е саморъчно завъртян за греда от покривната конструкция и е
свързан с крушка- от една страна, както и данните за възпламеняването и
разпространението на пожара, от друга страна, показват връзката между
възникналото в електрическата верига късо съединение и самият пожар. С оглед
категоричните доказателства за наличието на късо съединение и тъй като не се
установиха доказателства за друга причина и друг механизъм за възникване на
пожара, съдът приема за доказани твърденията на ищеца, че причината за пожара е
именно възникналото късо съединение.
Както вече бе отбелязано, в допълнителното заключение по пожаротехническата
експертиза е посочено, че причините за късото съединение могат да бъдат от
различно естество- механично нараняване на изолацията на проводника, нарушена
изолация, поради стареене, прегоряла изолация вследствие претоварване на
проводниците, остарели съединителни елементи, като конкретните причини обективно
не могат да бъдат установени със средствата на експертизата. Доказателства
обаче за виновно поведение на дадено лице, свързано с изграждането и поддръжката
на инсталацията-напр.неправилно свързване, използване на стари проводници или
фасунги, невзети мерки при очевидна проява на неизправност и пр., не се събраха
по делото.
Както това е посочено в Постановление №4/1975г.на Пленума на ВС, в решение
№309/04.06.2014г.по гр.дело №1354/12г.на ІV г.о на ВКС и в определение
№688/01.06.2015г.по гр.дело №2212/2015г.на ІV г.о на ВКС, отговорността по
чл.50 от ЗЗД е безвиновна и се свързва със задължението да се упражнява надзор
върху вещта, което се изразява в нейното наблюдение и полагане на грижа, с
оглед употребата й. По тази причина когато при ползването на вещта не са
допуснати нарушения на предписани или
общоприети правила, но от вещта са произлезли вреди, собственикът ще носи отговорност
по чл.50 от ЗЗД дори в случаите, при които причината за повредата на вещта е
неизвестна.
При тези съображения и тъй като настоящият случай попада именно в
разглежданата фактическа и правна хипотеза, налага се извода, че за причинените
на „Уникредит Лизинг“ЕАД имуществени вреди, за които ищецът ЗАД“БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП“-гр.София е изплатило застрахователно обезщетение, ответниците
носят отговорност по чл.50 от ЗЗД.
Настоящият състав намира за основателен претендирания от ищеца размер на застрахователното
обезщетение.
Ищецът е изплатил на „Уникредит Лизинг“ЕАД застрахователно обезщетение в
исковия размер от 135 430,85 лв., поради което има основание да встъпи в
правата на застрахования до размера на платеното обезщетение срещу ответниците,
като собственици на вещта, причинила вреди на застрахования, съобразно чл. 410, ал. 1, т.3 от КЗ. Съгласно
разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. По силата
на разпоредбата на чл.400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу
която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото
качество. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната
стойност на вредата към момента на осъществяване на застрахователното събитие,
т.е. по пазарната цена на същата, като ползва заключение на вещо лице, без да е
обвързан от минималните размери по методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН
/в т. см. постановените по реда на чл. 290 ГПК: решение № 79/02.07.2009 г. по
т. д. № 156/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 52/08.07.2010 г. до т. д. №
652/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на
ВКС, ІІ ТО; решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1 069/2010 г. на ВКС, II ТО,
решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ІІ ТО и др.,
приложима и по отношение на действащия КЗ/.
В случая заплатеното от ищеца обезщетение от 135430,85 лв. съответства на
действителната пазарна стойност на нанесените щети към 06.08.2018г., определена
от заключението на приетата оценителна експертиза и е в границите на
застрахователната сума по застрахователния договор "Каско Стандарт"
от 153 240 лв., Следователно и като
се има предвид, че се установи съществуването на останалите предпоставки за
суброгация, предявеният иск се явява
изцяло основателен и като такъв ще следва да бъде уважен.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца и направените от него деловодни
разноски в размер на общо 12 074,57 лв., съгласно представения списък по
чл.80 от ГПК-л.300 от делото.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА А.М.Т. ***, с ЕГН **********, В.М.Т. ***, с ЕГН ********** и М.М.Т. ***,
с ЕГН **********, на осн.чл.410, ал.1, т.3 от Кодекса за застраховането ДА
ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на ЗАД“БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“-гр.София, ***, с ЕИК ***
сумата от 135 430,85 лв./сто тридесет и пет хиляди четиристотин и тридесет
лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща регресно вземане за изплатеното
застрахователно обезщетение по щета №470417181841319 във връзка със
застрахователен договор №4704171100001732/12.09.2017г., сключен с „Уникредит
Лизинг“ЕАД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.08.2018г.
до окончателното й изплащане, а също и сумата от 12 074,57 лв.деловодни
разноски за производството пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд-София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен
съдия: