№ 1719
гр. Варна, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело №
20213100502352 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЗД „Евроинс" АД срещу решение №
262062/25.6.2021 г., постановено по гр.дело № 2005/2021 г. по описа на РС – Варна, с което
ЗД „Евроинс" АД е осъдено да заплати на ЕД. М. М. сумата в размер от 19 399,46 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на реализирано
ПТП на 05.08.2016 г. в гр. Варна, изразяващи се в разходи за лечение и медикаменти,
сторени в Република Турция, ведно със законната лихва, считано от 24.07.2020 г. до
окончателното погасяване на вземането.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно.
Според жалбоподателя, по делото не е безспорно установено, че ищецът е извършил
процесните плащания, респ. е направил разходите по представените по делото фактури. На
следващо място счита, че не е доказано наличието на причинно-следствена връзка между
твърдяните разходи за извършване на операцията в Турция и извършения деликт, доколкото
по делото не е установено по безспорен и категоричен начин необходимостта от такава
медицинска интервенция и най-вече провеждането й непременно в Турция. Излага
подробна аргументация за възможността подобна операция да се извърши в България при
спазване на утвърдените стандарти за добра медицинска практика като разходите за
операцията се поемат изцяло от НЗОК, както и относно реда за насочване на пациенти към
1
лечение в чужбина и по-специално в друга страна член на ЕС и поемането на разходите за
лечение. Поддържа, че разходите, предмет на спора, не са били оправдани и необходими,
като се позовава и на заключението на вещото лице по приетата по делото СМЕ. Оспорва
допустимостта и доказателствената стойност на приетото по делото медицинско становище
на д-р Георги Ганчев. Сочи, че лечението в Турция е било по преценка и по инициатива на
ищеца и същото не е довело до съществена промяна в състоянието. Счита, че изложените
обстоятелства в тяхната съвкупност водят до прекъсване на причинно-следствената връзка и
неоснователност на главните искове. По отношение на акцесорната претенция за
обезщетение за забава счита, че при уважаване на главните искове, лихва за забава се дължи
от отказа на застрахователя да изплати обезщетение – 29.09.2020г., а не от датата на
поканата по чл. 380 КЗ. Не се правят доказателствени искания. Моли за отмяна на съдебното
решение, отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна Е.М. е подал писмен отговор, с който
оспорва жалбата като излага подробна аргументация. Поддържа, че по делото са установени
всички предпоставки за уважаване на иска. Акцентира върху правото на пострадалия да
получи обезщетение за всички разходи, които са били необходими за лечение на получените
увреждания в резултат на извършения деликт, без да се поставят каквито и да било
ограничения по отношение на тяхното местоизвършване, както и върху личното право на
всеки човешки индивид да избере къде да бъде провеждано лечение на влошеното му
здравословно състояние, като ограничаването на избора и достъпа му до здравеопазване е
сериозно нарушение на това човешко право. Посочва, че ефективността на избраното
лечение не би могла да се прогнозира предварително, а неудовлетворяващите резултати от
лечението не следва да бъдат ценени в ущърб на пациента. Излага подробна аргументация.
Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени направените
по делото разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:
ВРС е бил сезиран с иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД,
за осъждане на ответника ЗД „Евроинс" АД да заплати на ищеца ЕД. М. М. сумата от 19
399.46 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на
настъпило на 05.08.2016 г. в гр. Варна ПТП по вина на Надежда Методиева Иванова,
застрахован при ответника водач на МПС по застраховка „ГО на автомобилистите",
изразяващи се в разходи за лечение и медикаменти, ведно с обезщетение за забава върху
сумата, считано от датата на събитието 05.08.2016 г. до окончателното погасяване на
вземането.
Ищецът твърди, че на 05.08.2016 г. в гр. Варна е настъпило ПТП при подробно
описания механизъм с участието на застраховано при ответника лице. По повод на
събитието е било образувано наказателно производство, приключило с влязло в законна
2
сила решение постановено по чл. 78а от НК, с което застрахованото при ответника лице
причинило катастрофата е признато за виновно за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1,
б. „Б", предл. 2 вр. чл. 342 от НК и освободено от наказателна отговорност чрез налагане на
административно наказание „глоба". В резултат на ПТП-то се твърди, че ищецът е
претърпял трайно увреждане на десен горен крайник. Подробно се описва историята на
заболяването, направените изследвания и проведеното лечение, в т.ч. оперативно, и
медицински прегледи при различни специалисти в България. Сочи се, че лечението не е дало
задоволителен резултат и са се получили редица усложнения, в т.ч. продължаващ болков
синдром и дефицит в движението на китката на дясната ръка. На 10.01.2017 г. ищецът бил
прегледан от д-р Георги Ганчев, който предвид незадоволителните резултати от проведеното
до момента лечение препоръчал лечение в болница „Аджъбадем“, гр. Истанбул, Република
Турция. На 22.03.2017 г. ищецът е бил приет и хоспитализиран в болница „Аджъбадем
Фулия" – Република Турция, където била извършена нова операция, изразяваща се в
интеркарпална лигаментарна реконструкция, като били поставени и шини. Независимо от
проведеното лечение за ищеца не настъпило трайно подобрение. С експертно решение на
ТЕЛК от 18.09.2017 г. ищецът бил освидетелстван с 50% трайно намалена работоспособност
за срок от 1 година, а с решение на ТЕЛК от 16.12.2019 г. бил освидетелстван с 40% трайно
намалена работоспособност за срок от 3 години. Твърди се, че ответникът е изплатил на
ищеца обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер от 35 000,00 лева, както
и сумата от 5 717,42 лева – обезщетение за претърпените имуществени вреди,
представляващи разходи за лечение. Ищецът счита, че пълният размер на дължимото
обезщетение за имуществени вреди свързани с проведено лечение възлиза на 25 116,88 лева
като включва освен изплатената сума още и сумата от 19 399,46 лева, представляващи
направените от ищеца разходи за лечението проведено в болница „Аджъбадем Фулия", за
които са издадени фактури от 16.03.2017 г., 24.03.2017 г. и 20.07.2017 г.
В отговор на исковата молба, ответникът оспорва изцяло предявения иск по
основание и размер. Възразява, че лечението в Република Турция не е било необходимо, тъй
като здравната система в Република България е в състояние да предостави медицински
услуги от такова естество и от такъв характер, предвид което поддържа, че вредите не са
пряка и непосредствена последица от застрахователното събитие. Сочи, че ищецът сам е
избрал да се лекува в държава извън ЕС в резултат, на което е прекъсната и причинно-
следствената връзка между застрахователното събитие и вредите, доколкото изборът на
ищеца да се лекува в държава извън ЕС е довело до разходи за лечение, които не се
финансират от системата на задължителното здравно осигуряване.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
3
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките
на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при
постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което
въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.
Между страните не се спори по установените от първоинстанционния съд факти, а
именно че на 05.08.2016 г. в гр. Варна е настъпило ПТП при описания в исковата молба
механизъм; че в резултат на това ПТП ищецът е пострадал, като е получил счупване на лява
лъчева кост; че ПТП е настъпило по вина на водача на застрахованото при ответника МПС
по застраховка „ГО" на автомобилистите по полица № 07116001571124, със срок на
валидност от 16.06.2016 г. до 18.06.2017 г.; че на 24.07.2020 г. ищецът е предявил
допълнителна застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за имуществени
вреди в общ размер от 25 116,88 лева, от които 5 717,42 лева разходи за лечение в Република
България и 19 399,46 лева разходи за лечение в Република Турция; че на 08.09.2020 г.
ответникът е признал разходите сторени в България и сумата в размер от 5 717.42 лева е
изплатена на ищеца.
Видно от приетите като доказателства медицински документи – епикризи,
медицински удостоверения, амбулаторни листове, резултати от образно изследване и др.,
издадени от МБАЛ „Света Анна-Варна" АД, МБАЛ „Еврохоспитал" ООД, „Аджъбадем
Фулия", МБАЛ „Света Марина" ЕАД, експертни решения на ТЕЛК и др., ищецът се е
лекувал и консултирал с лекари специалисти, както в България, така и в Турция.
От приетото по делото медицинско становище от д-р Георги Ганчев – ортопед-
травматолог, е видно, че в резултат на незадоволителен краен резултат от проведено до този
момент лечение лекарят е препоръчал консултация и повторно оперативно лечение в
клиника по спортна травматология и хирургия на ръка в болница „Аджъбадем“, Истанбул,
Турция.
По делото са приети като доказателства фактура от 16.03.2017 г. за сумата от 846,81
турски лири, с левова равностойност 424,34 лева, заплатена за клиничен преглед и графика
ръка; фактура от 24.03.2017 г. за сумата от 37 654,43 турски лири, с левова равностойност
18 798,64 лева, заплатена за предоперационни тестове, радиологични тестове, стая и
придружител, консумативи, извършена операция, медикаменти и фактура от 20.07.2017 г. за
сумата от 366,81 турски лири, с левова равностойност 176,48 лева, заплатена за покриване на
рентген на китката, като фактурите са на обща стойност 19 399,46 лева по курс на БНБ към
датата на издаване на съответната фактура. В трите фактури изрично е посочено от
издателя, че сумите са платени – два пъти с кредитна карта и веднъж в брой.
С цел установяване вида и характера на получените от ищеца увреждания, неговото
здравословно състояние, вида и необходимостта от проведеното лечение и направените за
това разходи, в производството пред първоинстанционния съд е допусната и приета по
4
делото съдебно-медицинска експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че
в резултат на процесното ПТП ищецът е получил счупване на лъчевата кост и
травматичното скъсване на връзките обусловило трайно затруднение на движенията на
дясната ръка за повече от 30 дни. Лекувано е оперативно с открито наместване и метална
фиксация на костните фрагменти в МБАЛ „Еврохоспитал". Метала е отстранен на
09.11.2016 г., когато е коригирана дисоциацията на скафо-лунатната става. Поставена е
гипсова имобилизация. След свалянето ищецът е провел рехабилитация, но поради
ограничени движения е насочен за нова операция в болница „Аджибадем Турция" от д-р
Георги Ганчев. В резултат на травмите са се проявили и засилили съществуващи артрозни
промени в ставите на дясната ръка и двете коленни стави. Констатира се още от
заключението и медицинските документи, че направената в МБАЛ „Еврохоспитал"
операция е подобна на тази, която е направена в Република Турция, но при друга
оперативна техника. След операцията в Турция вещото лице сочи, че няма съществени
подобрения в състоянието и подвижността на дясната гривнена става, но към настоящия
момент ищецът е в добро здравословно състояние. Констатира, че пълно възстановяване не е
възможно поради увреждането на ставните връзки и замяната им с ригидни структури.
Лъчевата кост е зараснала. Описаните ограничени движения ще останат завинаги.
Операцията, извършена в МБАЛ „Еврохоспитал" е заплатена от НЗОК. Подобни операции
се правят и в клиника по горен крайник на Специализирана болница за активно лечение по
ортопедия в Горна Баня и в болница „Пирогов“. Решението за операция извън страната се
взема от комисия за всеки конкретен случай като пациентите обикновено се насочват към
страна от ЕС. В настоящия случай лечението в Турция е по инициатива на ищеца.
При така установените факти, от правна страна въззивният съд намира
следното:
Спорният по делото въпрос е дали за ответника е възникнало задължение да
обезщети ищеца за заплатените от него разходи за лечение в Турция на полученото при
процесното ПТП увреждане на дясната ръка.
Имуществената отговорност на застрахователя за вреди по застраховката
„Гражданска отговорност” има договорен характер спрямо застрахования, същата е
функционално обусловена от отговорността на делинквента за причинените вреди и
тъждествена по обем, тъй като непозволеното увреждане е елемент от фактическия състав
на застрахователното събитие. Фактическият състав на непозволеното увреждане, така
както е уреден в чл. 45 от ЗЗД, включва деяние (действие или бездействие), вреда,
противоправност на деянието, причинна връзка и вина.
В настоящия случай по безспорен начин са установени извършването на деянието,
неговата противоправност и вината на делинквента – водачът причинил процесното ПТП.
Установено е също така, че пострадалото лице е направило разходи за лечение в Република
Турция, които без съмнение са намалили актива на неговото имущество и в този смисъл
представляват вреда под формата на претърпяна загуба.
Спорно е дали тези разходи се намират в причинна връзка с извършения деликт по
5
смисъла, който произтича от тълкуването на разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД. Този въпрос е
свързан с обема на деликтната отговорност, т.е. какви вреди е длъжен да поправи
извършителят. Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са били предвидими
при извършване на увреждането или не. Преки и непосредствени вреди от деянието са тези
вреди, които се намират в причинна връзка с деянието. Поначало всяко явление е резултат от
действието на множество фактори, но от значение за деликтната отговорност е само правно
релевантната причинна връзка.
Без съмнение, разходите за лечението в Турция не биха били направени от ищеца, ако
не беше настъпило процесното ПТП по вина на застрахования водач. Тази причинно-
следствена връзка обаче, наричана още теория за еквивалентността, не е достатъчна за да
обуслови отговорност на делинквента, респ. на неговия застраховател. Освен това, вредата
трябва обективно-необходимо, закономерно, да произтича от деянието, да бъде адекватна
последица на непозволеното увреждане, т.е. при нормално стечение на обстоятелствата
подобно деяние да води до същата последица.
В настоящия случай, ищецът е имал възможност да продължи лечението си в
България, при това в две специализирани болници – СБАЛ по ортопедия в Горна Баня и в
университетската болница „Пирогов“ в София. Разходите за лечение в страната се поемат от
НЗОК и това е обичайното решение за такива случаи с оглед създадената в Република
България здравноосигурителна система при гарантираното от чл. 52 от Конституцията право
на гражданите на достъпна медицинска помощ и на безплатно ползване на медицинско
обслужване. Законът не предвижда право на НЗОК или други здравноосигурителни
фондове, да искат от застрахователите по задължителната застраховка „ГО“ възстановяване
на разходите за лечение, когато същите са в резултат на настъпил покрит риск. Иначе казано,
при нормално стечение на обстоятелствата пострадалото лице би провело лечението си в
България и това не би довело до задължение за делинквента, респ. за застрахователя, да
заплати онази част от направените разходи, която се покрива от бюджета на НЗОК.
Изборът на лицето да се лекува в чужбина, респ. разходите за това лечение, биха били
адекватна последица от деликта само при условие, че българската система на здравеопазване
не е в състояние да осигури лечение на процесните увреждания. В този случай, съобразно
чл. 82, ал. (1а) от Закона за здравето, българските граждани също имат право на заплащане
за медицински и други услуги във връзка с лечението им в чужбина при условие, че
конкретните медицински услуги не могат да бъдат осигурени в страната, след преценка от
здравните власти.
Следователно, за да се приеме, че извършените разходи за лечение в чужбина са
адекватна последица от деликта е необходимо да се установи, че се налага лечение в
чужбина чрез необходим за конкретния пациент метод, който не е приложим в Република
България, когато същият се прилага в чужбина и е с доказана ефективност на лечението в
световната медицинска практика (арг. от чл. 4, т. 2 от Наредба № 2 от 27 март 2019 г. за
медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1а и 3 от Закона за здравето и за реда и
6
условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане). Необходимо е също така
разходите за лечението в чужбина да не са поети от НЗОК.
Представеното в настоящото производство медицинско становище на д-р Георги
Ганчев представлява частно експертно мнение, което не е събрано по предвидения в ГПК
процесуален ред и не е годно да установи посочените обстоятелства. Същевременно, от
заключението на приетата по делото СМЕ е видно, че в България съществува възможност за
лечение на конкретното увреждане при това в реномирани лечебни заведения за сметка на
бюджета на НЗОК.
Ето защо, съдът намира, че предявеният иск е неоснователен. Поради несъвпадане на
правните изводи на двете съдебни инстанции решението на ВРС ще се отмени, а искът ще се
отхвърли ведно с акцесорните претенции.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК на въззивника следва да се присъдят
сторените в производството пред ВОС съдебно-деловодни разноски съгласно представен
списък по чл. 80 от ГПК в размер на 387,99 лева – държавна такса, и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 150,00 лева. За производството пред
първата инстанция ще се присъди сумата от 240,00 лева заплатен депозит за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 300,00 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 262062/25.6.2021 г., постановено по гр.дело №
2005/2021 г. по описа на РС – Варна като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЕД. М. М., ЕГН **********, с адрес: ***************,
ет. 5, ап. 10, срещу ЗД „Евроинс" АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Христофор Колумб" № 43, искове за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 19 399,46 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, в резултат на реализирано ПТП на 05.08.2016 г. в гр. Варна с участието на ищеца и л.
а. марка „Рено", модел „Клио", с peг. № ****, управляван от Надежда Методиева Иванова,
застраховано при ответника по полица № BG/07/116001571124/03.06.2016 г. по сключена
застраховка „ГО на автомобилистите", със срок на застрахователното покритие от
19.06.2016 г. до 18.06.2017 г., изразяващи се в разходи за лечение и медикаменти, сторени в
Република Турция, ведно с обезщетението за забава върху сумата в размер на законната
лихва, считано от 24.07.2020 г. до окончателното погасяване на вземането, на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ЕД. М. М., ЕГН **********, с адрес: ***************, ет. 5, ап. 10 да
заплати на ЗД „Евроинс" АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Христофор Колумб" № 43 сумата от 1077,99 лева, представляваща сторени в
производството пред ВРС и ВОС съдебно-деловодни разноски на основание чл. 78, ал. 3 и
7
ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно (чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8