РЕШЕНИЕ
№ 75
гр. Монтана, 09.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на девети август
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милена Бранкова
Членове:Диана Кузманова
Костадин Живков
като разгледа докладваното от Костадин Живков Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211600600168 по описа за 2021 година
С присъда,постановена на 27.ІV.2021 г. по НОХД № 1958 по описа му за 2019
г. Районен съд-Монтана е признал за невинен П.Ц. от с. *,обл.*в това,че на
4.VІІ.2016 г. в гр.*причинил по хулигански подбуди на П.С. средна телесна
повреда-разстройство на здравето,временно опасно за живота,изразило се в
закрита черепно-мозъчна травма с контузия на главата,причинена чрез удар с
дървена бухалка,като го е оправдал по обвинението по
чл.131,ал.1,т.12,предл.ІІ-о във вр. с чл.129,ал.2 от НК.
Недоволен от така постановената присъда П.С. я обжалва с въззивна жалба в
срок с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност и искане да бъде
отменена,като същите оплаквания и искане са релевирани в протест на
Районна прокуратура-Монтана.
В хода на въззивното производство не са представени нови
доказателства,въпреки искането на жалбоподателя за назначаване на нова
съдебно-медицинска експертиза,което бе оставено без уважение предвид
отдалечеността във времето на деянието и достатъчните по обем
доказателства,ангажирани пред решаващия съд при проведеното от него
съдебно следствие,като при техния анализ в цялост и логическо единство,
както и във връзка със становищата на страните се установява-жалбата и
протеста са депозирани в законовия срок и от надлежни страни с правен
интерес от обжалване,поради което са процесуално допустими,а разгледани
по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения:
І.По жалбата-в нея се релевират оплаквания в насока за неправилно
анализиране на представените пред решаващия съд доказателства и
1
конкретно на приетите заключения на съдебно-медицинската експертиза,
установяваща вида на увреждането-съставлява ли средна телесна повреда и
механизма на причиняването му.Това възражение е несъстоятелно ведно със
свързаното с него искане за назначаване на допълнителна съдебно-
медицинска експертиза.Такава е приета от решаващия съд,като заключението
й ведно с останалите доказателства са напълно адекватно анализирани,като в
мотивната част от присъдата е описано зашо не може да се възприеме като
безспорно установено от това и останалите доказателства обвиненият П.Ц. да
е причинил на жалбоподателя С. средна телесна повреда при срещата им и
възникналия при нея инцидент на пътя,придружен с физическо
стълкновение.Напълно правилно решаващият съд е оценил,че заключението
нна съдебно-медицинската експертиза дава сведения за нараняване-контузия
на черепа с фрактура на кости,което отговаря да е средна телесна повреда
едва през м. октомври,докато деянието,за което е възведено обвинение, е
осъществено на 4. VІІ.,т.е.почти четири месеца преди това,също следва да се
отбележи,че С. въобще не е сезирал надлежните органи за инцидент,при
който е пострадал,в рамките на тези четири месеца,като разследването е
образувано по сигнал на П.Ц. за полученото при инцидента нараняване на
ръката.Логично и нормално е С. ако е бил получил някаква травма,да сезира
полицейските или прокурорски органи пръв.Това обстоятелство правилно е
оценено от решаващия съд като указващо на недоказаност на предявеното на
Ц. обвинение,поради което и Напълно законосъобразно го е оправдал по
него.От друга страна първоначалните медицински данни за травма на главата
на С. отдясно не са оценени от заключението на съдебно-медицинската
експертиза като средна телесна повреда,а едва при повторната такава се
приема контузия на костите на черепа отляво,което се приема като
състояние, временно опасно за живота или отговарящо на критериите за
средна телесна повреда,но това заключение правилно не се оценява като
меродавно за обвинението предвид факта,че е отдалечено във времето с
четири месеца от датата на евентуалното деяние.Видно от
изложеното,жалбата се явява неоснователна по изложените в нея
съображения и като такава следва да се остави без уважение.
ІІ.По протеста-в него не се развиват различни доводи от вече обсъдените по-
горе като несъстоятелни.Заявява се декларативно несъгласие с произнасянето
на съда по обвинението-оправдателно,като се твърди,че са налице достатъчно
и годни доказателства,които да установят виновността на Ц. и
основателността на обвинението,което му е повдигнато.
По вече изложените съображения настоящия състав на въззивния съд намира
и протеста за неоснователен и като такъв следва да се остави без
уважение,като атакуваната с него присъда след извършената проверка за
обща законосъобразност по правилото на чл.313 НПК не се установиха
основания за отменяването или изменяването й,а като правилна и
законосъобразна следва да бъде потвърдена,поради което и на основание
чл.338 във вр. с чл.334,т.6 от НПК Окръжен съд.Монтана
РЕШИ:
2
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО присъда,постановена на 27.ІV.2021 г. по НОХД
№ 1958 по описа за 2019 г.на Районен съд-Монтана.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3