Р Е Ш Е Н И Е №

 

        гр. София, 17.12.2021г.

                                     

                            В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

         Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на шестнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав: 

 

 

                                                                     Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Димитринка Иванова като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д. № 540 по описа за 2020г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

 Предявен е иск с правно основание  чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.

 

В първоначалната си искова молба по делото вх. № 32243 от 12.03.2020г., вписана на 09.07.2020г., ищецът Т.Ф.Г. е изложил твърдения, че с предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, за строителство и извършване на довършителни работи от 01.10.2007г., в качеството си на възложител - купувач възложил на изпълнителя - продавач „П.-К.“ ЕООД да извърши строителни и довършителни работи. Те са включвали изграждането, предаването на владението и прехвърляне на собствеността на купувача върху апартамент 22, находящ се на кота 8.55, със застроена площ от 57 кв.м., при съседи апартамент № 23 и от две страни двор, както и мазе № 22, находящо се на кота 5.70 на сградата със застроена площ от 2. 55 кв.м., при съседи мазета 27, 26, 23 и коридор, заедно с 11. 58 кв.м. идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото - УПИ V-425, находящ се в гр. София, район „Витоша“, с площ по нотариален акт от 2 226 кв.м., а с площ по скица от 2 115 кв.м. от квартал 14 по действащия регулационен план на гр. София, район „Витоша“, местност „Гърдова глава“. За жилищната сграда са били налични одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж.  Съгласно чл. 2 от предварителния договор ищецът се е задължил да заплати цена от 36 000 евро по курса на БНБ към съответния ден на плащане, платима на три части. Сумата е била платена от ищеца на вноски съответно на 11.05.2007г., 10.10.2007г. и на 13.04.2009г. Сградата  е била въведена в експлоатация на 07.01.2010г.

Вместо да изпълни поетите задължения по предварителния договор, видно от нотариален акт от 21.06.2011г. за покупко-продажба на недвижим имот № 64, том ІІ, рег. № 3913, дело № 230 от 2011г. на нотариус И.И., „П.-К.“ ЕООД, чрез управителя, е прехвърлило собствеността върху апартамент 22, заедно с мазе 22, заедно с припадащите се 1.15% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 11. 58 кв.м. и заедно с 1.15% идеални части от правото на строеж върху УПИ за цена от 130 000 лева на „А.“ ЕООД. В нотариалния акт, при подробното индивидуализиране на имота, е било посочено, че апартамент № 22 е  нанесен в кадастъра като самостоятелен обект в сграда с идентификатор  68134.1935.425.1.13 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-68/02.12.2010г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър.     

Договорът от 21.06.2011г. е бил предмет на съдебно производство по т.д. № 2076/2018г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VІ-5 състав, по иск на ищеца с правно основание чл. 135 от ЗЗД срещу „П.-К.“ ЕООД и  „А.“ ЕООД. С неприсъствено решение от 17.12.2018г. по делото съдът е обявил за недействителен по отношение на  ищеца сключения между тези дружества договор за покупко-продажба от 21.06.2011г. в частта на прехвърленото право на собственост върху апартамент № 22  с мазето и припадащите се идеални части от общите части на сградата  и от правото на строеж върху мястото.

След приключване на съдебното производство по т.д. № 2076/2018г. ищецът е установил, че имотът е бил предмет на последваща прехвърлителна сделка, извършена на 26.06.2014г., т.е. преди вписване на исковата молба по делото на Софийски градски съд, ТО, VІ-5 състав. Имотът е бил продаден от „А.“ ЕООД на „Е.1.“ ЕООД. Покупко-продажбата е била обективирана в нотариален акт за покупко-продажба  на недвижим имот № 108, том І, рег. № 4071, дело № 98 от 2014г. на нотариус А.Ш., вписан в Службата по вписванията с акт № 199, том LXXV, дело № 24010, вх. рег. № 31497/26.06.2014г. Видно от нотариалния акт сделката е формално възмездна, доколкото е уговорена продажна цена от 43 000 евро.

Ищецът оспорва сделката и иска да бъде обявена по отношение на него за недействителна като увреждаща в качеството му кредитор  на „П.-К.“ ЕООД по предварителния договор от 01.10.2007г. Страните по сделката са знаели за увреждането, а дори купувачът да не е знаел за увреждането, фактически отчуждаването на имота е безвъзмездно, доколкото няма доказателства за заплащане на договорената продажна цена от 43 000 евро, както и купувачът не е разполагал с такава сума. Ищецът се позовава на разрешението по т. 3 от ТР № 2/2017 от 09.07.2019г. по тълк. дело № 2/2017г. на ОСГТК на ВКС.

 

 

Ответникът „А.“ ЕООД, по отношение на когото е приложена разпоредбата на чл. 47, ал. 1, вр. чл. 50, ал. 4 от ГПК,  не е дал отговор на иска.

 

Още с първоначалния си отговор ответникът „Е.1.“ ЕООД е оспорил предявения иск.

Прави възражение за изтекла петгодишна погасителна давност. Трайно установена е практиката на ВКС в смисъл, че правото на иск по чл. 135 от ЗЗД възниква с извършване на увреждащото действие, което в случая се явява изповядването на оспорваната нотариална сделка. Предявяването на иска по делото пред СГС, ТО, VІ-5 състав, не е довело до спиране или прекъсване теченето на давността по настоящия иск. Оспорваната сделка е изповядана на 26.04.2014г. и е вписана на същия ден, което значи, че на 26.06.2019г. е изтекла погасителната давност. При завеждане на предходното дело ищецът е можел да се уведоми за сключения договор и да предяви в едно производство исковете по чл. 135 от ЗЗД.

Ответникът оспорва още, че едноличният собственик и представляващ дружеството е знаел, че оспорваната сделка уврежда ищеца. Оспорва се твърдението, че сделката е била безвъзмездна и че дружеството не е имало средства за реално закупуване на недвижимия имот.

А.П.Т.е търсил жилище през 2014г., което да се ползва от дъщеря му, и през месец март 2014г. е харесал  процесния имот на ул.“******, гр. София, в страница за недвижими имоти в Интернет. Свързал се е с агенция за недвижими имоти, която го е предлагала за продажба. На 14.04.2014г. е бил платен депозит за закупуване на имота от агенция за недвижими имоти Офис „Дом от зора“ към Кооперация „Обединени агенции за недвижими имоти и туризъм“. На 15.04.2014г. е бил сключен посреднически договор, както и е бил сключен предварителен договор с първия ответник. На ответника е била преведена сумата от 8 410 лева, представляващ левова равностойност на уговорен задатък от 4300 евро.  Остатъкът от продажната цена, цялата в размер на 43 000 евро, А.Т.е следвало да плати при нотариалното изповядване на сделката. Той е платил и комисион на агенцията за недвижими имоти в размер на 1 075 евро в левова равностойност от 2 102 лева. На 15.05.2014г. А.Т.е сключил договор за правна защита  и съдействие с адвокат за проверка на документи и подготовка на нотариална сделка за апартамент 22 и за услугата е платил 800 лева. А.Т.е бил уведомен, че имотът е „чист“ от вещни тежести и е решил да сключи окончателния договор за покупко-продажба. Средствата за покупката са били негови лични, но поради разногласия със съпругата му на чие име да се придобие имота, той е бил купен чрез дружеството. В деня на сделката А.Т., като физическо лице, е превел по сметка на  „Е.1.“ ЕООД сумата от 75690 лева, левова равностойност на остатъка от дължимата продажна цена за имота. Също в деня на сделката  е бил подписан протокол за съхранение на пари с нотариуса и първия ответник, по силата на който дружеството се е задължило да преведе по сметка на нотариуса продажната цена за имота, която да бъде преведена на първия ответник след получаване на удостоверение за тежести, от което да е видно, че относно имота няма вписани възбрани, ипотеки, ограничени вещни права. С платежно нареждане от 26.06.2014г. сумата е била преведена на нотариуса, а след вписване на нотариалния акт и снабдяване с уговореното удостоверение, тя е била получена от първия ответник. В нито един момент  дружеството не е било уведомявано, че се извършва увреждане на нечии интереси. А.Т.е знаел, че  купува имот, свободен от вещни тежести и от опасност да се насочат принудителни действия спрямо него. А.Т., представляващ дружеството, не се е познавал предварително с представител или служител на нито една от страните по делото или участници в предходни сделки.

 

С допълнителната искова молба ищецът Т.Ф.Г. е  поддържал изложените твърдения по предявения иск, с оспорване, че  управителят на „Е.1.“ ЕООД не е знаел за увреждането и че сделката е била възмездна, както и при оспорвания  на писмените доказателства на ответника.  

 

С допълнителния отговор ответникът също е поддържал оспорванията, възраженията и правните си доводи.

По-конкретно се оспорва  направеното в допълнителната искова молба твърдение за обратно постъпвала сума в патримониума на ответника. Доводите, че посредническият договор, разписката и квитанцията не изхождат от посочените организации са некоректни и е без значение кой е председател на кооперацията, кои са членовете на управителния или контролен съвет. Страната се позовава на разпоредбата на чл. 301 от ТЗ при получаване на сумата от 1 075 евро от кооперацията. Не се оспорват твърденията на ищеца за лицата, подписали посредническия договор, разписката и квитанцията. Людмил Борисов Стефанов все още работи за „Дом от зора“. Оспорването на истинността на предварителния договор е неотносимо. Дори този договор да не е приложен по делото или да бъде изключен, това не установява елементите от фактическия състав, при което е приложим институтът на чл. 135 от ЗЗД, но ответникът се ползва от документа.        

 

И двете страни са претендирали направените по делото разноски.

 

След приключване на устните състезания по делото от „Е.1.“ ЕООД са представени писмени бележки.

 

По предявения иск

 

Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна по делото следното:

 

На 01.10.2007г. между ищеца и „П.-К.“ ЕООД е бил сключен писмен договор за покупко-продажба на недвижим имот, за строителство и извършване на довършителни работи.

Съгласно договора  „П.-К.“ ЕООД се е задължило да изгради, предаде владението и да прехвърли собствеността на ищеца върху апартамент 22 на кота 8.55, със застроена площ от 57 кв.м., при подробно уточнени съседи, с мазе № 22, находящо се на кота 5.70 на сградата, със застроена площ от 2. 55 кв.м., също при подробно индивидуализирани съседи, заедно с 11. 58 кв.м. идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото - УПИ V-425, находящ се в гр. София, район „Витоша“, с площ по нотариален акт от 2 226 кв.м., а с площ по скица от 2 115 кв.м. от квартал 14 по действащия регулационен план на гр. София, район „Витоша“, местност „Гърдова глава“, при заплащане от ищеца на цена от 36 000 евро по курса на БНБ към съответния ден на плащане, платима на три части.

За сградата е имало  одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж, както и тя е била изградена и въведена в експлоатация на 07.01.2010г., а сумата по предварителния договор  е била  платена от ищеца на три вноски (11.05.2007г., 10.10.2007г. и на 13.04.2009г.).

Въпреки това собствеността върху апартамент 22 не е била прехвърлена на ищеца. 

Вместо това на 21.06.2011г. апартаментът заедно с мазе 22, ведно с припадащите се 1.15% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 11. 58 кв.м., и заедно с 1.15% идеални части от правото на строеж върху УПИ, идентифициращ се като самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1935.425.1.13 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-68/02.12.2010г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър,  е бил продаден на ответника „А.“ ЕООД, съгласно нотариален акт от 21.06.2011г. за покупко-продажба на недвижим имот № 64, том ІІ, рег. № 3913, дело № 230 от 2011г. на нотариус И.И..

На 26.06.2014г. правото на собственост върху апартамента е било  прехвърлено от „А.“ ЕООД на ответника „Е.1.“ ЕООД, съгласно договор, оформен с нотариален акт за покупко-продажба  на недвижим имот № 108, том І, рег. № 4071, дело № 98 от 2014г. на нотариус А.Ш., вписан в Службата по вписванията с акт № 199, том LXXV, дело № 24010, вх. рег. № 31497/26.06.2014г.       

Покупката от страна на  „Е.1.“ ЕООД е била с посредничеството на Офис „Дом от зора“ към Коперация „Обединени агенции за недвижими имоти и туризъм“, както и между ответниците е бил сключен предварителен договор от 15.04.2014г. с анекс.

Прехвърлянето от 26.06.2014г. е било преди вписването на исковата молба по  т.д. № 2076/2018г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VІ-5 състав, образувано по иск на ищеца с правно основание чл. 135 от ЗЗД срещу „П.-К.“ ЕООД и  „А.“ ЕООД и с предмет договора за продажба от 21.06.2011г.

С неприсъствено решение по делото от 17.12.2018г. е бил обявен за недействителен по отношение на ищеца сключения между „П.-К.“ ЕООД и „А.“ ЕООД договор за покупко-продажба от 21.06.2011г. в частта на прехвърленото право на собственост върху апартамент № 22  с мазето и припадащите се идеални части от общите части на сградата  и от правото на строеж върху мястото.

Съгласно посоченото в договора от 26.06.2014г., уговорената продажна цена е била от  43 000 евро.

За цената, въз основа на  представените платежно нареждане за кредитен превод от 15.04.2014г., съответно приемателен протокол за съхранение на пари от нотариус А.Ш., и изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза (основно и допълнително заключение), изготвени от вещото лице В.Л.Г., въз основа на издадена от „УниКредит Булбанк“ АД справка (хронологични записвания на банкова сметка *** *** „А.“ ЕООД), се установява реално постъпване по сметка на „А.“ ЕООД (капаро и останала част от сумата от левовата равностойност на 43 000 евро).

Не се установява сумата да е била връщана от  „А.“ ЕООД на „Е.1.“ ЕООД – по делото няма доказателства за такива обстоятелства. Също съгласно допълнителното заключение на вещото лице сумата по сметката е била изтеглена от Я.Л.Л., тогава управител на „А.“ ЕООД.

Автентичността на подписа на Я.Л.Л.  върху предварителния договор от 15.04.2014г. (подписването на документа от него)  се установява по делото при разпита му като свидетел, при което от ответника „Е.1.“ ЕООД е установена истинността (автентичността) на документа. 

Не се установява към 26.06.2014г. „Е.1.“ ЕООД, чрез управителя А.П.Т., да е знаело за задълженията на „П.-К.“ ЕООД към ищеца по предварителния договор (задължението на дружеството за прехвърляне на правото на собственост върху апартамент 22) -  по делото няма събрани доказателства за такива обстоятелства, включително свидетелят Я.Л.Л. е потвърдил, че не се е познавал с А.П.Т., а за сделката е било съдействано от брокер (посредник). Т.е. дружеството   „Е.1.“ ЕООД е било случаен купувач на имота.

 

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:    

 

Съгласно разпоредбата на   чл. 135, ал. 1 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането, а когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането.  Правото на кредитора по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД е преобразуващо и се упражнява с конститутивен иск, при уважаването на който увреждащото действие се обявява за недействително спрямо кредитора .

При възмездност на действието и добросъвестност на третото лице, с което длъжникът е договарял, искът по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД не може да бъде уважен – законът дава предпочитание на добросъвестното трето лице и в тежест на ищеца – кредитор е да установи, че то е  знаело, че действието е увреждащо за кредитора.

Това е и при последващо разпоредително действие (прехвърлителна сделка относно имот, собственост на длъжника) – то може да е предмет на иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, но при  възмездност на действието следва да бъде установена недобросъвестност на третото лице последващ приобретател. В този смисъл е  разрешението по т. 3 от ТР № 2 от 09.07.2019г. по тълк. дело № 2/2017г. на ОСГТК на ВКС. По аргумент от противното от  чл. 135, ал. 1 от ЗЗД – че недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността, следва да се приеме, че при вписване на исковата молба за обявяване на недействителността на първото разпоредително действие към датата на последващото разпоредително действие, е налице знание от страна на третото лице  за увреждането.         

При иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД ищецът би могъл да се легитимира като кредитор и с непарично вземане, произтичащо от предварителен договор – чрез него се  осигуряват  условия за точно, реално изпълнение на поетите от длъжника задължения. В този смисъл е Постановление № 1 от 29.03.1965г. по гр.д. № 7/1964г. на Пленума на ВС. 

В случая  ищецът е имал вземане по предварителния договор от 01.10.2007г. към дружеството  „П.-К.“ ЕООД – да му бъде прехвърлено правото на собственост върху  апартамент 22 с прилежащо мазе и заедно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и  от правото на строеж върху мястото, където тя е построена,  самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1935.425.1.13 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София. В нарушение на задължението си „П.-К.“ ЕООД не е прехвърлило собствеността върху имота, а с увреждащо ищеца разпоредително действие (договор за продажба) е прехвърлило собствеността на ответника „А.“ ЕООД, прехвърлило правото на собственост  на ответника „Е.1.“ ЕООД (с договор за продажба), също увреждащо действие по отношение на ищеца.

За договора от 26.06.2014г., предмет на иска по чл. 135, ал. 1от ЗЗД по делото,  не се установява безвъзмездност (има плащане на цената и липсва твърдяното от ищеца връщане на платената цена на купувача), при което, за уважаването на иска е било необходимо установяване на  знание на „Е.1.“ ЕООД, чрез управителя А.П.Т., за увреждането, независимо от знанието на ответника „А.“ ЕООД.

Такова знание по отношение на „Е.1.“ ЕООД не се установява. Липсва вписване към 26.06.2014г. на исковата молба по т.д. № 2076/2018г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VІ-5 състав, по иска на ищеца с правно основание чл. 135, ал. 1  от ЗЗД срещу „П.-К.“ ЕООД и „А.“ ЕООД, нито има конкретни събрани други доказателства за факти, обосноваващи такова знание от страна на А.П.Т.. Тъй като „Е.1.“ ЕООД е добросъвестно третото лице,  искът по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД по делото не може да бъде уважен, а подлежи на отхвърляне. Налице  е хипотезата на чл. 135, ал. 1, изр. последно от ЗЗД – недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността. Възраженията на ответника в този смисъл са основателни.     

Дори да беше установен като основателен по същество при знание на ответника „Е.1.“ ЕООД за увреждането, искът по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД би се явил погасен по давност и подлежащ на отхвърляне, за което от „Е.1.“ ЕООД също е направено изрично възражение.

Давността, която е общата петгодишна по чл. 110 от ЗЗД, тече от датата на увреждащата сделка – 26.06.2014г., и към датата на исковата молба – 12.03.2020г., е изтекла. Нито се твърдят, нито се установяват обстоятелства, обосноваващи спирането и прекъсването на погасителната давност (чл. 115 и чл. 116 от ЗЗД). Обстоятелствата са били в тежест на ищеца.

Относно момента, от който тече погасителна давност по отношение на преобразуващото право по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД на кредитора, е  налице трайна  и непротиворечива съдебна практика – това е датата на увреждащото действие (сделка) – В този смисъл са Определение № 123 от 01.12.2008г. по т.д. № 449/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 292 от 14.07.2011г. по гр.д. № 1220/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о., Решение № 12 от 11.03.2014г. по гр.д. № 3547/2013г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., Определение № 195 от 09.02.2015г. по гр.д. № 6935/2014г. на ВКС, ГК, ІV г.о., Определение № 950 от 12.10.2017г. по гр.д. № 1096/2017г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и др.    

При изложеното предявеният по делото иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен.   

 

По разноските

 

С оглед изхода на делото разноски на ищеца по чл. 78, ал. 1 от ГПК не се дължат.

Разноски са дължими на ответника „Е.1.“ ЕООД – 3 050 лева разноски за адвокат по договор за правна защита и съдействие № 00013/2020, и  400 лева разноски за съдебно-счетоводна експертиза, общо 3 450 лева, съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК.

За разноските за адвокат на ответника от ищеца е  възразено, че са прекомерни (чл. 78, ал. 5 от ГПК).

Съдът намира възражението неоснователно.   

При съобразяване на минималния размер на адвокатското възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения - 2 672. 86 лева, за цена на иска от 71 428. 80 лева,  платените 3 050 лева са малко над минимума (с около 1/6), но не са прекомерни. 

 

Воден от горното съдът

 

                                        Р Е Ш И :

 

        

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.Ф.Г., с ЕГН **********, адрес *** и съдебен адресат адв. К.А.,***, офис 7,  срещу „А.“ ЕООД, с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление ***,  и „Е.1.“ ЕООД, с ЕИК *******,  със седалище и адрес на управление *** и със съдебен адресат адв. А.Т.,***,  иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за обявяване за относително недействителен по отношение на Т.Ф.Г. на договор за продажба от 26.06.2014г., във формата на нотариален акт за покупко-продажба  на недвижим имот № 108, том І, рег. № 4071, дело № 98 от 2014г. на нотариус А.Ш., вписан в Службата по вписванията с акт № 199, том LXXV, дело № 24010, вх. рег. № 31497/26.06.2014г.,  сключен между  „А.“ ЕООД, като продавач, и „Е.1.“ ЕООД, като купувач.

 

ОСЪЖДА Т.Ф.Г., с ЕГН **********, адрес *** и съдебен адресат адв. К.А.,***, офис 7,  да заплати на „Е.1.“ ЕООД, с ЕИК *******,  със седалище и адрес на управление ***, и със съдебен адресат адв. А.Т.,***,      сумата от 3 450 лева (три хиляди четиристотин и петдесет лева) разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                               

                                                

 

 

                                                             Съдия: