Номер 35329.10.2020 г.Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – СливенВтори въззивен граждански състав
На 28.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Мартин Ц. Сандулов
Членове:Мария Я. Блецова Калцова
Стефка Т. Михайлова Маринова
Секретар:Кина З. Иванова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
гражданско дело № 20202200500508 по описа за 2020 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №588/25.06.2020г. по гр.д.
№5347/2019г. на Сливенски районен съд, с което: 1. са отхвърлени като неоснователни
и недоказани предявените от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. Париж чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България срещу М. М. П. главни искове с
правна квалификация чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.240 от ЗЗД, вр. чл.9 от ЗПК
за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от
1388,96лв., представляваща главница – неизпълнено задължение по Договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
№CARD-15553807, активирана на 19.12.2017г.; сумата от 36,52лв., представляваща
договорна лихва за периода от 01.02.2018г. до 06.12.2018г., както и сумата от 72,44лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 06.12.2018г. до 11.06.2019г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение №2302/03.07.2019г. по ч.гр.д.
№3643/2019г. на СлРС и 2. са отхвърлени като неоснователни и недоказани
предявените от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България срещу М. М. П.
евентуални искове с правна квалификация чл.240 от ЗЗД, вр. чл.9 от ЗПК за осъждане
ответницата да заплати на ищцовото дружество сумата от 1388,96лв., представляваща
главница – неизпълнено задължение по Договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №CARD-15553807,
1
активирана на 19.12.2017г.; сумата от 36,52лв., представляваща договорна лихва за
периода от 01.02.2018г. до 06.12.2018г., както и сумата от 72,44лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 06.12.2018г. до 11.06.2019г.
Въззивната жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното производство
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. изцяло.
Дружеството въззивник чрез пълномощника юриск. П. посочва, че обжалваното
изцяло първоинстанционно решение е неправилно. Посочва, че с молба от 15.04.2020г.
е направил доказателствено искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза,
като вещото лице отговори на въпроса усвоен ли е кредита и размера на непогасеното
задължение, която не е допусната от съда. Счита, че експертизата е допустима и
необходима с оглед установяване даването на заетата сума. Поради това моли
въззивния съд да назначи ССЕ, която да отговори на въпросите усвоен ли е кредита, по
какъв начин и в какъв размер, както и какъв е размерът на задължението към момента
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Посочва, че по отношение
действителността на договора посочва, че ГПР е изчислен и посочен в договора,
съгласно изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. С оглед изложеното, моли съда да
отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да уважи предявените
искове. Претендира присъждане на направените по делото разноски, в т.ч.
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна М. М. П. чрез назначеният й по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен
представител адв. С., отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.
В срока по чл.262, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК не е подадена насрещна въззивна жалба.
С отговора на въззивната жалба, подаден от назначения на ответника в
първоинстанционното производство особен представител - адв. С., се оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Адв. С. счита, че по делото не се установили
твърдените от ищеца с исковата молба обстоятелства, поради което исковете се
явявали неоснователни и недоказани. По отношение на направеното доказателствено
искане посочва, че същото е преклудирано и не следва да се уважава. Моли съда да
потвърди обжалваното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно.
Няма направени доказателствени искания.
С Определение, постановено по реда на чл.267, ал.1 от ГПК въззивният съд се е
произнесъл по направеното с въззивната жалба доказателствено искане, като е оставил
същото без уважение като неоснователно и преклудирано.
В с.з., дружеството въззивник „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. чрез „БНП
2
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, редовно призовано, не се
представлява. По делото е постъпило писмено становище от процесуален представител
по пълномощие юриск. П., който посочва, че поддържа въззивната жалба на
изложените в нея основания и моли за уважаването й. Моли съда да отмени
обжалваното първоинстанционно решение и вместо него да постанови ново, с което да
уважи изцяло исковите претенции. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
В с.з. въззиваемата М. М. П. , редовно призована, не се явява. Представлява се
от назначения й от първоинстанционния съд особен процесуален представител – адв.
С.И. С., който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа изложените в
отговора й доводи. Моли съда да потвърди обжалваното първоинстанционно решение
като правилно и законосъобразно.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че
обжалваното решение е законосъобразно и правилно.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на
чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Въззивният състав СПОДЕЛЯ изцяло ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд.
Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на
исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции,
правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от
ищеца накърнени права правна квалификация на предявения иск. Направил е доклад по
делото, по който страните не са направили възражения.
Изложените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на атакуваното
решение са неоснователни.
3
Сливенският районен съд е бил сезиран с предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване, както следва: 1. положителни установителни искове с
правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т. 2 от ГПК, вр. чл.79, чл.240 и чл.86 от
ЗЗД за признаване за установено, че ответника М. М. П. дължи вземания, за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
03.07.2019г. по ч.гр.д.№3643/2019г. по описа на СлРС, както следва: сумата от
1388,96лв., представляваща главница по Договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-15553807,
активирана на 19.12.2017г.; сумата от 36,52лв. – възнаградителна лихва за периода
01.02.2018г. – 06.12.2018г.; сумата 72,44лв., мораторна лихва за периода от
06.12.2018г. до 11.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане и 2.
Предявени в условията на евентуалност, при отхвърляне на главните искове,
осъдителни искове с правно основание чл.79, вр. чл.240 и чл.86 от ЗЗД за осъждането
на М.П. да заплати, както следва: сумата от 1388,96лв., представляваща главница –
неизпълнено задължение по Договор за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта №CARD-15553807, активирана на
19.12.2017г.; сумата от 36,52лв., представляваща договорна лихва за периода от
01.02.2018г. до 06.12.2018г., както и сумата от 72,44лв., представляваща обезщетение
за забава за периода от 06.12.2018г. до 11.06.2019г.
Предявените като главни положителни установителни искове имат за предмет
установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за
които е била издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК против длъжника. По
този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си,
предмет на издадената заповед за изпълнение, да установи по безспорен начин
неговото възникване, съществуване и дължимост спрямо ответника – длъжник.
Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са
породили неговото вземане. Ответникът, при съответно твърдение, следва да докаже
фактите, които изключват, унищожават или погасяват вземането.
В случая, твърдението на ищеца е договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта. Твърдението на ищеца е
че карта е издадена с лимит 1000лв. и същата е активирана на 19.12.2017г.
В случая, действително от представените писмени доказателства се установява
наличието на писмен договор между страните, но както правилно и подробно е
посочил районния съд, тъй като на практика се касае за предоставяне на паричен заем,
който е реален договор, за сключването му е необходимо да се установи предаването
на съответната парична сума, от който момент е сключен договора и възникват
4
насрещните права и задължения по него.
Твърдението на ищцовото – въззивно дружество за предоставяне на въпросната
кредитна карта, активирането й от страна на ответницата и усвояването на търсената
като главница сума остана изцяло недоказано. Абсолютно никакви доказателства не са
ангажирани в тази насока. Няма дори и отбелязване в подписания писмен договор за
предаване на въпросната карта. Следва да се отбележи, че основните писмени
доказателства по делото касаят друго договорно отношение между страните –
отпускане на стоков кредит в друг размер за закупуване на стока. Ищецът се опитва
чрез този договор да докаже „желанието и съгласието“ на П. да й бъде предоставен
револвиращ кредит под формата на кредитна карта /арг. исковата молба/. Както бе
посочено обаче, без доказване факта на предоставяне на кредитната карта със
съответния кредитен лимит, активирането и тегленето на суми от нея, не се установява
наличието на възникнало договорно отношение относно револвиращия кредит. Чрез
стоковия кредит не се доказва процесния договор. Ищецът не е доказал изпълнението
на своето основно задължение по договора – предоставяне на кредитна карта с
договорен кредитен лимит, за да се породи насрещното задължение на ответницата за
връщане на усвоената сума, ведно с уговореното възнаграждение. Още по-малко е
установен размера на усвоения кредитен лимит /естествено при отбелязване, че няма
доказване на предходните факти на получаване на картата и активирането й/ и
доказване, че той отговаря на размера на претендираната главница.
Неоснователността на главния иск за установяване дължимостта на сумата за
главница, води до неоснователност и на акцесорните искови претенции относно
дължимостта на договорна и мораторна лихва.
С оглед изложеното, съдът намира, че предявените като главни установителни
искове са неоснователни и недоказани и като такива следва да се отхвърлят.
Този изход на спора по главните искове поражда задължението на съда да
разгледа и да се произнесе по евентуалните осъдителни такива. Те обаче имат същото
основание – договор за револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта и предмета на доказване е абсолютно същия. Всичко изложено по-горе
относно характера на договора и неизпълнение на доказателствената тежест,
възложена на ищцовото дружество за установяване факта на предаване на кредитната
карта, активирането на същата и усвояването от страна на ответницата на суми по нея,
важи и при произнасянето по евентуалните искове. По изложените по-горе
съображения и предявените при условията на евентуалност осъдителни искове са
неоснователни и недоказани и следва да се отхвърлят.
Щом като правните изводи на двете инстанции съвпадат изцяло, атакуваният
5
съдебен акт следва да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.
Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед
неоснователността на въззивната жалба, следва да се възложи на въззивника, като той
следва да понесе своите разноски така, както са направени.
Въззиваемата страна, представлявана от особен представител на разноски на
ищцовата страна, не е направила разноски в производството и такива не следва да се
присъждат.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №588/25.06.2020г.,
постановено по гр.д.№5347/2019г. по описа на Сливенски районен съд, като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6