РЕШЕНИЕ
№ 383
гр. Варна, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20223110200596 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на ИВ. Р.
КР. с ЕГН: **********, с адрес: гр. Гълъбово, ул.“Плиска“ №8 и адрес за призоваване:
с.Разделна, обл.Стара Загора срещу: Електронен фиш /ЕФ/ серия К№ 5306217, издаден
от ОДМВР Варна, с който за нарушение на чл.21, ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП му е било
наложено адм. наказание глоба в размер на 400 /четиристотин/ лв. на основание чл.189,
ал.4 вр. чл. 182, ал.2, т.5 от ЗДвП.
С жалбата се моли да бъде отменен издаденият електронен фиш като се твърдят
нарушения на материалния закон и процесуалните правила.
В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован, се явява лично, поддържа
жалбата и моли ЕФ да боде отменен на посочените в жалбата основания.
Въззиваемата страна , редовно призована, в съдебно заседание не изпраща
представител. По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представите-
юрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на електронния фиш,
като моли същият да бъде потвърден. Претендира за присъждане на юрисконсултско
1
възнаграждение .
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Електронният фиш серия К№ 5306217 е съставен от ОД на МВР-Варна, против
въззивника, затова че на 12.09.2021 г. в 09:27 часа, в извън населено място- в
общ.Бяла, обл.Варна, по път първи клас-9, от гр.Варна към гр.Бургас, до ресторант
„Горица“, при въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч., обозначено с пътен знак
В-26, е извършено нарушение за скорост с лек автомобил ”БМВ 320” с рег.№ СТ 0186
РН, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № MD1194, като при
разрешена скорост 60 км./ч. е установена скорост 103 км./ч., като превишението е 43
км./ч.– нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП.
На 01.10.2021г. при обработка на заснетите данни в ОД на МВР-Варна, Сектор ПП-
Варна било установено извършеното нарушение. Впоследствие като собственик на
превозното средство бил установен възз.И.К.. Поради това още на 01.10.2021г. бил
издаден електронния фиш, с който на въззивника К., като собственик на автомобила,
била наложена глоба в размер на 400 лв. за нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал. 1 от ЗДвП
на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП.
ЕФ бил връчен на въззивника на 18.01.2022г., като на 01.02.2022г. / съгласно
посоченото от ОД на МВР-Варна в писмо УРИ 819000-6470- л.2 от делото/ той
депозирал жалба срещу ЕФ в РС-Варна.
Видно от изисканата от съда и приложена по делото справка от Агенция „Пътна
инфраструктура“ , Областно пътно управление-Варна към 12.09.21г. на път първи
клас-9, преди ресторант „Горица“, посока гр.Бургас е бил поставен пътен знак В-26 /60
км./ въвеждащ ограничение на скоростта на движение на МПС, монтиран при
км.157+522 дясно.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички
събрани в хода на съдебното следствие доказателства – писмени и веществени.
Съдът изцяло кредитира писмените и веществените материали, съдържащи се в
АНП и приобщени към доказателства по делото, както и тези събрани в хода на
съдебното следствие.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
2
Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което
същата е процесуално допустима.
Административнонаказателното производство е проведено в рамките на сроковете
по чл.34 от ЗАНН. Видно от материалите по делото- справка от Системата за
управление на административно-наказателната дейност ЕФ е издаден на 01.10.2021г.
т.е. по-малко от месец след заснемане на нарушението. Разпоредбата на чл.34 от ЗАНН
е специална и регламентира не само случаите, в които не следва да се образува АНП, а
и случаите, когато образуваното такова следва да се прекрати. Разпоредбата на чл. 82
от ЗАНН регламентира давностните срокове за изпълнение на наложените
административни наказания. В ЗАНН, обаче, липсва регламентация
на давностни срокове, за погасяване на административно наказателното преследване,
каквито се съдържат в Общата част на НК. Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН,
по въпросите на вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите
на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на
НК, доколкото в този закон не се предвижда друго. Съобразявайки Тълкувателно
постановление № 1 от 27 февруари 2015г. на Върховния административен съд на
Република България - ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, въззивният съд,
в настоящия си състав, намира, че в конкретния казус възможността за реализиране на
административнонаказателната отговорност на въззивника е погасена поради изтичане
на предвидената в закона давност. Съгласно цитираното Тълкувателно постановление
№ 1 от 27 февруари 2015г. разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата
относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс
/НК/ и по-конкретно приложение следва да намерят чл.81, ал.3 във вр. с чл.80, ал.1, т.5
от ЗАНН, във вр. с чл.11 от ЗАНН. Съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК / действаща към
датата на извършване на нарушението / наказателното преследване се изключва по
давност, когато то не е възбудено в продължение на три години, а според чл.81, ал.3 от
НК независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното
преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока,
предвиден в предходния член. От анализа на цитираните разпоредби се налага извод,
че в случая възможността въззивникът да бъде санкциониран се изключва с изтичане
на четири години и половина давностен срок, като съгласно чл.80, ал.3 от НК, във вр. с
чл.11 от ЗАНН същият тече от извършване на деянието.
Видно от съдържанието на процесния ЕФ и приложените доказателства
въззивникът е санкционирана за нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП, извършено
на 12.09.21г.- датата е посочена изрично в ЕФ. ЕФ е бил издаден на 01.10.2021г.
/видно от отбелязването в системата на МВР/ и връчен на дата 18.01.2022г. Оттук
следва, че административнонаказателната отговорност на сочения като нарушител
3
субект би се погасила по давност с изтичане на четири години и половина от
извършване на нарушението, който срок към настоящия момент не е изтекъл и
следователно отговорността на въззивникът не е погасена по давност.
Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ са посочени
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш –
мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената
скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС.
Възраженията на жалбоподателя, че ЕФ е незаконосъобразен са неоснователни.
Електронният фиш съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189,
ал.4 от Закона за движение по пътищата. Посочената разпоредба въвежда специален
ред и реквизити на санкционния акт, поради което съдът намира, че възраженията за
нарушаване на реда за издаването му са неотносими, тъй като жалбоподателят се
позовава на изисквания, относими към реда на издаване и съдържанието на
наказателните постановления, включително относно посочването на орган, издал
електронния фиш и дата на издаването му. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са
изброени изчерпателно реквизитите на електронния фиш и сред тях не фигурира „дата
на съставяне на фиша” (за разлика от чл. 42, т.2 ЗАНН, който въвежда такъв реквизит
на АУАН). Ето защо не може да се приеме, че има разминаване на датите относно
издаване на ЕФ, тъй като такъв реквизит – дата на издаване по закон не е предвиден.
Липсата на дата на съставяне на електронния фиш не се възприема от съда като
съществено процесуално нарушение. По дефиниция електронният фиш не носи подпис
на издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се
поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия
е установено нарушението, което е сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде
съобразено и естеството на електронните фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на
ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или
друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
От друга страна, с оглед посочената в електронния фиш дата на извършване на
нарушението – 12.09.2021г. и предвид датата на връчването му на наказаното лице –
18.01.2022г., не е налице и индиция за несъблюдаване на сроковете по чл.34 от ЗАНН
във връзка с процесното административнонаказателно производство. Доколкото в
електронния фиш е посочено ясно мястото на извършване на нарушението, което е в
общ.Бяла, обл.Варна и ясно е посочено, че фишът е издаден от ОД на МВР – Варна, не
4
са налице пречки и за извършване на преценката дали процесният електронен фиш е
издаден от компетентната териториална структура на МВР.
Ирелевантно за законосъобразността на електронния фиш е обстоятелството, че
във фиша не е изписана датата на неговото връчване и в какъв срок и пред кой орган
може да се обжалва същия. Датата на връчване на ЕФ, срокът за обжалване и
посочването пред кой орган подлежи на обжалване са от значение за преценката за
допустимостта на оспорването му, но не и за законосъобразността му, а очевидно в
случая жалбата срещу електронния фиш е приета за допустима като подадена в срок и
пред надлежен съд, така че по никакъв начин не са нарушени правата на наказания
субект.
Ирелевантно за законосъобразността на електронния фиш е и обстоятелството, че
във фиша не е бил посочен вида на използваното АТСС – мобилна или стационарна
камера, марката и модела на същото, GPS координатите на заснимане, както и
обстоятелството, дали АТСС е преминала метрологичен контрол, тъй като това не са
задължителни реквизити на ЕФ.
Като собственик на процесното МПС в електронния фиш е посочен възз.К..
Фактът, че се налага глоба, като е посочено физическото лице- собственик, ясно сочи,
че за процесното извършено нарушение при управление на МПС е ангажирана именно
отговоростта на въззивника. Същият не оспорва, че именно той е управлявал
автомобила.
От събраните по делото доказателства е установено, че извършването на
процесното административно нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство № CORDON –M2 с №MD1194, което
представлява мобилна система мобилна видео-радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации.
Както се установява от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014
година по т.д. № 1/2013 година на ВАС, издаването на електронния фиш е строго
ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно
позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения за
съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 ЗДвП), същите да работят на
автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В
останалите случаи при използване на мобилни технически средства, обслужвани и
използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за
констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим общият
ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.
В настоящата си редакция чл.189, ал.4 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр. 10 от 2011г., изм.,
бр. 19 от 2015г.) гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
5
техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и на нарушител се
издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП определя, че
"Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към
земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи
нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на
работния процес.
На основание чл.165, ал.3 от Закона за движението по пътищата Министърът на
вътрешните работи е издал НАРЕДБА №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда
за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015г., с която се
уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и
системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл.2 от
Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл.3
гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата
се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна
система. Анализирайки посочените нормативни разпоредби се налага извода, че към
дата на установеното с Ел.фиш нарушение- 12.09.2021г., нарушенията на правилата за
движение по пътищата могат да се установяват и санкционират, чрез издаване на
електронен фиш, чрез използване на мобилни АТСС, временно разположени на
участък от пътя.
Въведените с Наредбата изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за
използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с АТСС и автоматизирания
режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган- освен
включването и изключването на мобилното АТСС /чл.9 от Наредбата/, отговарят
на изискванията залегнали Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014г. на ВАС – Общо
събрание на колегиите, относно непълнотите в регламентацията на работата на
„техническите средства” преди изменението на чл.189, ал.4 от ЗДвП с ДВ., бр. 19 от
2015г. Отчитайки настъпилата законова промяна, настоящият състав приема, че
електронен фиш за санкциониране на допуснато нарушение на Закона за движението
по пътищата може да бъде издаден, когато нарушението бъде установено и заснето с
мобилно автоматизирано техническо средство или система, при условие че са
изпълнени изискванията на НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г.
От доказателствата по АНП се установява, че контролните органи са изпълнили
6
изискванията на чл.4 от Наредбата- контролът да се осъществява със АТСС, одобрени
по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип
средство за измерване и преминали първоначална или последваща проверка от
Българския институт по метрология /БИМ/ или от лица, оправомощени от
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор,
удостоверено с представени по преписката удостоверение за одобрен тип средство за
измерване –видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с
вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип № CORDON –
M2 , което представлява мобилна система преминала метрологичен контрол на
17.02.2021г., удостоверено с представени по административната преписка писмо на
БИМ и Протокол от проверка №7-С-ИСИС/17.02.2021г. на БИМ от проверка на видео-
радарната система.
Поради това и съдът намира, че са спазени изискванията на чл.4 от НАРЕДБА №
8121з-532 от 12.05.2015г.
Съдът намира, че е било спазено и изискването на чл.9 от Наредбата. Видно от
доказателствата по делото след включването и настройването й системата работила
самостоятелно, което е в пълен унисон с изискването на чл.9 от Наредбата, която дава
правомощия на служителя единствено еднократно да насочи уреда в контролираната
посока, да го включи и извърши първоначални настройки. Същевременно от
протокола /приложение към чл. 10, ал.1 от наредбата /, съставен от обслужващия го
полицейският служител-Й., е видно, че автоматизирано техническо средство е
използвано на 12.09.2021г. във времеви интервал 08:30ч.-10:30ч., на път първи клас
№9, ресторант „Горица“, с посока на заснимане от гр.Варна към гр.Бургас. От
приложената към протокола снимка на АТСС, използвано на горепосочената дата и в
горепосочения участък е видно, че се касае за преносимо средство за измерване
разположено на пътя /мобилна камера тип „тринога“/. Съставеният от полицейския
орган въвел в експлоатация АТСС протокол отговаря на всички изисквания на
Наредбата и съдържа изискуемите реквизити.
Съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата снимковия материал,
изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
съставлява годно веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес. От снимковия материал приложен по
преписката също е видно, че нарушението е заснето на мястото посочено в ЕФ.
Видно от изготвената справка от Агенция „Пътна инфраструктура“ , Областно
пътно управление-Варна към 12.09.21г. на мястото описано в ЕФ - път първи клас-9,
преди ресторант „Горица“, посока гр.Бургас е бил поставен пътен знак В-26, въвеждащ
ограничение на скоростта на движение на МПС 60 км/ч., монтиран при км.157+522
7
дясно. Измерената скорост на движение на автомобила е 107 км/ч., при разрешена
такава в този участък -60км/ч.. Видно от приложената снимка, допустимата грешка
при измерването в тези случаи е +/- 3 км, като във фиша е отразена наказуема скорост
от 103км/ч, след приспадане на толеранса, при разрешена такава в конкретния участък-
60 км/ч..
Принципно управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано в
разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното превишение извън населено
място определено правилно от АНО на 43 км./ч. законодателят в разпоредбата на ал.
2, т.5 от същия текст е предвидил глоба в размер на 400 лева (четиристотин лева ) в
редакцията на разпоредбата действала към момента на деянието.
От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен извод, че на
посочената в електронния фиш дата, час и място с техническо средство № CORDON –
M2 с №MD1194, представляващо мобилна видео-радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации било заснето движение на процесния лек автомобил със скорост от 103
км./ч. при ограничение от 60 км./ч. , извън населено място, с което е нарушена
разпоредбата на чл. 21, ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП, като е установено превишаване на
скоростта с 43 км./ч. От наказаното лице не са ангажирани доказателства, от които да
се установява, че нарушението не е извършено на мястото, посочено в обжалвания
електронен фиш. От друга страна, към административнонаказателната преписка е
приложен снимков материал – оригинал на снимка с точни координати на
нарушението, както и доказателства, че това е заснетата скорост на процесния
автомобил- на представеното снимково изображение ясно се виждат, че лазерният лъч
е измерил скоростта на процесния автомобил, тъй като маркерите на изображението се
пресичат върху автомобила. Ето защо съдът приема, че нарушението е доказано по
безспорен и категоричен начин.
Съдът намира , че не е нужно да бъдат събирани доказателства за поставен пътен
знак, който предупреждава че се извършва заснемане на скорост. Действително такова
изискване съществуваше в чл.7, ал.2 от Наредбата, която изискваше поставяне на
пътен знак- „Пътният знак Е24“ преди мястото за контрол във всяка посока на
сработване на автоматизираните технически средства и системи, а ал.1 от същия член
изискваше оповестяване на контрола на интернет страницата на МВР или чрез
средствата за масово осведомяване /изискване на чл.7, ал.1 –отм . от Наредбата- /. Тези
две разпоредби на НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г. са отменени с ДВ, бр. 6 от
2018 г., в сила от 16.01.2018 г. Изискването за оповестяването на местата за контрол,
визирано в разпоредбата на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП, също е отменено с ДВ, бр. 54 от
2017 г., в сила от 09.07.2017г. Поради горното към датата на визираното в ЕФ
нарушение-12.09.2021г. контролните органи не са имали задължение предварително да
8
обозначават и да оповестяват местата за контрол на скоростта. Предвид изложеното,
съдът намира, че разпоредбите на законодателството ни са спазени от наказващия
орган и правото на защита не е било засегнато и в този аспект.
Съдът намира, че правилно АНО е определил нарушителя. Нормата на чл.188 от
ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за собственика или
ползвателя на моторното превозно средство за извършеното с него нарушение,
независимо от това кой е действителния негов извършител, респективно ползвател на
превозното средство. В конкретния случай видно от справката от централната база на
сектор ПП собственик на МПС-то, с което е извършено нарушението е собственост на
възз.К.. Въззивникът, като собственик на МПС не е ангажирал доказателства, че друго
лице е управлявало автомобила на посочената дата, не е представила и упоменатата в
ЕФ писмена декларация, с данни за лицето извършило нарушението и копие от
СУМПС на това лице, изискване на ЗДвП. Затова правилно АНО е определил субекта
на нарушението. Съгласно чл.189, ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок от получаването на
ЕФ собственикът, респективно ползвателя заплаща глобата или предоставя в
съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство. В тази насока и не
съществува задължение за наказващия орган да кани изрично посочения като
нарушител във фиша да депозира декларация по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП,
доколкото това е законова възможност, предоставена от закона, от която нарушителят
може да се възползва или не по собствена воля, в предвидения законов срок от
получаване на електронния фиш. В случая АНО няма задължение да събира
доказателства, кой е управлявал МПС, а възз. като собственик на МПС е длъжен да
представи такива-ако разбира се са налични. А очевидно в случая не е посочено от
собственика на МПС друго лице управляващо автомобила на процесната дата.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното
нарушение е превишаване на разрешената скорост с 43 км/ч., следователно
обществената опасност на това формално нарушение се отличава с достатъчен
интензитет, който не позволява на съда да приеме, че деянието представлява
маловажен случай. Нещо повече новата редакция на чл. 189з. (Нов - ДВ, бр. 109 от
2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) изключва възможността за прилагане на чл. 28 от
ЗАНН за нарушения на ЗДвП.
При тази фактическа обстановка, съдът намира, че в случая производството по
административнонаказателна отговорност чрез издаването на електронен фиш се е
развило при спазване на установените процесуални правила, подробно разписани в
издадената въз основа на ЗДвП НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г. Поради което и
ЕФ следва да бъде потвърден, като законосъобразен.
9
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото,
съдът установи от правна страна следното:
На основание чл. 63д, ал.3 от ЗАНН (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) В производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът се произнася по разноските сторени
по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.
От процесуален представител на наказващия орган е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски
от страна на процесуалния представител на наказващия орган е направено
своевременно. В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално
представителство, като е депозирал писмено становище по делото и с оглед крайния
изход на спора и направеното от негова страна искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание
чл.63д, ал.4 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78,
ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ. Макар законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение
за представителство по административно- наказателни дела в размер от 80 до 120 лв. ,
съдът намира, че следва да бъде присъдено такова в минимален размер, тъй като
липсва каквато и да било фактическа и правна сложност на случая, което е видно и от
липсата на каквито и да било процесуални усилия на ю.к по поддържане на
обвинителната теза на АНО. Това мотивира съда да присъди юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер—80лв.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.9 вр. ал.2, т.5 вр. ал.1 вр. чл.58д, т.4 и
чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш /ЕФ/ серия К№ 5306217, издаден от ОДМВР
Варна, с който на ИВ. Р. КР. с ЕГН: **********, с адрес: гр. Гълъбово,
ул.“Плиска“ №8 и адрес за призоваване: с.Разделна, обл.Стара Загора за
10
нарушение на чл.21, ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4 вр. чл. 182, ал.2, т.5
от ЗДвП. е било наложено адм. наказание „глоба“ в размер на 400 /четиристотин/ лв.
ОСЪЖДА ИВ. Р. КР. с ЕГН: **********, с адрес: гр. Гълъбово, ул.“Плиска“ №8 и
адрес за призоваване: с.Разделна, обл.Стара Загора да заплати на ОД на МВР-Варна
сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение по
АНД №20223110200596/2022г. на РС-Варна.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11