Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 24.03.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на седемнадесети
март през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: Дора Михайлова
при
секретаря Даниела Ангелова, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 749 по описа на съда за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното.
Съдът е
сезиран с искове с правно основание чл. 49 ЗЗД.
Ищецът Е.Д.Н. твърди, че на 05.02.2020 г. около 19.00 часа в
гр. С. при движение
по десния тротоар на ул. „И. Д.“ (с посока на движение от ул. „Р.“ към ул. „М.“) предприел пресичане на улицата,
стъпвайки с десен крак в несигнализирана и необезопасена дупка – липсващ капак
на улична канализационна шахта, намираща се точно
до тротоара. При падането ищецът усукал коляното си и получил изкълчване,
навяхване, разтягане на ставните връзки на дясното коляно, мокуидна дегенерация
на предна кръстна връзка, парциална лезия, хоризонтална лезия на 2 с-т на задния рог на медиалния мениск,
лек излив в колянната става, оток. Изпитал
силни болки в колянната става, спонтанна и палпаторна болка в областта
на дясното коляно и имал болезнени пасивни и активни движения.
Ищецът твърди,
че по време на инцидента на мястото имало очевидци.
На 06.02.2020
г. ищецът посетил личния си лекар, а на 07.02.2020 г. – ортопед-травматолог.
Поставена му била гипсова мобилизация и му бил предписан амбулаторен режим на
лечение за срок от 30 дни.
При извършен
на 25.02.2020 г. ЯМР, за който заплатил 230 лева, било установено наличието на
ставен излив, мукоидна дегенерация на предната кръстна връзка, парциална лезия
и хоризонтална лезия на задния рог на медиалния меникс.
На 06.02.2020
г. на ищеца бил разрешен нов отпуск поради временна неработоспособност за срок
от още 30 дни.
На 09.03.2020
г. ищецът отново посетил специалист по ортопедия и травматология, като при
прегледа било установено, че има лек оток на пръстите и леки болки при
движението им, както и палпаторна функционална болка в увреденото място.
Гипсовата имобилизация била свалена, като отпускът поради временна
неработоспособност бил продължен за срок от още 30 дни.
На 13.04.2020
г. и 13.05.2020 г. ищецът отново посетил специалист по ортопедия и
травматология, като при прегледа било установено, че има болки при движение в
мястото на травмата, както и палпаторна и функционална болка в увреденото
място. Направена му била ставна апликация и превръзка, а отпускът поради
временна неработоспособност бил продължен за срок от още 30 дни. Ищецът твърди,
че болките, получени при падането, били значителни и интензивни за период от
около 6 месеца. В продължение на няколко месеца след инцидента изпитвал силни
затруднения в ежедневното си битово обслужване и се нуждаел от чужда помощ при
обличане, събличане и прочее. Случилото се предизвикало у него страх,
безпокойство, раздразнителност. Понастоящем болките продължавали.
Ищецът твърди,
че ответникът е този, който следвало да поддържа общинския път, където настъпил
инцидентът, в безопасно състояние за нормален достъп, проходимост и възможност
за придвижване на пешеходци по него, но в резултат от бездействието му се
стигнало до причиняване на вредата.
Ето защо моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от
25 500 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
изразяващи се в преживени болки и страдания от описаните по-горе травми,
получени при падане върху несигнализирана и необезопасена дупка – липсващ капак
на улична канализационна шахта, намираща се точно до тротоара на ул. „И. Д.“ в гр. С., настъпило на
05.01.2020 г. около 19.00 часа, както и сумата от 230. 00 лева – имуществени
вреди, изразяващи се в разходи за ЯМР, ведно със законната лихва от датата на
деликта до окончателното изплащане на дължимата сума. Претендират се и
разноските по производството.
Ответникът в
подадения в срока и по реда на чл. 131 ГПК писмен отговор оспорва иска. Твърди,
че инцидентът не е настъпил на датата и по механизма, описани в исковата молба.
При условията на евентуалност оспорва да е отговорен за вредите, понесени от
ищеца, тъй като канализационната шахта била собственост не нему, а на трето за
процеса лице – съответният ВиК-оператор. Сочи, че е възможно уврежданията на
ищеца да са настъпили при упражняване на трудовата му дейност, тъй като ищецът
работел като ски – инструктор. Навежда възражение за съпричиняване – участъкът,
където настъпил инцидентът, бил добре осветен, и ако ищецът бил проявил
по-голямо внимание, вредите нямало да настъпят. При условията на евентуалност
се твърди, че претенцията е прекомерна.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства
съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, намира за установено
от фактическа и правна страна следното.
От показанията
на свидетеля Е. И. Р., които като
логични и безпротиворечиви съдът кредитира изцяло, се установява, че на 05.02.2020
г. привечер в гр. С. при движение по тротоара на ул. „И. Д.“ ищецът
предприел пресичане на улицата, стъпвайки с десен крак в празна шахта на
асфалтовото платно, намираща се точно до тротоара. Улицата, на която настъпил
инцидентът, не била осветена. След като ищецът стъпил в празната шахта, която
била без капак, той се строполил на земята. Свидетелят Р. се опитал да го вдигне, но ищецът изпитвал
силни болки. След няколко минути свидетелят Р. огледал мястото, където стъпил
ищецът – оказало се, че представлява квадратна шаха без капак с дълбочина над
От
представените по делото болнични листа се установява, че в периода 07.02.2020
г. – 04.07.2020 г. ищецът е бил в отпуск поради временна неработоспособност
заради травмата, която претърпял.
При извършен
на 25.02.2020 г. ЯМР, за който ищецът заплатил 230 лева, видно от фискален бон
за това, било установено наличието на ставен излив, мукоидна дегенерация на
предната кръстна връзка, парциална лезия и хоризонтална лезия на задния рог на
медиалния меникс (образна диагностика № …. от 25.02.2020 г., изготмена от
лекар при ДКЦ „Н.“ ЕАД, гр. С.).
От
показанията на свидетеля Р., както и от приложената по делото
медицинска документация (която съдът самостоятелно не
обсъжда, тъй като тя е от значение за вещото лице, което е работило с нея) и
заключението на вещото лице Т., което като компетентно изготвено съдът
кредитира изцяло, както и от
устните разяснения на вещото лице в проведеното на 17.03.2021 г. открито
съдебно заседание, се
установява, че причина за претърпяното от ищеца телесно
увреждане – травма на дясната колянна става,
изразяваща се в разкъсване на задния рог на медиалния мениск и частично
разкъсване на предна кръстата връзка на същото коляно, усложнени с развитието
на вътреставен излив и оток, е именно попадане върху шахта без капак. Вещото
лице сочи, че възстановителният период е бил в порядъка от около 6 месеца,
предвид липсата на данни за настъпили усложнения, като пълно възстановяване на
ставата е невъзможно. В момента на причиняване на травмата е била налице силна
болезненост, която постепенно е намаляла, но се е запазила в следващите месеци
особено при физическо натоварване на крайника. При тези условия вещото лице е
категорично, че болезненост ще се проявява и за в бъдеще. Приложеното в случая консервативно
лечение чрез обездвижване на крайника (гипсирането му) и покой е
бил правилният подход за лечение.
От
фактическите твърдения в исковата молба е видно, че преденото спорното право е
основавано на виновно поведение на определени физически лица, на които
собственикът на процесната улица – о.С. е възложил да поддържат в изправност
общинските улици и носи отговорност за бездействията на тези лица. Общината
носи обезпечително-гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД като възложител за
вредите, причинени виновно от физически лица при или по повод на изпълнение на
възложената им от общината работа.
Ангажирането
на отговорността по чл. 49 ЗЗД изисква установяването на елементите на следния
фактически състав, пораждащ тази безвиновна отговорност: противоправно действие
(или
бездействие) от страна на
лице, на което е възложено извършване на някаква работа, причиняване на вреда на трето лице (различно от
делинквента и отговорния по чл. 49 ЗЗД), която вреда да е причинена при или по повод
изпълнението на работата, както и установен размер на вредите. Вината се
предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
За да се
ангажира отговорността на ответника по посочената разпоредба, следва да се
установят общите предпоставки, при които за определено лице би възникнала
деликтна отговорност, както и допълнителния факт на възлагане на работа на
деликвента от ответника и причиняване на вредите при или по повод тази работа.
Не се спори
между страните, че пътят, на който е реализиран инцидентът, е общински по
смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата /ЗП/, вр. чл. 8, ал. 3 от закона,
поради което и с оглед разпоредбите на чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП, следва
да се приеме, че задължен да осъществява дейностите по поддържането и ремонта
му е именно ответникът о.С. Същата като
юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП чрез своите служители или
други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно
бездействието на последните по поддържането на процесния път е довело и до
неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП, поради което ответникът носи
отговорност за причинените на ищеца вреди, свързани с неизпълнение на
задълженията на неговите служители или други изпълнители.
Канализационните
шахти по улиците са част от канализационния колектор, но по своето
предназначение те са част от пътната инфраструктура, доколкото осигуряват
отвеждане на дъждовни и отпадъчни води с цел използване и експлоатация на
изградената пътна мрежа. В този смисъл те попадат в обхвата на пътя, част от
земното платно като конструктивен негов елемент по смисъла на § 1, т. 2 от ДР
на ЗП, като по своето същество представляват пътно съоръжение по смисъла на §
1, т. 3 от ДР на ЗП, а предпазните капаци на канализационните шахти се явяват
пътна принадлежност – § 1, т. 4 от ДР на ЗП. Освен това съгласно чл. 191, ал.
1, т. 2, вр. с чл. 19, ал. 1, т. 4 от Закона за водите, кметът на общината
контролира изграждането, поддържането и експлоатацията на водостопанските
системи и съоръжения на територията на общината. На основание § 7, т. 7 от ПЗР
на ЗМСМА общината е собственик на мрежите и съоръженията на техническата
инфраструктура на канализационната система, които обслужват територията на
съответната община, поради което и тя, доколкото стопанисва пътя, трябва да ги
поддържа в изправно състояние, като незабавно сигнализира препятствията по него
и ги отстранява във възможно най-кратък срок – чл. 167, ал. 1 ЗДвП.
Следователно, дори и по отношение на конкретна канализационна шахта съответен
ВиК-оператор да е отговарял за нейното поддържане в изправно състояние, о.С. като
собственик на пътя, върху който се намира това съоръжение на техническата
инфраструктура, е била длъжна незабавно да сигнализира това препятствие по
пътното платно и да го отстрани в най-кратък срок, за да осигури нормален
достъп, проходимост и придвижване по него – ЗП предвижда общо и абстрактно
задължение на ответника да поддържа общинските пътища, без значение под
въздействието на какви фактори е настъпила частичната им негодност за
осигуряване на безопасен пътен трафик.
Ето защо съдът
счита, че увреденият има срещу ответника вземане по чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и в негова полза съществува вземане за обезщетение за причинените му
имуществени вреди на стойност 230 лева - разходи за ЯМР, и неимуществени вреди, представляващи физически болки и
страдания.
Досежно
размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази разпоредбата на
чл. 52 от ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените
болки, страдания и психически затруднения и паричната престация, законодателят
е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за тези
увреждания, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай
какъв е справедливият размер на това обезщетение, което има компенсаторен
характер. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението
(т. 2 от
Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС). Съдът определя размера на
обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, отчитайки степента и интензитета на конкретно преживяните физически болки и продължителността им - от назначената СМЕ и събраните
гласни доказателства се установява, че по време на
инцидента ищецът е изпитал силни спонтанни болки, които е
търпял в период от около пет-шест месеца след инцидента. При определяне размера
на обезщетението съдът отчете и обстоятелството, че пълно възстановяване на
ставата е невъзможно, както и прогнозата за бъдеща болезненост в областта на
травмата, възрастта на ищеца, който е
търпял освен физически болки и неудобства в ежедневното си битово обслужване за
периода на обездвижване (около месец).
Преценката на всички изложени обстоятелства налага извода, че сумата от 15 000 лева би обезщетила ищеца за причинените му неимуществени вреди. За
разликата над тази сума до пълния предявен размер искът е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Съгласно
нормата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД при задължение, произтичащо от непозволено
увреждане, каквото е и задължението на ответника по делото, длъжникът се смята
в забава и без покана. От своя страна разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
предвижда, че длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня
на забавата. В контекста на изложеното съдът приема, че ответникът следва да се
счита за изпаднал в забава и съответно дължи обезщетение за забава от датата на
увреждането, което е настъпило на 05.02.2020 година.
С оглед
изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищеца
на основание чл. 38 ЗА сумата от 924. 74 лева (с ДДС) – адвокатско възнаграждение, а по
сметка на Софийски окръжен съд – сумата от 609. 20 лева – държавна такса по
производство, както и сумата от 172. 84 лева – възнаграждение за вещо лице.
На ответника
следва да се присъди на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 531. 28 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, според отхвърлената част от иска.
Така
мотивиран, Софийски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА о.С. ***, да
заплати на Е.Д.Н., ЕГН: **********,***, по иск с правно основание чл. 49, ал. 1
от ЗЗД сумата от 15 000. 00 лв. (петнадесет
хиляди лева), представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, преживени болки и страдания, от
травма на дясната колянна става, изразяваща се в разкъсване на задния рог на
медиалния мениск и частично разкъсване на предна кръстата връзка на същото
коляно, усложнени с развитието на вътреставен излив и оток, получени при падане
върху несигнализирана и необезопасена дупка – липсващ капак на улична
канализационна шахта, намираща се точно до тротоара на ул. „И. Д.“ в гр. С., настъпило
на 05.01.2020 г., както и сумата от 230. 00 лева – имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за ЯМР, ведно със законната лихва върху тези суми от
датата на деликта 05.01.2020 г. до окончателното изплащане на дължимата сума,
като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени
вреди за разликата над присъдените 15 000. 00 лева до пълния предявен
размер от 25 500. 00 лева.
ОСЪЖДА о.С. ***, да
заплати на основание чл. 38 ЗА на адвокат А.Х.Г. от САК, адрес ***, сумата от 924.
74 лева (деветстотин
двадесет и четири лева и 74 ст., с ДДС) – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА о.С. ***, да заплати по сметка на Софийски
окръжен съд – сумата от 609. 20 лв. (шестстотин и девет лева и 20 ст.) – държавна
такса по производство, както и сумата от 172. 84 лева (сто седемдесет и два лева и 84
стотинки) – възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА Е.Д.Н., ЕГН: **********,***, да заплати на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК на о.С. ***, сумата от 531. 28 лв. (петстотин тридесет и един лева и 28
стотинки) – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
с въззивна
жалба пред Апелативен
съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: