№ 408
гр. гр.Н., 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нина Р. М.Б.
при участието на секретаря Р. Г. М.
като разгледа докладваното от Нина Р. М.Б. Гражданско дело №
20222150100546 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба на З. Ц. Ц., ЕГН
**********, с адрес: гр. Н., кв. К., № ..., ет. 4, ап. 26, против „М.“ АД, ЕИК ........., със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Г.С.Р.“ № ..., ап. 14, представлявано от
В.Г.С.. В исковата молба се твърди, че ищцата Ц. била страна по Договор за
потребителски кредит № .... от 21.05.2020г., сключен с ответното дружество, съгласно
който трябвало да върне сумата в размер на 514,07 лева, при сума на получаване 500
лева, годишен процент на разходите- 49.65%, годишен лихвен процент- 38.95 %, както
и неустойка в размер на 109,70 лева, подробно описани в Погасителния план към
договора, като по този начин общото задължение по договора за паричен заем било в
размер на 623,77 лева. Сочи се, че така уговорената клауза за неустойка в чл. 13 от
договора е нищожна на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, поради това, че била сключена
при неспазване на нормите на чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. чл. 22 от ЗПК, както
и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. Твърди се още, че ищцата била погасила търсените суми по
договора, включително и тази за неустойка в размер на 109,70 лева, която се явявала
недължимо заплатена. Развиват се подробни съображения за нищожност на клаузата за
неустойка, като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.
143, т. 19 от ЗЗП, чл. 143, т. 5 от ЗЗП, чл. 146, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 24 от ЗПК, както и се
коментират посочените норми. Твърди се, че с оглед нищожността на
регламентираната неустойка по чл. 13 от договора, ищцата не е следвало да заплаща
така претендираната й сума за неустойка и след като е заплатила сумата от 109,70 лева,
следва да й бъде върната, като получена без правно основание. Предвид
1
гореизложеното се моли да се приеме, че клаузата на чл.13 от договор за потребителски
кредит, сключен между страните, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на
109,70 лева, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради това, че е сключена
при неспазване на нормите на чл. 11 и чл. 19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, както
и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, чиято невалидност се моли да бъде прогласена. Наред с това
се моли на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД да бъде осъдено ответното дружество
да заплати на ищцата сумата в размер на 109,70 лева, като недължимо платена по
недействителната клауза за неустойка по чл. 13 от договора, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 19.05.2022г., до
окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл. 131 от ГПК, по делото постъпи писмен отговор от ответното
дружество, с който се признава иска за прогласяване нищожността на клаузата за
неустойка от Договора за кредит. Сочи се, че дружеството не е дало повод за завеждане
на настоящия иск, поради което се моли, на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, разноските
по делото да бъдат възложени изцяло на ищеца.
Съдът, като взе предвид становището на страната, приложения по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От представеният по делото Договор за потребителски кредит № .... от
21.05.2020г., сключен между страните, е видно, че на ищцата е предоставен кредит в
размер на 500 лв., при ГПР- 49.65%, годишен лихвен процент- 38.95 %, както и
неустойка в размер на 109,70 лева, подробно описани в погасителния план към
договора, или общото задължение по договора възлизало на сумата от общо 623,77
лева. От страна на „М.“ се представя справка, съгласно която цялата сума е била
заплатена от ищцата.
Съгласно чл.13 от договора, кредитополучателят дължи неустойка с
обезщетителен характер в случай, че не представи обезпечение при условията на чл.23.
Последният сочи, че вземането се обезпечава с поръчителство за пълния размер на
кредита, като ищеца се е задължил в срок от 3 работни дни от сключването на
договора, да обезпечи кредитора с поръчителството на едно физическо лице, одобрено
от кредитора, което лице да отговаря на определени условия. Ищецът, макар и
заплатил сумата, счита така уговорената клауза за нищожна на посочените по- горе
основания. От страна на ответникът се признават наведените твърдения досежно
нищожността на клаузата за основателни, който извод съдът споделя. В случая
неустойката е начислена поради неизпълнение на задължение за обезпечаване на
кредита с поръчителство- еднократно и във фиксиран размер. В практиката на ВКС
последователно е застъпено разбирането, че съгласно чл. 143 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП
нищожна е неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, съдържаща
2
всякакви уговорки в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, освен ако клаузата е уговорена индивидуално
(Решение № 67 от 12.09.2019г. по търг. дело № 1392/2018г. по описа на I търг.
отделение на ВКС и др.). Съобразно константната практика на ВКС не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в
случаите на договор при общи условия. В случая става въпрос за клауза от типов
договор за кредит паричен заем, тъй като същата представлява част от стандартни,
изготвени предварително и типови условия на банката, и очевидно е, че
кредитополучателят не е имал възможност да влияе върху съдържанието й. Евентуално
възпроизвеждане на текста на клаузата, като част от сключения договор с ищеца, не я
прави индивидуално договорена, включително и при изготвен индивидуален
погасителен план, защото клаузата е съставена предварително и следователно
потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание, нито пък е имал
възможност да договори друг план за погасяване на кредита си. В чл. 143, ал. 2 от ЗЗП
е предвиден и неизчерпателен списък на неравноправните клаузи. Съгласно чл. 143, ал.
2, т. 5 от ЗЗП неравноправна е клауза, която задължава потребителя при неизпълнение
на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, а
в чл. 143, ал. 2, т. 20 от ЗЗП, като неравноправни са предвидени клаузи, които поставят
други подобни условия. В случая с неустойката не се обезпечава вземането на
кредитора и по-специално вредите от неизпълнението, каквато е основната й функция
(арг. от чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). В т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по
т. д. № 1/2009г. на ОСТК на ВКС е предвидено, че условията и предпоставките за
нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от
принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения.
Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва
да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към
последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно
изброени критерии: естеството им на парични или на непарични и размерът на
задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на
задължението е обезпечено с други правни способи- поръчителство, залог, ипотека и
др.; вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на
неизпълнение на задължението- съществено или за незначителна негова част;
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди. Неустойката следва да се приеме за нищожна,
ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. В случая самият характер на неустойката е
извън посочените нейни функции. Както се посочи на практика не се обезпечава
3
вземането на кредитора и целта не е да се обезщетят предвидимите вреди от
неизпълнението на договора, а да се компенсира една възможна бъдеща
неплатежоспособност на кредитополучателя и то чрез поръчителство. Т.е. с
уговарянето на тази неустойка кредиторът получава освен обезщетение за очакваните
вреди от неизпълнението на задължението за връщане на кредита, и допълнително
обезщетение за вреди, несвързани с неизпълнението на това задължение. Налага се
извод, че присъждането на такава неустойка би довело до несправедлив резултат,
несъвместим с добрите нрави и водещ до прекомерно обезщетяване за кредитора,
извън нормалното при подобни случаи (предвидено в чл. 33 от ЗПК). Следователно
клаузата на чл. 13 от Договора следва да се приеме за нищожна, като неравноправна по
смисъла на чл. 143, ал. 1 вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 20 от ЗЗП.
Нищожността на клаузата за неустойка прави заплатената на това основание
сума недължимо платена. Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1, предложение първо от
ЗЗД, който е получил нещо без основание е длъжен да го върне. Както бе посочено по-
горе даденото въз основа на клаузата на чл.13 от договора е недължимо платено
поради нищожността на клаузата. Фактът на заплащане на сумата от 109.70 лв. е
безспорен между страните. Доколкото е налице необосновано разместване в
имуществената сфера на ищцата за сметка на ответника, последния дължи връщане на
заплатената от Ц. сума в сочения размер.
Предвид на това, че исковата молба има характер на покана за плащане, дължи
се от ответника и законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане.
По разноските:
При уважаване на предявените претенции, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на
ищцата се дължат сторените разноски. Ответникът твърди, че не е станал повод за
завеждане на делото, поради което и оспорва това искане. Съдът намира, че доколкото
ответното дружество е приело плащане по нищожна клауза и не е върнало сумата, то
същото е станало причина за завеждане на делото, поради което и следва да бъде
задължено с разноските на ищеца. Що се касае до размера, който следва да бъде
присъден, настоящата инстанция намира, че на адв. М. следва да бъде присъдена
сумата от 300 лв., съставляваща минимален размер по Наредба 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, към датата на подаване на
исковата молба. При приложението на чл.38 от Закона за адвокатурата, при условията
на които е била предоставена правната помощ на ищцата, съдът определя дължимото
възнаграждение. В случая делото не се характеризира с фактическа и правна сложност.
Проведено е само едно заседание, на което представител на ищеца не се е явил. По
делото е постъпило писмено становище за съдебното заседание, което на практика
приповтаря почти дословно изложеното в исковата молба. И на последно, но не и по
4
значение място, съдът съобрази и цената на иска, направеното от ответника признание.
В този смисъл възнаграждение в размер на 300 лв. в достатъчна степен ще овъзмезди
извършената от адв. М. работа.
Мотивиран от горното, Н.ският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на Договор за потребителски кредит № .... от
21.05.2020г., сключен между З. Ц. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., кв. К., № ..., ет.
4, ап. 26, и „М.“ АД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„Г.С.Р.“ № ..., ап. 14, представлявано от В.Г.С., в частта относно предвидената за
заплащане от страна на ищцата неустойка, обективирана в чл.13 от съглашението.
ОСЪЖДА „М.“ АД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„Г.С.Р.“ № ..., ап. 14, представлявано от В.Г.С., да заплати на З. Ц. Ц., ЕГН **********,
с адрес: гр. Н., кв. К., № ..., ет. 4, ап. 26, сумата от 109.70 лв., представляваща платена
без основание неустойка съгласно чл.13 от Договор за потребителски кредит № .... от
21.05.2020г., ведно със законната лихва върху сумата, начиная от 19.05.2022 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „М.“ АД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„Г.С.Р.“ № ..., ап. 14, представлявано от В.Г.С., да заплати на адвокат Д. В. М. от АК-
Пловдив, с адрес на кантората му- гр. Пловдив, бул. Пещерско шосе, № 81, ет.3, ап.Б,
сумата от 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр. Бургас в 14- дневен
срок от уведомяването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
5