Решение по дело №415/2023 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 48
Дата: 11 март 2024 г.
Съдия: Гроздан Бончев Грозев
Дело: 20235640200415
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 май 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 48
гр. гр. Хасково, 11.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Гроздан Б. Грозев
при участието на секретаря Павлина Ст. Николова
като разгледа докладваното от Гроздан Б. Грозев Административно
наказателно дело № 20235640200415 по описа за 2023 година
Обжалвано е Наказателно постановление №558663-F575670/02.02.2021год. на
Началник отдел „Оперативни дейности“ -Пловдив, в Централно управление на НАП, с което
на „Влади 05“ЕООД в ликвидация с ЕИК *********, представлявано от Владимир Янков
Славилов – ликвидатор е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв., на основание
чл.185, ал.2, вр.ал.1 от ЗДДС.
Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателя, а именно
поради което обжалва Наказателното постановление с оплаквания за неправилност,
незаконосъобразност и противоречие с материалния и процесуалния закон. Иска се НП да
се отмени изцяло, като алтернативно се иска да се приложи чл.28 от ЗАНН, като се твърди,
че нарушението представлява маловажен случай. В съдебно заседание жалбоподателя
редовно призован се представлява от упълномощеният по делото адв.Милена Филипова.
Последният поддържа жалбата на изложените в нея основани, като иска да се отмени изцяло
НП и да се присъдят разноски на жалбоподателя в размер на 150.
Ответникът по жалбата ТД на НАП-Пловдив, чрез процесуалния си представител
юрк. Хаджииванова, оспорва жалбата, като счита издаденото Наказателно постановление за
правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение от 150 лева.
Жалбата е подадена от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление
видно от Определение №925/10.10.2023г. по КАНД 930/23г. по описа за 2023г. на
Административен съд - Хасково.
1
На следващо място настоящият състав на съда намира, че НП е обжалвано в
предвидените за това срокове по ЗАНН. Това е така защото видно от събраните по делото
доказателства управителят на дружеството жалбоподател е починал на 17.01.2021г., тоест
преди издаването на НП. По делото са на лице доказателства, че е направен опит НП да бъде
връчено на вече починалият управител на дружеството или упълномощено от него лице на
24.11.2021г. Посетен е търговският обект на дружеството, който е бил затворен по данни на
съседи от смъртта на управителя, както е посетен и седалището и адреса на управление на
дружеството, където отново не е намерен починалият управител или упълномощено лице да
представлява дружеството. Наказващият орган е следвало да предприеме по адекватни
действия, като евентуално повторно, на други дати посети двата адреса с оглед връчване на
НП на лице работещо в дружеството или на наследник на едноличният собственик на
капитала. Такъв опит не е последвал. В случая според съда не са на лице предпоставките на
чл.58, ал.2 от ЗАНН и съдът намира, че жалбата е подадена в срок. Тук следва да се
отбележи факта, че не е установено кога жалбоподателят е узнал за процесното НП. На
практика то не му е връчвано, а от връчената на Владимир Янков Славилов – ликвидатор,
покана с изх.№023-378/31.03.2023г, не става ясно описаното задължение от 499.99 лева от
какво произтича. Тоест не може да се приеме, че с връчването на тази покана е станало
известно на Владимир Янков Славилов за издаването на процесното НП. Тоест според съда
до колкото не се доказа кога точно жалбоподателят е установил, че срещу дружеството на
което е ликвидатор има издадено НП, то следва жалбата да се приеме за подадена в срок и
от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт.
Съдът, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени
събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно
постановление, намира за установено следното:
На 01.10.2020г. около 11:00 часа, св.Г. С. Н. и св.М. Д. А., извършили
проверка на място, в търговски обект- бензиностанция, находящ се в с.Конуш, ул.„Аида"
№1, стопанисван от „Влади 05" ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ********* и на 16.102020г. в
базата данни на НАП. За проверките са съставени ПИП № 0073548/01.10.2020г., и ПИП №
0073661/16.10.2020г. При тези проверки било установено, че в горепосочения обект е
налична 1 бр. ЕСФП модел ОЙЛ СИС 2.0-Д-К1 с рег.№ 4373934/02.01.2020г. с ИН на ФУ
OS006057 и ИН на ФП 58007386, с бензиноколонки тип - ADAST 8951.31, нивомерна
система тип „TLS-2", ЦРУ - PC и ФП DATECS FP800 1 бр., БИМ № 169/FS от 01.04.2019Г.,
която е регистрирана в НАП с рег.№ 4373934/02.01.2020г. В обекта са налични 4 /четири/
броя подземни стационарни резервоара за съхранения на горива от които 3/три/
функциониращи и 1/един/ неработещ - пломбиран - Резервоар № 4, Резервоар № 1 - газ
пропан-бутан с вместимост 10053 л., Резервоар № 2 - бензин А95Н с вместимост 20461 л.,
Резервоар № 3 - дизел с вместимост 20514 л., Резервоар № 4 - неработещ /пломбиран/. След
проверка на 16.102020г. в информационните масиви на НАП било установено, че последно
предадените данни от НИС за наличните количества горива, автоматично подавани на всеки
шест часа, са от дата 20.04.2020г. в 07:12:02ч., видно от справка за регистрираните
2
регулярни съобщения за налични количества горива, измерени от НИС за ЕСФП с ИН на ФУ
OS006057. По време на проверката е установено, че за периода от 20.04.2020г. до датата на
проверката в търговския обект са извършвани продажби на гориво, което се потвърждава от
изведените дневни финансови отчети и справка в информационните масиви на НАП. От
извършена справка в информационния масив на НАП - програмен продукт „ФУДВ" за
период от 01.04.2020г. до 01.10.2020 г. е установено, че необходимите данни за определяне
на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта не са предавани към
НАП по установената дистанционна връзка от 20.04.2020г. до датата на проверката
01.10.2020г., като последно са подадени на дата 20.04.2020г. в 07:12:02ч. Така контролният
орган достига до извода за извършено нарушение от дружеството жалбоподател, а именно,
че от 20.04.2020г. до датата на проверката в търговският обект, не са предавани данни от
нивомерната измервателна система за наличните количества горива, автоматично подавани
на всеки шест часа. За същия период не са изпращани данни от нивомерната измервателна
система за наличните количества горива, автоматично подавани на всеки шест часа чрез
фискалното устройство по установената дистанционна връзка към НАП в съответствие с
нормативните разпоредби. От ЕСФП с рег.№ 4373934/02.01.2020г., последно е получено в
НАП съобщение за налични количества горива в резервоарите за съхранение на гориво на
20.04.2020г. в 07:12:02 часа. Нарушението е извършено на 20.04.2020 г. в с. Конуш, обл.
Хасково. За това нарушение е съставен АУАН на дружеството на 19.10.2020г.в
присъствието на управителя на дружеството. Акта е предявен, подписан и екземпляр е
връчен на управителя. Прието е, че констатираното нарушение не води до не отразяване на
приходи и че е извършено на 20.04.2020 г. в с. Конуш. Управителят на дружеството е
написал обяснения за констатираните нарушения. В АУАН нарушението е квалифицирано
по чл.3, ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен
магазин, във връзка с Приложение № 1 от ПЗР към Наредба за изменение и допълнение на
Наредба № Н-18 от 13 декември 2006г. на МФ - Функционални изисквания - раздел 1116,
точка 1, буква „Е", предложение последно, във връзка с чл.118, ал.4, т.5 от ЗДДС.
Въз основа на акта за административно нарушение е издадено обжалваното
Наказателно постановление, в който е описано същото нарушение и е приета същата правна
квалификация.
Изложената в акта за административно нарушение фактическа обстановка
се потвърди от събраните в хода на настоящото производство доказателствени
материали- показанията на св.М. Д. А., св.Геолги С. Н. и св.Д. Т. Д., подкрепени от писмени
доказателства, между които няма противоречия и по идентичен начин възпроизвеждат
фактите от значение за делото. Съдът кредитира показанията на тези свидетели, тъй като са
еднопосочни и непротиворечиви, а и се подкрепят от писмените доказателства по делото.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
3
Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.2 и ал.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на
МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства към датата на нарушението –чл. 3,
ал.(2) (Доп. - ДВ, бр. 49 от 2010 г., в сила от 29.06.2010 г., изм., бр. 48 от 2011 г., в
сила от 24.06.2011 г., доп., бр. 102 от 2012 г., в сила от 21.12.2012 г., бр. 80 от 2018 г.) Лице,
което извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, е длъжно
да регистрира и отчита продажбите на течни горива чрез издаване на фискална касова
бележка от ЕСФП, включително за платените чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит, наличен паричен превод или пощенски паричен
превод по ал. 1. Задължението за издаване на фискален бон се отнася и за извършване на
продажби от ЕСФП, работеща в режим на самообслужване. Регистриране на продажби на
течни горива чрез ЕСФП при условия на отложено плащане се приключва с вид плащане
"резерв 1" – "отложено плащане".
ал.(3) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2011 г., в сила от 24.06.2011 г., изм., бр. 76 от 2017 г.)
Всяко лице по ал. 2 е длъжно да предава на НАП по установената дистанционна връзка и
данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в
резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази цел като
средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем
на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо
устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол.
Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.4, т.5 от ЗДДС – чл. 118. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 95
от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г., доп., бр. 19 от 2011 г., в сила от 8.03.2011 г., бр. 99 от 2011
г., в сила от 1.01.2012 г., изм. и доп., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., изм., бр. 23 от
2013 г., в сила от 8.03.2013 г.) ал. (4) Министърът на финансите издава наредба, с която се
определят: т.5. видът на подаваните данни, формата и сроковете на подаването им.
По силата на чл. 185, ал.1 и ал.2 от ЗДДС действаща към датата на нарушението –
чл. 185, ал. (1) На лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена
санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.
ал. (2) Извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването
на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена
санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв.
Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.
1.
Следователно, деянието, за което е наложена имуществена санкция на
жалбоподателя, е обявено от закона за наказуемо с административна санкция.
Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря
на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във
4
връзка със съставянето и връчването му. При съставяне на АУАН са спазени преклузивните
срокове за съставяне.
На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено в рамките
на преклузивния срок по ЗАНН, от компетентен орган, а по съдържанието си то формално
отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити. И в двата
акта са посочени мястото на нарушението и датата на извършването му.
Следва за пълнота да се отбележи, че при описание на нарушението е допуснато
противоречие във възприетата фактическа обстановка и в обстоятелствата при които е
извършено нарушението. Касае се за датата на нарушението. Веднъж е посочено, че
последно е предадено от НИС в търговският обект, за наличните количества горива и е
получено в НАП съобщение за налични количества горива в резервоарите за съхранение на
гориво на 20.04.2020г. в 07:12:02 часа, като веднага се твърди, че нарушението е
извършено именно на тази дата. Това противоречие в изложените фактически твърдения
според съда води до невъзможност жалбоподателя, а и съда да разбере в какво точно се
състои административното обвинение. Дали има предавана информация на 20.04.2020г. или
не. Според съда би следвало при положение, че е подавана такава информация 20.04.2020г.
в 07:12:02 часа и това е безспорно установено, то нарушението следва да е извършено,
считано шест часа по-късно, след 07:12:02 часа на 20.04.2020г.и да е продължило до дата
на проверката, към която дата е установено, че също не е подавана информация. В
случая обаче такава дата и час на нарушението или период не са посочени, а противоречиво
се сочи, че от една страна на 20.04.2020г. в 07:12:02 часа е подадена съответната
информация, а от друга, че на същата дата е извършено нарушението. Освен всичко
това видно от приложената справка и описаното в АУАН и НП се твърди, че видно от
информационния масив на НАП - програмен продукт „ФУДВ" за период от 01.04.2020г. до
01.10.2020г., необходимите данни за определяне на наличните количества горива в
резервоарите за съхранение в обекта не са предавани към НАП по установената
дистанционна връзка. От тази справка е видно, че има запис само на 18.04.2020г. в 06.49.32
часа в 12.49.23 часа на същата дата и след това 20.04.2020г. в 07:12:02 часа. Това е
информацията за период от 01.04.2020г. до 01.10.2020г. въпреки това се твърди, че
нарушението е извършено на 20.04.2020г.
Всичко това прави невъзможно жалбоподателят да разбере в какво се състои
нарушението и съответно да се защити по него. Поради това и съдът намира, че е на лице
съществено процесуално нарушение при съставянето на АУАН и издаването на НП, което
води до отмяната на последното на това основание.
От материално правна страна, предвид събраните в настоящото производство
писмени и гласни доказателства съдът намира, че по безспорен начин се доказа, че в
процесният търговски обект бензиностанция, находящ се в с.Конуш, ул.„Аида" №1,
стопанисван от „Влади 05" ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ********* при проверката на място,
в обекта е била налична 1 бр. ЕСФП модел ОЙЛ СИС 2.0-Д-К1 с рег.№ 4373934/02.01.2020г.
с ИН на ФУ OS006057 и ИН на ФП 58007386, с бензиноколонки тип - ADAST 8951.31,
5
нивомерна система тип „TLS-2", ЦРУ - PC и ФП DATECS FP800 1 бр., БИМ № 169/FS от
01.04.2019Г., която е регистрирана в НАП с рег.№ 4373934/02.01.2020г. В обекта са били
налични 4 /четири/ броя подземни стационарни резервоара за съхранения на горива от които
3/три/ функциониращи и 1/един/ неработещ - пломбиран - Резервоар № 4, Резервоар № 1 -
газ пропан-бутан с вместимост 10053 л., Резервоар № 2 - бензин А95Н с вместимост 20461
л., Резервоар № 3 - дизел с вместимост 20514 л., Резервоар № 4 - неработещ /пломбиран/.
Безспорно е доказано при проверка на 16.102020г. в информационните масиви на НАП, че
последно предадените данни от НИС за наличните количества горива в обекта, автоматично
подавани на всеки шест часа, са от дата 20.04.2020г. в 07:12:02ч. това се доказва както от
свидетелските показания така и от справката за регистрираните регулярни съобщения за
налични количества горива, измерени от НИС за ЕСФП с ИН на ФУ OS006057. От
доказателствата по делото безспорно е установено, че за периода от на 20.04.2020г. до датата
на проверката в търговския обект са извършвани продажби на гориво, което се потвърждава
от изведените дневни финансови отчети и справка в информационните масиви на НАП. От
извършена справка в информационния масив на НАП - програмен продукт „ФУДВ" за
период от 01.04.2020г. до 01.10.2020г. е установено, че необходимите данни за определяне
на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта не са предавани към
НАП по установената дистанционна връзка от 01.04.2020г. до датата на проверката
01.10.2020г., като последно са подадени на дата 20.04.2020г. в 07:12:02ч. от всичко
изложено до тук съдът намира, че не се доказа по безспорен начин жалбоподателят да е
извършил твърдяното нарушение именно на 20.04.2020г. това е така както вече бе посочено
по-горе, тъй като към 07:12:02ч. е предадена процесната информация до НАП от НИС за
ЕСФП с ИН на ФУ OS006057. Тоест няма как да се приеме, че нарушението е извършено
към тази дата. Би следвало да се посочи в най-лошия случай период в който е извършено
нарушението както вече бе посочено по-горе.
Всичко изложено до тук води до отмяната на НП.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че правилно с оглед правната
квалификация на нарушението, имуществената санкция на жалбоподателя е била наложена
на основание чл.185, ал.2, вр.ал.1 от ЗДДС, до колкото е посочено в НП, че констатираното
нарушение не води до не отразяване на приходи. При определяне размера на санкцията
наказващият орган се е съобразил с тежестта на нарушението, подбудите за неговото
извършване, смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, каквото изискване поставя
чл.27, ал.2 от ЗАНН. Преди процесното нарушение, няма данни жалбоподателя да е наказван
по административен ред за други подобни нарушения по горната наредба. Ето защо, съдът
намира, че обосновано и законосъобразно имуществената санкция е наложена в
минималният размер.
От друга страна извършеното административно нарушение не може да се третира
като маловажно такова по смисъла на чл.28 от ЗАНН, в която насока са част от доводите,
развити от жалбоподателя. В чл.93, т.9 от НК, приложим по силата на препращащата
разпоредба на чл.11 от ЗАНН е дадено определение на понятието "маловажен случай". Такъв
6
е налице, когато, с оглед липсата или незначителността на вредни последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид. Тоест предвид характера на
нарушението и обществените отношения, които то засяга, както и липсата на такива
смекчаващи вината обстоятелства, които да сочат, че деянието представлява по-ниска степен
на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид, настоящата
инстанция счита, че не се касае за маловажен случай.
С оглед изхода на делото следва наказващият орган да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя сумата от 150.00 лева, адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред въззивната инстанция.
Мотивиран от горното,съдът :
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №558663-F575670/02.02.2021год. на
Началник отдел „Оперативни дейности“ -Пловдив, в Централно управление на НАП.
ОСЪЖДА ТД на НАП-Пловдив да заплати на „Влади 05“ЕООД в ликвидация с ЕИК
*********, представлявано от Владимир Янков Славилов – ликвидатор, сумата в размер
на 150 лв. - адвокатско възнаграждение за защита пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване през Хасковския административен съд
в 14-дневен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Хасково: _______________________
7