РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 142848
гр. София, 07.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Частно гражданско
дело № 20241110156661 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Постъпило е заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417
ГПК и изпълнителен лист от Р. П. С– К. срещу Л. О. К. за: сумата от 9950 лева,
представляваща главница по заповед на заповед от 01.03.2024 г., сумата от 533,82 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 02.05.2024 г. до 19.09.2024 г., ведно със
законна лихва за периода от подаване на заявлението до изплащане на вземането.
Претендира разноски.
Към депозираното заявление е представен документ по чл. 417, т. 10 ГПК –
оригинал на запис на заповед от 01.03.2024 г.
След преценка на представените към заявлението документи съдът намира
следното:
За да издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, съдът
проверява дали представеният документ е редовен от външна страна и дали
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.
От представения запис на заповед е видно, че в горния му десен край е записан
падеж на задължението – „платим на предявяване“, а в текста на документа е
посочено, че падежът за изпълнение е на 01.05.2024 г.
Записът на заповед е едностранна и абстрактна правна сделка, която е
регламентирана от закона, предвидена е писмена форма за действителност и
задължително определено законово съдържание, съгласно което следва да съдържа
посочените в чл. 535, ал. 1 ТЗ реквизити като условие за валидност на ефекта. Тези
реквизити са част от формата на ценната книга и липсата на който и да е от тях, с
изключение на т. нар. презумирани реквизити по чл. 536, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 ТЗ, води до
нищожност на менителничната сделка. Съгласно разпоредбата на чл. 537 вр. чл. 486,
ал. 1 ТЗ, падежът на записа на заповед може да бъде на предявяване, на определен
срок след предявяването, на определен срок след издаването или на определен ден.
В случая падежът в записа на заповед не е определен по предвидения в чл. 486
ТЗ начин. От една страна, като дата на падеж е посочен денят 01.05.2024 г., а
същевременно съдържа и текст, според който сумата по документа е платима на
предявяване без протест и разноски. Същевременно има данни записът на заповед
действително да е предявен за плащане на издателя, за което е положен подпис, но не
1
е посочена датата, на която е предявен. Следователно записът на заповед няма
валидно определен падеж съгласно чл. 486, ал. 1 ТЗ, като същият е нищожен съгласно
чл. 486, ал. 2 ТЗ и не е годно изпълнително основание /Определение № 782/09.11.2010
г. по ч. т. д. № 127/2009 г., ВКС, II т. о./.
Запис на заповед, който съдържа падеж на опредеЛ. дата – 01.05.2024 г., както и
израза, че е платим при предявяването му, е нищожен. Строго формалният режим за
валидност на записа на заповед, установен от закона, включително за определяне на
падежа, съгласно чл. 535, т. 3 вр. чл. 486, ал. 1 вр. чл. 537 ТЗ, налагат извод, че в
записа на заповед падежът следва да бъде посочен ясно и по начин, който не буди
съмнение и не дава основание за различно тълкуване. Издателят, като се е задължил да
плати посочената сума на 01.05.2024 г. и едновременно с това в записа на заповед е
посочил, че същият е „платим на предявяване”, е поел задължение с неясно определен
падеж. Записът на заповед няма валидно определен падеж съгласно чл. 486 ал. 1 ТЗ и
същият е нищожен /чл. 486, ал. 2 ТЗ/, поради което и не представлява годно
изпълнително основание – въз основа на този запис на заповед не може да се уважи
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист /в
този смисъл Определение № 749/23.12.2009 г. по ч. т. д. № 857/2009 г., ВКС, II т. о.,
Определение № 762/02.11.2010 г. по ч. т. д. № 712/2010 г., ВКС, II т. о. и много други/.
За да е редовен записът на заповед, трябва да съдържа падеж или на опредеЛ.
дата, или на предявяване, но не едновременно да има два падежа. Представеният запис
на заповед, въз основа на който се претендира издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, няма валидно определен падеж, не е валиден менителничен ефект
и не е годно извънсъдебно основание.
В текста е посочено освен това освен падежната дата 01.05.2024 г., а така също и
че издателят ще плати сумата при представянето на записа на заповед. Следва да се
посочи, че е необходимо да се направи разграничение между израза, касаещ
заплащането на сумата при представянето на записа на заповед, което би
представлявало покана за изпълнение на иначе изискуемо с оглед настъпилия падеж на
01.05.2024 г. менителнично задължение и уговореното задължение за плащане на
предявяване. Докато включването в текст на израза за представяне за плащане на
конкретна дата би представлявало покана за изпълнение на иначе изискуемо с оглед
настъпилия падеж по чл. 486, ал. 1, т. 4 ТЗ на 01.05.2024 г. менителнично задължение,
то уговарянето за плащане на предявяване представлява втори уговорен падеж в
ценната книга по смисъла на чл. 486, ал. 1, т. 1 ТЗ /Относно разграничението между
двата израза са напр. решение № 246 от 15.01.2015 г. по т. д. № 2879/2013 г., І т. о. на
ВКС, решение № 1415 от 04.07.2016 г. по т. д. № 2285/2015 г. на АС – София и др./.
На следващо място, искането за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист в частта му за сумата от 533,82 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 02.05.2024 г. до 19.09.2024 г., също е неоснователно. Съгласно
указанията, дадени с т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 г. по тълк. д. №
1/2004 г., ОСТК на ВКС, не е допустимо издаването на изпълнителен лист и за лихвата
върху сумата по записа на заповед, считано от датата на падежа до датата на подаване
на молбата за издаване на изпълнителен лист, защото не се касае за вземане, което е
обективирано в документа, а проверката на съда се изчерпва с това дали записът на
заповед е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане срещу лицето, против което се иска издаването на листа.
По гореизложените съображения заявление вх. № 299562/25.09.2024 г. за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист,
депозирано от Р. П. С– К. срещу Л. О. К. следва да бъде отхвърлено изцяло.
На основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя следва да се укаже, че
2
съгласно чл. 415, ал. 3 и 4 ГПК в едномесечен срок от съобщението може да предяви
осъдителни искове за вземанията си, като довнесе дължимата държавна такса. С оглед
изхода на делото в полза на заявителя не следва да се присъждат разноски.
Водим от гореизложеното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 299562/25.09.2024 г. за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, депозирано от Р. П. С – К.,
ЕГН ********** срещу Л. О. К., ЕГН ********** за: сумата от 9950 лева,
представляваща главница по заповед на заповед от 01.03.2024 г. и сумата от 533,82
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 02.05.2024 г. до 19.09.2024 г.
УКАЗВА на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя, че в едномесечен
срок от съобщението може да предяви осъдителни искове за вземанията си, като
довнесе дължимата държавна такса до 4% върху цената на всеки от кумулативно
обективно съединените искове, но не по – малко от 50 лева по всеки от тях.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от разпореждането на заявителя.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3