Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 23.08.2021г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав в публичното заседание на петнадесети юли две хиляди двадесет
и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от
съдия Магделинова гр.дело №5305/2018год. и за да се
произнесе, взе предвид следното.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1,
предл. 3 от ЗЗД, във връзка с
чл.82, ал.1 от ЗЗД чл.55, ал.1 от ЗЗД.
Ищците И.С.Д. и И.В.Д. излагат в исковата молба, че са сключили с ответника на 11.08.2008г.
договор за кредит за покупка на недвижим
имот №2218., по силата на който получили сумата от 108 871 швейцарски франка,
която следвало да бъде върната на равни месечни вноски, включващи главница,
лихва и месечна такса, съгласно чл.23 от договора. Кредитът е обезпечен с
договорна ипотека. Начинът на олихвяване на сумата по кредита е регламентиран в
раздел четвърти "Лихви, такси и комисионни", като съгласно чл.13,
ал.1 от него за ползвания кредит се дължи лихвен процент, който се формира от базовият лихвен процент-/БЛП/ на банката за
жилищни кредити в швейцарски франкове плюс
надбавка в размер на 0,90%. Според чл.13, ал.3
от договора, БЛП се актуализира
на първия работен ден на всеки месец, като се формира на база посоката
на движение на съответната за деня стойност на 1м. LIBOR за швейцарски франкове. Към датата на подписване на договора
стойността на БЛП е в размер на 3,97% ,
а в чл.23, ал.2 е предвидена промяна в погасителния план в случаите на чл.13,
ал.3, а именно при изменение на индекса на 1м LIBOR.
След усвояване на кредита ищците започнали да плащат месечните вноски,
съобразно погасителния план, но банката не спазвала задълженията си по
него. Въпреки рязкото понижаване на
индекса на 1мLIBOR за
швейцарски франкове, банката не намалила лихвата по кредита, както и дължимата
за съответния месец погасителна вноска. Към датата на исковата молба посоченият
индекс е по-нисък от договорения, но лихвеният процент не е променен. За
периода от подписване на договора до датата на исковата молба, ищците
заплатили по-високи от дължимите вноски,
като надплатили процесната сума.
На следващо място, при погасяване на кредита банката преизчислявала
подлежащата на връщане сума и размера на погасителните вноски като прилагала определен от нея курс на
швейцарския франк спрямо лева, който от сключване на договора до датата на
исковата молба се увеличил значително. В резултат от това банката събрала под
формата на месечни погасителни вноски по-голяма
сума от тази, която биха платили
кредитополучателите при съобразяване с
валутния курс на БНБ за съответния ден за швейцарския франк. Излагат
съображения, че клаузата на чл.28, б."в" от типовия договор за
кредит, в частта в която кредитополучателят декларира, че е информиран от
банката, че ползването на кредит в швейцарски
франкове включва валутен риск и е възможно крайната цена на договора в
левова или еврова равностойност да бъде различна от първоначалната
сума в оригинална валута швейцарски франк, при промяна на
валутния курс-евро /швейцарски
франк/лева, за което банката не носи отговорност при настъпване на неблагоприятни
последици. Считат, че посочената клауза
от договора е нищожна, тъй като изисква от кредитополучателите да се съгласят с
неблагоприятни последици, без да е обяснено в договора на разбираем език в
какво се изразяват те. Същата не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата на страните и до увреждане на потребителя, което
дава оснвоание да се направи извод, че същата е
нищожна. При сключване на договора
кредитополучателят не бил информиран, че стойността на задължението му може да
нарасне, като служителите на ответника ги убеждавали в противното, че сключват
договор при изгодни за тях условия. Считат, че оспорената клауза не следва да
се прилага като нищожна и да се преизчислят погасителните им вноски като се вземе предвид
определения от БНБ курс на швейцарския
франк. Излагат съображения, че горепосочената клауза от договора е
неравноправна и по смисъла на чл.146, ал.2 от ЗЗП, тъй като не е договорена
индивидуално.
Предвид
изложеното ищецът предявява искове за
постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищците
солидарно - сумата от 27 829,65швейцарски франка,
представляваща надплатена сума по
договор за банков кредит № 2218/R/11.08..2008г., поради неправлно
изчисляване на лихвата от ответника за
периода от 11.08.2008г. до датата на исковата молба, ведно със законната лихва
върху горепосочените суми от датата на
исковата молба до окочнателното им плащане;
- сумата от
15
851,45 швейцарски франка,
представляваща недължимо платена валутна разлика по договор за банков кредит №
2218/R/11.08.2008г.,
въз основа на нищожна клауза за периода от сключване на договора -11.08.2008г.
до датата на исковата молба, ведно със законната лихва върху горепосочените
суми от датата на исковата молба до окочнателното им плащане. Претендират направените по делото
разноски.
Ответникът "Б.П.Б." АД в писмения си отговор излага
съображения, че не оспорва претенцията на ищците по първия иск за надвнесени
суми под формата на възнаградителна лихва за период
от пет години преди датата на исковата молба, като частично ги признава.
Възразява, че е погасено по давност посоченото вземане за периода от
11.08.2008г. до 03.2012г. Оспорва иска за връщане на надвнесени суми в резултат
от превалутиране, основаващо се на твърдения за
неравноправна клауза в договора. Твърди,че няма преизчисления на дължимата
сума, тъй като в договора ясно е посочена валутата, в която е отпуснат кредита и в която същият следва да
бъде върнат. Тъй като кредитополучателите
получават трудово възнаграждение в лева, за да погасяват задълженията си в шейцарски франкове е необходимо да бъде извършен обмен на валутата по определен от банката курс.
Кредитополучателите нямат задължение да ползват тази услуга на банката, като
може да направи обмяна на валута на друго място. Счита, че няма задължение да прилага валутния
курс на БНБ при превалутиране
на получената сума за погасяване на кредита от лева в швейцарски франкове.
Оспорва твърденията за неравноправност на клаузата на чл.28, б."в" от
договора, тъй като в него е записано, че
ползваният кредит в швейцарски франкове включва валутен риск и е възможно крайната цена на кредита в лева
да е различна от първоначалната, но този риск е споделен и е налице
възможност курса на тази валута да се
повиши или да се понижи.
Съдът, след като прецени поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, по
иска за връщанена сумата от 27 829,65швейцарски
франка, поради неправилно изчисляване на лихвата от ответника за периода от 11.08.2008г. до
24.04.2017г., приема следното:
Между страните не е спорно
и от писмените доказателства се установява, че между тях е сключен
описания в исковата молба договор за
кредит за покупка на недвижим
имот №2218 от 11.08.2008г.,
по силата на който, ищците
получили сумата от 108 871 швейцарски франка срещу задължението
за връщането й на равни месечни
вноски, включващи главница, лихва и месечна такса. При наличието на сключен договор
между страните, по който ищецът е изпълнил задължението си за плащане на
договорените месечни вноски, в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил
точно своите задължения.
В
чл.13, ал 1 от него е предвидено, че за
ползвания кредит се дължи годишен лихвен процент, който се формира от базовият лихвен процент-/БЛП/ на банката за
жилищни кредити в швейцарски франкове плюс надбавка в размер на 0,90%. Според
чл.13, ал.3 от договора БЛП се
актуализира в първия работен ден на всеки месец, като се формира на база
посоката на движение на съответната за деня стойност на 1м. LIBOR в
швейцарски франкове.
Приета
е основна съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице С., по която
е направено заключение, че за процесния
период от 11.08.2008г. до 24.04.2017г.
размерът на договорната лихва, изчислен съобразно договореното, е 6197,30 шв.фр., а платените вноски от ищците са в размер на 34 026, 95шв. франка
или размерът на надплатената сума е от 27 829,65 шв.франка.
Според вещото лице, при точно спазване на договореното, с надвнесена сума
би могла да се погаси част от главницата,
поради което към датата на исковата молба размерът на подлежащата на връщане
главница ще бъде 83 859,45 шв.фр.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице като обективно и обсоновано
и въз основа на него приема за установено неточно изпълнение на договора за кредит
от страна на ответника, който не е прилагал точно чл.13, ал 1 от него, в случаите,
в които изчисления според договореното БЛП е по-нисък от този, регламентиран в
договора към датата на сключването му, а именно 3,97%. При намаляване размера
на 1м. LIBOR банката не е
намалявала размера на БЛП, в резултат от което е събирала по-големи от
дължимите погасителни вноски от кредитополучателите за процесния период, поради
което ищците са платили по-висока от дължимата сума, като надвнесената сума към датата на исковата молба възлиза на 27
829,65шв.франка.
В тежест на ответника е да докаже, че констатираното неточно изпълнение
се дължи на причини, за които той не отговаря. Съдът намира, че по делото не са
ангажирани доказателства в тази връзка, поради което приема за установено, че
ответникът не е изпълнил точно задължението си по договора за кредит поради
причина, за която отговаря. Когато страната по една договорна сделка, съзнателно не изпълнява задължения си точно, добросъвестно и
с необходимата грижа, налице е виновно неизпълнение, представляващо основание за ангажиране на
договорната отговорност на неизправната спрямо изправната страна. Ако от
виновното неизпълнение са последвали вреди
за изправната страна, виновната страна дължи обезщетение
за вредите. Обезщетението обхваща както претърпените загуби, така и пропуснатите ползи, доколкото
двата вида вреди са пряка
и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да
бъдат предвидени от длъжника.
От приетата по делото ССЕ се
установява размерът на претърпените имуществени вреди от ищците, в резултат от
неточното изпълнение на договора, изразяващи се в претърпени загуби от
платената в по-висок размер месечна погасителна вноска, като с надвнесената
сума е погасявана недължима възнаградителна лихва,
вместо да се погасява главницата по договора за кредит. Предвид изложеното сумата
от 27 829,65 шв.фр.,
представляваща събраната в нарушение на
договора възнаградителна лихва подлежи на връщане.
Посочените вземания се погасяват с
изтичане на петгодишна давност, която тече от датата на изискуемостта на всяко
едно от тях, съгласно чл.114 от ЗЗД. Същите са изискуеми от датата, на която е събрано всяко
едно от ответника от сметката на ищците, поради което вземанията за периода от
11.08.2018г. до 30.04.2012г. към датата на исковата молба са погасени по
давност и предявенияте искове за връщането им следва да бъдат отхвърлени.
Общият размер на надвнесените суми за посочения период е 12 127,97 шв.ф., за които исковете следва да се отхвърлят и да се
уважат до пълния предявен размер от 12 199 шв.ф. до
27829,65 шв.ф или за сумата от 15701,58 шв.франка.
По
исковете за връщане на сумата от 15851,45 швейцарски франка, представляваща
недължимо платена валутна разлика по договор за банков кредит № 2218/R/11.08..2008г., въз основа на кищожна клауза, за периода от сключване на договора
-11.08.2008г. до датата на исковата молба, съдът приема следното:
От
договор за жилищен кредит от 11.08.2008г.
се установява, че банката е предоставила на ищците кредит в размер на 108
871 шв.ф. Кредитополучателите се задължили да погасяват отпуснатия кредит, заедно с начислените
лихви по начина и сроковете, уговорени в него, да поддържат минимално салдо по
сметката, от която се обслужва погасяването на задълженията.
Съгласно
чл.25 от договора при погасяване на
вземанията на банката във валута, различна от тази, посочена в настоящия
договор, което предполага арбитражни операции, евентуалните курсови разлики са
за сметка на кредитополучателя. В чл.
28, б."в" е предвидено
следното: кредитополучателят декларира, че е информиран от банката и приема, че
ползването на кредит в швейцарски
франкове включва валутен риск и е възможно крайната цена на кредита в левова или еврова
равностойност да бъде различна от първоначалната сума в оригинална валута / швейцарски франк/, при
промяна на валутния курс -евро /швейцарски франк/лева, за което
банката не носи отговорност при
настъпване на неблагоприятни последици в
резултат от посочната промяна.
Не
е спорно между страните, че с погасителния план към договора е уговорено
плащане на погасителни вноски по него в швейцарски франкове. Погасяването на
задълженията по договора с плащане на посчоената
валута следва и от горепосочените разпоредби на договора.
От
приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ищците са внасяли суми
в български лева за погасяване на задълженията си по договора, като за периода
от сключването му на 11.08.2008г. до датата на исковата молба са внесли сума в
общ размер от 106 720,24 лева или
66398,58 шв.ф. Ако се приложи курса на БНБ за шв.франк, за погасяване на вноските по кредита ищецът следва да плати 80 156,37лева или 66 398,58
шв.ф., в резултат от което е внесена сума в по-висок
размер от 26 563,87 лева или 15851,45 шв.ф.
Съгласно чл.
55, ал. 1 от Закона за задълженията
и договорите, който
е получил нещо без основание или
с оглед неосъществено или отпаднало основание,
е длъжен да го върне. В исковата молба са изложени съображения за наличие
на начална липса на основание за плащане на процесните
суми, тъй като ищците са платили суми в по-висок
в резултат от приложението на нищожни клаузи на договора. Основателността на предявения иск се обуславя от установяването на
две обстоятелства, че процесните суми са платени на ответника, както и че плащането е без правно основание. Съобразно правилата за разпределяне
на доказателствената тежест ищецът следва да установи, че е извършил плащане
на исковите суми, а ответникът - да установи, че
е налице основание за задържане на полученото.
Между страните е безспорно, че
ищецът е плащал дължимите месечни вноски по договора за кредит към датата на
исковата молба през процесния период. От заключението на вещото лице се установяа, че ако при превалитуране
на дължимите погасителни вноски от лева в шв.ф.
банката ползва курса на БНБ, а не собствения си курс, то кредитополучателите биха
внесли сума в по-малък размер, като разликата е от 15 851,45 шв.ф. Следователно в резултат от промяната на валутните
курсове банката е получила в повече
сумата от 15 851,45шв.ф. В тежест на банката е да докаже, че е налице валидно
основание за задържане на получената в повече сума.
В чл.
28, б."в"
от договора е предвидено и с подписане на договора кредитополучателя
се е съгласил, че има валутен
риск при сключване на договора
за кредит в швейцарски франкове и възможност крайната цена на кредита
в левова или еврова равностойност да бъде различна
от първоначалната сума в оригинална валута / швейцарски франк/, при промяна на
валутния курс -евро /швейцарски франк/лева, за
което банката не носи отговорност. От тази разпоредба
на договора следва, че липсва яснота за конкретно по
размер задължение, което поемат кредитополучателите, тъй като е неизвестен
размерът на задължението в швейцарски франкове, което ще върнат. Не са
установени по размер и дължимите от кредитополучателя месечни погасителни
вноски, тъй като от съдържанието на договора следва да се направи извод, че
погасителният план, който е неразделна част от него, е валиден само към датата
на подписване на договора, тъй като е съобразен с конкретен курс на банката за
деня на швейцарския франк. Но за всеки следващ ден размерът на задължението на
кредитополучателя по процесния договор е с неясен размер.
Съдът
приема, че посочената клауза от договора за кредит задължава потребителя да го
погасява във валута швейцарски франкове
и дава право на банката да преизчислява
вноските по кредита в лева или евро по
произволно определен от нея курс "купува". Тази възможност поставя
потребителя в неравноправно положение, тъй като той не разполага с швейцарски
франкове, не получава трудовото си възнаграждение в тази валута, която в
Република България е българския лев, а резервна валута е еврото, което е с
фиксиран курс. По този начин кредитополучателят поема значителен риск и е
поставен в зависимост от банката, която превалутира
плащаните от ищеца вноски за погасяване на кредита му в швейцарски франкове, като
печели от разликата във валутните курсове. Наличието на тази възможност,
регламентирана в горепосочените клаузи на договора за кредит, води до облагодетелстване на банката, която
печели не само чрез получаване на договорените лихви и такси за отпуснатия
кредит, но и от разликата във валутните курсове.
Предвид гореизложеното чл.28, б."в" от процесния договор, представлява неравноправна
клауза с посочените чл.143, ал.1 от ЗЗП общи предпоставки, тъй като е уговорен
във вреда на потребителя, не отговарят на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на банката и кредитополучателя, който по никакъв начин не може да влияе на
измененията на дължимите от него погасителни вноски по договора за кредит. Напротив, налице е възможност за изменение на
съществените елементи на договора без договаряне и без обективни критерии за
това.
С оглед на изложеното тази разпоредба е нищожна и
надвнесените в резултат от приложението й суми в размер на 15 851,45 шв.ф. подлежат на връщане.
По възражението за погасяване на
вземането по давност съдът приема следното:
Съгласно чл.114 от ЗЗД "давността почва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо". Нищожният договор не поражда правни
последици, като безспорно в правната теория, така и в съдебната практика се
приема, че даденото по нищожен договор е престирано
при начална липса на основание. Доколкото липсва основание за престацията, изискуемостта на вземането, основано въз
основа на престиране по нищожен договор, настъпва от
момента на самото престиране. В тази насока е налице
задължителна съдебна практика, отразена в т. 7 на ППВС № 1/1979 г.,
която се споделя и от настоящия състав. Вземането за връщане на платено без
правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се
погасява в пет-годишен срок, който започва да тече от момента, в който длъжникът
получи нещо без основание. Това е така, защото от този момент вземането на
кредитора става изискуемо. Правото на възстановяване по нищожните сделки
възниква от получаване на изпълнението и не се влияе от момента на съдебното
прогласяване на нищожността.
Предвид изложеното процесните
вземания се погасяват с изтичане на 5-годишен давностен
срок, които тече от датата на плащането. В настоящото производство предмет са
вземания на ищеца, платени в периода от 11.08.2008г. до датата на исковата
молба-24.04.2017г., от които са погасени по давност, към датата на исковата
молба, вземанията за периода от 25.08.2008г. до 30.04.2012г., които са в размер
на 6407,24лева с равностойност в швейцарски франкове, по фиксинга на БНБ към датата на исковата
молба -1,2072, от 5307,52швейцарски франка, за която сума исковете следва да се
отхвърлят и да се уважат до пълния предявен размер от 15 851,45 шв.ф. или за 10 543,93 швейцарски франка.
При този изход на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените по делото
разноски, съобразно с уважената част от исковете. Представени са доказателства за
направени разноски в размер на 7207,97 лева, от които следва да се присъдят
3603,98лева за държавна такса, възнаграждение
за вещо лице и адвокат. Съдът приема за неоснователно възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като същото не е прекомерно с
оглед фактическата и правна сложност на делото и цената на исковете.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК
ищците дължат на отвтеника направените по делото
разноски , съобразно с отхвърлената част от исковете. По делото са представени доказателства за направени
разноски в размер на 580,00лева за възнаграждения за вещи лица, от които следва
да се присъдят 290,00лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
"Б.П.Б." АД с ЕИК****** да заплати СОЛИДАРНО на И.С.Д. с ЕГН**********
и И.В.Д. с ЕГН ********** на основание чл.79, ал.1, предл.3
от ЗЗД , във връзка с чл.82, ал.1 от ЗЗД чл.55, ал.1 , пр.1 от ЗЗД сумата от 15 701,58 швейцарски
франка, представляваща надплатена сума
по договор за банков кредит № 2218/R/11.08.2008г., поради неправилно
изчисляване на лихвата от ответника за
периода от 30.04.2012г. до 24.04.2017г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба-24.04.2017г. до окочнателното им плащане, сумата от 10543,93 швейцарски
франка, представляваща недължимо платена валутна разлика по договор за банков
кредит № 2218/R/11.08..2008г.,
въз основа на нищожна клауза, за периода от 30.04.2012г. до 24.04.2017г., ведно
със законната лихва върху горепосочените суми от датата на исковата молба-24.04.2017г. до окочнателното им плащане, какато
и на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски, съобразно с
уважената част от исковете, в размер на 3603,98лева.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от И.С.Д. с ЕГН********** и И.В.Д. с ЕГН ********** срещу "Б.П.Б."
АД с ЕИК******, обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, предл.3
от ЗЗД , във връзка с чл.82, ал.1 от ЗЗД чл.55, ал.1 , пр.1 от ЗЗД за разликата
от 15 701,58 швейцарски франка до 27 829,65швейцарски
франка, представляваща надплатена сума
по договор за банков кредит № 2218/R/11.08.2008г., поради неправилно
изчисляване на лихвата от ответника за
периода от 11.08.2008г. до 30.04.2012г.
и за сумата от 10 543,93 швейцарски франка до 15 851,45 швейцарски
франка, представляваща недължимо платена валутна разлика по договор за банков
кредит № 2218/R/11.08..2008г.,
въз основа на нищожна клауза, за периода от 11.08.2008г. до 30.04.2012г. до
24.04.2017г.
ОСЪЖДА И.С.Д.
с ЕГН********** и И.В.Д. с ЕГН ********** да заплатят на "Б.П.Б." АД
с ЕИК****** на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените по делото разноски,
съобразно с отхвърлената част от исковете в размер на 290,00лева.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.