Р Е Ш
Е Н И Е
София, 27.07.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І-3 състав, в
закритото заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА
ЖЕЛЯВСКА
като разгледа докладваното от
съдия Желявска гр. дело № 6754 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе
пред вид следното:
Производството
е по реда на чл. 406, ал. 4 вр. чл. 247 ГПК.
Постъпила е молба от П.НА Р.Б. – ответник по делото, с която на посоченото
основание моли да бъде поправена допусната очевидна
фактическа грешка в издадения изпълнителен лист по делото. Твърди, че в
изпълнителния лист издаден на 14.04.2022 г. е допусната очевидна фактическа относно
началния момент на дължимост на лихвата върху главницата от 8 000 лв.,
като грешно е изписана дата 28.07.2014 г., вместо правилната, съобразена с влязлото
в сила осъдително решение – 21.05.2015 г.
Насрещната страна по молбата Г.С.В. – редовно уведомен, не взема
становище по молбата и не ангажира доказателства.
Настоящият
съдебен състав, намира искането за процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна. Същото, съгласно чл.
247, ал. 1 от ГПК не е ограничено със срок за подаването му.
Разгледана по същество, молбата се
явява основателна, поради следните съображения:
Първоначално
делото е образувано по искова молба от Г.С.В. срещу П.НА Р.Б. с иск с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ с цена на иска 50 000 лв.
Постановено
е решение № 4204 от 14.07.2020 г. на СГС, 1 ГО, 3 с-в, с което П.НА Р.Б. е
осъдена да заплати на Г.С.В. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от
10 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на
образуваното срещу него наказателно производство през 2010 г., след неговото
оправдаване, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
влизане в сила на оправдателната присъда – 28.07.2014 г. до окончателното й
изплащане и разноски, съобразно уважената част от иска, както и разноски в
размер на 90 лв.
Срещу
решението е подадена въззивна жалба от ответника П.НА Р.Б. по която е
образувано в.гр.д.№ 3434/2020 г. по описа на САС, ГО, 12 с-в.
Постановено е решение № 180
от 02.03.2021 г. на САС, ГО, 12 с-в, което е влязло в сила на 10.01.2022 г., с
което е отменено решението на СГС, 1-3 ти състав от 14.07.2020 г. по гр.д. №
6754/2018 г. в частта, с която е уважен иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за
разликата над 8 000 лева до 10 000 лева и е присъдена законна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди за периода 28.07.2014 г. - 21.05.2015 г.,
както и в частта, с която на ищеца са присъдени разноски над 72 лева , а на
адв. Л. В., на основание чл. 38 ЗА - възнаграждение над 664 лева, като е
ОТХВЪРЛЕН иска на Г.С.В. срещу П.НА Р.Б. по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в
престъпление за разликата над 8 000 лева до 10 000 лева, както и искането за
присъждане на законна лихва върху обезщетението за периода 28.07.2014 г. -
21.05.2015 г. и решението на СГС, 1-3 състав от 14.07.2020 г. по гр.д. № 6754/2018
г. е потвърдено в останалата обжалвана част, с която искът е уважен до размер
от 8 000 лева, ведно със законната лихва от 21.05.2015 г. до окончателното изплащане
и отхвърлен за разликата над 10 000 лева до 50 000 лева.
На основание влязлото в
сила решение е издаден изпълнителен лист от 14.04.2022 г.
От
доказателствата по делото може да се направи обоснован извод, че е допусната
явна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК, тъй като е видно, че в
изпълнителния лист, издаден в полза на ищеца е присъдена сумата 8 000 лв. – обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, в резултат на образуваното срещу него
наказателно производство през 2010 г., след неговото оправдаване, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда – 28.07.2014 г.
до окончателното й изплащане и разноски, съобразно уважената част от иска,
както и разноски в размер на 72 лв., докато с Решение № 180 от 02.03.2021 г. на
САС, ГО, 12 с-в иска е уважен до размер 8 000 лв., ведно със законната лихва от
21.05.2015 г. до окончателното
изплащане.
По
дефиниция при очевидна фактическа грешка спорният въпрос по делото е бил
предмет на мисловната дейност на съда и във връзка с това е направен съответен
правен извод, който е намерил своето отражение в мотивите на решението и в
неговия диспозитив.
На
посоченото основание съдът намира, че следва да поправи допуснатата очевидна
фактическа грешка в изпълнителен лист от 14.04.2022 г.
Пред вид изложеното и на основание
чл. 406, ал. 4 във вр. чл. 247, ал. 1 ГПК, СГС, І ГО, 3 състав
Р
Е Ш И :
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка на основание чл. 247 вр. с чл. 406,
ал. 4 от ГПК в издадения изпълнителен лист от 14.04.2022 г., като осъдителният
диспозитив да се чете по следния начин:
„ОСЪЖДА П.НА Р.Б., София, бул. „*****, да
заплати на Г.С.В., ЕГН **********, чрез адв. Л.В., съд.адрес:***, на основание
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 8 000 лв. /осем хиляди лева/ - обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, в резултат на образуваното срещу него
наказателно производство през 2010 г., след неговото оправдаване, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 21.05.2015 г. до окончателното й
изплащане и разноски, съобразно уважената част от иска, както и разноски в
размер на 72.00 лв.“.
ОБЕЗСИЛВА, поради допуснатата очевидна фактическа
грешка, изпълнителен лист от 14.04.2022 г., в частта с която е присъдена законна
лихва върху главницата от 8 000 лева за времето от 28.07.2014 г. до
21.05.2015 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: