Решение по дело №458/2020 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 май 2021 г. (в сила от 12 юни 2021 г.)
Съдия: Цветомира Димитрова
Дело: 20207260700458
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 9 юни 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 217

 21.05.2021г.,  гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Хасково, в открито заседание на  двадесет и седми април   две хиляди  двадесет и първа година, в състав:

Съдия:  Цветомира Димитрова

 

при секретаря  Йорданка Попова ………………………………………..и в присъствието на прокурор………………………………………………………………….………..като разгледа докладваното от  съдия Димитрова    адм. дело №  458 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 215 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на М.Ш.  А. ***, Х.Ш.Ю. ***, И.К.К. ***, Н.Ш. *** и С.Ш.Х. ***, подадена чрез процесуален представител - адв. И.И. ***, против Заповед № 283/24.07.2015г. издадена от Кмета на Община Стамболово.

 В жалбата се твърди, че заповедта е нищожна. 

 Оспорващите твърдят, че са съсобственици на имот находящ се в с. Д.Ч., общ. Стамболово, представляващ поземлен имот  с пл. № 167, в кв. 18, по плана на с. Д.Ч., обл. Хасково, с пространство от 880 кв.м. за който имот и имот пл. № 166, в кв. 18, с пространство от 405 кв.м. бил  отреден Парцел VIII в кв.18 по плана на с. Д.Ч., с пространство от 755 кв.м., при неуредени сметки по регулацията, заедно със застроената в същия парцел  къща, който имот придобили по наследство след смъртта на техния баща Ш. Х. Ч.(преди с имена К. К. Ч.) поч. на 03.07.1991г. и майка им . М.Х., поч. на 28.06.1997г. В края на 2019г. жалбоподателите установили, че източно от имота им се нанасят хора, които никога не били живели там и поставяли огради и заграждения, засягащи и собствения им имот. След справка в Община Стамболово установили, че кмета на  Общината е издал Заповед № 283 от 24.07.2015г. на основание чл.129, ал.1 от ЗУТ и чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ и пар.8 от ПР на ЗУТ, с която одобрил  Подробен устройствен план за изменение на регулация, изразяващ се в проектиране на урегулирани поземлени имоти, отредени за дворни места с планоснимачни номера  166, 167, 168 и 169, при което вътрешните регулационни линии  били поставени  по съществуващи  граници  съгласно параграф 8 от ПР на ЗУТ, като новообразуваните УПИ били 5, два от които записани на името на бащата на жалбоподателите.  Сочи се, че прилагането на пар.8 от ПР на ЗУТ  изисква да са налице основанията  предвидени в пар.6 от ПР на ЗУТ, както и  собствениците  на поземлени имоти,  чиято регулация на вътрешните регулационни линии  се променяла да били поискали това изрично. Твърди се, че никой от петимата жалбоподатели  не бил искал  провеждане на подобна процедура. След издаване на заповедта същата не била обявена  по съответния законов ред  на заинтересованите лица, чиито интереси се засягат .

По изложените в жалбата съображения се моли за  прогласяване нищожността   на обжалваната заповед. Претендират се разноски.

        

 

 

Ответникът – Кмет на Община  Стамболово,  не ангажира становище по жалбата.

Заинтересованата страна  - Х.С.Ю.  чрез   назначен  процесуален представител,   ангажира становище  за основателност  оспорването.

Заинтересованата страна  И.Ю.Х. чрез   назначен  процесуален представител,   ангажира становище  за основателност  оспорването.  

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С нотариален акт № 57, том I, дело № 89/1971г.  на Хасковски народен съдия  Ш. Х. Ч. бил признат за собственик по  давност на  недвижим имот  с пл. № 167 в кв.18, по плана на с.Д.Ч., с пространство от 880 кв.м. в кв.18 по плана на с.Д.Ч.,  за който имот и имот № 166 в кв.18, с пространство от 405 кв.м.се отрежда парцел VIII в кв.18 по плана на с.Д.Ч.,  с пространство 755  кв.м. при неуредени сметки по регулацията.

Видно от удостоверение за идентичност на имена с № 002/30.01.2020г. на Община Стамболово К. К. Ч. и Ш. Х. Ч. са имена на едно и също лице.

След смъртта на К. К. Ч. (Ш. Х. Ч.) поч. на 03.07.1991г., същият е оставил за свои наследници своята съпруга – . М.Х. починала на 28.06.1997г., дъщерите си М.Ш.  А.  и  Х.Ш.Ю.1 и синовете си И.К.К., Н.Ш.Х. и С.Ш.Х..

С вх. № С-1883 от 28.04.2015г. (л.40)в Община Стамболово постъпило Заявление с посочени податели Х.Й.М.  и И. Й.Т.или И.Ю.Х..Със заявлението било поискано  разрешаване изработване на ПУП, ведно със съответните схеми за довеждаща  инфраструктура и при необходимост парцеларни планове за имот 166, 169 в кв. 20 местност Д.Ч., за образуване на ново УПИ за двата имота.

В заявлението било посочено, че към него се прилага  задание на основание  чл.125 от ЗУТ, документ за собственост и ситуация с нанесено бъдещо застрояване.

С Решение по т.1 от Протокол № 7 от 27.05.2015г. на заседание на ЕСУТ при Община Стамболово  било прието  решение със следния текст“ Допуска заявление и задание с вх. № С-1883 от 28.04.2015г. за заповед одобрявам и заповед разрешавам за изготвяне на ПУП – ПР за УПИ – V I , VII и  VIII, кв.20 по плана на с.Д.Ч. , общ. Стамболово, обл. Хасково“. Като възложители в протокола са посочени: „Х. Й. М., И. А. С., Ш. Х. Ч. и И.Ю.Х.,***.“

 В разписка от 13.06.2015г. и съдържаща подпис на получател и връчител е обективирано  връчване на Ш. Х. Ч. на обявление за изготвен ПУП –ПР за имоти V - 165 XIII 1651,  XV 170,  XIII 166, 167,  VII 169 и  VI 168. 

Със Заповед № 206б от 27.05.2015г. на  Кмета на Община Стамболово  било разрешено на заявителите Х.Й.М., Ш. Х. Ч., И. А. С.и И.Ю.Х. *** да възложи  изработването на подробен устройствен план – план за регулация за кв.20 ПИ – 166, 167, 168 и 169 по плана на с.Д.Ч., общ.Стамболово, обл.Хасково. В заповедта било посочено, че с плана за регулация се предвижда промяна на регулацията в поземлен имот  № 166, 167, 168 и 169 кв. 20 по плана на с.Д.Ч., общ.Стамболово, като урегулираните поземлени имоти минат по съществуващите имотни граници  на основание чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ и ПР на пар.8 от ЗУТ.

С Решение по т.1 от Протокол № 8 от 22.06.2015г. на ЕСУТ при Община Хасково  било допуснато разглеждане и одобряване на подробен устройствен план ПУП-ПР за УПИ VI,  VII и  VIII, кв.20 по плана на с.Д.Ч., общ.Стамболово, обл.Хасково.

С оспорената в настоящото производство Заповед № 283 от 24.07.2015г.  издадена на основание  чл. 129, ал.1 от ЗУТ, чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ и пар.8 от ПР на ЗУТ Кмета на Община Стамболово одобрил ПУП за изменение на регулация. В заповедта било посочено, че ПУП – ПР се състои  в проектиране  на урегулирани поземлени имоти, отредени за дворни места с планоснимачни номера  166, 167, 168 и 169. Вътрешните  регулационни граници са поставени по  съществуващите граници  на дворните места съгласно пар.8 от ПР на ЗУТ. В заповедта били посочени и площите на новообразуваните УПИ, както следва: УПИ XVII - 169 с площ 622 кв.м. собственост на И.Ю.Х., УПИ XVIII - 166 с площ 274 кв.м. собственост на Х.Й.М.,  УПИ XIX - 168 с площ 457 кв.м.  собственост на И.А.С., УПИ  XX - 167 с площ 392 кв.м. собственост на Ш. Х. Ч. и УПИ XXI - 167 с площ 384  кв.м. собственост на Ш. Х. Ч..

 На 24.07.2015г., било изготвено обявление, в което било посочено, че дирекция“УТТООС“  при Община Стамболово, обявява на всички заинтересовани страни, че със Заповед №  283/24.07.2015г. е одобрен ПУП-ПР за кв.20 по плана на с.Д.Ч., общ.Стамболово, обл.Хасково. Всеки заинтересован гражданин може да разгледа преписката  и при необходимост  да направи писмени възражения в 14 дневен срок след обявяване на заповедта. В обявлението било посочено и  че е поставено на таблото  в Община Стамболово. Обявлението не е подписано.

 По делото е представена разписка за връчване на Заповед № 283/24.07 на Ш. Х. Ч. на 27.07.2015г., като в разписката фигурира подпис на получател и на връчител.  

На 21.08.2015г.Гл.специалист Г.Х.  съставила Констативен протокол , в който отразила, че  след обявяване на Заповед № 283/24.07.2015г. е одобрен ПУП –ПР за   промяна на дворищната регулация за ПИ -166, 167, 168, 169, кв. 20 по плана  на с. Д.Ч., общ.Стамболово, обл. Хасково, като след изтичане на 14 – дневен срок е констатирала, не са постъпили възражения по преписката в с. Стамболово, обл.Хасково.

  На 09.06.2020г. с вх. № 2914 при  АдмС-Хасково М.Ш.А., Х.Ш.Ю., И.К.К., Н.Ш.Х. и  С.Ш.Х.  депозирали жалба срещу Заповед № 283 от 24.07.2021г. на Кмета на Община Стамболово.

По искане на жалбоподателите по  делото  е допуснато изготвяне на  съдебно-графологична експертиза.

Видно от изготвената съдебно - графологична  експертиза, приета без оспорване от страните по делото, подписите положени в Заявление вх. № С-1883/28.04.2015г. при Община Стамболово не са положени от Х.Й.М. с ЕГН ********** и И.Ю.Х. /И. Й. Т./ с ЕГН **********.

С молба вх. № 4762 от 20.08.2020г. (изх.№ С-2192 от 19.08.2020г.) е удостоверено, от ответника, че И.К.К. и И.Ю.Х. са имена на едно и също лице.

С удостоверение изх. № 0117/03.11.2020г. на длъжностно лице при Община Стамболов е удостоверено, че И.Ю.Х. и И. Й.Т.са имена на едно и също лице.  

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:   

Жалбата е подадена срещу годен за обжалване административен акт, от надлежни страни –  собственици на имот  предмет на плана и  непосредствено засегнати от него  - заинтересовани лица по смисъла на чл.131,  ал.2, т.1, вр. с ал.1  от ЗУТ.

              В  чл.136, ал.1 от ЗУТ, вр. с чл. 129, ал.2 от ЗУТ(в приложимата им редакция) е изрично е предвидено, че заповедите за изменение на ПУП издавани от Кмета на Общината  (когато ПУП е в обхват до  един  квартал),  следва да се съобщават на заинтересованите лица при условията и по реда на  АПК. Съгласно чл.52  от ГПК(отм.), съобщенията и другите книжа до страните се връчват по реда посочен в предходните членове(чл.41-чл.51). Съответно в чл. 61 от АПК (в приложимата редакция) е предвидено  административният акт да се съобщава на заинтересованите страни, като съобщаването може да се извърши  чрез устно уведомяване  за съдържанието на акта или чрез отправяне на писмено съобщение, вкл. чрез електронна поща и факс, респ. ако адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на  посочения от него адрес, съобщението  следва да се поставя на таблото за обявления , в интернет страницата на съответния орган или да се оповести по друг обичаен начин.      По  делото е представена административната преписка по издаване на оспорения административен акт. В съдържаща се в административната преписка разписка от 27.07.2015г. е удостоверено, че към същата дата Заповед № 283/24.07. е връчена на Ш. Х. Ч. – наследодател на жалбоподателите. Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници  № 007/27.01.2020г. издадено от Община Стамболово  К. К. Ч.(които са имена на Ш. Х. Ч.) е починал на  03.07.1991г.  Доколкото обективно не е възможно обжалваната заповед да се връчи на вече починало преди датата на издаването й лице, то съда намира за недоказан факта, че оспореният акт е връчен на Ш. Х. Ч.. Не се твърди от ответника и не се ангажират доказателства заповедта да е връчена на някой от  жалбоподателите - наследниците на Ш. Х. Ч. (К. К. Ч.) , поради което и следва да се приеме, за недоказано, че  процесният ИАА не е съобщаван на М.Ш.  А.  и  Х.Ш.Ю.И.К.К., Н.Ш.Х. и С.Ш.Х.. Съответно – по делото не се установява към датата на депозиране на жалбата в съда за същите да е започнал да тече законоустановеният 14- дневен преклузивен срок за обжалване. Същевременно заоведта се обжалва с доводи за нищожност,  а в този случай и съгласно чл.149, ал.5 от АПК, оспорването не  е  ограничено със срок.      

 Ето защо  съда намира, че жалбата е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

 Наличието на основанията визирани в чл. 146 от АПК, води до недействителност на административният акт. За преценка, дали порока от който акта страда води до нищожност или  унищожаемост, следва да се изхожда от  това дали нарушението на изискването за валидност  е съществено, в който случай акта следва да бъде отменен, или особено съществено, в който случай актът следва да бъде обявен за нищожен.  Безспорно, акт издаден от некомпетентен орган – било то материална, териториална или по степен винаги е нищожен. Порокът във формата на акта и съществените нарушения на административнопроизводствените правила водят до нищожност само, ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление.  Нищожен поради противоречие с материалния закон би бил само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. издаден е при пълна липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и не е налице възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание. Несъответствието с целта на закона би обосновало нищожност, ако актът не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или когато правните последици от акта са нетърпими от правовия ред. 

 Със  заповедта,    е  одобрено изменение на подробен устройствен план,   като е посочено, че  изменението е прието на основание  чл.134 ал.2 т.6 от ЗУТ,  вр. §8 ал.  от ПР на ЗУТ.

 Заповедта изхожда от компетентен орган, какъвто се явява кметът на общината съгласно чл.136, ал.1, вр. с чл. 129, ал.1 от ЗУТ, както и съгласно §8  от  ПР на ЗУТ/ в действаща  им към  24.07.2015г.редакция/.

 Заповедта е обективирана в писмена форма, но  не е мотивирана с фактически съображения,  като единствено са посочени правните норми въз основа на които се издава. Административният  акт е  издаден през  2015г. при действието на АПК. Изискванията за форма и съдържание на административните актове са посочени в чл.  59, ал.2 от АПК. Съответно в. т. 3 от същата разпоредба е посочено, че  е необходимо    да съдържат фактически и правни основания за издаването. Изключение от това правило не са въведени въведено и органът е следвало да изложи фактически съображения за издаване на акта си.

Действително ТР№ 16 от  1975 г. на ОСГК на ВС, допуска  мотивите към административния акт да се съдържат в подготвителни по издаването на акта  документи  съставени, с оглед предстоящото издаване на административният акт,   като в този случай изложените в тях мотиви се считат за такива и по издаването на административният акт.  Органът  не се е позовал в акта си на такива подготвителни документи. От приложеният проект също не могат да се извлекат съображенията за издаване на оспорената заповед – той съдържа само  описание на бъдещото изменение, описание на обектите засегнати от изменението на  ПУП,  и използваната от проектанта литература. Същевременно  молба № С-1883/28.04.2015г., въз основа на която е образувано административното производство  не  е  подготвителен  по смисъла на ТР   № 16 от 1975г. на ОСГК на ВС, документ – в  същата  е обективирано  само  отправено искане за изменение на ПУП, но не и необходимите мотиви обосноваващи необходимостта от  изменението.   

  От   съдържанието на процесната заповед, а и от проекта за изменението на ПУП по никакъв начин не става ясно  коя част от одобрените изменения се отнася към основанията за изменение на ПУП по чл.134 ал.2 т.6 от ЗУТ и коя към основанията за изменение на ПУП по §8  от ПР на ЗУТ(в редакцията на тези разпоредби към 24.07.2015г.).  

Основанията за изменение на ПУП по чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ и по §8  ЗУТ са отделни и самостоятелни такива, съотв. изискват наличието на различни материалноправни предпоставки. В тази връзка в заповедта, с която това изменение се одобрява, следва да е налице разграничение между двете хипотези на изменение на ПУП-ПР чрез излагане на ясни и конкретни фактически основания за всяка от тях. В случая подобно разграничение не е направено. По този начин остава неясно на какво основание се засяга имота на жалбоподателите  чрез отреждането му за два нови УПИ,  а същевременно е препятствана възможността на съда да извърши адекватна преценка за съответствието на акта с материалния закон.

Неяснотата относно фактическите основания за издаване на оспорената заповед сочи на липса на такива и представлява съществено нарушение на изискването за форма на акта по чл.59 ал.2 т.4 от АПК.

Съдът счита, че оспорената заповед е издадена и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила довело и до нарушение на материалния закон.

Издаването на административен акт е предвидено да става  в рамките  на  конкретни административно-производствени правила. Спазването на същите гарантира, че органът при упражняване на компетентността си е осигурил правилност и законосъобразност на обжалваният акт.

Оспореното решение е  издадено на основание чл. 134, ал.2, т.6  от ЗУТ и пар. 8 от ПР на ЗУТ. Съгласно чл. 136, ал.1 от с.н.а. проектите за изменения на устройствените планове на основанията по чл. 134, ал. 1 и 2 се изработват, съгласуват, обявяват, одобряват и влизат в сила при условията и по реда на раздел III от глава седма. Относими следователно, са  нормите на чл. 124а, ал.2 и ал.3, чл.125, ал.1 от ЗУТ и чл. 128, ал.3  ал.5, от ЗУТ,  съгласно които   изработването   на проект за подробен устройствен план  се възлага от Кмета на Общината или от заинтересовани  лица след разрешение на кмета на общината. Проектите за ПУП следва да се изработват въз основа на задание, обосноваващо  необходимостта от изработването на плана. Проектът следва да се съобщи на заинтересованите лица, които в 14 - дневен срок от съобщаването на проекта имат право да правят  писмени възражения, предложения и искания. Съответно, в 1- месечен срок от  изтичане на посочения 14-дневен срок  проектите с постъпилите възражения, предложения  и искания се приемат  от Общинският експертен съвет,  а ПУП  по чл.128, ал.3 от ЗУТ , се одобрява от кмета едва след приемането му от общинският експертен съвет. 

От така приетите по делото писмени доказателства, съдържащи се в административната преписка, се установява че в  конкретният случай  горепосочените процедури изцяло са нарушени. От изготвеното заключение по допусната съдебно  графологична експертиза, прието без оспорване от страните  по  делото,  което  е  пълно и обосновано,  поради  което за  съда  не възниква съмнение в негота правилност, се установява, че подписите положени в заявление  № С-1883 от 28.04.2015г.  не са положени от лицата посочени в същото като заявители – Х.Й.М. и И.Ю.Х./И. Й. Т.. Следователно  по делото не е доказано, че е подадено надлежно искане от собственици на имоти предмет на плана за изработване и одобряване на изменение на ПУП. Липсват представени доказателства, че на някой от жалбоподателите, в качеството им на заинтересовани лица е съобщен проекта за изменение на ПУП-ПР. Към 13.06.2015г., на която дата в разписка от служители при ответника е удостоверено, че проекта е връчен на Ш. Х. Ч., същият е бил починал,  не може да се приеме, че  удостовереното в разписката отговаря на обективната действителност, а освен това към тази дата собственици на имота са били жалбоподателите, поради което проекта е следвало да бъде съобщен именно на тях.  След като по делото от страна на ответника не се доказва проекта за изменение на ПУП-ПР  надлежно да е съобщен на жалбоподателите,  то респ. същите са били изцяло лишени от възможността да представят писмени обяснения и възражения срещу него.                    

Допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила,  безспорно са от категорията на съществените такива,тъй като са  довели до нарушаване на правото на защита на жалбоподателите, които са  били собственици на процесният имот към датата на издаване на заповедта, респ. проекта е приет  в нарушение на чл. 35 от АПК.  Налице е  следователно предвиденото в чл. 146, т.3 от АПК основание за отмяна на акта само на процесуално основание.   

  По материалната законосъобразност на акта  съдът намира за уместно да посочи следното:  Последната се преценява от съда само на база изложени в АА фактически съображения. В случая такива няма, и  съдът е в невъзможност да извърши адекватна преценка. Все пак, с оглед твърденията за нищожност на заповедта, съдът намира че няма пречка да изложи такива изхождайки от посочените в заповедта правни основания – чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ и пар. 8 от ПР на ЗУТ.

За да са налице предпоставките на чл.134, ал.2, т.6  от ЗУТ даващо основание на административният орган да издаде заповед за одобряване на изменение на ПУП-ПР е необходимо да има съгласие на всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1, т.е. на собствениците на имоти предмет на самия план, както и на носителите на ограничени вещни права върху тях, и на концесионерите. В случая липсват  доказателства, че въобще някои от собствениците на имоти  цитирани в оспорената заповед е изявил съгласие за извършваното изменение. В заповедта са цитирани 5 новообразувани УПИ с посочени собственици Х.М., И.Ю.Х., И.А.С., и Ш. Х. Ч.. Последният е починал повече от 20 години преди издаване на обжалваният ИАА, не се доказва неговите наследници и съсобственици на имот попадащ в плана да  са подавали искане за изменението на ПУП - ПР, нито се установява да са дали съгласие за извършването му. В тази връзка следва да се посочи, че съдът не кредитира твърденията на ответника обективирани в молба вх. № 4762/20.08.2020г.(л.122), че И.К.К. и И.Ю.Х. са имена на едно и също лице - на първо място ЕГН на жалбоподателя И.К. е различен от този на заинтересованата страна И.Ю.Х., а от друга страна тези твърдения изцяло противоречи на обективираното в Удостоверение № 0117/03.11.2020г. на длъжностно лице при община Стамболово, което представлява официален удостоверителен документ обвързващ съда с материална доказателствена сила и в което изрично е визирано, че И.Ю.Х. и И. Й.Т.са имена на едно и същото лице. Същевременно с оглед установеното, че подписите на лицата депозирали заявлението - Х.М. и И.Ю.Х. не са техни, не може да се приеме, че от тяхна страна е налице волеизявление в качеството на  собственици на имоти предмет на плана, за изменението му. Друго заявление от заинтересовани лица по смисъла на чл.131, ал.2, т.1 от ЗУТ или носители на ограничени вещни права върху имоти предмет на  процесния ПУП-ПР  не се установява да е подадено, а по делото липсват доказателства и не се твърди Х.М., И.Ю.Х., И. А. С.да са обективирали волеизявление за съгласие за процесното изменение. Така на практика от съдържащите се в преписката документи не се установява, проекта  да е  одобрен  по искане, при участие и изрично съгласие на някой от пряко заинтересованите лица – собственици на имоти засегнати от извършеното изменение. Съответно при издаване на заповедта си органът е действал при  пълна липса на процесуални предпоставки предвидени в чл. 134, ал.2, т.6 от ЗУТ.

Не са налице и предпоставките  на пар.8 от ПР на ЗУТ. В случая, както вече се посочи  по делото не е доказано подаване на искане от заинтересованите лица обективиращо волеизявление за извършената промяна. При това положение ответникът не е разполагал с правомощието да измени ПУП-ПР за имотите посочени в заповедта. Това е така тъй като при изменение на плана по реда на посочената норма органът не може да действа служебно, а само по искане на заинтересованите лица – собственици на имоти попадащи в обхвата на плана, респ. засегнати от него  поради причина , че  вътрешните им регулационни линии се поставят в съответствие със съществуващите имотни граници. Съответно в случая административният орган е издал заповедта си на основание пар. 8 от ПР на ЗУТ отново при пълна липса на предпоставките за това.

Както вече се посочи акт, който  е  издаден  при пълна липса на условията или предпоставките, предвидени приложимата материално-правна норма е нищожен.  Ето защо  в  случая  процесната заповед следва да се  прогласи за нищожна.

С оглед изхода на производството и на основание чл.143 ал.3 от АПК,  основателна се явява претенцията на жалбоподателите  за присъждане на разноски. В тяхна полза следва да се  присъдят разноски по делото в общ размер на  2450.00 лева, от които 50.00 лева внесена държавна такса, 1000.00 лева действително заплатен адвокатски хонорар  и 1400.00 лева внесени депозити за възнаграждение на  особените представители на заинтересованите лица.

 

Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК и чл.143 ал.1 от АПК съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Заповед № 283/24.07.2015г. издадена от Кмета на Община Стамболово.

ОСЪЖДА Община  Стамболово  да заплати на М.Ш.  А.,***, Х.Ш.Ю., с ЕГН ********** ***, И.К.К., с ЕГН ********** ***, Н.Ш.Х., с ЕГН ********** *** и С.Ш.Х., с ЕГН ********** ***  направените по делото разноски в размер 2450.00 (две хиляди четиристотин и петдесет) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                       Съдия: