Р Е Ш Е Н И Е
06.08.2020
г. Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
НО, ІІІ
Районен съд – Дупница състав
07 юли 2020
на Година
В публично съдебно заседание в следния състав:
Светла Пейчева
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Ива Георгиева
2.
Секретар:
Прокурор:
Председателя на
състава
Сложи за разглеждане докладваното от
НАХ 498 2020
|
|
Производството
е по реда на чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
С.
Истилиянов Г., с ЕГН **********,***, е
обжалвал Наказателно постановление № 30-0000009 от 21.01.2020 г., от Началник
ОО „Автомобилна администрация“ гр. Кюстендил, с което на основание чл. 93,
ал. 1, т. 1 ЗАвтПр му е наложено административно наказание, „Глоба“
в размер на 2 000.00 (две хиляди) лева за нарушение по чл. 12б, ал. 1
от ЗАвтПр. Жалбоподателят излага доводи за неправилност и
незаконосъобразност, като сочи, че ЕТ „Петър Додов Десон 91“ разполага с лиценз
на Общността № 01175 със срок на валидност до 31.12.2026 г., като на контролния
орган е представено заверено копие към лиценз на Общността № *********, както и
че товарен автомобил „Мерцедес“, с рег. № СО 5535 СК е собственост на
дружеството от 09.12.2019 г, като счита , че в сайта на ИА АА не дава пълна и
точна информация относно вписаните товарни
автомобили с публикуван регистрационен номер в лиценза на превозвача,
както и не дава информация дали един автомобил е добавен или е отписан. Освен
това сочи, че е направена справка в бюро за обслужване на превозвачи, което се
контролира от ИА АА, от която е видно, че под № 6товарен автомобил с рег. № СО
5535 СК фигурира в лиценза на фирмата. В този връзка моли наказателното
постановление да бъде отменено.
Въззиваемата
страна в придружителното писмо е изразила становище по жалбата, като моли
атакуваното НП да бъде потвърдено.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в
съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:
На
07.01.2020 г. В.Г. на длъжност- „ст. инспектор“ към ОО, „АА“ Кюстендил и Светослав
Б. съставил АУАН за това, че на 07.01.2020
г., около 10.45 ч. в гр. Дупница, при асфалтна база „Марек“ на път II-62, посока гр. Радомир, управлява състав от
ППС-влекач „Мерцедес 1844ЛС“ от кат. N 3, с
регистрационен номер СО5535 СК и полуремарке „Шмитц СЦ24Л13,62СБ“, с
регистрационен номер СО 227ЕМ от кат. 04
и двете собственост на ЕТ „Петър Додов Десон 91“, като извършва превоз на товари (строително скеле) за собствена
сметка по маршрут гр. Самоков до гр. Радомир- „Галко“ АД 4300 кг., видно от
стокова разписка № 51 от 23.12.2019 г. Водачът е назначен с трудов договор №
8 от 04.01.2007 г., като водач на
тежкотоварен автомобил. В хода на
проверката е установено, че водача Г., извършва превоз на товари (строително
скеле) за собствена сметка между два пункта на територията на РБългария по
гореописания маршрут със състав ППС над 12 т. без да представи заверено копие
на лиценз на ЕО № *********.01.2017 г.
За
констатираното нарушение бил съставен АУАН № 271178 от 07.01.2020 г., в който е
посочено, че жалбоподателят е нарушил чл. 12б, ал.10
от ЗАвтПр. При предявяване на АУАН жалбоподателят отразил в графата
за обяснения и8или възражения, че ще представи необходимите документи за
вписване на автомобила в лиценза с № 10175. Срещу така съставения акт не е
подадено възражение в срока по чл. 44 ЗАНН.
Въз основа на така съставения акт е издадено и атакуваното наказателно
постановление, с което на основание чл. 93,
ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр на жалбоподателя е наложено административно
наказание, „Глоба“ в размер на 2 000.00 (две хиляди) лева. От показанията на актосъставителя
В.Г. и свидетеля по акта –К.Б., които изцяло поддържат констатациите отразени в
АУАН, се установява, че към момента проверката са констатирали, че камионът не
е включен в лиценз.
Събраните
по делото писмени и гласни доказателства съдът кредитира изцяло, тъй като
същите са последователни и пряко относими към предмета на доказване по делото.
При
така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен
интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.
Съдебният
контрол е ограничен в рамките на НП, като въз основа на приетите в него и
потвърдени от доказателствата фактически констатации и правни квалификации,
съдът може да направи правните изводи за законосъобразност и обоснованост на
същото. Производството е от административно наказателен характер, при което е
необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява
административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН,
същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно -
предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху
административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН
административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен
ред.
Настоящият съдебен
състав намира, че при съставянето на АУАН и НП, хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, изразили се в неизпълнение на императивните изисквания на чл. 42, т. 4
и чл. 57, ал.
1, т. 5 от ЗАНН, като последните са от естество непозволяващи
съдебната инстанция да се произнесе по същество и съществено засягащи правото
на защита на санкционираното лице. Нито в АУАН, нито в наказателното
постановление е налице ясно и непротиворечиво описание на това в какво именно
се състои нарушението, извършено от жалбоподателя. Т.е. нарушени са
императивните изисквания на закона, досежно минимално необходимото съдържание
съответно на АУАН и НП в насока пълно, точно и коректно излагане на всички
обстоятелства, при които е извършено нарушението и в частност такива, от които
да се прецени в какво точно е обвинен жалбоподателя, както и за какво нарушение
му е наложена административна санкция. Конкретизацията на нарушението от
фактическа и правна страна е от значение за обезпечаване на правото на защита
на лицето, привлечено към административнонаказателна отговорност, което включва
и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е
извършил, за да организира защитата си в пълен обем.
Поради
което съдът счита, че неясното описание на твърдяното нарушение води и до
невъзможност за преценка от съда относно правилността и законосъобразността на
приложената в случая санкционна норма.
Вярно е, че в АУАН и НП фигурира дата и място
на извършване на нарушението и останалите задължителни реквизити, но описанието
на нарушението не е ясно и точно. Видно от описателната част на акта и НП е, че
на жалбоподателя се вменява нарушение, че управлява МПС- влекач с прикачено
полуремарке, т.е. ППС от категория N3, с максимално допустима маса над 12 тона, извършвайки
превоз на товари (строително скеле) „за собствена сметка“, съгласно стокова
разписка, между два пункта на територията на Р България, без заверено копие на
лиценз на Общността или Удостоверение на ППС за обществен превоз на товари на
територията на Р България в съответствие с чл.12б, ал.10 от Закона за
автомобилните превози. В чл. 12б, ал. 10 от ЗАвтПр е предвидено, че „Превоз на
товари за собствена сметка между два пункта на територията на Република
България не може да се извършва с моторни превозни средства или състав от пътни
превозни средства с допустима максимална маса над 12 тона, освен ако лицето, за
чиято сметка се извършва превозът, притежава лиценз за извършване на обществен
превоз на товари, т.е. разпоредбата на цитираната правна норма допуска да се
извършва превоз на товари, когато лицето, за чиято сметка се извършва превоза,
притежава лиценз за извършване на обществен превоз на товари.
За
да е налице това нарушение следва да се докаже, че е имало превоз на товари за
собствена сметка между два пункта на територията на Република България; че това
е ставало с моторни превозни средства или състав от пътни превозни средства с
допустима максимална маса над 12 тона и че лицето, за чиято сметка се извършва
превозът не притежава Лиценз за извършване на обществен превоз на товари.
Така описано деянието не е индивидуализирано със
своите съставомерни признаци и създава неяснота относно това каква е била
действителната воля на АНО и въз основа на кои точно фактически обстоятелства е
обосновал решението си, приемайки, че за гореописаното моторно превозно
средство не "представя" заверено копие на лиценз на Общността, към
лиценз № 1017588 от 01.01.2017 г., издаден на ЕТ „ Петър Додов Десон 91“. В този смисъл не
става ясно дали водачът на процеснотото МПС не е бил снабден със заверено копие
на лиценз на Общността или за въпросният товарен автомобил не е било издадено
заверено копие на лиценз на Общността. Едва
в съдебно заседание от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта се
установява, че товарният автомобил не
бил включен в списъка към лиценза на превозвача.
Посоченото процесуално нарушение е самостоятелно
основание за отмяна на НП, тъй като опорочава същото и го прави
незаконосъобразно. Но дори и хипотетично да се допусне, че не е налице соченият
порок, то според настоящия съдебен състав е налице и друго основание обуславящо
незаконосъобразността на НП и водещо до неговата отмяна.
Няма спор, че жалбоподателят е управлявал товарен
автомобил, собственост на ЕТ „Петър Додов Десон 91“, което обстоятелство се
установява от справките направени в информационните масиви на ОО „АА“. Няма
спор също, че жалбоподателят е работник по трудов договор в посоченото
дружество от 04.01.2007 г.
В АУАН и в НП е посочено, че жалбоподателят извършвал
превоз на товари за собствена сметка. Легалното определение за „превоз за
собствена сметка“ е посочен в §1, т.4 от ДР на ЗАвПр, където е разписано, че
това е превоз на товари без заплащане, предназначен единствено за собствена
дейност или произтичащ от собствена дейност, извършван със собствени или наети
без водач пътни превозни средства, управлявани от водачи, назначени по трудов
договор с лицето, за чиято сметка се извършва превозът, когато този превоз не е
основна дейност за него и превозът е предназначен да се доставят товари на
лицето, за чиято сметка се извършва превозът, да се експедират негови товари,
товарите да се превозят в рамките на предприятието му или за негови собствени
нужди извън предприятието, а товарите принадлежат на лицето, за чиято сметка се
извършва превозът, или са били продадени, закупени, дадени под наем или наети,
произведени, добити, преработени или поправени от него.
Идентично е и даденото определение в чл.9 от Наредба
Н- 8 от 27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и
товари за собствена сметка. Според чл.10 от същата Наредба за извършване на
превоз на товари за собствена сметка на територията на Европейската общност не
се изисква лиценз или друго разрешително, като чл.12б, ал.1 от ЗАвПр предвижда
едно изключение от това правило. Тази норма създава задължение за превозвача да
се снабди с лиценз за извършване на обществен превоз на товари, дори и същите
да са за собствена сметка, но водещо в случая са техническите особености на
превозното средство. Т.е. това правило за поведение има за адресат лицето, за
чиято сметка се извършва превоза. В случая ЕТ „Петър Додов Десон 91“, като при
това положение именно това дружество в качеството на превозвач има задължението
по чл.12б, ал.10 от ЗАвПр и след като не го е изпълнил, като лице, за чиято
сметка се извършва превоза и чиято собственост е и МПС, извършващо този превоз,
то именно това дружество е осъществило нарушение на разпоредбата на
чл.12б,ал.10 от ЗАВтПр, т.к. не изпълнило своето задължение. Това задължение не
е вменено в тежест на водача на МПС, поради което и няма как той да бъде субект
на консумирано нарушение именно в условията на несъобразяване с цитираното
правило за поведение и то във връзка със санкционната норма на чл.93 ал.1 т.1
ЗАвПр.
В настоящия случай АНО е приел, че се касае за
осъществен превоз за собствена сметка. От описаното в АУАН и НП, че водачът
управлява МПС по силата на трудов договор става ясно, че жалбоподателят не
попада в хипотезата на §1, т.4, буква “а“ от ЗАвтПр, защото извършваният превоз
е от водач, назначен по трудов договор с лицето, за чиято сметка се извършва
превозът. Т.е. няма как жалбоподателят да бъде субект на вмененото му
административно нарушение.
Очевидно в случая е, че работодателят на водача ЕТ
„Петър Додов Десон 91“ му е наредил за
негова сметка да се извърши на посочената дата превоза на товар строително
скеле, а за дружеството впоследствие е установено, че не притежава такъв лиценз,
както се посочи по-горе.
Дори и да се приеме, че жалбоподателят е осъществявал
превоз за собствена сметка, нарушението е следвало да бъде санкционирано по
чл.93, ал.2 от ЗАвПр, а не както е посочено в НП- чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвтПр,
като по този начин да му бъде определена санкция в размер на 500 лева. В чл. 93, ал.2
от Закона за автомобилните превози – ЗАвтПр е предвидено, че:
"Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или
превоз за собствена сметка на пътници и товари и не представи в момента на
проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността,
разрешението, документа за регистрация или други документи, които се изискват
от регламент на европейските институции, от този закон или от
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 500
лв."
Не на последно място настоящият съдебен състав намира,
че АНО, върху когото лежи доказателствената тежест не представи нито едно
доказателство за обстоятелствата за вида на превоза, т.е. че същият е
обществен, още по малко, че този превоз попада в някоя от предпоставките на
„превоз за собствена сметка“, най-малкото каква е основната дейност на
дружеството ЕТ „Петър Додов Десон 91“. В НП, а и в АУАН е записано само, че се
касае за товар- строително скеле и че е „превоз за собствена сметка“. Това
обстоятелство е достатъчно, за да се приеме, че НП е необосновано и
незаконосъобразно. Още повече в НП не е посочено ясно и конкретно лицето, за
чиято сметка се е извършвал превоза.
Изложеното
горе сочи, че АНО първо е допуснал процесуални нарушения в изложения по-горе
смисъл и второ неправилно е приложил материалния закон, следствие на допуснати
съществени процесуални нарушения, свързани със събирането на релевантните
доказателства в процеса, което прави НП незаконосъобразно и неминуемо влече и
необходимостта от неговата отмяна.
С
оглед гореизложеното, съдът намира атакуваното наказателно постановление за
незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено изцяло.
Воден
от горните съображения на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 30-0000009 от 21.01.2020
г., от Началник ОО „Автомобилна администрация“ гр. Кюстендил, с което на „С.
Истилиянов Г., с ЕГН **********,***, на
основание чл. 93,
ал. 1, т. 1 ЗАвтПр му е наложено административно наказание, „Глоба“
в размер на 2 000.00 (две хиляди) лева за нарушение по чл. 12б, ал.
1 от ЗАвтПр, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд - Кюстендил, по реда
на глава ХІІ АПК, в 14-дневен срок, считано от датата на получаване на
съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: