Р Е Ш Е Н И Е
Номер 23.12.2020 г.
гр. Велико Търново
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VI-ти граждански състав
на седми декември две хиляди и двадесета година
в публично
заседание в следния състав:
Районен съдия: Георги
Георгиев
при секретаря
Милена Радкова
като разгледа гражданско дело № 917 по описа за
Производството е образувано
по искова молба на И. ***” АД, с която се иска
осъждането на ответника за сумата
от 1500.00 лева - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени психически травми, вследствие на настъпило на
26.9.2019 г. пътно-транспортно произшествие,
ведно със законната лихва от 12.2.2020 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
В молбата
се твърди, че на 26.9.2019 г., около 11:30 часа на път
III
Ответникът не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по договор за „Гражданска
отговорност” за автомобил „Тойота Корола”, рег. №
СА 0460 НВ. Оспорва обаче
твърдения механизъм на ПТП и че в резултат
от произшествието ищецът е претърпял вреди, като при
условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат, твърдейки че ищецът е управлявал
МПС с превишена и несъобразено
скорост и именно той е навлязъл в лентата за насрещно
движение, респективно – че е могъл да
избегне ПТП, като спре или се
отклони от първоначалното си направление. Оспорва размера на иска за неимуществени
вреди, твърдейки че същият е силно
завишен, както и претенцията за мораторна лихва.
С протоколно определение от 7.12.2020 г. съдът допусна изменение на предявения иск чрез
увеличаване на неговия размер, които се счита предявен за сумата от
3 000.00 лева.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните
доказателства, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.
432 КЗ, вр. чл. 45, вр. чл.
52 ЗЗД.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните
доказателства, че
на 26.9.2019 г.,
на път
III-
По делото е изискано са изискани АУАН и НП, съставени във
връзка с процесното ПТП, според които водачът на автомобил „Тойота Корола”,
рег. № СА 0460 НВ не е избрал правилно скоростта си на движение, не
се е съобразил с атмосферните условия (мокра пътна настилка), с релефа на
местността, с условията на видимост, интензивността на движението и пр., като
при ляв завой е загубил контрол над автомобила и е навлязъл в лентата за
насрещно движение и се е ударил в насрещно движещия се автомобил „Форд Транзит Кънект”,
рег. № ВТ 6155 ВТ, управляван от И.А.Е.. Вследствие на удара последният автомобил е излязъл в дясно извън
платното за движение и е спрял в крайпътна канавка. Наказателното
постановление не е обжалвано и е влязло в законна сила на 20.11.2019 г.
В показанията си св. И.А. заявява, че при движение с разрешената
за пътния участък скорост и при мокра настилка е усетил „олекване на волана”, при
което автомобилът му е поднесъл, навлязъл е в насрещната лента и се е охлузил с
друг автомобил, който след известно разстояние е спрял към канавката. Заявява,
че не е обжалвал съставения акт и е заплатил глобата си.
От заключението на допуснатата психиатрична-психологична
експертиза се установява, че в резултат от процесното
ПТП ищецът изпитва завишена тревожност и състояние „нащрек”, което нарушава
социалното и личностно функциониране и към момента, макар и с отслабващ ефект. Посочено,
че това състояние принуждава личността на ищеца да се самоизолира
и да се затвори към себе си, да преживява отново картините от катастрофата,
както и че при ищеца са налице и вегетативни и афективни
смущения, които отшумяват. Заключено е, че е налице остра стресова реакция от
умерено тежък тип, преминала в постравматично
стресово разстройство, като се препоръчва консултативна подкрепа за
преодоляване на кризата. Сочи се, че прогнозата е благоприятна и дори без
лечение симптомите ще примат с времето, макар споменът за травмата да остане за
цял живот.
По отношение на сочените неимуществени вреди са събрани и
гласни доказателства чрез разпит на св. Валентин Вълчев, който споделя, че след
инцидента ищецът се е променил – станал подтиснат, постоянно говорел за
случилото се, уплашил се за родителите си, които пътували с него.
Предвид събраните писмени и гласни доказателства, съдът
намира за установено настъпилото ПТП
между лек автомобил,
управляван от ищеца, и автомобил, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, като въз основа на доказателствата
приема, че причината за инцидента са действията водача на автомобила, застрахован
при ответника, тъй като същият е навлязъл в лентата за насрещно движение и се е
ударил в насрещно движещия сe автомобил.
Видът и размерът на
неимуществените вреди се установява от събраните гласни доказателства, както и
от заключението по допуснатата психиатрична-психологична
експертиза.
Съдът съобразява изложените
факти относно вида на получените
увреждания и свързаните с тях страдания, като въз основа
на приетото за установено и при условията на
чл. 52 ЗЗД счита, че
справедлив размер за обезщетяване
на претърпените неимуществени вреди се явява сумата от 2000.00 лева.
Съдът намира, че
възражението за съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат, основано на
твърдението, че ищецът е управлявал с превишена скорост и е навлязъл в лентата
за насрещно движение, респ. че
можел да предотврати инцидента, остана недоказано. Тежестта за установяване на
това възражение беше на ответника, но от заключенията събраните доказателства
не може да се направи извод за основателност на същото. Т.е. по делото няма
данни ищецът да е нарушил правилата за движение
по пътищата, поради което и не следва да бъде изследван въпросът дали подобно
нарушение стои в пряка причинна връзка с вредоносния резултат.
Ищецът
търси обезщетение за забава в размер на законната лихва върху определените
обезщетения, като с оглед чл. 429, ал. 3 КЗ застрахователят
дължи лихва за забава от датата на уведомяване от застрахования или от датата
на уведомяване или на предявяване на претенцията от увреденото лице. От представената
застрахователна претенция не се установява датата, на която застрахователят
е бил поканен да заплати обезщетението, но се установява датата на постановения
отказ - 12.2.2020 г., предвид на което искането се явява основателно.
По
разноските.
Ищецът
има право на сторените разноски съразмерно с уважената част от предявените
искове, а именно сумата от 346.67 лева - част от заплатените държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Ответникът има право на
сторените разноски съразмерно с
отхвърлената част от предявените искове, а именно сумата от 263.33 лева - част
от заплатените депозити и адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователно дружестви „Б. И.”
АД, ЕИК ********* да
заплати на И.А.Енев, ЕГН ********** сумата от 2 000.00 (две хиляди) лева - обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени психически травми, вследствие на настъпило на
26.9.2019 г. пътно-транспортно произшествие,
ведно със законната лихва от 12.2.2020 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и сумата от 346.67 (триста четиридесет и шест лева и шестдесет и седем ст.)
лева – разноски за
производството съразмерно с уважената част от иска, като отхвърля иска
за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
сумата от 2 000.00 лева до пълния предявен размер от 3 000.00 лева.
ОСЪЖДА И.А.Енев, ЕГН ********** да
заплати на Застрахователно дружестви
„Б. И.” АД, ЕИК ********* сумата
от 263.33 (двеста шестдесет и три лева и тридесет и три ст.) лева – разноски за
производството съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: