Решение по дело №51/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството по делото е образувано по жалба на подсъдимата срещу присъда № 1110 / 19.03.2014г. по нохд № 392/2013г. по описа на РС – Р.

С обжалваната присъдата съдът е признал подсъдимия Е. М. Б., [дата на раждане] в [населено място], с постоянен и настоящ адрес: [населено място]” ул” Р.” № 25, българин, български гражданин, с основно образование, осъждан, женен, с едно дете, собственик и управител на [фирма] [населено място], ЕГН [ЕГН], за ВИНОВЕН в това, че на 28.01.2011 г. в [населено място], в търговски обект - магазин, находящ се на ул. „П." № 90, без съгласието на притежателя на изключителното право, а именно: „Т. Р. /L. С. L.Р." /„П./Л. К. ЛП"/ Ню Й., САЩ, „Т. H. L. L.” /„Т. Х. Л. Л.” Ню Й., САЩ, „Р. SA" / [фирма]/, Л., „”diesel S.P.A" М., И., „G. S.R.L." /Г. С.Р.Л."/ М., И., „D. S.P.A." /„Д. С.П.А."/ В., И. с юридически представители за Република Б. „Т., Т. и Т." О. и/или адв. А. С. Т. от Адвокатска колегия [населено място], „L.” /„Л."/ П., Ф. с юридически представители за Република Б. адв. В. П. П. от Адвокатска колегия [населено място], „B. limited” /„Б. Л.” Л., В. с юридически представители за Република Б. адв. Мира А. Х. от Адвокатска колегия [населено място], и „G. A. S.P.A." М., И. с юридически представители за Република Б. адв. Ю. И. В. от Адвокатска колегия [населено място], е използвал в търговската дейност без правно основание марки, обекти на това изключително право, като е предлагал за продажба стоки, носещи отличителните белези на марките „P./R. L.” (Поло/Р. Л.), „P.” (Поло), „Р. J." (Поло Д.), „Р. Sport" (Поло спорт), „Т. H." (Т. Х.), „L." (Л.), „В." (Б.), „P." (П.), „D." (Дизел), „Dolce & G." (Д. и Г.), „A." (А.), „Р. & S." (П. енд Ш.), както следва:

- 130 броя пуловери, носещи марката „Р./R. L.”/Поло/Р. Л.), без съгласието на притежателя на изключителното право „Т. Р. /L. С. L.Р." /„Поло/Л. К. ЛП"/ Ню Й., САЩ, на стойност 4550.00 лева;

- 63 броя блузи, носещи марката „Р. /R. L." (Поло/Р. Л.), без съгласието на притежателя на изключителното право „Т. Р. / L. С. L.Р." /„Поло/Л. К. ЛП"/ Ню Й., САЩ, на стойност 1575.00 лева;

- 37 броя елеци, носещи марката „Р. J." (Поло Д.), без съгласието на притежателя на изключителното право „Т. Р. / L. С. L.Р." /„Поло/Л. К. ЛП"/ Ню Й., САЩ, на стойност 925.00 лева;

- 56 броя ризи, носещи марката „Р. /R. L. (Поло/Р. Л.), без съгласието на притежателя на изключителното право „Т. Р. /L. С. L.Р." /„Поло/Л. К. ЛП"/ Ню Й., САЩ, на стойност 1400.00 лева;

- 88 броя ризи, носещи марката „Р. Sport" (Поло спорт), без съгласието на притежателя на изключителното право „Т. P. /L. С. L.Р." /„Поло/Л. К. ЛП"/ Ню Й., САЩ, на стойност 2200.00 лева;

- 4 броя блузи, носещи марката „Р." (Поло), без съгласието на притежателя на изключителното право „Т. Р./ L. С. L.Р." /„Поло/Л. К. ЛП"/ Ню Й., САЩ, на стойност 100.00 лева;

- 51 броя пуловери, носещи марката „Р." (Поло), без съгласието на притежателя на изключителното право „Т. Р./ L. С. L.Р." /„Поло/Л. К. ЛП"/ Ню Й., САЩ, на стойност 4550.00 лева;

- 121 броя ризи, носещи марката „Т. H." (Т. Х.), без съгласието на притежателя на изключителното право „Т. H. L. L." /„Т. Х. Л. Л."/ Ню Й., САЩ на стойност 3025.00 лева;

- 102 броя блузи , носещи марката „Т. H." (Т. Х.), без съгласието на притежателя на изключителното право „Т. H. L. L." /„Т. Х. Л. Л."/ Ню Й., САЩ на стойност 2550.00 лева;

- 53 броя пуловери, носещи марката „Т. H." (Т. Х.), без съгласието на притежателя на изключителното право „Т. H. L. L. „ /„Т. Х. Л. Л."/ Ню Й., САЩ, на стойност 1590.00 лева;

- 26 броя блузи , носещи марката „Т. H." (Т. Х.), без съгласието на притежателя на изключителното право Т. H. L. L." /„Т. Х. Л. Л."/ Ню Й., САЩ, на стойност 520.00 лева;

- 12 броя дънки, носещи марката „Т. Н.” (Т. Х.), без съгласието на притежателя на изключителното право T. H. L. L." /„Т. Х. Л. Л."/ Ню Й., САЩ, на стойност 420.00 лева;

- 101 броя ризи, носещи марката „”L.” (Л.), без съгласието на притежателя на изключителното право „L." /„Л."/ П., Ф., на стойност 2525.00 лева;

- 409 броя блузи, носещи марката „L." (Л.), без съгласието на притежателя на изключителното право „L." /„Л."/ П., Ф., на стойност 10 225.00 лева;

- 109 броя пуловери, носещи марката „L." (Л.), без съгласието на притежателя на изключителното право „L." /„Л."/ П., Ф., на стойност 3270.00 лева;

- 40 броя ризи, носещи марката „В." (Б.), без съгласието на притежателя на изключителното право „В. limited” /„Б. Л."/ Л., В., на стойност 1000.00 лева;

- 70 броя ризи, носещи марката „В.” (Б.), без съгласието на притежателя на изключителното право „В. limited” /„Б. Л."/ Л., В., на стойност 1750.00 лева;

- 2 броя спортни екипи, носещи марката „В." (Б.), без съгласието на притежателя на изключителното право „В. limited” /„Б. Л."/ Л., В., на стойност 80.00 лева;

- 1 брой пуловер, носещи марката „В." (Б.), без съгласието на притежателя на изключителното право „В. limited” /„Б. Л."/ Л., В., на стойност 30.00 лева;

- 61 броя шлифери, носещи марката „В." (Б.), без съгласието на притежателя на изключителното право „В. limited/„Б. Л."/ Л., В., на стойност 2745.00 лева;

- 7 броя чанти, носещи марката „В." (Б.), без съгласието на притежателя на изключителното право „„В. limited" /„Б. Л."/ Л., В., на стойност 245.00 лева;

- 2 броя чанти, носещи марката „Р." (П.), без съгласието на притежателя на изключителното право „Р. SA" / [фирма]/, Л., на стойност 90.00 лева;

- 88 броя дънки, носещи марката „D.” (Дизел), без съгласието на притежателя на изключителното право „D. S.P.A" М., И., на стойност 3080.00 лева;

- 103 броя дънки, носещи марката Dolce & G.” (Д. и Г.) без съгласието на притежателя на изключителното право „G. S.R.L" /Г. С.Р.Л."/ М., И., на стойност 3605.00 лева;

-51 броя панталони, носещи марката „А." (А.), без съгласието на притежателя на изключителното право „G. S.P.A" М., И., на стойност 1785.00 лева;

- 21 броя жилетки, носещи марката „Р. & S." (П. енд Ш.), без съгласието на притежателя на изключителното право ,D. S.P.A." /„Дама СПА."/В., И., на стойност 945.00 лева, като общата стойност на стоките е 52015 лева - престъпление по чл. 172 б, ал. 1 от НК, вр. чл. 13, ал. 2, т. 2, пр. I от Закона за марките и географските означения, поради което и на основание чл. 172 6, ал. 1 от НК, вр. чл. 13, ал. 2, т. 2, пр. I от ЗМГО вр. чл.54 от НК вр.чл.303 ал.2 от НПК го е осъдил с налагане на наказание "Лишаване от свобода" за срок от една година и наказание "Глоба" в размер на 2000/две/ хиляди лева. На основание чл.66 ал.1 от НК съдът е отложил изтърпяването на така наложеното наказание "лишаване от свобода" за изпитателен срок от три години, като на основание чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 от НК е определил едно общо най-тежко наказание измежду наложените по нохд № 606/2012г. по описа на РС- [населено място] и настоящето нохд № 392/2013г. по описа на РС-Разлог, а именно наказание "Лишаване от свобода" за срок от ЕДНА ГОДИНА, което отново на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил за изпитателен срок от три години. Същевременно съдът на основание чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.3 от НК е присъединил към така определеното общо най-тежко наказание "лишаване от свобода" за срок от една година, наказанието "Глоба" в размер на 2000/две хиляди лева/, като не е присъединил наказанието "Глоба" в размер на 800/осемстотин/лева, наложено по нохд № 606/2012г. по описа на РС-Петрич. В тежест на подсъдимия са присъдени направените разноски по делото, както и са отнети в полза на държавата на основание чл.172б ал.3 от НК предмета на престъплението - 130 броя пуловери, носещи марката „Р./R. L.”/Поло/Р. Л.), 63 броя блузи, носещи марката „Р. /R. L." (Поло/Р. Л.), 37 броя елеци, носещи марката „Р. J." (Поло Д.), 56 броя ризи, носещи марката „Р. /R. L. (Поло/Р. Л.), 88 броя ризи, носещи марката „Р. Sport" (Поло спорт), 4 броя блузи, носещи марката „Р." (Поло), 51 броя пуловери, носещи марката „Р." (Поло), 121 броя ризи, носещи марката „Т. H." (Т. Х.), 102 броя блузи , носещи марката „Т. H." (Т. Х.), 53 броя пуловери, носещи марката „Т. H." (Т. Х.), 26 броя блузи , носещи марката „Т. H." (Т. Х.), 12 броя дънки, носещи марката „Т. Н.” (Т. Х.), 101 броя ризи, носещи марката „”L.” (Л.), 409 броя блузи, носещи марката „L." (Л.), 109 броя пуловери, носещи марката „L." (Л.), 40 броя ризи, носещи марката „В." (Б.), 70 броя ризи, носещи марката „В.” (Б.), 2 броя спортни екипи, носещи марката „В." (Б.), 1 брой пуловер, носещи марката „В." (Б.), 61 броя шлифери, носещи марката „В." (Б.), 7 броя чанти, носещи марката „В." (Б.), 2 броя чанти, носещи марката „Р." (П.), 88 броя дънки, носещи марката „D.” (Дизел), 103 броя дънки, носещи марката Dolce & G.” (Д. и Г.), 51 броя панталони, носещи марката „А." (А.), 21 броя жилетки, носещи марката „Р. & S." (П. енд Ш.), като е постановено след влизане в сила на присъдата да се УНИЩОЖАТ по реда на правилника за администрацията на съдилищата.

В жалбата се набляга на съображения за неправилност на постановената присъда, като се настоява да се отмени и постанови нова, с която подсъдимият бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. В тази насока се излагат подробни съображения за липсата на доказателства обосноваващи авторството и субективната страна на престъплението. Прави се нов анализ на доказателствената стойност на събраните по делото доказателства.

В становището на прокурора се развиват доводи за обоснованост, правилност и справедливост на обжалваната присъда, както и такива за неоснователност на жалбата. Настоява се същата да се потвърди изцяло.

Въззивният съд в пределите на правомощията си намира жалбата за допустима, а по същество за неоснователна.

Аргументи за това се съдържат в установената и правилно отразена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. Анализът на събраните доказателства дава следната информация за инкриминирания случай:

Подсъдимият Е. М. Б. е [дата на раждане] в [населено място], с постоянен и настоящ адрес: [населено място]” ул” Р.” № 25, българин, български гражданин, с основно образование, с ЕГН [ЕГН]. Същият е семеен с едно дете, собственик и управител на [фирма] [населено място], осъждан за престъпление против интелектуалната собственост, и освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК за престъпление против интелектуалната собственост.

На 28.01.2011г. на територията на [населено място] по повод постъпил сигнал в сектор „борба с организираната престъпност“ при ОДМВР Б. се осъществила полицейска проверка в магазин, находящ се в [населено място], ул.“Пирин“ № 90. В хода на проверката било установено, че в него са изложени с цел продажба стоки – ризи, пуловери, дънки, спортни екипи, шлифери, жилетки и чанти, върху част от които били обозначени марки и знаци, сходни с търговските марки „P./R. L.” (Поло/Р. Л.), „P.” (Поло), „Р. J." (Поло Д.), „Р. Sport" (Поло спорт), „Т. H." (Т. Х.), „L." (Л.), „В." (Б.), „P." (П.), „D." (Дизел), „Dolce & G." (Д. и Г.), „A." (А.), „Р. & S." (П. енд Ш.). В магазина по време на проверката имало продавач – свидетелят Г.. Последната не представила на служителите на полицията документи за произхода на стоките в магазина, но предала с протокол за доброволно предаване инкриминираните вещи, подробно описани в протокола, обстоятелствената част на обвинителния акт и диспозитива.

В хода на полицейската проверка се установило, че магазинът се стопанисва от [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място] - собственост на св. М. Б., но реално търговската дейност се контролирала от неговия син – подсъдимият Е. Б.. Последният зареждал магазина със стока.

В последствие било образувано досъдебно производство срещу подсъдимия за престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК.

В хода на разследването е назначена и изготвена експертиза из областта на индустриалната собственост. От заключението на вещото лице, което е направило и оглед на вещи се установява следното:

1.Върху панталони 130бр. са изобразени знаци, които фигурират върху джобовете, пришит от вътрешната страна на панталоните, текстилен етикет, циповете, копчетата, както и върху прикачени върху картиени и пластмасови етикети надпис DOLCE&G.

2.Върху чанти 2бр., са изобразени знаци, които фигурират от външната им страна с надпис P..

3.Върху ризи 40бр., пуловери 1 бр, блузи 70бр., спортни екипи 2бр., шлифери 61 бр. и 7бр. чанти, са изобразени знаци, които фигурират върху външната и вътрешната част /подплатата/, циповете, прикачени хартиени етикети, пришити текстилни и прикачени хартиени етикети, както и вдърху копчетата, надпис B.]

4.Върху панталони 51бр. са изобразени знаци, върху прикачени и пришити текстилни и кожени етикети /външната и вътрешната част на коланите и джобовете/, копчетата и капсите, с надпис A.;

5.Върху пуловери 181 бр., блузи 67 бр. елеци 37 бр. ризи 144 бр. са изобразени знаци, фигуриращши върху предната част на дрехите, пришити текстилни и прикачени хартиени етикети, както и върху найлоновите пликове, с които са опаковани с надпис P.

6.Върху ризи 121бр., блузи 102 бр. панталони 12бр. са изобразени знаци, фигугиращи върху пришити текстилни и прикачени хартиени етикети, предната част на дрехите както и върху найлоновите пликове, с които са опаковани с надпис T. H.

7.Върху ризи 101бр, блузи 409 бр., пуловери 109бр. са изобразени знаци, фигуриращи върху пришити текстилни и прикачени хартиени етикети, предната част на дрехите, както и върху найлоновите пликове, с които са опаковани с надпис L.

8.Върху 21бр. жилетки фигурират знаци, пришити текстилни и прикачени хартиени етикети, копчета, ципове, както и върху найлоновите пликове, с които са опаковани с надпис P.&S.

9.Върху 88бр. панталони са изобразени знаци, пришити текстилни и прикачени хартиени етикети, копчета, капси и джобове с надпис D.

Според вещото лице изготвило експертизата знаците поставени на артикулите са сходни с регистрираните и действащи в страната марки „P./R. L.” (Поло/Р. Л.), „P.” (Поло), „Р. J." (Поло Д.), „Р. Sport" (Поло спорт), „Т. H." (Т. Х.), „L." (Л.), „В." (Б.), „P." (П.), „D." (Дизел), „Dolce & G." (Д. и Г.), „A." (А.), „Р. & S." (П. енд Ш.), като сходството може да предизвика объркване на потребителите, което включва и възможността за свързване на изобразените върху веществените доказателства знаци с регистрираните търговски марки, посочени по-горе. Според заключението на изготвената и приложена по делото съдебно – оценителна експертиза пазарната цена на предадените инкриминирани стоки, възлиза общо на 52015.00 лева, която е пазарната стойност на имитирани стоки. В подкрепа на установеното е и заключенията на патентната експертиза. Последната потвърждава, че изследваните веществени доказателства, носят знаци, сходни с търговските марки, които са надлежно регистрирани, но липсва съгласие на собствениците им за разпространението им от страна на подсъдимия, включително и това, че не е регистрирано в патентното ведомство предоставянето й на други физически или юридически лица.

Изложените факти дотук правилно са анализирани от първостепенния съд, като обосноваващи извършено от подсъдимия престъпление. В мотивите си първоинстанционният съд логично е изложил подробни съображения за причините поради, които е счел, че изложеното е действителната фактология по случая, като се е позовал на напълно кореспондиращата си информация съдържаща се в обясненията на подсъдимия Б., показанията на св.М.Б., Г., М., З., включително и прочетените и приобщени по реда на чл.281 ал.1 т.1 и т.2 вр. ал.4 от НПК, заключението на С., заключението на съдебно патентна експертиза, както и приобщените по реда на чл.283 от НПК доказателства, протокол за оглед на местопроизшествие от 28.01.2011 година, албум за посетено местопроизшествие: използване на запазена търговска марка, без разрешение на правоносителя, протокол за доброволно предаване от 28.01.2011 година, удостоверение по Ф.Д № 499/2011 година, писмо на Патентно ведомство изх № 24-00-100/14.03.2011 година, до РУП [населено място], писмо на Патентно ведомство изх № 24-00-208/18.05.2011 година, декларация от М. Р. Б., фактура-стокова разписка № 52 от Г. К., производство и търговия с облекла и подобни стоки, А., фактура-стокова разписка № 44 от Г. К., производство и търговия с облекла и подобни стоки, А., протокол за доброволно предаване от 28.09.2012 година.

В този аспект, в показанията на цитираните свидетелите се съдържа конкретна информация за извършени продажби на стоки съдържащи търговски марки, за които липсвало съгласие на притежателя на изключителното право върху тях. Мотивирано първостепенният съд е отчел, че обстоятелството , че сбстевник на търговската фирма е друго лице не изключва умисъла у подсъдимия заради явно ниската им стойност, което предполага съзнание, за липсата на съгласие на носителя на правото върху марките. Правилно е оценена информацията съдържаща се в показанията на свидетеля З., досежно обстоятелствата кой е наел магазина, кой е собственика, респективно кой е зареждал магазина със стока, както и кой е плащал разходите по наема, като за последното не е бил налице писмен договор и тези обстоятелства са оценени, като доказателства за авторството му. Настоящата инстанция не съзира каквито е да е пропуски при оценката на събраните доказателства, като приема, че мотивите са в достатъчна степен обосновани и коректно изложени.

При тези факти въззивният съд приема за правилни и изводите на първоинстанционния съд относно правото за законосъобразни и обосновани по приложението на Закона, като е прието, че именно подсъдимият е извършителят на конкретното престъпление, тъй като е осъществил обективните и субективни елементи от състава на чл. 172б от НК вр. с чл. 13 ал.2 т. 2 от ЗМГО. В този аспект са изложени подробни съображения относно съставомерните елементи на състава намерили отражения в действията и поведението на подсъдимата. Отразени са кои от нарушенията на специалния закон са извършени, чрез какви конкретни действия, а именно продажбата на стоки идентични на стоката, на която имало марка сходна с тази на притежателя на правото върху нея, което създавало вероятност за объркване на потребителите, поради свързването й със знака на марката. Безусловно било установено и че притежателят на изключителното право на марките за Б. не е предоставял съгласието си за извършване на продажбите, а и не би могъл да даде такова съгласие тъй като самите стоки не са автентични, а такива със сходна марка.

Въззивният съд не намира, че мотивите на първоинстанционния съд се нуждаят от корекция по отношение на правото. Правилни са изводите относно субективното му отношение, стойността на предмета на престъплението, причинно следствената връзка и авторството.

Несъстоятелни са възраженията за липсата на доказателства за авторство и субективна страна, тъй като се доказва от коментираните доказателства, че именно подсъдимият е лицето, което е доставяло стоките за продажба и е разпространявало същите , чрез магазин собственост на неговя баща. За авторството на деянието не се изисква пълно припокриване на собственика на търговеца със лицето, което ги вкарва в търговския обмен, както правилно е решил районния съд. Доказателствата по настоящото дело установяват, че именно подсъдимия а не собственика на фирмата е лицето, което се разпорежда с конкретните стоки предмет на престъплението. Продажбата на стоките влиза в общото понятие на чл. 172б ал. 1 от НК, а именно използването. Доразвито е в нормата на чл. 13 от ЗМГО където е посочено, като предлагането за продажба. В обстоятелствената част подробно е описано, че се касае именно за сочената хипотеза, чрез използване в търговската дейност на ЕТ собственост на неговия баща от подсъдимия търговски марки без съгласието на притежателя на изключителното право върху нея. В този смисъл възраженията в тази насока са несъстоятелни. По отношение на другото възражение, че след като подсъдимият е закупил от друг търговец стоките, следващите продажби се приравнявали на описаните в чл. 15 от ЗМГО, което изключвало съставомерност в действията му, се констатира , че случаят не попада в закрилата на сочената норма. Същата визира, че притежателят на правото върху марка не може да забрани използването й за стоки, които са пуснати на пазара на територията на държавите - членки на Европейския съюз, съответно на Европейското икономическо пространство с тази марка от него или с негово съгласие, тъй като в случая такова съгласие не е предоставяно. Самите стоки са само сходни по марката си с произведените от притежателя. Остава доминиращото значение на обстоятелството, че при осъществяване на търговската си дейност е ползвала без правно основание въпросните стоки носещи защитени търговски марки, без съгласието на притежателя на изключителното право върху марките.

При контрол върху присъдата в частта, с която е индивидуализирано наказанието не се отчитат факти и обстоятелства, които да не са взети предвид от първостепенния съд. Правилно и справедливо е разграничил отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства и е посочен при какъв техен баланс се определя конкретното наказание. В този смисъл въззивният съд не намира основания за ревизиране на съдебния акт и по отношение размера на наложеното наказание.

Съдът не съзира каквито и да е процесуални нарушение в хода на развилото се съдебно и досъдебно производство, които да опорочават постановената присъда, до степен на отмяната и, като законосъобразно съдът се е обосновал поради какви причини е отказал да конституира пострадалите ЮЛ като гражданки ищци и допусне до съвместно разглеждане граждански искове.

С оглед изложените съображения и на основание чл. 338 НПК, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 1110 / 19.03.2014г. по нохд № 392/2013г. по описа на РС – Разлог.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: