№ 344 / 01.07.2020г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на десети юни
две хиляди и двадесета година в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА
БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
2. АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
Секретар Дорета Атанасова
Прокурор Елеонора Иванова
като разгледа докладваното от съдия Господинова
к.адм.д.№1394 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно е с правно
основание пар.19, ал.1 от ЗИД АПК във вр. с чл.208 и сл. от от АПК и чл.37и от ЗСПЗЗ.
С решение №228/07.11.2019г., постановено
по нахд №428/2019г. по описа на Районен съд Димитровград, в производство по
реда на чл.59 и сл. от ЗАНН е отменена Заповед №РД 06-1057/05.07.2019г. на Кмет
на Община Димитровград, с която е прекратен Договор №ОС-475/23.06.2016г.,
сключен между Община Димитровград и К.К.К. за разпределение на общински мери и
пасища от ОПФ на с.Я., считано от 01.10.2019г. като неправилна.
С касационна жалба Община Димитровград –
ответна страна в производството пред РС Димитровград, обжалва решението в
законния срок, като твърди, че решението не е правилно, не е законосъобразно и
е необосновано. Съдът бил изградил убеждението си върху предположения и обсъдил
единствено приложения доказателствен материал от другата страна. Освен това сам
съдът бил коментирал, че имало съставени предписания и сигнал от жителите на
селото. Жителите на селото били възпрепятствани добитъкът им да ползва
общинските мери и пасища, а след сигнала им било съставено предписанието.
Констатирано било, че проверените имоти били общинска публична собственост и
били заградени с ел.пастир. Било указано премахването на огражденията, но това
не последвало и на 27.05.2019г. било установено, че съоръжението още било
налице. Дори указанията в това предписание не били възприети правилно от съда,
който решил, че К. не носи вина. Неправилни били изводите на съда и относно
присъствието или не на К. при съставянето на предписанието, тъй като не се
установявали обстоятелства относно поставянето на пастира и ограничаването на
достъпа до имота, а се коментира неизпълнение на първото предписание. Не
ставало ясно и защо се дава вяра на гласните доказателства на другата страна,
които противоречали на всички събрани писмени доказателства. Счита се, че
издадената заповед била правилна, тъй като имало несъмнено установено нарушение
и се иска обжалваното решение да бъде отменено, като съдът постанови вместо
него друго, с което да потвърди Заповед №РД 06-1057/05.07.2019г. на Кмет на
Община Димитровград.
Ответникът по касационната жалба- чрез
процесуалния си представител адв.Н., оспорва жалбата и иска решението на РС
Димитровград да бъде оставено в сила.
Окръжна прокуратура Хасково изразява
становище, че жалбата на Община Димитровград е неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1
от АПК и е процесуално
допустима за разглеждане.
Производството пред Районен съд Димитровград е
образувано по повод подадена жалба от К.К.К. против Заповед №РД 06-1057/05.07.2019г. на Кмет на Община Димитровград, с
която е прекратен Договор №ОС-475/23.06.2016г., сключен между Община
Димитровград и К.К.К. за разпределение на общински мери и пасища от ОПФ на с.Я.,
считано от 01.10.2019г. Ответникът по касационната жалба – К.К.К., като
физическо лице и в качеството си на наемател по силата на договора на основание
чл.37и, ал.12 от ЗСПЗЗ и Протокол №9/08.04.2016г. за разпределяне на общински
мери и пасища от ОПФ на с.Я. ползвал описаните в договора имоти ид.ч. от имот
№187001 и целия имот №190002, съответно в м.Чуките и м.Каменна кариера с обща
площ 855,356 дка, за срок от 7 години, считано от 01.10.2016г. Няма представени
доказателства същият да е земеделски производител по смисъла на ЗСПЗЗ и да е собственик или
ползвател на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни,
регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ за съответните години.
На 17.04.2019г. постъпила жалба от
собственици на животни в землището на с.Я.,
че К. и сина му ги лишавал от правото да ползват пасища, тъй като трябвало да
минават край заграждения.
На 24.04.2019г. било съставено предписание
относно заградените с ел.пастир имоти, публична общинска собственост, като
задължили К. в срок до 10.05.2019г. да премахне ел.пастира. Последвало
възражение от 30.04.2019г. от К., които сочи, че бил оградил 270 дка, тъй като
животните му били под селекция, но пък бил оставил врати и който желаел, то
можело да преминава. В този смисъл не бил отказал достъп.
На 13.05.2019г. бил съставен акт за
установяване на административно нарушение против К., който бил нарушил чл.20,
т.18 от Наредба №28 за ползване на пасища, мери и ливади от ОПФ на територията
на Община Димитровград /оградил с елактропастир имоти с №№186001 и 164001/.
На 27.05.2019г. било съставено предписание
ОП Благоустрояване да премахне съвместно с Кмета на с.Я. всички поставени от К.
електропастири в общинските имоти – пасища и мери.
С нова жалба от 28.06.2019г. жители на с.Я.,
адресирана до Кмета на Община Димитровград, сочат, че въпреки предприетите
действия по налагане на глоби, то не можели да ползват пасището, тъй като
елекропастира бил заменен със сезал.
На 03.07.2019г. бил съставен констативен
акт, че К. не бил спазил дадени му предписания, като бил заградил общински
имоти с колове и сезал, а така бил нарушил договорните си взаимоотношения с
общината.
На 05.07.2019г. била постановена
оспорената заповед, предмет на разглеждане по нахд №428/2019г. по описа на
Районен съд Димитровград, в производството по което е постановено обжалваното
пред касационната инстанция Решение №228/07.11.2019г.
По делото не е представен Протокол №9/08.04.2016г. за
разпределяне на общински мери и пасища, нито други документи относно
сключването на договора от 08.04.2016г., както и Правилата за ползване на мери и пасища на територията на Община
Димитровград, които са неразделна част от сключения договор – п.ІV, т.15 от договора. Същите не се установяват и като
обявени в интернет страницата на общината съгласно изискването на чл.37о, ал.3
от ЗСПЗЗ. По делото се установява изпратено писмо
рег.инд.№ОК-01-39/09.07.2019г. с приложение – оспорената заповед, но няма данни
кога същото е получено от жалбоподателя.
Разгледана по същество, касационната жалба е основателна,
но не по наведените в нея съображения.
Решението на Районен съд Димитровград е
недопустимо, тъй като не са били налице предпоставки за разглеждане на жалбата
по реда на чл.59 от ЗАНН. Жалбоподателят не е обжалвал наказателно
постановление или електронен фиш, а издадена заповед от Кмета на Община
Димитровград. Неправилно РС Димитровград е определил предмета на повдигнатия
пред него спор, както и процесуалния ред, по който следва да бъде разгледано
оспорването, поради което и съдебното решение следва да бъде обезсилено, а делото
следва да бъде върнато за ново разглеждане.
При новото разглеждане на делото освен,
че трябва да бъде изискана административната преписка, която да бъде
окомплектована в цялост, от съда следва
да бъде извършена преценка дали оспорената заповед носи белезите на
индивидуален административен акт по смисъла на легалната дефиниция на чл.21, ал.1 от АПК – издаден е от орган с административни
правомощия, овластен въз основа на закон /пар.1, т.1 от ДР АПК/ и засяга по негативен
начин правата на жалбоподателя. Наред с това следва да бъде извършена и
преценка дали жалбата пред РС е в срок, тъй като няма представени доказателства
относно момента на узнаване на оспорения акт от жалбоподателя. При
конституиране на страните по делото в този случай следва да бъде конституирана
не Община Димитровград, а органът, който е издал оспорения акт – Кмет на Община
Димитровград.
При събрания допълнително доказателствен
материал следва да бъде извършена преценка на акта, с който е прекратен
договора и с оглед определяне подсъдността на спора. При преценка, че с прекратяването
на договора с оспорената заповед кметът е действал като орган на власт в
изпълнение на законово изискване, то качеството на органа ще изключи
приложението на пар.19 от ЗИД АПК. Докато при установяване, че прекратяването е
при приложение на конкретна процедура по ЗСПЗЗ, то оспорването ще попада в
приложното поле на ЗИД АПК, в сила от 18.07.2017г. – пар.19. Съгласно посочената
разпоредба индивидуалните административни актове по ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му и отказите за
издаването им се обжалват пред районния съд по местонахождение на имота по реда
на Административнопроцесуалния
кодекс. Доколкото обаче няма ангажирани доказателства относно и качеството на
жалбоподателя К. като собственик или ползвател на животновъден обект с пасищни
селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на
БАБХ, то преценката относно подсъдността следва да бъде извършена с оглед на
допълнителното им представяне. Не на последно място и предвид конкретното
съдържание на Правилата за ползване на мери и пасища на територията на Община
Димитровград, които не се установят по делото, следва да се извърши преценка и
дали процесната заповед не обективира гражданскоправно волеизявление на кмета в
качеството му на представител по закон на общината-наемодател. Ако се счита, че
заповедта е изявление за прекратяване на договор за наем поради неизпълнение на
задължение на наемателя – чл.87, ал.1-2 от ЗЗД, и с оглед твърденията на
жалбоподателя относно съществуването на договора, то може да се приеме наличие
на гражданскоправен спор между страните – Определение №54/22.102019г. по
гр.д.№39/2019г. на Петчленен състав на ВКС и ВАС.
Жалбоподателят в производството по
оспорване на индивидуални административни актове, респ. ищецът в гражданското
производство - ако се приеме, че в
случая се касае за спор между равнопоставени субекти, не е длъжен да сочи
правното основание на подадената жалба или искова молба, а това е правомощията
на районния съд да квалифицира искането, постъпило пред него.
С оглед на изложеното касационната
инстанция счита, че РС Димитровград неправилно е определил характера на спора,
с който е сезиран и се е произнесъл с решение по реда на чл.59 от ЗАНН, което
се явява недопустимо, доколкото в този процесуален ред е предвиден в ЗАНН за
разглеждане на жалби срещу наказателни постановления.
При този изход на спора не се присъждат
разноски за настоящото производство. Възлагането им следва да бъде разрешено
при новото разглеждане на делото съгласно чл.226, ал.3 АПК.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал. 3 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №228/07.11.2019г.,
постановено по нахд № 428/2019г. по описа на Районен съд Димитровград като
недопустимо.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново
разглеждане от друг състав.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.