Решение по дело №3449/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1329
Дата: 16 юли 2019 г. (в сила от 7 август 2019 г.)
Съдия: Божидар Иванов Кърпачев
Дело: 20195330203449
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

    № 1329

гр. Пловдив, 16.07.2019 г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на 12.07.2019 г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ

                                                                                         

          при участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 3449/2019 г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на  Р.Ч. против Наказателно постановление № 18-1030-010794, издадено от  Началник група към ОДМВР-Пловдив, Сектор Пътна полиция-Пловдив,  с което на  Р.Ч. е наложена:   глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 137а, ал.1 ЗДвП; глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 104а ЗДвП; глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 147 ЗДвП и глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП

С  жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП досежно нарушенията по чл. 104а ЗДвП и чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП. Моли се за отмяна на НП в неговата цялост.

Въззиваемата страна  не взема становище по основателността на жалбата.

             Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата частична отмяна и частично потвърждаване по следните съображения:

 

В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка: на 26.11.2018 г. в 11:47 часа в гр.Пловдив на бул.Санкт Петербург Р.Ч. като водач на лек автомобил - Мицубиши Шогун с peг. № ********, управлява лек автомобил Мицубиши Шогун с регистрация ******** собственост на "Империя Груп Ауто" ЕООД като извършва следните нарушения: 1) Без поставен обезопасителен колан по време на движение, с който автомобилът е оборудван. 2) Използва мобилен телефон по време на движение, без устройство, позволяващо използването му без участието на ръцете. 3) Без ГТП, видно от знак за ГТП 14047212. 4) При проверката не представя СУМПС и КТ към СУМПС. Пътува сам в автомобила

 

Относно нарушението по чл. 137а, ал.1 ЗДвП.

 

Досежно визираното нарушение гореизложената  фактическа обстановка съдът прие за съответна на осъществилото се в действителността въз основа на показанията на актосъставителя, който в съдебно заседание изрично заяви, че поддържа констатациите в АУАН.  Следва да се отбележи, че относно това нарушение актосъставителят имаше конкретни и подробни спомени от случилото се, поради което и показанията му не могат да се подлагат на съмнение. Освен това от жалбоподателя не бяха ангажирани доказателства за опровергаване заявеното от актосъставителя.

 

Не е оспорено по делото,  а и от приложената по делото Заповед  8121з-515/14.05.2018г  на Министъра на вътрешните работи се установява компетентността на актосъставителя и на административно наказващия орган.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 26.11.2018г., а НП - на 24.12.2018г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на допуснатите нарушения и нарушените правни норми.

Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административно наказващия орган е счел, че с действията си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 137А, ал.1 ЗДвП. Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го определя като формално нарушение, на просто извършване, осъществявано чрез противоправно бездействие- неупотреба на обезопасителен колан, с който автомобила е оборудван. С факта на неизпълнение на дължимото правомерно действие обективният състав на нарушението е осъществен.

В случая не са изложени твърдения и ангажирани доказателства за наличие на някои от изключващите отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 137а, ал.2 ЗДвП, поради което следва да се счете, че жалбоподателят е допуснал визираното нарушение. Така и Решение № 2739 от 19.12.2018 г. по к. адм. н. д. № 2930 / 2018 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив , Решение № 1377 от 07.07.2015 г. по н. д. № 1342/2015 г. на Административен съд – Пловдив.

Налице е и съответствие при обозначаване на процесния автомобил. В обстоятелствената част на АУАН е посочено, че автомобила е лек. Съгласно т.12 от ДР ЗДвП лек е автомобил, който е за превозване на пътници, в които броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 8. Съгласно чл. 149, ал.1, т.2 ЗДвП, категория М1 са моторни превозни средства, от категория М с не повече от 8 места за сядане, без мястото за сядане на водача. Следователно МПС управлявано от жалбоподателя е такова, за което важи изискването за управление с поставен колан, доколкото такова изискване изрично е посочено в чл. 137а за автомобилите от категория М1

Приложена е коректната санкционна норма на чл. 183, ал.4, т.7 ЗДвП. Предвидената  санкция е  в абсолютно определен размер, който изцяло кореспондира на определения от административно наказващия орган.

Санкционираното деяние разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не може да се намери и разпоредбата на чл.  28 ЗАНН. В тази връзка следва да се отбележи, че за този вид нарушение изрично е предвидена нарочна санкционна норма със санкция във фиксиран размер, което е индиция за особената важимост на обществените отношения, защитавани от тази норма и невъзможността случаят да се приема за маловажен при отсъствие на обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на обществена опасност на деянието от типичния случай.

Невъзможността случаят да се счете за маловажен произтича и от повишената лична степен на обществена опасност на дееца, за когото от справката за нарушител водач е видно, че има 38 влезли в сила НП за нарушения на ЗДвП.

По изложените съображения в тази част НП следва да се потвърди.

 

         Относно нарушението по чл. 104а ЗДвП.

         Досежно това нарушение съдът намира, че приетата за установена от наказващия орган фактическа обстановка остана недоказана по делото.

         Съгласно задължителните указания дадени с ППВС 10/1973 и ППВС 2/1978 АУАН губят доказателствената си сила при оспорване на фактическата обстановка от страните, като обстоятелствата отразени в тях подлежат на установяване с всички доказателствени средства.

Досежно това нарушение  фактическата обстановка в АУАН е изрично оспорена, както с жалбата, така и в съдебно заседание, поради което и АУАН няма презумптивна доказателствена стойност.

Като доказателство за приетата за установена в АУАН и НП фактическа обстановка не може да се приемат показанията на актосъставителя. Действително същият заяви, че АУАН е съставен от него и поддържа констатациите, отразени в АУАН. При зададените от съда и от защитата въпроси, обаче актосъставителят заяви, че няма спомени за конкретния случай, поради отдалечеността му във времето и естеството на работата, която изпълнява.

С оглед изложеното съдът намира, че абстрактните констатации на актосъставителя, че поддържа написаното в АУАН, при липса на реален спомен за случилото се, не могат да се приемат като доказателство установяващо фактическата обстановка със степен на несъмненост, че да обуслови ангажиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя.

В подкрепа на приетата за установена от АНО фактическа обстановка не може да се ползват и показанията на свидетеля Ф., който изрично заяви, че няма спомен от случилото си.

При тежест на доказване върху административно наказващия орган други доказателства не бяха ангажирани.

По изложените съображения НП в тази част следва да се отмени.

 

Относно нарушението по чл. 147 ЗДвП.

 

Относно това нарушение следва да се отбележи, че съгласно трайната практика на Административен съд Пловдив, деянието е съставомерно, само ако водачът е и собственик на автомобила, който не е представен за технически преглед, доколкото това задължение тежи именно върху собственика на автомобила, а не върху всяко лице, което временно го управлява. В този смисъл Решение № 1153 от 17.05.2018 г. по к. адм. н. д. № 573 / 2018 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 958 от 07.06.2017 г. по н. д. № 1104 / 2017 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2027 от 23.9.2013 г. по н. д. № 1667/2013 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив.

В АУАН е посочено, че процесният автомобил е собственост на Империя Груп Ауто ЕООД. Съгласно чл. 188, ал.2 ЗДвП когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител.

При извършена служебна справка в публично достъпния търговски регистър по партида на дружеството се установи, че управител, едноличен собственик на капитала и представляващ Империя Груп Ауто ЕООД е именно Р.Ч., поради което и съвсем законосъобразно наказващия орган е приел, че той е субектът, чиято отговорност следва да се реализира за нарушението на чл. 147 ЗДвП.

Приложена е обаче неправилна санкционна норма. Когато се налага санкция на собственика на МПС или на управителя на ЮЛ, собственик на МПС за нарушение по чл. 147 ЗДвП релевантната санкционна разпоредба е тази по чл. 181, ал.1, т.1 ЗДвП, която се явява специална спрямо общата разпоредба на чл. 185 ЗДвП. Съгласно практиката на административен съд Пловдив прилагането на погрешна санкционна норма е абсолютно основание за отмяна на НП. Така изрично Решение № 54 от 10.01.2019 г. по к. адм. н. д. № 3549 / 2018 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.

В случая нарушението допуснато от АНО при прилагане на санкционната норма  е още по съществено, доколкото в двете норми на чл. 181 ЗДвП и чл. 185 ЗДвП са предвидени различни санкции.

 По тази причина в посочената  част НП следва да се отмени.

 

Относно нарушението на чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП.

Както в АУАН, така и в НП е описано, че деецът не е представил при проверката СУМПС и контролен талон. Съгласно трайната практика непредставянето на всеки един от документите съставлява самостоятелно нарушение по чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП. Така изрично Решение №334/14.02.2019 година, КНАД № 3730 по описа за 2018 год. на Административен съд Пловдив. В същото време видно от санкционната част на НП за двете нарушения е наложено едно общо наказание.

Процедирайки по този начин АНО е допуснал нарушение на чл. 18 ЗАНН, съгласно който когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения за всяко нарушение се налага отделно наказание, което се и изтърпява отделно.

Допуснатото от АНО нарушение на чл. 18 ЗАНН е безусловно основание за отмяна на НП- така Решение № 826 от 16.04.2018 г. по к. адм. н. д. № 464 / 2018 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 344 от 16.02.2018 г. по к. адм. н. д. № 3362 / 2017 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1097 от 16.05.2018 г. по к. адм. н. д. № 625 / 2018 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1097 от 16.05.2018 г. по к. адм. н. д. № 625 / 2018 г. на XXI състав на Административен съд

В цитираната практика трайно и последователно се приема, че действително по този начин  наказаното лице се поставя в по-благоприятно положение,  защото вместо да му се наложат няколко наказания, му се налага едно единствено в минимален размер, но подобна възможност не е законово регламентирана, поради което и съставеното в този вид НП се явява несъобразено с правната рамка.

По тези съображения НП следва да се отмени и в тази част.

 

 

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-1030-010794, издадено от  Началник група към ОДМВР-Пловдив, Сектор Пътна полиция-Пловдив в ЧАСТТА,  с която на  Р.Ч. е наложена  глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 104а ЗДвП; глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 147 ЗДвП и глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-1030-010794, издадено от  Началник група към ОДМВР-Пловдив, Сектор Пътна полиция-Пловдив  в ЧАСТТА,  с която на  Р.Ч. е наложена   глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 137а, ал.1 ЗДвП;

 

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

                                                

         

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала.

С. Д.