Решение по дело №2849/2018 на Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№260451  /   30.11.2020г., гр. Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Пловдивски окръжен съд

Гражданска колегия                                 двадесет и втори състав

            На трети ноември                                      две хиляди и двадесета година

            в публично заседание в следния състав:

 

 Председател:  Пенка Стоева

            Секретар: Мария Пеева

            като разгледа докладваното от председателя Пенка Стоева

            гражданско дело № 2849 по описа за две хиляди и осемнадесета година,

            за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Обективно кумулативно и пасивно субективно съединени искове по чл.216,ал.2 във вр.с ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК.

           

            Държавата, чрез В. Х. А.- *** при ТД на НАП- ***, със съдебен адрес: ***, моли съда да обяви за недействителни спрямо нея следните сключени сделки между ответниците „***“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление : „Ямез“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *** и двете дружества със съдебен адрес ***, адв.И.М., и Н.Ч.Ч., ЕГН **********,*** именно:

Договор за покупко- продажба, сключен на 03.06.2013г. с н.а. №136, том І, рег.№1512, н.д. №131/2013г., между „***“ ЕООД, като продавач, и „Ямез“ ООД, като купувач, по силата на който продавачът е прехвърлил на купувача правото на собственост върху свои ПИ №№29235.26.20 и 29235.26.16- и двата находящи се в ***, за сумата от общо 17 450лв.;

Договор за покупко- продажба, сключен на 09.12.2014г. с н.а. №15, том V, рег.№9107, н.д. №815/2014г., между „***“ ЕООД, като продавач, и Н.Ч.Ч., като купувач, по силата на който продавачът е прехвърлил на купувача правото на собственост върху свой самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.540.1196.5.8, находящ се в *** за сумата от 26 297.85лв. с включен ДДС.

И двата иска са основани на обстоятелствата, че :

Към датите на двете атакувани продажби „***“ ЕООД имало непогасени окончателно установени публични задължения в размер на на 364 668.91лв. /съгласно молба вх.№7421/07.03.19г. на л.187, при която е приет доклада по делото, тъй като преди подаването и, в хода на производство по отстраняване нередовности на исковата молба, от ищеца в тази връзка са били сочени и други факти- виж: исковата молба- за задължения по СД по ЗДДС за периода 01.07.-31.07.15г.; молба вх.№2668/25.01.19г. по отношение на изп.дело №10/2010г. за събиране на публични задължения в размер на 49190.81лв.-главница и 628.64лв.-лихва/, от които :

в размер на 86 309.57лв., от които 59 918.14лв.- главница, 26 319.43лв. –лихва, установени с влязъл в сила на 26.04.13г. РА №*********/29.08.11г., след като е бил връчен лично на А. Б., на 30.08.11г., обжалван по административен ред, при което е постановено Решение №1124/18.11.11г. на Директор Дирекция ОУИ /сега ОДОП/, обжалвано по съдебен ред, при което е постановено Решение №1682/16.07.12г. на Адм.съд- гр.*** обжалвано пред ВАС, при което е постановено окончателно Решение №5957/26.04.13г. по адм.дело №11404/2012. на ** /виж освен исковата молба и : молба вх.№2668/25.01.19г.-л.100-л.101; Разпореждане №903/04.02.19г. на л.177; молба вх.№7421/07.03.19г. на л.187/;

в размер на 278 359.34лв.- по СД по ЗДДС за периода 01.03.11г.-31.12.11г., СД по ЗДДС за периода 01.10.12г.-30.11.12г., ГДД по ЗКПО за периода 01.01.11г.-31.12.11г. и декларации обр.6 за дължими осигурителни вноски за период 01.08.10г.-30.11.12г. /с изключение на тези по ЗДДС за периода 01.07.15г.-31.07.15г./, в размери за главници и лихви, съгласно приложената към молба вх.№7421/07.03.19г. справка за общите задължения на дружеството /виж л.191-л.198/, окончателно установени при приложение на чл.109 от ДОПК- след изтичане на 5 години от годината на подаване на декларацията или годината, в която е следвало да се подаде декларацията и конкретно: за задълженията, установени през 2010г., като срокът тече от 01.01.11г. и изтича на 31.12.15г.; за задълженията, установени през 2011г., като срокът тече от 01.01.12г. и изтича на 31.12.16г.; за задълженията, установени през 2012г., като срокът тече от 01.01.13г. и изтича на 31.12.17г. /виж: молба вх.№7421 на л.187 и справка за общите задължения на *** ЕООД на л.191-л.198/.

Към 01.01.12г., публичните задължения на дружеството продавач по сделките били обезпечени, като с постановление бил наложен запор върху пет броя негови машини и съоръжения, но при проведените три търга за тях не се явили купувачи, поради което задълженията му не могли да се съберат.

Въпреки приключилото с влязъл в сила РА производство, „***“ ЕООД извършило описаните две възмездни сделки на разпореждане с имуществото си, при които даденото значително надхвърляло полученото, тъй като първата сделка била сключена при продажна цена от общо 17 450лв. за двата продадени с нея имота, а данъчната им оценка била общо 73 533.20лв., а втората сделка, макар да била сключена с продажна цена, равна на данъчната оценка, било всеизвестно, че данъчната оценка не е реалната продажна цена и че последната, в преобладаващия брой случаи е в пъти по-висока от данъчната оценка. Освен това, сделките били сключени и с намерение да се увреди публичния взискател, тъй като анализът на ситуацията сочел, че  е налице установена липса на достатъчно имущество, годно да послужи за обезпечение на просрочените публични задължения, и действията по отчуждаване са извършени след влизане в сила на съставения на дружеството РА.

Пледира по същество за уважаване и на двата иска и за присъждане на разноските в производството, включително юрисконсултско възнаграждение. Развива съображения и с писмени бележки вх.№269214/13.11.20г.

 

Ответникът Н.Ч.Ч. е подал в срока по чл.131,ал.1 от ГПК отговор на исковата молба, заведен в канцеларията на съда с вх.№10705/03.04.19г. /виж отговора на л.208/, с който е оспорил предявения срещу него иск като неоснователен и на двете посочени в исковата молба основания, като е изтъкнал, че :

За основанието по чл.216,ал.1,т.2 от ДОПК се изисква значително несъответствие между платената и действителната стойност на придобитото имущество, и преценката за такова несъответствие е конкретна за всеки отделен случай, а при извършената от него покупка не може да се смята за налично значително несъответствие, като се вземе предвид, че при придобиване на имота *** ЕООД е заплатило цена от 28 717.52лв. и така разликата в цената, при която той е придобил имота при цена от 26 297.85лв., е само 2419.67лв.;

За основание по чл.216,ал.1,т.4 от ДОПК е необходимо да се установи намерение за увреждане, каквото не е налице, доколкото: установени към датата на продажба са само задълженията на продавача по РА, а установеност по отношение на всички останали негови задължения е настъпила, съгласно чл.109 от ДОПК, много по-късно; към тази дата, длъжникът все още не е притежавал имота, който му е прехвърлил, а е имал вземане в размер, равен на неговата цена, тъй че с придобиване на имота не е променил практически имотното си състояние, тъй че да се смята, че при продажбата му е целял увреждане на публичния изпълнител; към тази дата публичните му задължения са били обезпечени от публичния изпълнител с наложен запор върху движими вещи, оценката и тръжните процедури за продажба на които следват датата на атакуваната сделка, тъй че длъжникът не би могъл да има съзнанието, че уврежда публичния изпълнител с продажбата на имота.

Пледира по същество за отхвърляне на иска, отнасящ се до сделката, в която той е купувач, и за присъждане на разноските в производството. Развива съображения и с писмена защита вх.№268990/12.11.2020г.

 

            Ответниците „***“ ЕООД и „Ямез“ ООД са изпратили по куриер на 30.04.19г. общ отговор на исковата молба, заведен в канцеларията на съда с вх.№13741/02.05.2019г., който е подаден в срока по чл.131,ал.1 от ГПК само от ответника „Ямез“ ЕООД /виж: отговора на л.214-л.219; съобщение на л.207; залепено уведомление по чл.47,ал.1 във вр. с чл.50,ал.4 от ГПК на  л.210-л.212; разпореждане №4386/30.05.19г. на л.254; съобщенията на л.263 и л.264; молба вх.№17625/07.06.19г. на л.258; представените с тази молба пълномощни на л.259 и л.260; разпореждане №4681/01.06.19г. на л.261; молба вх.№20499/03.07.19г./.

С подадения отговор ответникът „Ямез“ ООД е оспорил предявения срещу него иск като неоснователен, изтъквайки, че:

Съгласно задължителна съдебна практика по чл.290 от ГПК, в производството по искове по чл.216 от ДОПК, публичният изпълнител не може да основава иска си на задължения, установени с подадени от длъжника справки- декларации и декларации;

По изп.дело №16100000010/2010г. били извършени множество действия, вследствие на част от които са били събрани значителни суми- 183 749.11лв. от „Буена Виста“ ЕООД и 99 983.48лв. от „Ай Ейч Ем“ ООД, за които ищецът не сочи нищо, нито се знае какви точно публични задължения са погасени с тях;

Не са налични предвидените от чл.216, т.2 и т.4 от ДОПК предпоставки за относителна недействителност на сделката, по която той е купувач, тъй като по отношение на имотите в ***, публичният изпълнител не е отчел, че са ипотекир ани в полза на *** АД, като обезпечение на задължение по договор за инвестиционен кредит в размер на 1 470 870лв., при което продажната цена от 17 450лв. е адекватна на вещната тежест, с която са придобити и че няма как да се очаква да бъдат реализирани на по-висока продажба цена; промяната в пазарната конюнктура след 2008г. води до промяна в инвестиционните намерения и на дружеството, и на финансиращата банка, като въпреки че последната е предприела принудително изпълнение по отношение на обявения за предсрочно изискуем кредит по изп.дело №1231/14г. по описа на ЧСИ П.И., по което за същите имоти тече вече девета публична продан, те не могат да бъдат продадени, но така или иначе, след като същите служат за обезпечение на ипотекарен кредитор за вземане, далеч надхвърлящо стойността на имотите, и като ипотеката е от 2008г., много преди да възникнат и да се установят публични задължения на *** ЕООД, това лишава Държавата от интереса да иска прогласяване на относителната недействителност на тяхната продажба, а същата, макар и при цена от 17 450лв, е довела на практика до увеличаване на имуществото в патримониума на длъжника.

Повдигнал е възражение за изтекла погасителна давност по отношение на всички претендирани като непогасени вземания, както и възражение за изтекла в негова полза кратка придобивна петгодишна давност, тъй като е закупил имота на 03.06.13г., а искът е предявен на 20.12.18г., а той е владял добросъвестно, явно и спокойно имотите за себе си, тъй че, при условие на евентуалност може да се смята, че ги е придобил по давност. По отношение на първото възражение съдът му е указал с определение №1361/09.07.19г. да го конкретизира, тъй като общият начин, по който е заявено, не позволява да бъде прието за разглеждане, както и че ако не стори това най-късно в първото по делото съдебно заседание, това негово възражение няма да се разглежда в производство, а по отношение на второто възражение е постановил отказ да се включи в предмета на спора още с определението по чл.140 от ГПК. В първото по делото с.з., проведено на 12.11.19г., този ответник не е конкретизирал възражението си за изтекла погасителна давност по отношение на всички претендирани като непогасени публични вземания на „***“ ЕООД и не е възразил по изготвения от съда с Определение №1361 проект за доклад по делото, тъй че той е приет за окончателен доклад в това съдебно заседание, като по този начин и двете описани възражения на този ответник, повдигнати с отговора му, са останали извън предмета на делото /виж определение №1361 по чл.140 от ГПК на л.268-л.271 и процесуалните действия, извършени от страната и съда в с.з. от 12.11.19г. в протокола от същото на л.306-л.309/.

Ответниците „***“ ЕООД и „Ямез“ ООД пледират по същество за отхвърляне на предявените искове, тъй като не е налице никоя от предвидените от чл.216,ал.1,т.2 и т.4 от ДОПК предпоставки за прогласяване на процесните сделки за относително недействителни по отношение на Държавата, и за присъждане на направените в производството разноски.

 

            Съдът, като взе предвид повдигнатите пред него искания и становищата на страните, както и събраните по делото доказателства намери, че:

            предявените искове са допустими,

            разгледан по същество, искът за прогласяване относителна недействителност на договора от 03.06.13г., поради това, че даденото значително надхвърля по стойност полученото по сделката, е основателен и като такъв следва да бъде уважен,

            разгледан по същество, искът за прогласяване относителна недействителност на договора от 03.06.13г., поради това, че сделката е сключена с намерение да увреди публичния взискател, е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен,

            разгледан по същество, искът за прогласяване относителна недействителност на договора от 09.12.14г., поради това, че даденото значително надхвърля по стойност полученото по сделката, е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен,

            разгледан по същество, искът за прогласяване относителна недействителност на договора от 09.12.14г., поради това, че сделката е сключена с намерение да увреди публичния взискател, е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен,

             воден от следните съображения: 

             

            І.По допустимостта.

            Никой от ответниците не е възразил по допустимостта на предявените искове, а съдът ги е признал за допустими със свое Определение №2571/20.12.18г., по изложените в него съображения, които изцяло поддържа и с решението, тъй че препраща към тях /виж определение №2571 на л.96-л.97/.

            ІІ. По основателността.

            1.Съгласно чл.216,ал.1,т.2 от ДОПК, недействителни по отношение на Държавата са възмездните сделки с имуществени права на длъжника, при които даденото значително надхвърля по стойност полученото, ако са сключени след датата на установяване на публичното задължение, съответно след връчване на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения.

            Съгласно чл.216,ал.1,т.4 от ДОПК, недействителни по отношение на държавата, са и сделките, сключени с намерение да се увредят публичните взискатели, след датата на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения.

            Доказателствената тежест за релевантните за спора факти и наведените от ответниците оспорвания е разпределена от съда с доклада по делото, приет в с.з. от от 12.11.19г. без възражения от страните /виж протокола на л.306-л.309/, съгласно проекта, съобщен им с р.ІІІ, т.1 от Определение №1361/09.07.2019г. /виж определението на л.268-л.271/.

            2. По отношение на релевантните факти относно сключване на разпоредителните сделки и наличието на установени публични задължения на прехвърлителя към датите на сключването им, общи и за двата предявени иска,  и за двете атакувани сделки, се установи, че :

            2.1. И двете описани от ищеца възмездни разпоредителни сделки са извършени от „***“ ЕООД, като продавач, на посочените дати- 03.06.13г. и 09.12.14г., като купувач по първата е дружество „Ямез“ ООД, а по втората- отв.Н.Ч. /виж двата нотариални акта съответно на л.82-л.83 и на л.87-л.88/.

            Сключването на тези два договора не е било спорно между страните по предявените искове.

2.2. Ищецът не установи, че към датите на двете извършени разпореждания, продавачът е имал окончателно установени публични задължения в размер на общо 364 668.91лв. от източниците, описани с молбата му от 07.03.19г., но установи, че и двете извършени от „***“ ЕООД разпоредителни сделки са сключени след като му е била връчена заповедта за извършване на ревизията, приключила с РА №*********/29.08.11г., с който са установени негови публични задължения за внос на корпоративен данък и ДДС, и лихви върху тях, в размер на общо 86 309.57лв., от които 59 918.14лв.- главница и 26 319.43лв.

Наличието на окончателно установени публични задължения на „***“ ЕООД и на твърдяния от ищеца техен размер са били спорни между страните факти, като оспорванията на ответниците, че единствените установени задължения на *** към датите на двете сделки са тези по издадения на 29.08.11г. РА и не могат да се считат за установени задълженията на дружеството, произтичащи от подадените от него СД по ЗДДС за периода 01.03.11г.-31.12.11г., СД по ЗДДС за периода 01.10.12г.-30.11.12г., ГДД по ЗКПО за периода 01.01.11г.-31.12.11г. и декларации обр.6 за дължими осигурителни вноски за период 01.08.10г.-30.11.12г., са основателни, доколкото:

И без да се изследват събраните по делото доказателства, само въз основа  описаното от ищеца в молбата му от 07.03.19г. /виж л.187/, с която е уточнил източниците/произхода на твърдените от него като налични непогасени окончателно установени публични задължения на „***“ ЕООД, може веднага да се признае основателността на оспорванията на всички ответници, че към датите на извършване на атакуваните от ищеца като недействителни по отношение на Държавата две сделки, продавачът по тях не е имал установени публични задължения, съгласно описаните като подадени  от дружеството декларации, тъй като:

Публични са задълженията за данъци и за задължителни осигурителни вноски /арг. от чл.1 от ДОПК/.

Установяването на публичните задължения се извършва с ревизионен акт, а когато такъв не е издаден и е изтекъл срокът за започване на ревизия – 5 години от изтичане на годината, в която е подадена декларация, когато се касае до задължения, посочени от данъчно задълженото лице в подадена в изпълнение на законово изискване декларация за определянето им, предварително установените по смисъла на раздел първи от глава четиринадесета на дял първи задължения, каквито са тези по подадени от данъчно задълженото лице за подаването им декларации, се смятат за окончателно установени, като междувременно могат да бъдат служебни коригирани с актове, подлежащи на обжалване от задълженото лице /виж чл.108, във вр. с чл.109,ал.1, във вр. с чл.105-чл.107 от ДОПК/.

Задължението по ГДД по чл.92 от ЗКПО е такова на данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, каквито са и местните юридически лица, да подадат до 31.03. на следващата година годишна данъчна декларация за предходната данъчна година, в която да посочат данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък, както и да платят в същия срок корпоративния данък, след приспадане на внесените авансови вноски за съответната година /виж чл.92, чл.93 и чл.2,ал.1,т.1 от ЗКПО/.

Задължението по СД по ЗДДС е такова на регистрирано по този закон лице да подаде, включително по електронен път, при условията на ДОПК, в срок до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период,  справка декларация за резултата /разликата между общата сума на данъка, който е изискуем от него, и общата сума на данъчния кредит, за който е упражнил право на приспадане/ от съответния данъчен период, който е по този закон едномесечен, а тогава, когато начисленият от него ДДС превишава данъчният кредит и разликата съставлява данък за внасяне, да внесе същия в държавния бюджет в срока за подаване на СД за този данъчен период /виж чл.125, ал.1,ал.5 и ал.7 и чл.86-чл.89 от ЗДДС/.

Задълженията по декларации обр.№6 са такива за дължими данъци и задължителни осигурителни вноски, конкретно- за данък върху трудови и приравнени на тях правоотношения, следващ се върху доходите по ЗДДФЛ, за здравно осигурителни вноски /за здравно осигуряване- ЗО/, следващи се по Закона за здравното осигуряване и за вноски за държавно обществено осигуряване /ДОО/ и за универсалния пенсионен фонд към допълнителното задължително пенсионно осигуряване /УПФ/, следващи се по КСО, като се начисляват ежемесечно и се внасят до 25 число на месеца, следващ този, за който се дължат.

При горната уредба и доколкото по делото няма данни на „***“ да е бил издаван друг РА, освен РА №*********/29.08.11г., в обхвата на който са задължения за корпоративен данък и данък по чл.194, 195, 204 от ЗКПО  за периода 22.05.07г.-31.12.09г., и  ДДС за периода 08.10.07г.-31.12.10г. /виж за обхвата на ревизията РА в частта на л.16 и РД в частта на л.25/, а подаваните от дружеството декларации, независимо дали декларации обр.№6, СД по ЗДДС или ГДД по ЗКПО, сочени от ищеца в производството като източници на налични непогасени окончателно установени публични задължения, са такива за задължения за 2010г., 2011г. и 2012г., които не са попадали в обхвата на извършената ревизия, и като няма данни по подадените декларации да са били извършени служебни корекции и актът, постановен в тази връзка, да е бил обжалван, тъй че задълженията по тях на общо основание да подлежат на установяване чрез извършване на ревизия /виж чл.106 от ДОПК/, 5 годишният срок за започване на ревизия за тях, установен от чл.109,ал.1 от ДОПК, е изтекъл съответно на 31.12.15г., 31.12.16г. и 31.12.17г. и едва с изтичането му задълженията по подадените декларации са станали установени по смисъла на цитираните вече разпоредби на чл.108,ал.2 във вр. с чл.109 от ДОПК.

Казаното значи, че към датите на извършване на двете процесни сделки по продажба на имоти от *** ЕООД- 03.06.13г. и 09.12.14г., това дружество не е имало установени по смисъла на ДОПК публични задължения в размер на 278 359.34лв., произтичащи от ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2011г., СД по ЗДДС за периодите 01.03.11г.-31.12.11г. и 01.10.12г.-30.11.12г. и по декларации обр.6 за периода 01.08.10г.-30.11.12г., както и ответниците смятат, противно на твърдяното от ищеца за наличие на такива установени публични задължения, което не кореспондира дори на посочените от самия него в молбата му от 07.03.19г. моменти, в които същите тези задължения са станали окончателно установени, и които очевидно следват датите на двете извършени разпоредителни сделки, релевантни за преценката относно наличието на установени публични задължения, съгласно ясната разпоредба на чл.216,ал.1 от ДОПК.

По тези изцяло правни съображения, но не само заради тях, съдът не цени приетото в с.з. от 03.11.20г. заключение вх.№266574/26.10.20г. на в.л. В.Г. /виж това заключение на л.503-л.517/, с което са извършени преработки на нейно заключение вх.№ 13739/01.06.2020г. /виж това заключение на л.381-л.399/, прието в с.з. от 09.06.20г., във връзка с дадени и от съда в това с.з. указания, съгласно което:

към дата 03.06.13г. установените публични задължения на „***“ ЕООД са в размер на 152 412.89лв., в това число главница 123 591.95лв. и лихва 28 784.94лв.,

към дата 09.12.14г., установените публични задължения на „***“ ЕООД са в размер на 280 853.49лв., в това число главница 190 584.33лв. и лихва 90 269.16лв.

Допълнителните съображения на съда да не цени заключението на в.л. Г. от 26.10.20г. са, че след сравнение на източниците на установени публични задължения, които са посочени от ищеца в молбата му от 07.03.19г. и са включени в предмета на спора, съгласно приетия по делото в първо съдебно заседание доклад, с данните за източниците, формиращи общата сума на задълженията към всяка от датите на двете извършени сделки, описани от в.л. Г. в приложения №№1 и 2 към заключението и /виж приложенията на л.504-л.506 и л.507-л.508/, констатира, щото формираните от в.л. Г. задължения са такива от източници, които не съвпадат изцяло с онези, посочени от ищеца относно установените публични задължения на „***“ ЕООД, включени в предмета на спора, и конкретно:

Като по т.62 от Приложение №1 фигурира задължение за данък печалба по ЗКПО по декларация №**********/31.03.2011г., която е и представена от ищеца /виж л.105-112/, но от нея ясно личи, че касае данъчната 2010г. /виж т.2 на л.105, Период, за който се подава декларацията- от дата 01.01.2010г. до дата 31.12.2010г./, а в молбата си от 07.03.19г. ищецът ясно сочи, че в твърдяното от него като установено публично задължение на *** ЕООД е взел предвид задължение по ГДД по чл.92 от ЗКПО за периода 01.01.2011г.-31.12.2011г. /виж л.187лице/, което, ако се съди по датата на подаване на ГДД, е най-вероятно това по ГДД №1600И0078869/02.04.2012г., посочено от в.л. Г. по т.7 на Приложение №2;

По отношение на задълженията, произтичащи от подадени СД по ЗДДС, съответни на посочените от ищеца, като формиращи установените задължения на „***“ ЕООД, релевантни за производството, са само описаните под №№61, 63, 73, 74 и 76 в Приложение №1 и под №№4, 5, 6, 8, 20 и 21 в Приложение №2, което сравнение съдът извърши, като взе предвид номерата, фигуриращи в представените от ищеца писмени доказателства за подадените от дружеството СД по ЗДДС, включени в предмета на спора /виж същите, ведно с уведомленията за приемането им, в поредността на съответните месечни данъчни периоди, на л.132-л.139, л.126-л.131, л.120-л.125, л.116-л.119/ и номерата, описани от в.л. Г. в колона 3 от приложенията към заключението, относно вида на документа за възникване на задължението, и не са измежду включените в предмета на спора задълженията от СД по ЗДДС, описани от нея по т. №№1, 2, 17, 19, 21, 37, 39 и 55 от Приложение №1;

По отношение на задълженията, произтичащи от подадени декларации обр.6, в заключението не се съдържат данни в подкрепа на твърдението на ищеца за наличие на задължения, произтичащи от декларации №16403123020335/31.01.2012г. виж декларацията на л.160/, №16403123021711/02.02.2012г. /декларацията на л.161/ и №16403123241373/30.11.2012г. /декларацията на л.172/, а по отношение на останалите въведени от ищеца в предмета на спора 26 броя декларации обр.6, са налични данни в заключението, сочещи на съответствие единствено по отношение датата на подаване на декларацията, но като за никоя от тях не е налице съответствие с номера на подадените от „***“ ЕООД декларации, представени от ищеца и приети като писмени доказателства по делото, което сравнение съдът също извърши, като взе предвид номерата, фигуриращи в представените от ищеца писмени доказателства за подадените от дружеството декларации обр.6, включени в предмета на спора /виж същите, както следва: л.144- за август 2010г., л.145-за септември 2010г., л.146-за октомври 2010г., л.147-за ноември 2010г. и л.143-за декември 2010г.; от л.149-л.161вкл. за месеците от януари до декември 2011г. включително, като за последния месец две декларации; на л.163-л.173вкл. за месеците от януари до ноември 2012г. включително/ и номерата за декларациите обр.6, описани от в.л. Г. в колона 3 от приложения №№ 1 и 2  към заключението и конкретно: по т.№№36, 38, 48- 53вкл., 64, 67-72вкл. от Приложение №1 и по т.№№9-19вкл. по приложение №2, при което различие съдът цени писмените доказателства и намери, че онези, които вещото лице е описало, поради различието на номерата им, не са декларациите обр.6, подадени от „***“ ЕООД, тъй че от тях не могат да произтекат и установени за него задължения по реда на чл.108,ал.2 във вр. с чл.109 от ДОПК.

Що се отнася до тъй нареченото Приложение №3 към заключението на в.л.Г. от 26.10.20г. /виж л.509-л.517/, видно е, че то се състои от едно съобщение за доброволно изпълнение и 6 броя разпореждания за присъединяване на публичния изпълнител В. А., за задължения на *** ЕООД, които са предмет на образуваното от публичния изпълнител при ТД на НАП- *** изп.дело №10/2010г. срещу това дружество- т.е. това приложение не съставлява част от изготвеното от в.л. Г. заключение, а само онагледява материалите, които са и били предоставени за ползване от ищеца при изготвянето му, тъй че вещото лице да  включи в Приложения №№1 и 2 към заключението си конкретните описани там публични задължения на *** ЕООД.

Във връзка с последното, както и поради изрично посоченото в заглавието на самите хронологични справки, съставляващи Приложения №№ 1 и 2 към заключението на в.л. Г. от 26.10.20г., може да се смята, че публичните задължения на *** ЕООД по това заключение са тези, които са предмет на изп.дело №10/2010г. на публичния изпълнител при ТД на НАП- ***, образувано срещу *** ЕООД.

Тук е обаче мястото да се посочи и още нещо, което в.л. Г. не би могла да съобрази, поради това, че съставлява чисто правен въпрос, стоящ извън нейната компетентност, а именно, че публичните задължения, за които се предприема принудително изпълнение по ДОПК, не са задължения, които са окончателно установени по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.216,ал.1 от ДОПК, а именно-  задължения, установени с влязъл в сила административен акт, респективно- с  влязло в сила съдебно решение, в каквато насока е налице обилна съдебна практика /виж например Решение №166/30.12.09г. по т.д. №430/09г. на ІІ т.о. на ВКС и Решение №436/22.12.11г. по гр.д. №308/11г. на ІІІг.о на ВКС/, на която с основание се позовават ответниците, доколкото от ДОПК ясно личи, че принудителното изпълнение на публичните вземания се предприема въз основа на ревизионен акт, независимо дали е обжалван, и на декларации, подадени от задълженото лице, с изчислени в тях задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, когато задълженията по тези изпълнителни основания не са изплатени в срока, предвиден за плащането им, в който случай, въз основа на заявление от публичния взискател до публичния изпълнител, се образува изпълнително производство и публичният изпълнител пристъпва към изпълнение за принудителното събиране на тези задължения /виж съответно чл.209,ал.2, т.1 и т.2, чл.220,ал.1 и чл.221,ал.1 от  ДОПК/- т.е., принудителното изпълнение се предприема много по-рано от установяването на публичните задължения по смисъла на чл.107 и следващите от ДОПК, съответно от тяхната установеност по смисъла на чл.216,ал.1 от ДОПК.

            Що се отнася до публичните задължения в размер на 86 309.57лв., установени с издадения на *** ЕООД ревизионен акт №*********/29.08.11г., на същите не може да се гледа като на окончателно установени по смисъла на чл.216,ал.1 от ДОПК,  доколкото твърденията на ищеца по молба вх.№2668/25.01.19г. /виж молбата на л.100-л.101/, че този РА е влязъл в сила на 26.04.13г., след като е бил обжалван по административен ред, било постановено Решение №1124/18.11.11г. на Директор ОУИ, последвало обжалването му по съдебен ред, с Решение №1682/16.07.2012г. на Административен съд-** актът на административния орган бил потвърден, а ** се произнесъл с окончателно Решение №5957/26.04.13г. по адм.дело №11404/2012г., с което потвърдил решението на **, са останали неподкрепени от доказателства в процеса.

            Действително съдът не е дал изрични указания на ищеца за представяне на доказателства за тези негови твърдения, но в с.з. от 12.11.19г. е чел нарочно определение защо се счита свободен от изпълнение на задължението, вменено му от  чл.146,ал.2 от ГПК да укаже на страната за кои от своите твърдения не сочи доказателства, а именно- тъй като е бил поставен от самия ищец в обективна невъзможност да го изпълни, доколкото, при дадено на ищеца с Определение №1361/09.07.19г. изрично указание, че следва най-късно до датата на първото по делото с.з.  да изпълни изискването на  чл.127,ал.2 от ГПК, като посочи с писмена молба, с всяко от представените и/или поискани доказателства какви конкретни обстоятелства ще установява, ищецът не е изпълнил това негово указание, нито е представил доказателства за тези свои твърдения /виж в тази връзка: р.ІІ, т.2.1, тире второ от определение №2571/20.12.18г.; молба вх.№2668/25.01.19г. на л.100-л.101, тексът след „На трето място..“; определението от 09.07.19г. в частта на л.271, абзац предпредпоследен; определението в с.з. от 12.11.19г. в частта на л.308лице и гръб, съответно абзац последен и абзац първи/.

Не се ценят като годни доказателства за установяване влизането на РА от 29.08.11г. в сила констатациите на в.л.Г., че този РА е влязъл в сила /виж л.382, абзац предпоследен в първото заключение и на л.503гръб, абзац втори във второто заключение/, защото преценката относно влизането в сила на РА след обжалването му не е в кръга на специалните знания на вещото лице, а е правен въпрос, а и от заключението ясно личи, че в.л. Г. не е извършила проверка за влизането в сила на РА чрез запознаване с подадените срещу него жалби и постановени актове за упражнен върху него контрол по административен и съдебен ред, а се е доверила при този запис и за целите на изготвяне на възложеното и заключение единствено на обстоятелството, че с Разпореждане за присъединяване от 05.06.13г. публичният изпълнител е присъединил сумите по влезлия в сила РА към изпълнително дело №10/10г. /виж същите абзаци към двете заключения/. Цитираното от нея разпореждане от 05.06.13г. е приложено към второто и заключение, като предоставено и от органите на данъчната администрация за целите на изготвянето му /виж разпореждането на л.515-л.516/, но както личи от прочита му, в него никъде не се третира въпроса за влизане на РА от 2011г. в сила, а дори да беше така, писмените изявления на страната, които я ползват, не съставляват годни доказателства за релевантните за исковете и факти, поставени в нейна тежест за установяване в процеса.

Ищецът обаче е установил надлежно в производството втората хипотеза, предвидена от чл.216,ал.1 от ДОПК, при която би могло да се иска прогласяване на относителна недействителност по чл.216,ал.1,т.2 и т.4 от ДОПК, а именно- че двете разпоредителни сделки, процесни за делото, са били извършени от *** ЕООД след като му е била връчена заповедта за извършване на ревизията, приключила с РА от 29.08.11г., с който са установени публични задължения на дружеството в посочения с този РА размер, доколкото тази заповед е била връчена на задълженото лице и на 09.03.11г., чрез ** И.Б., и на 20.06.11г., чрез Я. С., упълномощена от И.Б., като *** на *** ЕООД, да го представлява в това му качество пред органите на НАП, но предвид първото извършено надлежно връчване, и двете атакувани сделки от 03.06.11г. и 09.12.14г. са извършени по време след него /виж : двете заповеди на л.13-л.14 и л.11лице и разписките на л.14 и л.11гръб; виж РА в частта за установените с него публични задължения на л.22-л.23/.

            Ето защо, в обобщение на казаното по този пункт, съдът намери, че при стояща върху него тежест,

            ищецът не е доказал в производството, щото към датите на двете атакувани като недействителни по отношение на Държавата разпоредителни сделки *** ЕООД е имало окончателно установени публични задължения в размер на общо 364 668.91лв., от които: 278 359.34лв., произтичащи от ГДД по ЗКПО за 2011г. и от СД по ЗДДС и декларации обр.6 за периодите, които вече се описаха неведнъж по-горе; 86 309.57лв.- установени с влязъл в сила на 26.04.13. РА, издаден на 29.08.11г.,

            но е установил, щото и двете разпоредителни сделки са извършени от *** ЕООД, след като му е била връчена заповедта за извършване на ревизията, приключила с РА от 29.08.11г., с който са установени негови публични задължения в размер на общо 86 309.57лв. за главници и лихви, поради което оттук насетне и за целите на разглеждания пред него спор, съдът ще вземе предвид единствено тези публични задължения на продавача *** ЕООД, които са установени с издадения на 29.08.11г. РА.

            Предвид горния правен извод, както и защото представените от ищеца справки за публичните задължения на *** ЕООД не съставляват писмени доказателства по смисъла на ГПК, а извлечение от системата на НАП за водените при него публични задължения на длъжника, съдът не ги цени, защото те не дават представа за релевантните за делото публични задължения на дружеството, а за общите му задължения и плащания, подлежащи на разпределение от публичния изпълнител, който, както вече се каза, образува дело за принудително изпълнение на станалите изискуеми задължения, а не само на онези, които са окончателно установени или установени с РА, след като на данъчно задълженото лице е връчена заповед за извършване на ревизия, приключила с издаване на РА, с който са установени негови задължения /виж справките към различни дати, приложени на л.140-141, л.191-л.198, л.282-л.289 и л.412-л.424/.

           

3. По отношение на единствения друг релевантен за основателността на исковете по чл.216,ал.1,т.2 от ДОПК факт, извън вече намерените за установени такива по предходната т.2, общи за предявените по делото 4 иска, съдът намери, че даденото по сделката от 03.06.13г. между *** ЕООД и Ямез ООД значително надхвърля по стойност полученото, а даденото по сделката от 09.12.14г. между *** ЕООД и Н.Ч. не надхвърля значително стойността на полученото, воден от следните съображения:

Съдебната практика по приложение на чл.216,ал.1,т.2 от ДОПК е достигнала до  разбирането, че : Критерият „равностойност“ не е еднозначен и не може да се тълкува като пълен идентитет между цената на даденото и цената на полученото по сделката, нито може да бъде въведен единен критерий относно това, кое е „значително“, било като абсолютна стойност, било като процент или обикновена дроб, тъй че дали  неравностойността на престациите е значителна, а оттам и дали обуславя относителна недействителност на сделката, атакувана при приложение на цитираната разпоредба, следва да се преценява за всеки конкретен случай /виж в тази насока : Реш.№107/14.11.11г. по т.д. №742/10г.-Іт.о.; Опр.№404/27.05.14г. по т.д. №3861/13г.-Іт.о./; Релевантна за дължимата преценка е по принцип пазарната стойност на продаваемия по атакуваната сделка имот към датата на извършване на разпореждането, която следва да бъде определена посредством изготвена в производството оценъчна експертиза, и сравнението да се прави с нея, а не с данъчната оценка или с продажната цена по други сделки със същия имот, макар и те да съставляват също някаква индиция за стойността и съдебната практика да не отрича възможността за пряко сравнение между данъчната оценка на имота и продажната му цена и обосноваване на извода за значително несъотвествие по смисъла на чл.216,ал.1,т.2 от ДОПК директно от това сравнение /виж Определение № 149 от 6.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1083/2017 г., I т. о./.

При тези възприети от съдебната практика критерии, този състав стигна до изводите относно значителна неревностойност на престаците по сделката от 03.06.13г. и за липса на такава неравностойност по сделката от 09.12.14г., по следните конкретни съображения:

3.1. За сделката от 03.06.2013г.

Видно е от н.а. за продажбата от 03.06.13г., че *** ЕООД е прехвърлило на „Ямез“ ООД правото на собственост върху свои ПИ с идентификатори 29235.26.20 и 29235.26.16- и двата находящи се в ***, ***, съответно с площ 44 087кв.м. и 11 625кв.м., с трайно предназначение на територията и на двата поземлени имота: земеделска, с начин на трайно ползване: за складова база, при данъчна оценка на всеки от двата продаваеми имота от съответно 58 188.20лв. и от 15 345лв., или общо 73 533.20лв.,  за сумата от общо 17 450лв., за която страните са уговорили, че ще бъде изплатена от купувача на продавача по следния начин: за погасяване на задълженията на продавача към Община ***, представляващи местни данъци и такси, в размер на 10 139.54лв.; за погасяване задълженията на продавача към *** АД по отпуснат на продавача кредит - лихви, главници и такси в размер на 5000лв., които ще бъдат преведени от купувача на пет равни вноски, всяка по 1000лв., считано от датата на подписване на договора до 10.10.13г.; разходите по сделката - местен данък, държавна такса вписване и нотариална такса /виж н.а. на л.82-л.83/.

Значителното несъответствие, на което ищецът се позовава в случая, е извършено на база сравнението на данъчната оценка на продаваемите имоти и уговорената тяхна покупна цена, което сочи, че данъчната оценка е около 4.2 пъти по-висока от уговорената продажна цена /73 533.20:17 450/.

Сравнението, което съдът извърши в случая, е на база заключението на съдебно- оценъчната експертиза, изготвено от в.л. К.И., прието в с.з. от 09.06.20г. /виж заключението на л.372-л.375/, съгласно което, към датата на сделката от 03.06.13г., пазарната стойност на двата продадени от *** ЕООД имота възлиза на  общо 490 265.60лв., при което пазарната им стойност надхвърля 28.09 пъти уговорената като платима по сделката тяхна продажна цена.

Твърдените от ответниците по сделката от 03.06.13г. факти, с които обосновават липсата на твърдяното от ищеца и релевантно за хипотезата на чл.216,ал.1,т.2 от ДОПК значително несъответствие, че продадените имоти служат по договор за ипотека от 2008г. с ** АД като обезпечение на вземане на банката в размер на 1 470 870лв., за което е предприето принудително изпълнение по изп.дело №1231/14г. по описа на ЧСИ П.И., и не са били продадени на единадесет насрочвани публични продани, тъй че са изнесени и на дванадесета такава, са установени в производството /виж писмените доказателства на л.220-л.241, л. 291-л.292 и л.400-л.401/, но съдът не може да сподели направения от тях извод, щото тези факти обосновават липса на значително несъответствие по смисъла на чл.216,ал.1,т.2 от ДОПК, доколкото в.л. И. е дало при приемане на заключението и отговора, че обстоятелството, че имотите са ипотекирани, не влияе върху пазарната им стойност, поради което тя не е взела предвид при оценката, която предлага като пазарна, наличието или липсата на тежести върху тях /виж протокола от с.з. в частта на л.402 гръб/ и този неин отговор е намерил макар и индиректно потвърждение в данните за първоначалната цена, на която ипотекираните имоти са били обявени на публична продан с представените от самите ответници три броя обявления за насрочени публични продани, макар и по време, следващо значително датата на атакуваната сделка /2019г., 2020г./, от съответно 683 600лв., 759 200лв. и 683 280лв.  /виж обявленията на л.240-л.241, л.291-л.292 и л.400-л.401/,  които сочат, че въпреки тежестта, с която са обременени, и големия размер на задължението, което обезпечават, ипотекираните имоти са запазили своята висока стойност, независимо, че заради тежестите върху тях са се оказали непродаваеми при насрочваните от ЧСИ многобройни публични продажби.

Що се касае до тезата на ответниците, че Държавата няма правен интерес да иска прогласяване относителната недействителност на този договор, доколкото, поради ипотекирането на имотите, предмет на сделката, тя не би могла да се удовлетвори от тях, съдът счита, че аргументът е ирелевантен за основателността на предявения иск, който не е установителен, тъй че да се обсъжда правния интерес от провеждането му, както и защото, ако трябва да бъде обсъждан, съдът намира, че интерес е наличен, защото с прогласяване относителна недействителност на сделката по отношение на Държавата, тя ще може на основание чл.458 от ГПК винаги да се смята присъединен по право взискател при пристъпване на принудително изпълнение върху имотите, предмет на сделката, тъй като за нея те ще се смятат такива на длъжника *** ЕООД, а не на купувача „Ямез“ ООД, независимо от реда и привилегиите за разпределение на евентуалните постъпления от публичната продан, съгласно чл.136 от ЗЗД.

Затова, в обобщение на казаното по-горе, съдът счете, че продажбата, извършена от *** ЕООД на 03.06.13г., е такава при значително несъответствие между даденото и полученото, противно на твърдяната от ответниците по тази сделка липса на такова несъответствие, и по този начин са налице всички предвидени от закона предпоставки тя да бъде прогласена за относително недействителна по отношение на Държавата.

3.2. По отношение сделката от 09.12.14г.

Видно е от н.а. за продажбата от 09.12.14г., че *** ЕООД е прехвърлило на Н.Ч. правото на собственост върху свой самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.540.1196.5.8, съставляващ жилище, апартамент, заедно с прилежащия склад №8 и припадащите се 0.143% ид.части от общите части на секция Б1, заедно с 13/7358ид.части от поземления имот, съставляващи 0.179% ид.части от ПИ, находящ се в гр.***, с данъчна оценка 26 297.85лв., за сумата от 26 297.85лв., с включен ДДС, която е изплатена чрез превод по банкова сметка *** „***“ООД- изпълнител по договор за възлагане на поръчка от 09.12.14г. с предмет- събиране на вземането, представляващо продажна цена по договора.

Аргументът на ищеца да счита тази сделка за сключена при значително несъответствие на даденото и полученото по нея е, че продажната цена била равна на данъчната оценка, а било общоизвестно, че размерът на данъчната оценка не е реалната продажна цена на имотите, а в преобладаващия брой случаи последната е в пъти по-висока- т.е. няма реално изложени обстоятелства, сочещи на релевантната по закон неравностойност на престациите на страните по сделката, а едно изцяло произволно предположение, което изглежда и абсурдно, доколкото е диаметрално противоположно на логиката, следвана от него при обосноваване на относителната недействителност по смисъла на чл.216,ал.1,т.2 от ДОПК за сделката от 03.06.13г., при която, ако вярваше, че продажната цена е в пъти по-висока от данъчната оценка, не би могъл да обоснове значително несъответствие от фактите относно техните две стойности, които са пряко сравнявани.

Извън горното, с приетото в с.з. от 10.03.20г. заключение на в.л.Х. /виж същото на л.346-л.352/ се установи, че към датата на тази сделка имотът, неин предмет, е имал пазарна стойност от 31 481лв., при което съдът не намира разликата между даденото и полученото в размер на 26 297.85лв., което е и реално изплатено, както купувачът по сделката установи /виж доказателствата на л.293-л.305/, да е значителна по смисъла на чл.216,ал.1,т.2 от ДОПК.

При този извод на съда, няма голяма практическа стойност обсъждането на повдигнатото от продавача по сделката при приемане на заключението негово оспорване, тъй като счита, че вещото лице необосновано с оглед отговорите, дадени в с.з., е приело средна пазарна стойност от 455.20евро/кв.м. по метода на пазарните аналози, за да стигне до предложената крайна пазарна стойност /виж протокола в частта на л.357гръб-л.358гръб/, но доколкото е повдигнато, съдът трябва да му даде отговор и го намира основателно, при следните съображения:

Пазарната стойност на имота, предмет на тази сделка, е достигната от в.л.Х. след използване на два метода- сравнителен и вещен, първият от които е с теглови коефициент 0.9, а вторият- от 0.1, поради което първият основно определя и крайната пазарна цена /виж заключението в частта на таблицата на л.352/.

По сравнителния метод, имотът е оценен на 16 556евро, при средна стойност от 455.20евро/кв.м., формирана като средно аритметично от цените на кв.м. площ, при използвани пазарни аналози от 20 броя реални продажби, извършени в рамките на същата календарна година, на обекти, находящи се в същата сграда, в която е и оценявания обект, на различни жилищни етажи от втори до седми или девети, с различна площ в границите от 36.37кв.м. до 105.60кв.м., с една степен на завършеност, продавани все от инвеститора, независимо от голямата разлика в цената на кв.м. за различните обекти, варираща в границите от 150-200евро/кв.м.

Само една от 20- те сделки, използвани като пазарни сравнителни анолози, е както процесната за самостоятелен обект с площ от 36.37кв.м. /виж т.20 на л.350, като процесният е по т.14 на л.349/, при което средната цена, формирана от данните за продажбите на тези два обекта, е такава от 388.74евро/кв.м. /369.70+407.79/:2/.

Обобщаването на данните от всички останали аналози, при групирането им съобразно площта, като етажността очевидно не влияе съществено върху цената, както и вещото лице е дало отговор и съдът го споделя, съдейки от това, че цената на кв.м. за трите обекта по т.4, т.6 и т.12, които са и еднакви по площ-70.11кв.м., и на един и същи етаж-7-ми, варира от 370.85евро/кв.м. до 513.48кв.м., а същевременно обектът по т.9, който е на втори етаж, и се различава незначително по площ -71.66кв.м., е с цена от 376.78евро/кв.м., почти еднаква с тази за обекта под №6, която е от 377.98евро/кв.м., сочи, че всъщност средната цена за кв.м., за всяка от групите продадени обекти с различна площ, значително се различава от средната цена на кв.м. за обектите с площ от 36.37кв.м., и конкретно:

при три обекта с площ 63.33кв.м. / по т.3, т.7 и т.18/, при цени от съответно 394.75евро/кв.м., 536.86евро/кв.м. и 548.99евро/кв.м., средната цена за тази група е 493.53евро/кв.м.;

при три обекта с площ 69.78кв.м. /по т.5, т.11 и т.17/, при цени от съответно 495.12евро/кв.м., 487.96евро/кв.м. и 512.90евро/кв.м., средната цена за тази група е 498.66евро/кв.м.;

при три обекта с площ 70.11кв.м. /по т.4, т.6 и т.12/, при цени от съответно 513.48евро/кв.м., 377.98евро/кв.м. и 370.85евро/кв.м., средната цена за тази група е 420.77евро/кв.м.;

при три обекта с цена 71.66кв.м. /по т.8, т.9 и т.16/, при цени от съответно 465.16евро/кв.м., 376.78евро/кв.м. и 451.81евро/кв.м., средната цена за тази група е 431.25евро/кв.м.;

при пет обекта с площ от 58.59кв.м., 70.05кв.м., 87.36кв.м., 90.83кв.м., 105.60кв.м. /по т.13, т.15, т.1, т.19 и т.2/, всеки един от които няма друг аналог по площ, при цени от съответно 375.24евро/кв.м., 489.03евро/кв.м., 503.66евро/кв.м., 546.59евро/кв.м. и 506.63евро/кв.м., средната цена за тази група е 484.23евро/кв.м.

Извършеното от съда чрез прости изчислителни действие сравнение показа, че обособяването на сравнимите обекти по групи, съобразно площта им, сочи на тенденция, при която сравними по средна цена на кв.м. площ са обектите от:

двете групи с площ от около 70кв.м., за които средната цена на кв.м. варира в малките граници от около 10-12евро/кв.м.;

двете групи с площ между 60кв.м. и 70кв.м. и групата на обектите с площ, които нямат аналози, за които средната цена на кв.м. варира в малките граници от около 14евро/кв.м.,

докато средната цена от 388.74евро/кв.м. за двата обекта с площ от 36.37кв.м. се различава значително от средните цени във всички останали групи аналози /в границите от около 32 до 100евро/кв.м., което ги прави несравними с тях.

Затова счете, че пазарната стойност на продаваемия имот следва да се формира при използване на средна цена по сравнителния метод от 388.74евро/кв.м., при която, след закръглянето, както е сторило и в.л. Х., цената по този метод ще стане 14139евро, при теглови коефициент 12 725евро, а общо, като цената по вещния метод не търпи промяна- 13921евро с левова равностойност 27 227лв., която е почти равна на продажната цена от 26 297.85лв. по тази сделка.

Ето защо съдът счете, че в даденото и полученото по сделката от 09.12.14г. липсва несъответствие, а още по-малко, то да е значително, както се изисква от чл.216,ал.1,т.2 от ДОПК, при което не е изпълнен състава на цитираната норма и искът за прогласяване относителна недействителност на сделката от 09.12.14г., на това основание, следва да се отхвърли като неоснователен.

4. По отношение на единствения друг релевантен за основателността на исковете по чл.216,ал.1,т.4 от ДОПК факт, извън вече намерените за установени такива по т.2 от това решение, общи за предявените по делото 4 иска, съдът намери, че никоя от двете атакувани сделки не е сключена с намерение да се увреди публичния взискател, воден от следните съображения:

В практиката по приложение на чл.216,ал.1,т.4 от ДОПК съдилищата са стигнали до разбирането, че: намерението на длъжника за увреждане на публичния взискател не се презюмира от закона, а е релевантен за иска факт, който стои в доказателствена тежест на ищеца /Реш.№436/22.12.11г. по гр.д. №308/11г. на ВКС, ІІІг.о./, а доколкото естеството на този релевантен факт, съставляващ мисъл, желание да се направи нещо във вреда на кредитора, е такова, че той няма самостоятелна изява, за наличието му се извършва преценка във всеки конкретен случай, обичайно чрез  косвено доказване, като въз основа на определени установени фактически обстоятелства, взети предвид в тяхната съвкупност, се обосновава извода за наличието му /Реш. №27/28.02.13г. по т.д. №410/12г. на ВКС, ІІт.о, Реш. №139/06.08.18г. по гр.д. №2508/17г. на ВКС, ІVг.о, Реш.№189/17.01.18г. по т.д. №2646/16г. на ВКС, ІІт.о/; фактическият състав на цитираната разпоредба не изисква и лицето, с което длъжникът е договарял да има такова намерение / Реш.№69/22.06.12г. по т.д. №534/11г. на ВКС, І т.о./.

Ищецът е навел като обстоятелства обосноваващи изискуемото по чл.216,ал.1,т.4 от ДОПК намерение на длъжника за увреждане, както някои общо относими към двете сделки факти, така и други, които са относими само към сделката от 09.12.14г. Ответното дружество *** ЕООД също е организирало защитата си с изтъкване на обстоятелства, общовалидни и за двете атакувани сделки, поради което, както и защото единствено намерението на длъжника е в случая релевантен факт, а той е продавач и по двете атакувани сделки, съдът ще обсъжда фактите, изтъквани от страните като водещи до извод за наличие, респективно- за липса на намерение у длъжника за увреждане на публичния взискател при извършване на двете процесни за спора сделки, атакувани и на това правно основание, едновременно.

По отношение на сделката от 03.06.13г. ищецът се е позовал на обстоятелството, че е извършена непосредствено след влизане на РА на 26.04.13г. в сила, който довод съдът не може да зачете, доколкото, както вече се каза по - горе, ищецът не доказа в производството на коя дата издаденият на 29.08.11г. РА е влязъл в сила.

Отделно от горното, времето на извършване на сделките, като следващо момента на установяване на публичните задължения на длъжника или на датата на връчване на заповедта за ревизия, при която с РА са установени публични задължения на длъжника, са обективни предпоставки от хипотезата на чл.216,ал.1 от ДОПК, изискуеми се за основателността на всеки от исковете по т.1 до т.6 на цитираната разпоредба, наличието на които вече беше обсъдено от съда по р.ІІ, т.2 от това решение.

Другите обстоятелства, на които ищецът е основал намерението у длъжника за увреждане на Държавата с извършване на двете разпоредителни сделки са, че макар още към 01.01.12г. всички публични задължения на *** да били обезпечени с издадено постановление за налагане на запор и да бил наложен запор върху пет броя машини и съоръжения за обработка на стъкло, проведените три публични продани не се осъществили. След като вещите били възложени на публичния взискател, той не упражнил правото си, а при последващата нова тръжна процедура също не били налице кандидати, тъй че се породила необходимост от предприемане на други действия по принудително изпълнение и тогава ищецът извършил проверка в информационните масиви и установил, че длъжникът му се е разпоредил с недвижимите имоти, предмет на двата атакувани договора, което, при описаната ситуация- при липса на достатъчно имущество на длъжника, годно да послужи за обезпечение на просрочените му публични задължения, установявани и събирани по реда от НАП, както и предвид изключително ниските цени, на които имотите били продадени, сочело на намерението на длъжника да увреди публичния взискател.

Значителното несъответствие на престациите е елемент от фактическия състав на чл.216,ал.1,т.2 от ДОПК, по който съдът вече се произнесе в р.ІІ, т.3 от това решение, поради което няма да го коментира отново самостоятелно и ще съсредоточи коментара си върху единственото друго относимо към спора твърдение на ищеца- годни и достатъчни ли са били допуснатите обезпечения на публичните задължения на длъжника да послужат за удовлетворяване на вземанията на публичния взискател към датите на двете разпоредителни сделки или не, още повече, че липсата на изискуемото от закона намерение за увреждане при сключване на сделките е изведена от ответниците също от наличието на описаното от ищеца като допуснато обезпечение, както и от твърденията за наличие на други предприети в хода на производството по изп.дело №10/10г. на публичния изпълнител принудителни действия, довели до събиране на значителни суми – 183 549.00лв. от „Буена виста“ ЕООД и 99 983.42лв. от „Ай ейч ем“ ООД и погасяване на задължения в значителен размер, за които ищецът мълчи, а вместо това твърди, че непогасените такива задължения на длъжника към датите на сделките са в размери, при които имуществото му е недостатъчно да го удовлетвори, установяването на които твърдения, като ползващи ответниците, съдът е поставил в тяхна тежест.

Отговорът на горните спорни между страните фактически въпроси остава и решаващ за обосновката на наличие или липса на намерение за увреждане, тъй като изисква един по-задълбочен и сложен анализ, разбира се, в съвкупност с останалите относими към търсеното установяване факти, доколкото другите наведени от ответниците твърдения, на които е основана тезата им за липсата на намерение за увреждане, са категорично доказани в производството и конкретно:

Твърдението на отв.“Ямез“ ООД, че продадените му имоти са били обременени с ипотека, вписана още 2008г., далеч преди 2011г., когато са установени публични задължения с издадения на 29.08.11г. РА, и незаличена и към датата на воденото по делото производство, е установено с представения н.а. за договорна ипотека /л.230-л.233/, която, видно от представените обявления за публична продан на имотите, предмет на сделката от 03.06.13г., е била новирана през 2018г. /виж обявлението на л.240-л.241, в частта относно вещните тежести върху продаваемите имоти/;

Твърдението на отв.Ч., че към датата на издаване на РА от 2011г., *** още не е било собственик на имота, който му е продало с атакуваната сделка от 09.12.14г., а същевременно е имало вземане по договор от 2009г. към дружеството, което е прехвърлило имота нему, е установено с представените от самия ищец два броя нотариални актове от 09.12.14г., видно от които имотът, продаден на отв.Ч., е бил придобит от *** в същия ден, в който е извършено и разпореждането с него, като задължението му за плащане на уговорената продажна цена е било прихваното с негово вземане към продавача на същата стойност, произтичащо от сключен между тях договор за поръчка от 2009г. /виж двата н.а. на л.84-л.86 и л.87-л.88/;

Пак в самия нотариален акт за процесната сделка от 09.12.14г. се съдържат и данните, щото плащането на продажната цена от купувача е извършено по сметка на едно трето лице, различно от продавача по сделката- „***“ ООД, в качеството му на изпълнител по договор за възлагане на поръчка от 09.12.14г., с предмет- събиране на вземането на тази цена, за което са и събраните доказателства относно плащането /виж л.л.301/, което обстоятелство се изтъква с писмените бележки на ищеца като обосноваващо намерение за увреждане, ведно с това, че посоченото дружество било свързано лице с *** ЕООД- ** на двете дружества били баща и дъщеря, който последен факт съдът няма да обсъжда, тъй като е за пръв път наведен в писмената защита и за него не са събирани доказателства в хода на процеса. 

И така, връщайки се върху основните по този пункт спорни факти какви непогасени задължения е имал длъжникът към датите на всяка от двете атакувани на основание чл.216,ал.1,т.4 от ДОПК сделки, какви обезпечения е имал публичният взискател във връзка с тях, били ли са те годни да послужат за удовлетворяване на кредитора и достатъчно ли е било имуществото на длъжника, за да бъдат удовлетворени тези публични задължения, тъй че да се изключи или обоснове намерение за увреждане с двете извършени от него продажби на недвижими имоти, съдът намери за установено от фактическа страна, че :

Ищецът е доказал във връзка с наложеното обезпечение фактите на неговото постановяване и на връчване на запорното съобщение на длъжника на датата на постановяването му- 13.06.11г., която дата следва по време първата атакувана сделка от 03.06.11г. и предхожда датата на втората атакувана сделка от 09.12.14г. /виж постановлението на л.89 и разписката му на гърба, а пълномощното на Я. С., която го е получила за ***- на л.12, също и на л.15/. От постановлението за налагане на обезпечителни мерки е видно, че при налагане на запора вещите, негов предмет, са били с балансова стойност от общо 126 300лв. и са такива с дати на производство 2009г. и 2010г., като последното е в подкрепа на изтъкнатото от пълномощника на „***“ ЕООД и „Ямез“ ООД в пледоарията по същество, че обезпечението е било такова върху нови и модерни към датата на запора машини.

Ищецът не е доказал твърдението си, че запорираните с постановлението от 13.06.11г. вещи са били негодни да послужат за удовлетворяване на публичните му вземания към *** ЕООД, тъй като били непродаваеми на извършените три и повече публични продажби, доколкото от представените от него писмени доказателства, които биха могли да се свържат с тези негови твърдения, личи единствено, че : На 14.11.16г., от публичния изпълнител при ТД на НАП- ** до Централния регистър на особените залози- *** е изготвено съобщение за наложения по реда на ДОПК върху петте движими вещи, описани с постановлението от 13.06.11г., запор, изпратено на 15.11.16г. и получено от адресата на 16.11.16г. /виж съобщението на л.91 и обратната разписка на л.92/; В централния регистър на особените залози са налични четири първоначални вписвания по договор за залог- с №№2010112501813, 2011011800819, 2011053001269 и 2011053001309, като вписаните права са все в полза на ОББ АД и именно по тези залози са вписани и различни пристъпвания към изпълнение - от 10.04.14г., 17.04.14г., 04.07.14г., и 06.10.14г. /виж разпечатката от извлечението от ЦРОЗ на л.93-л.94/, но от извлечението от ЦРОЗ не личи какви са вещите, предмет на договора за особен залог и дали са същите, които са предмет и на запора, наложен от публичния изпълнител, както и какъв е резултата от вписаното пристъпване към изпълнение, за което липсва вписано изоставяне на изпълнението.

Същевременно, с писмено доказателство, представено от самия ищец, е установено твърдението на ответниците, че макар да е предприел налагане на обезпечителни мерки по отношение вещи на дружеството, които са били към датата на постановяване на запора им на значителна стойност, публичният изпълнител е бездействал и не е предприел други действия, които биха могли да доведат до  осребряване на запорираното имущество на длъжника и до погасяване по този начин на задълженията му, доколкото окончателна оценка на запорираните вещи е била определена от публичния изпълнител едва с Разпореждане от 26.10.16г., като за целта е възприето заключението от 22.10.15г. на в.л. Н. - лицензиран оценител на машини по изп.дело №10/10г., който е оценил запорираните вещи към датата на оценката на стойност от общо 115 200лв. /виж разпореждането на л.90/, а с т.3, изр.последно от заключение вх.№13739/01.06.20г. на в.л. Г. е установено, че и към 27.03.20г. няма извършена публична продан на запорираните с постановлението от 13.06.11г. движими вещи /виж л.382, т.3/.

По-сложен е отговора на въпросите какъв е бил размера на непогасените публични вземания на ***, релевантни за предявените искове, към датите на двете атакувани продажби и дали те са били надлежно обезпечени с наложения с постановлението от 13.06.11г. запор на машини и с други предприети действия по изпълнителното дело, довели до постъпления и погашения на задължения по изп.дело №10/10г., като тази трудност най-общо произтича от вече изтъкнатите в т.2.2 от това решение обстоятелства, че предмет на принудително изпълнение по ДОПК са и задължения, които не са установени по смисъла на чл.216,ал.1 от ДОПК.

Именно поради горното, изводите, че:

запорираните машини на обща балансова  стойност от 126 300лв. към датата на запора 13.06.11г. не са били достатъчни да обезпечат надлежно публичните задължения на *** ЕООД, които, съгласно постановлението за налагане на обезпечителни мерки са били към датата на налагане на запора в размер на 286 958.85лв.- т.е. надхвърляли са повече от два пъти стойността на запорираните активи, който факт ще остане такъв и без оглед тяхната продаваемост или непродаваемост на описаните като извършени от ищеца и несъстояли се публични продани, както и без оглед посоченото от него, че сам се е отказал от правата си, когато след такава продан вещите са му били възложени като взискател

запорираните машини на обща балансова  стойност от 126 300лв. към датата на запора 13.06.11г. са били достатъчни да обезпечат надлежно публичните задължения на *** ЕООД по издадения РА от 29.08.11г., тъй като те са на обща стойност 86 309.57лв., която е около един път и половина по - ниска от стойността на запорираните активи на длъжника,

са неправилни, а се изисква конкретно сравнение и анализ, за да се даде отговор на спорните в тази връзка фактически твърдения на страните, а оттам- и да се използват тези отговори за обосноваване наличието или липсата на намерение у длъжника да увреди публичния взискател с атакуваните две сделки по разпореждане с имущество.    

Както съдът посочи вече в обобщението по т.2.2. от това решение, като релевантни за изхода на този спор ще се вземат предвид единствено публичните задължения на ***, установени с РА от 29.08.11г., а както личи от сравнението относно данъчните задължения, попадащи в обхвата на ревизията- корпоративен данък /КД/ и данък по чл.194, 195 и 204 от ЗКПО за периода 22.05.07г.-31.12.2009г. и данък добавена стойност /ДДС/ за периода 08.10.07г.-31.12.10г. /виж на л.16/ и частта на РА, с която при извършване на ревизията са установени публични задължения- данъци за внасяне от *** ЕООД, не е налице пълно покритие, като установените с РА публични задължения на ***  са конкретно за внасяне на корпоративен данък и лихви, включително за авансови вноски, за 2007г., 2008г. и 2009г., и за ДДС и/или лихви за данъчни периоди: декември 2007г.; януари, март, октомври, ноември и декември 2008г.; януари, март и април 2009г.; август, ноември и декември 2010г.

За задълженията за ДДС за всички останали данъчни периоди, попадащи в обхвата на ревизията, съгласно подадените от задълженото лице за тях СД, макар да са били в обхвата на ревизията и/ или да са били предмет на предприето принудително изпълнение по изп.дело №10/10г., поради настъпилата тяхна изискуемост, не са установени публични задължения на длъжника с издадения РА от 29.08.11г. -установеният ДДС за внасяне 0.00лв. /виж л.22-л.23, р.І-Установявам:/.

Тъй като и в постановлението за налагане на обезпечителни мерки обезпечените публични задължения са описани чрез номерата на декларациите, подадени от задълженото лице, които ги генерират, и в изготвените от в.л. Г. две заключения, с които се изследват въпросите за постъпления на суми и погашения на публични задължения на *** по изп.дело №10/10г. е следван същия подход- чрез описаване номера на документа, от който произтича задължението, за да се отговори дали релевантните за изхода на спора установени с РА публични задължения на *** са били надлежно обезпечени с наложения на 13.06.11г. запор и били ли са погасени или не към, съответно в какъв размер са били към датите на двете атакувани в производството от ищеца сделки, не е достатъчно да се знаят годините и данъчните периоди, за които са установени задължения с РА, описани в предходния абзац, а следва да се знаят номерата на подаваните от задълженото лице във връзка със съответните задължения декларации. Данните за тях се съдържат в ревизионния доклад, въз основа който е издаден РА /виж частите от л.25 до л.75/, и от тях личи, че установените за внасяне с РА от 29.08.11г. публични задължения на *** са такива по следните подадени от него декларации:

По ЗКПО: за 2007г.- ГДД №160А2090/28.03.08г. /виж л.70/; за 2008г.- ГДД №**********/31.03.09г. /виж л.71/; за 2009г.- ГДД №**********/31.03.10г. /виж л.73;

По ЗДДС :  за данъчен период декември 2007г.- СД №1600-1043824/14.01.08г. /виж л.43/; за данъчен период януари 2008г.- СД №1600-1056266/13.02.08г. /виж л.45/; за данъчен период март 2008г.- СД №1600-1080728/11.04.08г. /виж л.46/; за данъчен период октомври 2008г.- СД №1600-1189650/14.11.08г. /виж л.51/; за данъчен период ноември 2008г.- СД №1600-1196278/10.12.08г. /виж л.53/; за данъчен период декември 2008г.-СД №1600-1220947/14.01.09г. /виж л.53/; за данъчен период януари 2009г.- СД №1600-1235720/13.02.09г. /виж л.55/; за данъчен период март 2009г.-СД №1600-1263050/10.04.09г. /виж л.58/; за данъчен период април 2009г.- СД №1600-1287242/14.05.09г. /виж л.60/; за данъчен период август 2010г.- СД №1600-1576763/14.09.10г. /виж л.67/; за данъчен период ноември 2010г.- СД №1600-1633726/14.12.10г. /виж л.69 и за данъчен период декември 2010г.- СД №1600-1652274/14.01.11г. /виж л.69/.

Сега вече търсените сравнения и отговори са възможни, като:

Предвид описаното в Постановлението от 13.06.11г. за налагане на обезпечителни мерки, че то касае изискуеми публични задължения на ***, декларирани с ГДД /ЗКПО/ **********/2010г.; СД-ЗДДС №16001576763/14.09.10г.; СД-ЗДДС №16001663726/14.12.10г.; СД-ЗДДС №16001652274/14.01.11г.;  СД-ЗДДС №16001710315/14.04.11г.;  СД-ЗДДС №16001726131/2011г.;  Декларации №№160021016792970/31.05.10г., 160021017328798/30.06.10г., 160021017870450/30.07.10г., 160021018391370/31.08.10г., 16001576763/14.09.10г., 160021018891111/30.09.10г., 160021019423430/29.10.10г., 160021019986237/01.12.10г., 160021020543936/30.12.10г., 160021000274164/31.01.11г., 160021100803642/28.02.11г., 160021101475662/31.03.11г., 160021102279820/29.04.11г., 160021102997618/31.05.11г., може веднага да се каже, че :

            Не всички установени с РА публични задължения на *** са били обезпечени с наложените на 13.06.11г. обезпечителни мерки, а само тези за корпоративен данък за 2009г. и за ДДС за данъчни периоди август, ноември и декември на 2010г.;

            Като се има предвид размера на обезпечените установени с РА задължения от общо 27 710.05лв., от които : главници общо 15 315.86лв., като от тях: 2000лв. корпоративен данък за внасяне за 2009г. /виж л.23, т.64/ и 13 315.86лв.- ДДС за внасяне за данъчен период декември 2010г. /виж л.22гръб, т.57/; лихви общо 12 394.64лв., като от тях: 42.88лв., 291.92лв. и 52.38лв.- лихви върху вземането за корпоративен данък за 2009г. /виж л.23, т.65, т.66 и т.67/; 4656.40лв.- лихва върху изплатен със забава изискуем ДДС за данъчен период август 2010г., за който с РА не е установено задължение /виж съответно л.22гръб, т.52 и т.51/; 272.98лв.- лихва върху изплатен със забава изискуем ДДС за данъчен период ноември 2010г., за който с РА не е установено задължение /виж съответно л.22гръб, т.56 и т.55/; 7077.08лв.- лихва върху задължението за ДДС за данъчен период декември 2010г. /виж л.23, т.58/ и балансовата стойност на запорираните с наложеното обезпечение вещи от 126 300лв., посочена в Постановлението от 13.06.11г., може да се смята, че установените с РА задължения, включени в обсега на наложените обезпечения, са около пет пъти и половина по –ниски по стойност от стойността на вещите, запорирани от публичния издпълнител, тъй че да се предотврати евентуално затруднение при събиране на изискуемите към 13.06.11г. публични задължения, предмет на постановлението за налагане на обезпечителни мерки.

Що се касае до въпроса погасени ли са установените с РА публични задължения на *** към датите на всяка от двете атакувани сделки, с приетите по делото заключения на в.л. Г. /виж л.381-л.399 и л.503-л.508/, се установи, че за задълженията на ***, установени с РА от 29.08.11г., до датите на двете атакувани от публичния изпълнител сделки няма извършвани погашения, въпреки значителните постъпления на суми по изп.дело №10/10г., като:

            Освен наложения с постановлението от 13.06.11г. запор върху движими вещи на длъжника, посочен от ищеца с исковата молба, по изп.дело №10/10г. са били предприети още и запори върху банкови сметки на длъжника и запор от 25.05.11г. върху вземания от третите лица „Буена виста“ ЕООД и „Ай ейч ем“ ООД, както ответниците твърдят /виж в заключението т.3 на л.382 и постановлението на л.247 по отношение запора върху вземания от „Буена виста“ ЕООД/;

            Само въз основа наложените запори върху вземанията на длъжника от третите лица „Буена виста“ ЕООД и „Ай ейч ем“ ООД, по изп.дело №10/10г. са постъпили и са усвоени за погашения на публични задължения на *** ЕООД суми от съответно 183 549лв. от „Буена виста“ ЕООД и от 99 983.42лв. от „Ай ейч ем“ ООД /виж т.4 на л.382/. Тези постъпления обаче са такива по платежни документи съответно от 27.06.11г. и от 17.02.11г. и постъпленията от тях са разпределени съответно на 01.07.11г. и на 21.02.11г.- и в двата случая преди издаване на РА на 29.08.11г. и преди постановяване на разпореждането на публичния изпълнител от 05.06.13г. за присъединяване на задълженията, установени с РА, като титули, подлежащи на принудително изпълнение по изп.дело №10/10г., за които погашения от тях не са извършвани за времето след това присъединяване, което е след първата атакувана сделка, и до датата на втората атакувана сделка, защото постъпленията са междувременно изчерпени с извършените на 01.07.11г. и 21.02.11г. разпределения /виж: на л.382- т.4 от заключението; разпорежданията за разпределение от 01.07.11г. на л.450-л.451 и тези от 21.02.11г. съответно на л.456, л.457 и л.458; разпореждането за присъединяване от 05.06.13г. на л.515-л.516/;

            А иначе, с постъпленията от „Буена виста“ ЕООД и „Ай ейч ем“ ООД са погасени и публични задължения на *** за ДДС по СД за данъчни периоди, които попадат в обхвата на ревизията, приключила с РА от 29.08.11г., но не защото са установени с този РА, а въз основа настъпилата тяхна изискуемост по смисъла на ДОПК, и извършените с тях погашения са съобразени при издаване на РА, както ясно личи от прочита на ревизионния доклад, защото, именно след като са били зачетени заедно с други постъпления, за някои данъчни периоди в обхвата на ревизията се е стигнало до установяване за липса на задължения за внос на ДДС или те са установени с РА за внос в размер, съставляващ разликата между декларирания от данъчно задълженото лице ДДС за внасяне със съответната СД и сумите, с които е извършено частично погашение на декларираното за внос;

            Казаното по-горе касае конкретно :

            Погашенията с постъплението от „Буена виста“ ЕООД на задължения за ДДС /главници/ по СД за данъчни периоди август, ноември и декември 2010г., от съответно 39 199.84лв., 4 969.70лв. и 134 850.88лв., съгласно СД №№1600-1576763/14.09.10г., СД №1600-1633726/13.12.10г. и СД №1600-1652274, вследствие което, с РА от 29.08.11г., за данъчни периоди август и ноември 2010г. е установен данък за внасяне 0.00лв., а за данъчен период декември 2010г. ДДС за внос в размер на 13 315.86лв., както и лихви за всеки от тези три периода от съответно 4656.40лв., 272.98лв., 7077.08лв. /виж съответно : в заключението- т.56, т.59 и т.60 от Приложение №1 на л.505гръб; в ревизионния доклад- данните за описаните три данъчни периода на л.67-л.68, л.69-л.70; в РА- в частта за установените задължения, т.51, т.52, т.55-т.58; разпореждането за разпределение на 450-л.451, представено и от ответниците на л.248-л.250/;

            Погашенията с постъплението от „Ай ейч ем“ ООД на задължения за ДДС /главници/ по СД за данъчни периоди юли и август 2010г., от съответно 59 062.98лв. и 21 706.93лв., съгласно СД №1600-1556266/13.08.10г. и №1600-1576763/14.09.10г., извършени с разпореждания за разределение №№41 и 43 от 21.02.11г., като с РА от 29.08.11г. и за двата посочени данъчни периода е установен данък за внасяне 0.00лв., и само за данъчен период август 2010г., както вече се каза по-горе, са установени за внос само лихви в размер на 4656.40лв., но за разлика от погашенията, извършени със сумите, постъпили по запора на вземания от Буена виста ЕООД, като в РД погашението със сумата от 59 062.98лв. е намерило отражение, докато това за сумата от 21 706.93лв., по неизяснени в производството причини, макар разпределението за него да предхожда датата на съставяне на РД-29.07.11г., не е отразено като постъпление, за да се стигне до описания вече с РА резултат относно установените за внос задължения за тези два данъчни периода /виж съответно : в заключението- т.40 и т.44 от Приложение №1 на л.505лице; в ревизионния доклад- данните за описаните два данъчни периода на л.67-л.68; в РА- в частта за установените задължения- т.49-т.52; разпорежданията за разпределение на 456гръб, абзац последен и л.458, които са представени и с общия отговор на ответниците „***“ ЕООД и „Ямез“ООД на л.242 и л.245-л.246- /;

            Погашенията с постъплението от „Ай ейч ем“ ООД на задължения за лихви в размер на общо 16 965.13лв., върху задължения за ДДС за данъчни периоди септември 2009г., януари, април, юни и юли 2010г., за които са подадени СД №№1600-1375576, 1600-1442719, 1600-1502287 и 1600-1539396 /виж съответно: в заключението –т.41 на л.505лице; разпореждането за разпределение от 21.02.11г. на л.457, представено и от ответниците *** и Ямез на л.243-л.244/, като сравнението на данните в извършеното разпределение по отношение сумите, взети в погашение на лихва за всеки един от описаните пет данъчни периоди- съответно 386.71лв., 7567.99лв., 1390.49лв., 2178.54лв. и 5441.40лв., с данните относно лихвата, съставляваща размер на задължението, съгласно издадения на 29.08.11г. РА  - съответно 2937.41лв., 7567.99лв., 1078.42лв., 1253.04лв. и 1544.05лв., сочи, че за периодите април и юли 2010г. в погашението за лихви с разпределението са взети суми в по-висок размер от онези, които съставляват размер на задължението за лихви по РА и са зачетени като внесени, тъй че при постановяване на РА задължението за внос на лихва за същите периоди да е равно на 0.00лв. /виж от РА т.т.36, 41,45, 48 и 50/, но доколкото с РД за съответните периоди липсват подробни данни относно начина на формиране на начислените върху забавените вноски за ДДС лихви, които са внесени, и датите или източниците на техния внос, съдът не е в състояние да коментира по-подробно тези разлики, а може само да изтъкне това очевидно несъответствие.

Описаните дотук погашения на задължения за ДДС и лихви върху ДДС по СД по ЗДДС са и всички включени в обхвата на ревизията СД по които са извършвани погашения по изп.дело №10/10г. на публичния изпълнител, в периодите от образуване на изпълнителното дело и до датите на двете атакувани сделки, като останалите погашения са за суми в по-малки единични размери и не са намерили отражение в текстовата част на заключението по т.4 на л.382, но са описани в двете приложения към второто заключение, подредени на л.504-л.508 от делото, които, взети предвид ведно с разпорежданията за разпределение на суми, които ги касаят /всички разпореждания за разпределение са приложени на л.425-л.433, л.436-482/, и с данните от ревизионния доклад за всеки от данъчните периоди, които вече се посочиха, ясно сочат, че извършените погашения не касаят задължения за ДДС и лихви, които са установени с издадения РА.

Останалите описани с двете приложения към второто заключение на в.л. Г. погашения не се коментират от съда, защото са такива за задължения по декларации обр.6 от 2010г. и СД №1600-1710315/14.04.11г., за които *** ЕООД е нямал установени задължения към датите на никоя от двете атакувани продажби, както вече се прие по т.2.2 от това решение.

Извън зачетените погашения, които са извършени в описаните вече два периода, изследвани от в.л. Г., по отношение на задължението за ДДС по СД №1600-1375576 за данъчен период септември 2009г., за който с РА не са установени задължения за внос, се установи, че преди издаване на РА, с разпореждане от 21.01.10г. на публичния изпълнител, въз основа на акт за прихващане и връщане /АПВ/ от 08.01.10г., е извършено и разпределение на сумата от 21 153.85лв., съставляваща част от главницата по описаната СД /виж л.483/, което е отразено и зачетено с РД /виж л.62/.

Същевременно се установи, че :

За времето от 18.01.10г., когато е образувано изп. дело №10/10г. на публичния изпълнител, до датите на двете атакувани сделки, както ответниците твърдят, по делото са постъпили значителни суми и конкретно: 559 648.91лв. до 03.06.13г. и 561 548.91лв. до 09.12.14г., докато публичните задължения на *** ЕООД по същото изпълнително дело, които са били предмет на принудително изпълнение към всяка от двете посочени дати, а не релевантните такива, установени с РА от 29.08.11г., са били съответно: 152 376.89лв. към 03.06.13г. и 280 853.49лв. към 09.12.14г. и остатъкът, съставляващ разлика между сумите на постъпленията и тези на публичните задължения няма данни да е бил разпределен от публичния изпълнител /виж заключението на л.503гръб и приложения №№1 и 2 на л.504-л.506 и л.507-л.508/;

С Разпореждане от 05.12.19г. на публичния изпълнител, производството по принудително изпълнение по изп.дело №10/10г. е частично прекратено по отношение на някои от публичните задължения на *** ЕООД, установени с РА от 29.08.11г., поради изтичане на предвидената от ДОПК абсолютна давност /виж разпореждането за частично прекратяване на л.434-л.435/, конкретно, за установените с РА задължения за внос на ДДС и лихви за данъчни периоди декември 2007г. /виж: в разпореждането- т.7 и т.1 съответно за главница и лихва; в РА-т.3 и т.4/, януари 2008г. /виж: в разпореждането- т.11 и т.6 съответно за главница и лихва; в РА –т.5 и т.6/, март 2008г. /виж: в разпореждането- т.12 и т.13 съответно за главница и лихва; в РА-т.8 и т.9/, октомври 2008г. /виж: в разпореждането- т.2 и т.10 съответно за главница и лихва; в РА-т.17 и т.18/ и ноември 2008г. /виж: в разпореждането- т.3 и т.5 съответно за главница и лихва; в РА-т.19 и т.20/ и за задължението за лихви за данъчен период декември 2008г., като към датата на постановяване на разпореждането задължението за главницата за същия период, съгласно данните, изходящи от самия ищец, включени в тази справка, е било вече погасено / виж: в разпореждането- т.4; в РА -т.22/.

Този установен факт, на който е акцентирал пълномощникът на „***“ ЕООД и на „Ямез“ ООД чрез въпроси, отправени към в.л. Г. в с.з. от 03.11.20г., преценен през призмата на търсения отговор кои установени с РА публични задължения на *** ЕООД са били погасени към датите на двете атакувани продажби, сочи, макар и индиректно, че описаните публични задължения, за които производството по принудително изпълнение е било прекратено, очевидно не са били събрани/изпълнени до датата на разпореждането- т.е. не са били погасени и към датите на двете атакувани сделки, до какъвто извод съдът стигна въз основа данните, съдържащи се в заключението на в.л. Г., а що се касае до установеното с РА задължение за внос на ДДС в размер на 4524.83лв. за данъчен период декември 2008г., за който е подадена СД №1600-1220947/14.01.09г. /виж т.21 от РА и л.РД на л.53-л.55/, че вероятно е било погасено в рамките на времето от 09.12.14г., до която крайна дата е изготвено заключението на в.л. Г., и 05.12.19г., когато е постановено разпореждането за частично прекратяване на производството по принудително изпълнение, но не и по време преди сделките да бъдат извършени, тъй като за неговото погасяване в изследвания от в.л. Г. период липсват данни.

Горните установени факти се намират от съда за достатъчни за направата на извода, че при сключване на двете атакувани сделки не може да се счита, щото задълженото лице е действало с намерение и съзнание за увреждане на публичния взискател, защото :

Към датата на първата сделка от 03.06.13г. задълженията на *** ЕООД, установени с РА от 29.08.11г., още не са били присъединени за събиране като самостоятелен титул по образуваното през 2010г. изпълнително дело №10/10г. за принудително изпълнение на станали изискуеми и неизпълнени негови публични задължения, които са в случая ирелевантни за приложение на хипотезата на чл.216,ал.1,т.4 от ДОПК;

За погасяване на задълженията на *** ЕООД за ДДС, възникнали съгласно подадените от дружеството СД за съответните данъчни периоди, включени в обхвата на ревизията, които са станали вече изискуеми към март 2011г., когато на ** на дружеството е връчена заповедта за възлагане на ревизията, приключила с РА от 29.08.11г., и преди, и след тази дата, както и към датите на двете атакувани като относително недействителни по отношение на Държавата сделки, по сметката на длъжника са постъпвали регулярно суми, било от запори на сметки, било от запори на негови вземания срещу трети лица, и към датите и на двете атакувани сделки, на разположение на публичния изпълнител са били значителни парични средства, надхвърлящи многократно не само установените с РА публични задължения на *** ЕООД, които не са погасени към никоя от тези две дати, но и всички други публични задължения на дружеството, които са били присъединени като титули в производството за принудително изпълнение, като изискуеми негови публични задължения. Най-вероятно това е и причината, поради която публичният изпълнител е бездействал да предприеме действия за реализиране на вземанията си, чрез осребряване на  запорираните като обезпечение през юни 2011г. движими вещи на длъжника, за които едва в края на 2015г. е предприел оценка, възложена на лицензиран оценител, като и към този момент стойността на същите вещи надхвърля около един път и половина стойността на установените с РА публични задължения на *** ЕООД, а не установи твърденията си да е предприел реални действия за да ги осребри по пътя на публичната продан, за да се зачете тезата му, за тяхната непродаваемост, поради която е прибягнал до предявените искове, тъй като няма как иначе да се удовлетвори за вземанията си.

Съдът не споделя принципно тезата на ищеца, че при обосноваване на намерението за увреждането му следва да се вземе предвид и значителното несъответствие в престациите по двете сделки, което той твърди да е налично, защото същото, когато е налично, както съдът прие за сделката от 03.06.13г., съставлява самостоятелно основание за прогласяване относителната недействителност на сделката в хипотезата на чл.216,ал.1,т.2 от ДОПК.

Ако обаче се счете, че и значителното несъответствие в престациите може да послужи за обосноваване на търсената за случая релевантна предпоставка- съзнание, намерение на длъжника за увреждане на публичния взискател, съдът споделя тезата на ответниците, че точно за сделката от 03.06.13г., при която прие да е налице значително несъответствие в престациите, намерение у длъжника за увреждане на публичния взискател с извършването и не може да се признае за налично, защото имотите, предмет на тази сделка, са били ипотекирани в полза на друго лице далеч преди март 2011г., когато на ** на дружеството продавач е връчена заповедта за ревизията, приключила с РА от 29.08.11г., поради което, с оглед реда на привилегии, предвиден от чл.136 от ЗЗД, продавачът не може да има друго съзнание освен това, че ипотекарният кредитор, чието вземане далеч надхвърля действителната стойност на продаваемите имоти, тъй, както тя се установи и в това производство, е онзи, който ще се удовлетвори от това негово имущество преди публичния изпълнител, тъй като вземанията, установени с РА, са такива не за данъци и такси за имота, а за корпоративен данък, ДДС и лихви върху тях- т.е., на каквато и цена да е реализирана тази сделка- и със и без значително несъответствие в продажната цена, поради изтъкнатите вече обстоятелства, несъответствието в престациите не обосновава и намерение за увреждане.

Що се касае до довода на отв.Ч., че липсата на такова намерение личи от факта, че *** не е бил собственик на имота, който му е продал с атакуваната сделка от 09.12.14г. към датата на установяване на публичните му задължения с РА, а го е придобил на същия ден, в който го е продал нему, съдът счита, че от тези факти, ако се вземат предвид самостоятелно, по-скоро би следвало да се достигне до обратния извод, отколкото до този, направен от отв.Ч., но предвид всички вече коментирани по-горе факти, взети предвид в тяхната съвкупност, изводът му относно намерението на длъжника за увреждане на публичния взискател с извършване на сделките, предмет на делото, остава непроменен.

5. При съображенията, изложени в предходните 4 точки от това решение, съдът счете, че единственият иск, който следва да се уважи, е този за прогласяване относителна недействителност по отношение на Държавата на сделката от 03.06.13г., сключена между *** ЕООД и Ямез ООД, заради значителната неравностойност на престациите на страните по тази сделка, извършена след като на управителя на дружеството продавач е връчен за извършване на ревизия, приключила с издаване на РА, с който са установени публични задължения на дружеството, а останалите три иска- за прогласяване относителна недействителност по отношение на Държавата на сделката от 09.12.14г., сключена между *** ЕООД и Н.Ч., заради значителната неравностойност на престациите на страните по тази сделка, както и за прогласяване относителна недействителност и на двете вече описани сделки, поради това, че са сключени от длъжника с намерение за увреждане на публичния взискател, следва да се отхвърлят, тъй като за първия иск не е установено изискуемото се от закона значително несъответствие на насрещните престации, съставляващо релевантна за основателността му предпоставка по чл.216,ал.1,т.2 от ДОПК, а за другите два иска- намерението на длъжника за увреждане на публичния взискател с тяхното сключване.

 

В частта за разноските.

Разноски претендира всяка една от страните, ищецът- включително и юрисконсултско възнаграждение, като е бил представляван в процеса от юрисконсулт /виж пълномощните на л.10, л.281, л.313, л.338/.

Никоя от страните не представя списък на разноските си по смисъла на чл.80 от ГПК.

С уважаване на иска по чл.216,ал.1,т.2 от ДОПК срещу ответниците *** ЕООД и Ямез ООД, на основание чл.78,ал.1 и ал.8 от ГПК, разноски се следват на ищеца и не се следват такива за производството по този иск, на посочените двама ответници.

С отхвърляне на иска по чл.216,ал.1,т.2 от ДОПК срещу ответниците *** ЕООД и Н.Ч. и на исковете по чл.216,ал.1,т.4 от ДОПК срещу ответниците *** ЕООД и Ямез ООД и *** ЕООД и Н.Ч., на основание чл.78,ал.3 от ГПК, разноски за производството по тези искове се следват на ответниците и не се следват на ищеца.

Ищецът установи в процеса направата на разноски в размер на общо 500лв.- внесени за двете вещи лица по допуснатите му две съдебно оценъчни експертизи, свързани с установяване пазарната стойност на имотите, предмет на двете атакувани като относително недействителни на основание чл.216,ал.1,т.2 от ДОПК сделки, като от тях 300лв. за оценка на имота, предмет на сделката от 09.12.14г. и  200лв.- за оценка на имотите, предмет на сделката от 03.06.13г. /виж л.312 и л.370/.

            Ответникът „***“ ЕООД установи в процеса направата на разноски в размер на общо 5200лв., от които: 5000лв.- изплатен в брой адвокатски хонорар на адв.М., който го е представлявал в производството по всички искове, предмет на делото/виж договора за правна помощ на л.259, същи и на л.267 и пълномощното на същите листове/; 200лв.-внесени за вещо лице по допуснати в с.з. от 09.06.20г. допълнителни въпроси към в.л. Г., свързани с установяване на факта имал ли е длъжникът непогасени публични задължения към датите на атакуваните по делото като относително недействителни сделки  /виж л.408 и л.501/.

            Ответникът „Ямез“ ООД установи в процеса направата на разноски в размер на общо 5500лв., от които: 5000лв.- изплатен в брой адвокатски хонорар който го е представлявал в производството по всички искове, предмет на делото /виж договора за правна помощ на л.260, същи и на л.266 и пълномощното на същите листове/; 500лв.- внесени за вещо лице по допуснатата му СИЕ, свързани с установяване на факта имал ли е длъжникът непогасени публични задължения към датите на атакуваните по делото като относително недействителни сделки /виж л.273/.

            Ответникът Н.Ч. е бил представляван в процеса от адв.С., упълномощен по реда на чл.25,ал.2 от ЗА, чрез устно изявление на страната, материализирано в протокола от с.з. от 12.11.19г. /виж л.306/, но не установи направа на разноски в хода на производството, включително за заплатен на адв.С. хонорар.

            Упълномощаването на юрисконсулти от ищеца, така и на адвокат от всеки от ответниците, е общо за представителство по делото, а не за представителство по всеки един от предявените искове и/или за всяка от двете атакувани като относително недействителни сделки.

            При тези данни и с оглед изхода на спора, съдът намери, че:

            Ответниците „***“ ЕООД и „Ямез“ ООД следва да бъдат осъдени да заплатят общо на ищеца като разноски в производството по уважения срещу тях иск по чл.216,ал.1,т.2 от ДОПК, сумата от 313.34лв., от които: 200лв.- изцяло разноските за вещо лице за оценъчната експертиза за стойността на имота, предмет на сделката, относими само към този иск; 113.34лв.- юрисконсултско възнаграждение по съразмерност с цената на уважения иск /73 539.80лв.-виж удостоверението за данъчна оценка на л.103/,  изчислена съобразно общата цена на всички предявени искове от 194 657лв. /виж и удостоверението за данъчна оценка на л.181/, тъй като представителството от юрисконсулт е общо за всички предявени искове, предмет на делото, а поради броя им, съдът намери, че измежду минимума от 100лв. и максимума от 300лв., предвидени за защита по граждански дела с определен материален интерес от чл.25,ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, към която препраща чл.37 от ЗПП, визиран в разпоредбата на чл.78,ал.8 от ГПК, в случая следва общо за представителството по делото да се определи възнаграждение в размер на 300лв.

            Ищецът е бил освободен от внос на държавни такси в производството на основание чл.84,т.1 от ГПК, поради което, с уважаване на иска по чл.216,ал.1,т.2 от ДОПК, предявен срещу ответниците „***“ ЕООД и „Ямез“ ООД, на основание чл.78,ал.6 от ГПК, същите следва да бъдат осъдени да заплатят общо в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ПОС, сумата от 735.40лв., съставляваща следваща се за производството държавна такса, определена на основание т.1Б от ТР №4/14.03.16г. по т.д. №4/14г. на ОСГК на ВКС по реда на чл.71,ал.2 във вр. с чл.69,ал.1,т.4 от ГПК, при данъчна оценка на продаваемите имоти в размер на 73 539.80лв. /виж л.103/, от внос на която ищецът е бил освободен в производството.  

            С отхвърляне на иска по чл.216,ал.1,т.4 от ДОПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника „***“ ЕООД, като разноски в производството по този отхвърлен иск, сумата от 1964.52лв., която съдът изчисли по съразмерност с цената на този иск /73 539.80лв.-виж удостоверението за данъчна оценка на л.103/, като взе предвид освен общата сума на цената на всички искове от 194 657лв. и това, че разноските от общо 5200лв., направени от този ответник за адвокатски хонорар и за хонорар на вещото лице по допълнителните задачи към СИЕ, се отнасят до представителство по всички четири иска с негово участие, респективно- за установаване на правно релевантна предпоставка, която е също обща за всички четири иска, предмет на спора.

            С отхвърляне на иска по чл.216,ал.1,т.4 от ДОПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника „Ямез“ ООД, като разноски в производството по този отхвърлен иск, сумата от 2077.85лв., която съдът изчисли по съразмерност с цената на този иск /73 539.80лв.-виж удостоверението за данъчна оценка на л.103/, като взе предвид освен общата сума на цената на всички искове от 194 657лв. и това, че разноските от общо 5500лв., направени от този ответник за адвокатски хонорар и за хонорар на вещото лице по допуснатата му СИЕ, се отнасят до представителство по всички четири иска с негово участие, респективно- за установаване на правно релевантна предпоставка, която е също обща за всички четири иска, предмет на спора.

            На ответника Н.Ч., макар да се следват разноски с отхвърляне и на двата предявени срещу него иска, не се присъждат такива, тъй като той не установи направа на разноски в производството.

            Когато говори за осъждане на ищеца да заплати на ответниците и осъждане на ответниците да заплатят на ищеца, съдът има предвид под ищеца НАП, доколкото :

            Недействителността на сделките в хипотезите на чл.216,ал.1 от ДОПК, съгласно чл.216,ал.2 от ДОПК, се обявява по иск на съответния публичен взискател или публичен изпълнител, които действат в производството като процесуален субституент на Държавата по силата на цитираната разпоредба;

            В настоящия случай, исковете са предявени от В. А.- *** при ТД на НАП- ***;

            Съгласно Закона за Националната агенция за приходите, Агенцията, която се създава като специализиран орган към Министъра на финансите е юридическо лице на бюджетна издръжка /виж чл.2,ал.1 и ал.2/, а централното управление и териториалните и дирекции, съставляващи структурата и, както и служителите, заемащи длъжността „главен публичен изпълнител“, които са органи на Агенцията, нямат призната самостоятелна правосубектност /виж чл.6,ал.1 и чл.7,ал.2/.

 

            При тези мотиви, съдът                                                    

Р Е Ш И :

 

            Уважава иска по чл.216,ал.1,т.2 от ДОПК, предявен от В. Х. А.- *** при ТД на НАП- ***, със съдебен адрес:***, срещу „***“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление : *** и „Ямез“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:  ***- и двете дружества със съдебен адрес ***, адв.И.М.,

            Като прогласява за относително недействителен по отношение на Държавата договора за покупко продажба, сключен на 03.06.13г. с н.а. №136, том І, рег.№1512, н.д. №131/2013г. на нотариус В. З., по силата на който „***“ ЕООД, като продавач, е прехвърлило на „Ямез“ ООД, като купувач, правото на собственост върху свои ПИ с идентификатори 29235.26.20 и 29235.26.16 - и двата находящи се в ***, съответно с площ 44 087кв.м. и 11 625кв.м., с трайно предназначение на територията и на двата поземлени имота: земеделска, с начин на трайно ползване: за складова база, за сумата от общо 17 450лв.

            Осъжда „***“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: *** и „Ямез“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, да заплатят общо на Национална агенция за приходите сумата от 313.34- триста и тринадесет лева и тридесет и четири стотинки, съставляваща разноски в производството по уважения срещу тях иск по чл.216,ал.1,т.2 от ДОПК.

            Осъжда „***“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: *** и „Ямез“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:  ***, да заплатят общо в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивски окръжен съд, сумата от 735.40-седемстотин тридесет и пет лева и четиридесет стотинки, съставляваща следваща се за производството държавна такса по уважения срещу тях иск по чл.216,ал.1,т.2 от ДОПК, от внос на която ищецът е бил освободен в производството, на основание чл.84,т.1 от ГПК.

            Отхвърля иска по чл.216,ал.1,т.4 от ДОПК, предявен от В. Х. А.- *** при ТД на НАП- ***, със съдебен адрес:***, срещу „***“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление : *** и „Ямез“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:  ***- и двете дружества със съдебен адрес ***, адв.И.М., да се прогласи за относително недействителен по отношение на Държавата, тъй като е скючен с намерение за увреждане на публичния взискател, договора за покупко продажба от 03.06.13г., материализиран с н.а. №136, том І, рег.№1512, н.д. №131/2013г. на нотариус В. З., по силата на който „***“ ЕООД, като продавач, е прехвърлило на „Ямез“ ООД, като купувач, правото на собственост върху свои ПИ с идентификатори 29235.26.20 и 29235.26.16 - и двата находящи се в ***, съответно с площ 44 087кв.м. и 11 625кв.м., с трайно предназначение на територията и на двата поземлени имота: земеделска, с начин на трайно ползване: за складова база, за сумата от общо 17 450лв.

            Осъжда Национална агенция за приходите да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление : ***, сумата от 1964.52- хиляда деветстотин шестдесет и четири лева и петдесет и две стотинки, съставляваща разноски в производството по отхвърления срещу него иск по чл.216,ал.1,т.4 от ДОПК.

            Осъжда Национална агенция за приходите да заплати на „Ямез“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:  ***, сумата от 2077.85- две хиляди седемдесет и седем лева и осемдесет и пет стотинки, съставляваща разноски в производството по отхвърления срещу него иск по чл.216,ал.1,т.4 от ДОПК.

            Отхвърля исковете по чл.216,ал.1,т.2 и т.4 от ДОПК, предявени от В. Х. А.- *** при ТД на НАП- ***, със съдебен адрес:***, срещу „***“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление : ***, съдебен адрес ***, адв.И.М., и Н.Ч.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, да се прогласи за относително недействителен по отношение на Държавата, тъй като е налице значително несъответствие между даденото и полученото по сделката и тъй като е сделката е сключена с намерение за увреждане на публичния взискател, договора за покупко- продажба, сключен на 09.12.2014г. с н.а. №15, том V, рег.№9107, дело №815/2014г. на нотариус А. К., между „***“ ЕООД, като продавач, и Н.Ч.Ч., като купувач, по силата на който продавачът е прехвърлил на купувача правото на собственост върху свой самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.540.1196.5.8, съставляващ жилище, апартамент, заедно с прилежащия склад №8 и припадащите се 0.143% ид.части от общите части на секция Б1, заедно с 13/7358ид.части от поземления имот, съставляващи 0.179% ид.части от ПИ, находящ се в ***, за сумата от 26 297.85лв., с включен ДДС.

            Решението по длежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                                          Окръжен съдия: