РЕШЕНИЕ
№ 139
гр. Сливен, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:П. В. Петрова - Светиева
при участието на секретаря Пенка М. Стоянова
като разгледа докладваното от П. В. Петрова - Светиева Гражданско дело №
20242230100216 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането, вр. с чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД.
В исковата молба се излагат твърдения, че в резултат на ПТП са
причинени множество телесни увреждания на ищеца А. Д..
Твърди се, че на 17.01.2023 година в гр. С. на кръстовището на бул.
„****“ и бул. „*****“, при управление на л.а. „Опел Зафира“, с peг. №
*******, водачът И. Д. И., нарушил правилата за движение по пътищата, като
блъснал лек автомобил „Ситроен ЦЕ 4“, с peг. № ******, управляван от А. Д.
Д., вследствие на което е реализирано ПТП и на А. Д. Д., са причинени
телесни увреждания.
По случая е образувано ДП № 81/2023 година по описа на РУ - Сливен,
пр. пр. № 341/2023 година на РП - Сливен, производството по което не е
приключило с окончателен съдебен акт. Причина за настъпване на
произшествието са допуснатите от водача на л.а. „Опел Зафира“, с рег. №
******* И. Д. И. нарушения на правилата за движение по пътищата. В
конкретната ситуация за него са били налице определени, фиксирани в закон
задължения за спазване правилата за движение по пътищата, т.е съществува
1
пряка причинна връзка между деянието на И. Д. И. и настъпилите обществено
опасни последици - причинени телесни увреждания на А. Д. Д..
За увреждащия л.а. „Опел Зафира“, с peг № *******, управляван от И.
И. има сключена застраховка “Гражданска отговорност” с ответника ЗАД
„ОЗК - Застраховане“ АД, съгласно застрахователна полица №
BG/23122000328532 със срок на валидност една година, считано от 27.01.2022
година до 26.01.2023 година, валидна към датата на настъпване на
застрахователното събитие 17.01.2023 година. По силата на този договор,
застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за
причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица,
свързани с притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в
размер на 10 420 000 лева, която сума представлява минималният размер на
обезщетението за неимуществени вреди по задължителната застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Твърди се, че съгласно разпоредба на чл. 380 от КЗ, пострадалият е
предявил претенцията си за изплащане на застрахователно обезщетение пред
ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД и е представил всички документи, с които
разполага. Документите са получени от застрахователя на 07.03.2023 година,
видно от приложената обратна разписка. По случая е заведена щета № 0411-
880-0001-2023. Към настоящия момент ответникът не е платил обезщетение
на ищеца, поради което за него е налице правен интерес да предяви
претенциите си за плащане пред съда.
Твърди се, че при процесното ПТП А. Д. е получил следните
травматични увреждания: Мозъчно сътресение, множество травми,
наранявания и контузии по глава, тяло и крайници; психически стрес и др.
След инцидента на 17.01.2023 година пострадалият е настанен за
лечение в МБАЛ „Доктор И. С..“ АД, гр. С., с оплаквания от контузия на
лицето и главата от удар в активирана въздушна възглавница, засилващо се,
пулсиращо, дифузно главоболие и шум в ушите, спонтанна и палпаторна
болка в дясна колянна става и лява гривнена става, палпаторна болка
субклавикуларно вдясно, обнубилиран. Извършени са му клинични прегледи,
лабораторни и образно - диагностични изследвания. Проведено е
медикаментозно лечение. На 19.01.2023 година пострадалият е изписан от
болницата с окончателна диагноза: Мозъчно сътресение, без открита
2
вътречерепна травма. При изписването са му дадени указания за ХДР и
проследяване от ОПЛ. Издаден е болничен лист за 23 дни, който е удължен с
10 дни, или пострадалият е бил общо 33 дни в отпуск по болест.
На 19.01.2023 година пострадалият е прегледан от специалист по
съдебна медицина и обща клинична патология, съгласно Съдебномедицинско
удостоверение № 29/2023 година. При извършения преглед е установено, че
пострадалият при процесното ПТП е получил съчетана травма с болки в
областта на горната половина на тялото и в областта на главата и челото,
кръвонасядане в лявата хълбочна област и болки в областта на основата на
палеца на лявата ръка, както и мозъчно сътресение.
Пътният инцидент е причинил на А. Д. внезапно и неочаквано
увреждане на здравето, както и множество болки и страдания.
В резултат на нанесените травми по време на настъпилия инцидент,
ищецът търпял болки, страдания и стрес, в резултат на което не се чувствал
здравословно добре. Пострадалият е изживял и силен психологически стрес
по време на инцидента. Не можел да спи спокойно поради болки в главата,
хълбока и колената. Оплаквал се от постоянни болки в областта на травмите.
Изпитвал неувереност и страх към МПС. Преди процесното ПТП А. Д., бил е
в отлично здравословно състояние с активен начин на живот, без оплаквания,
но вследствие на инцидента животът на ищеца напълно се е променил. Към
настоящия момент А. Д. изпитвал цялостен дискомфорт, имал нарушения на
съня, бил напрегнат и не бил в състояние да се натоварва психически.
Силният психологически стрес, изживян по време на настъпилия инцидент,
ще остане в съзнанието на ищеца за дълго.
В резултат на процесното ПТП и получените при него увреждания, А. Д.
е претърпял и имуществени вреди в размер на 29.68 лева, за закупуване на
лекарствени средства, които също следва да му бъдат възстановени.
С оглед на изложеното, причинените неудобства, болки, страдания и
психически стрес, на пострадалия следва да бъдат компенсирани. Паричното
обезщетение, би могло да компенсира страданието и да постигне някакво,
макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от
претърпените телесни увреждания.
Вредите на ищеца са в резултат виновното поведение на водача на
увреждащия автомобил с peг. № ******* - И. Д. И., а за причинените от него
3
вреди отговаря ответникът по делото ЗАД "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ"АД.
Съгласно чл. 432 от КЗ увредените имат право на пряк иск срещу
застрахователната компания, отговорна по задължителната застраховка
“Гражданска отговорност”, поради което за ищеца е налице правен интерес да
иска от съда определяне на справедлив размер на обезщетението за
причинените неимуществени и имуществени вреди. Претендираните суми са
съобразени от една страна е принципа на справедливост, с оглед действително
претърпените болки, страдания и психически стрес от причинените
травматични увреждания, а от друга страна е лимита на отговорност на
застрахователната компания по ЗГО и съдебната практика при компенсиране
на вреди от този вид.
От съда се иска да постанови решение, с което да бъде осъдено
ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 1 000 лева, частичен иск
от 12 000 лева, за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, вследствие на причинените му телесни
увреждания при процесното ПТП, както и обезщетение за причинените му в
тази връзка имуществени вреди в размер на 29.68 лева Претендира се и
законна лихва, считано от 15.02.2023 година - датата на която изтича срока по
чл. 429, ал.З от КЗ, вр. с чл.430, ал.1 от КЗ до окончателното изплащане. С
молба, приложена на л. 156 от делото се конкретизира претенцията за законна
лихва, която вече се търси, считано от 07.02.2023 година - датата на която
ищецът е уведомил застрахователя до окончателното изплащане. Претендира
се за присъждане на направените по делото разноски.
В законоустановения срок от ответната страна е депозиран отговор, с
който се заявява, че исковете са неоснователни, необосновани и не са
подкрепени с доказателства, същите са прекомерно завишени по размер.
Счита се, че в конкретния случай не са налице всички елементи на
фактическия състав на отговорността на застрахователя, поради което не
следва да се ангажира отговорността па застрахователя за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищцата и предявените
срещу ЗАД „ОЗК - Застраховане" АД искове следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
Оспорва се изключителната вина на водача И. Д. И. за причиняване на
вредоносния резултат, по аргумента на разпоредбата на чл. 300 от ГПК, като
4
се твърди, че той няма вина за настъпилото ПТП. Сочи се , че към исковата
молба не са представени никакви доказателства, установяващи вина на някой
от участниците в ПТП. Възразявайки въвежда твърдение, че ищецът също е
виновен за ПТП, като с поведението си е създал опасност за останалите
участници в движението и е станал причина за настъпването на ПТП.
Оспорва се механизма за ПТП, тъй като от представения по делото
Констативен протокол не се изяснява механизмът на ПТП, нито причините за
настъпването му. Сочи се, че действителния механизъм на ПТП изобщо не
кореспондирал с описания в исковата молба. Не било ясно как е възникнало
ПТП, какво в било точното разположение на участниците, каква е била
видимостта на мястото по време на произшествието. В тази връзка, тъй като
не е изяснена действителната фактическа обстановка по случая, се оспорва
механизма на ПТП.
Прави се възражение за съпричиняване, изразяващо се в непоставяне на
предпазен/обезопасителен колан, което е допринесло за настъпването на
конкретните телесни увреждания. Пострадалият А. Д. е нарушил разпоредбата
на чл. 137в, ал. 1 от ЗДвП, като е управлявал автомобила без поставен
обезопасителен колан, като по този начин тялото му свободно са е движил в
купето на автомобила в момента на ПТП, удряйки се в различните твърди и
тъпи предмети, следствие, на което са причинени телесни увреждания.
Непоставянето на обезопасителен колан е причина за свободното движение на
тялото и ударите му в различните части на купето на автомобила, и съответно
за настъпване на вредоносния резултат. В конкретния случай, пострадалият
сам е създал реална възможност за настъпване на вредоносния резултат, не е
положил необходимата грижа за опазване на собственото си здраве и живот.
Приносът по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е винаги личен и следва да се преценява
с оглед на конкретното лице. Съгласно съдебната практика обективното
съпричиняване е достатъчно за намаляване на обезщетението. Обезщетението
за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадат е
допринесъл за тяхното настъпване. Приносът на ищеца е основание за
намаляване размера на застрахователните обезщетения на основание чл. 51,
ал.2 - ро от ЗЗД.
Оспорва се пряката причинно-следствена връзка между претърпените
неимуществени вреди от ищеца и процесното ПТП. Видно от представената
5
към исковата молба епикриза, се установява, че при ищеца няма данни за
загуба на съзнание, нито са настъпили фрактури. Констатирани са само болки
в главата и в дясна колянна и лява гривнена става. Не са представени никакви
допълнителни документи нито изследвания, свидетелстващи за последващо
лечение или контролни прегледи. По делото не са представени доказателства
за последващи интервенции и усложнения настъпили в следствие на
процесното ПТП.
Оспорва се твърдението, че в резултат на пътно - транспортното
произшествие, за ищеца са възникнали описаните в исковата молба като вид и
характер вреди, както и твърденията за тяхната продължителност
Няма данни на ищеца да е предписано последващо лечение, липсвали и
доказателства за последващи прегледи или настъпили усложнения. Към
исковата молба е представена една рецептурна бланка за предписан
медикамент - „Глицерол“ който представлява противовъзпалително,
хигроскопично, леко антисептично средство и се използва при възпалителни
процеси на лигавиците и ексудативни процеси на кожата.
Оспорват се исковете за неимуществени вреди и по размер. Счита се, че
предявеният иск за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във
физически болки, страдания и неудобства е изключително завишен по размер,
с оглед степента и характера на получените телесни увреждания. Исканото от
ищеца обезщетение не съответства на степента и характера на получените
травми. Съгласно съдебната практика понятието „справедливост”, по смисъла
на чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица
конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за
правилното определяне на размера на обезщетението, което не може да бъде
източник на обогатяване на увредените лица.
На отделно основание се счита, че предявения размер за прекомерен,
предвид наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца, настъпило като резултат от нарушение на вменените му по смисъла на
ЗДвП задължения. На основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, счита, че размерът на
обезщетението следва да бъде намален, съобразно приноса на пострадалия.
Иска се при определяне на размера на обезщетението за причинените на
ищците неимуществени вреди да бъде съобразено, че платежоспособността на
ответника, който е юридическо лице - застрахователно дружество, а не
6
виновният водач, не бива да се отразява по никакъв начин на размера на
присъжданото обезщетение. Още повече че е видна огромната разлика между
платената премия и претендираното застрахователно обезщетение.
Оспорва се претенцията по акцесорния иск за лихва, както и размера на
претендираните лихви по аргумент за неоснователност на главния иск.
От съда се иска да постанови решение, с което да отхвърли предявеният
иск като неоснователен. Претендират за присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник, който
поддържа предявените с исковата молба претенции и моли за уважаването й в
изменения размер от 6000 лева частичен иск при цялостно претенция в размер
на 12 000 лева за неимуществени вреди и в първоначално претендираният
размер за имуществени вреди, причинени следствие на процесното ПТП.
Моли за присъждане на адвокатски хонорар по чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА. Излага
бланкетно възражение за недължимост /прекомерност на претендираното от
ответното дружество юрисконсулско възнаграждение
Ответното дружество не се представлява в съдебно заседание.
Становището си по същество, излага бланкетно в депозирана по делото молба
към която се прилага и списък по чл. 80 от ГПК. Прави бланкетно възражение
за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 17.01.2023 година в гр. С на кръстовището на бул. **** и бул. *****
при управление на лек автомобил Опел Зафира, с per. № *****, водача И. Д. И.
е нарушил правилата за движение по пътищата, като блъснал лек автомобил
Ситроен С4, с per. № ******, управляван от А. Д. Д..
От приетата съдебно автотехническа експертиза се установява, че
скоростта на движение на лекия автомобил Опел преди ПТП е около 96 km/h,
както и към момента на удара. Скоростта на движение на лекия автомобил
Ситроен в момента на удара е около 28 km/h. Анализът показва, че водачът на
автомобила е потеглил от място от стоп линията, достигнал е моментна
скорост от около 28 km/h за 11 m и е продължил при тази скорост при
относително равномерно движение. Мястото на удара е в зоната на
кръстовището и спрямо платното на 19,6 m след мерната линия на ориентира
и на ниво от 2,7 m, до 3,4 m северно от надлъжната мерна линия
7
/продължението на северната граница на западната разделителна ивица/. В
момента на удара автомобилът Опел е разположен под ъгъл 180° спрямо оста
на платното, а автомобил Ситроен е разположен косо спрямо оста на платното
за движение, под ъгъл 35° наляво спрямо осевата линия на платното за
движение. Водачът на автомобила Опел е имал техническата възможност да
възприеме забраняващия сигнал на светофара. В момента на потегляне на
Ситроен от стоп линията и при разрешаващ сигнал на светофара, което е на 24
m от мястото на удара, автомобил Опел е бил на около 125 m от мястото на
удара. Водачът на автомобила Ситроен е имал техническата възможност да
възприеме приближаващия автомобил Опел. Водачът на Опел е имал
техническата възможност да възприеме потока от автомобили при завой
наляво спрямо разрешаващия сигнал на светофара. Водачът на Опел е имал
техническата възможност да предотврати ПТП при 50 km/h и при същите
действия, като в този случай двата автомобила биха се разминали.
Техническите причини, довели до възникването на ПТП са навлизане на лекия
автомобил Опел в зоната на кръстовището при наличие на забраняващ сигнал
на светофара. Технически правилно е при наличие на забраняващия сигнал на
светофара водачът на автомобила да спре на стоп линията и изчака
разрешаващ такъв. В резултат на възникналия удар са причинени телесни
увреждания на А. Д. Д. и материални щети по автомобилите.
По случая е образувано ДП № 81/2023 г. по описа на РУ Сливен, пр.пр.
N2 341/2023 г. на РП Сливен, производството по което не е приключило с
окончателен съдебен акт.
За увреждащия л.а. „Опел Зафира“, с peг № *******, управляван от И.
И. има сключена застраховка “Гражданска отговорност” с ответника ЗАД
„ОЗК - Застраховане“ АД, съгласно застрахователна полица №
BG/23122000328532 със срок на валидност една година, считано от 27.01.2022
година до 26.01.2023 година, валидна към датата на настъпване на
застрахователното събитие 17.01.2023 година., ищеца е предявил претенцията
си за изплащане на застрахователно обезщетение пред ЗАД „ОЗК -
Застраховане“ АД и е представил всички документи, с които разполага.
Документите са получени от застрахователя на 07.03.2023 година,като по
случая е заведена щета № 0411-880-0001-2023.
Няма данни и доказателства настоящия момент ответникът не е платил
8
обезщетение на ищеца, поради което за него е налице правен интерес да
предяви претенциите си за плащане пред съда.
По данни от приетата съдебно медицинска експертиза след
произшествието ищецът, като водач на лек автомобил пострадал при неговото
блъскане от друг лек автомобил при движение с голяма скорост е получил
съчетана автомобилна травма с болки в областта на горната половина на
тялото и в областта на главата и челото, кръвонасядане в лявата хълбочна
област и болки в областта на основата на палеца на лявата ръка. По този повод
е бил приет за два дни в отделението по неврохирургия във връзка с
полученото сътресение на мозъка, с неясен спомен за случилото се. Към
времето на прегледа и освидетелстването му, оплакванията му от болки в
областта на травмите продължавали. Получените от пострадалия травматични
увреждания се дължат на действието на твърди тъпи или тъпоръбести
предмети. Установените увреждания са причинили на ищеца „временно
разстройство на здравето. неопасно за живота”, т. е. разстройство на здравето,
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Според вещото лице , изготвило
съдебно медицинската експертиза при правилно протичане на оздравителните
процеси, уврежданията от вида получени от пострадалият заздравяват и
оплакванията дължащи се на тях отзвучават за срок от около един месец. В
хода на оздравителните процеси пострадалият не е получил някакви
усложнения, които да са наложили предприемане на някакви допълнителни
изследвания или предприемане на допълнителни терапевтични процедури.
Според експерта, въпреки тежките деформации по автомобила на
пострадалият, ищеца е получил възможно най-леки увреждания, защото е бил
със закопчан предпазен колан, а болките в областта на гърдите отпред се
дължат и на притискането на тези области на тялото от закопчания предпазен
колан. Вещото лице дава заключение, че пострадалият е възстановен напълно
и не са налице някакви оплаквания, които да се дължат на травмите получени
при възникналото пътно - транспортно произшествие. Изключва лошият
спомен от неприятният инцидент, който можел да продължат цял живот.
Направените разходи във връзка с лечението и възстановяването на
функциите на увредените части на тялото са във връзка с получените травми
по време на възникналото пътно-транспортно произшествие. Към настоящият
момент получените от пострадалия травматични увреждания са напълно
възстановени и не са налице данни за някакви усложнения в хода на
9
оздравителните процеси.
Съдебно психологичната експертиза дава заключение за краткотрайно
негативно с непатологичен към настоящият момент характер за психиката на
ищеца в следствие на подтиснатия ефект от изпитания остър дистрес, който
може да стане причина в бъдеще за отключване на бурна диструктивна
реакция. Подобно евентуално поведение може да допринесе до тежки
социални последици и да остане неразбрано от околните, по има своята
етиология в непреживяната реакция на страх.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка К. Щ. Д. - майка на
ищеца се установява, че от травматичните увреждания синът и търпял
интензивни болки и страдания най – вече първите три месеца след инцидента,
който му се отразили негативно на цялостното поведение. - Свидетелства, че
едното коляно го държал превито и много време не можел да го опъва. Имал
сътресение и по препоръки на лекаря, които спазвал, трябвало да е на тъмно,
да не чете, да не гледа телевизия и да е в пълен покой. При самия престой в
болницата имал силно главоболие, повръщане и болки в цялото тяло. И след
изписването му от болницата имал нужда от чужда помощ - ръцете го боляли
и имал нужда някой да го води до баня, до тоалетна. След продължителните
болнични си взел й отпуск, защото не бил в състояние да тръгне на работа.
Затворил се в себе си. Не искал да контактува с никой. Дразнело го всичко и
според свидетелката бил изпаднал в състояние, което определя, като „някаква
депресия“. Започнал отново да заеква. Свидетелката дава показания , че
първите три месеца били много тежки, заекването било по-осезателно, след
което с помощта на колеги и на приятели започнал да се съвзема.
Свидетелства, че към момента на разпита й продължа да шофира, но е под
напрежение, внимава. Заекването продължавало, но не е постоянно. Когато
говорел с чужди хора, когато е развълнуван, когато е притеснен е заекването
му е по-изразено. Свидетелства, че всичките му оплаквания бяха първите
три месеца. Споделял и е, че е като главозамаян, че има главоболие.Когато
имал някакво притеснение или проблем, той си променял външния вид, става
по-затворен, не иска да контактува толкова с нея, не искал да отговаря на
въпросите й, спестявал си някои отговори.
От показанията на разпитаната по делото свидетел - К. Г. Г. – приятел на
ищеца се установява, че когото го посетил в болницата след инцидента
10
ищецът не бил в добро състояние, имал доста рани, охлузвания и болежки по
краката, ръцете, лакътя и около гърдите. Най-много се оплаквал от главоболие
и от болки в крака. В началото около три месеца имал много силни болки в
десния крак, трудно прегъвал коляното и трудно се придвижвал. Свидетелят
му помагал, когато го посещавал в дома му да се придвижва до тоалетна.
Имал и главоболие и оплаквания за болки в кръста. Започнал много да заеква.
Свидетелства, че ищеца работи във фирма „Ставен“ и когато започнал работа
дълго време постоянно му се обаждал с питане дали може да го придружи,
когато пътува по работа . Свидетелства още, че дълго време отказвал да качва
детето си Теодор в автомобила и да пътува с него. Дава показания, че преди
комуникирал перфектно с хората, а след случилото се станал притеснителен,
стресиран и започнал да заеква. Дава пример ,че при среща с някой, не
говорел чисто, а използвал жестове. Трябвало му няколко секунди, за да се
изрази,а ако свидетелят ме кажел думата той продължавал нататък. Не искал
така да говори с хората. Станал затворен. Спрял да споделя лични неща от
живота си и от ежедневието си, както правел преди. От най-малкото се
стряскал, от страничен шум започвал да подскача, изпитвал притеснение при
изразяването си. Свидетелства, че да кара автомобил преди му било хоби, а
сега не е измежду любимите му неща. Продължавал да се оплаква от болки в
главата, крайниците и кръста особено при смяна температурата.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото
доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви, както и въз
основа на правилата за разпределение на доказателствената тежест.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявените искови претенция с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД са допустими, а разгледана по същество се приемат за
доказани по основание и частично до сумата 3 500 лева по размер на заявения
като частичен пряк иск в размер на 6000,00 лева, при цялостна претенция в
размер на 12 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
07.02.2023 година до окончателното й изплащане, до който следва да се уважи
, а в останалата й част да се отхвърли като неоснователно.
Безспорно по делото се прие за установено и доказано , че за моторното
превозно средство - лек автомобил „Опел Зафира“, с peг № *******,
11
управляван от И. И. има сключена застраховка “Гражданска отговорност” с
ответника ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, съгласно застрахователна полица №
BG/23122000328532 със срок на валидност една година, считано от 27.01.2022
година до 26.01.2023 година, валидна към датата на настъпване на
застрахователното събитие 17.01.2023 година, респ. покриваща съответните
застрахователни рискове по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност” .
Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ с договора за застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" ( чл. 432, ал. 1 от КЗ). Правната норма,
регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност
на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените
вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото
противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият
състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за
заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща
следните групи материални предпоставки (юридически факти): 1)
застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил
имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка
причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования,
2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника –
застраховател, 3) отправяне към застрахователя на писмена застрахователна
претенция от увредения, ведно с предоставяне на пълни и точни данни за
банковата сметка на увреденото лице, по която да се извършат плащанията от
страна на застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура и 4)
застрахователят да не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати
обезщетение или увреденото лице да не е съгласно с размера на определеното
или изплатеното обезщетение /арг. от чл. 496 КЗ във вр. с чл. 496, ал. 1 КЗ/.
12
Нормата на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързва допустимостта на прекия иск от
наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията
между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка
"ГО на автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването
на претенцията пред застрахователя или пред негов представител - чл. 496, ал.
1 КЗ.
Страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установява, че
пострадалият е предявил претенцията си за изплащане на застрахователно
обезщетение пред ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД и е представил всички
документи, с които разполага, които са получени от застрахователя на
07.03.2023 година, видно от приложената обратна разписка. Установено е, че
по заведена щета № 0411-880-0001-2023 и към настоящия момент няма
извършено от ответника на ищеца плащане на обезщетение. Това е обосновало
правния интерес на ищеца като пострадало лице да предяви настоящия пряк
иск. Ето защо съдът намира, че са спазени разпоредбите на чл. 380 КЗ и чл.
498, ал. 3, предложение второ от КЗ.
По несъмнени и категоричен начин, посредством протокола за ПТП и
приетата автотехническа експертиза се установява, че процесното събитие е
настъпило именно при описания в протокола за ПТП механизъм.
Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв
се ползва с обвързваща материална доказателствена сила само относно
удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице
факти, относими към механизма на ПТП. Когато вписаните в него
обстоятелства не са достатъчни за установяването на пълния механизъм на
ПТП, дори да липсва оспорване на верността на протокола, ищецът,
претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствената
тежест на установяването му посредством ангажирането и на други
доказателства – разпит на свидетели, вкл. и чрез назначаване на вещи лица
/като автотехническа, медицинска или комбинирани експертизи/, ако
преценката на фактите, от значение за механизма на ПТП, изисква специални
познания, които съдът не притежава /виж решение № 15 от 25.07.2014 г. на
ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о./. В случая механизмът на настъпилото ПТП
и причинените вреди подлежат на пълно и главно доказване от страна на
ищеца посредством всички допустими по реда на ГПК доказателства и
13
доказателствени средства /арг. чл. 12 ГПК/.
Механизмът, посочен в протокола, съответства на заключението по
приетата автотехническа експертиза. Според експертното заключение по
приетата съдебно автотехническа експертиза се установява, че скоростта на
движение на лекия автомобил Опел преди ПТП е около 96 km/h, както и към
момента на удара. Скоростта на движение на лекия автомобил Ситроен в
момента на удара е около 28 km/h. Анализът показва, че водачът на
автомобила е потеглил от място от стоп линията, достигнал е моментна
скорост от около 28 km/h за 11 m и е продължил при тази скорост при
относително равномерно движение. Мястото на удара е в зоната на
кръстовището и спрямо платното на 19,6 m след мерната линия на ориентира
и на ниво от 2,7 m, до 3,4 m северно от надлъжната мерна линия
/продължението на северната граница на западната разделителна ивица/. В
момента на удара автомобилът Опел е разположен под ъгъл 180° спрямо оста
на платното, а автомобил Ситроен е разположен косо спрямо оста на платното
за движение, под ъгъл 35° наляво спрямо осевата линия на платното за
движение. Водачът на автомобила Опел е имал техническата възможност да
възприеме забраняващия сигнал на светофара. В момента на потегляне на
Ситроен от стоп линията и при разрешаващ сигнал на светофара, което е на 24
m от мястото на удара, автомобил Опел е бил на около 125 m от мястото на
удара. Водачът на автомобила Ситроен е имал техническата възможност да
възприеме приближаващия автомобил Опел. Водачът на Опел е имал
техническата възможност да възприеме потока от автомобили при завой
наляво спрямо разрешаващия сигнал на светофара. Водачът на Опел е имал
техническата възможност да предотврати ПТП при 50 km/h и при същите
действия, като в този случай двата автомобила биха се разминали.
Техническите причини, довели до възникването на ПТП са навлизане на лекия
автомобил Опел в зоната на кръстовището при наличие на забраняващ сигнал
на светофара. Технически правилно е при наличие на забраняващия сигнал на
светофара водачът на автомобила да спре на стоп линията и изчака
разрешаващ такъв. В резултат на възникналия удар са причинени телесни
увреждания на А. Д. Д. и материални щети по автомобилите.
По случая е образувано ДП № 81/2023 г. по описа на РУ Сливен, пр.пр.
N2 341/2023 г. на РП Сливен, производството по което не е приключило с
окончателен съдебен акт. Ето защо и при съвкупната преценка на събраните
14
доказателства, съдът намира за доказано, че процесното пътнотранспортно
произшествие е настъпило при обстоятелствата, посочени в протокола за ПТП
и установени от вещото лице по САТЕ.
Произшествието е настъпило поради виновното /доколкото не се
установи обратното – чл. 45, ал. 2 ЗЗД/ и противоправно поведение на водача
на застрахования при ответника автомобил, който е нарушил правилата за
движение по пътищата, навлизане на лекия автомобил Опел в зоната на
кръстовището при наличие на забраняващ сигнал на светофара и движейки се
със скорост по-голяма от максимално разрешената за населените места.
Поради това съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил
осъществява всички признаци /обективни и субективен/ на деликтния състав
по чл. 45 от ЗЗД. Налице са предпоставките за уважаване на исковата
претенция - виновно противоправно поведение (на водача на застрахованото
МПС), вредоносен резултат и причинно-следствена връзка между деянието и
претърпените от ищцата имуществени и неимуществени вреди. Следователно
отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, следва да бъде
ангажирана, като предявения иск за имуществени и неимуществени вреди се
явява доказан по основание.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства. Съобразно разпоредбата
на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от
деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер
на моралните вреди, като се съобразят всички конкретни обстоятелства около
самото произшествие, характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите
продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в
страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на
съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с
нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите. Следва да се посочи, че на обезщетяване подлежат не
15
само съзнаваните болки, страдания и неудобства, причинени от увреждането и
явяващи се пряка и непосредствена последица от него, но и самото понасяне
на увреденото състояние. В този смисъл са и дадените разяснения в ППВС
4/1968 г., съгласно които понятието "справедливост" не е абстрактно понятие
и е свързано „с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства“ каквито са „характера на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и др.“. В горния смисъл е и практиката на ВКС,
формирана в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение №
83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о, решение №
1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни
актове.
По данни от приетата съдебно медицинска експертиза се установява, че
ищецът, като водач на лек автомобил пострадал при неговото блъскане
от друг лек автомобил при движение с голяма скорост е получил съчетана
автомобилна травма с болки в областта на горната половина на тялото и в
областта на главата и челото, кръвонасядане в лявата хълбочна област и болки
в областта на основата на палеца на лявата ръка. По този повод е бил приет за
два дни в отделението по неврохирургия във връзка с полученото сътресение
на мозъка, с неясен спомен за случилото се. Към времето на прегледа и
освидетелстването му, оплакванията му от болки в областта на травмите
продължавали. Получените от пострадалия травматични увреждания се
дължат на действието на твърди тъпи или тъпоръбести предмети.
Установените увреждания са причинили на ищеца „временно разстройство на
здравето „ неопасно за живота”, т. е. разстройство на здравето, извън случаите
на чл. 128 и чл. 129 от НК. Според вещото лице, изготвило съдебно
медицинската експертиза при правилно протичане на оздравителните
процеси, уврежданията от вида получени от пострадалият заздравяват и
оплакванията дължащи се на тях отзвучават за срок от около един месец. В
хода на оздравителните процеси пострадалият не е получил някакви
усложнения, които да са наложили предприемане на някакви допълнителни
16
изследвания или предприемане на допълнителни терапевтични процедури.
Според експерта, въпреки тежките деформации по автомобила на
пострадалият, ищеца е получил възможно най-леки увреждания, защото е бил
със закопчан предпазен колан, а болките в областта на гърдите отпред се
дължат и на притискането на тези области на тялото от закопчания предпазен
колан. Вещото лице дава заключение, че пострадалият е възстановен напълно
и не са налице някакви оплаквания, които да се дължат на травмите получени
при възникналото пътно - транспортно произшествие. Изключва лошият
спомен от неприятният инцидент, който можел да продължат цял живот.
Направените разходи във връзка с лечението и възстановяването на
функциите на увредените части на тялото са във връзка с получените травми
по време на възникналото пътно-транспортно произшествие. Към настоящият
момент получените от пострадалия травматични увреждания са напълно
възстановени и не са налице данни за някакви усложнения в хода на
оздравителните процеси.
Съдебно психологичната експертиза дава заключение за краткотрайно
негативно с непатологичен към настоящият момент характер за психиката на
ищеца в следствие на подтиснатия ефект от изпитания остър дистрес, който
може да стане причина в бъдеще за отключване на бурна диструктивна
реакция. Подобно евентуално поведение може да допринесе до тежки
социални последици и да остане неразбрано от околните, по има своята
етиология в непреживяната реакция на страх.
Така причинените болки и страдания и като се има предвид
личностните данни на увредения - пол, възраст, телесна маса, праг на
търпимост, темперамент и т.н., базирайки се всички събрани и коментирани
доказателства и доказателствени средства се преценява,ч е следва да бъдат
обезвъзмездени като неимуществени вреди със сумата от 3 500 лева, а
имуществените – разходи за лекарства и лечение в пълния претендиран размер
от 29.68 лева
Предвид така изложените съображения, съдът намира възражението за
съпричиняване от страна на пострадалия за неоснователно, като недоказано.
При сега действащия КЗ отговорността на застрахователя за лихви,
дължими от застрахования на увреденото лице е ограничена и това
задължение е за периода след датата, на която застрахователя е бил уведомен
17
за настъпване на застрахователното събитие било от застрахования, било от
увреденото лице. При това разпоредбата на чл. 498 от действащия КЗ
предвижда задължение на увреденото лице при настъпване на
застрахователното събитие да предяви претенцията си първо пред
застрахователя и едва ако същия не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже
да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение, то може да предяви прекия иск
по чл. 432 от КЗ срещу застрахователя. В конкретния случай ответникът е
получил на документите на 07.03.2023 година, видно от приложената обратна
разписка, но няма плащане, поради което лихвата за забава върху присъдените
обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди следва да се присъди,
считано от 07.03.2023 година до датата на окончателното плащане.
С оглед изхода на процеса ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата 488,74 лева разноски по делото, съобразно уважената част на
исковите претенции, а ищеца на ответника сумата 418,72 лева съобразно
отхвърлената част от иска.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата в полза на адв.
П. Д. К. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за указана безплатна
правна помощ на ищеца, изчислено като възлизащо на сумата 650,00 лева с
включено ДДС.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. Света София, № 7 ДА ЗАПЛАТИ на А.
Д. Д. с ЕГН: ********** от гр. *******, следните суми:
- на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, сумата 29,68 лева /двадесет и девет
лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща имуществени вреди,
разходи за лекарства и лечение, както и сумата 3500,00 лева /три хиляди и
петстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от ПТП, станало на 17.01.2023 година, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 07.03.2023 година до окончателното им изплащане,
последната претендирана като частичен иск в размер на 6000,00 лева, при
цялостна претенция в размер на 12 000,00 лева, като исковата претенция за
18
неимуществени вреди в останалата й част над уважената се ОТХВЪРЛЯ като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
- на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 488,74 лева /четиристотин
осемдесет и осем лева и седемдесет и четири стотинки/ – разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Света София, № 7 ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат П. Д. К. на основание чл. 39 от ЗА сумата 650,00 лева
/шестстотин и петдесет лева/ с включен ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение за указана безплатна правна помощ на ищеца.
ОСЪЖДА А. Д. Д. с ЕГН: ********** от гр. ***** ДА ЗАПЛАТИ на
ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Света София, № 7 сумата 418,72 лева
/четиристотин и осемнадесет лева и седемдесет и две стотинки/ разноски,
съобразно отхвърлената част от размера на иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
19