Решение по дело №297/2017 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 32
Дата: 5 март 2019 г. (в сила от 7 юли 2020 г.)
Съдия: Йордан Минков Дамаскинов
Дело: 20174500900297
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 21 ноември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

  32

Гр. Русе, 05 март 2019 г.

 

Русенският окръжен съд, гражданско и търговско отделение, в открито заседание на 27 ноември 2018 г. в състав:

                                                          Председател: Йордан Дамаскинов

при участието на секретаря Недялка Неделчева, като разгледа търговско дело № 297 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

          „Петрол – Трейдинг Груп“ ЕООД ЕИК ********* гр. Свищов, представлявано от К. Х., предявява срещу „Плевенски хляб“ ООД ЕИК *********, представлявано от синдика М.Ш., установителен иск по чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ за съществуване на неприети вземания, както следва: 150000 лв. главница по спогодба от 5.05.2016г., законна лихва от 19.05.2016 г. и 3000 лв. присъдени разноски; 70000 лв. главница по договор за спогодба от 22.04.2016 г. със законната лихва от 31.05.2016 г. и 3730 лв. присъдени разноски; 60000 лв. главница по договор за спогодба, законна лихва от 31.05.2016г. и 3600 лв. присъдени разноски.

          М.Ш. синдик на „Плевенски хляб“ ЕООД в писмен  отговор оспорва като неоснователен предявения иск.

Съдът прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и прие следното:  

Русенският окръжен съд с решение от 24.04.2017г. по т. д. н. № 229/2016г. e обявил неплатежоспособността на „Плевенски хляб” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул. „Българска авиация” №1 и е определил начална дата на неплатежоспособността -31.12.2015г.

„Петрол Т.иг Груп“ ЕООД ЕИК ********* с вх. № 5929/25.05.2017г. e предявил в производството по несъстоятелност вземане от „Плевенски хляб“ ООД  в общ размер 290330 лв., от които: 150000 лв.-главница по спогодба с нотариална заверка на подписите и издаден изпълнителен лист и 3000 лв. присъдени разноски, със законна лихва върху главницата от 19.05.2016 г. до окончателното и изплащане; 70000 лв.-главница по спогодба с нотариална заверка на подписите и издаден изпълнителен лист и 3730 лв. присъдени разноски, със законна лихва върху главницата, считано от 31.05.2016г. до окончателното  изплащане; 60000 лв.-главница по спогодба с нотариална заверка на подписите и изпълнителен лист и 3600 лв. присъдени разноски, със законна лихва върху главницата, считано от 31.05.2016г. Временните синдици не са приели вземането. „Петрол Трейдинг Груп“ ЕООД гр.Свищов ЕИК *********, чрез пълномощник адвокат Я. Т. е подал възражение срещу неприемането  на неговото вземане. Русенският окръжен съд с определение № 392 от 24.10.2017 г. по т. д. н. № 229/2016 г. е оставил възражението без уважение. Съдът по несъстоятелността е приел, че представените документи не установяват вземане на „Петрол Трейдинг Груп“ ЕООД от длъжника в посочените размери. Вземането за 150000 лв. - главница по спогодба от 5.05.2016г. представлява неустойка по договор от 1.12.2015г. Този договор от външна страна създава съмнения за неговата истинност Не са представени доказателства, че длъжникът е бил неизправна страна. Приложените уведомления за цесия показват, че и за цедента и за длъжника уведомлението е подписано от адвокат И. Ф. И.. При това положение, не може да се приеме, че уведомлението за цесията е редовно връчено на длъжника и има действие по отношение на него.

Определението по чл. 592, ал. 4 от ТЗ е обявено в търговския регистър на 3.11.2017г. Искът, предмет на настоящото дело,  е предявен в 14-дневния срок по чл. 694, ал. 6 от ТЗ. Кредитор с неприето вземане може да предяви иск за установяване съществуването на неприето вземане, ако е направил възражение по чл. 690, ал. 1 ТЗ , но съдът е оставил възражението му без уважение.

          По вземането за 150000 лв. главница.

          С договор от 1.12.2015 г. „Петрол Трейдинг Груп“ ЕООД ЕИК *********, представлявано от В.Д. С. чрез пълномощник И. Х. С. ,се задължил да достави и продаде на „Плевенски хляб“ ООД ЕИК *********, представлявано от адвокат И. Ф. И. – търговски пълномощник, дизелово гориво, конкретизирано по количества, срокове и място  за доставка в заявки на купувача. Цената е заводска цена на „Лукойл България“ АД плюс 0,025 лв. за литър без ДДС. За всяка доставена партида продавачът издава данъчна фактура. Купувачът заплаща в срок до 75 дни от датата на доставка. В чл. 15 от договора е предвидено в случай на разваляне или прекратяване на договора и пълно или частично неизпълнение на задълженията по него по вина на купувача, същият дължи неустойка в размер на 160000 лв. на продавача. На 5.05.2016г. страните по договора сключили спогодба с нотариална заверка на подписите, в която се съгласили, че поради невъзможност за пълно изпълнение на задълженията на „Плевенски хляб“ ООД по негова вина, договорът се прекратява. В срок до 10.05.2016г. „Плевенски хляб“ ООД се задължил да заплати на „Петрол Трейдинг Груп“ ЕООД 150000 лв. неустойка по договор. На 12.05.2016г. „Плевенски хляб“ ООД чрез търговски пълномощник И. Ф. И. получил покана за плащане на неустойката в тридневен срок.

          Съдебно-счетоводната експертиза по делото дава заключение, че сумата 150000 лв. не е заплатена.

          Районен съд гр. Плевен е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 2464/20.05.2016 г. по ч. гр. д. № 3654/2016 г., с която разпоредил длъжникът „Плевенски хляб“ ООД да заплати на кредитора „Петрол Трейдниг Груп“ ЕООД 150000 лв. главница със законна лихва от 19.05.2016 г. до окончателното изплащане на вземането и разноски – 3000 лв. държавна такса и 5030 лв. юрисконсултско възнаграждение. Заповедният съд е приел възражение от длъжника „Плевенски хляб“ ООД, подадено от адвокат Л. Т. – пълномощник на В. Й. И. представител по чл. 8 ЗЛС на изчезналия Й. М. И. – *******. Производството по установителния иск по чл. 422 от ГПК по гр. д. № 169/2016 г. на Окръжен съд Велико Търново е било прекратено поради оттегляне на възражението. Съдът е приел, че съгласно чл. 416 ГПК при оттегляне на възражението заповедта за изпълнение влиза в сила, а абсолютната процесуална предпоставка за водене на иск по чл. 422 от ГПК – отпада.

          Съществуването на вземането е установено и чрез проверка на счетоводните записвания от вещо лице. Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК е стабилен съдебен акт, който не се ползват със силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, но опредя вземането като безспорно. Същото следва да бъде прието за удовлетворяване в производството по несъстоятелност.

          По вземането за 70000 лв.

          Районен съд гр. Плевен със заповед № 2599 от 2.06.2016г. по ч. гр. д. № 3970/2016 г. разпоредил длъжникът „Плевенски хляб“ ООД ЕИК *********, представляван от Р.Д. Т., да заплати на кредитора И. Ф. И. ЕГН ********** главница 70000 лв., законна лихва от 31.05.2016г. до изплащане на вземането, деловодни разноски в размер на 1400 лв. за държавна такса и 2630 лв. за адвокатско възнаграждение. Документът, от който произтича вземането, е договор за спогодба с нотариална заверка на подписите, по силата на който „Плевенски хляб“ ООД е следвало да заплати до дата 30.04.2016 г. сумата 70000 лв. дължимо, но незаплатено възнаграждение за търговски пълномощник и договорна неустойка. Спогодбата от 22.04.2016г. е представена в заповедното производство и по настоящото дело и от т. ІV следва, че до дата 30.04.2016 г. търговецът „Плевенски хляб“ ООД ще заплати на търговския пълномощник адвокат И. Ф. И. сумата 70000 лв. договорено, но незаплатено месечно възнаграждение  за изпълнение на задълженията по договора за търговски пълномощник, ведно с договорената неустойка при прекратяване на договора. Спогодбата съдържа и позоваване на договор за търговско пълномощие от дата 24.11.2015 г. и анекс към него от 25.11.2015г., в които е уговорено месечно възнаграждение за извършване на посочените в договора действия, платимо до 20-то число на текущия месец, което не е изплатено. Страните са постигнали съгласие да прекратят договора по вина на търговеца.

          Договор за търговско пълномощие от 24.11.2015г. не е представен по делото. Представен е анекс към договор с търговски пълномощник, сключен на 25.11.2015г. в гр. Франкфурт на Майн, Германия, между Р.Д. Т. представляващ „Плевенски хляб“ ООД и адвокат И. Ф. И. В анекса се предвижда месечно възнаграждение 5000 лв.  нето без данъци и осигуровки, платими до 20-то число на месеца. Предвидена е неустойка 5 месечни брутни възнаграждения в полза на търговския пълномощник, ако договорът се развали по вина на търговеца. Прекратяването или развалянето на договора не е основание за прекратяване на упълномощаването, дадено по реда на чл. 26 и сл. от ТЗ. Всички спорове по тълкуването и изпълнението на анекса и договора ще се решават от ТАС при НЮФ София.

          Р.Д. Т. на 24.11.2015г. със заверка от консулската служба в гр. Франкфурт на Майн издал пълномощно на адвокат И. Ф. И. да го представлява както като физическо лице, така и като *******като търговски пълномощник.

          Районен съд гр. Плевен по гр. д. № № 3970/2016г. приел възражение от В. Й. И. назначен представител на изчезналия Й. И.. И. Ф. И. представил в заповедното производство копие на искова молба за установяване на вземането, внесена на 15.08.2016г. в Търговски арбитражен съд при Национална юридическа фондация. Движението на тази искова молба не е известно на настоящия състав на съда.

          Въз основа на заповедта за изпълнение е бил издаден изпълнителен лист № 2930 на 2.06.2016г., който е бил представен по изпълнително дело № 354/2016г. ЧСИ П.П..

          На 25.06.2016г. е бил сключен договор за цесия, по силата на който И. Ф. И. прехвърлил на „Петрол Трейдинг Груп“ ЕООД вземане в размер на 142630 лв., част от което е вземането за 70000 лв. главница със законната лихва от 31.05.2016 г. до окончателното изплащане и разноски 4030 лв. по изпълнителен лист № 2930/2.06.2016г.  по заповед за изпълнение № 2599/2.06.2016г. ч. гр. д. № 3970/2016г. РС Плевен.  За цялото цедирано вземане цедентът е изпратил уведомление на 25.06.2016г., подписано също от И. И.  като търговски пълномощник на „Плевенски хляб“ ООД. И. Ф. И. изпратил на 27.06.2016г. уведомление на цесията и на ЧСИ П.П. по изп. д. № 354/2016г. Това изпълнително дело е прекратено по молба на взискател от 3.10.2016г. , съгласно удостоверение изх. № 7550/24.07.2017г.

          Окръжният съд приема, че вземането съществува. То е признато от „Плевенски хляб“ ООД чрез единия от двамата ***** Р.Д. Т. в писмена спогодба с нотариална заверка на подписите. По изрична уговорка в анекса към непредставения по делото договор за търговско пълномощие, чл. 10, прекратяването на договора не е основание за прекратвяне на пълномощното. Тази уговорка съответства и на Търговския закон, който в чл. 28 препраща към разпоредбите на гражданското законодателство относно прекратяването на търговското пълномощно. Тези разпоредби са чл. 41 от Закона за задълженията и договорите – пълномощието се прекратява с оттеглянето му. Писмено изявление от Р.Д. Т. за оттегляне на търговското пълномощно на И. Ф. И. няма представено по делото.

          Установено е по делото, че пред арбитражен съд е предявен иск за установяване на вземането по заповедта. Дали и как се е произнесъл арбитражният съд, не е известно. В решение № 229 от 22.07.2014г. на ВКС по т. д. № 2789/2013г. І т. о. се приема, че установителен иск за вземане по заповед за изпълнение може да се води и пред арбитражен съд. Настоящият съдебен състав има друго разбиране. В случая няма установено решение със сила на пресъдено нещо, с което съдът да се съобрази. Съдът установи, че вземането съществува, установи кой е новият му носител, вземането не е прието от синдика в производството по несъстоятелност. Следователно искът по чл. 694 от ТЗ е както допустим, така и основателен.

          По вземането за 60000 лв.

          Районен съд гр. Плевен е издал заповед за изпълнение № 2614/2.06.2016г. по ч . гр. д. № 3971/2016г., с което разпоредил длъжникът „Плевенски хляб“ ООД ЕИК ********* да заплати на И. Ф. И. сумата 60000 лв. със законната лихва от 31.05.2016г. до изплащане на вземането и деловодни разноски в размер на 1300 лв. за държавна такса и 2300 лв. за адвокатско възнаграждение. Документът по чл. 417 от ГПК е спогодба с нотариална заверка на подписа от 22.04.2016г.

          Представена е спогодба от 22.04.2016г., с която „Плевенски хляб“ ООД чрез Р.Д. Т. се задължава до 30.04.2016г. да заплати на адвокат И. Ф. И. 60000 лв. договорено но незаплатено адвокатско възнаграждение. “Плевенски хляб“ ООД чрез Р.Т. приема изпълнението на поръчката за правни услуги: изготвяне на съдебни книжа, процесуално представителство по съдебни дела и други. Подписът на Р.Д. Т. е е заверен на 22.04.2016г. от конулска служба в гр. Франкфурт на Майн, Германия. Подписът на И. Ф. И. е заверен на 28.04.2016 от нотариус № 377. 

          На 24.11.2015г. в гр. Франкфурт на Майн е сключен договор за поръчка, чрез който Р.Д. Т., представляващ „Плевенски хляб“ ООД възложил на адвокат И. Ф. И. правно обслужване : правни консултации, подготвяне на документи, процесуално представителство по искове пред съд. Възнаграждението не е фиксирано, но е посочена Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.  Има арбитражна клауза за отнасяне на споровете по договора пред ТАС при НЮФ гр.София.

          Районният съд е приел възражение срещу заповедта. Кредиторът И. Ф. И. е представил препис от искова молба – установителен иск за съществуване на вземането по заповедта, постъпила на 15.08.2016г. в Търговски арбитражен съд при Национална юридическа фондация. Движението на тази искова молба не е известно на настоящия състав на съда.

          Въз основа на заповедта за изпълнение е бил издаден изпълнителен лист № 2956 на 3.06.2016г., който е бил представен изпълнително дело № 354/2016г. ЧСИ П.П..

          На 25.06.2016г. е бил сключен договор за цесия, по силата на който И. Ф. И. прехвърлил на „Петрол Трейдинг Груп“ ЕООД вземане в размер на 142630 лв., част от което е вземането за 60000 лв. главница със законната лихва от 31.05.2016г. до окончателното изплащане и разноски 3600 лв. по изпълнителен лист № 2956/3.06.2016г.  по заповед за изпълнение № 2614/2.06.2016г. ч. гр. д. № 3971/2016г. РС Плевен. 

Относно уведомлението за цесията по чл. 99 ЗЗД и прекратяването на изпълнителното дело съдът препраща към мотивите относно предходното вземане.

          Окръжният съд приема, че вземането съществува. То е признато от „Плевенски хляб“ ООД чрез единия от двамата ***** Р.Д. Т. в писмена спогодба с нотариална заверка на подписите. В случая няма установено решение по чл. 422 от ГПК със сила на пресъдено нещо, с което съдът да се съобрази. Съдът установи, че вземането съществува, установи кой е новият му носител, вземането не е прието от синдика в производството по несъстоятелност. Следователно искът по чл. 694 от ТЗ е както допустим, така и основателен.

 

          Мотивиран така Русенският окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземания на кредитора „Петрол – Трейдинг Груп“ ЕООД ЕИК ********* гр. Свищов, ул. „Патриарх Евтимий“ № 66, вх. А ап. 7, представлявано от К. Х., срещу длъжника „Плевенски хляб“ ООД в несъстоятелност ЕИК *********, гр. Плевен, ул. „Българска авиация“ № 1, представлявано от синдика М.Ш., както следва:

1.     150000 лв. главница по спогодба от 5.05.2016г. и заповед № 2464/20.05.2016г. за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 3654/2016г. Районен съд гр. Плевен, законна лихва от 19.05.2016 г.до изплащане на вземането и 3000 лв. присъдени разноски;

2.     70000 лв. главница по договор за спогодба от 22.04.2016 г. и заповед № 2599/2.06.2016г. по ч. гр. д. № 3970/2016г. на Районен съд гр. Плевен със законната лихва от 31.05.2016 г. до изплащане на вземането и 3730 лв. присъдени разноски;

3.     60000 лв. главница по договор за спогодба от 22.04.2016 г. и заповед № 2614/2.06.2016г. за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 3971/2016г. Районен съд гр. Плевен със законна лихва от 31.05.2016г. до изплащане на вземането и 3600 лв. присъдени разноски.

ОСЪЖДА „Плевенски хляб“ ООД в несъстоятелност ЕИК *********, гр. Плевен, ул. „Българска авиация“ № 1, представлявано от синдика М.Ш., да ЗАПЛАТИ по сметка на Русенски окръжен съд сумата 11613,20 лв. държавна такса.

ОСЪЖДА „Плевенски хляб“ ООД в несъстоятелност ЕИК *********, гр. Плевен, ул. „Българска авиация“ № 1, представлявано от синдика М.Ш., да ЗАПЛАТИ на „Петрол – Трейдинг Груп“ ЕООД ЕИК ********* гр. Свищов, ул. „Патриарх Евтимий“ № 66, вх. А ап. 7, представлявано от К. Х., сумата 1300 лв. разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Великотърновски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на всяка страна.

 

                                                  Съдия: