Решение по дело №63926/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 11795
Дата: 15 юни 2024 г.
Съдия: Петър Иванов Минчев
Дело: 20221110163926
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 11795
гр. София, 15.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря Галина Хр. Христова
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110163926 по описа за 2022 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от Й. В. А. срещу Т. Ж. А., с която
е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да
преустанови нарушението, изразяващо се в неоснователно заета площ на собствен на ищеца
имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********.1.17, представляващ гаражна
клетка намираща се в сграда с идентификатор ********, представляващ Гараж № 1 и Гараж
№ 2, съставляващи общо гаражно помещение с две гаражни места, находящо се в сграда на
ул. „Димитър Греков“ № 1, гр.София, р-н „Оборище“, с обща застроена площ 31.56 кв.м.,
както и да премахне незаконно изградена стена, обозначена с букви А- Б и начертана линия
между тях на скица, намираща се на л. 20 от делото.
Ищецът твърди, че е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
********.1.17, представляващ гаражна клетка, намираща се в сграда с идентификатор
********, представляващ Гараж № 1 и Гараж № 2, съставляващи общо гаражно помещение с
две гаражни места, находящо се в сграда на ул. „Димитър Греков“ № 1, гр.София, р-н
„Оборище“, с обща застроена площ 31.56 кв.м. Сочи, че ответникът е ползвател на съседния
самостоятелен обект с идентификатор ********.1.18 в същата сграда. Твърди, че ответникът
използва негова част от самостоятелния обект без негово позволение и разрешение. Излага,
че ответникът е изградил стена, с която е преградил в своя полза част от неговия имот. Така
описаното сочи, че накърнява правото му на собственост. С уточняваща молба от
01.02.2023г. ищецът е представил скица с означения къде се намира допълнително
изградената стена, като е посочил и също, че южната стена, граничеща с ул. „Полк. Борис
Дрангов“ е дълга 7.00 метра, а западната част, граничеща с ул. „Димитър Греков“ - 6.10
метра. Изложено е, че при направено замерване с рулетка е установено, че южната стена,
1
която се предполага да е дълга 7.00 метра, е дълга 4.70 м. Моли съда да уважи предявения
иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният
иск се оспорва като неоснователен. Ответникът оспорва да е извършвал действия, с които да
пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост, в това число и да е изграждал
стена. Твърди, че на основание нотариален акт за продажба на право на строеж №21, том
LLLXXVII, дело №34627/07.11.1997г. на I-ви Нотариус в Софийската нотариална служба
към Софийския районен съд, е придобила правото на строеж върху гараж № 3 и гараж№ 4,
съставляващи едно общо гаражно помещение с две гаражни места, разположени на
партерния етаж в сградата, която е предстояло да бъде построена на ул. „Димитър Греков“
№1 в гр. София, с обща застроена площ на това помещение от 31.56 кв. м, при съседи: от
изток - гаражно помещение, съставляващо гаражи № 1 и № 2; от запад - двор, от север -
склад и коридор на магазин № 1 и от юг - ул. „Полковник Дрангов“, заедно със съответните
идеални части от общите части на сградата, която е предстояло да бъде построена в
дворното място, съставляващо парцел VII-466 от кв. 740 по плана на гр. София, местност
„Лиляна Димитрова“, с площ от 310 кв. м, при съседи: ул. „Полковник Драганов“, ул.
„Димитър Греков“, Ив. Стойчев и Ив. Златанов. При съставянето на описания по-горе
нотариален акт бил съобразен представения работен архитектурен проект, одобрен на
04.10.1996г. от УАГ към СГО, въз основа на който било издадено Разрешение за строеж
№357/24.10.1996г. на Началник управление „Архитектура и благоустройство“. Сочи, че
съгласно архитектурния проект между гаражно помещение, съставляващо гаражи №3 и №4,
и гаражно помещение, съставляващо гаражи №1 и №2, не била предвидена преградна стена.
В хода на строителството били извършени несъществени промени, които били съгласувани
и оформени като екзекутивни на основание екзекутивен проект, одобрен от УАГ към СГО
на 27.07.1998г. Твърди, че съгласно одобрения екзекутивен проект собственото на ищеца
гаражно помещение било преустроено в офис, състоящ се от зала и санитарен възел, който
офис бил отделен от гаражното помещение на ответницата посредством преградна стена.
Тази стена била изградена в процеса на строителството на сградата съобразно одобрения
екзекутивен проект и съществувала при издаването на Разрешението за ползване №
2385/23.09.1998г. на зам.-министъра на МРРБ. Сочи, че преградната стена, която според
ищеца е изградена от ответницата, всъщност е изградена в процеса на строителството на
сградата в изпълнение и в съответствие с екзекутивния проект. Моли съда да отхвърли
предявения иск.
Третите лица-помагачи Я. А. А. и А. Я. А., конституирани на страната на ищеца Й. А. В.,
не са взели становище по предявения иск.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим. Релевираното
от ответницата възражение за нередовност на исковата молба, тъй като не ставало ясно с
какво свое действие или бездействие е ограничила правото на собственост на ищеца е
2
неоснователно. В исковата молба и молбата-уточнение ясно е посочено, че ограничението
на правото на собственост на ищеца се състои в това, че ответницата е построила стена
между двата имота /по линията А-Б начертана от ищеца на приложената на л. 20 от делото
скица/, с която е отнела част от площта на ищцовия имот. Така наведените твърдения са
достатъчно ясни и конкретни, а фактическото състоЯ.е на имота и причините за
съществуването на стената и нейното разположение са въпроси по съществото на спора.
Както е уточнено с Тълкувателно решение № 31/84 г. от 6.II.1985 г. по гр. д. № 10/84 г.,
ОСГК, искът, основан на чл. 109, ал. 1 ЗС, предоставя правна защита на правото на
собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство
или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което може и да не накърнява
владението, но ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта
(имота) според нейното предназначение, отдадено от собственика й. Основание за защита
чрез иска се поражда само при състоЯ.я, от които възникват заплашване и опасност от
вредно и смущаващо въздействие, което произтича от упражняване на правомощия, но
които субективно пречат и/или ограничават тези на потърсилия правната защита. Функцията
на иска е да отрече във всичките тези и други аналогични случаи правомерността и да
предотврати неоснователните действия, поведение и състоЯ.я, както и премахване на
последиците от тях. В конкретния случай ищецът се домогва да защити правото си на
собственост в пълния му обем, а именно посочената в нотариалния акт площ от 31,56 кв.м.
като осъди ответницата да премахне изградената от нея стена, навлизаща в неговия имот.
По така предявения иск е да докаже, че е собственик на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ********.1.17, представляващ гаражна клетка намираща се в сграда с
идентификатор ********, представляващ Гараж № 1 и Гараж № 2; както и че ответникът е
изградил в собствения на ищеца имот стена, с която пречи на пълноценното ползване на
имота на ищеца.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си, в това число и че изградената стена е
премахната или че е изградена при спазване на нормативните изисквания.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните
обстоятелства: че Й. В. А. е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
********.1.17, намиращ се в сграда с идентификатор ********, находящо се в сграда на ул.
„Димитър Греков“ № 1, гр. София, район Оборище, с посочена в нотариалния акт обща
застроена площ от 31,56 кв.м., както и че Т. Ж. А. е собственик на право на строеж върху
гараж № 3 и гараж № 4, съставляващи едно общо гаражно помещение с две гаражни места,
разположени на партерния етаж в сградата, която е предстояло да бъде построена на ул.
„Димитър Греков“ № 1 в гр. София, с обща застроена площ от 31,56 кв.м. при съседи: от
изток- гаражно помещение, съставляващо гаражи № 1 и № 2; от запад- двор, от север- склад
и коридор на магазин № 1 и от юг- ул. „Полковник Дрангов“, заедно със съответните
идеални части от общите части на сградата, която е предстояло да бъде построена в
дворното място, съставляващо парцел VII-466 от кв. 740 по плана на гр. София, местност
3
„Лиляна Димитрова“ с площ от 310 кв.м., при съседи: ул. Полковник Драганов, ул. Димитър
Греков, Ив. Стойчев и Ив. Златанов. Освен безспорния им характер, тези обстоятенства се
установяват и от представените по делото нотариални актове в полза на двете страни.
Съгласно приетия Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 181, том
I, рег. № 2094, дело № 126/2021г., ищецът Й. А. В. е придобил от третите лица – помагачи Я.
А. А. и А. Я. А. представляващ гараж № 1 и гараж № 2, съставляващи общо гаражно
помещение с две гаражни места, находящо се в сграда на ул. „Димитър Греков“ № 1, гр.
София, район Оборище, с обща застроена площ от 31,56 кв.м., което гаражно помещение
съсавлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********.1.17, намиращ се в
сграда с идентификатор ********. Видно от представената схема, самостоятелният обект на
ищеца е нанесен в КККР с посочените в нотариалния акт площ, предназначение.
Съгласно приетия Нотариален акт за продажба на право на строеж № 21, том
LLLXXVII, дело № 34627/1997г. ответницата Т. Ж. е придобила правото на строеж за гараж
№ 3 и гараж № 4, съставляващи едно общо гаражно помещение с две гаражни места,
разположено на партерния етаж в бъдещата сграда, чиято площ също е 31,56 кв.м.
Прието е разрешение за строеж № 357 от 24.10.1996г. на СО-УАГ за жилищната
сграда, както и разрешение за ползване № 2385 от 23.09.1998г. на ДИТСК, с което е
разрешено ползването на жилищна сграда с помещения за магазини, помещение за фитнес-
зала, помещение за абонатна станция, помещение за офис и външни връзки за водопровод,
канал и кабели Н.Н., в кв. 740, п-л VII-466, гр. София, м. „Лиляна Димитрова, район
„Оборище“, ул. „Димитър Греков“ № 1.
Представен е препис от одобрения архитектурен проект на партерния етаж на сградата,
одобрен на 04.10.1996г., в който е предвидено изграждането на гаражни помещения, а
именно: общо гаражно помещение за гараж № 1 и гараж № 2 и общо гаражно помещение за
гараж № 3 и гараж № 4 без предвидена вътрешна разделителна стена между двете общи
гаражни помещения. Представен е и препис от екзекутивен проект, одобрен на 27.07.1998г.,
в който общото гаражно помещение за гараж № 3 и гараж № 4 е със запазено
предназначение, а общото гаражно помещение за гараж № 1 и гараж № 2 е с променено
предназначение - за офис със санитарен възел, като двете са разделени помежду си с
преградна стена, перпендикулярна на фасадата под прав ъгъл, с проектна дебелина от 25 см.
Размерите на помещенията не са променени спрямо първоначалния одобрен архитектурен
проект, като двете помещения имат правоъгълна форма.
От приетото експертно заключение по съдебно-техническата експертиза се установява,
че описаните в двата нотариални акта /на ищеца и на ответника/ площи на двата съседни
имота от по 31,56 кв.м. са по-големи от площите на обектите по одобрения архитектурен
проект на сградата с 0,22 кв.м. При измерване на място е установено, че офисът на ищеца по
делото е изграден на място с трапецовидна форма, вместо правоъгълна, както е по
одобрения архитектурен проект, като вътрешната преградна стена откъм гаража,
собственост на ответницата, е изградена на място с отклонение от 5 см от правия ъгъл в
източна посока – към офиса на ищеца. Установено също така, че дебелината на стената е 12
4
см. вместо проектната дебелина от 25 см. Вследствие на това имотът на ищеца е с 0,39 кв.м
по-малка площ от предвидената по архитектурния проект, а имотът на ответницата е с 0,39
кв.м. по-голяма площ спрямо същия проект. Вещото лице е установило, че преградната
стена е предвидена за изграждане с екзекутивната документация и е изградена при строежа
на сградата. Констатирано е, че няма друга поставена стена между двете помещения.
Експертът сочи, че ако преградната стена е била изградена в съответствие с проекта, разлика
в площите не би възникнала.
В проведеното на 19.03.2024г. открито съдебно заседание вещото лице е потвърдило,
че става въпрос за несъществено отклонение от одобрената проектна документация
вследствие на некачествено изпълнение на преградната стена. Съдът кредитира експертното
заключение по СТЕ при условията на чл. 202 ГПК като пълно ясно и компетентно
изготвено, тъй като същото съответства изцяло на одобрените проекти, освен това вещото
лице е извършило оглед и измерване на място, с което непосредствено се е запознало с
фактическото състоЯ.е.
От така приетата доказателствена съвкупност се установява на първо място, че
описаното предназначение на имота в нотариалния акт на ищеца „гараж № 1 и гараж № 2,
съставляващи общо гаражно помещение с две гаражни места“ съответства на първоначално
одобрения архитектурен проект на сградата, а не на одобрената екзекутивна документация, с
която предназначението на обекта е променено на офис. Установява се също, че описаната в
нотариалния акт площ на обекта от 31,56 лв.м. е по-голяма от площта му по проектната
документация с 0,22 кв.м. Също така се установява по категоричен начин, че действителната
площ на обекта на ищеца съобразно изграденото на място, е по-малка от проектната площ с
0,39 кв.м. Причината за това, обаче, не е наведеното с исковата молба действие на
ответницата по заграждане на част от ищцовия имот чрез изграждане на преградна стена.
Такава преградна стена наистина съществува, но тя не е изградена от ответницата, а е
предвидена за изграждане в екзекутивната документация на сградата и е изградена при
нейния строеж. Причината за разликата в площта на ищцовия имот спрямо проекта с 0,39
кв.м. е установена по несъмнен начин и това е некачественото изпълнение на преградната
стена, която се отклонява от предвидения прав ъгъл, както и от проектната й дебелина.
Касае се за несъществено отклонение от проекта, т.е. за лошо изпълнение на строително-
монтажните работи при изграждане на сградата, за което ответницата не носи отговорност.
След като ответницата не е извършила описаното в исковата молба /или каквото и да
било друго/ действие, с което да ограничи упражняването на правото на собственост върху
ищцовия имот в неговия пълен обем, тя не е пасивно материалноправно легитимирана да
отговаря по негаторния иск за възстановяване на законосъобразното състоЯ.е. Предявеният
иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждането й да преустанови неоснователните си
действия по завземане на площ от ищцовия имот като премахне незаконно изградената
преградна стена, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Релевираното от ищеца в хода
на устните състезания искане на ищеца съдът да се произнесе и по установителен негаторен
иск, освен по осъдителния, е неоснователно. Искът за защита срещу неоснователни действия
5
на ответника, с които се ограничава правото на собственост на ищеца, с искане ответникът
бъде задължен да преустанови тези действия и да премахне последиците от тях, е
осъдителен и именно такъв иск е предявен с исковата молба и уточнението към нея.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ответницата. Същата е
сторила разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 350 лева, както и за
адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева, платено изцяло по банков път съгласно
представения договор и платежно нареждане, или общо 2350 лева, които следва да й бъдат
присъдени.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. В. А., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „Никола
Войновски“ № 25, срещу Т. Ж. А., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, бул. „Янко
Сакъзов“ № 60, иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на Т. Ж. А. да преустанови
нарушението, изразяващо се в неоснователно заета площ на собствения на ищеца имот -
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********.1.17, представляващ гаражна
клетка намираща се в сграда с идентификатор ********, представляващ Гараж № 1 и Гараж
№ 2, съставляващи общо гаражно помещение с две гаражни места, находящо се в сграда на
ул. „Димитър Греков“ № 1, гр.София, р-н „Оборище“, с обща застроена площ 31.56 кв.м.,
като премахне незаконно изградена стена, обозначена с букви А – Б и начертана линия
между тях на скица, намираща се на л. 20 от делото.
ОСЪЖДА Й. В. А. да заплати на Т. Ж. А. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 2350
лева, представляваща сторените по делото разноски.
Решението е постановено при участието на третите лица-помагачи Я. А. А. с ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ул. „Димитър Манов“ № 19, вх. Б, ет. 4, ап. 11, и А. Я. А., с
ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „Коста Лулчев“ № 60, вх. А, ет. 2, ап. 5, на
страната на ищеца Й. В. А..
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6