Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 209
гр. Габрово, 02.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Габровският
окръжен съд, в открито съдебно заседание на дванадесети септември, две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ НЕДЕЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВА ДИМОВА
СИМОНА МИЛАНЕЗИ
при участието на секретаря Ваня Григорова, като разгледа
докладваното от съдията С. Миланези в. гр.
д. № 264 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
С решение № 191 от 15.05.2019 г.,
постановено по гр. д. № 2/2019 г., Габровският районен съд е отхвърлил
предявените от "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, искове, с правна
квалификация 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 9 ЗПК и чл. 92 ЗЗД, за признаване на установено, че М.П.Б.,*** му дължи сумата от 4 479.73 лв.
- главница по договор за револвиращ заем № ********** от 01.11.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.08.2018 г. до окончателното й
плащане, както и сумата от 751.34 лева – неустойка, за които суми в
производството по ч. гр. д. № 1699/2018 г. по описа на РС Габрово, е издадена
заповед за изпълнение.
Срещу така постановеното решение е
постъпила въззивна жалба „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, чрез юрисконсулт К.С.,
в която се твърди, че същото е неправилно. Неправилно съдът бил приел, че
клиентът не е могъл да повлия на съдържанието на договора и същият бил
бланкетен. Нормално било при типизация на договорите, кредитодателите да не
могат да сключват изцяло различни договори с отделните си клиенти и не можело
да се очаква всяка клауза да бъде уговорена по отделно за всеки конкретен
случай. Подобни действия биха били незаконосъобразни и в ущърб на клиента. С
тях се уговаряло индивидуално най - съществените характеристики на договора -
цена, размер на вноска, падеж, срок на договора, евентуално закупуване на пакет
допълнителни услуги и неговите характеристики. Излага подробни аргументи в
подкрепа на твърденията си. Длъжникът е бил запознат с условията на договора и
се съгласил с тях, което е удостоверил с подписа си. Неправилно съдът е приел,
че не е ясна валутата, в която е уговорен заемът, тъй като не била посочена,
доколкото официалната валута е лев и следвало да се приеме, че това е и
валутата на договора, доколкото не е уговорено друго. От приложената справка
извлечение било видно, че ответницата заплащала задълженията си до определен
момент на месечни вноски и за страните било ясно, какви задължения възникват и
за какъв период. Неправилно съдът е приел, че възнаградителната лихва противоречи
на добрите нрави и поради това договорът е нищожен, за което излага подробни
доводи. Паричният ресурс предоставян от небанковите институции е много по -
скъп, с оглед на факта, че същите не могат да осъществяват влогонабиране. Именно
промяната в обществените условия налага изоставяне на съдебната практика,
механично приета от съдебния състав. Излага се, че договорът по същество е
търговска сделка, поради което за неуредени в ЗПК приложение намира ТЗ, а не
ЗЗД. Доколкото договорът за потребителски кредит е вид банков креди, то се
дължи лихва в уговорения между страните размер, който не е ограничен от добрите
нрави. Излагат се аргументи за еквивалентността на насрещните престации по
процесния договор. Неправилни били и изводите на съда, че уговорената в
процесния договор неустойка противоречи на добрите нрави и се явява нищожна,
като се излагат подробни аргументи в подкрепа на твърдяното. Моли да се отмени
обжалваното решение и да се уважат изцяло предявените претенции. Претендират се
съдебно деловодните разноски за двете инстанции и юрисконсултско
възнаграждение.
В срок е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата,
чрез адв. Н. М., в който същата се оспорва по подробно изложени аргументи. Моли
да се потвърди обжалваното решение и се претендират разноските по делото за
въззивната инстанция на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Жалбата
е подадена в законния срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и същата е процесуално допустима.
Габровският районен съд е бил сезиран
с иск от „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, против М.П.Б., като се твърди, че
ответницата е сключила с дружеството договор за револвиращ кредит, което
задължение било в общ размер на 7 554 лв., включващо сумата по заема 1 850 лв.,
за 48 месеца, вноска 155 лв., ГПР 143,70 % и ГЛП 98,19, като договорът бил
сключен при Общи условия. Тъй като ответницата заплатила само 19 вноски, кредитора
прекратил договор на осн. чл. 10.3.1 от ОУ. Съгласно т. 10.4 от ОУ при
прекратяване на ДПК се начислявало неустойка, която в конкретния случай била в
размер на 751, 34 лв. Обосновава правния си интерес от предявяване на иска с
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.
гр. д. № 1699/2018 г. на ГРС Поискано е
да се приеме за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 5 231, 07
лв., от които номинал в размер на 4479, 73 лв. и 715, 34 лв. неустойка, ведно
със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането.
В
срок е постъпил отговор от процесуалния представител на ответницата, в който се
оспорва предявения иск по аргументи подробно изложени в него.
Първоинстанционният съд е приел, че
сключения между страните договор не е револвиращ, а е договор за потребителски
кредит, поради което по отношение на същия са приложими правилата на ЗПК и се
прилагат нормите на чл. 143 - 148 от ЗЗП. С оглед на това първоинстанционният
съд е преценявал служебно неравноправния характер на договорните клаузи и дали
тези клаузи са нищожни. Съдът е приел, че договорът между страните е сключен
при Общи условия, т.е. предварително определени от страна на ищеца договорни
клаузи, същият бил бланков и не е бил предмет на предварително договаряне, от
което следвало, че ответникът не е имал възможност да влияе върху съдържанието
му. Нямало доказателства, че уговорените в раздел VІ параметри (размер на
сумата, договорно възнаграждение при револвинг, обща сума на револвинга и ГПР)
са били съгласувани и индивидуално уговорени с ответника и не можело да се
приеме, че същият е изразил писмено съгласие с по - късно попълнените такива от
представител на ищеца, съгласно които общото задължение възлиза на 7 554, 47
лв. Съдът е приел, че начинът на сключване на договора е поставил в
изключително неблагоприятно положение потребителя спрямо търговеца, което
противоречи на добросъвестността и изпълва разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП, като
съдът е приел, че ДРЗ е недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК. Отделно от
това съдът е приел, че клаузите на ДРЗ определящи ГРП и ГЛП на неравноправни и
обуславят недействителност на заема на това основание. Освен това съдът е
приел, че не е посочена валутата, в която е уговорен заема, както и е посочено
само числото 48 без уточнение на периода, което водело да нарушение на чл. 11,
ал. 1, т. 7, 10, и 11 от ЗЗП, което обуславяло недействителност на договора за
заем на осн. чл. 22 от ЗЗП. Приел е, че
с оглед недействителността на процесния договор неоснователна се явявала и
претенцията за неустойка. Поради изложеното съдът е приел, че ответникът дължи
само чистата стойност на кредита, която е заплатена от него и е отхвърлил
предявения иск.
Габровският окръжен съд, като
прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Не е спорно, че между страните е
сключен договор за револвиращ заем № ********** от 01.11.2011 г. при общи условия към същия, с който кредиторът
„ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД е предоставил на ответницата по жалбата М.П.Б.,
заем в размер да 2 400 лв., като последната се е задължила да върне сумата за 48
(не се сочи какво), при размер на вноската 155, общо задължение за връщане 7
554, 47, ГПР 143, 70 %, годишен лихвен процент – 98, 19 и лихвен процент на ден
- 0,27, сума на револвинг 1 450, договорено възнаграждение 4 130, общо дължимо
по револвинг 5 580. Представени са Общи условия - версия 12.05.210, които не се
подписани от кредитополучателката, като не се представя погасителен план към
договор.
Представено е извлечение от сметка,
от което се установява, че ответницата е заплатила 19 вноски и една непълна,
като общия размер на внесените суми е 3 125 лв.
Видно от приложеното заповедно
производство по ч. гр. д. № 1699/2018 Г. по описа на ГРС ищцовото дружество, по
реда на чл. 410 от ГПК, се е снабдило със заповед за изпълнение на парично
задължение против ответницата за сумата от 4 479, 73 лв. главница и 751, 34 лв.
неустойки.
При така установеното от фактическа
страна, въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По същество постановеното решение е
правилно и законосъобразно, постановено при всестранно и задълбочено обсъждане
на доказателствата по делото, като настоящата инстанция изцяло споделя мотивите
на първоинстанционния съд и по реда на чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Не е спорно, че между страните е
сключен е сключен договор за револвиращ заем № ********** от 01.11.2011 г. като
към договора се прилагат Общите условия на дружеството във версия 12.05.2010. Правилно
съдът е приел, че така представения договор е договор за потребителски кредит и
като такъв за него безспорно се прилагат нормите на ЗПК и ЗЗП. От представените
доказателства се установява, че е сключен при предварително определени от кредитора
условия и кредитополучателя не е могъл да влияе върху съдържанието им.
Неоснователни са наведените възражения в жалбата, че индивидуално били
уговорени най - важните клаузи от договора, свързани с размера на заема, ГПР и
ГЛП, вноските по него и срока. Видно от попълнения ръкописно раздел VІ от договор
не може да се установи вида на валутата, какъв е срока от 48, както и не може
да се установи, как е формирано общо задължение в размер на 7 554, 47 лв., при посочена сума на
револвинга 1 450, договорно възнаграждение 4 130 лв. и обща сума по револвинга
5 580. Дори да се приеме, че с оглед обстоятелството, че официалната валута в
България е лева и следва да се приеме, че страните са уговорили заема в тази
валута, след като изрично не е посочено в договора, то правилно съдът е приел,
че финансовите параметри по него не са индивидуално уговорени, доколкото същите
се попълват от кредитора след одобрение на кредита и длъжникът не е имал
възможност да изрази информирано съгласие по тях. Правилно съдът е приел, че на осн. чл. 22 от ЗПК договорът е недействителен, тъй като със същия потребителят е поставен в по
- неблагоприятно положение спрямо търговеца.
Настоящият състав на съда намира за
правилно приетото от Районния съд, че уговореното в процесния договор
възнаграждение (възнаградителната лихва) е неравноправна клауза, противоречаща
на добрите нрави и обуславя недействителност на договора на собствено основание.
Нормата на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД е обща разпоредба, уреждаща основание за
недействителност на сделките, която намира приложение, както за гражданските
договори, така и за търговските сделки, доколкото липсва специална разпоредба,
която да изключва приложението й по отношение на тях. В нормата на чл. 288 от ТЗ се предвижда, че за неуредени в него положения за търговските сделки се
прилагат разпоредбите на гражданското
законодателство, от което следва, че разпоредбата на чл. 26, ал. 1, пр.
3 от ЗЗД намира приложение при договора по чл. 420 от ТЗ, като това основание
за нищожност намира приложение и по отношение на сключения между страните
процесен договор за потребителски кредит. За пълнота следва да се посочи, че за
приложимостта на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД по отношение на търговските
сделки, ВКС се е произнесъл в решение № 88/22.06.2009 г. по т. д. № 911/2009 г.
на І ТО.
Независимо дали процесният договор
ще бъде квалифициран като такъв по чл. 430 от ТЗ или по чл. 240 от ЗЗД, той по
правило е възмезден, като и в двата случая попада в приложното поле на Закона
за потребителския кредит (в редакцията му към ДВ бр. 58 от 30.07.2010 г.),
доколкото кредиторът отговаря на изискванията по чл. 9, ал. 4 от закона -
предоставя потребителски кредити в рамките на своята професионална или
търговска дейност. По този договор, като възмезден, заемателят дължи лихва
върху предоставената му сума, представляваща цената за ползване на заемната
сума. Безспорно лихвата следва да съответства на предоставената сума и
условията, при които тази сума е предоставена, като в конкретния случай е
предвидено предоставянето на 1 450 лв. срещу задължението на заемополучателката
да върне 7 554, 47 лв. за срок от 48 месеца, като тази сума е формирана от
възнаградителната лихва в размер на 98,19 %, а годишния процент на разходите е определен
на 1431 70 %. Определени по този начин лихвата и ГПР безспорно се явяват
такива, уговори в нарушение на добрите нрави, което е основание за нищожност по
смисъл на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, както правилно е приел и
първоинстанционния съд в мотивите си, които се споделят от настоящия състав. Налице
е нееквивалентност на двете престации - тази на кредитора и тази на заемателя,
като последната е в значителен размер и в ущърб на последния, като не могат да
бъдат споделени доводите на въззивника, че уговорките за размера на лихвените
проценти са общоприети и в рамките на обичайното за този вид кредити, като с
така определената цената на услугата, търговецът се е освободил от грижата да
договаря добросъвестно, преценявайки платежоспособността на клиентите си и си е
осигурил източник на приход значително надхвърлящ, както разходите за дейността
му, така и обичайните печалби, което именно
е обществено неприемлив резултат. Съдът споделя приетото от
първоинстанционния съд, че договорът не би бил сключен от кредитора без
уговорката за възнаграждение под формата на лихва и тази уговорка не може да
бъде заменена от повелителна норма на закона, поради което само на това
основание договорът правилно е приет за
изцяло недействителен.
Неоснователно е и наведеното
възражение от жалбоподателя, че неправилно съдът е приел, че неустойката също
противоречи на добрите нрави. При постановяване на решението си
първоинстанционният съд е приел, че процесният договор е недействителен на осн.
чл. 22 ЗЗП, поради което е приел, че кредитополучателят дължи връщане на
чистата стойност на кредита на осн. чл. 23 от ЗЗП и с оглед на това
неоснователна се явява и претенцията за неустойка за неизпълнение на договора.
Съдът не е развивал доводи за недействителност на същата, а само е посочил, че
има собствено основание за това, но не това са били решаващите му мотиви по
отношение на това претендирано вземане.
Предвид гореизложеното обжалваното
решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, а жалбата
да се остави без уважение, като неоснователна.
Воден от горното, Габровският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 191 от 15.05.2019
г., постановено от Габровския районен съд по гр. д. № 2/2019 г., като правилно
и законосъобразно.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.