Решение по дело №1137/2020 на Районен съд - Несебър

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№ 260023

гр. Несебър, 02.02.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: В.С.

при участието на секретаря А.Г., като разгледа АНД № 1137 по описа на Районен съд Несебър за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от И.Е.И. срещу наказателно постановление № 20-0304-001993 от 22.10.2020г. на началник сектор към ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, са наложени наказания глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Жалбоподателят сочи, че НП е незаконосъобразно. Твърди, че не е управлявал автомобила, като развива съображения в тази насока. Сочи, че в НП актът е преписан машинално. Моли обжалваното НП да бъде отменено.  

Ответната страна в производството – РУ на МВР Несебър към ОД на МВР Бургас, чрез процесуалния си представител заема становище за неоснователност на жалбата. Развива съображения в тази насока. Моли обжалваното НП да бъде потвърдено.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 18.09.2020г., около 17:45 часа, в к. к. „Слънчев бряг“, на алеята пред хотел „Аштън“, в посока от хотел „Свежест“ към хотел „Хризантема“, жалбоподателят управлявал личния си лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ****. По същото време св. М. и св. Й. (полицейски служители в РУ Несебър) изпълнявали служебните си задължения на бензиностанция „Петрол“ в к. к. „Слънчев бряг“, на главната алея срещу хотел „Свежест“. Те възприели извършеното нарушение. Поради тази причина св. М. започнал да пресича пътното платно и се насочил към управлявания от жалбоподателя автомобил. Свидетелят М. възприел, че автомобилът се управлява именно от И., като на около 30-40 метра от мястото, където били разположени полицейските служители, управляваният от И. автомобил спрял. Придвижвайки се към автомобила св. М. възприел, че жалбоподателят И. излиза от мястото на водача. В този момент М. стигнал до него и поискал документите му за проверка. Докато му съставял фиш за извършеното нарушение се усъмнил, че И. е употребил алкохол, поради което го приканил да бъде изпробван с техническо средство алкотест „Дрегер“ 7510, номер ARDN 0053. При проверката техническото средство отчело 0,96 промила алкохол. Данните били показани на И., като св. М. му съставил и талон за изследване № 0067861 от 18.09.2020г., но жалбоподателят отказал да го попълни, да го подпише и да получи екземпляр от него. При тези данни свидетелят М. съставил на жалбоподателя АУАН № 317363 от 18.09.2020г. за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство.  

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН № 317363 от 18.09.2020г., талон за медицинско изследване № 0067861 от 18.09.2020г., заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, свидетелските показания на актосъставителя М. и св. Й.. Посочените доказателства по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. Оспорването на фактите, направено от жалбоподателя, не се подкрепя от събраните по делото доказателства. В тази връзка не следва да се кредитира показанията на св. Георгиев, тъй като същите са неясни, неточни и нелогични. В тях се сочи, че свидетелят и жалбоподателят се разхождали, а полицаите дошли да ги проверяват докато били на паркинга. Не става ясно по каква причина им е извършена проверка, нито защо точно жалбоподателят е бил предмет на проверка (при твърдения, че двамата само се разхождали). Освен това тази версия не съответства на посоченото в жалбата, че И. се насочил към автомобила си, за да си вземе документите. Не съответства и на поведението му по време на съставяне на АУАН, при което подписал същия без възражения и не подал възражения в предвидения за това срок. Показанията на свидетеля са в пълно противоречие и с показанията на разпитаните свидетели Й. и М., които са категорични, че са възприели движението на автомобила, а св. М. – и водачът, който го управлява.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при издаване на АУАН и наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава наказателни постановления по силата на заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не представлява нарушение соченото от жалбоподателя позоваване на АУАН в текста на НП. Наказващият орган е възприел констатациите на актосъставителя, което е в унисон с разпоредбите на ЗАНН. Още повече, че пред него не са били изложени възражения от страна на жалбоподателя, които да са налагали извършване на допълнителна проверка.

Съдът намира, че издаденото НП е и материално законосъобразно. От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, като е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила, а именно 0,96 промила. Посочената концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя е установена по надлежния ред – чрез техническо средство Алкотест „Дрегер” 7510 с № ARDN 0053. Самият жалбоподател е приел тези показания, като е подписал АУАН без възражения и е отказал да подпише и получи талон за медицинско изследване. Както се посочи възраженията му, че не е управлявал автомобила остават недоказани по делото, като са събрани достатъчно категорични доказателства, че именно той е управлявал автомобила, непосредствено преди да бъде извършена проверката. Фактът, че е спрял сам не променя горните изводи и не е пречка за осъществяване на проверка от полицейските служители, които са възприели управлението на автомобила от страна на И.. За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП предвижда кумулативно налагане на наказанията лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца и глоба в размер на 1000. Налага се извод, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, като същото е подведено под правилната санкционна норма на чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Размерите на наказанията, които следва да се наложат, са фиксирани в санкционната норма на чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Наказващият орган е наложил наказания именно в тези размери, поради което санкцията е определена правилно от негова страна и не е налице законова възможност същата да бъде намалявана.  

С оглед изложеното наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на Районен съд Несебър сумата от 7,90 лв. – заплатено възнаграждение за свидетел по делото.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

Р   Е   Ш   И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0304-001993 от 22.10.2020г. на началник сектор към ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, с което на И.Е.И., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, са наложени наказания глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

ОСЪЖДА И.Е.И., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати по сметка на Районен съд Несебър сумата от 7,90 лв. – изплатено от бюджета на съда възнаграждение за един свидетел.  

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14 -дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: