Р Е Ш Е Н И Е
№ 812
град Бургас, 04.03.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд,
49 – ти
граждански състав
на пети декември две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание, в състав
Съдия: Пламен Дойков
при
секретаря Станка Добрева, като разгледа докладваното от съдията Дойков
гражданско дело № 5704 по описа за 2019година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото
е образувано по искова молба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж” рег. №
********* чрез „БНП Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България , ЕИК *********, гр.
София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от Д.Д.–
зам. – управител чрез юриконсулт Ц.С.против В.А.Р., ЕГН **********,***. Ищецът
твърди, че между и него и ответникът е сключен договор за потребителски заем №
PLUS – 14396321/ 04.01.2017г., по който ищецът бил отпуснал паричен заем в
размер на 2770.00лева. Усвояването на сумата било станало чрез полагане на
подпис в поле на договора. За ответникa било
възникнало задължение да върне заетата сума на 18 месечни вноски, всяка в
размер на 200.69лева. Ответникът Р. бил преустановил плащанията си по заема на
05.02.2017г., като до този момент не били правени вноски по заема. Към 05.03.2017г.
целият размер на кредита бил станал изискуем.
За събиране на вземането било образувано ч.гр.д. № 3333/ 2019г. на РС
гр. Бургас, като била издадена заповед с № 1732/ 25.04.2019г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата 2
770 лв. /две хиляди седемстотин и седемдесет лева/, представляваща главница, дължима по Договор за потребителски заем № PLUS-14396321/04.01.2017г., сумата 353.57 лв. /триста петдесет и три лева и
петдесет и седем стотинки/ – възнаградителна лихва за периода от 05.02.2017г.
до 05.07.2018г., сумата 141.37 лв. /сто четиридесет и един лева и
тридесет и седем стотинки/ – мораторна лихва за периода от 05.03.2017г. до
11.04.2019г., законната лихва върху главницата, считано от 24.04.2019г. до
окончателното плащане, както и сумите 65.30 лв.
/шестдесет и пет лева и тридесет стотинки/ – разноски по делото за държавна такса и
50.00лв. /петдесет лева/ – юрисконсултско възнаграждение. От страна на ответника е постъпило възражение по чл.
414 от ГПК, поради което е образувано настоящото производство. Претендира се
признаване за установено по отношение на ищеца, че ответника му дължи сумите
2524.39лева главница по посочения договор за заем, сумата от 141.37лева законна
лихва за забава за периода 05.03.2017г. до 11.04.2019г. и законна лихва върху главницата, считано от
24.04.2019г. до окончателното плащане, за което е издадена посочената заповед
по чл. 410 от ГПК. Претендират се
направените разноски в заповедното и в настоящото производства. Представени са
писмени доказателства.
Ответникът В.Р.,*** , в срока по чл. 131 от ГПК е
депозирал писмен отговор чрез адв. Е.К.,***. На първо място се сочи, че
предявеният иск е недопустим. Излага се твърдението, че предявените с иска суми
са различни от посочените в издадената заповед. На следващо място се твърди, че
претенцията е неоснователна. Сочи се, че не било ясно какво претендира ищеца –
предсрочна изискуемост на кредита или настъпила изискуемост поради настъпил
падеж на задължението. Твърди се, че не са верни изложените обстоятелства в
исковата молба, че ответникът не заплащал дължимите вноски към ищеца – описани
са месечни преводи от 31.05.2017г. до 14.08.2019г. и се сочат платежни
нареждания за това на обща стойност 1910лева. Твърди се, че съгласно договора, Р.
следвало да върне на ищеца заетата сума на 18 погасителни вноски всяка по
200.69лева, при уговорени ГЛП 35,35% и ГПР от 47.15%. Погасителните вноси
следвало да покриват компонентите на задължениетов следната последователност –
разноски, лихва и главница. В договора не било посочено каква част от отделните
задължения на длъжника се погасяват с всяка вноска. Не бил посочен и размера на
уговорената възнаградителна лихва за кредитора – нито като общ размер, нито
като месечно плащане. Ответникът не е бил редовно уведомен за предсрочната
изискуемост на вземането към ищеца. От страна на кредитора не било направено
нужното да се уведоми длъжника, а изричното съобщаване за настъпилата
предсрочна изискуемост било задължително за ищеца. Направено е изложение по
приложението на ЗПК. Оспорва се размера на шрифта на сключения договор. Според
ответната страна не са спазени и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 12 и т. 20
от ЗПК. В цялост се счита, че договорът е недействителен на основания чл. 22 от ЗПК. Претендира се отхвърляне на иска и
присъждане на разноски.
Предявените
искове са с материалноправно основание в чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 , ал. 1, т.
1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК във чл. 79
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 9 от ЗПК
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В
съдебно заседание процесуалния представител на ищцовото дружество не се явява,
но с изрична молба исковат молба се поддържа.
Ответникът, редовно призован , не се явява , представлява
се от адв. Е.К.,***. Отговорът на исковата молба се подържа, претендира се за
отхвърляне на иска.
По
делото са представени : Договор за потребителски паричен кредит , отпускане на
револвиращ потребителски кредит , издаване и ползване на кредитна карта PLUS – 14396321/ 04.01.2017г., сключен
между ищеца и ответника; условия по договора; медицински въпросник за приемане
за застраховане; застрахователен сертификат № PLUS – 14396321 и общи условия за застраховка „Защита на
плащанията” на кредитополучателите на „Кредит Класик”; Сертификат CARD – 14396321; Общи условия за застрахователна програма „Защита на
плащанията по кредитни карти”; удостоверение за банкова сметка ***; стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити;
погасителен план актуален към 15.07.2019г.; извлечение от вписване в Търговски
регистър гр. Париж; нареждания за касов паричен превод от ответника към ищеца.
Приложено е ч.гр.д. № 3333/2019г. на РС гр. Бургас.
От приетите по делото писмени доказателства се установи следното. Между
страните не се спори, че на 04.01.2017г. е сключен Договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта PLUS – 14396321/ 04.01.2017г. Съгласно сключения договор, ищецът е дал в заем
сумата от 2500.00лева за потребителски цели, който ответникът е следвало да
върне за срок от 18месеца, считано до 05.07.2018г., когато е уговорено да се
направи последната погасителна вноска. В заемната сума е включена и застраховка
„Защита на плащанията”. Месечната погасителна вноска била в размер на
200.69лева, при ГПР от 47.15% и ГЛП в размер на 35.35%. Посочената заемна сума
била дадена на ответника посредством банков превод по сметка в „Обединена
българска банка” АД. С изложеното се установи, че между ищеца и ответника е
било налице обвързващо ги облигационно правоотношение във връзка с дадения
заем. По
делото не е спорно, а и се установява от самия договор, че ответникът има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР
на ЗЗП, според който текст потребител е всяко физическо лице, което придобива
стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност. В случая на ответника като физическо лице е
предоставена "финансова услуга" по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на
ЗЗП. Настоящият състав счита, че не се
доказаха част от твърденията на ищеца. На първо място се сочи, че ответникът е
преустановил плащанията си по заема, като съгласно договора вземането било
станало предсрочно изискуемо. За доказване на това обстоятелство ищецът се
позовава само на съглашението между страните. Последното не може да се сподели.
В тази връзка в
т.18 от Тълкувателно решение № 4/18.06. 2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС е посочено, че при предявен иск
по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл.415, ал. 1 от ГПК за вземане, произтичащо от
договор за банков кредит, то става изискуемо,
ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем.
Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на
определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за
кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът
трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита. Даденото с тълкувателното
решение разрешение, следва да намира приложение и за договорите за
потребителски кредит, тъй като разпоредбата на чл.60, ал.2 от ЗКИ намира
приложение за всички видове договори за кредит. Клаузата за предсрочна изискуемост е допустима в съглашенията между
страните в гражданското право, съгласно свободата на договаряне по чл. 9 от ЗЗД. Такава е уговорена и с процесния договор. Не следва обаче да се приема, че
е налице обявяване на кредита за изискуем, ако не е последвало уведомяване на
длъжника. Самото обявяване е свързано с уведомяване на насрещната страна. В
тази насока е Решение № II- 85/ 03.12.2018г. на Окръжен съд гр. Бургас по в.гр.д. № 1378/ 2018г.
на Окръжен съд гр. Бургас. Предсрочната изискуемост има
действие от получаване от длъжника на изявлението на ищеца, че прави кредита
предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили уговорените в договора за
кредит предпоставки, обуславящи настъпването й. Заявлението за издаване на заповед
за изпълнение не представлява уведомяване на длъжника за предсрочната
изискуемост на кредита, тъй като същата не се връчва на длъжника и до
произнасяне от съда заповедното производство е едностранно. Връчването на
издадената заповед за изпълнение на длъжника също няма характер на уведомяване
на длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, защото
заповедта за изпълнение не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа
волеизявление в посочения смисъл. Исковата молба също при тези посочени факти
не може да изиграе ролята на уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост,
доколкото този факт следва да е наличен при подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК. Отделно от това , представените от ответника писмени доказателства
сочат , че по заема периодично са постъпвали плащания, които са се отнасяли по
заема и ако ищецът е считал вземането за предсрочно изискуемо и е уведомил
ответника за това е следвало да изложи твърденията си във връзка с тези
плащания, които не е оспорило в хода на съдебното дирене. Въпреки това, видно
от представените по делото доказателства, е настъпила изискуемостта на
вземането , което е станало с настъпване на крайния срок за издължаване от
страна на ответника. По делото не се спори, че това е станало на посочената в договора
дата. Падежът на вземането е настъпил преди датата на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК пред съда и следва да се отчете този факт. Не може да се
сподели виждането на ответника, че договорът не е съставен на шрифт според
изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Визуално не е възможно да се установи
точният размер на шрифта на съставения договор, съдът няма специални познания в
тази насока, а страните не са искали изготвяне на експертно заключение в тази
насока. На следващо място. Разпоредбата
на чл. 11 от ЗПК изисква договорът да се сключи в писмена форма, на разбираем
за потребителя език, общия размер на кредита и условията за усвояването му,
лихвения процент по кредита, годишният процент на разходите, информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Видно от
съдържанието на договора, в случая не са нарушени изискването на
чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК. В
действителност погасителният план не съдържа разбивка на всяка погасителна вноска,
показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент и допълнителните разходи.
Представеният погасителен план , който ищецът е приложил към исковата молба не
е част от представения договор и същият е съставен за настоящото производство,
без да е обвързал ответника и да може да му се противпостави. Следва да се
отбележи, че това задължение на ищеца касае вече изпълняващ се договор и
възможността на длъжника да погаси предсрочно главницата, след което да получи
погасителен план за останалата част от вземането му. Възражението, че договорът не
съдържа наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора,
срока, в който това право може да бъде упражнено, не отговаря на сключеното между страните. В чл. 11 на договора е
посочено, че кредитополучателят може да се откаже от договора чрез отправяне на
писмено предизвестие в 14- дневен срок от подписването му. Както се отбеляза по
– горе ищецът не доказа настъпване на предсрочната изискуемост на вземането,
поради което претенцията за сумата 141.37лева следва да се отхвърли. По делото
ответникът е посочил плащания в размер на 1910лева към ищеца с основание
сключения между тях договор. От страна на ответника се сочи, че с тези суми се
е погасявало задължението към кредитора, като настоящия състав счита, че е
погасено най – обременителното задължение / арг. чл. 76, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД/
и тази сума следва да се отнесе към плащане на претендираната главница. С настоящата искова молба ищецът претендира
за главница в размер на 2524.39лева. Ответникът сочи доказателства за платени
суми в общ размер на 1910лева, които следва да се приспаднат от търсената
главница , т.е. да се уважи претенцията в размер на 614.39лева, а за останалата
част – сумата от 141.37лева законна лихва и главница от 614.39лева до 2524.39лева
да се отхвърли.
Следва, съобразно решението и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, с което
искът е частично отхвърлен, разноските по воденото производство и тези сторени
в заповедното такова да бъдат уважени съразмерно на това. По делото ищецът е сторил
разноски за доплащане на държавната такса в исковото производство в размер на
135.68лева и следва да се присъди сумата от 100.00лева юрисконсултско
възнаграждение или всичко 235.68лева. Съобразно уважената част на иска , следва
да се присъди в полза на ищеца и сумата от 54.31лева. Следва да се присъдят и
разноските от заповедното производство – внесена е сумата от 65.30лева за
държавна такса и 50.00лева юрисконсултско възнаграждение , като съобразно
уважената част на иска следва да се присъди в полза на ищеца сумата от 26.57лева.
Общо за двете производства следва да се присъди сумата от 80.88лева разноски за
водене на производствата. Съобразно отхвърлената част на иска , следва да се
присъдят и разноски в полза на ответника. По делото от страна на В.Р. са
направени разноски в размер на 800.00лева за адвокатско възнаграждение, като
съобразно отхвърлената част на иска му се следват 615.63лева , които ищецът
следва да заплати.
Воден от
изложеното и на основание чл. 236 вр. чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ПРИЕМА
за установено, на основание чл. 422, ал.
1 вр. чл. 415 , ал. 1, т. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК във чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 9
от ЗПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че В.А.Р.,
ЕГН * дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж” рег. № ********* чрез
„БНП Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България , ЕИК *********, гр. София, ж.к.
„Младост 4”, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от Д.Д.– зам. –
управител, сумата от 614.39лева /шестстотин и четиринадесет лева и тридесет и
девет стотинки/ главница по Договор за потребителски паричен кредит , отпускане
на револвиращ потребителски кредит , издаване и ползване на кредитна карта PLUS – 14396321/ 04.01.2017г.,
ведно със законна лихва от подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда по ч. гр. д. № 3333/ 2019г. на РС гр.
Бургас– 24.04.2019г. до окончателното изплащане на дължимата сума, за което
вземане е издадена заповед № 1732/25.04.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 333/ 2019г. на РС гр. Бургас, като
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му претендиран размер от 2524.39лева / две хиляди
петстотин двадесет и четири лева и тридесет и девет стотинки/ и за сумата от
141.37лева/сто четиридесет и един лева и тридесет и седем стотинки/ законна
лихва за забава за периода 05.03.2017г. до 11.04.2019г., като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА
В.А.Р., ЕГН * ДА ЗАПЛАТИ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж” рег. №
********* чрез „БНП Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България , ЕИК *********, гр.
София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от Д.Д.–
зам. – управител, сумата от 54.31/
петдесет и четири лева и тридесет и една стотинки/ разноски по настоящото
производство и сумата от 26.57лева/двадесет и шест лева и петдесет и седем
стотинки/ разноски по ч.гр.д. № 3333/ 2019г. на РС гр. Бургас или всичко в
размер на 80.88лева/осемдесет лева и осемдесет и осем стотинки/.
ОСЪЖДА „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А. Париж” рег. № ********* чрез „БНП Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България ,
ЕИК *********, гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сгр. 14,
представлявано от Д.Д.– зам. – управител ДА ЗАПЛАТИ на В.А.Р., ЕГН * сумата от
615.63лева/ шестстотин и петнадесет лева и шестдесет и три стотинки/ разноски
за адвокатско възнаграждение по настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия:
Пл. Дойков
Вярно с оригинала!
С. Добрева