Р Е Ш Е Н И Е
№ 112
гр. Велико
Търново, 21.05.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, касационен състав в публично заседание на двадесет и
трети април две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ
БАНЕВ КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
при
секретаря М.Н. и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна
прокуратура - Светлана Иванова, разгледа докладваното от съдия Банев касационно НАХД № 10043/ 2021 г., и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е образувано по касационна жалба,
подадена от *** С.Е. ***, като пълномощник на Д.Д.С. с ЕГН **********,
постоянен адрес *** и посочен адрес за призоваване ***, срещу Решение № 338/
29.12.2020 г. по АНД № 20204120200693 от 2020 г. по описа на Районен съд –
Горна Оряховица. С обжалваното решение е потвърден Електронен фиш за налагане
на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо устройство Серия
К № 3180863 от 21.11.2019 г., издаден от ОД на МВР – Велико Търново, с който на
Д.Д.С., за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 189,
ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6 от същия закон, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 800,00 лева. Касаторът твърди незаконосъобразност
на обжалваното решение, като постановено в нарушение на закона и при съществени
нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.
1 и т. 2 от НПК. Излага доводи за неправилна преценка от съда на събраните
писмени доказателства, обусловила неправилни правни изводи относно релевантните
факти и съответно неправилно приложение на закона. Конкретните изложени в
жалбата оплаквания са за издаването на електронния фиш след изтичане на срока
по чл. 34, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, предвид датата на претендираното
нарушение – 04.07.2017 г., обстоятелство което не е било съобразено от
въззивния съд. Развити са доводи за приложимостта на цитираната обща законова
разпоредба, независимо от особената процедура за установяване е санкциониране
на административни нарушения, установена в чл. 189, ал. 4 и сл. от ЗДвП. От
настоящата инстанция се иска да отмени решението на ГОРС и разреши спора по
същество, като отмени потвърдения с него електронен фиш, претендира се
присъждане на направените съдебни разноски. В съдебно заседание касаторът,
редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Ответникът по касационната жалба,
Областна дирекция на МВР – гр. В. Търново, редовно призован, не изпраща
представител в съдебно заседание, не
ангажира становище по спора.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за неоснователност на
касационната жалба. Намира, че решението на районния съд е правилно, съобразено
с доказателствата по делото и материалния закон. Счита, че не е налице и
соченото нарушение на чл. 34 от ЗАНН. Предлага обжалваното решение да бъде
оставено в сила.
Съдът, след като се запозна с
представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно
решение, установи следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и
след отстраняване на констатираната нередовност, отговаря на изискванията на
чл. 212 и чл. 213 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Същата е
процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.
При проверката по чл. 218, ал. 2 от АПК,
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН съдът не установи пороци, засягащи
валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Въз основа на наличните в делото доказателства се установи, че фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния съд.
На дата 04.07.2017 г., в 20:40 часа на път I-4, при км. 153+343, в община Лясковец, при въведено с пътен знак В26 ограничение в скоростта извън населено място от 60 км/ч, моторно превозно средство – лек автомобил „Нисан 370 З” с рег. № ***, собственост на „ДСК ауто лизинг“ ЕООД и с регистриран ползвател „Тогедър“ ООД – гр. Варна с ЕИК *********, се е движел със скорост 131 км/ч (определена след приспадане на толеранс от 4 км/ч). Скоростта е била фиксирана с автоматизирано техническо средство /АТС/ - стационарна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътните нарушения тип „MultaRadar SD580“ с номер от ДР 4888, (фабр. № 00209D33F1A0), за което е изготвен снимков материал. На Б.Е.К.– представляващ по закон „Тогедър“ ООД, е издаден Електронен фиш Серия К № 1661584, като в срока по чл. 189, ал. 5, изр. второ от ЗДвП същата е подала декларация, че на датата и часа на нарушението автомобилът е бил предоставен за ползване на Д.Д.С., с приложено към декларацията копие от свидетелството за управление на МПС на последната. Издаденият ЕФ Серия К № 1661584 е бил анулиран, и на Д.С. е издаден Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 3180863 от 21.11.2019 г., с който й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800,00 лева. Фишът е бил обжалван по съдебен ред в срока по чл. 189, ал. 8, предл. първо от ЗДвП, с твърдения за процесуална и материална незаконосъобразност, като нарушителят е навел възражения относно годността и изправността на техническото средство с което е установено деянието и спазването изискванията на закона при работата с него. Направил е и възражение, че от датата на нарушението до датата на връчване на ЕФ /13.09.2020 г./, е изтекла тригодишната давност по чл. 80, ал. 11, т. 5 от НК, приложима по силата на чл. 11 от ЗАНН. Тези възражения са били преценени като неоснователни от решаващия състав, който въз основа на приобщените към делото доказателства, е приел за безспорно установени противоправното деяние, времето и мястото на извършването му, годността на техническото средство да установи това нарушение, и надлежното въвеждане на посоченото във фиша ограничение в скоростта в контролирания участък. Приел е, че не е изтекла обикновената давност за административнонаказателно преследване, прекъсвана с издаването и връчването на ЕФ, както и че административнонаказващият орган правилно е ангажирал отговорността на Д.С., като ползвател на лекия автомобил към датата на нарушението. При така изяснените обстоятелства, решаващият състав е намерил подадената пред него жалба за неоснователна, като е преценил, че извършеното деяние осъществява от обективна и субективна страна признаците на нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП. Формирал и изводи за законосъобразност на проведената процедура по издаването на електронен фиш, установяващ и санкциониращ посоченото деяние, правилност на дадената квалификация на извършеното нарушение и законосъобразност на дейността по индивидуализиране на наказанието, като е изложил и нарочни мотиви за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН.
Постановеното от Районен съд – Горна
Оряховица решение е неправилно, а касационната жалба е основателна.
Основателно
е възражението, че в случая образуваното административнонаказателно
производство е следвало да бъде прекратено, тъй като е изтекъл едногодишният
давностен срок по чл. 34, ал. 1, предл. второ от ЗАНН - една година от
извършване на нарушението. Настоящият съдебен състав е запознат със
становището, застъпено в решения на други административни съдилища, за
неприложимост на цитираната норма в производствата по чл. 189, ал. 4 – ал. 11
от ЗДвП, но не го споделя. В съответствие с изричната разпоредба на чл. 189,
ал. 14 от ЗДвП, а и тази на чл. 1 от ЗАНН, при липсата на нарочна уредба в
специалния закон относно сроковете за образуване, съответно за приключване на
процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя, приложими и в този вид
производства са сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Действително, електронният фиш представлява своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции, приравнен едновременно
към АУАН и НП по отношение на правното му действие /арг. от чл. 189, ал. 11 от ЗДвП/. Безспорно са налице и нормативно установени специфики на този акт
относно неговите форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, в
сравнение с АУАН и НП, при което съответните изисквания регламентирани в ЗАНН,
са неприложими по отношение на електронния фиш. Поради липса на специална
уредба обаче, сроковете за започване на административнонаказателното
преследване по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, са приложими и в производствата по чл.
189, ал. 4 и сл. от ЗДвП. Друго тълкуване на закона би означавало или да се
приеме, че не съществува погасителна давност за възбуждане на административнонаказателно
преследване относно нарушенията, установени по реда на чл. 189, ал. 4 и сл. от ЗДвП, или че относно тях е приложима давността по чл. 80, ал. 1, т. 5 от
Наказателния кодекс /както в случая явно е приел въззивният съд/. Като краен
резултат и в двата случая лицата, чиято отговорност се реализира по реда на чл.
189, ал. 4 – ал. 11 от ЗДвП биха били третирани по по-неблагоприятен начин от
извършителите на нарушения от същия вид, установени по общия ред на ЗАНН,
единствено в зависимост от способа за установяване на деянието, което според
настоящия съдебен състав противоречи на разума на закона. Различен извод не
следва и от регламентираната в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, процедура по анулиране
на предходно издаден електронен фиш за същото нарушение, доколкото провеждането
и приключването на тази процедура би следвало да се осъществи в рамките на
определените в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН давностни срокове за започване на
административнонаказателното преследване.
В
случая от датата на извършване на нарушението – 04.07.2017 г., до най-ранната
дата, на която е могъл да бъде издаден Серия К № 3180863 на Д.С. – 18.11.2019
г. /датата на получаване в ОД на МВР – Велико Търново на декларацията, подадена
от Б.Е.Х.– придставлаваща дружеството - ползвател на автомобила, с който е
извършено нарушението/, е изминал период над една година. Безспорно,
анулирането на Електронен фиш серия К №
1661584, издаден на Б.Е.К., е в изпълнение на процедурата по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, която обаче не е проведена в сроковете по чл. 34, ал. 1,, изр. второ от ЗАНН, поради несвоевременното връчване на предходно издадения електронен фиш. В резултат се е стигнало до
издаване на процесния електронен фиш на Д.Д.С.,
при неспазване на единия от алтернативно установените давностни срокове за
наказателно преследване - едногодишен от извършване на нарушението. Последното
е недопустимо от гледна точка на коментираните разпоредби на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, тъй като с изтичането на давността се е погасила възможността за
започване на административнонаказателно преследване срещу С., и представлява
достатъчно основание за отмяната на Електронен
фиш Серия К № 3180863 от 21.11.2019 г., като незаконосъобразен.
Като
е достигнал до изводи в обратния смисъл, районният съд е постановил решението
си при неправилно приложение на закона. Действително, възражение за нарушение
на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не е заявявано във въззивното производство, но
съгласно разрешението, дадено с
Постановление № 10/ 28.09.1973 г. на Пленума на ВС, съдът има задължение
служебно да следи дали не са изтекли сроковете за образуване на
административнонаказателното производство съответно тези, имащи за последица
погасяване на административнонаказателната отговорност по давност. Решаващият
състав е следвало да констатира незаконосъобразността на развилото се
административнонаказателно производство и да отмени приключващия го електронен фиш. Като не го е извършил, съдът е
приложил неправилно закона, в хипотезата на чл. 348, ал. 2, предл. първо от НПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН и решението му следва да бъде
отменено. Настоящият съдебен състав намира, че е налице приложното поле на
разпоредбата на и следва да реши делото по същество, като отмени като
незаконосъобразен Електронен фиш Серия К
№ 3180863 от 21.11.2019 г., издаден от ОД на МВР – гр. Велико Търново.
Независимо от изхода на делото,
неоснователно е искането на касатора за присъждане на съдебни разноски по
делото, доколкото липсват доказателства такива да са направени както в
производството пред ГОРС, така и в настоящото производство.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
Отменя Решение № 335
от 29.12.2020 г., постановено по АНД № 20204120200693 от 2020 г. по описа на
Районен съд – Горна Оряховица
и
вместо него постановява:
Отменя като
незаконосъобразен Електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
устройство Серия К № 3180863 от 21.11.2019 г., издаден от ОД на МВР – Велико
Търново, с който на Д.Д.С. с ЕГН **********, постоянен адрес *** и посочен
адрес за призоваване ***, за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1
от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6 от същия
закон, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800,00 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.