№ 776
гр. Варна, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20213110203206 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на К.
АЛ. ИБР. – ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 21-0442-000193/
26.04.2020г. на Началника на сектор в ІV РУ при ОД-МВР-Варна, с което му е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП.
В жалбата се сочи, че автомобилът, който е управлявал е собственост на
приятелката му, с която живее от 2000г. , както и че нито той, нито тя са знаели, че е с
прекратена регистрация.Разбрали за това в момента на полицейската проверка. Поради
това и изразява становище, че не е осъществил нарушението от субективна страна,
както и че при издаване на постановлението е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, защото описаното в него не отговаря на реалната
действителност.С оглед на това и иска постановлението да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно, както и да бъдат присъдени направените по делото
разноски.
В съдебно заседание , въз. И., редовно призован, не се явява , представлява
се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на
посочените в нея основания.По същество адв.Ш. отново излага становище, че
нарушението не е осъществено от субективна страна и пледира за отмяна на
постановлението и за присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява представител, не е
ангажирано становище по жалбата.
1
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 25.03.2021г. около 12,30ч. въз.И. управлявал л.а. „ Пежо 207“ с рег. № В 63
05 КТ, собственост на Нели Ненкова, като се движел в с.Синдел, по ул.”Братя Кирил и
Методий” в посока с.Тръстиково. По същото време, на този пътен участък, срещу ОУ
„Кирил и Методий” се намирали полицейски служители, един от които св.И.П.-
полицейски инспектор към ІV РУ-Варна, които в изпълнение на служебните си
задължения спрели въз. И. за проверка.При нея и след справка се установило, че
регистрацията на автомобила е била служебно прекратена от същата дата -
23.02.2021г., поради липса на задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“.Поради това св.П. съставил против въз.И. акт за установяване на
административно нарушение за това, че е управлявал автомобил със служебно
прекратена регистрация.Нарушението било квалифицирано като такова по чл.140 ал.1
от ЗДП.При личното предявяване на акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН
възражения не били направени и депозирани.
Била образувана проверка, материалите от която били изпратени във ВРП. С
Постановление на ВРП от 19.04.2021г. бил поставен отказ да се образува наказателно
производство, като в обстоятелствената част на прокурорския акт бил направен анализ
на действията на въз. И. и нормата на чл.345 ал.2 от НК.Било прието, че действително
автомобилът е бил със служебно прекратена регистрация поради липса на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.Това обаче не било основание да
се приеме, че поведението на собственика или водача на автомобила е престъпно, а
същите са подлежали на ангажиране на административно-наказателна отговорност за
нарушение по чл.638 ал.1 от КЗ. По тези съображения бил поставен отказ да се
образува наказателно производство, а материалите били изпратени на Началника на
ІV РУ-Варна по компетентност за преценка за налагане на административно
наказание.
Въз основа на постановлението на ВРП и акта за установяване на нарушение
било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което наказващият орган
възприел описаните в акта фактически констатации и правната квалификация на
нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДП. За него на въз. И. на основание чл.175 ал.3 пр.1
от ЗДП било наложено наказание „Глоба“ в размер на 200лв. и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан И.П. –
актосъставител, чиито показания съдът кредитира като логични, последователни и
непротиворечиви.От тях се установи, че нарушението на въз.И. е било установено след
като е бил спрян за проверка на пътя и след справка в съответната система на
МВР.Свидетелят посочи още, че въззивникът не е знаел за прекратената регистрация и
веднага сключил договор за „Гражданска отговорност”.Поради това и при съставяне
на акта не са били иззети свидетелството му за управление на МПС и талона на
автомобила.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към
жалбата, събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни
доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и
2
анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
което е процесуално допустима.
Наказателното постановление № 21-0442-000193/ 26.04.2021г е издадено от
компетентен орган - от Началника на ІV РУ при ОД-МВР-Варна, съгласно заповед №
Iз- 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи и в шестмесечния
преклузивен срок по смисъла на чл.34 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му, да разбере в какво е
обвинен и срещу какво да се защитава. Описанието на нарушението и в акта, и в
постановлението е направено с достатъчна пълнота и конкретика. При предявяване на
акта и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са били направени конкретни възражения, в
които да са били наведени спорни обстоятелства, нуждаещи се от разследване.
От събраните по делото доказателства може да се направи извод, че е допуснато
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДП, доколкото по безспорен и категоричен начин е
установено, че въз. И. е управлявал автомобил, който е бил с прекратена
регистрация.Разпоредбата на чл.143 ал.10 от ЗДП сочи, че служебно се прекратява
регистрацията на ППС, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по
чл.574 ал.11 от Кодекса за застраховането, т.е. че не е сключена задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“, и се уведомява собственика на превозното
средство. В случая, от съдържанието на акта и на постановлението на ВРП се
установява, че автомобила именно поради липса на задължителната застраховка е бил с
прекратена регистрация. От съдържанието на постановлението на ВРП обаче е видно
още, че не са били събрани доказателства за това, че въз. И. е бил уведомен за
прекратяването на договора за застраховка, респективно за служебното прекратяване
на регистрацията . Следвало е да бъде е получено уведомление от Гаранционния фонд
по чл.574 ал.11 от КЗ, както и да е налице уведомяване на собственика на превозното
средство за това, съобразно изричната норма на чл.143, ал.10 от ЗДвП и приложимата
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане
в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства. В случая е настъпил единствено
факта на прекратена служебна регистрация за процесния автомобил, за което е
представено получено по електронен път уведомление от Гаранционния фонд по
чл.574 ал.11 от КЗ за това, че ППС не е застраховано, като няма данни дали
собственикът на автомобила, който не е въззивникът, а неговата приятелка, което пък
се установява от съдържанието на жалбата, е бил уведомена за това . След като не се
доказва по безспорен и категоричен начин, че въз.И. е уведомен, че служебно е
прекратена регистрацията на автомобила , то не е изпълнен фактическият състав на
чл.143 ал.10 от ЗДвП, който кумулативно изисква освен прекратяване на регистрацията
и уведомяване на собственика за това.
3
В този смисъл и след като не е доказано, че деянието е извършено от въз. И.
умишлено, то следва извода, че същото не е съставомерно от субективна страна и не
съставлява административно нарушение. В случая следва да се има предвид, че в
административно-наказателния процес виновното поведение на дееца не би могло да се
предполага, а следва да се докаже с всички способи на доказване по НПК и с всички
доказателства и доказателствени средства.По делото не се събраха доказателства за
това, че въз. И. виновно е управлявал служебно дерегистрираното превозно средство,
което е било и с поставени на определените за това места регистрационни табели.
Въззивникът не е санкциониран за това, че управлява МПС, за което няма сключен
договор и действаща застраховка „Гражданска отговорност“, каквото нарушение се
сочи да е извършила в постановлението на ВРП, за да се изследва обстоятелството
дали е знаел или не, че няма сключен такъв договор, като фактите по делото сочат
липса на знание и за това обстоятелство. Той е санкциониран , за това, че управлява
автомобил с прекратена регистрация. Прекратяването на регистрацията на автомобила
като последица от липса на валидна застраховка съставлява сложен фактически
състав, включващ задължение и на прекратяващия регистрацията орган да уведоми
собственика, което е визирано в чл.143 ал.10 ЗДвП. Когато липсват доказателства
собственикът да е уведомен, то тогава същият няма съзнание за осъществен състав на
нарушение.
Поради изложеното до тук съдът намира, че постановлението следва да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Съобразно изхода на делото и съобразно направените искания, на основание
чл.63 ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че следва на въз. И. да се
присъдят направените по делото разноски.По делото е приложен договор за правна
защита и съдействие и списък с разноски, в които е посочено, че е заплатено в брой
възнаграждение в размер на 300лв. Тази сума е равна на определения минимален
размер на адвокатското възнаграждение за този вид работа определен съобразно чл. 18
ал.2 вр. чл. 7 ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Поради това съдът намира, че на въз. И. следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 21-0442-000193/ 26.04.2020г. на
Началника на сектор в ІV- РУ при ОД-МВР-Варна, с което на К. АЛ. ИБР. – ЕГН
********** е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.3
пр.1 от ЗДП.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на К. АЛ. ИБР. – ЕГН **********
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 / триста/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
4
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5