Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 07.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VII-ми въззивен състав, в публично съдебно заседание на трети юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Н. МЛАДЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕСЕЛИНА
СТАВРЕВА
2. НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
при секретаря Светослава
Матеева като разгледа докладваното от съдията СТАВРЕВА В.Н.Ч.Х.Д.№235/2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на гл.21 от НПК.
С присъда от 27.06.2019г. по Н.Ч.Х.Д. №172/2016г., СРС, НО, 115-ти с-в е признал подсъдимата Г.И.Ч. за
невиновна в извършването на престъпление по чл.147, ал.1 от НК срещу тъжителя О.А.А. за това, че
с молба от 31.03.2016г., представена по Н.О.Х.Д.№6042/2014г. по описа на СРС,
посочила, че: “на 15.03.2016г., след приключване на съдебно заседание по посоченото
дело и на 17.03.2016г. със съобщение на мобилния ми телефон, със заплаха на
изключването ми от САК бях притискана да връщам заплатения хонорар; на
18.03.2016г. подсъдимият А. се опита да взломи входната врата на кантората ми,
изскубна звънеца от вратата и развали патрона, като вкарал кибритена клечка в
същия с цел изнудване за получаване на платения от него хонорар за адвокатска
защита; на 23.03.2016г. на мобилния си телефон получих заплаха за живота си, че
„ще бъда осакатена, ако не плащам“, поради което и на основание чл.304 от НПК е
оправдана. С присъдата съдът се е произнесъл и по предявения и приет за
съвместно разглеждане граждански иск, претендиран като обезщетение за причинени
в резултат на деянието неимуществени вреди, като е приел че същият е
неоснователен и го е отхвърлил. На основание чл.190, ал.1 от НПК, СРС е осъдил
частния тъжител да заплати на подсъдимата направените във връзка с
първоинстанционното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Срещу присъдата в срок е депозирана въззивна жалба от частния тъжител, според който същата
е неправилна, неоснователна и като такава следва да се отмени. Релевират се доводи за това, че
съдебният акт е несъобразен с изнесените от свидетелите факти и обстоятелства.
По делото е постъпило
становище от частния тъжител, в което е посочено, че ще представи допълнение
към жалбата след запознаване с мотивите.
След запознаване с мотивите към присъдата е постъпило
допълнение към въззивната жалба, в което се изтъква, че съдията е изложил обясненията
на подсъдимия, въпреки недоказаността и
противоречивостта им. Акцентира се на произнасянето на САК, въз основа на което
Ч. е дисциплинарно наказана, въпреки крайния акт на ВАС. Частният тъжител
определя като недоказани твърденията на подсъдимата за неговото арогантно и
заплашително поведение. Застъпва се тезата, че не са отчетени противоречията
между обясненията на подсъдимата и показанията на св.Т. и св.К.и неоснователно дискредитиране
показанията на св.К.. Поддържа се превратно
възприемане показанията на св.С. И., които обстойно са
обосновани от тъжителя като вътрешно противоречиви. Обръща се внимание върху
неправилното отразяване в съдебния протокол на показанията на св.И.. Оспорва се
цялостното възприемане на тезата на подсъдимата Ч. в мотивите към
присъдата, въпреки че не почива на действителността и събрания доказателствен
материал. Отрича се виждането на съда подсъдимата да е изразила лично мнение, а
не твърдения. В жалбата се приема, че районният съдия е проявил тенденциозно
отношение към частния тъжител и защитника му, допуснал е драстични процесуални
нарушения обосновали крайния акт, предизвикали сезирането на инспектората към
ВСС и етичната комисия. Към допълнението на жалбата са
приложени и жалбите на частния тъжител срешу съдията от СРС до визираните два
органа.
В
разпоредително заседание на 28.01.2020г. въззивният
съдебен състав по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимата и свидетелите,
изслушването на вещи лица и ангажирането на други доказателства.
В съдебно заседание, жалбата и допълнението
към нея се поддържат от повереника на част. тъжител - адв.Д., който пледира присъдата да е
неправилна и несправедлива, деянието да е извършено при пряк умисъл по
смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Обясненията на подсъдимата
се оценяват като противоречиви, при все че същата е знаела за отказа на част.
тъжител от услугите й, но въпреки това е представила в молбата позорящи и
неверни обстоятелства, приписвайки му извършването на престъпление. Приема се
инкриминираната молба да оклеветява частния тъжител, тъй
като твърденията, че я е заплашвал, повредил звънеца и вратата на кантората й,
не отговарят на истината. Акцентира се на показанията на св.С.на И. и относно
противоречието в кой ден от седмицата е извършено престъплението и на заявеното
от полицейските служители, които не са посочили кой е откачил звънеца и че
частният тъжител е бил там. Подчертава се, че СРС не е взел предвид показанията
на св.И.К., според чийто показанията, частният тъжител е бил с него в Банско
всеки петък.
Частният тъжител в лично качество допълва,
че в протокола от с.з. на 26.06.2016г. е отразено, че подсъдимата си е поискал
хонорара си, че е знаела, че извършва
действията, за които го клевети. Депозира подробно писмено становище.
Упълномощеният защитник на подсъдимата – адв.Р.
пледира, че подзащитната му не е извършила твърдяното престъпление от
обективна страна и субективна страна, че не
е целяла умишленото му наклеветяване. Добавя се, че Ч. е оневинена по повод образуваните по сигнали на тъжителя
дисциплинарни производства пред висшия адвокатски съвет. Претендират се
направените пред СГС разноски за адвокатска защита на подсъдимата.
Подсъдимата Ч. в лична защитата и предоставената й
последна дума отрича съпричастност към твърдяното престъпление от частен
характер. Представя писмена защита.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VII-ми въззивен състав след
като обсъди доводите във въззивната жалба и допълнението към нея, както и тези,
изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:
Първоинстанционната присъда е
постановена при напълно изяснена фактическа обстановка, която се
подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства, доказателствени
средства и способи за приобщаването им. Настоящият въззивен състав намира, че е
необходимо известно допълване на фактологията, приета от районния съд:
Подсъдимата
Г.И.Ч. е родена на ***г., в гр.С., българка, българска
гражданка, с настоящ адрес:***, съдебен адрес:***, офис 1, разведена, с висше
образование, работи като адвокат, неосъждана, с ЕГН:**********.
Във
връзка с повдигнато от СРП обвинение за измама срещу частния тъжител О.А.,
между него и подсъдимата Ч. бил сключен договор за правна защита и
процесуално представителство по Н.О.Х.Д №6042/2014г. по описа на СРС, НО, 20-ти
състав, за което тъжителят заплатил адвокатски хонорар в размер на 500.00 лева.
На
15.03.2016 г. по горецитираното дело се провело насрочено съдебно заседание, в
което подсъдимата изпълнила защитната си функция, но частният тъжител не бил
удовлетворен от работата й и след като приключило съдебното заседание й заявил,
че не знае с кого си има работа и определил двудневен срок да му върне 350 лева
от платения хонорар. На 17.03.2016г. подсъдимата получила съобщение на мобилния
си телефон от частния тъжител, в което пишело, че двата дни са изтекли, а тя не
се е обадила да върне парите и това означавало, че ще я съди, ще й отнемат
правото да практикува от ВАС, ще я даде на прокурор и другото го знаела.
Съобщението имало агресивно съдържание и подсъдимата го възприела като закана,
поради което на 18.03.2016 г. подала за това сигнал в 06 РУ-СДВР, по който било
образувано ДП № 17098/2016г. На същата дата частният тъжител отишъл пред
кантората на подсъдимата и звъннал на вратата, но последната като разбрала, че
той я търси не пожелала да отвори вратата и му казала да си върви. Това ядосало
тъжителя А. и той започнал да крещи думи от рода на няма ли да ми връщаш
хонорара и да блъска по вратата. По това време в кантората била и св.С.на И.. След като разговорът между тъжителя и
подсъдимата приключил входният звънец е започнал да звъни постоянно в
продължение на повече от 10 минути и е започнал да пуши. По тази причина
подсъдимата два пъти подала сигнал на тел.112. Св.Ц. Т. и св.Н. К.били
полицейски служители при 04 РУ-СДВР и извършили проверка на място, при която се
установило, че кабелите на звънеца били свързани така, че да звъни
непрекъснато, при което същият изгорял, а в коридора пред кантората имало дим и
силна миризма на бакелит. Патронът на бравата бил натъпкан със стърготини,
които пречели на заключването на вратата.
На
23.03.2016г. частният тъжител депозирал молба по Н.О.Х.Д №6042/2014г. по описа
на СРС за отстраняване на подсъдимата като защитник, поради некомпетентност. В
същият ден подсъдимата получила обаждане от скрит номер и когато отговорила
чула мъжки глас, който й казал “ади ма, ади ма какво чакаш още, плащай или
искаш да те осакатявам”, след което изпсувал и затворил телефона. За тази
заплаха подсъдимата подала сигнал в СГП, по който била образувана пр.пр
№13946/2016г. от СРП. На 31.03.2016г. подсъдимата подала молба по същото дело,
в която заявила, че се отказва от защитата на тъжителя, като посочила следните
причини: “на 15.03.2016г., след приключване на съдебно заседание по посоченото
дело и на 17.03.2016г. със съобщение на мобилния ми телефон, със заплаха на
изключването ми от САК бях притискана да връщам заплатения хонорар; на
18.03.2016 г. подсъдимият А. се опита да взломи входната врата на кантората ми,
изскубна звънеца от вратата и развали патрона, като вкарал кибритена клечка в
същия с цел изнудване за получаване на платения от него хонорар за адвокатска
защита; на 23.03.2016г. на мобилния си телефон получих заплаха за живота си, че
„ще бъда осакатена, ако не плащам“.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена след собствен анализ на събраните в хода на делото гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на свидетеля И.К./л.87-л.88/; показанията на св.Ц. Т. /л.146 -
л.147/; показанията на св.Н. К./л.176/; показанията на св.С.на И. /л.238 -
л.240/; обяснения на подсъдимата Ч. /л.261-л.262/; обяснения, сведения,
жалби на подсъдимата и прокурорски постановления във връзка със сигнала от
18.03.2016 г. /л.56 - л.82/; писмо на 04 РУ-СДВР ведно с приложени материали
/л.100/; молба до СГП от 24.03.2016г. /л.108/; протокол и определение на Висшия
дисциплинарен съд /л.83-л.86/; копие на аудио-техническа експертиза ведно със CD /л.163-л.167/; заверен препис на
Решение №199 от 08.02.2018г. на СГС, НО, 9-ти състав /л.209-л.215/; заверен
препис на Присъда от 16.05.2017г. на СРС, 7 състав /л.216/; заверен препис на
постановление за прекратяване на наказателно производство от 01.03.2019г.
/л.235 - л.237/; препис от определение от 17.06.2019 г. на СРС /л.249-л.250/;
препис от молба от 28.03.2016 г. /л.251/; препис от протокол №17/2019 на САК
/л.253-л.255/; препис от постановление за прекратяване на наказателно производство
от 25.04.2019г. /л.257-л.258/; препис на протокол от 15.03.2016г. по Н.О.Х.Д
№6042/2012г. по описа на СРС /л.5-10/; копие на договор за правна защита и
съдействие № 639449 от 23.02.2016г. /л.11/; справка за съдимост с рег.№1498 от
30.12.2016г. /л.29/; препис на Решение по ДД № 251/2016г. /л.43/; обвинително
заключение /л.94-л.97/; материали по ДП №3180/2016 г. по описа на 06 РУ-СДВР
/л.134-л.158/ и.др.
Въззивната инстанция намира, че мотивите на СРС във
връзка с доказателствата не се отличават с изключителна конкретика и подробност.
Настоящият съдебен състав, обаче счита, че въпреки пестеливостта си, волята на
съда по въпроса кои доказателства са поставени в основата на фактическите
изводи, не е двусмислена и противоречива. Поради факта, че
районният съд се е задоволил със схематичното и декларативно позоваване на доказателствената съвкупност, този съд преценява, че е
необходимо да бъдат направени известни пояснения.
Безспорно, комуникацията между частния тъжител и
подсъдимата се е зародила по повод необходимостта на първия от адвокатски
услуги по Н.О.Х.Д. №6042/2012г. по описа на СРС. Установено е, че по сключения
между страните договор тъжителят А. е заплатил сумата от 500.00 лева. Няма
съмнение и за това, че на 31.03.2016г. на основание чл.35 от Закона за адвокатурата,
Ч. е подала молба за отказ от защитата на тъжителя,
като е инвокирала доводи за отправени от него заплахи с цел изнудване.
Преценката дали е реализиран съставът на чл.147, ал.1 от НК следва да се
конструира върху верността на изложените в молбата твърдения. Иначе казано
известни са авторството, механизмът, времевите и пространствените параметри на
извършеното, но е под въпрос истинността на релевираните обстоятелства.
В
центъра на доказателствените си изводи, въззивният съд постави обясненията на подсъдимата
Ч., които са изключително обстоятелствени. В
тях прозира двояката им правна природа, както на основно гласно доказателствено
средство, така и на такова, чрез което лицето упражнява в пълен обем правото си
на защита. В тази насока на мисли достоверността им следва да бъде установена
при спазване на общите правила относно гласните доказателствени средства при
съблюдаване на дефинитивните правила за оценка на доказателствата. Настоящият
състав намира за издържани твърденията й досежно определения от тъжителя
двудневен срок за връщане на платения от
него хонорар. Агресивно поставеният ултиматум косвено се извлича от
предприетите на 18.03.2016г. действия на А. в краткия времеви порядък след
насроченото на 15.03.2016г. съдебно заседание. Относими са и изпратените на
подсъдимата съобщения, за верността на които имплицитно се съди, както по
подадените от нея сигнали, така и по факта, че частния тъжител е реализирал
заканите си да сезира ВАС за непрофесионалното й поведение. В корелация с изложеното
са и писмените находки свидетелстващи за проведеното срещу Ч.
дисциплинарно производство. Вътрешно устойчиви и неизменно последователни са
обясненията й относно осъщественото от частния тъжител блъскане по вратата на
кантората и повреждане на входния звънец. За проверка на цитираните заявления
бе извършена съпоставка с показанията на свидетелката И., които имат пряко
значение към предмета на доказване, т.к същата непосредствено е присъствала в
деня на инцидента. Свидетелката пресъздава
собствените си възприятия върху обособилата се на 18.03.2016г. обстановка, в
обсега на която възпроизвежда съхранен спомен за събитието разиграло се пред
офиса на Ч.. Направен е подробен преразказ на това как в процесния ден
настойчиво се е звъняло на вратата и след като подсъдимата е поискала да
разбере кой я търси, се е чул крещящ мъжки глас, представил се за О.А. искащ
връщане на хонорар. В съзнанието й трайно се е запечатило образуването на дим и
миризмата на бакелит, при което е подаден сигнал на тел.112. Сериозен индикатор
за правдивостта на тези показания са копието на протокола от извършената по ДП
№3180/2018г. аудио-техническа експертиза, в която на хартиен носител е свален
записа от обаждането на подсъдимата до органите на реда и писмото на 04
РУ-СДВР, от което става ясно, че св.Т. и св.К.са отишли на адреса. И. е
запомнила, че на сигнала са се отзовали полицейски служители мъж и жена, заедно
с които са съзряли, че бакелитовото капаче на звънеца е махнато, както и че са
свързани на късо оголени проводници, за да може да се звъни непрекъснато. Не е
убягнало от вниманието й и това, че в патронника на вратата е имало натъпкани
твърди неща, което е затруднявало отключването. В тази връзка дори е уточнила,
че е предоставила на служителя безопасна игла, за да се извадят парченцата.
Свидетелката е категорична, че частният тъжител е имал много агресивно
поведение, предизвикало сериозен уплах у нея и подсъдимата. Думите на тази
свидетелка недвусмислено потвърждават версията на подсъдимата за
противоправното поведение на частния тъжител.
Въпреки близките отношения между двете, СГС е на становище, че И.
непринудено декларира впечатленията си от неприятната ситуация, като липсват
основания да се счита, че същата е заинтересовано лице и представените от нея
факти са изопачени или изкривени, поради нагледния им унисон с останалия
доказателствен материал.
В хармонично единство със засегнатия аспект са и
разказите на полицаите посетили мястото на инцидента. Въпреки темпоралното отстояние
от процесния случай, св.К.има бегли спомени за поставена в звънеца клечка и
миризма на изгоряла пластмаса, а свидетелката Т. е запаметила връзването на
звънеца и безспирното му звънене. От важно значение е това, че и двамата
служители се сещат коя е подсъдимата и я свързват с характера на подадения от
нея сигнал. Макар и колебливо Т. е изразила догадката, че освен Ч., в
кантората е присъствала и нейна колежка. Проверяващият състав дава вяра на
коментираните съждения, т.к същите са еднопосочни, житейски логични и
взаимносвързани. Кредитацията на косвените устни източници е наложителна не
само защото диалогизират по между си, но намират отражение и в наличните
писмени ресурси.
Настоящият
състав няма намерение да се дистанцира и от тази част на обясненията на
подсъдимата, която хронологично представя оттеглянето на пълномощията й като
защитник от страна на частния тъжител и полученото в същия ден анонимно
заплашително телефонно обаждане. Ч.
признава, че е депозирала процесната молба, с която се отказва да представлява
тъжителя А. и детайлно изнася информация за системно образуваните срещу нея
преписки по инициатива на последния. Не са спестени подробности и досежно
предприетите от нея ответни действия. Целокупният анализ на наличната
доказателствена маса напълно кореспондира с изследваните обяснения, поради
което съдът ги цени като непротиворечиви, балансирани и навеждащи, че
изложеното от подсъдимата Ч. е
достоверно и напълно реално.
Правилно
долната инстанция не се е доверила на релевираната от адв.А.позиция за простото
словесно претендиране на платения от частния тъжител хонорар без конфронтации и
заплахи. Неподкрепени и изолирани са твърденията за посещението на кантората в
ден различен от упоменатия в молбата. Разпитите на доведените от тъжителя
свидетели не успяха да елиминират сочените от подсъдимата факти. Проверяващият
съд намира за правдоподобно изнесеното от свидетеля К, че е обичайна практика
през месец март заедно с тъжителя да прекарват почивните дни в гр. Банско по
повод карането на ски, но това не дерогира apriori извършеният от А.
вандализъм. Показанията му са уклончиви във връзка с датите на които двамата са
били извън столицата. От една страна свидетелят не може да конкретизира моментите,
в които са пътували, а от друга убедено излага, че нито един уикенд не е бил
пропуснат. Настоящият състав дори да се съгласи с обстоятелството, че през
същата седмица частният тъжител не е „изневерил“ на хобито си, това не изключва
конфликта му с подсъдимата. Колкото до показанията на св.И., този съд ги намира
за несвързани с главния факт в процеса и неспособстващи за разкриване на
обективната истина, което обосновава игнорирането им. Общо взето същите се
явяват преразказ на споделените от частния тъжител проблеми по образуваното
срещу него наказателно дело и отношенията му с подсъдимата. Няма как
направените от И. изказвания да се противопоставят на големия обем от събраната
по делото доказателствена маса и да девалвират нейната еднопосочност.
Водим
от казаното до тук въззивният съд намира за неоснователни лансираните от
тъжителя аргументи за недоказаност и противоречивост на дадените от подсъдимата
обяснения и подкрепящите ги свидетелски показания. Ирелевантен е резултатът от
проведеното срещу Ч. дисциплинарно
производство, т.к няма пряка връзка с възведеното обвинение за клевета.
Несъстоятелни са и възраженията за тенденциозното поведение на районния съдия.
В
съдебната практика няма спор, че преценката за заинтересуваност и/или
предубеденост е личен и морален акт на всеки съдия и никоя контролна инстанция
не би могла да подложи на съмнение това твърдение. Не само страните в процеса,
но и обществото трябва да бъде убедено, че делото се разглежда от независим и
безпристрастен съд. Законността на съдебния състав е в основата на валидността
на действията на съда и на постановените от него решения. За да е законен
съдебният състав, е необходимо не само той да е формиран по предписания от
закона начин, но и по отношение на членовете му да не са налице обективни или
субективни основания за отводи и самоотводи. Предубеждението, в условията на
чл.29, ал.2 от НПК и извън т. нар. „безусловни” основания за отвод по ал. 1 на
нормата, може да се изрази по различен начин, но винаги означава, че вътрешното
убеждение на член от състава не може да се формира свободно и само въз основа
на обсъждането и оценката на събрани и проверени по делото доказателствени
източници. Известно е, че мотивите на постановения съдебен акт следва да
обективират вътрешното убеждение на съда и да позволяват на контролните
инстанции и на страните по делото да проследят начина, по който то е формирано.
Същинската разлика между тези действия, които дават основание за отвод на съда
поради неговата предубеденост и тези, които се явяват основание за отмяна на
съдебния акт поради пороци в процесуалната му дейност, е, че чрез първите се
демонстрира по обективен път недопустимо пристрастие на решаващия орган, докато
при вторите се касае за допустима от закона суверенна преценка на същия този орган.
В конкретния случай контролиращият съд е на становище, че постановената присъда
е
израз на правилна суверенна преценка, защото е извършено всестранно, пълно и обективно изследване за разкриване на
меродавните за процеса факти, а не са предприети прибързани, превратни и
необосновани действия по прекратяване на производството.
Долният
съд резонно се е доверил на имплементираните по делото документални активи –
преписи от снети сведения и обяснения, жалби, прокурорски и съдебни актове,
материалите от проведеното дисциплинарно производство, протоколът от Н.О.Х.Д.
№6042/2014 г. по описа на СРС, молбата от 31.03.2016г. и.др. Подобно на първата
инстанция, въззивният съд дава пълна вяра на обективираните в тях факти.
Констатация
за необремененото съдебно минало на подсъдимата Ч. към датата на деянието е направена въз основа на приложената по
делото справка за съдимост.
Солидаризирайки
се с правните изводи на районния
съдия и на основата на така изяснената фактическа обстановка въззивният съд е
на становище, че законосъобразно и обосновано подсъдимата Ч. е призната за невиновна в осъществяването на престъпление по
чл.147, ал.1 от НК.
Непосредствен обект на
престъплението клевета са обществените отношения, осигуряващи ненакърняване на
доброто име на човека в обществото, на положителната обществена оценка за
личността.
Съдебната практика и доктрината
напълно еднозначно и устойчиво поддържат разбирането, че предмет на
престъплението клевета са твърдения с конкретно съдържание, които носят
информация за точно определено обстоятелство или явление. Необходимо е те да са
позорни, укорими, недостойни от гледна точка на общоприетите морални разбирания
и да предизвикват еднозначна отрицателна оценка на обществото, а не да представляват
оценъчно съждение, което се извежда чрез предположения, интерпретации или други
форми на субективна психическа дейност. "Позорни“ са онези конкретни факти
и обстоятелства, чието разгласяване е опасно за доброто име на човека, като те
могат да се отнасят до минало и настоящо поведение, до служебни и обществени
прояви или такива от личния му живот, както и отрицателни качества на
личността, които я характеризират негативно. От обективна страна изпълнителното
деяние в чл. 147 ал.1 от НК е дадено в две форми – разгласяване на неистинско
позорно обстоятелство за пострадалия и приписване на престъпление, което не е
извършено. В настоящия случай е повдигнато обвинение, за това че подсъдимата е
осъществила първата форма на изпълнителното деяние. „Разгласяването“ изисква
деецът да е съобщил свои твърдения, зад които застава, като претендира, че тези
обстоятелства са обективен факт. Без значение за съставомерността на публично
нанесена клевета е узнаването или не от страна на пострадалия. С факта на
разгласяване деянието е довършено.
Без да преповтаря излишно направения
от районния съд подробен разбор на практиката на ЕСПЧ по подобни казуси, който
не дава основа за каквото и да е допълване, въззивната инстанция споделя
позицията за липса на обективни елементи от състава на престъплението, но
счита, че посоченото от съда основание е различно. В мотивите си предходния състав е оправдал
подсъдимата със съображения, че е направено оценъчно съждение, непревишаващо
границите на допустимата критика, базирано на доказано неправомерно поведение
от страна на частния тъжител осъществено на 18.03.2016г. и презюмиращо
съпричастността му към извършеното на 17.03.2016г. и 23.03.2016г. Тази
констатация е частично вярна и касае единствено получената на 23.03.2016г.
телефонна заплаха. От инкриминираната молба личи, че Ч. просто е
декларирала отправените заплахи за живота й без да е изразила твърдо убеждение
за това, че зад тях стои тъжителя, а в приложените материали по ДП №
3180/2016г. на 06 РУ-СДВР, пр.пр №17098/2016г. по описа на СРП, изрично е
упоменала, че обаждането е било анонимно. Контролиращият съд обаче не може да
се съгласи с извода, че цитираните в молбата изявления изначало не съдържат
фактически твърдения, отправени по адрес на тъжителя. Точно такива са посочените
за 17.03.2016г. и 18.03.2016г. обстоятелства, чиято правдоподобност вече бе
установена. Ерго, разгласените обстоятелства са позорни, но автентични, което
неутрализира наказателната отговорност по аргумент от чл.147, ал.2 от НК.
Липсата на извършено от обективна
страна съставомерно деяние прави ненужно и безпредметно обсъждането на
субективната страна на престъплението. Въпреки това за процесуална пълнота
следва да се посочи, че вмененото на Ч. е
несъставомерно и от субективна страна, предвид изложените съображения от районния съдия, а
и предвид следното:
Клеветата е умишлено
престъпление, реализуемо при пряк или евентуален умисъл, т.е деецът трябва да
съзнава, че приписва престъпление или разгласява позорни обстоятелства, които
са неистински, или престъпление, което не е извършено, предвид господстващото
становище в доктрината и съдебната практика, че неистинността е елемент от
състава на клеветата и с оглед на това, умисълът следва да обхваща и този
признак /С., Ал. Наказателно право. Особена част. Престъпления против правата
на човека, С. Сиела, 1997/. Авторът на клевета следва обективно да цели
опозоряване и злепоставяне на обекта на клеветата. Вината на дееца при
престъплението „клевета” трябва да се определи въз основа на съзнанието, което
е имал за обективните елементи на деянието, когато е разгласил неверните
позорни обстоятелства или е приписано престъпление, за което съзнава, знаел е,
че не е извършено /р.№ 237 от 1976 г. по н. д. № 208/1976 г., II н. о.
на ВС, р. № 21
от 02.02.1995 г. по н. д. № 557/94 г., III н. о. на ВС/.
Съставът
на престъплението по чл.147, ал.1 от НК по
необходимост изискват установяване наличието на умисъл у Ч., съзнание за неистиност на инкриминираните изрази /р.1031-58-I
н.о., р.580-81- I н.о/. Съдът
в този му състав категорично не намира наличие на умисъл /само под каквато
форма на вината е възможно това престъпление/, знание или поне допускане у
подсъдимата досежно несъществуването на обстоятелствата в молбата до съда.
Увереността
на дееца, че разгласените обстоятелства, или приписаното престъпление, както се
твърди в случая, са истински според подсъдимия и отговарят на действителността,
основаваща се на обективни факти, изключва субективния елемент на
престъплението „клевета”. Увереността
на подсъдимата Ч. се е подкрепяла от
от внесени жалби, сигнали, от поведението на част. тъжител и т.н. Поради тези
съображения, СГС споделя крайния извод на първата инстанция за оправдаване на
подсъдимата Ч..
Прав е първоинстанционният съд и касателно крайното си
становище за отхвърляне предявения граждански
иск от частния тъжител. СРС е спазил всички законови изисквания при
преценката дали да приеме за съвместно разглеждане иска - в предвидения в НПК
преклузивен срок, от лице, което е твърдяло да е претърпяло вреди, като
изложената пред СРС молба за конституиране като граждански ищец съответства на
изискванията на чл.85 от НПК.
Настоящият въззивен състав подобно на първата
инстанция намира, че при недоказано извършване на деянието от обективна и
субективна страна, друг извод освен отхвърляне на граждания иск би бил
нарушение на основните регламенти в чл.45 и чл.52 от ЗЗД. Поради това и СГС се
солидаризира с крайния извод на районния съдия за крайната съдба на гражданския
иск. Деянието на подсъдимата Ч. не е
противоправно и виновно, поради което и с него на частния тъжител А. не могат
да бъдат причинени неимуществени вреди. Предвид изложеното и с
оглед съвпадението на крайните изводите на двете съдебни инстанции относно
гражданския иск, присъдата следва да бъде потвърдена в тази ѝ част.
Предвид изхода на делото,
правилно на основание чл.190, ал.1 от НПК, с присъдата си предният съд е възложил направените по делото
разноски за сметка на частния тъжител.
Част. тъжител
обаче следва да заплати на подсъдимата Ч. направените от нея разноски за
адвокатска защита пред СГС в размер на 2500лв. /две хиляди и петстотин лева/ като на осн.
чл.190, ал.2 от НПК и чл.11 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК му се възложи и държавна такса в размер на 5.00лв. /пет
лева/ за служебно издаване на изпълнителен лист за горепосочената сума.
След обобщаване на резултатите от
извършената на основание чл.314 от НПК служебна проверка на присъдата,
въззивната инстанция не констатира основания за изменение или за отмяна на
обжалвания първоинстанционен съдебен акт, поради което и прие, че следва да
бъде потвърден.
С оглед горното и на основание
чл.334‚ т.6 и чл.338 от НПК‚ СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда от
27.06.2019г. по Н.О.Х.Д.№17264/2016г., СРС, НО, 115-ти с-в.
ОСЪЖДА
на осн. чл.190, ал.1 от НПК частния тъжител О.А.А. за да заплати на подсъдимата Г.И.Ч. сумата от 2500лв. /две хиляди и петстотин лева/,
представляща адвокатско възнаграждение за правна помощ и защита пред въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА
на осн. чл.190, ал.2 от НПК и чл.11 от Тарифата за държавните такси които се
събират от съдилищата по ГПК частния тъжител О.А.А. за да заплати по
сметка на СРС
- държавна такса в размер на 5.00лв. /пет лева/ за служебно издаване на
изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .....................................
ЧЛЕНОВЕ:
1....................................
2....................................