Р Е Ш
Е Н И Е
№ 589 15.05.2019 година гр. Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС ХІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На 09.05.2019г.
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Георги Иванов
при
секретаря Снежана Петрова
като
разгледа докладваното от съдия Г.Иванов
НАХД №1078
по описа за 2019 година
и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 236 от ЗЗ, вр. чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод постъпила жалба от „К.С.“ ЕООД, със седалище и адрес: гр./с. ********, ЕИК:****, представлявано от Л.Г.З. ЕГН: ********** против Наказателно Постановление № 03.1-87/21.12.2018г. на Директор на РЗИ – Бургас. С атакувания акт на дружеството на основание чл.212,ал.3 от ЗЗдр е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение на чл.44 от ЗЗдр. В жалбата се твърди, че при издаването на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. В съдебно заседание процесуалния представител поддържа жалбата, моли се съда да отмени атакуваното наказателно постановление.
Процесуалният представител на Директора на РЗИ Бургас счита жалбата за неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваното наказателно постановление.
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН и е процесуално допустима.
Съдът, след като анализира събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
При извършена проверка на 05.08.2018г. в 03:30ч. на
открит обект- бар „Б.б.“, находящ
се на плаж „Г.“, гр. С. и стопанисван от „К.С.“ ЕООД, ЕИК:****, се установило,
че се извършвало озвучаване с музикална уредба след
23:00ч. Св.Д.А. на длъжност държавен здравен инспектор в РЗИ Бургас съставила Предписание №215/05.08.2018г., с което на основание чл. 19, ал.
2, т. 6 и т.7 от ЗЗдр. и чл.28, ал.2 ЗЗШОС
разпоредила спиране дейността на музикално озвучаване на бар „Б.б.“ за времето от 23:00ч. до 7:00ч., считано от 30 минути
след връчване на предписанието. Отговорността за изпълнение на предписанието
била възложена на Л.Г.З. ЕГН: **********. В 03:45 часа предписанието било
връчено на З., който отказал да получи препис и това било удостоверено с
подписа на двама свидетели. При
проверка за изпълнението на издаденото предписание, на 05.08.2018г. в 04:47ч. в същия открит обект- бар „Б.б.“, се установило, че продължавало да се извършва
озвучаване с музикална уредба. Св. Д.А. счела, че това представлява
неизпълнение на задължително Предписание № ДЗК-215/05.08.2018 г. за спиране
дейността на музикално озвучаване на бар „Б.б.“ за
времето от 23:00ч. до 7:00ч. и съставила КП №7-ПБПЗ/05.08.2018г., както и АУАН
245/05.08.2018г. срещу „К.С.“ ЕООД за нарушение на чл.44 ЗЗ. АУАН бил съставен
на място в присъствието на З.,който отново отказал да го подпише и да получи
препис от него, което било установено с подпис на един свидетел.
Въз основа на така съставения АУАН, на
21.12.2018г. Директор на РЗИ – Бургас издал
Наказателно Постановление № 03.1-87/21.12.2018г., с което на „К.С.“ ЕООД на основание чл.212,ал.3 от ЗЗдр била наложена имуществена санкция в размер на 3000
лева, за нарушение на чл.44 от ЗЗдр.
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от показанията на свидетеля Д.А., както и от Предписание №215/05.08.2018г., Констативен протокол КП №7-ПБПЗ/05.08.2018г и другите писмени доказателства по делото.Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво изясняват фактическата обстановка, с оглед на което съдебният състав ги кредитира в цялост. Досежно така изложените по-горе факти не съществува и спор между страните. При липса на противоречия между доказателствата по делото и по аргумент от противното /per argumentum а contrario/ на разпоредбата на чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, съдът не следва да излага съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят.
От правна страна съдът приема следното:
Настоящият съдебен състав, при извършената служебна проверка по изпълнение на правомощията си по чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, на осн. чл. 231, ал. 1, вр. чл. 212, ал. 3, вр. чл. 44 от Закона за здравето. НП е издадено в 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, като АУАН също е издаден в рамките на срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, считано от датата, посочена в него, като дата на установяване на нарушението, съответно и на нарушителя. АУАН и НП са съставени в изискуемата от ЗАНН съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН форма и реквизити. Нарушението е описано достатъчно ясно. Посочени са датата, и място на извършването му. АУАН е съставен в присъствието на управителя на дружеството-жалбоподател, и му е била предоставена възможност да се запознае със съдържанието на АУАН.Съдът не откри формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до накърняване на правото на защита на нарушителя и съответно до порочност на административнонаказателното производство против него.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните съображения:
Издателят на обжалваното НП е допуснал грешка в приложението на материалния закон. То е издадено за нарушение, изразило се в неспазване на предписание, което е постановено в нарушение на материалния закон В случая не се касае за нарушаване на хигиенните норми, не се касае и за предприемане на противоепидемични мерки или да спиране на експлоатацията на обект, поради което в този случай чл. 19, ал. 1, т. 6 и т.7 от ЗЗдр. не намират приложение, независимо, че предписанието е издадено под формата на бланка, озаглавена предписание за провеждане на задължителни хигиенни и противоепидемични мерки. Става въпрос за упражняване на специфично правомощие на държавния здравен инспектор, регламентирано в специален закон – чл.28, ал.2 ЗЗШОС, във връзка със задължението на държавата за осигуряване на здравословна жизнена среда и осигуряване на изпълнението на здравните изисквания за факторите на жизнената среда. Неправилното прилагане на материалния закон е резултат от неспазване на принципа специалният закон дерогира общия закон /lex specialis derogate legi generali/ по арг. от чл. 11, ал. 2 от Закон за нормативните актове. В конкретния случай Законът за здравето се явява общ по отношение на Закона за защита от шума в околната среда. Според чл. 1 от него приложното поле на Законът за здравето обхваща обществените отношения, свързани с опазване здравето на гражданите, а един от факторите на жизнената среда според т. 12 от ДР на ЗЗдр е шумът и вибрациите в жилищни, обществени сгради и урбанизирани територии. За сравнение, чл. 3 от ЗЗШОС предвижда, че законът се прилага конкретно за шума в околната среда, на който хората са изложени в урбанизираните територии, в парковете и градините или в други тихи зони в урбанизираните територии, в тихите зони извън урбанизираните територии или в районите в близост до детски и лечебни заведения, училища и научноизследователски организации. Освен това, в няколко разпоредби на ЗЗШОС се препраща към уредбата, съдържаща се в Закона за здравето, което отново свидетелства за връзката общ-специален закон между двата цитирани нормативни акта. В този смисъл чл. 3, ал. 4 от ЗЗШОС препраща към реда, предвиден в ЗЗдр, по отношение извършването на оценката, управлението и контрола на шума в жилищните и обществените сгради; чл. 17 от ЗЗШОС предвижда контролът върху шума в околната среда, причинен от локални източници на шум, да се упражнява от органи и по ред, определени със ЗЗдр., и пр. Въз основа на гореизложените аргументи, съдът намира, че съставянето на процесното предписание е следвало да се извърши по реда, предвиден в специалния закон, а именно по реда на чл. 27-28 от него, в който се урежда процедурата по упражняване на текущ контрол върху източниците на шум в околната среда. Съгласно тази разпоредба, контролните органи съставят констативни протоколи, в които отразяват фактите или обстоятелствата и се дават задължителни предписания с посочване на срокове и отговорни органи и лица за изпълнението им. В случай на неизпълнение на дадените в констативните протоколи предписания, следва да се приложат разпоредбите на ЗЗШОС за определяне размера на административното наказание, което в конкретния случай трябва да се определи по чл. 33, ал. 2 или чл.35,т.2 от ЗЗШОС. В резултат на това, съдът счита, че нарушението, констатирано на 05.08.2018г. за което е издаден АУАН, е неправилно квалифицирано по чл. 44 от ЗЗдр., като приложимият материален закон отново следва да е ЗЗШОС, който съдържа санкционни норми при неспазване на издадените от контролните органи предписания – чл. 35, т. 2 от ЗЗШОС. Съответно правната квалификация на нарушението в НП, която е изцяло възпроизведена от АУАН, е също неправилна, което, от своя страна, е довело и до неправилно определяне на размера на наказанието по правилата на чл. 212 от ЗЗдр. Същото, при доказано извършване на нарушение, е следвало да се определи по чл. 35, т. 2 от ЗЗШОС, т. е. съгласно разпоредбите на специалния закон, в който е уреден и съставът на визираното административно нарушение с предвидени санкции, които са значително по-ниски като финансово изражение.
На последно място, държавния здравен инспектор е възложил отговорността за изпълнение на предписанието „спиране дейността на музикално озвучаване на обекта“ на физическото лице Л.Г.З. ЕГН:**********. Съдът е на становище, че предвид естеството на предписанието, и след като то не е било изпълнено, е следвало да се ангажира административнонаказателната отговорност на физическото лице, пряко отговорно за неспазване на издаденото предписание, а не на дружеството, стопанисващо обекта.
От това следва, че НП подлежи на отмяна като постановено при неправилно приложение на материалния закон и неправилно определяне на субекта на нарушението.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Бургаски районен съд, ХІ наказателен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 03.1-87/21.12.2018г. на Директор на РЗИ – Бургас, с което на „„К.С.“ ЕООД, със седалище и адрес: гр. *********, ЕИК:****, представлявано от Л.Г.З. ЕГН: ********** на основание чл.212, ал.3 от ЗЗдр е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение на чл.44 от ЗЗдр.
Решението може да се обжалва пред Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
С.П.