№ 17
гр.
Перник, 01.03. 2022 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд –
гр. Перник в публично съдебно заседание проведено на четвърти февруари
през две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
Съдия:
Слава Г.
при участие на
съдебния секретар Е. В., като разгледа докладваното от съдия Слава Г.
административно дело № 509 по описа на
Административен съд – гр. Перник за 2021 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
образувано по жалба на А.Е.Г., с адрес ***, чрез адв. Р.С. от ПАК, против
медицинско удостоверение № 157/3 от 15.09.2021 г., издадено от Централна
експертна лекарска комисия при Медицински институт на Министерство на
вътрешните работи.
В жалбата се твърди,
че удостоверението е незаконосъобразно. Наведени са доводи за липса на
мотиви, за нарушения на
административнопроизводствените правила и за неправилно прилагане на закона.
Иска се отмяна на удостоверението като незаконосъобразно и връщане на делото
като преписка на ЦЕЛК – Медицински институт към МВР за ново произнасяне.
В съдебно заседание
жалбоподателят не се явява, вместо него се явява адв. В.С. от АК-Перник. Поддържа жалбата и пледира удостоверението да
се отмени, както и да се присъдят сторените по делото разноски, съгласно списък
на разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответникът по жалбата
– Централна експертна лекарска комисия към Медицински институт на МВР не се
явява и не изпраща представител. По делото е постъпила молба от юк. М.Т., с
която иска жалбата да се отхвърли като
неоснователна и да се присъди
юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата
страна – Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР не се явява и не изпраща
представител.
По допустимостта:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1
от АПК, от активно легитимирано лице, имащо правен интерес да атакува
процесното медицинско удостоверение като негов адресат, срещу надлежна страна.
От друга страна, обжалва се подлежащ на съдебно оспорване индивидуален
административен акт.
Административен съд –
Перник в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
По фактите:
Жалбоподателят А.Е.Г.,
съгласно заповед № 3282з-2712 от 06.08.2021г. на директор на Главна дирекция
“Гранична полиция” е преназначен и заема
длъжността –разузнавач І степен в сектор “****” към дирекция
“Противодействие на престъпността през държавна граница” при “ГД”Гранична
полиция”-МВР. До преназначаването си е заемал длъжността „Разузнавач 1-ва
степен“ в сектор 02 „Противодействие на престъпни структури, използващи
общоопасни средства, оръжие и конрапролиферация“ към отдел 03 „Контратероризъм“
при Главна дирекция „**“ /ГД“БОП“/ - МВР като държавен служител.
На 18.02.2021 г.
около 8:20 ч. в гр. С., при обичайния път към работа – сградата на ГД“БОП“ на
бул. „***“, същия пътувал на предна дясна седалка в автомобил „*** с
регистрационен номер ***, собственост на колегата му И.Т., водач на същия. На
кръстовището на бул. „***“ и бул. „***“ претърпял ПТП. И. Т. веднага
сигнализирал за инцидента на тел. 112, искайки оказване на спешна медицинска
помощ, като пристигналия екип на ЦСПМ транспортирал жалбоподателя и колегата му
във ВМА. Там били констатирани навяхвания по тялото, гръдния кош и шията на А.Г.,
които водели до силни болки. Издадени са му три поредни болнични листа за
временна неработоспособност № Е20200343399 за 14 дни за периода от 19.02.2021г.
до 04.03.2021г.; № Е20210464704 за 20 дни, за периода от 05.03.2021г. до
24.03.2021г. и № Е20210693915 за срок от
10 дни, за периода от 25.03.2021г. до 03.04.2021г.. Всички са с диагноза „***“.
От ГД“БОП“ е съставен
Протокол за трудова злополука № 3 от 13.04.2021 г..
Осигурителят ГД“БОП“
подал декларация № 3 от 14.04.2021г. за трудова злополука в НОИ.
С разпореждане №
30460/15.04.2021 г. длъжностно лице при ТП-С.***град към НОИ приело на
основание чл. 60, ал. 1 от КСО
злополуката за трудова.
Директор на ГД”БОП”,
видно от писмо изх. № 1266р-13579/2 от
27.05.2021г. сезирал Централна експертна лекарска комисия към Медицински
институт при МВР да се произнесе по реда
на чл. 238, ал. 3 от ЗМВР относно вида не претърпяната телесна повреда. Към
искането са представени документи свързани с приемането на злополуката като
трудова, с периода на неработоспособност и медицински документи, както и
декларация от пострадалия, че е предоставил всички документи отнасящи се до
претърпяната от него травма.
На 15.09.2021г. състав при ЦЕЛК-МВР, състоящ
се от интернист, невролог, ортопед-травматолог и хирург въз основа на представените писмени
документи приел, че контузията станала
на 18.02.2021г. е в следствие на директен удар с твърд предмет при ПТП.
Увреждането е ********. Травмата е квалифицирана като лека телесна
повреда.
Издадено е медицинско
удостоверение № ***., което е предмет на съдебен контрол.
В хода на съдебното
производство по искане на защитата на жалбоподателя се допусна, изслуша и прие съдебно-медицинска
експертиза. Същата като компетентно
изготвена, приета и неоспорена от страните се цени в цялост. От заключението се установява, че вследствие
на ПТП, станало на 18.02.2021г. оспорващият е получил *******************.
Получените травматични увреждания към дата на инцидента са довели до
продължителни затруднени активни движения поради болкова симптоматика, а не
поради структурни промени /***********/
създаващи функционален дефицит и ограничаващ активни движения в снагата и
врата. Анализирайки механизма на ПТП и
приложените медицински документи, вещото лице приема, че лечебният и
възстановителният период са продължили за периода за които е временната
нетрудоспособност, описана в болничните листове. Контузията на *********************, които са
възпрепятствали извършване на обичайните трудови и ежедневни такива дейности.
При така установените
факти, които се възприеха от представените и приобщени по делото доказателства,
настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, като извърши
цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт, достигна до следните правни изводи:
Оспореното медицинско удостоверение е издадено от компетентен орган – ЦЕЛК
при МИ на МВР в изпълнение на определените му от закона правомощия.
При издаване на оспорвания
административен акт е спазена установената форма като същият отговаря на
императивните изисквания на чл. 59, ал.
1 от АПК. Същият има необходимото съдържание посочено в чл. 59, ал. 2 от АПК. Според чл. 238 от ЗМВР, именно Централната експертна
лекарска комисия при МИ към МВР е органът, който следва да определи видът на
причинената телесна повреда и обстоятелствата, при която е причинена. Органът
има материална, териториална и времева компетентност в подобни случаи да
подведе получените травматични увреждания под квалификацията лека/средна/тежка
телесна повреда. В обжалвания акт е посочен органът, който го издава, адресата на акта,
фактическите и правни основания за неговото издаване, както и разпоредителна
част. Подписан и датиран е. С оглед на изложеното не
се констатират отменителни основания по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК.
В хода на административното
производство не са допуснати нарушения на административно производствените
правила от категорията на съществените, които да са ограничили правото на
защита на оспорващия и да са препятствали правото му адекватно да я
организират. Съгласно трайно установената практика на Върховен административен
съд, съществено е това нарушение, при наличието на което да се повлияе върху
съдържанието на акта, т. е. ако това нарушение не е допуснато, би се стигнало
до постановяване на акт с различно съдържание. В случая ЦЕЛК надлежно е
сезирана и същата се е произнесла по документи, като е изследвала цялата медицинска и немедицинска
документация, предоставена от жалбоподателя и касаеща травмата.. Съдът не счита, че
е допуснато съществено нарушение като не
е прегледан и освидетелстван лично жалбоподателят при изготвяне на
удостоверението. Един преглед към или около датата на издаването на
медицинското удостоверение, именно 15.09.2021 г., не би обогатил или променил
изводите в същото поради отдалечения период между него и претърпяната трудова
злополука на 18.02.2021 г. С оглед на изложеното не се констатират отменителни
основания по чл. 146, т. 3 от АПК.
Не е нарушен материалният закон. Между страните не се спори
относно обстоятелствата, при които е настъпило травматичното увреждане.
Спорният въпрос се свежда до вида на телесната повреда – лека или средна.
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ЗМВР на служителите в
МВР, претърпели телесна повреда при или по повод изпълнение на служебните си
задължения, се изплаща обезщетение в размер 10 месечни възнаграждения при тежка
телесна повреда и 6 месечни възнаграждения при средна телесна повреда. Според
ал. 3 на с. р. видът на причинената телесна повреда се определя от Централната
експертна лекарска комисия, а обстоятелствата, при които е причинена или при
които държавният служител е загинал, се удостоверяват от прекия ръководител,
като от последната разпоредба ответникът черпи правомощията си за издаване на
актове от категорията на оспорвания.
За да възникне правото на обезщетение, държавният служител в МВР следва да
е претърпял телесна повреда, различна от лека. Легални определения на видовете
телесни повреди се съдържат в Наказателния
кодекс - в чл. 128, ал. 2; чл.
129, ал. 2; чл. 130, ал. 1, съответно за тежка, средна и лека и същите
следва да бъдат приложени към настоящия случай, доколкото в ЗМВР липсва изрична
уредба. Съгласно чл.
129, ал. 2 от НК телесната повреда е средна, ако е причинено: трайно
отслабване на зрението или слуха; трайно затрудняване на речта, на движението
на крайниците, снагата или врата, на функциите на половите органи без
причиняване на детеродна неспособност; счупване на челюст или избиване на зъби,
без които се затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето или
на други части от тялото; постоянно разстройство на здравето, неопасно за
живота, или разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания,
които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина. Изхождайки от данните
и доказателствата по делото към процесния случай следва да е приложима
единствено хипотезата на трайно затрудняване на движението на снагата или
врата. Следователно, за да бъде съставомерно от обективна страна процесното
травматично увреждане по чл.
129, ал. 2 от НК, следва същото да е
довело до затрудняване на движението и на второ място това отслабване да е
трайно като двете предпоставки трябва да налице кумулативно. Съдебната практика
сочи, че "трайно" означава за период по - голям от тридесет дни. В
тази насока са и указанията, дадени в Постановление № 3/1979 г. на Пленума на
ВС.
Настоящият състав въз
основа на съдебномедицинската експертиза,
приема, че травмата на жалбоподателя реализира състав на лека телесна повреда
по смисъла на НК, а именно причинена е болка и страдание. Според константната
съдебна практика, както и ППВС № 3/1979 г., за да се квалифицира травматичното
увреждане на врата и снагата като средна телесна повреда, следва да е засегната
двигателната способност на човека и съгласуваното им свързване с основните
функции на крайниците и тялото. Затрудненията на крайниците, врата или снагата
трябва да бъдат трайни. Общият сбор на временната неработоспособност според
болничните листове е 44 дни, което действително отговаря на изискването за
трайност, но по делото не е доказана
засегната двигателната функция на жалбоподателя изразяваща се в структурни
промени /фрактура на кости, разкъсване
на мускул, сухожилие/ създаващи функционален дефицит и ограничаващ активни
движения в снагата и врата. От заключението на експерта се приема, че затруднените
активни движения са в следствие на болковата симптоматика от удара като не е
налице засягане на двигателната функция поради
което и правилно ответникът по жалбата е квалифицирал телесната повреда като лека такава по смисъла
на чл. 130, ал. 2 от НК. Не са налице отменителни основания по чл.
146, т. 4 от АПК.
Въз основа на
изложените съображения съдът приема, че обжалваното медицинско удостоверение е
законосъобразно. Издадено е от компетентен орган, в предвидената от закона
форма. Спазени са административно-производствените правила и е постановено в
съответствие с материалноправните разпоредби. Жалбата е неоснователна и като
такава ще се отхвърли.
При този изход на
спора ответникът по жалбата има право на разноски. Същите са своевременно
заявени. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК в полза на ответника следва да се присъдят съдебни разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., определено по реда на чл. 24 от Наредбата
за правна помощ.
Водим от изложеното и
на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – гр. Перник
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на А.Е.Г.,
с адрес ***, против медицинско удостоверение № 157/3 от 15.09.2021 г., издадено
от Централна експертна лекарска комисия при Медицински институт на Министерство
на вътрешните работи.
ОСЪЖДА А.Е.Г., с
адрес *** да заплати на Централна експертна лекарска комисия към Медицински
институт на МВР съдебни разноски в размер на 100 лв. /сто лева/.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от връчването му на страните.
Съдия:/П/