Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 04.11.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-Б въззивен състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и
пети октомври
през две хиляди
и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ:АНЕЛИЯ МАРКОВА
Мл.с.
МАРИЯ ДОЛАПЧИЕВА
При
секретаря Н.С. сложи
за разглеждане
докладваното от
съдия Маркова в.гр.д.№ 11140 по описа за 2016 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК /въззивно обжалване/.
С решение № 8697 от 15.06.2016 г., постановено по гр.д.№ 15147 по описа за
2016 г., СРС, ІІ ГК, 76 с-в:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.С.К., срещу „Б.е.х.“
ЕАД, искове с пр.осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ; да се отмени Акт за прекратяване № РД-ЛС-20 от 20.01.2016г.; и ищецът да се
възстанови на заеманата до уволнението длъжност - „експерт финанси” в дирекция
„финанси и бюджет“, като НЕОСНОВАТЕЛНИ;
ОСЪЖДА „Б.е.х.“ ЕАД ,на основание чл.
128 от КТ, да заплати на Д.С.К., сумата от 7 372 (седем хиляди триста
седемдесет и два) лева, брутно трудово възнаграждение за седем работни дни от
месец януари, цялото възнаграждение за месеци февруари и март 2016г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 17.03.2016г. до окончателното им
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен размер от 7
517,04 (седем хиляди петстотин и седемнадесет лева и четири стотинки) лева,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН;
ОСЪЖДА „Б.е.х.“ ЕАД, на основание чл.
285 и 357 от КТ, да заплати на Д.С.К.,
сумата от 588 (петстотин осемдесет и осем) лева, средства за храна за седем
работни дни от месец януари, цялото възнаграждение за месеци февруари и март
2016г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 17.03.2016г. до
окончателното им изплащане; и сумата от 392 (триста деветдесет и два) лева,
средства за възстановяване и рехабилитация за седем работни дни от месец
януари, цялото възнаграждение за месеци февруари и март 2016г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 17.03.2016г. до окончателното им
изплащане.
По
разноските:
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал.
1 от ГПК, ищеца, да заплати на ответника сумата от 600 (шестстотин) лева,
сторени деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от иска; ОСЪЖДА на
основание чл. 77 от ГПК, ответника да
заплати по сметка на Софийски районен съд, сумата от 444,88 (четиристотин
четиридесет и четири лева и осемдесет и осем стотинки) лева – дължима държавна такса
и възнаграждение за вещо лице, съобразно уважената част от исковете.
ДОПУСКА предварително изпълнение на
съдебното решение по реда на чл. 242, ал. 1 от ГПК по отношение на присъдената
ГЛАВНИЦА (7 372 лева + 588 лева + 392
лева).
За да постанови решение в обжалвания
смисъл, СРС е приел че:
1-по
исковете по чл.344, ал.1,т.1 и т.2 КТ:
Работодателят можел да промени
изискванията си относно необходимата, според него, квалификация по време на
действието на вече сключен трудов договор, като това по правило било
законосъобразно поведение. Тези нови изисквания не подлежали на съдебен контрол
от гледна точка на целесъобразност, освен при довод за злоупотреба, какъвто в
случая не бил налице.
2-по
иска по чл.128 КТ:
СРС е извършил следното изчисление по
реда на чл.162 КТ:
В случая нямало принципно оспорване на претндираната сума, като следвало да се има предвид, че
основната заплата + процента за стаж представлявали една претенция, а не два
иска.
2 625 лева Х 2
месеца = 5 250 лева;
2 625 лева / 21
работни дни = 125 лева Х 5 работни дни (= 7 дни или една седмица) = 625 лева.
Общо – 5 875
лева. Към тази сума следвало да се прибави и искания размер за стаж (но с лека
редукция) – 1 500 лева. Или, претендирала се сумата от 6 013,63 лева + 1 503,41
лева = 7 517,04 лева.
Искът бил
основателен за сумата от 7 372 лева.
Искането за
прихващане било неоснователно, тъй като уволнението било законосъобразно, което
означавало, че и обезщетението било дължимо.
3-
по исковете по чл.285 и чл.357 КТ:
СРС се е позовал на извършеното
изчисление по реда на чл.162 КТ по иска по чл.128 КТ.
Постъпили са въззивни жалби от:
1-Д.С.К.,
ищец пред СРС. Решението се обжалва в частта, в която са отхвърлени претенциите
по чл.344, ал.1,т.1 и 2 КТ. Излагат се доводи за допуснати от съда
нарушения на материалния и процесуален закон, изразяващи се в необсъждане на
представените по делото доказателства. Сочи, че към момента на преминаването му
на длъжността „експерт финанси“ – 30.07.2013 г. не притежавал нито една от
специалностите, които се изискват за длъжността. Независимо от това
работодателят бил приел, че ищеца може да изпълнява задълженията, произтичащи
от длъжностната характеристика и
трудовия договор. С обжалвания акт за прекратяване на ТПО било отразено,
че ищеца не притежава изискуемото се образование, но липсвали данни да е
въведено ново образование за „експерт финанси“, което той да не притежава. След
16.11.2015 г. не му бела връчена нова длъжностна характеристика, нито бил
уведомен да представи доказателства за притежаваното от него образование. Не
било налице основанието на чл.328, ал.1,т.6 КТ. Затова СРС неправилно бил
приел, че прекратяването на ТПО е законно. Решението било и необосновано и
немотивирано. Относно иска по чл.344, ал.1,т.3 КТ СРС не му бил дал възможност
да конкретизира същия по размер и период. В доклада този иск не бил приет за
разглеждане. При оспорване на доклада като непълен, СРС не дал указания да се
отстрани нередовността на този иск. Затова решението в тази си част следвало да
се обезсили и делото да се върне за ново разглеждане на друг състав. В
останалата обжалвана част се иска решението да бъде отменено и постановено
друго, с което претенциите по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ да се уважат като
основателни. Претендират се разноски.
Постъпил е отговор от „Б.е.х.“ ЕАД, ответник пред СРС. Излага се становище за
неоснователност на въззивната жалба и правилност на
решението на СРС в частта по исковете по чл.344, ал.1 КТ. Сочи, че ТПО било
прекратено на основание чл.328, ал.1,т.6 КТ, а не на основание чл.328,
ал.1,т.11 КТ. Посоченото основание за прекратяване било налице и затова
уволнението било законно, както правилно бил приел СРС. Счита, че не били
допуснати сочените от въззивника нарушения на
процесуалния закон. Сочи, че по отношение на претенцията по чл.225 КТ били
налице предпоставките на чл.313 ГПК. Затова решението не било недопустимо.
Поддържа се възражението за прихващане направено с отговора по исковата молба.
Сочи, че това възражение не било разгледано от СРС, поради липсата на
конкретизиране на исковите претенции от ищеца, което се установявало от
протокола за с.з.
По допустимостта на въззивната
жалба:
В публичното
съдебно заседание на 09.06.2016 г. СРС е посочил, че ще се произнесе на
08.07.2016 г., но е постановил решение на 15.06.2016 г. В самото решение е
посочено, че срокът за обжалване тече от връчването му на страните.
За обжалваното решение въззивника е бил уведомен на 04.07.2016 г. Въззивната
жалба е подадена на 18.07.2016 г., следователно същата е в срока по
чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от
обжалване; въззивната жалба е допустима.
2- въззивна жалба от „Б.е.х.“ ЕАД, ответник пред СРС.
Решението се обжалва в частта, в която са уважени претенциите по чл.128 КТ за сумата от 7 372 лв. БТВ, ведно със законната лихва, както и в частта
по иска по чл.285 и чл.357 КТ за сумата от 588 лв.-средства за храна и сумата
от 392 лв.- средства за възстановяване и рехабилитация. Сочи, че ТПО било
прекратено, считано от 20.01.2016 г. и след тази дата не му се полагало трудово
възнаграждение. В ИМ ищецът бил претендирал обезщетение по чл.225 КТ, а не
трудово възнаграждение по чл.128 КТ за период, през който не бил полагал труд.
С отговора по ИМ ответникът бил представил доказателства за заплащането на
трудовото възнаграждение на ищеца до момента на прекратяване на ТПО; след този
период такова възнаграждение не се дължало; не се следвали и средства за храна
и възстановяване и рехабилитация; тези средства били акцесорни
на трудовото възнаграждение.След като трудово възнаграждение не се дължало, то
и акцесорните такива били недължими. Иска се да бъде
отменено първоинстанционното решение в обжалваната от
въззивника част. Претендира разноски.
От въззиваемият
– Д.С.К., ищец пред СРС, отговор по въззивната жалба е подаден. Излагат се доводи за неоснователност
на въззивната жалба и правилност на първоинстанционното решение в тази му част. СРС бил чел
доклад по чл.140 ГПК, в който правилно била разпределена доказателствената
тежест. Ответникът не бил оспорил доклада. СРС не бил приел иск по чл.225, ал.1 КТ, а искове по чл.128 КТ. В отговора по исковата молба нямало оспорване на иск
по чл.128 КТ. Недопустимо било да се извършва оспорване в производството пред въззивната инстанция. Сочи, че по отношение на претенцията
за мораторна лихва исковата молба била върната. Претендират
се разноски.
По допустимостта на въззивната
жалба:
В публичното
съдебно заседание на 09.06.2016 г. СРС е посочил, че ще се произнесе на
08.07.2016 г., но е постановил решение на 15.06.2016 г. В самото решение е
посочено, че срокът за обжалване тече от връчването му на страните.
За обжалваното решение въззивника е бил уведомен на 04.07.2016 г. Въззивната
жалба е подадена на 14.07.2016 г., следователно същата е в срока по
чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от
обжалване; въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната
инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в
жалбата.
Относно исковете по чл.344, ал.1 КТ:
Не се спори по
делото, а и от събраните доказателства се установява, че ищеца /пред СРС/
притежава диплома за завършено висше образование, издадена от ВИАС със специалност
„В и К“. Към момента на сключване на трудовия договор изискваното образование
за заемане на длъжността – „експерт финанси“ в дирекция „Финанси и бюджет“ е
бакалавърска степен по финанси, счетоводство, бизнес администрация или друга
финансово икономическа специалност/л.22/.
Съгласно чл.
328, ал. 1, т. 6 КТ, работодателят
може да прекрати
трудовия договор едностранно, когато работникът или служителят не притежава
необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 11
КТ, за работодателя възниква право да прекрати трудовия
договор при промяна в изискванията за заемане на
длъжността, ако работникът или служителят не отговаря
на тях. Разликата
между така уредените в закона възможности следва от съдържанието на самите текстове
- в първия случай, трудовият договор е сключен при липса
на необходимото образование или квалификация на работника за изпълнение
на длъжността. Втората хипотеза визира настъпването на промяна в изискванията,
т.е. изменението е настъпило след сключване на трудовия
договор. И двете хипотези включват всички изисквания за заемане на
длъжността - образование и квалификация, в т.ч., квалификация компютърна грамотност, квалификация като водач на
превозно средство, владеене на чужди
езици и пр. и уреждат възможността за прекратяване на трудовия договор
с работник, който не отговаря на
изискванията за заемане на определена
длъжност в зависимост от това дали
трудовият договор е сключен при начално
несъотвествие на изискванията за заемане на длъжността
или тези изисквания са променени
впоследствие. Разбирането, че чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е приложим само в случаите, когато липсата на образование или квалификация се явява след
сключване на трудовия договор, би изключило възможността
работодателят да прекрати трудовия договор, сключен при липсата на
тези изисквания, виж в този смисъл РЕШЕНИЕ № 295 ОТ 09.12.2014 Г. ПО ГР. Д. № 979/2014 Г., Г. К., IV Г. О.
НА ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, поради което и задължителна съдебна практика.
Налага се извод, че
обжалваното решение в частта, в която се ОТХВЪРЛЯТ предявените от Д.С.К., срещу
„Б.е.х.“ ЕАД, искове с пр.осн. чл. 344, ал. 1, т. 1
от КТ, е правилно и като такова ще следва да бъде потвърдено.
Де факто, видно от петитума на исковата молба претенция по чл.344, ал.1,т.2 КТ
за възстановяване на ищеца на заемната преди прекратяването на ТПО длъжност не
е била предявена.
При това положение обжалваното
решение в тази му част се явява недопустимо и като такова ще следва да бъде
обезсилено.
По
правната квалификация на осъдителните искове, предявени от ищеца :
Видно от петитума на исковата молба от ищеца се претендира: трудово
възнаграждение за 7 работни дни от м.януари, цялото възнаграждение за месеци 02
и 03.2016 г., както и дължимите средства за храна, възстановяване и
рехабилитация- 8 лева на ден /89,85 лв./ като тези претенции са оценени общо на
5 381,85 лв.
Впоследствие в изпълнение
указанията на съда за уточняване на претенцията, от ищеца е подадена молба на
25.03.2016 г. в която се сочи, че се претендират: трудово възнаграждение за
м.01 /7 работни дни/, м.02 и м.03.2016 г. възлизащи общо на 6 013,63 лв.;
привилегия за придобит трудов стаж и професионален опит – 1 503,41 лв.,
т.е. допълнително възнаграждение върху основното трудово възнаграждение;
средства за храна в размер на 588 лв. за същите три месеца от 2016 г. и
средства за възстановяване и рехабилитация в размер на 392 лв. или общо сумата
в размер на 8 497,04 лв.
Видно от доклада на СРС
/л.58/ иск по чл.225 КТ не е приеман за разглеждане. Във връзка с направеното
уточнение са приети такива по чл.128 КТ, чл.245, ал.2 КТ, чл.285 КТ и по чл.86 ЗЗД.
Видно от протокола за
публичното съдебно заседание, състояло се на 09.06.2016 г., л.77, съдът изрично
е указал на страните, че иск по чл.225 КТ не е предявен.
Въззивната
инстанция приема с оглед петитума на исковата молба и
направеното впоследствие уточнение, че СРС е дал правилна правна квалификация
на осъдителните искове, по които се е произнесъл.
С оглед гореизложеното
неоснователен е довода на въззивника /ищец пред СРС/
във въззивната му жалба, че СРС се е произнесъл по осъдителни
искове, които не са били предявени.
Относно дължимостта на присъдените от СРС суми:
Видно от отбелязването
върху акта за прекратяване на ТПО /л.32/ като дата на връчване на същия е
отбелязано 20.01.2016 г. Тази е и датата, отбелязана в трудовата книжка на
ищеца /пред СРС/ като краен момент на съществувалото между страните ТПО.
При това положение трудово
възнаграждение-основно и допълнително, както и суми по чл.285 и чл.357 КТ за
месеците през които не е полаган труд, не се дължи.
Действително с
отговора по исковата молба няма оспорване на претенция по чл.128 КТ, а
направеното възражение за прихващане е отнесено към обезщетение по чл.225 КТ.
Въззивната
инстанция, обаче, приема че с оглед т.2 от ТР № 1/2013 г. по тълк.д.№ 4 по описа за 2012 г. на ОСГТК на ВКС, при
нарушение на императивна материално-правна норма, съдът следва да обезпечи
правилното приложение на закона.
Ето защо обжалваното решение
се явява неправилно в частта, в която в полза на ищеца са присъдени суми за
трудово възнаграждение, както и суми по чл.285 и чл.357 КТ за месеците м.02. и
03.2016 г.
По иска с правна квалификация чл.128,
т.2 КТ:
С оглед на заключението на допуснатата,
изслушана и приета по делото /пред СРС/ съдебно-счетоводна експертиза /СЧЕ/
размерът на дължимото на ищеца трудово възнаграждение /основно и допълнително/
за 7 дни през м.01.2016 г.възлиза на 918,75
лв./при БТВ в размер на 2 625 лв., виж л.67 и таблицата, представляваща
неразделна част от заключението/.
Въззивната
инстанция приема, че неправилно СРС не е кредитирал заключението на СЧЕ, а е
направил свои изчисления, които е аргументирал с чл.162 ГПК. Заключението на
СЧЕ съответства на събраните по делото писмени доказателства, вкл. фишовете за
заплати представени съответно с исковата молба от ищеца и този с отговора по
исковата молба от ответника/л.52 и л.55/.
Следва да отбележим, че
сумата в размер на 2 625 лв. по заключението на вещото лице включва
основната заплата, така и възнаграждението за прослужено време. Вместо това СРС
към сумата в размер на 2 625 лв. е прибавил възнаграждение за прослужено
време в размер на 1 500 лв., което сам е определил.
Видно от доказателствата,
представени с отговора по исковата молба, налице е авизо за местен превод
/л.56/ в подкрепа на тезата на ответника за изплатени на ищеца суми.
Съгласно чл.
305 ТЗ, обаче, когато плащането се извършва чрез
заверяване на сметка посредством вирментна форма, какъвто е настоящия случай, плащането ще се счита
за завършено със заверяване сметката на кредитора. В случая от екземпляра на платежния документ не става ясно дали е
заверена сметката на ищеца с посочената сума – 8 913,83 лв.
От друга страна, нормата на чл. 270, ал. 3 КТ по императивен начин установява начина на изплащане на
трудовото възнаграждение на работниците или служителите - същото следва да
се извършва лично по ведомост
или срещу разписка, а по писмено искане на работника или
служителя - на негови близки, или да се
превежда на влог в посочена от него банка.
Следователно във всички изброени случаи плащането се документира по надлежния ред.
Такова документиране в случая липсва, а самият работник /ищец пред СРС/ изрично заявява,
че то не
е налице.
Ето защо, предвид императивния характер на разпоредбата
на чл. 270, ал. 3 КТ за начина, по който
следва да се изплаща трудовото
възнаграждение, не може да се
приеме, че е извършено плащане чрез индиция от
посочените от ответника /пред СРС/ обстоятелства.
Налага се извод, че
претенцията по чл.128,т.2 КТ за 7 дни от м. 01.2016 г. е основателна за сумата
в размер на 918,75 лв. /735 лв.-основно възнаграждение и 183,75 лв.-
допълнително възнаграждение за трудов стаж/
Следователно за
разликата над 918,75 лв. до присъдения от СРС размер на 7 372 лв.
решението като неправилно ще следва да бъде отменено.
В частта, в която претенцията по чл.128 КТ е отхвърлена до пълния предявен размер решението е правилно и като такова ще
следва да бъде потвърдено.
Относно претенцията по
чл.285 КТ доколкото същата не е оспорена от ответника в срока по чл.131 ГПК,
но и при съобразяване с изложеното по-горе досежно дължимостта на трудовото възнаграждение само за периода
през който страните са били обвързани от ТПО, то такава се следва на ищеца също
за 7 дни през м.01.2016 г./по 12 лв. на ден/ и възлиза на 84 лв. , определено по реда на чл.162 ГПК и при съобразяване с посоченото във фиша за заплати на л.52 и л.55 по
делото пред СРС.
Относно претенцията по чл.357 КТ съдът препраща към горните мотиви като тук претенцията е основателна за
сумата в размер на 56 лв./по 8 лв. на ден, колкото е посочено в исковата
молба/.
Налага се извод, че решението
е неправилно в частта по исковете по чл.285 КТ и по чл.357 КТ, в частта в която
по всеки един от исковете е присъдена сума, съответно над 84 лв. и над 56 лв.,
поради което за разликата до пълния претендиран
размер /който е уважен/ ще следва да бъде отменено.
Правилно СРС с оглед изхода
по иска по чл.344, ал.1,т.1 КТ е приел възражението за прихващане за
неоснователно, но настоящата инстанция следва да посочи, че то е предявено във връзка с обезщетение по чл.225 КТ, с
какъвто иск беше прието, че съдът не е сезиран.
По разноските:
Пред
първата съдебна инстанция:
Ищецът
е претендирал разноски пред СРС още с исковата молба, поради което неправилно СРС
е приел, че това не е така. Доказателства, обаче, такива да са били направени
не са ангажирани и затова не следва да се присъдят от настоящата инстанция.
Ответникът претендира разноски в размер
на 905,28 лв. СРС му е присъдил такива в размер на 600 лв. С оглед изхода на
спора пред настоящата инстанция разноски му се следват в размер на 792,87 лв.
или на ответника следва да бъдат присъдени разноски
в размер на още 192,87 лв.
Относно държавната такса- такава се дължи в размер на 150 лв. /по трите
иска/. Затова и решението за сумата над 150 лв. до присъдения от СРС размер от
444,88 лв. ще следва да бъде отменено.
Пред
въззивната инстанция:
На
въззивника Д.К. се следват разноски за частта, в
която се потвърждава решението на СРС в частта на уважените претенции по
чл.128, т.2 КТ, чл.285 и чл.357 КТ, които съдът определя в размер на 350 лв., съобразявайки и фактическата и правна сложност
на спора.
На
въззивника „Б.“ АД разноските се изразяват в
държавна такса, но в случая се касае до трудов спор и такава работниците и
служителите не дължат. Затова и не му се
присъждат.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 8697 от 15.06.2016 г.,
постановено по гр.д.№ 15147 по описа за 2016 г., СРС, ІІ ГК, 76 с-в, в
частта, в която се ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Д.С.К., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***- адв.Н., срещу „Б.е.х.“ ЕАД, ЕИК*******, със седалище
и адрес на управление:***, съдебен адрес:***- адв.Р.,
иск с пр.осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
ОБЕЗСИЛВА
решение № 8697 от 15.06.2016 г.,
постановено по гр.д.№ 15147 по описа за 2016 г., СРС, ІІ ГК, 76 с-в в частта, в която съдът се произнася по иск на Д.С.К.
ЕГН **********,***, съдебен адрес:***- адв.Н., срещу
„Б.е.х.“ ЕАД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:***, съдебен
адрес:***- адв.Р., с пр.осн.
чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, като недопустимо.
ОТМЕНЯ
решение № 8697 от 15.06.2016 г.,
постановено по гр.д.№ 15147 по описа за 2016 г., СРС, ІІ ГК, 76 с-в в
частта, в която: е уважен иска с правно основание чл. 128 от КТ за сумата над 918,75 лв. до 7 372 (седем
хиляди триста седемдесет и два) лева, присъдена ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 17.03.2016г. до окончателното изплащане; по исковете
с правно основание чл. 285 и 357 от КТ,
съответно за сумата над 84 лв. до 588 (петстотин осемдесет и
осем) лева- средства за храна, присъдена ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 17.03.2016г. до окончателното им изплащане; за сумата
над 56 лв. до 392 (триста деветдесет и два) лева, средства за
възстановяване и рехабилитация, присъдена ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 17.03.2016г. до окончателното им изплащане, както и в
частта, в която в тежест на „Б.е.х.“ ЕАД ЕИК*******, със седалище и адрес
на управление:***, съдебен адрес:***- адв.Р., е възложена държавна такса в размер над 150
лв.
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, предявените от Д.С.К. ЕГН **********,***, съдебен адрес:***-
адв.Н. срещу „Б.е.х.“ ЕАД, ЕИК*******,
със седалище и адрес на управление:***, съдебен адрес:***- адв.Р., искове: с правно основание чл. 128 от КТ за сумата над 918,75 лв. до 7 372 (седем хиляди
триста седемдесет и два) лева, представляваща брутно трудово възнаграждение за месеци февруари и март
2016 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 17.03.2016г. до
окончателното изплащане; исковете с правно основание чл. 285 и 357 от КТ, съответно за сумата над 84 лв. до
588 (петстотин осемдесет и осем) лева - средства за храна за месеци
февруари и март 2016г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
17.03.2016 г. до окончателното им изплащане;
за сумата над 56 лв. до 392 (триста деветдесет и два) лева, средства
за възстановяване и рехабилитация за месеци февруари и март 2016г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 17.03.2016г. до окончателното им
изплащане, като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 8697 от 15.06.2016 г., постановено по
гр.д.№ 15147 по описа за 2016 г., СРС, ІІ ГК, 76 с-в в частта, в която се
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.128 КТ за горницата до пълния предявен размер от 7 517,04
(седем хиляди петстотин и седемнадесет лева и четири стотинки) лева, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Д.С.К., ЕГН **********,***,
съдебен адрес:***- адв.Н., да заплати на „Б.е.х.“
ЕАД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:***, съдебен адрес:***- адв.Р., сумата в размер на 192,87 лв.,
представляваща разликата между присъдените от СРС разноски и дължимите такива пред
първата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА „Б.е.х.“ ЕАД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:***,
съдебен адрес:***- адв.Р., да заплати на Д.С.К.,
ЕГН **********,***, съдебен адрес:***- адв.Н., сумата
в размер на 350 лв.- разноски пред въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от връчването му, при условията на
чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: