№ 15895
гр. София, 12.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20211110129756 по описа за 2021 година
Постъпила е молба от адв. Е. Г., процесуален представител на ответника В. Л. за
изменение на решение №19311/23.11.2023г., постановено по гр.д. №29756/2021г. по
описа на СРС в частта за разноските. Излага, че намира за неправилно определено
възнаграждението от съда по чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. Намира, че следва да бъде
определено възнаграждение освен за отхвърлените искове, и за уважените насрещни
искове, предявени от доверителя й, като бъде съобразено и че за всяко следващо
допълнително съдебно заседание се дължи допълнително възнаграждение. Моли
възнаграждението да бъде присъдено на нея, с оглед представения договор, съгласно
който защитата по делото е осъществявана на основание чл.38, ал.1, т.3 ЗАдв.
Ответникът в предоставения му срок е изразил становище за неоснователност на
молбата, като е посочил и че искането е преклудирано, възразил е, че договорът за
правна защита, представен по делото, се отнася до друго гражданско дело, както и че
не са налице основанията за предоставяне на безплатна правна помощ на ответника на
това основание.
Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК от правно легитимирано
лице, доколкото възнаграждението е уговорено по чл.38, ал.2 ЗАдв и се дължи лично
на процесуалния представител, поради което е процесуално допустима.
Съдът, като разгледа молбата, и взе предвид становищата на страните, намира, че
същата е основателна по следните съображения:
При договор за правна защита и съдействие, сключен при условията на чл.38,
ал.2 ЗАдв, определянето на размера на възнаграждението е предоставено на съда при
приключване на производството. В случая съдът е приел за разглеждане четири иска,
като се е налага отделна защита по всеки от тях с оглед различния характер на
претенциите на ищеца и ответника и относимите обстоятелства, които е следвало да
1
бъдат доказани. При определяне възнаграждението съдът съобразява определения
размер в чл.7, ал.2, т. 1 и т.2 от Наредба за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съответно за уважения насрещен иск на ответника и отхвърления иск
на ищеца. Съдът взема предвид фактическата и правна сложност на делото, доколкото
по делото са проведени седем открити съдебни заседания, изслушвани са свидетели,
приета е експертиза. След като съобрази и актуалната практика на СЕС (решение на
Съда на Европейския съюз /първи състав/ от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16
и С-428/16 по преюдициално запитване от български съд относно адвокатските
възнаграждения, с което е прието, че съдът не е обвързан от минималните прагове на
възнагражденията, приети от съсловната организация на адвокатите с Наредба и може
да определи разноски за възнаграждение под приетия минимум и Решение от 25 януари
2024 г. по дело C-438/22 на СЕС), съгласно която съдът не е обвързан от размерите на
възнагражденията, определени в Наредбата, намира че следва да определено
възнаграждение от общо 1000 лева на процесуалния представител на ответника за
осъщественото процесуално представителство по предявените срещу и от него искове,
като решението бъде допълнено в този смисъл. При постановяване на решението,
съдът не е съобразил, че възнаграждението следва да се присъди на процесуалния
представител, като вместо това е осъдил ищеца да го заплати на ответника, поради
което следва да бъде допуснато изменение и диспозитивът относно разноските в
настоящото определение замести диспозитивът в решението в тази му част.
Съдът намира възраженията на ищеца по във връзка с искането за изменение на
разноските за неоснователно. Договорът за правна защита и съдействие е приложен по
делото още в о.с.з. на 29.04.2022г., а в него изрично е записано, че адв. Г. е
упълномощена да защитава В. Л. по гр.д. №29756/2021г. на СРС и по предявения
срещу него насрещен иск. Настоящото производство е образувано именно по
отделения насрещен иск, предявен в производството по гр.д. №29756/2021г. на СРС и
неприет за съвместно разглеждане в същото. Своевременно е направено и искане за
присъждане на разноски в производството. Адвокат Г. е ангажирала доказателства в
защита на изложените обстоятелства по предявените искове срещу доверителя й, както
и по предявените от него искове, като се е явила лично в три от насрочените седем
открити съдебни заседания. Не са наведени никакви конкретни доводи във връзка с
липсата на предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ по реда на
чл.38, ал.1, т.3 ЗАдв. Настоящия съдебен състав намира, че съдът не следи и изследва
служебно наличието на основанието по чл.38, ал.1, т.3 ЗАдв. В този смисъл е и
константната съдебна практика на ВКС.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ДОПЪЛВА решение №19311/23.11.2023г., постановено по гр.д. №29756/2021г.
по описа на СРС в частта за разноските, като ВМЕСТО:
„ОСЪЖДА ... АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ..., да
заплати на В. П. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ...,на основание чл. 78, ал.3 ГПК
сумата от 840 лв., разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.“
ПОСТАНОВЯВА:
„ОСЪЖДА ... АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ..., да
заплати на адв. Е. М. Г., със съдебен адрес гр. София, бул. ..., сумата от 1000 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение, за осъществено процесуално представителство
по чл.38, ал.1, т.3 ЗАдв.“
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3