Р Е Ш Е Н И Е
№ 182
гр. Попово, 20.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Поповският
районен съд в публично заседание на двадесет и първи декември през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ ПАВЛИНОВА
при секретаря: Д.Б., като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 801 по
описа за 2019 година на ПпРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният
иск е с правна квалификация по чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК, във вр. чл.
98 а от ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „***”
АД – гр. Варна, чрез юрисконсулт, твърди в исковата молба, че ответникът му е
клиент с клиентски № **********, във връзка с продажба на ел. енергия за обект
на потребление с абонатен № **********, находящ се в с. Славяново № 259.
Твърди, че
облигационните отношения между страните се регламентирали от Общите условия за
продажба на ел. енергия на „***“ АД,
приети на основание чл. 98а от ЗЕ от УС и одобрени от Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране.
Твърди, че
съгласно чл. 17, т. 2 от ОУДПЕЕ, приложими към конкретния случай, потребителят
се задължавал да заплаща стойността на използваната в имота ел. енергия в
сроковете и по начина, определени в Общите условия, като сроковете за плащане
също били определени в ОУДПЕЕ, където изрично било предвидено, че потребителят
се считал за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в
посочените срокове независимо дали е получил предварително писмено уведомление
за размера на задължението. При това положение твърди, че потребителят изпадал
в забава след настъпването на падежа на съответната фактура, без да било
необходимо изпращането на изрична поканата за заплащане на дължимите суми.
Твърди, че по
заявление на ищцовата страна било образувано ч.гр.д.
№ 394/2019 г. по описа на Районен съд – Попово, по което със заповед за
изпълнение били присъдени суми по неплатени фактури за ел. енергия и мораторна лихва, но длъжникът подал възражение с мотив, че
не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед.
Твърди, че
след настъпване на изискуемостта на задължението и до момента на подаване на
исковата молба стойността на фактурите не била заплатена.
Предвид
изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено,
че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата
537.43 лв. – главница по издадени фактури за консумирана ел. енергия и такса
възстановяване по фактури, издадени в периода 20.12.2018 г. – 20.03.2019 г. за
обект с абонатен № **********, находящ се в с. Славяново, общ. Попово, както и сумата 9.19 лв. – лихва за забава
върху всяка една от фактурите от датата, следваща падежа й до 10.05.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението. С
исковата молба се претендира и присъждане на разноски.
В съдебно
заседание за ищеца се явява пълномощник: юрк. М.М., който заявява, че ответникът е заплатил процесната сума след подаване на исковата молба, като
незаплатени са останали сторените от ищцовата страна
разноски в исковото и в заповедното производство, които претендира да бъдат
заплатени. Не прави изрично оттегляне на предявените искове.
В
едномесечния срок по чл. 131, ал.1 от ГПК НЕ Е подаден писмен отговор от ответника,
не е изразено становище по предявения иск, не са оспорени представените с
исковата молба документи, не са представени писмени доказателства, не са
направени доказателствени искания.
В съдебно
заседание ответникът не се явява, не се представлява.
Съдът,
след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
Въз основа на
подадено от „***” АД – гр. Варна заявление по чл. 410 от ГПК е образувано
ч.гр.д. № 394/2019 г. по описа на ПпРС, по което е издадена Заповед № 352/21.05.2019
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Ю.И.Г. ***, да заплати на кредитора „***” АД – гр. Варна, сумата
537.43 лв. – главница за консумирана и незаплатена ел. енергия и такса
за възстановяване по фактури, издадени за периода 20.12.2018 г. – 20.03.2019 г.
за обект с абонатен № **********, находящ се в с. Славяново, общ. Попово № 259,
клиентски № **********, сумата 9.19 лв., представляваща сбора от мораторната лихва от датата на падежа на всяка фактура до
10.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
21.05.2019 г. до окончателното изплащане
на задължението, както и да заплати
сумата 75.00 лв. – разноски по делото, от които 25.00 лв.– за заплатена държавна такса и
50.00 лв. – за възнаграждение на юрисконсулт.
Заповедта е
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК във връзка с което е
даден срок на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.
Настоящият иск
е предявен в изпълнение на указанията на съда в законния срок по чл. 415 от ГПК.
Не се спори по
делото, че ответникът е потребител на ел. енергия, доставяна му от ищеца за
обект за обект на потребление, находящ се в с. Славяново, общ. Попово № 259, с
абонатен № **********, по клиентски № **********.
В исковата
молба ищецът твърди, че не му е заплатена стойността на консумираната ел.
енергия по клиентския номер на ответника за посочения по-горе абонатен номер.
За доказване на твърденията си, ищецът е представил и по делото са приети като
доказателства заверени копия на: фактура № **********/20.12.2018 г. на стойност
110.41 лв. за потребена ел. енергия в периода
04.11.2018 г. – 04.12.2018 г.; фактура № 33014227200/18.02.2019 г. на стойност
19.00 лв. за възстановяване на захранването; фактура № **********/21.01.2019 г.
на стойност 181.04 лв. за потребена ел. енергия в
периода 05.12.2018 г. – 04.01.2019 г.; фактура № **********/20.02.2019 г. на
стойност 151.09 лв. за потребена ел. енергия в
периода 05.01.2019 г. – 03.02.2019 г.; фактура № **********/20.03.2019 г. на
стойност 75.89 лв. за потребена ел. енергия в периода
04.02.2019 г. – 04.03.2019 г.; справка за потреблението през последните
12/24/36 месеца към 09.09.2019 г. за периода 04.05.2018 г. – 03.08.2019 г.;
извлечение за фактури и плащания към 09.08.2019 г.
Сумите по
горепосочените фактури са претендирани както със
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, така и с исковата молба по
настоящото дело. Фактурите не са оспорени от ответника в едномесечния срок за
отговор на предявения иск по чл. 131 от ГПК.
По делото са
приложени и Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „***“
АД; Решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР и
доказателства за публикуването им.
В първото по
делото съдебно заседание от ищцовата страна е представено
извлечение фактури и плащания за период
към дата 11.12.2020 г., от което е видно, че задълженията по
горепосочените фактури са изплатени от
ответника на 07.12.2020 г. В съдебно заседание процесуалният представител на ищцовата страна заяви изрично, че претендираните суми са
заплатени от ответника, с изключение на разноските по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Исковете с правна квалификация по чл. 422 във вр.
чл. 415 от ГПК, във вр. чл. 98 а от ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, са предявени след указания на съда по
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК,
поради което ищецът има правен интерес от предявяването им, а предвид обстоятелството, че е спазен срокът
по чл. 415 от ГПК, то исковете са допустими.
В тежест на ищеца е по пътя на пълното и главно доказване да
докаже вземането, за което се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК, т.е. да докаже наличието на съществуващо валидно правоотношение между страните, породено от
договор за продажба на ел. енергия, по който ищецът е доставчик, а ответникът –
купувач, че ищецът е изправна страна по правоотношението, т.е. изпълнил е точно
задълженията си, като е доставил ел. енергия на ответника в конкретно посочения
обект на потребление за претендирания период и в
посочените във фактурите стойности.
Няма спор в настоящия случай, че ответникът е потребител на ел.
енергия, доставян му от ищеца за обект
на потребление, находящ се в с. Славяново, общ. Попово № 259, с абонатен №
**********, по клиентски № **********, както и че до посочения обект на
потребление е доставена ел. енергия на стойност и за период, посочени в
издадените от ищцовата страна фактури, които не са
оспорени като документи в настоящия процес.
Облигационните
отношения между страните във връзка с ползването, доставянето и заплащането на консумирана ел. енергия,
се регулират, съгласно чл. 98а ЗЕ, от Общите условия на договорите за продажба
на ел. енергия на ищеца, одобрени от КЕВР, съгласно които потребителят има
задължението да заплаща стойността на ползваната в имота ел. енергия в
сроковете и по начина, определени в общите условия.
Предвид
горното, съдът приема, че за доставената му. енергия за претендираните периоди,
ответникът дължи на ищцовата страна сумите, посочени
в исковата молба, за които са издадени и процесните
фактури.
Няма спор по
въпроса, че към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по
което е образувано ч.гр.д. № 394/2019 г. по описа на ПпРС – 21.05.2019 г., доставената
ел. енергия за горепосочения абонатен номер по процесните
фактури, не е била заплатена от ответника.
Поради
безспорно установения факт обаче, че след издаване на заповедта за изпълнение
по ч.гр.д. № 394/2019 г. и след предявяване на исковата молба по настоящото
гр.д. № 801/2019 г. по описа на ПпРС ответникът е заплатил претендираните от ищцовата страна суми по процесните
фактури, което обстоятелство, съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК следва да бъде
съобразено от съда, то искът, който не е изрично оттеглен от ищцовата страна, следва да бъде отхвърлен поради погасяване
на задължението чрез извършено плащане на 07.12.2020 г.
Относно
разноските:
Отговорността
за разноски се явява санкция за неоснователно предизвикан правен спор. В
случаите, когато паричните задължения по заповедта за изпълнение са погасени
чрез доброволно плащане след образуване на заповедното производство, на
кредитора – заявител се дължат сторените в това производство разноски – заплатени
ДТ и адвокатско възнаграждение. От друга страна, искът за съществуване на
вземането, съгласно разпоредбата на чл. 422, ал.1 от ГПК, се смята предявен от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение,
когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 от ГПК. Във връзка с разноските, съдът се съобрази и със задължителното тълкуване, дадено в т. 12 от ТР № 4/2013
от 18.06.2013 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК ВКС.
Предвид гореизложеното и като взе предвид, че ответникът е заплатил дължимите на ищеца суми СЛЕД подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и СЛЕД подаване на исковата
молба по настоящото производство, съдът приема, че същият е станал причина за
завеждане на делото, поради
което и по аргумент на противното от разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК,
ответникът следва да понесе отговорността за разноските.
При това положение ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените разноски в заповедното производство – в общ размер 75.00 лв. (в т.ч. 25.00 лв. – за заплатена държавна
такса и 50.00 лв. – за възнаграждение на
юрисконсулт), както и разноските в настоящото исково производство – в общ
размер 175.00лв. (в т.ч. 25.00 лв. – за заплатена държавна такса, 150.00 лв. –
възнаграждение на юрисконсулт). Надвнесената от ищцовата
страна сума за държавна такса над дължимата за исковото производство държавна
такса в размер 25.00 лв. до пълния заплатен размер от 75.00 лв., в случай на
поискване, подлежи на връщане.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***” АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. В ***, представлявано заедно от всеки двама
от членовете на управителния съвет П.С.С., Д.К.Д. и Я.М.Д., против Ю.И.Г., ЕГН **********,***, ИСКОВЕ по чл. чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК, във вр. чл.
98а от ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, за установяване вземането на „***” АД от Ю.И.Г., за сумата 537.43 лв. (петстотин тридесет и седем лева и 43 ст.) –
главница за консумирана и незаплатена ел. енергия и такса за възстановяване по
фактури, издадени в периода 20.12.2018 г. – 20.03.2019 г. за обект с абонатен №
**********, находящ се в с. Славяново, общ. Попово № 259, клиентски №
**********, сумата 9.19 лв.(девет лева и 19 ст.), представляваща сбора от мораторната лихва от датата, следваща падежа на всяка една
от фактурите до 10.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 21.05.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед № 352/21.05.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 394/19 г. по
описа на Поповския районен съд, поради
погасяване на задължението чрез извършено плащане на 07.12.2020 г.
ОСЪЖДА Ю.И.Г., ЕГН **********,***,
ДА
ЗАПЛАТИ на „***” АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. В ***, представлявано заедно от всеки двама
от членовете на управителния съвет П.С.С., Д.К.Д. и Я.М.Д.,
сумата 75.00 лв. (седемдесет и
пет лева 00 ст.) – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 394/2019г.
по описа на Районен съд –Попово, както и
сумата 175.00 лв. (сто седемдесет и
пет лева 00 ст.) – разноски в
настоящото исково производство по гр.д. № 801/2019 г. по описа на Районен съд –
Попово.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Търговищки
окръжен съд.
СЪДИЯ: